Решение по Административно дело 508/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 107 15.06.2015 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар С.Х.

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 508 по описа за 2014г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.45 ал.5 от Закона за местно самоуправление и местна администрация.

Образувано е по жалба на Кмета на Община Павел баня (вх.№3515/ 03.11.2014г, уточнена с вх.№3746/18.11.2014г /л.20) против Решение № №788 /31.10.2014г на Общински съвет Павел баня, с което ОбС изменя свое Решение №601 от 13.02.2014г. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение поради липсата на мотиви, постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в несъответствие с материалния закон и целта на закона. Сочи се, че оспореното решение изменя влязъл в сила административен акт при липса на предпоставки за това; че решението е с идентично съдържание като Решение №757 от 29.09.2014г на същия орган, което е било оттеглено в хода на висящ съдебен процес за законосъобразността му и при липса на нови обстоятелство, обуславящи нужда от приемане на акт със същото съдържание като оттегления (чл.156 ал.3 от АПК) и че при приемане на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на Правилника за организация на дейността на Общински съвет Павел баня, неговите комисии и взаимодействието им с общинската администрация (ПОДОСПБНКВОА). Сочи се още, че с това решение и последвалото го решение на ОбС Павел баня, с което се намаляват предвидените в разходната част на бюджета, в частта за местни дейности средства за дейност „2849” се намалят от 240 000 на 100 000 лв, води до лишаване на правоимащите лица от възможността да ползват намаления на цените при пътуване. Иска се отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно.

Ответникът — Общински съвет Павел баня, редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата.

Въз основа на представените и приети по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Измененото с оспорения акт Решение №601 от 13.02.2014г на ОбС Павел баня / на л.14 по делото/ гласи: „На основание чл.21 ал.1 т.6 от ЗМСМА, Общински съвет Павел баня, реши: определя:

1. Учениците с постоянен адрес и/или учещи на територията на община Павел баня с право на пътуване с допълнително намаление, извън разпоредбите на ПМС №66/1991г, като заплащат 50 % от цената на билета или абонаментната карта;

2.Пенсионерите с постоянен адрес на територията на община Павел баня с право на пътуване с допълнително намаление, извън разпоредбите на ПМС №66/1991г, като заплащат от цената на билета или абонаментната карта;

3. Във връзка с т.1 и т.2 Общински съвет Павел баня задължава фирмата —превозвач да представя ежемесечно справки за брой абонаментни карти на ученици и пенсионери;

4. Намалението на цената на картите се компенсира от Община Павел баня в рамките на определените средства в Общинския бюджет за 2014г, като община Павел баня превежда месечно на превозвача компенсация в размер на 20 000/двадесет хиляди/ лв.

Решение №601/13.02.2014г е прието с положителен вот „за” на 10 от 15 присъствали общински съветници /при общо 17 такива по списъчен състав/, „против” са гласували 3 ма и „въздържал се” —2ма. Решението не е било оспорено и е влязло в сила вкл.към 31.10.2014г, когато е изменено с оспореното решение.

С оспореното Решение №788 от 31.10.2014г, ОбС Павел баня, „изменя Решение №601 от 13.02.2014г, като: определя:

2.Пенсионерите с постоянен адрес на територията на община Павел баня с право на пътуване с допълнително намаление, извън разпоредбите на ПМС №66/1991г, като заплащат 50 % от цената на билета или абонаментната карта;

3. Намалението на цената на картите се компенсира от община Павел баня в рамките на определените средства от Общинския бюджет за 2014 година до изчерпване на същите, като ги разпределя пропорционално ежемесечно”.

Оспореното Решение №788/31.10.2014г е взето с положителния вот „за” на 10-ма от 16 присъствали общински съветници (при общ брой 17), 3-ма са гласували „против” и 3-ма са гласували „въздържал се”.

Обективираното в оспореното решение №788 волеизявление, сравнено с волеизявлението, предмет на Решение №601 по същество възпроизвежда дословно т.1 и т.2 на решение № 601; а в т.3 е вложено съдържание, различно от това на т.3 и т.4 на решение №601, като отпада изцяло визираното в задължение на фирмата —превозач да представя ежемесечно справки за брой абонаментни карти на ученици и пенсионери, както и се променя начина на компениране на „намалението на цената на картите”, който по силата на т.4 се е свеждал до ежемесечно превеждане от общината на превозвача на сума - 20 000лв, вместо което новият текст гласи намалението на цената на картите да се компенсира от община Павел баня „в рамките на определените средства от Общинския бюджет за 2014 година до изчерпване на същите, като ги рапределя пропорционално ежемесечно”.

От правна страна оспореното решение се сочи прието на основание чл.21 ал.1 т.6 и т.23, чл.21 ал.2 от ЗМСМА, чл.45 ал.9 вр.с ал.5 от ЗМСМА и чл.156 ал.1 от АПК.

От фактическа страна, като мотиви към Решение №788/31.10.2014г се сочат: изложените в Доклад от председателя на ОбС Павел баня вх.№ ОС -517 от 23.10.2014г, относно проблемите с обществения превоз на пътници в община Павел баня; Предложение на Председателя на ОбС вх.№ ОС-535 от 29.10.2014г по повод жалби на Кмета против Решения №№№757, 758 и 759 /29.09.2014г; и предложение вх.№ ОС -442 от 19.09.2014г внесено от Председателя на ПКЗОРСЖС при ОбС и пространно и многословно изложение. От това изложение е видно, че нуждата от приемане на акта се свързва със сключването от страна на кмета на нов договор за обществен превоз с нов превозвач, и недостиг на средства за покриване на задълженията на общината за компенсиране на предоставени от административния орган социални привилегии на учащи се и пенсионери, извън предвидените такива с нормативен акт (ПМС №66/1991г). Сочи се в мотивите, че в годините от 2000г до -2009г, преди приемането на решение на ОбС Павел баня за компенсиране на намаленията превозвачът също е возил ученици и пенсионери, но за своя сметка.

По делото не е спорно, че обжалваното Решение № 788/ 31.10.2014г на ОбС Павел баня дословно възпроизвежда съдържанието на Решение № 757/ 29.09.2014г (протокол №48) на същия орган, оспорено от кмета на общината пред АС Стара Загора, като по жалбата е било образувано адм.д. № 452 /2014г по описа на съда. В хода на а.д.№452/2014г и преди първото съдебно заседание, насрочено за 19.11.2014год, ОбС Павел баня приел Решение № 787/31.10.2014г, с което отменил/оттеглил/ своето Решение № 757/ 29.09.2014г. Поради направеното оттегляне на акта, предмет на оспорване по а.д.№ 452 /2014г АС Стара Загора е постановил определение, с което на основание чл.156 ал.1 от АПК, вр.с чл.159 т.3 от с.з, оставил жалбата против посоченото решение без разглеждане и прекратил производството по това дело. Оспореното Решение е прието, непосредствено след като органът е постановил Решение №787, с което отменя предходното свое решение със същото съдържание (Решение №757/29.09.2014г).

Повод за повторно приемане на акт със същото съдържание като отменения председателят на ОбС Павел баня вижда в извършени от него допълнителни действия, целящи даване на гласност, публично оповестяване и обсъждане на решенията на ОбС Павел баня по протокол №48/29.09.2014г -писмо изх. № ос-479 от 07.10.2014г на л.253 и др.

По делото са приети като доказателства документите, образуваща преписката по приемане на оспореното решение, както и на Решение № 601/13.02.2014г на ОбС Павел баня. По делото са приложени Наредбата за условията и реда за съставяне на тригодишната бюджетна прогноза за местните дейности и за съставяне, обсъждане, приемане, изпълнение и отчитане на общинския бюджет на Община — Павел баня и Правилника за организацията и дейността на ОбС Павел баня, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законсъобразността на оспорения административен акт, на основание чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването е насочено срещу решение на общинския съвет, по отношение чиито актове, разпоредбата на чл.45 ал.3 от ЗМСМА регламентира общия принцип за съдебна обжалваемост. Съгласно с чл.45 ал.5 изр.1 кметът на общината може да върне за ново обсъждане незаконосъобразни или нецелесъобразни актове на общинския съвет или да оспорва незаконосъобразните пред административния съд. Следователно посредством жалбата си до съда насочена против Решение №788/31.10.2014г на ОбС-Павел баня, Кметът на тази община е упражнил предоставеното му законово правомощие. Оспорването е насочено срещу подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт. Решение № 788 от 31.10.2014г на ОбС Павел баня, в частта си по т.1 и т.2, предвижда категориите лица /учащи се и пенсионери/, имащи право да пътуват на територията на общината на намалени цени през 2014г, има характер на общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК, а в частта си по т.3, с която се изменят т.3 и т.4 от предходното решение, досежно реда за компенсиране чрез общинския бюджет на съответния превозвач за прилагането на предоставените с предходните точки привилегии, решението има характер на индивидуален административен акт, при яснота и конкретност на пряко засегнатите адресати на акта в тази му част.

Оспорването, като подадено от процесуално легитимирано лице, в 14-дневния срок по чл.179 ал.1, във връзка с чл.104 от АПК и съответно -по чл.149 ал.1 от АПК, подлежи на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност и е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Оспореното решение №788/ 31.10.2014г на ОбС Павел баня е оспорено в неговата цялост. С т.1 и т.2 от решението, органът предоставя „право на пътуване с допълнително намаление, извън разпоредбите на ПМС №66/1991г” на изброените категории лица: учениците с постоянен адрес и/или учещи на територията на общината, както и на пенсионерите с постоянен адрес на територията на общината. Посочените категории лица е предвидено да заплащат 50 % от цената на билета или абонаментната карта. Следователно Решението, в частта си по т.1 и т.2, изцяло възпроизвежда т.1 и т.2 на Решение №601/13.02.2014г на същия орган, което е влязло в сила като необжалвано с изтичане на срока за обжалване (чл.179 АПК), а именно на 14.02.2014г. Наличието на влязъл в сила акт на органа със същия предмет и страни, е пречка образуване на производство и издаване на нов акт с идентично съдържание по аргумент от чл.27 ал.2 т.1 АПК, приложима и към общите административни актове по аргумент от чл.74 от АПК, предвид липсата на изрична уредба за допустимостта на производството по издаване на общи административне актове. Издаденият при наличието на посочената процесуална пречка административен акт се явява нищожен, поради което в посочената част - т.1 и т.2, решение №788/ 31.10.2014г на ОбС Павел баня следва да се обяви за нищожно.

В частта по т.3, оспореното решение №788/ 31.10.2014г е незаконосъобразно по следните съображения:

Предметното съдържание на решението засяга общинския бюджет за 2014г на община Павел баня, защото обвързва дължимите компенсации със следното ограничение да са „в рамките на определените средства в Общинския бюджет за 2014 година до изчерпване на същите, като ги разпределя пропорционално ежемесечно”. Следователно в частта по т.3 Решение №788/31.10.2014г е взето от ОбС Павел баня като материално и териториално компетентен орган, снабден с бюджетни правомощия по съставянето и изменението на годишния бюджет на общината, по аргумент от чл. 21 ал.1 т.6 от ЗМСМА.

Съгласно разпоредбата на чл.99 от АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред, от органа, който го е издал, на основания, изчерпателно посочени от законодателя. Изменението на влязъл в сила акт, какъвто в случая се явява Решение № 601/2014г на ОбС Павел баня, принципно е въпрос в правомощието на този ОбС, доколкото същият акт не подлежи на оспорване по административен ред.

Решението е писмено, обективира валидно изразена воля на мнозинството общински съветници от състава на този колективен орган, като Общински съвет Павел баня е заседавал при наличие на кворум.

В частта си по т.3 решение №788/ 31.10.2014г. е прието от ОбС Павел баня при липса на относими мотиви, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона.

С оспорената т.3, ОбС Павел баня изменя предходното свое Решение № 601/13.02.2014г, като новото съдържание на тази точка гласи, че намалението на цената на картите се компенсира от Община Павел баня, „в рамките на определените средства от Общинския бюджет за 2014 година до изчерпване на същите, като ги разпределя пропорционално ежемесечно”.

Както бе посочено в частта си по т.3, оспореното решение представлява индивидуален административен акт, защото негови адресати са не неопределен кръг лица, а изично и точно определени лица -кмета на общината и съответния превозвач, извършващ превозните услуги. Като индивидуален административен акт, към оспореното решение са относими изискванията, предвидени в чл.59 ал.2 от АПК, вкл.да бъде мотивирано с обуславящите приемането му факти и обстоятелства. В случая в нарушение на чл.59 ал.2 от АПК, към обективираното в решението изявление не са изложени факти и обстоятелства, относими към упражняване на нормативно-предвиденото правомощие на този орган, нито такива се съдържат в асоциираните в преписката по приемането му документи. Изменението на влязъл в сила административен акт е допустимо при наличие на някоя от хипотезите по чл.99 от АПК, като в случая не се сочи /нито правно, нито фактически/ никоя от тях. Неотносимо към регламентирания в т.3 на оспорения акт ред за компенсиране на превозвача за вменените му задължения, е сключването на договор за обществен превоз с нов превозвач/и, нито желанието на общинските съветници превозвачът да вози ученици и пенсионери на намалени цени, за своя сметка. Визираните като правни основания към акта разпоредби на чл.21 ал.1 т.6 и т.23, и чл.21 ал.2 от ЗМСМА също са неотносими към съдържанието на акта и разпоредените с него последици. Основаването на оспореното решение на неотносими към съдържанието му правни разпоредби следва да бъде приравнено на липса на надлежно посочени и валидни правни основания за издаването му. Това е в нарушение на императивното изискване за съдържание на акта по чл.59 ал. 2 т.4 от АПК, препятства възможността за проверка налице ли са релевантните факти и обстоятелства, съставляващи нормативно регламентирана предпоставка за разпоредените с решението последици и е основание за неговата отмяна само на това основание (146 т.2 от АПК).

На следващо място, решението е взето при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила:

Оспореното решение е прието в хода на висящ съдебен процес - адм.д. № 452 /2014г.по описа на АС Стара Загора.

Съгласно чл.130, ал.2 от АПК никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. След като съдът е бил сезиран да упражни контрол за законосъобразност върху Решение №757/29.09.2014г, взето по протокол № 48 на ОбС Павел баня и в нарушение на визираната забрана органът е приел атакуваното сега Решение №788 /31.10.2014г, което е със същия предмет и съдържание като оспореното пред съда Решение № 757/ 29.09.2014г на същия орган. В случая не са били налице предпоставките на чл.45 от ЗМСМА за повторно разглеждане и приемане на акт, върнат за ново обсъждание, доколкото не е налице упражнено от кмета на общината, нито от областния управител правомощие по връщане акта на общинския съвет за ново обсъждане. Следователно Общински съвет Павел баня, в нарушение на реда, регламентиран в чл.45 от ЗМСМА и забраната по чл.130, ал.2 от АПК, е постановил акт със същия предмет и на същото основание като решението, предмет на висящ съдебен процес.

Инициатива за възобновяване на производството по издаване на административен акт имат единствено посочените в чл.100 от АПК лица, а в случая производството е било инициирано от общински съветник, председател на една от постоянните комисии. Не е спазен срока по чл.102 от АПК в рамките на който е допустимо да се образува производство за възобновяване. С изтичане на срока за обжалване на 13.03.2014г, решение №601/13.02.2014г е влязло в сила, т.е. тримесечения срок по чл.102 АПК за иницииране на производството по изменението му, броено от 14.03.2014г случая е изтекъл на 14.06.2014г, а производството по вземане на оспореното решение е образувано най—рано на 19.09.2014г. Решението е взето в хипотезата на "повторно издаден административен акт след неговото оттегляне" по см. на чл. 156, ал.3 от АПК. Относимо е следователно изискването да са настъпили нови обстоятелства, обусловили необходимостта от приемане на повторен акт със съдържанието като оттегленото Решение № 757/ 29.09.2014г. на ОбС-Павел баня, каквито в случая няма.

На следващо място, по делото не са представени доказателства за спазване на реда, регламентиран в Глава осма от Правилника за организация на дейността на ОбС (л.269 и сл.) по планирание, подготовка и провеждане на заседанието на общинския съвет. Не са представени доказателства как е свикан на заседание този колективен орган, включен ли е въпроса, предмет на оспореното решение в дневния ред, уведомени ли са общинските съветници и получили ли са относимите материали, за да се подготвят. Въпросът за компенсирането на превозвача не е обсъждан в постоянните комисии на л.184 и сл. Правилата, регламентиращи реда за подготовка на заседанията на ОбС са насочени да обезпечат възможност за пълно и всестранно проучване на внесените за обсъждане въпроси, липсата на каквото в случая съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е довело и до материална незаконосъобразност на оспореното решение.

Решение №788/31.10.2014г, в частта си по т.3 е в противоречие и с приложимия материален закон. Предвидените в т.3 от оспореното решение условия за компенсиране на превозвача за осигурявани преференциални пътувания, вкл.на учащи се и пенсионери, са в нарушение с нормативно предвидения за целта ред, регламентиран в Постановление № 66 на Министерския съвет от 15.04.1991 г. за определяне минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани(Постановление № 66/1991 г.), Наредба № 2/31.03.2006 г. на Министерство на финансите за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници (Наредба № 2/2006 г.), Наредба № 3 от 4.04.2005 г. за условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони (наредба №3 /2005г); Закона за държавния бюджет на РБ за 2014г и Постановление №3 /15.01.2014г за изпълнението на държавния бюджет за 2014г.

ПМС № 66/15.04.1991 г. цели създаването на по-благоприятни условия за пътуване по вътрешноградския автобусен, тролейбусен и трамваен транспорт, включително метрополитена, по общински, областни и републиканска транспортни схеми на някои групи граждани. Както в ПМС №66/91г, така и в Наредба № 2/31.03.2006 г на МФ се определят минимални размери на намаленията на цените за пътуване по вътрешноградския и междуселищен транспорт, в сравнение с редовните цени, вкл. за лицата от посочените в т.1 и 2 от Решение №601 /2014г, а именно за:

• учащи се и студенти редовно обучение, включително докторанти в редовна форма на обучение (чл. 1, ал. 1, т. 1, буква "а" от Постановлението, чл.8 от Наредба №2/2006г)

• лица, получаващи пенсия при условията на глава шеста от Кодекса за социалното осигуряване, навършили възраст по чл. 68, ал. 1-3 от същия кодекс (чл. 1, ал. 1, т. 1, буква "б" от Постановлението, чл.9 от Наредба №2/2006г)

Предвидените с посочените ПМС и Наредба намаления и безплатни пътувания са регламентирани като задължение на всички превозвачи, извършващи превоз на пътници срещу заплащане (без таксиметровите, специализираните и случайните превози, както и тези по допълнителните градски линии) /чл.3 и чл.4 от ПМС №66/1991г/. За изпълнение на това задължение, Държавата компенсира съответните превозвачи до размера на определените за тази цел средства от държавния бюджет (чл.2 от ПМС№66/1991). Съответно, безспорно е по делото, че такива средства са предвидени и в Закона за държавния бюджет на РБ за 2014г.

В разпоредбата на чл.19 ал.1 от Постановление №3/15.01.2014г за изъплнението на държавния бюджет за 2014г, е предвидено че за компенсиране стойността на безплатните и по намалени цени пътувания в страната, определени с нормативни актове, от централния бюджет се предоставят до 100 950 хил. лв., като са изброени в т.1—4 различните видове транспорт и по групи привилегировани лица, а в алинеи 2—5 на чл.19 са посочени задълженията на първостепенните разпоредетиле с бюджетни средства за разпределение на средствата с това предназначение по общини и по групи правоимащи. В чл.19 ал.6 от ПМС№3/2014 е определен реда за определяне индивидуалния размер на средствата за компенсиране стойността на издадените превозни документи за определени групи правоимащи, а в ал.7 и ал.8 е регламентиран реда, който се следва при недостиг на средства. Условията и реда за предоставяне на средства от държавния бюджет за компенсиране на стойността им на превозвачите са регламентирани в Наредба № 2/31.03.2006 г на МФ. Средствата за компенсиране на пътуванията с ценови облекчения се предоставят до размера, определен в държавния бюджет за тази цел, при спазване на приоритетите за разходване на бюджетните средства, определени със закона за държавния бюджет за съответната година. Съгласно чл.30а, ал.1 от посочената наредба, стойността на безплатните и по намалени цени пътувания на определени категории граждани, вкл. учащи се и пенсионери, се компенсира на превозвачите със средства от централния бюджет чрез бюджетите на общините. Съгласно чл.36 ал.1 от същата наредба Общините предоставят средства за компенсиране стойността на издадените абонаментни карти с ценови облекчения, с изключение на лицата по чл. 10, на всички превозвачи, осъществяващи транспортното обслужване по общинските и областните транспортни схеми на територията им в съответствие с Наредба № 2 за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, включително на превозвачи, с които общината няма сключен договор. В ал.2 и ал.3 на чл.36 от Наредба №2, е предвидена възможност за упражняване на контрол общините, израз на какъвто контрол е издаването на заповед № РД 0261 от 18.06.2014г на кмета на община Павел баня /л.266 по делото/.

В случая, с т.1 и 2 от Решение №601 /13.02.2014г ОбС Павел баня е приел, че ще осигурява на нормативно посочените привилегировани групи лица-учащи се и пенсионери, правата, регламентирани като мининмум в ПМС №66/91г и наредба 2/21.03.2006г, които се свързват с процент (между 20 и 30 на сто) на намалението от редовната цена на билета/абонаментната карта за автобусен транспорт, като ОбС е увеличил това намаление и общо намалението се сочи на 50 на сто.

Редът обаче, по който се извършва компенсацията за издадените билети и карти на по-ниски цени не може да се отличава от нормативно регламентирания за целта. В отклонение от нормативно установения ред за компенсиране, е регламентирания такъв с т.3 от оспореното решение: компенсациите с посоченото предназначение да са „в рамките на определените средства в Общинския бюджет за 2014 година до изчерпване на същите, като ги разпределя пропорционално ежемесечно”. Тези ограничения не са елемент от императивно предвидения нормативен ред, който се следва в случая, поради което се явяват незаконосъобразни. Общините се разплащат с превозвачите съобразно цитираната нормативна регламентация, фактически предоставените транспортни услуги и при спазване въведените правила за финансова дисциплина. Въвеждането от ОбС Павел баня на условия, извън предвидените в Наредба 2/2006г, каквито са въведените в т.3 от Решение №788 / 31.10.2014 условия- първо, средствата да са предвидени в общинския бюджет, второ, разходите да са до размера на предвидените, и трето- да се разходват „ежемесечно, пропорционално” при неясно каква пропорция, се явява в противоречие с материалния закон.

Решение №788, в частта си по т.3 е в противоречие и с целта на закона.

Дейността по предоставяне на превозни услуги на по-ниски цени на определени лица, преценени като такива в социално уязвимо положение, е израз на социалната политика на държавата. С нормативна уредба на реда за възстановяване загубите за превозвача за издадените на по-ниска стойност билети или карти, законодателят цели да осигури и гарантира правата на визираните категории лица, вкл. реално да ползват предвидените и грантирани намаления за пътувания с посочените видове транспорт. Въвеждането на условия, каквито не са предвидени в нормативен акт, както посочените в т.3 от оспореното Решение №788/2014г условия и ред, поставят под съмнение и целят непредоставянето на услугите, от тук и неупражняването на правата, поради което са в противоречие с целта на закона.

Предвид изложеното жалбата е основателна, съответно оспореното с нея Решение № 788 по протокол №49 от 31.10.2014г на Общински съвет Павел баня, в частта по т.1 и т.2 следва да се обяви за нищожно , а в частта по т.3, като прието при липса на мотиви, в противоречие с материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с целта на закона, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо и второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО по жалба на Кмета на община Павел баня, Решение № 788 по Протокол №49 от 31.10.2014г на Общински съвет Павел баня, в частта му по т.1 и т.2, с които Общински съвет Павел баня „изменя Решение №601 от 13.02.2014г, като определя:

ОТМЕНЯ по жалба на Кмета на община Павел баня Решение № 788 по протокол №49 от 31.10.2014г на Общински съвет Павел баня, в частта по т.3, съгласно която „Намалението на цената на картите се компенсира от община Павел баня в рамките на определените средства от Общинския бюджет за 2014 година до изчерпване на същите, като ги разпределя пропорционално ежемесечно”, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: