Р Е Ш Е Н И Е № 253

гр.Стара Загора, 23.12.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и пети ноември

през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

при секретаря С.Х.

и в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 476 по описа за 2014 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 във вр. с чл. 9б от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба от Х.А.Х. *** против Решение № 24877/ 03.10.2014г на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора с оплакване за неговата незаконосъобразност и против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 24877/ 18.04.2014г, издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, с оплакване за неговата нищожност. В жалбата се поддържа, че Началникът на отдел „Местни данъци и такси” е компетентен да се произнесе по прогласяване нищожност на АУАН, тъй като от административния контрол зависи възникването на правен интерес от съдебно обжалване на оспорения акт. Изложени са и доводи за недействителност на АУЗД по съображения за издаването му при пълна липса на условията и предпоставките, визирани в хипотезите на приложимите материалноправни норми и в несъответствие със закона. Жалбоподателят счита, че след както за посочените в АУЗД данъчни периоди не е бил собственик на имота-обект на облагане с данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и с такса за битови отпадъци /ТБО/, няма качеството на субект на задълженията по чл. 10 и чл. 62 от ЗМДТ за този имот. Направено е искане за отмяна на Решение № 24877/ 03.10.2014г на Началник отдел „Местни данъци и такси” и задължаване на органа да се произнесе по искането за прогласяване нищожността на АУЗД № 24877/ 18.04.2014г или съдът да прогласи тази нищожност.

Ответникът по жалбата - Началник отдел „Местни данъци и такси” при община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото в съдебно заседание и с представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че Решение № 24877/ 03.10.2014г е постановено в унисон с константната съдебна практика, а по отношение на оспорения АУЗД 24877/ 18.04.2014г. не са налице твърдените от жалбоподателя пороци, обуславящи неговата нищожност.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Кети Георгиева Х. е подала декларация по чл.14 ЗМДТ вх.№0342000053/ 20.03.1998г /л.30-49/ за притежание на апартамент със застроена площ 79.31кв.м., намиращ се в гр.Стара Загора, кв.Казански, бл.31, ет.2, ап.4. В декларацията жалбоподателят Х.А.Х. е посочен като съсобственик с 1/ 2 идеална част. От приложената справка от Служба по вписвания Стара Загора по персоналната партида на жалбоподателя се установява, че на 04.04.2014г процесният апартамент е продаден на Даниела Генчева Канева. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.10.2010г на Частен съдебен изпълнител при ОС Стара Загора рег.№ 766, вписано в Служба по вписванията – Стара Загора с вх. рег. № 1065/ 08.02.2011г.,т.ІІІ, № 87, същият имот, принадлежащ на длъжниците Даниела Генчена Канева и Милен Манов Канев, е възложен на „АМС ИМОТИ” ЕООД със седалище и адрес на управение гр.София, ул.”Ген.Е.И.Тотлебен” № 30-32. За имота дружеството е подало в Община Стара Загора декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ ДК14000373/ 10.01.2011г., изпратена по пощата на 28.12.2010г.

След извършена проверка по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите в община Стара Загора, за установяване на задължения по декларация, е констатирано, че за имот, находящ се на адрес гр. Стара Загора, кв. Казански, бл.31, ет.2, ап.4, деклариран от Х.Х. с подадена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 0342000053/ 20.03.1998гг., Х.Х. на основание чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от ЗМДТ дължи ДНИ за 2010г., 2011г. и 2012г., който не е заплатен в предвидените в чл.28, ал.1 от ЗМДТ и в чл.11, ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци на територията на община Стара Загора срокове, както и че лицето има задължения за същите периоди за ТБО на основание чл.64, ал.1 от ЗМДТ за предоставени услуги по чл.62 от ЗМДТ, незаплатени в регламентираните срокове по Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Стара Загора. В резултат от извършената проверка на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ е издаден АУЗД № 24877/ 18.04.2013г. от старши инспектор в отдел „МДТ” при община Стара Загора, с който е установен размер на задълженията на Х.Х. за ДНИ и за ТБО за имота за 2010г., 2011г. и 2012г. и лихви за просрочие, изчислени към 18.04.2013г., както следва: ДНИ за 2010г. в размер на 17.84лв. /главница/ и лихва в размер на 4.90лв.; ТБО за 2010г. в размер на 28.54лв. /главница/ и лихва в размер на 7.84лв.; ДНИ за 2011г. в размер на 17.72лв. /главница/ и лихва в размер на 2.98лв.; ТБО за 2011г. в размер на 28.35лв. /главница/ и лихва в размер на 4.77лв.; ДНИ за 2012г. в размер на 16.75лв. /главница/ и лихва в размер на 1.08лв. и ТБО за 2012г. в размер на 32.16лв. /главница/ и лихва в размер на 2.08лв. АУЗД е връчен на съпругата на адресата Кети Х. на 25.04. 2013г

С жалба вх.№ 10-84-556 от 05.06.2014г на Х.Х. до Началника на отдел „Местни данъци и такси” против АУЗД № 16789/ 24.01.2013г., е поискана отмяната му по съображения, че собствеността върху имота-предмет на данъчно облагане е прехвърлена на „АМС ИМОТИ” ЕООД гр.София през 2010г.

С определение № 264/ 23.09.2014г по адм.д.№ адм.д.№ 382/ 2014г по описа на Административен съд Стара Загора жалбата на Х. с искане за прогласяване на нищожността на АУЗД е изпратена по подведомственост на Началника на отдел „Местни данъци и такси при Община Стара Загора.

С Решение № 24877/ 03.10.2014г. на Началник отдел „МДТ” при община Стара Загора, искането за прогласяване нищожността на АУЗД № 16789/ 24.01.2013г. е отхвърлено поради липса на правомощие за прогласяването й. Решаващият административен орган е приел, че правомощията му са изрично изчерпателно изброени в чл.155, ал.2 от ДОПК и сред тях не фигурира такова за прогласяване на нищоност на актове по чл.107, ал.4 от ДОПК.

По делото е приложено адм.д.№ 382/ 2014г по описа на Административен съд Стара Загора

С оглед установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

В частта относно оспорването на Решение № 24877/ 03.10.2014г. на Началник отдел „МДТ” при община Стара Загора жалбата на Х. като подадена в срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна. Съгласно съдебната практика на ВАС, при липсата на специални процесуални правила в дял ІІІ от ДОПК относно случаите на искания за обявяване на нищожност на РА /АУЗД/, направени след изтичане срока за обжалване по чл.156, ал.1 респ. по чл.107, ал.4 от ДОПК, следва да се прилагат общите правила на АПК и спорът да се разглежда от съответния административен съд, като подаването на искане до съда за прогласяване нищожността на РА /АУЗД/, по аргумент от разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, не е ограничено с преклузивен срок и същото е процесуално допустимо, независимо от това дали актът е обжалван по административен ред. В настоящия случай дори с оглед диспозитива на Решение № 24877/ 03.10.2014г е налице предварително произнасяне по административен ред.

По тези съображения съдът приема, че с обжалваното решение Началникът на отдел „Местни данъци и такси” правилно е приел, че не разполага с компетентност за произнасяне в искания от жалбоподателя смисъл и жалбата срещу това решение като неоснователна подлежи на отхвърляне.

В контекста на изложеното оспорването на АУЗД № 24877/ 18.04.2013г с искане за прогласяване на неговата нищожност, е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане по съдебен ред.

Разгледано по същество искането, е основателно.

В производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган, т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание /т. е при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи.

Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци представляват публични общински вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал.1, т. 1 и чл.6, ал.1, б. „а” от ЗМДТ. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци приложимият ред е регламентираният в ДОПК такъв, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ и във вр. с чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и местните такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл.4, ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите.

Предвид законовата уредба и с оглед представените доказателства, съдът намира, че АУЗД № 24877/ 18.04.2013г е издаден от компетентен орган - старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” при община Стара Загора, упълномощен да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № РД–25–152/ 23.01.2012г. на Кмета на община Стара Загора.

В случая не се установява наличие на възприетите от теорията и практиката критерии за нищожност на административните актове поради тежки пороци на формата, в която са издадени, или съдържанието, което трябва да имат. Оспореният АУЗД № 24877/ 18.04.2013г е постановен при спазване на съществените изисквания за форма и съдържание на акта. С изричното посочване на номера и датата на подаване на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, в която Х. Христове посочен като съсобственик, както и на административния адрес, на който се намира имотът, се постига минимално необходимата яснота на установителното изявление на органа по приходите относно недвижимия имот, по отношение на който се установяват служебно задължения за ДНИ и за ТБО.

Процесният АУЗД № 24877/ 18.04.2013г обаче е издаден при съществени нарушения на материалния закон, които го опорочават до степен, дисквалифицираща го като валиден административен акт.

Съгласно чл.10 от ЗМДТ с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, като с оглед разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, субекти на това задължение /данъчно задължени лица/ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съответно в чл.62 от ЗМДТ е предвидено, че ТБО се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По аргумент от разпоредбата на чл.64, ал.1 във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето – собственик на облагаем с данък недвижими имот. Следователно двете задължения имат своето основание и следват от факта на принадлежността на правото на собственост върху съответния недвижим имот, т.е задълженията възникват и съществуват за лицето–титуляр на правото на собственост върху имота.

В случая от фактическа страна по делото не е спорно, а и се установява категорично от събраните доказателства, че за жалбоподателя Х. в изпълнение на задължението си по чл. 14 от ЗМДТ е деклариран притежаван от него недвижим имот – апартамент в гр.Стара Загора, кв.Казански, бл.31, ет.2, ап.4, който е бил предмет на разпоредителна сделка през 2008г., а през 2011г собствеността върху този имот е придобита от търговско дружество, което също го е декларирало пред местните данъчни власти.

Следователно след 2008г. и за посочените в АУЗД 24877/ 18.04.2013г данъчни периоди, Х.Х. не е собственик на имота и съответно няма качество на задължено по см. на чл.11, ал.1 от ЗМДТ лице за заплащане на данък върху недвижимите имоти по чл.10, ал.1 от ЗМДТ и на такса за битови отпадъци по чл.62 от ЗМДТ за този недвижим имот. Прехвърлянето на собствеността върху недвижимия имот от жалбоподателя и придобиването му от друго лице, е правопрекратяващ юридически факт по отношение на задължението на Йордан Василев за данък върху недвижимите имоти и за ТБО за следващите разпоредителната сделка данъчни периоди и правопораждащ за задълженията по чл.10, ал.1 и чл.62 от ЗМДТ факт за новите собственици на имота. Ето защо безспорно жалбоподателят Х.Х. не дължи заплащане на ДНИ и на ТБО за 2010г., 2011г. и 2012г. за имота, на който не е собственик и за който не е налице друго основание за определянето му като задължено лице по 11 от ЗМДТ. В този смисъл категорично така издаденият АУЗД № 24877/ 18.04.2013г. е постановен при съществено нарушение на материалния закон, обуславяща неговата нищожност.

Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от Конституцията на Република България, гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.Посочената конституционна норма установява два принципа – принцип за законоустановеност на публичните задължения за данъци и такси по основание, размер и субекти и принцип за съобразяване на тези задължения с доходите и имуществото на гражданите. След като оспореният АУЗД е съставен на лице, което не е субект по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗМДТ на задълженията по чл.10, ал.1 и чл.62 от ЗМДТ за посочения в акта имот за визираните данъчни периоди и с този акт са установени несъществуващи за Х.Х. задължения за ДНИ и за ТБО за 2010г., 2011г. и 2012г. /когато, лицето вече не е било титуляр на правото на собственост върху имота/, такъв акт се явява лишен от каквото и да е било правно и фактическо основание.

Материалната незаконосъобразност на обжалвания АУЗД се изразява не просто в противоречието му с материалноправните разпоредби, а в издаването му при пълна липса условията и предпоставките, визирани в хипотезите на приложимите материалноправни норми на ЗМДТ, което опорочава акта като нищожен. Нито Конституцията, нито законите допускат с оглед правната регламентация и предвидените цели да се определят с фискална цел публични задължения на лица, които не са данъчно задължени. Поради това съдът приема че е налице съществен недостатък на обжалвания акт, водещ до неговата нищожност.

Неоснователно е възражението на ответника по жалбата, че тъй като с АУЗД се преследва общественополезна цел – събиране на публични задължения за имота, постановяването му за установяването и събирането на публични задължения от лице, което не е собственик на имота, не релевира издаването на акта в хипотезата на превратно упражняване на власт. В ЗМДТ, както в предходните му редакции, така и към настоящия момент, не съществува задължение за продавача на недвижим имот да уведомява приходната администрация за извършената отчуждителна сделка, а такова задължение е вменено единствено на приобретателя на имота, който е длъжен в 2-месечен срок да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти /чл.14 ЗМДТ/. В случая дори новият собственик е подал декларация през 2010г и въпреки това на жалбоподателя Х. са определени данъчни задължения за следващи данъчни периоди до 2012г, което е абсолютно недопустимо с оглед правната регламентация на данъчните задължения. Дори да е налице дължимост на публични задължения по чл.10, ал.1 и чл.62 от ЗМДТ за посочения в АУЗД недвижим имот, това не е основание за събирането им от лице, което не е собственик на облагаемия недвижим имот. Обратното би противоречало както на императивната нормативна регламентация, така и на законовата цел, за която е предвидено упражняването на правомощието за издаване на АУЗД по чл.107, ал.3, изр. последно от АПК – за установяване на съществуващи и незаплатени в срок публични задължения от лицето, което е субект на задълженията. Очевидно е нарушен и принципът на съразмерност, като проявление на който в разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК е регламентирано, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В материалното данъчно правоотношение, публичноправният субект не може да черпи права за дължимост на данъци и/или на такси единствено по съображения за преследване на „общественополезна фискална цел” и само на това основание да установява публични задължения спрямо лице, което няма нормативно изискуемата връзка с обекта на облагане и което законът не определя като субект на тези задължения.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният Акт за установяване на задължение по декларация № 24877/ 18.04.2014г., е постановен при наличието на съществен порок, дисквалифициращ го като валиден административен акт, поради което следва да бъде обявен за нищожен.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК и чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.А.Х. *** против Решение № 24877/ 03.10.2014г на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, като неоснователна.

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН по жалба на Х.А.Х. *** Акт за установяване на задължение по декларация № 24877/ 18.04.2014г, издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, с който са установени размер на задълженията за апартамент в гр.Стара Загора, кв.Казански, бл.31, вх.О, ет.2, ап.4 за 2010г., 2011г. и 2012г. за данък недвижими имоти от 52.31лв и лихви за просрочие в размер на 8.96лв, изчислени към 18.04.2013г; както и размер на задълженията за такса битови отпадъци от 89.05лв и лихви за просрочие в размер на 14.69лв, изчислени към 18.04.2013г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: