Р Е Ш Е Н И Е

 

277                                           23.01. 2015                  гр.Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                           

                   СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

     

при секретар  А.А.                                                                           

и с участието на прокурора  ....

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 243 по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази следното:     

           

            Производството е по реда на чл.156 и сл., вр.с чл.144 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.4 ал.1 от ЗМДТ и чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

 

            Образувано е по жалба на Руска Д. Иванова в качеството й на Едноличен търговец с ЕТ „МР- Руска Иванова” ЕИК 123673042, седалище и адрес на управление гр.Стара Загора ул.”Братя Жекови” №105, ет.1 ап.1 чрез пълномощника адв.Ю.Й. против Акт за установяване на задължение по декларация № 38091 от 05.03.2014г, издаден от старши инспектор в отдел „местни данъци и такси” при Община Стара Загора,  мълчаливо потвърден от Началника на отдел Местни данъци и такси („МДТ”) в община Стара Загора, с който на ЕТ са установени задължения за годишен патентен данък за периодите на 2009г, 2010г, 2011г, 2012г и 2013г. с прилежащи лихви,  възлизащ общо на 17788.36 лв, от които 13 900.00 лв главници и 3888.36 лихви за забава, начислени считано от падежа до датата на издаване на акта.           

            В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, като по същество са релевирани доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон и при процесуални нарушения. Твърди, че не е налице хипотезата на чл.107 ал.3 от ДОПК, вр.с чл.4 и чл.61н ЗМДТ, тъй като не е подавал декларация. Отрича да е упражнявал подлежаща на облагане с патентен данък дейност и приходи/доходи от такава. Твърди на следващо място, че помещението, в което осъществява стопанска дейност има нетна търговска площ над 100 кв.м и извършва единствено продажба на гуми. От това, както и по съображения че се е облагал по реда на ЗДДФЛ черпи доводи за отричане на задължението за патентен данък, каквото му се вменява. Отправеното към съда искане е да отмени Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 38091 от 05.03.2014г, издаден от старши инспектор по приходите в община Стара Загора, мълчаливо потвърден от Началника на отдел Местни данъци и такси („МДТ”) в община Стара Загора и присъди направените разноски.

           

            Отмветникът по жалбата— Началник отдел „МДТ” в община Стара Загора, чрез пълномощника си по делото — юр.Александър П., заема становище за неоснователност на жалбата, моли същата да бъде отхвърлена.

 

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Руска Д. Иванова от гр.Стара Загора, в качеството си на ЕТ „МР-Руска Иванова” стопанисва търговски обект за стопанска дейност: „Магазин за  гуми”, находящ се в гр.Стара Загора на ул.”Христо Ботев” №135 А. Съгласно удостоверение №Уве-И-240 /14.07.2006г за въвеждането му в експлоатация, обектът е с разгърната застроена площ  111.43 кв.м (л.68). За доходите си от стопанска дейност в периода 2009—2012г Руска Д. Иванова е подала в ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора Годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, с което  е декларирала дължимия данък върху доходите от стопанска дейност (ГДД вх.№ № 2400013169/23.04.2010г — за 2009г, вх.№ 2400014136/ 26.04.2011г— за 2010г, вх.№ 244391200658040 /18.05.2012г —за 2011г и вх. № 244391300281452 /17.04.2013г — за 2012 г. (л.16— л.43 по делото). В годишните отчети за дейността  за 2009г, 2010г, 2011г (л.44-63 по делото) е декларирана 100% дейност „търговия на дребно с гуми”, код  47778.

 

Съгласно протокол №1 /24.01.2014 г Пламен Тодоров Желязков,  старши инспектор в Община Стара Загора е извършил проверка на търговския обект, стопанисван от ЕТ „МР—Руска Иванова”, на която са присъствали представители на проверяването лице—Койчо Иванов Иванов /продовач/ и Цветелина Симеонова Мангърова, като установили осъществяване на търговия на дребно и поддържане, ремонт и балансиране на гуми. Лицето било регистрирано като едноличен търговец, не било регистрирано по ЗДДС и годишния оборот за предходната година не надвишавал 50000.00 лв. Търговска площ на обекта  по документи е 111.43 кв.м.   На 28.01.2014г длъжностни лица от Община Стара Загора отново са извършили проверка на търговския обект, е измерена нетната търговска площ, съгласно §1 т.28 от ДР на ЗМДТ —  99.85 кв.м.

Изпратено е искане изх.№1/27.01.2014г за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ на л.80/ издадено от ст.инспектор при Община Стара Загора, с което от ЕТ „МР-Р.Иванова” са изискани 1.годишни даъчни декларации за периода от 2008-2012г, 2.книги за дневните финансови отчети за периода 2008-2013г, 3.касови бележки от кочан за 2008-2013г, 4.годишен отчет за дейността за периода 2008-2012г, 5.оборотни ведомости или книги за приходи и разходи за периода 2008-2013г, 6.банкови извлечения за периода 2008-2013г. С протокол за предаване на документи от 29.01.2014г и опис на същите е удостоверено представяне от представител на търговеца на служители от общината на част от изисканите документи (л.73—74).

 Последвало е издаване на оспорения по делото Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 38091 /05.03.2014г от ст.инспектор в отдел „МДТ” Стара Загора, определен за орган по приходите  със Заповед  № РД-25-152 /23.01.2012г на Кмета на община Стара Загора/л.82/, с който по отношение на ЕТ „МР- Руска Иванова” ЕИК 123673042, седалище и адрес на управление гр.Стара Загора ул.”Братя Жекови” №105, ет.1 ап.1 и след извършената проверка на място са установени задължения „за данък и такса” по периоди и лихвите за просрочие към тях до 05.03.2014г, които съгласно таблицата се свеждат до „патентен данък”:

патентен данък за 2009г — 2780.00 лв, с прилежащи лихви от 1369.07 лв,

патентен данък за 2010г —  2780.00 лв с прилежащи лихви от 1058.94лв,

патентен данък за 2011г — 2780.00 лв с прилежащи лихви от 773.78 лв,

патентен данък за 2012г — 2780.00 лв с прилежащи лихви от 487.00 лв,

патентен данък за 2013г — 2780.00 лв с прилежащи лихви от 199.57 лв.

Общият размер на задължението е 17788.36 лв, което включва главници  за окончателен патентен данък за периода 2009—2013г: 13900.00 лв и лихви 3888.36 лв, начислени от възникване на задължението до 05.03.2014г Независимо че под таблицата погрешно сумата от 17788.36 лв е отнесена към главниците, с оглед на изложени мотиви към акта и цифрово посочените в таблицата като дължими суми, съдът намира че констатираното несъответствие в изречението в диспозитива на АУЗД, съдържащо се под таблицата е грешка, която не е довела до неяснота относно изразената воля на административниия орган досежно вида на задълженията и размера на дължимите суми.

От фактическа страна, оспорения АУЗД № 38091 /05.03.2014г се основава на това, че при извършената на 24.01.2014г проверка в обект находящ се в гр.Стара Загора, ул.”Хр.Ботев” №135 се констатирало извършване на патентни дейности, посочени в приложение №4 от ЗМДТ, а именно т.3”Търговия на дребно до 100 кв.м нетна търговски площ на обекта” и т.16 „Автомивки, ремонт, регулиране и балансиране на гуми”, (Протокол №1/24.01.2014г), като нетната търговска площ на обекта била 99.85 кв.м, съгласно замерване (Протокол №2 /28.01.2014г), съответно — 94.48 кв.м -след замерване по проект. При измерената на място квадратура не следвало да се включва тази на санитарното помещение.  Правната форма, под която лицето осъществява търговска дейност е ЕТ, не е регистрирано по ЗДДС. Годишния оборот от дейността в периодите на 2009г., 2010г, 2011г 2012г и 2013г са цифрово посочени, като не е спорно че са далеч под 50 000лв.

Проверяваният обект попада в първа зона, съгласно чл.50 ал.1 т.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и цени на услуги на територията на община Стара Загора.

Предвид изложените съображения, органът е извел, че кумулативно са изпълнени условията на чл.61з ал.1 от ЗМДТ — задълженото лице ЕТ „МР—Руска Иванова” подлежало на облагане с годишен патентен данък и дължи такъв на основание чл.61л от ЗМДТ за осъществяване на всяка от упражнените дейности поотделно, посочени в Приложение №4, т.3 и т.16.  Доколкото не била подадена декларация по чл.61н от ЗМДТ, с която да се реализира облагането с окончателен годишен патентен данък и предвид неизвършване на ревизия, с акта се сочи че се  установявал размера на задълженията, съобразно местонахождението на обекта и вида на упражняваните дейности за периода от 2009—2013г.

От правна страна, актът се основава на чл.107 ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, в хипотеза на неподадена декларация по чл.61н от ЗМДТ.

 

Цитирания АУЗД  е връчен на ЕТ „МР Руска Иванова” на 01.04.2014г, която го е оспорила с жалба до Началника на звеното по местни данъци и такси в община Стара Загора(вх.№10-84-431 /14.04.2014г) по реда на чл.4 ал.1 от ЗМДТ, чл.107 ал.3 ДОПК и чл.4 ал.5 изр.второ от ЗМДТ. В рамките на 60-дневния срок по чл.155 ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.144  Началникът на отдел „МДТ” в община Стара Загора не се е произнесъл по жалбата против АУЗД. Поради това и на основание чл.156 ал.4 от ДОПК следва да се приеме, че АУЗД № 38091 /05.03.2014г, издаден от старши инспектор в отдел „МДТ” в Община Стара Загора е бил мълчаливо потвърден.

 

По делото е представена и приета като доказателство проекто—сметна документация за обект „Магазин за промишлени стоки, кв.16а, УПИ ХІ-1886, гр.Стара Загора, фаза „заснемане”, в която е представено разпределението на кота ±0.00, с представени данни за брутна и нетна площ на всяко от помещенията и обща такава, а именно брутна площ 116.39 кв.м, нетна площ 104.35 кв.м, нетна търговска площ WC 102.61 кв.м.

 

По делото са допуснати, извършени и приети съдебно—икономическа експертиза и съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза, жалбоподателят Руска Иванова, в качеството си на ЕТ „МР-Руска Иванова” през периода 2009г. до 2013г. отчита приходи от дейността продажба на гуми (тоест търговия на дребно). Няма издавани фактури или отчетени приходи от дейности „Автомивки; ремонт, регулиране, балансиране на гуми”. При посещение в търговския обект експертизата отрича наличие на автомивка. Извършвали се продажби на гуми и джанти (нови и втора употреба), като от представител на фирмата било дадено обяснение, че при закупуване на гуми, монтажът, регулирането и балансирането са безплатни. Експертът представя в табличен вид разбивка, онагледяваща начина на определяне на задължението по оспорения АУЗД, а именно, като сбор от суми, представляващи:

— годишен патентен данък за дейност по т.16 от приложение №4 към глава втора, раздел VІ към ЗМДТ, за І-ва зона — по 900лв на година, за всяка от годините, вкючени в периода 2009-2013г,  и

— годишен патентен данък за дейност по т.3 от приложение №4 към глава втора, раздел VІ към ЗМДТ: търговия на дребно до 100 кв.м нетна търговска площ на обект, като за обект в І-ва зона— 94 кв.м нетна търговска площ х 20.00 лв = 1880, т.е по 1880.00 лв за всяка от годините, вкючени в периода 2009-2013г.

Таблично са представения изчисления а дължимите лихви за забава с оглед падежа на всяка от вноските на патентния данък за всяка дейност.Определя общ размер на задължението към 05.03.2014г главници: 13900лв (съответно на соченото в АУЗД) и лихви 3897.68лв (надвишаващи установените с АУЗД).

 

С цел определяне с точност присъщата на търговския обект „нетна търговска площ, достъпна за клиентите”, по смисъла на §1 от ЗМДТ, по делото е допусната и Съдебно—техническа експертиза, съответно изготвеното и прието заключение по която сочи какви помещения включва обекта и как са разпределени, начина на извършване на измерванията и резултатите от тях.  Сочи определена на място нетна площ - 102.69 кв.м, като сбор от нетните площи на изброените в заключението открито и закрито бетоново стълбище и помещения.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт  съдът намира от правна страна следното:

 

Оспорването против АУЗД № 38091 /05.03.2014г, издаден от старши инспектор в отдел „МДТ” в Община Стара Загора, мълчаливо потвърден от началника на отдел „МДТ” в община Стара Загора, е направено в законово установения срок по чл.156 ал.5, във връзка с ал.4 от ДОПК, от легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

            Оспореният Акт за установяване на задължение по декларация № 38091 от 05.03.2014г на старши инспектор в Община Стара Загора,  мълчаливо потвърден от Началника на отдел МДТ община Стара Загора, с който на търговецът се установяват задължения за годишен патентен данък за периода 2009г — 2013г с приложащи лихви, е издаден в хипотеза на чл.107 ал.3, изречение трето, предл.второ от ДОПК с  твърдения, че не е била подадена декларация по чл.61 от ЗМДТ.

            Съдът намира обаче, че основателно жалбоподателят твърди неприложимост на реда на чл.107 ал.3, във връзка с ал.1 от ДОПК за определяне на данъчни задължения в случаи като този, попадащи извън изчерпателно регламентираните хипотези. Действително, патентния данък е местен данък, който постъпва в общинския бюджет по аргумент от чл.1 ал.1 т.5 от ЗМДТ. Това означава, че към него е принципно относима разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, според която установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършва от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Способите обаче за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски, регламентирани в ДОПК и приложими и за местните данъци са два: 1) предварителното установяване на задължения по декларация (по реда на раздел І, глава ХІV от ДОПК и 2) установяване с ревизионен акт по чл.108 от ДОПК, раздел ІІ, глава ХІV от ДОПК.

            Разграничението в приложимостта на двата способа е видно от правна им уредба. Съгласно чл.107 ал.1 от ДОПК, наименована „установяване по данни от декларация”, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителна вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. За тези именно задължения, т.е. в хипотезата, която органът единствено установява в смисъл „изчислява” размера на задължението за данък или осигурителна вноска, въз основа на декларираните данни, се отнася разпоредбата на чл.107 ал.3 от ДОПК. Същата предвижда: „Размерът на задължението по ал.1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице, органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30 срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, когато не е подадена декларация  или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия”. Т.е. „акта за установяване на задължение по декларация” по чл.107 ал.3, във връзка с ал.1 от ДОПК е с ограничен предмет: установяване на размера на дължимия данък или осигурителна вноска в хипотеза на задължения, чийто размер се определя по данни от декларация. Такива по определението, съдържащо се в чл.105 от ДОПК, включена в същия раздел, са задължения по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и /или задължителните осигурителни вноски. Т.е. този способ предполага безспорност на данните за данъка, вкл. правопораждащите задължението за данък елементи и определящите размера. Патентният данък не е задължение по смисъла на чл.105 от ДОПК, доколкото размера  му не се основава на съотнасяне на ставка към данъчна основа, а е в зависимост от времетраенето на дейността, нейния вид и определените от съответния общински съвет размери на данъка. Подлежи на деклариране не самия данък, а факта на осъществяването на патентна дейност и мястото на извършването й (по аргумент от чл.61н от ЗМДТ).

            Другият способ е регламентиран в раздел ІІ в глава ХІV от ДОПК е посредством ревизионно производство, като елемент от данъчноосигурителния контрол, което приключва с ревизионен акт по чл.118 от същия кодекс. Съгласно чл.108 ал.1 данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл.118 от ДОПК.  

Видно е от анализа на правната регламентация, че чл.107 от ДОПК, послужил като основание за издаване на оспорения административен акт, е приложим за данъчни задължения, които се определят като размер по данни от декларация. Хипотезата на чл.107 ал.3 от ДОПК визираща издаване на АУЗД при неподадена декларация се отнася за периодични данъчни задължения, т.е. когато веднъж декларирани правопораждащите задължението юридически факти, обуславят нужда от периодично заплащане на данъчното задължение. Тази хипотеза не изключва изискването данните, определящи възникването на задължението да са били декларирани, макар и в предходен данъчен период, т.е. органът по приходите не може тепърва да ги определя в това производство.

Патентният данък е местен данък, който постъпва в общинския бюджет по аргумент от чл.1 ал.1 т.5 от ЗМДТ, но само и единствено тогава, когато са изпълнени условията на чл.61з от ЗМДТ, а когато тези условия не са изпълнени, доходите на физически лица от патентна дейност подлежат на облагане по реда на ЗДДС. Съгласно чл.14, ал.4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), физическите лица, включително едноличните търговци, за доходите си от патентни дейности се облагат с патентен данък при условията и по реда на ЗМДТ (такива са регламентирани в раздел VI - чл. 61з до чл. 61п от ЗМДТ), а за доходите си от други дейности, лицата се облагат по реда на ЗДДФЛ. Условията, предвидени в чл.61з ал.1 от ЗМДТ за облагане с годишен патентен данък за доходи от патентни дейности са: 1) физическо лице, включително едноличен търговец да извършва дейности, посочени в прилжение №4 (патентни дейности), оборотът на лицето от предходната година да не превишава 50000 лв и лицето да не е регистрирано по ЗДДС с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл.99 и чл.100 ал.2 от с.з. Разпоредбата на чл.61н от ЗМДТ предвижда, че лицата, които подлежат на облагане с патентен данък подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31.януари на текущата година или непосредствено преди започване на дейността обстоятелства, свързани с определянето на данъка.  Т.е. този данък има характер на периодичен, доколкото веднъж декларирано започването на дейността, същият се дължи до настъпване на обстоятелство, водещо до отпадане на задължението. Но когато изобщо не е декларирана патентна дейност, т.е. при неподаване на декларация по чл.61н от ЗМДТ, какъвто е настоящия случай, не може в производство по чл.107 ал.3 от ДОПК да се установяват правопораждащите задължение за патентен данък факти и да се определя размер на задължението. Установяването на задължения за годишен патентен данък в хипотеза на неподадена декларация за осъществяване на патентна дейност и определянето на размера им,  може да стане единствено въз основа на едно ревизионно производство, но не и в производство по чл.107 ал.3 от ДОПК с акт за установяване на задължение по декларация, каквато никога не е подавана.  Това е така, тъй като неподаването на декларация по чл.61н от ЗМДТ, обуславя спорност на правопораждащите задължението за патентен данък  юридически факти, а именно — налице ли са доходи от патентна дейност, времетраенето й, приложимост на реда за облагането им по ЗМДТ или по реда на ЗДДС (чл.61з ал.1 от ЗМДТ).

В случая е факт, безспорно установен по делото че Руска Д. Иванова, в качеството си на ЕТ „МР—Руска Иванова” не е декларирала извършване на патентни дейности, нито приходи(доходи) от патентни дейности. За доходите си от стопанска дейност в периода 2009—2012г  жалбоподателката е подала Годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, с които  е декларирала дължимия данък. Видно от ГДД вх.№ № 2400013169/23.04.2010г — за 2009г, вх.№ 2400014136/ 26.04.2011г— за 2010г, вх.№ 244391200658040 /18.05.2012г —за 2011г и вх. № 244391300281452 /17.04.2013г — за 2012 г., същите са подавани  заедно с  Образец 2021 -приложение № 2 „за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец” и Годишен отчет за дейността за съответния период, а към ГДД за 2011г е подаден и Образец 2031- приложение №3 „доходи от друга стопанска дейност” (л.16— л.43 по делото).  Не е подаван относимия за патентни дейности Образец 2071-приложение №7 за доходи, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси. В ч.ІV от Приложение 2 от декларациите, подавани за 2009 до 2012г ЕТ не е декларирала суми в графата ”размер на дължимия/внесения патентен данък по реда на ЗДМТ, подлежащ на приспадане от данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопаска дейност като ЕТ”. Не е подавана и декларация по чл.61н от ЗМДТ, дължима от лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, а именно— извършващите патентна дейност. Т.е. лицето не се е определило като данъчнозадължено за патентен данък, нито е декларирало такава дейност в периода 2009—2013г.

Извършването на патентна дейност, доходите от която да подлежат на облагане с патентен данък по чл.61з ал.1 от ЗМДТ, времетраенето на въпросната патентна дейност и изключващите облагането по този ред обстоятелства относно оборота от предходната година и наличието на регистрация по ЗДДС, като юридически факти, определящи възникването на задължението за патентен данък за всеки от периодите, не могат да бъдат установявани в производство по чл.107 ал.3 от ДОПК. Правомощията на органа в това производство са сведени единствено до изчисляване като размер на данъчното задължение, когато елементите му са определени от самото данъчно задължено лице.

В конкретния случай, в оспорения АУЗД, издаден по реда на чл.107 ал.3 от ДОПК „предварително установяване на задължения по декларация”, издателят на оспорения акт — старши инспектор в отдел „МДТ” в община Стара Загора сочи, че е установил при проверка на място в търговския обект на 24.01.2014г извършване на патентни дейности, посочени в приложение №4, правната форма на осъществяващия стопанската дейност —ЕТ жалбоподател, оборот от стопанска дейност за периода на 2009-2013г и обстоятелството че търговецът не е регистрин по ЗДДС — т.е. с тези фактически установявания, доколкото се сочат правопораждащи задължението за патентен данък факти, на практика се стига до резултат „установяване на данъчно задължение” каквото не е декларирано, а не само до определяне на размер. Именно с ревизионен акт, издаван въз основа на ревизионно производство подлежат на установяване задълженията за данъци (чл.118 ал.1 и чл.108  ал.1 от ДОПК). Ревизионното производство е регламентирано с правила, осигуряващи по пълноценно реализиране, включително в административната фаза  на правото на защита, в сравнение с производството по издаване на АУЗД. В хода му биха могли да бъдат наведени и обсъдени изтъкнатите в жалбата до съда възражения, които може и да доведат до други изводи на издателя на акта.

За да бъде законосъобразен всеки данъчен акт, същият следва да бъде издаден при наличието на материално-правните предпоставки, предвидени за това в ДОПК, чиито разширително тълкуване или прилагане по аналогия е недопустимо. Административните производства за издаване на акт за установяване на задължение по декларация и за издаване на ревизионен акт са различни, редът за административен контрол съответно също е различен. В първия случай контролът се осъществява от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, а върху ревизионния акт контролът е от компетентността на кмета на общината, предвид чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ.  

В производство по чл.107 ал.3 от ДОПК, посредством АУЗД № 38091 от 05.03.2014г, старши инспектор в отдел „местни данъци и такси” при Община Стара Загора е установил и вменил на Руска Д. Иванова в качеството й на ЕТ „МР- Руска Иванова” задължения за годишен патентен данък за периода на 2009г, 2010г, 2011г, 2012г и 2013г, което е извън правомощията му в това производство. След като не е спазена формата на акта и вида на административното производство, издаденият акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК се явява  нищожен и следва да бъде обявен за такъв.

С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл.161 от ДОПК, искането на  жалбоподателката за придъждане в нейна полза на направените по делото разноски следва да бъде уважено. Установяват се направени от Иванова разноски в общ размер 950.00 /деветстотин и петдесет/ лв, от които 50 лв—държавна такса, 300 лв — депозит за експертизи и 600 лв —адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.09.2014г между Руска Иванова и адв.Ю.Й.,  зазаплащане на които следва да бъде осъдена община Стара Загора.

            Водим от горното Административен съд Стара Загора, чл.160 и чл.161 от ДОПК

Р Е Ш И:

            ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН по жалба на Руска Д. Иванова в качеството й на ЕТ „МР- Руска Иванова” ЕИК 123673042, седалище и адрес на управление гр.Стара Загора ул.”Братя Жекови” №105, ет.1 ап.1  Акт за установяване на задължение по декларация № 38091 от 05.03.2014г, издаден от старши инспектор в отдел „местни данъци и такси” при Община Стара Загора,  мълчаливо потвърден от Началника на отдел Местни данъци и такси („МДТ”) в община Стара Загора, с който на ЕТ „МР- Руска Иванова” са установени задължения за годишен патентен данък за периодите на 2009г, 2010г, 2011г, 2012г и 2013г. с прилежащи лихви,  възлизащи общо на 17788.36 лв, от които 13 900.00 лв главници и 3888.36 лихви за забава.      

 ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на Руска Д. Иванова в качеството й на Едноличен търговец с ЕТ „МР- Руска Иванова” ЕИК 123673042, седалище и адрес на управление гр.Стара Загора ул.”Братя Жекови” №105, ет.1 ап.1  сумата от 950  (деветстотин и петдесет) лева разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

           

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: