Р Е Ш Е Н И Е

№257 22.12.2014 гр.Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар М.П.

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 398 по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г.С.П.,***, чрез пълномощника си адв.И.П., срещу Заповед № 03-260-РД/269 от 30.06.2014г издадена от Директора на Областна дирекция Хасково на ДФ „Земеделие”, Разплащателна агенция, с която на основание чл.20 ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, заповед на ИД на ДФЗ №р03-РД/1869 от 19.12.2012г, чл.33 от Наредба №9, /03.04.2008г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. (Наредба №9) на Г.П. се отказва изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 24/112/00699 от 23.03.2009 г. Съдържа се в тази заповед и изявление, че договорът се счита прекратен и ползвателят трябва да върне сумата, получена като първо плащане. Съображенията на органа се свеждат до „нередовност и непълнота на документите”, удостоверяващи, че П. е увеличил обработваемата земеделска земя в определения срок и неизпълнение на задължението му да осигури ръст на земеделското стопанство от поне 3 икономически единици (ИЕ).

В жалбата се излагат доводи, че издаването на нова заповед със същия предмет като вече отменена предходна такава заповед, е недопустимо. По същество оспорва фактическите констатации на органа, обусловили крайните му изводи. По отношение на твърдението, че увеличението на обработваемата земя не е в срок, защото договорите за аренда, които предоставил били с последваща крайния срок дата поддържа, че релевантен е периода в който е започнало ползването на земята по силата на сключените от него договори за наем с предмет ползване на същите земеделски земи. Сочи, че фактически е увеличил земята в стопанството си съответно на договора, като следва да се има предвид наетата и собствена земя, и че е увеличил броя на отглежданите животни съответно на договореното. Релевира, че неправилно част от животните с паднали ушни марки не били признати, доколкото причината да не са премаркирани била съществуващ тогава недостиг на ушни марки, удостоверен от ветеринарния лекар. Счита, че е увеличен икономическия ръст на стопанството съответно на договореното. Иска от съда да отмени оспорения акт и присъди направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" — Хасково, чрез процесуалния си представител — юр.Д.Попов оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с делегираните му права, по надлежния ред, при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Делото е изпратено по подсъдност на Административен съд Стара Загора с Определение без номер от 04.09.2014г постановено по адм.д.№ 543/2014г на Административен съд Хасково.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Настоящият жалбоподател-Г.С.П. е подал в Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) Заявление за подпомагане вх. №24/112/00699/06.06.2008г /л.220/ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери”, на основание чл.21 ал.2 от Наредба №9 /03.04.2008г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по посочената мярка (Наредба №9), като е искал подпомагане развитието на земеделското му стопанство(ЗС), състоящо се тогава от 85 бр. овце, животновъден обект и земеделски земи (37.10 дка овес, 6.9 дка маслодайни рози, 6.9 дка ливади) т.е. начален икономически размер 2.89 ИЕ, с оглед постигане на посочени в Бизнес план цели и резултати /л.233/.

Съответно —сключен е Договор № 24/112/00699 от 23.03.2009г, (л.20-24 по адм.д.№ 543/2014г на ХАС) между ДФЗ и П., с УРН 364262, за финансово подпомагане в размер на 39114.00 лв за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в Бизнес плана по Проект №24/112/00699 и включени в приложение 1/л.24/. Съобразно т.4.4 б.”б” от договора и Приложение1 към края на тригодишния период ползвателят следва да е инвестирал в овце и да е извършил следните основни дейности: 1.увеличаване ИР на ЗС с минимум 3 ИЕ, 2.завършване на курс, 3.достигане съответствие със стандартите, 4.увеличаване обработваемата земеделска земя и 5.увеличаване на броя на животните в ЗС. Съгласно т.3.1. от Договора —срокът е до 23.03.2012г.

Административното производство в случая е образувано по заявка за второто плащане, подадена от Г.С.П. на 23.04.2012г (вх.№ 2411200699, на лист 79—91 по а.д.№ 543/2014г на ХАС) с приложени документи по Приложение №4 от Наредба №9/2008г.

По делото не е спорно, че изплащането на помощта по тази мярка по аргумент от чл.6 и чл.8 от Наредба №9/2008г и т.2. от Договора между страните, е обусловено от изпълнението на посочените в договора инвестиции, основни дейности и цели, на два етапа, първи етап—24446 лв /платено, предвид писмо 00580/112 изх.№01-6500/5428 / 28.04.2009г на л.92/ и второ плащане—14668 лв, платимо при изпълнение на посочените в Договора и в Наредба №9 условия. Съгласно чл.8 ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл.6 т.1 плащане, заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл.6 т.2, в случаите, когато: т.1. всички инвестиции, основните дейности и цели не са изпълнени до включения в договора по чл. 21,ал 2 срок; и 2. /в редакция преди изм. ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г/ икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 3 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана.

В заявката за второ плащане/л.79 и сл./, раздели „І 01” и „І 05” П. е отметнал с „да”-увеличаване на обработваната земя (в таблицата за земята в стопанството е посочил 84 бр.имоти, 16.0 ха, наети), а в табл.1 от в анкетния формуляр от 27.03.2012г към същото заявление (на л.110) П. посочил 117 бр.имоти, общо на 23.4805 ха, вкл.наети и собствени. Посочил е увеличаване броя на животните в ЗС с 252 бр.овце майки(табл.2 на л.85).

Извършена е документална проверка на заявката като в приложен формуляр РРА 1 /л.254, том ІІ, където специалист от РА е отразил на 29.04.2012г, че заявката за плащане е подадена в надлежен формуляр и надлежно е попълнена. На 07.08.2012г извършена е била провека на общите и специфични документи към заявката (същия формуляр РРА 1 на л.254), приключила с отметки „да” за всички приложими изискуеми документи, вкл.за представени първични счетоводни документи доказващи разходи на обща стойност най-малко левовата равностойност на 3000 евро и необходимите документи за собственост, респ.наем на земя (разпечатки от съответнине регистри, обективиращи резултатите от проверките са на л.258—319 по делото, том ІІ).

С уведомително писмо изх.№01-260-6500/793 от 07.08.2012г (л.320) за отстраняване на нередовности, П. е уведомен, в срок 10 дни да предостави изброени документи (т.1—т.11), вкл. да даде обяснения и отстрани нередовности: вкл.да обясни несъответствие в имотите и отглежданите култури, движението на животните, договорите за наем не били вписани в службата по вписвания и не били съпроводени от скици. Писмото е получено на 15.08.2012г.

На 28.08.2012г П. съответно е представил обяснение вх.№ 02-263-6500/28.08.2012г (л.330-382), придружено от договори за собствени и наети земи, скици, становище на ветеринар и други. Отразил е в обяснението, че ползваните от него имоти, съгласно анкетна карта още от 2009г били отразени като „ниви”, макар да били засадени с рози. Наетия от него през 2011г друг масив от рози, отново неправилно фигурирал в ОСЗ като „ниви”, като той, като ползвател не можел да отстрани това несъответствие без съгласието на собственика. Дава обяснения и за животните. За отстраняване на нередовността в документите, удостоверяващи увеличение на земята /което следва да е доказано с документ за собственост, или договор за наем, вписан в службата по вписванията, придружен от скици, и/или договор за аренда, вписан в службата по вписванията и в регистъра към службите на МЗХ и придружен от скици на имотите/, представя:

—Договор за преаренда от 28.08.2012г (л.333) между ЗК „Средна гора” и ползвателя, с предмет ползването за период от 4 стопански години, считано от 2011г на имоти 099014, 099016, 099017, 099019 и 099038, които са и предмет на Договор за наем №3/01.10.2011г (л.212), приложен към заявката за второ плащане. По делото не е спорно, че този договор е вписан в службата по вписваният, но не е бил регистриран в Общинската служба по земеделие.

—Договор за аренда от 30.05.2012г между ЕТ „СП—Стоимен П.” и ползвателя, с предмет отдаване за ползване за период от 4 стопански години на имоти 155026, 239022 и 099009. Договорът за аренда за този имот е вписан в службата по вписванията и регистриран в ОСЗ към МЗХ, придружен е от скица, като по делото не се спори, че изпълнява изискванията за оформяне на ползването. Към този договор се отправя упрека, че е след крайния срок -23.03.2012г, както и че имотите не са посочени в табл.№1 за земята в стопанството, макар да фигурират като ползвани в анкетния формуляр.

— Договор за аренда от 28.05.2012г между Петър П. и ползвателя, с предмет отдаване за ползване за период от 4 стопански години на имот 099057, за който имот между същите страни и за същия срок е бил сключен и Договор за наем №6/01.10.2011г (л.219). Договорът за аренда за този имот е вписан в службата по вписванията и регистриран в ОСЗ към МЗХ, придружен е от скица, като по делото не се спори, че изпълнява изискванията за оформяне, спори се дали с този имот увеличението на земята в ЗС, е в срока по договора.

—Договор за аренда от 27.05.2012г(л.349) между Генка Пенова Станчева и ползвателя, с предмет отдаване за ползване за период от 4 стопански години на имот 099056, за който имот между същите страни и за същия срок е бил сключен и Договор за наем №4/01.09.2011г (л.217). Договорът за аренда за този имот е вписан в службата по вписванията и регистриран в ОСЗ към МЗХ, но не е бил придружен от скица, като такава не се установява и към договора за наем. Следователно и този договор, не отговаря на изискването на Наредба№9 за форма на доказателствата, с които се удостоверява увеличението на земята в ЗС.

На 29.08.2012г П. е представил още два договора:

—Договор за наем №1/01.10.2011г (л.355) за 77 имота с площ 142.108 дка и Анекс към него, които са нотариално заверени, но не са вписани, т.е не изпълнява изискването на Наредба№9 и

—Договор за наем №13 /20.04.2012 л.375)за 22 бр.имоти, който също не е вписан и не е придружен от скици за всички имоти, т.е. към този договор се отправя същия упрек и не е приет.

От разпечатка от 26.09.2012г от регистър ИСАК /л.324/ е видно увеличаването на ЗС на П. за всяка от годините в периода 2008-2012г, с отразяване на отглежданите култури и мерките и схемите, по които е кандидатствал за подпомагане. Като сбора на площите дава 25.77 ха, заявени за подпомагане по СЕПП и НР 1, като по делото не е спорно, че е бил одобрен за подпомагане за площ 25.73 ха.

С докладна записка изх.№05-2-263/357от 11.10.2012г /л.382/от Н-к отдел РРА –РА Хасково е уведомен ИД на ДФЗ за констатациите по подадената от П. заявка за второ плащане по договора му, като е констатирано, че инвестицията чрез закупуване на овце е изпълнена, но е спорно дали е извършил основните дейности и целите, съобразно приложение І. Сочи се несъответствие в заложените за отглеждане видове култури и декларираните посредством посочване начина на трайно ползване на имотите. Приложените към заявката договори за наем не били вписани, а от представените след уведомяване на ползвателя нови договори, удостоверяващи ползването, само договорите за аренда от 28.05. и от 30.05.2012г изпълнявали всички изисквания, но единия бил за имоти, които не са в табл.1. Увеличението на ИР на стопанството било 1.92 ИЕ.

На 01.11.2012г е извършено посещение на място, резултати са обективирани във контолен лист обр.ОП-1 ПМ (л.385 —407, т.ІІ). Проверени са растениевъдството и животновъдството, като са попълнени съответните прилжения. За проверените сгради, помещения и 84 бр. имоти е отразено с „да”, че се използват съобразно проекта, културите, обект на инвестицията са засадени, дейностите са реализирани, инвестицията извършена и функционира. Установени са 222 бр.животни,от които 187 напълно съответстващи, 19 без ушни марки, но с документ от ветеринарен лекар и 16 бр.с ушни марки, непосочени в табл.2.2 от заявката.Тъй като не можело да се установи за някои парцели дали заетата площ съответства на заявената, посочена е необходимост от проверка на място (л.407).

Със заповед от 25.11.2012г е разпоредено извършване на проверка на място. Проверката на място, извършена в периода 19.11.2012-04.12.2012г от служителите Христина Велчевска и Шуаиб Ибрям е отразила констатации (контролен лист за ПМ на л.422 и сл.). Проверката е обхванала само наетите 84 бр.имоти,като е установила, че кадастрални имоти са част от парцели, които са засадени с шипка, маслодайна роза, ечемик, ливади и пасища, в парцелите попадали и необработени участъци, поради което след проверка по СЕПП са попълнени данни за точните размери на обработваната /използвана земделеска земя/, установена при проверката /колона №6 и колона №10/. Направена е и проверка отразяваща пресичането границите на кадастралните имоти с обработваните парцели, посочени в заявката. При проверка на животновъдния обект са установени 249 бр. овце, от които 192 бр. напълно съответни, 11 бр.със заменени ушни марки, 10 бр.-млади животни, 10 бр —чужди, 2бр овце с изтрити ушни марки, 19бр—без ушни марки, 4 бр.-с подменени ушни марки, но не фигуриращи в заявката. Резултатът от проверката на място е даден с отметки „не” за изявленията: кандатът отглежда през проверяваната стопанска година описаните в контролния лист култури, животни и проверката потвърждава съответствие на наличните към момента на кандидатстване животни /л.451/.

С писмо от „Дирекция „Правна” на ДФЗ до ОД Хасково към ДФЗ се сочи, че по повод установените несъответствия между посочените в бизнес плана култури и установените на място, отделът който разглежда заявката следва да анализира и прецени доколко тези култури са заменяеми предвид чл.14д от Наредба№9 и становищата на управляващия орган, посочил е че договорите за аренда, изпълняващи изискванията на наредбата, са сключени след крайния срок, и че ако след преизчисление на икономическия размер на стопанството, резултатът е под 3 ИЕ, следва да се откаже финансово подпомагане.

Със Заповед №03-260-РД /54 от 06.02.2013г на Директора на ОД на ДФЗ Хасково, на Г.С.П. е било отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по посочения Договор, която е обжалвана от него и с влязло в сила на 09.06.2014г Решение №253/30.10.2013г по а.д.№165/2013г на Хасковски АС, потвърдено с Решение№7756 от 09.06.2014г по а.д.№484/2014г на Върховния административен съд, е отменена като незаконосъобразна. Изложените от съда съображения се свеждат до несъответствие на заповедта с изискванията за форма и съдържание, доколкото в нея не били изложени фактическите основания, които са обусловили издаването й.

Последвало е издаване на оспорената по настоящото дело Заповед № 03-260-РД/269 от 30.06.2014г на Директора на Областна дирекция Хасково на ДФ „Земеделие”, Разплащателна агенция /л.9 и л.597 по адм.д.№ 543/2014г на ХАС /, с която на основание чл.20 ал.2 от ЗПЗП, заповед на изпълнителния директор на ДФЗ №р03-РД/1869 от 19.12.2012г, чл.33 от Наредба №9, влязлото в сила съдебно решение и докладна записка от дирекция правна от 19.06.2014г, по отношение на Г.С.П. е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 24/112/00699 от 23.03.2009 г. Изложени са съображения, свеждащи се до хронологично възпроизвеждане на извършените по заявката за второ плащане проверки, като изводите са, че заявката за второ плащане е подадена в срок, извършени са договорените инвестиции, но не са представени редовни документи, които да удостоверят увеличаване на обработваемата площ на стопанството. Представените договори, с които ползвателя цели да докаже това обстоятелство са с дата след подаване на заявката за второ плащане и/или не са вписани, съответно регистрирани. Проверката на място не е могла да установи точния размер на обработваната земя. Вменява се неизпълнение и на изискването по т.4.21 пр.второ и трето от договора за увеличаване на икономическия ръст на ЗС с 3 ИЕ в срока по т.3.1.-до 23.04.2012г. Като изложените неизпълнения се сочат като основание за прекратяване на договора и за връщане на първото плащане. От правна страна Заповедта е основана на чл.20а, ал.2 от ЗПЗП, чл.8 ал.1 т.1 и т.2 и чл.33 от Наредба №9 от 03.04.2008г, чл.4.4.б.”а”и б.”б” от Договор № 24/112/00699 от 23.03.2009г между страните.

По делото е изпълнена комплексна съдебна ветеринарно агрономическа експертиза (л.47 по настояшото дело). Съгласно заключението на експертизата, установени ЗС на жалбоподателя при проверката на място са общо 249 бр.овце, от които : 192 бр.напълно съответстват на заявените, 11 бр.-премаркирани, 10бр. млади, 10 бр.чужди, 2бр. с изтрити УМ и впоследствие премаркирани (декларация на ветеринарен лекар от 29.09.2012г), 17 бр—с паднали УМ, немаркирани към датата на проверката на място поради липса на УМ, включени в списък на заменени идентификатори, 4 бр —навършили зрялост към датата на заявлението, но впеследствие премаркирани,11бр.продадени с ветеринарно медицински свидетелства от 31.03.2012г, 7+3 бр. изгубени и др. Счита, че следвало да се признаят общо 231 бр.овце. По отношение на земята установява култури, съответни на договорените върху земи—собствени и наети, надвишаващи предвидените в бизнес плана площи. Същото се отнася и за пасищата.

Счита, че увеличението на ръста на ЗС е 4,21 ИЕ и се формира от Договора за аренда от 30.08.2012г —0.26 ИЕ и Договора за аренда от 28.05.2012г —ръст 0.40 ИЕ, както и от 231 бр.овце—3.55 ИЕ.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: 

Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок. По делото са налице доказателства за получена от адресата П. пратка на 17.07.2014г/л.602/ , жалбата е подадена на 30.07.2014г, в срок. Оспорената заповед е индивидуален административен акт подлежи на обжалване пред административните съдилища. Със същата се отказва изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договора между ДФ "Земеделие" и жалбоподателя, сключен по реда на чл. 21, ал. 2 от Наредба № 9. Изплащането на помощта по тази мярка се извършва на два етапа, съгласно чл.6 от Наредба №9/2008г и съгласно т.2. от Договора между страните. Съгласно чл.6 т.2 от Наредба №9, в ред. ДВ бр.83/2011г, второто плащане в размер левовата равностойност на 2500 евро се извършва за всяка икономическа единица увеличение спрямо първоначалното състояние на ЗС след проверка за изпълнението на бизнес плана на младия фермер - след края на 3-та или 4-та година от датата на сключване на договора. Редът за подаване на заявка за второ плащане, администрирането й, произнасянето по нея с изричен и мотивиран акт е регламентиран в чл.26 от Наредба № 9, като в приложение №4 са изброени необходимите при подаване на заявката документи. Преценката за извършване от Фонда второто плащане, в чл. 26, ал.1 от същата наредба е обусловена от административни проверки на представените от ползвателя документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани с неговата заявка за плащане; вкл. анализ за установяване на фактическото съответствие с представените документи, като тази процедура завършва с одобряване или мотивиран отказ (чл.26 ал.1 т.3). С оглед така предвидения ред за извършване на второто плащане и разписаното в посочената норма правомощие на изпълнителния директор на РА, респ.на директора на ОД Хасково, комуто последният е делегирал това си правомощие, настоящият състав приема, че отношенията между страните са отношения на власт и подчинение, затова следва да бъдат определени като административноправни. Оспорената заповед е властнически акт, който предизвиква едностранна промяна в правната сфера на ползвателя независимо от неговата воля, поради което същата представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и контрол за законосъобразност от административните съдилища.

Разгледана по същество, е основателна.

 Заповедта е издадена от компетентен орган предвид чл.26 ал.1 т.3 от Наредба №9/ 2008г, чл.20а ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 11 ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ, според които изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е и Изпълнителен директор на Разплащателната агенция и същият може да делегира на Директорите на областните дирекции на Държавен фонд "Земеделие" свои правомощия, като на съда такива са делегирани със Заповед № 03-РД/1869 от 19.12.2012 г. вкл.по т.4 относно правомощието да вземат решения и да издават заповеди за одобрение/отказ за изплащане на финансова помощ по заявки за плащане, подадени по одобрени заявление за подпомагане, вкл.по мярка 112 "създаване на стопанства на млади фермери" при условията и по реда, предвидени в приложимите наредби за реда и условията за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по съответните мерки.

При извършване на проверката за законосъобразност с оглед чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, Административен съд - Стара Загора приема от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, отговаря на изискванията за форма -чл.26 ал.1 т.3 от Наредба №9 и чл.59 ал.1 от АПК – писмена е, в нея са изложени подробни мотиви, вкл. фактическите и правни основания за издаването й. Издаването на предходна заповед със същия предмет и страни не е пречка за произнасяне на органа, обективирано в оспорената заповед (чл.27 ал.2 т.1 АПК), доколкото тази заповед (Заповед №03-260-РД /54 от 06.02.2013г) е била отменена с влязло в сила съдебно решение, който факт не е спорен.

За да прецени съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът взе предвид, че фактическите основания за отказа са две: ненадлежни документи, с които ползвателят доказва увеличаване на обработваната земя в договорения срок, като релевентна за ръста на стопанството и неувеличение на ИР на ЗС с 3 ИЕ .

Неизвършването на всички основни дейности и неизпълнението на задължението за увеличаване на икономическия ръст на ЗС с поне 3 ИЕ/в относимата редакция/ са сред основанията предвидени в чл.8 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба №9, при наличие на които ползвателят на помощта не получава второто плащане и за него възниква задължение да възстанови цялата сума на полученото първо плащане от помощта по чл.6, заедно със законната лихва. Съгласно чл.6 ал.1 т.2, във връзка с чл.26 ал.1 от Наредба №9, предмет на проверка в случаите на заявка за второ плащане е именно изпълнението на инвестициите и основните дейности, предмет на бизнес плана. Съответно, според т.4.4.а/ и б/ от договора, Фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва върху него в случаите когато ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана в срока по т.3.1. или ги е изпълнил неточно и/или изискуемите документи за доказването им не са представени, или икономическия размер на земеделското стопанство не се е увеличил поне с 3 ИЕ.

В случая П. е поел с бизнес плана и Договора, приложение 1, задължение за увеличи обработваната земя в стопанството и да увеличи икономическия му ръст с 3 ИЕ към края на третата година, определена като година на проверка. Посоченото изискване-да е доказал увеличение на обработваемата земя в ЗС, се счита за изпълнено съгласно Наредба№9, Приложение №4, т.1 от р-л „Специфични документи” и т.22 от раздел „документи при подаване на заявка за второ плащане” — когато е представен документ за собственост, и/или договор за наем, вписан в службата по вписванията, придружен от скици, и/или договор за аренда, вписан в службата по вписванията и в регистъра към службите на МЗХ и придружен от скици на имотите. Договърт освен това трябва да е с оставащ срок поне 3 години от датата на подаване на заявката за плащането /чл.7 ал.3 от Наредба№9/.

Съдът намира, че на въпросното изискване отговаря единствено Договор за аренда от 28.05.2012г между Петър П. и ползвателя, с предмет отдаване за ползване за период от 4 стопански години на имот 099057, за който имот между същите страни и за същия срок е бил сключен и Договор за наем №6/01.10.2011г (л.219). Договорът за аренда за този имот е вписан в службата по вписванията и регистриран в ОСЗ към МЗХ, придружен е от скица, като по делото не се спори, че изпълнява изискванията за оформяне. Съдът намира, че изискването за увеличаване на размера на ползваната земя с посочения земеделски имот е изпълнено, независимо, че договорът за аренда е вписан на 28.05.2012г, защото ползването на имота е отпочнало от 2011г, по силата на договора за наем с №6/01.10.2011г, като нередовността на документа, изразяващ се в това, че не е бил вписан е отстранена в срок. Задължението на ползвателя да отстрани нередовности в документите, удостоверяващи изпълнение на задълженията му от бизнес плана, следва да се изпълни в 14 работни дни според чл.26 ал.2 от Наредба №9. В случая това е спазено с представения на 28.08.2012г договор за аренда на имот №099057, който е надлежно оформен, вписан, регистриран и придружен от скица. Посоченият имот—099057 е заявен в табл.1 към заявката и в анкетния формуляр, като при проверка на място е потвърдено, че е зает от розов масив –маслодайна роза. Срокът на ползването е 4 стопански години, считано от 2011, т.е. съответства на чл.7 ал.3 от наредба №9, която изисква остатъчен срок от поне 3 години от подаване на заявката за плащане. Следователно тази земя е релевантна за определяне икономическия ръст на ЗС на жалбоподателя.

Съдът не споделя становището на жалбоподателя и частично отговора на въпрос 8 от комплексната съдебна ветеринарно агротехническа екстпертиза в смисъл, че определящ за ИР на ЗС е и земята, предмет на Договор за аренда от 30.05.2012г между ЕТ „СП—Стоимен П.” и ползвателя, защото при все че е надлежно оформен и вписан, за тези имоти не се удостоверява ползването им да е отпочнало преди 30.05.2012г, с което не е спазен пределния срок за изпълнение на договорените дейности —23.04.2012г.

Следователно, от доказателствата по делото се явява опровергано посоченото от органа основание, свеждащо се до нередовност на документите и непредставяне на надлежни такива за доказване на увеличение на обработваната земя. С Договор за аренда от 28.05.2012г и Договор за наем №6/01.10.2011г въпросното изискване се счита изпълнено.

Относно ръста на стопанството: в бизнес плана, съответно в договора за края на третата година от изпълнението, е заложено минимум 3 ИЕ ръст. Съгласно чл.7 ал.2 от Наредба №9, при определяне на икономическия размер на земеделското стопанство на младия фермер по чл. 6, т. 2 се включват животните в съответните категории съгласно разпечатка от ВетИС за наличните в обекта животни, подписана от официалния ветеринарен лекар, контролиращ животновъдния обект, най-много до един месец преди подаване на заявката за второ плащане, или допълнителен опис, заверен от официален ветеринарен лекар най-много до един месец преди подаване на заявката за второ плащане и/или размера на земята, за която е представен документ за собственост и/или договор за аренда/наем.

Меродавна за отчитане на този ръст е единствено земята, с която се е увеличило ЗС в срок до 23.03.2012г, удостоверено с надлежен документ от изброените за собственост, респ.за ползването й.В случая това е имот—099057, с площ от 5.099дка, който предвид това, че е засаден с маслодайни рози и при прилагане на показател 183/дка съгласно таблицата към Наредба №9, и разделено на левовата равностойност на 1200 евро, дава ръст от 0.397 ИЕ или 0.4 ИЕ.

Твърдяното от административния орган несъответствие между посочените като налични в ЗС и установените при проверката на място бройки животни, само по себе си не пречи да се определи какъв е икономическия размер на стопанството като се отчетат единствено животните, за които безспорно е налице съответствие, респ. налице са заверени от контролиращия ветеринарен лекар документи. По делото не се спори, че при проверка на животновъдния обект на място са били установени: 192 бр. овце майки, напълно съответни по означението на ушните марки със заявените, 11 бр. овце са със заменени ушни марки, надлежно удостоверено от ветеринарен лекар и др.овце, групирани според вида на установеното несъответствие. Съдът намира, че на бенефициента следва да бъдат признати и овцете, които поради обективни причини и с оглед декларациите на ветеринарния лекар не е можело да бъдат премаркирани. При все това, дори изчисленията трябва да се направят предвид установените със сигурност като съответни 203 бр.овце, то те биха дали необходимия ръст на ЗС. От 203 бр.овце следва да се приспаднат 85 бр., с които бенефициентът е стартирал, остават 118 бр. Изчисленията са по формулата 118 бр.х 57, разделено на левовата равностойност на 1200 евро(2346.996 лв) дават ръст от 2.865 ИЕ. Следователно ръстът на ЗС на П. в края на третата година от изпълнение е 3,26 ИЕ (определен като сбор от 0.397 и 2.865 от земята и съответно животните), съобразно правилото на чл.7 ал.2 от Наредба№ 9 и предвиденото в Приложение №5 към наредба №9.

По делото се явява опровергано и това фактическо основание за отказа да се плати сумата, представляваща второ плащане. Ползвателят на помощта в лицето на жалбоподателя П. е извършил инвестиции в договорения размер към датата, определена като година на проверката и земеделското му стопанство бележи ръст с повече от 3 ИЕ.

Следователно не са налице визираните в чл.8 ал.1 т.1 и 2 от Наредба №9 материалноправни предпоставки, обусловили отказа за извършване на второ плащане и свеждащи се до нередовни документи и неудостоверяване извършването на основните дейности по бизнес плана, респективно липса на договорения ръст на ЗС. С оглед на изложеното, заповедта се явява издадена в противоречие с материалния закон и подлежи на отмяна.

Следва да се отбележи, че при все извършването на много административни поверки по подадената заявка за второ плащане, издадената заповед № 03-260-РД/269 от 30.06.2014г, не се основава на резултатите от тях. Съгласно чл.26 ал.1 от посочената Наредба, в срок до 3 месеца от подаване на заявката за второ плащане по чл. 6, т. 2, Разплащателната агенция: 1.извършва административни проверки на представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявката за плащане; 2.извършва проверка и анализ за установяване на фактическото съответствие с представените документи, като резултатите от извършените проверки се вземат предвид при обработката на заявката за второ плащане; 3.одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ със заповед на изпълнителния директор на РА след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения и реализирания проект; 4. изплаща одобрената финансова помощ. Видно е от административната преписка, че в хода на производството по обработка на заявката за второ плащане, подадена на 23.04.2012г (вх.№ 2411200699, на лист 79—91), в съответствие с чл.25, чл.26 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба № 9 и чл.11 и чл.24 от Регламент (ЕС) №65/2011 на Комисията от 27.01.2011г за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №1698/2005 на съвета по отношение прилагането на процедури за контрол по отношение на мерките за ПРСР, са извършени необходимите административни проверки на документи, данни и обстоятелства, вкл.посещение и проверка на място на стопанството (формуляр РРА 1 на л.254 по делото, том ІІ, контролни листи на л.385 и сл. и л.422 и сл, т.ІІ). Оспорената заповед обаче не се основава на съвкупен анализ на събраните при проверките и посещението данни. Така например не е обсъдено съществуващото противоречие между резултатите от посещението на място, извършено през м.11.2012г, и констатациите, резултат от извършената през м.12.2012г проверка на място. И двете проверки са установили брой животни, съответен на декларираните такива, както и увеличение на обработваната земя с култури, съответни на предвидените в бизнес плана, като има единствено разлика в броя, респ. размерите, но те не са обобщени, нито анализирани. Освен това, не е обсъдено съществуващото противоречие в контролния лист от проверката на място. Проверката на място е установила и дала конкретни размери на земите в ЗС на П., заети със съответните култури, в приложения №1 и №7 е отговорено с „да” на изискването ползването на земята да е удостоверено с изискумите от Наредба№9 документи, в Приложение №5 са установени брой животни, съответен на заявения. Същевременно в крайната страница от контролния лист/л.451/ е дадена отметка с „не” , т.е. че кандидатът не е отглеждал описаните в контролния лист култури и животни и няма съответствие на наличните към момента на проверката животни. Така отразените с отметка крайни изводи на проверката на място /л.451/ противоречат на направените в хода й констатации за допустими площи и животни, противоречат на констатациите от посещението на място/л.407/ , която отговаря положително на въпросите относно извършване на инвестициите, дейностите, отглеждане на културите, респ.животните и на другите доказателства по делото. По делото не е спорно и се явява доказано, че ЗС на П. се състои от отглеждани от него овце и обработваема земеделска земя, заета от съответни култури, като в хода на административното производство по обработка на заявката за второ плащане, са извършвани проверки с оглед уточняване на броя на животните, съответно размера на площите и културите. В хода на производството не е отстранена неяснотата относно обема на ЗС, доколкото жалбоподателя твърди, че релевантни за обема на стопанството му са собствените и наетите земи, посочени в анкетния формуляр и за които той е представил документи, а същевременно предмет на проверката на място е само наетата земя. Неизпълнено се явява изискването на чл.26 ал.1 т.2 от Наредба №9, указание за което е дадено и в отменителното съдебно решение, а именно: да се извърши анализ за установяване на фактическото съответствие с представените документи, като резултатите от извършените проверки се вземат предвид при обработката на заявката за второ плащане. На практика издадената заповед не се основава на резултатите от установеното на място, в т.ч. не сочи какъв размер на земята в ЗС приета за установена, нито колко точно животни, нито на база тези констатации изчислява ръст на ЗС. Изложеното е довело до необоснованост на крайния извод за недължимост на второто плащане и до неговата неправилност с оглед въведените от органа две фактически основания: неувеличаване на ръста на ЗС с 3 ИЕ и нередовност на документите, удостоверяващи увеличението на земята в ЗС, които бяха опровергани от доказателствата по делото.

Доколкото по делото бяха опровергани посочените фактически основания, заповедта като издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон — чл.8 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба №9, и при допуснати съществени процесуални нарушения, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на делото е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в общ размер 1210/хиляда, двеста и десет/ лв, от които 10 лв—държавна такса, 1000 лв —адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно договор №074185 от 28.07.2014г, 200лв—депозит за експертиза. Съдът намира за неоснователно направеното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на жалбоподателя, като с оглед размера на материалния интерес в случая и разпоредбата на чл.8 ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, договореното и заплатено възнаграждение не се явява прекомерно.

Воден от гореизложеното и на оснвание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Г.С.П.,***, Заповед № 03-260-РД/269 от 30.06.2014г издадена от Директора на Областна дирекция Хасково към ДФ „Земеделие”, Разплащателна агенция, с която на основание чл.20 ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, заповед на ИД на ДФЗ №р03-РД/1869 от 19.12.2012г, чл.33 от Наредба №9/03.04.2008г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г му се отказва изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 24/112/00699 от 23.03.2009 г, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция - Хасково към Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Г.С.П.,*** сумата от 1210 лв —разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: