Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                    

                      197      09.07.2015 година     град Стара Загора

 

 

                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети  юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                           

                                                                            СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

 

при секретар  М.П.                                                                      и с участието

      на прокурора                                                                                                   като разгледа

      докладваното от съдия  ИРЕНА ЯНКОВА  административно дело № 197 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:                                                        

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

            Образувано е по жалба на Т.С.С. ***, против Решение № 43 /22.04.2014г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ –  Стара Загора, с което е оставена без уважение подадената от Т. С. жалба срещу Разпореждане № 23894Т-4092-2-#1  от 27.04.2014г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора за отказ да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане, по съображения за постановяването им в противоречие, при неправилно приложение и в грубо нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателката поддържа, че по отношение на нея са изпълнени нормативно регламентираните изисквания и условия за възникване на правото й съотв. за получаване на парично обезщетение за безработица поради което незаконосъобразно й е отказано отпускането на такова обезщетение. Твърди, че неправилно и необосновано административният орган е потвърдил едно поредно нищожно разпореждане , касаещи един и същи случай и  едно и също правоотношение , като отново е приел, че упражняваната от нея дейност като общински съветник се приравнява на трудова такава, за която подлежи на задължително осигуряване за целия период, през който притежава качество на общински съветник което обстоятелство, изключващо правото й да получава парично обезщетение за безработица. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и обявяване на потвърденото с него разпореждане за нищожно, респективно – отмяната му като незаконосъобразно.

 

            Ответникът по жалбата -  Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

            

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

Не е спорно, че   Т.С. е била избрана за общински съветник за мандат месец ноември 2011 година – месец ноември 2015 г.. На 30.11.2011г. жалбоподателката в настоящото производство – Т.С., е подала заявление вх. № 233-00-354 в ТП на НОИ – Стара Загора за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ на основание чл.54а от КСО. С Разпореждане № 233–00–354-1/ 06.12.2011г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.54ж, ал.1 във вр. с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО, на Т. С. е било отпуснато парично обезщетение за безработица, за периода от 04.11.2011г. до 03.11.2012г., в размер на 47.89лв. дневно С Разпореждане № 233-00-354-24/ 11.06.2012г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.54ж, ал.1 от КСО във вр. с чл. 6, ал.1, т.4 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/, е отменено Разпореждане № 233–00–354-1/  06.12.2011г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на Т.С., а с последващо Разпореждане № 233-00-354-25 от 11.06.2012г. на основание чл. 54ж, ал.1 във връзка с чл. 54а, ал.1, т. 3 от КСО, на Т. С. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. По делото не се оспорва, че на С. не са изплащани парични обезщетения за безработица за периода след постановяване на разпореждания № №233-00-354-24 и 233-00-354-25 от 11.06.2012г. и до датата 03.11.2012г., за който отрязък от време първоначално е признато правото на обезщетение за безработица.

С Решение № 193 от 05.11.2012г. постановено по адм. дело № 330/ 2012г. по описа на Административен съд - Стара Загора, оставено в сила с Решение № 6846/ 20.05.2013г. по адм. дело № 15293/ 2012г. по описа на Върховния административен съд, е отменено като незаконосъобразно Решение № 101/ 26.07.2012г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора, а Разпореждане № 233-00-354-24/ 11.06.2012г. и Разпореждане № 233-00-354-25/ 11.06.2012г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, са обявени за нищожни. 

 

            Последвало е издаване на Разпореждане № 233-00-354-26 от 26.06.2013г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, с което е разпоредена повторна отмяна на разпореждане № 233-00-354-1 от 06.12.2011г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на Т. С.. От правна страна разпореждането се основава на новата разпоредба на чл.54ж, ал.2, т.2 КСО (ДВ бр.99/ 2012г., в сила от 01.01.2013г), при идентични с предходното разпореждане фактически мотиви - че паричното обезщетение за безработица е било неправилно отпуснато, тъй като към датата на подаване на заявлението и след това лицето е упражнявало дейност като общински съветник, приравнена на трудова такава, за която дейност С. е била осигурявана по реда на чл.4, ал.1, т.8 от КСО, което се явява пречка по см. на чл.54а, ал.1, т.3 от КСО за отпускане на ПОБ. Разпореждането е обжалвано по административен ред, като с Решение № 100/ 13.08.2013г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора жалбата на С. е оставена без уважение. Това решение е обжалвано по съдебен ред, като оспорването му е отхвърлено като неоснователно с влязло в сила Решение № 225 /08.11.2013г. по адм. дело № 400 от 2013г. по описа на Административен съд – Стара Загора. 

 

            С Разпореждане изх. № 233-00-354-27 от 26.06.2013г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.54ж, ал.1 във вр. с чл.54а, ал.1, т.3 от КСО, на Т.С. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявлението й вх. № 233-00-354/ 30.11.2011г. В мотивите на разпореждането е посочено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на ПОБ Т. С. е упражнявала трудова дейност на изборна длъжност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал.1, т.8 от КСО, поради което не отговаряла на условията на чл.54а, ал.1, т.3 от КСО за отпускане на ПОБ. Т.С. е обжалвала посоченото разпореждане по административен ред. С влязло в сила съдебно решение 126 от 16.07. 2014 година по административно дело № 405 по описа за 2013 г. на Административен съд Стара Загора това оспорване е отхвърлено като неоснователно. 

            На 15.07.2013г. С. подава заявление  пред Директора на ТП на НОИ Стара Загора, към който момент пред него е висящо административното производство за контрол върху разпорежданията от 26.06.2013г. на Ръководителя по осигуряването за безработица. Със заявлението С. иска от Директора на ТП на НОИ Стара Загора да разпореди изплащане на обезщетение за безработица за периода от постановяване на разпореждане за отмяна на признато право на обезщетение за безработица /233-00-354-24/11.06.2012г./ и на разпореждане за отказ да й бъде изплатено обезщетение за безработица /233-00-354-25/11.06.2012г/ до 03.11.2012г. Заявлението е мотивирано с влизане в сила на съдебното решение за обявяване на нищожността им. В отговор  Директора на ТП на НОИ Стара Загора отказва  да удовлетвори искането за изплащане на сумите, представляващи ПОБ за посочените периоди, поради липса на законно основание за това. С влязло в сила съдебно решение № 179 от 29.07.2013 г., постановено по адм. дело № 366 по описа аза 2013 г. на Административен съд гр. Стара Загора  е обявен за нищожен отказа на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора и преписката е върната на ръководителя на осигуряване за безработица за произнасяне по заявлението на С. .

 

     С Разпореждане изх. № 23894Т-4092-2-#1  от 27.04.2014г  на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.54ж, ал.1 във вр. с чл.54а, ал.1, т.3 от КСО, на Т.С. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявлението от 15.07.2013 г.  . В мотивите на разпореждането е посочено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на ПОБ Т. С. е упражнявала трудова дейност на изборна длъжност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал.1, т.8 от КСО, поради което не отговаряла на условията на чл.54а, ал.1, т.3 от КСО за отпускане на ПОБ. Т.С. е обжалвала посоченото разпореждане по административен ред

      С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 42/ 22.04.2014г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора въз основа на данните по образуваната административна преписка и след преценка на изложените в жалбата възражения и дадените задължителни указания на съда по адм. дело № 366/ 2013 г. по описа на СТАС , е приел, че същата е неоснователна. От фактическа страна обжалваният акт се основава на приетото от административния орган, че осъществяваната от Т.С. дейност като общински съветник в Общински съвет – Раднево представлява трудова такава на изборна длъжност по см. на чл.4, ал.1, т.8 от КСО, за която лицето подлежи на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. С оглед на което и доколкото задължително осигурените лица по чл.4, ал.1 от КСО нямат право на парично обезщетение за безработица, решаващият орган е направил извод, че при наличие на възникнало на основание чл.4, ал.1, т.8 от КСО за Т.С. и непрекратено осигуряване в качеството й на общински съветник към момента на подаване на заявлението за отпускане на ПОБ, по отношение на лицето съществува материалноправната пречка по чл. 54а, ал.1, т.3 от КСО за отпускане и изплащане на такова обезщетение. По подробно изложени съображения че не е изпълнен фактическият състав на чл.54а, ал.1 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е оставил без уважение, като неоснователна, подадената от Т. С. жалба и по същество е потвърдил като правилно и законосъобразно оспореното пред него разпореждане

 

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане  на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, както и справки от Регистъра на осигурените лица относно осигуреното лице Т.С. за  периодите м.11.2011г.- м.12.2011г.; м.01.2012г.–м.12.2012г.; м.01.2013г.- м.12.2013г.

 

Към материалите по делото са приложени адм. дело № 405/ 2013г. и адм. дело № 366 /2013г. и двете по описа на Административен съд – Стара Загора.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал.1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Решение № 42/ 22.04.2014г. е издадено от материално и териториално компетентния по см. на чл.117, ал.1, т.2, б. „б” от КСО административен орган - Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, в изискуемата от закона форма и със съдържание, съответстващо на императивните изисквания по чл. 59, ал.2 от АПК и чл.117, ал.3 от КСО.

 

Оспореното решение е постановено в рамките на контролно-отменително производство по жалба срещу Разпореждане с изх. № 23/94Т- 4092-2 -1  от 27.02.2014г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, с което на Т. С. е отказано отпускането на ПОБ по подадено от нея заявление вх. № 23/94Т-4092-2/ 15.07.2013г., като разпореждането е издадено в условията на невлязло в сила Разпореждане изх. № 233-00-354-27 от 26.06.2013г. , с което е отказано  отпускане на парично обезщетение за безработица на С.. Действително влизането в сила на акта, с който е потвърдено разпореждането за отпускане на ПОБ, съставлява преюдициална процесуална предпоставка за издаването на последващ акт, с който се отрича правото на заявителката и съотв. се отказва отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Но в разпоредбата на чл.117а, ал.1 от КСО е регламентирано, че обжалването на разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал.1, т.2 не спира изпълнението им. В чл.117, ал.1, т.2, б. „б” от КСО са визирани разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменение, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица. Към тази категория разпореждания следва да се причислят и разпорежданията, с които при условията на чл.54ж, ал.2 от КСО и при наличието на основанията по тази разпоредба, се отказва изплащане на  обезщетение за безработица. Ето защо по силата на допуснатото от закона предварително изпълнение на Разпореждане № 233-00-354-27/ 26.06.2013г., не е било необходимо същото да влезе в сила за постановяването на последващото Разпореждане и то във връзка със задължителните указания, дадени от съда по цитираното по-горе административно дело № 366. С оглед на което съдът приема че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № 23/94Т- 4092-2 -1  от 27.02.2014г.. на Ръководителя на осигуряването за безработица са издадени при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обуславят отмяната им на това основание.

Неоснователно е релевираното от жалбоподателката възражение за незаконосъобразност на Решението на Директора на ТП на НОИ -  Стара Загора, което възражение се основава на твърдението, че със същото е потвърдено едно нищожно разпореждане. Претендираната нищожност от една страна се обосновава с обстоятелството, че разпореждането е издадено от некомпетентен орган, а от друга – че идентично по съдържание разпореждане /от гл.т. на основанието за неговото постановяване, разпоредените правни последици и страните по спорното административно правоотношение/, е обявено за нищожно с влязло в сила съдебно решение.

            Действително с влязлото в сила съдебно решение /Решение № 193/ 05.11.2012г. по адм. дело № 330/ 2012г. по описа на АС - Стара Загора, оставено в сила с Решение № 6846/ 20.05.2013г. по адм. дело № 15293/2012г. по описа на ВАС/, е обявено за нищожно  Разпореждане № 233-00-354-25 от 11.06.2012г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, по съображения за липса на материална компетентност на издалото го длъжностно лице. В случая с издаденото разпореждане за отказ да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на Т. С., органът не е постановил нищожен административен акт по силата на чл.177, ал.2 от АПК, тъй като това ново разпореждане не е в противоречие с влязлото в сила решение по адм. дело № 330/2012г. на АС - Стара Загора. След обявяването нищожността на Разпореждане № 233-00-354-24/ 11.06.2012г. и на Разпореждане № 233-00-354-25/ 11.06.2012г., при упражняване на правомощия предоставени му с изменената нормативна регламентация на разпоредбата на чл.54ж, ал.2 от КСО,  считано от 01.01.2013г., органът, издал разпореждането за отпускане на обезщетение за безработица, е извършил преценка на събраните в хода на административното производство по искането за отпускане на обезщетение доказателства и е постановил разпореждане за отмяна на предходно такова за отпускане на ПОБ и съотв. разпореждане, с което на Т. С. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Следователно от една страна с влязлото в сила Решение № 193/ 05.11.2012г. по адм. дело № 330 / 2012г. по описа на АС - Стара Загора е отменено Решение № 101/ 26.07.2012г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора и на процесуално основание са обявени за нищожни потвърдените с него Разпореждане № 233-00-354-24/ 11.06.2012г. и Разпореждане № 233-00-354-25/ 11.06.2012г. на Ръководителя на осигуряването за безработица поради издаването им в нарушение на изискванията за материална компетентност, установени с чл.54ж, ал.1 и ал.2 от КСО (редакция ДВ, бр. 100 от 2010г.) и чл.6, ал.1 от НОИПОБ (редакция ДВ, бр. 67 от 2009г.). От друга страна съдът не се е произнесъл по същество относно материалноправната законосъобразност на разпореждането, с което е отречено твърдяното от С. материално право на ПОБ т.е. не се е произнесъл по съществуването на спорното административно правоотношение, поради което последващото, Разпореждане. Ето защо обстоятелството, че предходно, идентично по съдържание Разпореждане за нищожно с влязло в сила съдебно решение, е без правно значение, защото двете разпореждания са издадени при действието на различни закони.  А и при наличие на влязло в сила разпореждане, с което се отменя разпореждането за отпускане на ПОБ, всяко друго предходно разпореждане е ирелевантно за отреченото право на ПОБ. В случая Решението на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и потвърденото с него. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара, доколкото оспорването им е отхвърлено като неоснователно с влязло в сила Решение

      От представената и приета като доказателство по делото Заповед № 471/ 06.07.2012г. е видно, че Директорът на ТП на НОИ - Стара Загора е делегирал правомощията по чл. 54ж, ал.1 от КСО на Началника на сектор „ПОБГВ” при ТП на НОИ – Стара Загора, в обхвата на които делегирани правомощия са и тези за издаване на разпореждания за отпускане или за отказ да се отпусне парично обезщетение за безработица. Следователно оспореното разпореждане подписано от Началника на сектор „ПОБГВ” при ТП на НОИ – Стара Загора, на който е възложено да изпълнява функциите на ръководител на осигуряването за безработица, е постановено от материално компетентен орган, в рамките на надлежно делегираните му със Заповед № 471/ 06.07.2012г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора правомощия по чл.54ж, ал.1 от КСО, при допустима от закона делегация. С оглед на което и второто възражение на жалбоподателката за нищожност на разпореждането се явява неоснователно.

Съдът приема, че оспореното Решение. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане. на Ръководителя на осигуряването за безработица, са постановени в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:  

            Съгласно разпоредбата на чл.54а, ал.1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в РБългария или пенсия за старост в друга държава и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Посочените изисквания съставляват материалноправните предпоставки на нормативно регламентирания правопораждащ фактически състав по чл.54а, ал.1 от КСО, при кумулативното наличие на които възниква правото на парично обезщетение за безработица за осигуреното лице.

      В случая от фактическа страна по делото не е спорно, че както към датата на подаденото от Т. С. Заявление  за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, така и към момента на издаване на Разпореждане за отказ да бъде отпуснато такова обезщетение, Т.С. е била избрана и е упражнявала дейност като общински съветник в Общински съвет – Раднево. По аргумент от разпоредбата на чл.54, ал.1, т.3 от КСО, упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО, съставлява отрицателна материалноправна предпоставка /т.е материалноправна пречка/ за възникване на правото на парично обезщетение за безработица и съответно за неговото упражняване. Всъщност основния спорен въпрос по делото се свежда именно до това, дали с оглед характера на упражняваната от общинския съветник дейност същата може да бъде определена като трудова дейност, за която лицето да подлежи на задължително осигуряване по чл.4, ал.1, т.8  от КСО и респ. дали Т. С. има право на обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО, след като е общински съветник и е осигурявана на това основание към датата на подаване на заявлението за отпускане на обезщетението.

            В нормата на чл.4, ал.1, т.8 от КСО е регламентирано, че задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7 и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията. Времетраенето на задължителното осигуряване се определя съобразно правилото по чл.10 от КСО - от деня на започване на трудовата дейност до деня на нейното прекратяване. 

  

             

Длъжността на общинския съветник е изборна (чл. 138 от Конституцията на РБългария). В чл. 34, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е предвидено, че при изпълнението на тази длъжност общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на Общинския съвет и на неговите комисии, чийто размер се определя с решение на Общинския съвет. За определянето на една дейност като трудова законодателят не поставя изискване тя да се осъществява единствено и само по трудово правоотношение. Доколкото осъществяваната от общинския съветник дейност се изразява в престиране на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без осъществяваната дейност да е свързана с постигане на краен резултат, в съответствие с установената съдебна практика следва да се приеме, че дейността на общинския съветник има характер на трудова дейност. Следователно от една страна длъжността общински съветник е изборна длъжност, а от друга -  дейността на общинския съветник в изпълнение на неговите правомощия е трудова дейност, от която той получава доход (възнаграждение). След като общинският съветник извършва трудова дейност на изборна длъжност, за която дейност получава възнаграждение, той е задължително осигурено лице съгласно чл.4, ал.1, т.8 от КСО. Всъщност със законодателното включване на лицата по чл.4, ал.1, т.8 от КСО към кръга на задължително осигурените за всички осигурени социални рискове, на практика за целите на общественото осигуряване изборните правоотношения са приравнени на трудовите като е прието, че определянето на една дейност като трудова не произтича единствено от факта на упражняването на тази дейност по трудово правоотношение, а е свързано с нейното естество.

В случая не е спорно /а и се установява от събраните по делото доказателства/, че Т.С. е била избрана за общински съветник в Общински съвет – Раднево; за дейността си като общински съветник е получавала възнаграждение и е била осигурявана съгласно приложените справки от регистъра на осигурените лица. Обстоятелството, че заседанията на ОбС и на неговите комисии, в които С. е участвала като общински съветник и които са послужили като база за определяне размера на възнаграждението й, съотв. на осигурителния й доход, са били провеждани само през отделни дни от съответния месец,  не означава, че за нея не е била изпълнена хипотезата на чл.4, ал.1, т.8 от КСО. В ЗМСМА не се съдържа уредба даваща основание да се приеме, че общинският съветник е безработен и не се осигурява за времето, в което не участва в заседания на общинския съвет или в работата на неговите комисии. Следва да се отбележи, че в компетентността на общинския съвет е само определянето на размера на възнаграждението на общинския съветник по предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗМСМА начин, но не и начина на заплащането му. Последният е регламентиран със закон и не може да бъде променян в т.ч. с решение или с правилника за организация на дейността на съответния общински съвет. Общинският съветник получава определеното по размер с решение на общинския съвет месечно възнаграждение за работата си като общински съветник. За времето, през което общинският съветник упражнява правомощията си и дейността по чл.33 от ЗМСМА, на основание чл.6, ал.3 от КСО се дължат осигурителни вноски – месечно, върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал.2, т.3.

Следователно общинският съветник се счита за осигурен за целия месец, независимо от броя на проведените заседания на колективния орган и на неговите комисии, в които е участвал. В случаите, когато по решение на общинския съвет се прекратява или спира изплащането на възнаграждение на общинските съветници, без да са прекратени правомощията им в органа на местно самоуправление или възнаграждението се изплаща само за определени дни, осигуряването им би се считало за прекъснато, но не и за прекратено. В такава насока следва да се тълкува разпоредбата на чл.10, ал.2 от КСО, която предвижда възможност за прекъсване на осигуряването през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4 или чл. 4а ал.1 не е прекратена.

 

            Както беше посочено, наличието на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, е въведено с разпоредбата на чл. 54а, ал.1, т.3 от КСО като отрицателна материалноправна предпоставка за придобиване право на парично обезщетение за безработица. Упражняването на дейност като общински съветник от страна на Т.С., получаването на възнаграждение и съотв. осигуряването й за тази дейност, изключва възможността жалбоподателката да получава обезщетение за безработица. Същността на задължителното държавно обществено осигуряване е при настъпване на съответния социален риск, за който лицето се е осигурявало, да му се осигури обезщетение, което в някаква степен да компенсира неблагоприятните последици от оставането без работа. Естеството на обезщетението за безработица цели да замести липсващото възнаграждение на осигуреното лице за периода, през който не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Получаването на възнаграждение за осъществявана от лицето трудова дейност изключва посочените неблагоприятни последици, чиято компенсация паричното обезщетение за безработица цели. Ето защо осигуреното лице няма право на парично обезщетение за безработица през времето, през което е упражнявало трудова дейност, за която е подлежало на задължително осигуряване и е било осигурявано за всички рискове, като получаването на възнаграждение от общинския съветник изключва правото му да получава парично обезщетение на безработица. Кумулирането на доходи от трудова дейност с парични обезщетения от фондовете на ДОО, е недопустимо. Доколкото към датата на подаване на Заявлението Т.С. е упражнявала трудова дейност като общински съветник, за която дейност е получавала възнаграждение и е подлежала на задължително осигуряване по чл.4, ал.1, т.8 от КСО, което релевира наличието на отрицателна материалноправна предпоставка за получаване на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, при правилно приложение на закона с потвърденото с Решение № 43/ 22.04.2014г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора Разпореждане 23/94Т- 4092-2 -1  от 27.02.2014г. на на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора, на Т.С. е отказано да бъде отпуснато такова обезщетение.

 

По изложените съображения съдът намира, че решаващият административен орган обосновано от гл.т. на доказателствата и установените въз основа на тях факти и обстоятелства и правилно от гл. т. на материалния закон е приел, че по отношение на Т.С. съществува правоизключващ юридически факт по см. чл.54а, ал.1, т.3 от КСО за възникването и упражняването на правото на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. 

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

   

 

                              Р     Е     Ш     И    :

 

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Т.С.С. ***, против Решение № 43 /22.04.2014г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ –  Стара Загора, с което е оставена без уважение подадената от Т. С. жалба срещу Разпореждане № 23894Т-4092-2-#1  от 27.04.2014г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора за отказ да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, като неоснователна.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                   

СЪДИЯ: