Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                             № 54     21.04.2015г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                           

                                                                                СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар   С.Х.                                                                          и с участието

  на прокурора                                                                                                           като разгледа

  докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 434 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:                                                                    

 

     

         Производството е по реда на чл. 257 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.  

 

            Образувано е по искова молба, подадена от Д.М.Д. ***, с която на основание чл.257, ал.1 от АПК е оспорено като незаконосъобразно бездействие на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, да изпълни задължение за фактическо действие, пряко произтичащо от нормативен акт – задължението по чл.232, ал.1 от ЗМВР за връчване на Заповед № 107/ 22.01.2010г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР.

Ищецът твърди, че е служил като полицай в ОД на МВР – Стара Загора от 09.02.2004г. На 22.01.2010г. от Директора на ОД на МВР – Стара Загора била издадена Заповед № 107/ 22.01.2010г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и било прекратено служебното му правоотношение като държавен служител от МВР. Към датата на издаване на заповедта Д. Д. *** във връзка с повдигнати му обвинения по ДП № 127/ 2009г. по описа на Национална следствена служба. Ищецът поддържа, че Заповед № 107/ 22.01.2010г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора не му е била връчена съгласно разпоредбите на чл.232, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. С оглед на което е подал молба вх. № 73453/ 28.11.2013г. до Директора на ОД на МВР – Стара Загора, с искане да му бъде връчен срещу подпис екземпляр от Заповед № 107/ 22.01.2010г. С писмо изх. № 82426/ 03.12.2013г. административният орган бил уведомил Д.Д., че не може да му се връчи искания екземпляр от заповедта, по съображения, основани на Инструкцията за събирането, обработването, съхраняването и предоставянето на информация за служителите на МВР. Ищецът твърди, че доколкото служебното му правоотношение в МВР се прекратявало с връчването на заповедта срещу подпис, а Заповед № 107/ 22.01.2010г. не му била връчвана нито лично, нито по реда на чл.270, ал.2 от ППЗМВР, има правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 257 от АПК и търсената съдебна защита чрез оспорване на незаконосъобразно бездействие на административния орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт.  Направено е искане да бъде осъден Директорът на Областна дирекция на МВР – Стара Загора в съответствие с изискванията на чл. 232, ал.1 от ЗМВР, да връчи на Д.Д. Заповед  № 107 от 22.01.2010г. за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР.

 

            Ответникът – Директор на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва предявения иск с правно основание чл.257 от АПК като недопустим и неоснователен. С подробно изложени съображения обосновава, че на 26.01.2010г. административният орган е изпълнил законово регламентираното си задължение по чл.232 от ЗМВР /отм./, като поради отказ на служителя да получи екземпляр от Заповед № 107/ 22.01.2010г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, заповедта е била обявена на дисциплинарно наказаното лице и е съставен надлежен Протокол с рег. № 4121/ 26.01.2010г., за удостоверяване отказа на Д.Д. да получи заповедта, подписан от двама свидетели – служители от ОД на МВР – Стара Загора.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            Видно от представената и приета като доказателство по делото кадрова справка, ищецът Д.М.Д. е бил служител в системата на МВР, считано от 09.02.2004г., като последната заемана от него длъжност е старши полицай в група „ОММ” на сектор „ОП” към отдел „ООРП” при ОД на МВР – Стара Загора. Срещу Д.Д. и други двама служители от ОД на МВР – Стара Загора, е било образувано досъдебно производство № 127/ 2009г. по описа на Национална следствена служба, като наказателното производство е прекратено с влязло в сила Определение от 08.08.2014г., постановено по НОХД № 868/ 2014г. по описа на Специализирания наказателен съд. Не е спорно че през периода от 16.11.2009г. до 17.11.2010г. по отношение на Д.Д. е била постановена мярка за неотклонение „Задържане под стража”, която се е изпълнявала в Следствения арест на Областна служба „Изпълнение на наказанията” – Стара Загора.

Със Заповед рег. № 107/ 22.01.2010г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР, на основание чл.227, ал.1, т.10 от ЗМВР; т.4, 7, 8, т.13 и т.31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР, чл.228, т.2 и чл.245, ал.1, т.8 от ЗМВР, за допуснати нарушения на служебната дисциплина – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които е уронен престижът на службата, на полицай Д.М.Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Във връзка с образуваното дисциплинарно производство № 1147/ 07.09.2009г. срещу ищеца Д.Д. и издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, Директорът на ОД на МВР – Стара Загора е направил искане до Софийска градска прокуратура да бъдат допуснати в сектор “ Арести” – Стара Загора трима служители от ОД на МВР – Стара Загора, за връчване на заповедта на Д.Д.. С Постановление от 25.01.2010г. прокурор при СГП е разрешил служители от ОД на МВР – Стара Загора да осъществят контакт на територията на следствения арест на ОС “Изпълнение на наказанията” – Стара Загора със задържания Д.Д., за връчване на заповедта за дисциплинарно наказание.

Видно от представените и приети като доказателства по делото два броя докладни записки от полицай П.С.К. – дежурен по арест при ОЗИН сектор „Арести” – Стара Загора, Справка /писмо/ с рег.№ 6971/ 16.12.2014г. от Началника на сектор „Арести” при ОС „ИН” - гр. Стара Загора и копие – извадка от книгата за приемане и сдаване на пост № 1 в Ареста - гр. Стара Загора, Комисия от ОД на МВР – Стара Загора е посетила Ареста – Стара Загора на 26.01.2010г. от 14.10ч до 14.30ч., за връчване на заповеди за дисциплинарно наказание на Д.Д. и на други двама полицейски служители, задържани в ареста.

Съгласно Протокол  рег. № 4121  от 26.01.2010г. за отказ от получаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР, на 26.01.2010г. в 14,30 часа, в помещение на Областна служба „Изпълнение на наказанията” – Стара Загора, полицай Д.М.Д. – старши полицай в група „ОММ” на сектор „ОП” към отдел „ООРП” при ОД на МВР – Стара Загора, е отказал да получи  Заповед № 107/ 22.01.2010г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното му правоотношение в МВР. В изготвения протокол е отразено, че процедурата по връчване на заповедта е била проведена от гл. инспектор С.С. – Началник на сектор „Човешки ресурси” при ОД на МВР – Стара Загора, в присъствието на свидетелите инспектор Виктор Коев – полицейски инспектор в отдел „ООРП” при ОД на МВР – Стара Загора и инспектор И.И. - специалист в сектор “ Човешки ресурси” при ОД на МВР – Стара Загора. Протоколът е съставен на основание чл.270, ал.2 от ППЗМВР.

            Във връзка с направеното от страна на ищеца оспорване истинността на Протокол  рег. № 4121  от 26.01.2010г., досежно удостоверените в него факти и обстоятелства относно датата, мястото и отказа на Д.Д. да получи екземпляр от Заповед № 107/ 22.01.2010г, както и относно посочените като свидетели на отказа лица, е открито производство по реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.  Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.3, изр. първо от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, тежестта за доказване неистинността на официалния свидетелстващ документ пада върху страната, която го оспорва. Доколкото ищецът не проведе успешно пълно и главно доказване за установяване, че обективираното в протокола удостоверително изявление относно оспорваните факти и обстоятелства е невярно, съдът приема, че твърдението за неистинност на съставения протокол се явява недоказано и няма основания за изключване от доказателствата по делото на Протокол с рег. № 4121/ 26.01.2010г. Съответно това доказателство следва да бъде ценено като годно, ползващо се с формална и материална доказателствена сила писмено доказателство.

 

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата С.Г.С., И.Д.И. и П.С.К.. От свидетелските показания на П.К., заемал длъжност „Старши надзирател” в сектор „Арести” – гр. Стара Загора се установява, че на 26.01.2010г. по разпореждане на неговия пряк началник, в Следствения арест – Стара Загора е била допусната комисия от ОД на МВР – Стара Загора, като сред допуснатите служители бил и Началникът на отдел “ Човешки ресурси” – С.С.. Тримата задържани полицейски служители /единият от които Д.Д./, били извеждани поотделно от килиите, за връчването на заповеди от Комисията от ОД на МВР – Стара Загора. Съгласно показанията на свидетелите И.И. и С.С., в началото на 2010г., Комисия в състав свидетелите С., И. и още един служител от ОД на МВР – Стара Загора – полицейски инспектор Виктор Коев, след получено разрешение от наблюдаващия прокурор, са отишли в Ареста - Стара Загора, за да връчат заповедите за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и за прекратяване на служебното правоотношение на трима полицейски служители в т.ч. на полицай Д.Д.. Връчването на заповедта е следвало да се извърши от св. С.С., който към този момент заемал длъжността Началник на сектор “Човешки ресурси” в ОД на МВР – Стара Загора. Д.Д. бил изведен във фоайето на ареста, заповедта му била предявена за връчване, като Д. бил уведомен за причината за посещението и че става въпрос за връчване на заповед за дисциплинарно уволнение и за освобождаването му като служител на МВР след проведено дисциплинарно производство. Д.Д. отказал да получи заповедта като заявил, че адвокатът го е посъветвал да не подписва и да не получава никакви документи. За отказа на Д.Д. да получи Заповед № 107/ 22.01.2010г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора по-късно на същия ден в сградата на ОД на МВР – Стара Загора бил съставен протокол от свидетеля И. под диктовката на св. С., който протокол бил подписан от лицата, свидетели на отказа на Д. Д. да получи екземпляр от заповедта – полицейски инспектор Виктор Коев и инспектор И.И.. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите като логични, непротиворечиви и последователни, кореспондиращи със събраните писмени доказателства по делото.

                                              

            С молба вх. № 73453/ 28.11.2013г. до Директора на ОД на МВР – Стара Загора, ищецът в настоящото производство - Д.Д., е направил искане да получи копие на заповедта за неговото уволнение. С писмо изх. рег. № 82426/ 03.12.2013г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора Д. е уведомен, че не може да му се издаде исканото копие от заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение в МВР, по съображения, основани на съдържащата се регламентация в Инструкцията за събирането, обработването, съхраняването и предоставянето на информация за служителите на МВР, като на Д. Д. е указано, че въз основа на подадено от него заявление може да му бъде издаден удостоверителен документ.   

            По допустимостта на иска:

 

Защитата срещу неоснователни бездействия на административните органи е регламентирана в глава ХV, раздел ІІ от АПК. Предвидени са две хипотези на незаконосъобразни бездействия. В първата - по чл.256 от АПК, неизвършването на фактическо действие по направено искане до органа, който е длъжен да го извърши по силата на законово оправомощаване, релевира незаконосъобразно бездействие. Нормата на чл.257, ал.1 от АПК регламентира бездействието на административен орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт т.е по см. на посочената разпоредба бездействие е налице тогава, когато в нормативен акт е предвидено задължение за административния орган да извърши конкретно определено фактическо действие, вменено в неговата компетентност и при настъпването на юридическия факт, предвиден в хипотезата на съответната правна норма, административният орган вместо да изпълни задължението си – бездейства. Общото между двете хипотези на “неоснователни бездействия” е неизпълнението на задължение за фактическо действие от страна на административен орган, източник на което задължение е правна норма – т.е в нормативен акт са регламентирани предпоставките за възникването на задължението, неговото съдържание и процесуалните изисквания за изпълнението му. Различието се състои в това, че в първия случай, релевираща неоснователно бездействие е липсата на активно поведение от компетентния орган по надлежно отправено и законово обосновано искане – т.е възникването и изискуемостта на задължението са обусловени от наличието на сезиране на административния орган с искане за извършване на конкретно определено и индивидуализирано фактическо действие. Във втория случай задължението възниква пряко от нормативния акт при наличие на регламентираните предпоставки и подлежи на изпълнение без да е необходимо волеизявление на заинтересованото лице за извършването на съответното действие. Това различие е обусловило и законодателното разрешение за определянето на диференциран срок, в който може да се търси съдебна защита срещу неоснователните бездействия. Докато в хипотезата на чл. 257 от АПК искът може да се предявява безсрочно, то в хипотезата на чл.256 от АПК, като процесуална предпоставка за допустимост, е регламентиран  преклузивен срок за упражняване правото на оспорване на бездействието - 14 дни от подаване на искането за извършването на действието. 

            В случая искът е предявен по реда и на основание чл.257, ал.1 от АПК, с искане да бъде осъден ответникът /Директорът на ОД на МВР – Стара Загора/, да изпълни задължение за фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт при настъпване на определен юридически факт. Оспорващия търси защита по този ред по съображения за твърдяно неизпълнение на задължение от административния орган да връчи издадена Заповед № 107/ 22.01.2010г. за наложено на Д.Д. дисциплинарно наказание „уволнение” и за прекратяване на служебното му правоотношение, което задължение произтича пряко от разпоредбата на чл.232, ал.1 от действалия към 2010г. ЗМВР /обн. ДВ. бр.17/ 2006г., отм. ДВ бр. 53 от 27.06.2014г./ 

 

            Връчването на издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание по ЗМВР е фактическо действие, дължимо се безусловно по силата на закона. Доколкото задължението, неизпълнението на което се релевира като неоснователно /незаконосъобразно/ бездействие, е такова, възникването и изпълнението на което не е обусловено от направено искане до административния орган, а задължението възниква пряко от нормативния акт при наличие на регламентираните предпоставки и подлежи на изпълнение без да е необходимо волеизявление на заинтересованото лице за извършването на действието, обжалваното бездействие следва да бъде квалифицирано по чл.257 от АПК и съответно оспорването му по съдебен ред не е обвързано с преклузивен срок. Оспорващият има правен интерес от търсената съдебна защита чрез инициираното от него производство по чл.257 от АПК, тъй като твърди, че отказът да му бъде връчена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяването на служебното му правоотношение в МВР възпрепятства правото му на защита срещу незаконното уволнение. Във връзка с направеното от процесуалния представител на ответника възражение за недопустимост на искането, с което съдът е сезиран, основано на липсата на твърдяното от ищеца бездействие, следва да се отбележи, че дали е налице фактическо административно бездействие е въпрос по основателността на иска, а не на неговата допустимост. За допустимостта на предявения иск по чл. 257 от АПК е ирелевантно съдържанието на подадената от Д. Д. молба вх. № 73453/ 28.11.2013г. до Директора на ОД на МВР – Стара Загора и направеното с нея искане за получаване на копие на заповедта за уволнение, доколкото от обстоятелствената част и от петитума на исковата молба, по която е образувано настоящото съдебно производство е видно, че се оспорва не бездействието на административния орган по подадената от ищеца молба вх. № 73453/ 28.11.2013г., а бездействието да бъде изпълнено пряко произтичащото от закона задължение по чл. 232, ал.1 от ЗМВР /отм./ да връчи на Д. Д. Заповед № 107/ 22.01.2010г.

 

С оглед на което съдът приема, че предявеният от Д.Д. по реда и на основание чл. 257 от АПК иск, е процесуално допустим.

 

   Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с изложеното в исковата молба, доводите и становищата на страните и въз основа на установената фактическа обстановка, намира, че предявеният срещу Директора на ОД на МВР – Стара Загора иск с правно основание чл.257 от АПК, е недоказан и като такъв е неоснователен, по следните съображения:  

 

            Както вече беше посочено, „неоснователно бездействие” на административен орган по см. на чл.  257 от АПК представлява неизвършването на фактически административни действия, при наличие на произтичащо пряко от закона нормативно установено задължение за извършване на такива действия. В случая от фактическа страна не е спорно по делото, че е била издадена Заповед № 107/ 22.01.2010г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, с която на Д.Д. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е било прекратено служебното му правоотношение в МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал.1 от действалия към 2010г. Закон за министерството на вътрешните работи /отм. ДВ бр.53 от 27.06.2014г./, заповедта за дисциплинарно наказание се връчва на държавния служител срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване, а при отказ на служителя да получи заповедта, същата му се обявява в присъствието на двама служители на МВР, които удостоверяват отказа с подпис (ал. 2 на чл.232 от ЗМВР /отм./). В нормата на чл.270 от ППЗМВР /отм./ е предвидено, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се връчва срещу подпис на държавния служител, като се отбелязва датата на връчване /ал.1/, а отказът на държавния служител да получи срещу подпис заповедта се удостоверява писмено, като се съставя протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама свидетели /ал.2/.

            Анализът на посочената нормативна регламентация води до извода, че законът императивно въвежда задължение за административния орган да връчи заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР, при определяне на формалните изисквания за изпълнението на това задължение, като предвижда и хипотезите, при които заповедта се счита за редовно връчена  в случаите, в които служителят отказва да получи акта.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че към момента на издаване на Заповед № 107/ 22.01.2010г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване служебното правоотношение на държавен служител от МВР, по отношение на ищеца Д.Д. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, изпълнявана в Ареста на ОС “Изпълнение на наказанията” – Стара Загора. С оглед връчването на заповедта комисия от трима служители от ОД на МВР – Стара Загора, е била допусната на територията на Следствения арест – Стара Загора. След запознаване на полицай Д.Д. от св. С.С. с целта на посещението и заповедта, която следва да му бъде връчена /заповед за освобождаването на Д. Д. като служител на МВР/; предявяването на заповедта на Д. Д. за нейното получаване и отказът на полицейския служител да получи екземпляр от Заповед № 107/ 22.01.2010г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, е съставен надлежен  протокол, подписан от двама служители на ОД на МВР – Стара Загора, удостоверяващи изпълнението на процедурата по чл.232, ал.2 от ЗМВР /отм./. 

            Неоснователно е възражението на пълномощника на ищеца, че приетият като доказателство по делото Протокол рег. № 4121/ 26.01.2010г. /л.27/, не удостоверявал и не доказвал нито надлежно връчване на Заповед № 107/ 22.01.2010г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за налагане на Д.Д. на дисциплинарно наказание „уволнение” и за прекратяване на служебното му правоотношение в МВР, нито надлежното изпълнение на нормативно регламентираната процедура за удостоверяване на отказа на служителя за получаване на заповедта. Няма законово установено изискване връчването на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания по ЗМВР да се извършва от назначена с нарочна заповед от дисциплинарно - наказващия орган комисия. С оглед на което липсата на доказателства от кого и с какъв акт е била назначена и е бил определен състава на Комисията, изпълнила процедурата по чл.232 от ЗМВР /отм./ за връчването на издадената от Директора на ОД на МВР – Стара Загора Заповед № 107/ 22.01.2010г. на ищеца Д.Д., не може да дисквалифицира нито съставения Протокол рег.   4121 от 26.01.2010г. като официален удостоверителен документ, нито да обоснове неистинност на документа и на удостоверения с него отказ на Д.Д. да получи заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Действалата към 2010г. нормативна регламентация – ЗМВР, ППЗМВР и Инструкция № Із-1015 от 04.07.2006г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, не въвеждат като изискване и връчването на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания да се извършва от служителите, участвали в дисциплинарното производство. Законът не предвижда изрично и по какъв начин следва да бъде удостоверен отказът на полицейския служител да получи заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – дали с отбелязване върху самата заповед или със съставянето на отделен документ. С оглед на съставения официален удостоверителен документ /Протокол рег. № 4121 от  26.01.2010г./, подписан от двама служители от ОД на МВР – Стара Загора в качеството им на свидетели на връчването на Заповед № 107/ 22.01.2010г. при условията на отказ от полицай Д. Д. да получи екземпляр от заповедта, липсата на удостоверяване на този отказ върху самата Заповед № 107/ 22.01.2010г., не може да обуслови извод за неспазена процедура и ненадлежно документиране на връчването на заповедта по реда на чл.232, ал.2 от ЗМВР /отм./. За да се счита изпълнена процедурата по чл.232, ал.2 от ЗМВР /отм./, необходимо и достатъчно е да има обективирано писмено изявление на двама служители от МВР, удостоверено с положен от тях подпис, че адресатът на заповедта е отказал да я получи. В този смисъл за валидността на изявленията на присъствалите при връчването на заповедта полицейски служители и верността на удостоверения факт на връчването на Заповед № 107/ 22.01.2010г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора при условията на отказ на полицай Д.Д. да получи заповедта, е ирелевантно както вида на съставения документ, така и обстоятелството, че протоколът не съдържа подпис на служителя от ОД на МВР – Стара Загора – връчител на заповедта и подпис на служителя, отказал нейното получаване.

            При прилагането на посочената по-горе нормативна регламентация може да се направи извод, че за да е налице надлежно връчване на документи във връзка с образувано срещу служител на МВР дисциплинарно производство, в т.ч и на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, при условията на отказ за получаване, е необходимо да са изпълнени две изисквания: 1. Обявяване на съдържанието на заповедта и 2. Удостоверяването на отказа за получаването на заповедта с подпис от двама служители на МВР. В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че тези изисквания са спазени. С.С., в качеството му на Началник сектор “Човешки ресурси” в ОД на МВР – Стара Загора и връчител на заповедта, е уведомил ищеца Д.Д. за целта на посещението на комисията – за връчване на издадената заповед за освобождаване на Д. като служител на МВР след проведено дисциплинарно производство. При предявяването на заповедта за връчване са присъствали инспектор Виктор Коев и инспектор И.И. – служители от ОД на МВР – Стара Загора, които са били свидетели на отказа на Д. да получи заповедта. Отказът на ищеца да получи екземпляр от Заповед № 107/ 22.01.2010г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора е удостоверен от двамата присъствали служители от МВР, с подписания от тях Протокол рег. № 4121 от 26.01.2010г. Посоченият протокол съдържа посочване както на датата, мястото и часа на връчване на Д.Д. на Заповед № 107/ 22.01.2010г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител от МВР /26.01.2010г. в 14,30 часа, в помещение на Областна служба „Изпълнение на наказанията” – Стара Загора/; на длъжностното лице, провело процедурата по връчване на заповедта /гл. инспектор С.С. – Началник на сектор „Човешки ресурси” при ОД на МВР – Стара Загора, в присъствието на свидетелите инспектор Виктор Спиридонов Коев – полицейски инспектор в отдел „ООРП” при ОД на МВР – Стара Загора и инспектор И.Д.И. - специалист в сектор “Човешки ресурси” при ОД на МВР – Стара Загора/, така и изявление за направения от Д.Д. отказ да получи Заповед рег. № 107/ 22.01.2010г., който отказ е удостоверен с подписите на полицейските служители - инспектор Виктор Коев и инспектор И.И.. Доколкото този отказ е възприет от свидетелите и те са удостоверили това обстоятелство с подписите си, без значение е че протоколът не е съставен в момента и на самото място при връчването на заповедта в Следствения арест – Стара Загора, а в по-късен час на същата дата в сградата на ОД на МВР – Стара Загора. Липсата на подпис на Д.Д. на протокола, удостоверяващ отказа на лицето да получи заповедта, очевидно няма и не може да има нито правно, нито доказателствено значение за формалната и материалната доказателствена сила на Протокол рег. № 4121/ 26.01.2010г. Верността на удостоверения факт на връчването на Заповед № 107/ 22.01.2010г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора на 26.01.2010г. при условията на отказ на полицейския служител Д.Д. да получи заповедта, не е опровергана. При това положение, след като с допустимите доказателствени средства не бе установена неистинност (неавтентичност или неверност) на удостоверения отказ на ищеца да получи заповедта за ангажиране на дисциплинарната му отговорност и за прекратяване на служебното му правоотношение в МВР, извършеното документиране на отказа следва да се цени като надлежно доказателство за този факт. Съответно съставеният Протокол рег. № 4121 от 26.01.2010г. като официален свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила и същият удостоверява изискуемите съгласно чл. 232, ал.2 от ЗМВР /отм./ и чл.270, ал.2 от ППЗМВР /отм./ факти и обстоятелства – предявяването на Заповед № 107/ 22.01.2010г. на Д.Д. за връчване и отказа на ищеца да получи заповедта. При наличието на надлежно удостоверен отказ да бъде получена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и за прекратяване на служебното правоотношение, следва да се приложи установената от закона фикция за редовност на връчването. 

 

            По изложените съображения съдът приема, че не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора да изпълни задължение, пряко произтичащо от разпоредбите на чл.232, ал.1 от ЗМВР /отм./ и чл.270, ал.1 от ППЗМВР, за връчване на Заповед № 107/ 22.10.2010г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР, тъй като заповедта е била връчена на ищеца на 26.01.2010г. в хипотезата на чл.232, ал.2 от ЗМВР /отм./ и чл. 270, ал.2 от ППЗМВР - при условията на удостоверен по надлежния ред с подписите на двама служители от ОД на МВР – Стара Загора отказ на Д. Д. да получи акта. Предявеният от Д.М.Д. иск с правно основание чл.257, ал.1 от АПК, следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 във вр. с чл.257 от АПК, Старозагорския административен съд

                                                             Р   Е   Ш   И:

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.Д. ***  иск с правно основание чл.257 от АПК, за осъждане на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора  да изпълни задължението си по чл.232, ал.1 от ЗМВР /отм./ за връчване на Заповед рег. № 107/ 22.01.2010г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител от МВР, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                       СЪДИЯ: