Р Е Ш Е Н И Е  44

 

гр.Стара Загора, 25.03.2015 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд  в публичното  заседание    

на         десети март

през      две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                                Членове:  

        

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора                    ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело   № 537  по описа  за 2014  год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

          Производството е с правно основание чл.156 и сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

 

            Образувано е по жалба от „Студио С” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Св.Княз Борис” № 73, ап.2 против Акт за установяване на задължение по декларация  /АУЗД/ № 44271/ 19.09.2014г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси ” при Община Стара Загора, потвърден с Решение № 44271/ 12.11.2014г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че за товарния автомобил-влекач, за който му е начислен данък, не е налице несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица. Поддържа, че в подадената от него декларация данните за допустима максимална маса на състава от пътни превозни средства е посочена според свидетелството за регистрация – част І, чиято доказателствена сила на официален документ не е оборена с използвания от административния орган отговор на представителя на марката „Мерцедес” за България „Балкан Стар Аутомотив” ЕООД.  Моли съда да отмени като незаконосъобразни АУЗД и потвърждаващото го решение. Претендира за присъждане на направените разноски, за които представя списък.

 

         Ответникът по жалбата -  Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител старши експерт Стамболова оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита обжалвания акт за законосъобразен, моли да бъде потвърден и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

С декларация вх.№ 2408004143/ 12.03.2008г жалбоподателят Господин Желязков заявява пред Община Стара Загора, че е придобил собствеността върху товарен автомобил влекач марка „Мерцедес”, модел 1632, номер на рама WDB38702214479129, вид гориво дизел, обем на двигателя 1590 куб см, мощност 315 к.с./235кw, товароносимост 6800, допустима максимална маса 17 тона, брой на осите 2, други системи на окаачване. За това обстоятелство към декларацията е приложено копие от свидетелство за регтистрация на автомобила –част І, № 002796361.

След извършената проверка орган по приходите – старши инспектор в отдел „МДТ” при Община Стара Загора, определен със Заповед № РД-25-152/ 23.01.2012г на Кмета на Община Стара Загора,  на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.4 от ЗМДТ в хипотезата на установяване на несъответствие между декларираните данини и данните, получени от трети лица, след като е изчерпан редът по чл.103 от ДОПК, издава АУЗД № 44271/ 19.09.2014г. С него на жалбоподателя са определени задължения за данък върху декларирания лек автомобил за всяка календарна година от периода 2009г-2011г включително в общ размер на 3415.53лв и лихва за просрочие в размер на 1429.03лв, изчислена към 19.09.2014г. Като мотив за начисляване на данъка е посочен отговор вх.№ 10-02-4233/ 21.08.2014г от официалния представител на марка „Мерцедес” за България „Балкан Стар Мотърс” ЕООД, от който е видно, че  автомобил с номер на рама WDB38702214479129 съответства на Mercedes Benz 1632 S и към дата на производство има следните заводски технически параметри: механично окачване, два броя оси, технически допустима максимална маса на състав от ПС 32000кг, екологична категория на отработените газове ”черен двигател”. Жалбоподателят не се явил за отстраняване на допуснатата неточност в посочване на допустимата максимална маса на състава от превозни средства, за което му е изпратено съобщение, получено на 29.08.2014г.

 

         В нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК издаденият АУЗД е оспорен пред Началника на отдел „МДТ” при Община Стара Загора с жалба вх.№ 10-84-780/ 03.10.2014г.  С Решение № 44271/ 12.11.2014г. актът е потвърден изцяло като не е възприето възражението на жалбоподателя за недължимост на определения размер на данъка.

        

         По делото е прието като доказателство удостоверение с дата 12.03.2014г, издадено от „Даймлер” АГ, Щутгарт, от което е видно, че „Балкан Стар Аутомотив” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Резбарска” № 5 е определен за генерален дистрибутор в България на Mercedes Benz за продажбата на автомобили и части за обслужване на автомобилите, отговаря за дистрибуторската мрежа и определя дилърите и сервизните центрове.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното от правна страна:

 

         Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице, за което актът е неблагоприятен, както и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

         Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

         В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал.1 от АПК при преценката за законосъобразността на един административен акт съдът е длъжен да извърши служебно цялостен контрол, като провери както за инвокираните от жалбоподателя пороци, така и за наличието на всички основания за отмяна по чл.146 от АПК /макар и незаявени от оспорващия/.

         На първо място следва да  бъде извършена проверка дали актът е издаден от компетентен орган. Задължението за данък върху превозните средства представлява публично общинско вземане, изрично регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху превозните средства приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

 

В глава ХIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. Административните производства за издаване на акт за установяване на задължение по декларация и за издаване на ревизионен акт са различни. Различен е и административният контрол върху тези актове. В първия случай контролът се осъществява от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, а във втория контролът е от компетентността на кмета на общината, предвид чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ.

Разпоредбата на чл. 107, ал.3 от ДОПК, послужила като основание за издаване на административния акт, е приложима за данъчни задължения, които се определят като размер по декларация, а в приложената от ответника хипотеза се предвижда акт да се издаде служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103. По реда на чл. 103 от ДОПК се отстраняват пропуски, непълноти и грешки в подадена декларация, като същата разпоредбата дефинира понятието "несъответствие", което съгласно текста такова е налице, когато съдържанието на подадената декларация не съответства на изискванията за попълването й и когато данните в декларацията не съответстват на данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации, съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации и информация.

От фактическа страна не е спорно между страните по делото, че жалбоподателят в настоящото производство "Студио С" ЕООД Стара Загора като собственик на пътно превозно средство товарен автомобил-влекач марка „Мерцедес”, което е  регистрирано за движение по пътната мрежа в РБългария, е задължено лице по смисъла на чл. 53 във вр.с чл. 52, т.1 от ЗМДТ за данък върху превозните средства за притежаваните от него превозни средства. Не е спорно също, а и е отразено в обжалвания АУАН, че е извършвано плащане на данък за товарен автомобил-влекач марка „Мерцедес” за процесния период 2009г-2011г в предвидените от закона срокове. Спорният въпрос се свежда до установяване на допустимата максимална маса на състава от ПС, притежаван от дружеството,  като нормативно регламентиран в чл.55, ал.7 от ЗМДТ материалноправен критерий за определяне размера на данъка, респективно налице ли е подлежащ на довнасяне данък.

В случая безспорно е развито служебно производство за установяване на публични общински задължения въз основа на извършвана проверка в Община Стара Загора /писмо изп.№ 10-11-9326 от 23.07.2014г на Началник отдел МДТ/. С оглед данните на нарочно изисканото за целта на проверката писмо от „Балкан Стар Аутомотив” ЕООД гр.София за допустимата максимална маса на състава на ПС и констатирана разлика при декларирането на МПС от жалбоподателя, съдът счита, че е следвало да бъде възложена ревизия, насочена към установяване на действителния размер на задълженията на „Студио С” ЕООД за данъка върху ПС за периода 2009г-2011г доколкото на дружеството такъв вече е бил определен след подаване на декларацията и е надлежно заплащан /Решение № 2068 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11085/2013 г., VII о./.

 

В случая не е спазена формата и вида на административното производство, поради което издаденият АУЗД по чл. 107 от ДОПК е нищожен. Нищожността на АУЗД произтича от липсата на законово определено правомощие за издаване на такъв в посочената от административния орган хипотеза, след като определеният с него данък не се установява пряко въз основа на подадената от лицето декларация /тъй като не се вземат предвид релевантните данни от нея, а от друг източник/ и размерът му не се определя първоначално. При положение, че трябва да се установяват нови факти и обстоятелства, които са от значение за задълженията за данъци, както и когато следва да се извърши преценка на верността на декларираните данни, органът по приходите извършва ревизия /Решение № 9829/ 14.07.2014г по адм.д.№ 713/ 2014г., VІІ отд/.

 

Изложените нарушения на така очертаната нормативна уредба засягат съществено АУЗД № 44271/ 19.09.2014г, потвърден с Решение № 44271/ 12.11.2014г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, при което издадения акт не може да съществува в правния мир и следва да бъде обявен за нищожен.

 

         Само за пълнота трябва да се отбележи, че дори АУЗД и потвърждаващото го решение да се приемат за постановени в рамките на правомощията на издалите ги органи по чл.107, ал.3 от ДОПК, то те са материалнонезаконосъобразни. Нормата на чл. 55, ал.7 от ЗМДТ регламентира, че размерът на данъка върху превозните средства за влекачите се определя въз основа на данните за релевантните им технически характеристики /допустимата максимална маса на състава от превозни средства, броя на осите и вида на окачването/, посочени в свидетелството за регистрация на превозното средство. Данни за допустимата максимална маса на състава от превозни средства се съдържа в част І от свидетелството за регистрация, буква "F 3". Само когато в свидетелството за регистрация на превозното средство липсват данни за допустимата максимална маса на състава от превозни средства, в декларацията по чл. 54, ал.1 от ЗМДТ се посочва допустимата максимална маса на състава от превозни средства, определена от производителя. Тъй като в настоящия случай необходимата информация липсва в свидетелството за регистрация, ответтникът се е позовал на данни, предоставени от „Балкан Стар Мотърс” ЕООД гр.София, което обаче е различно юридическо лице от  „Балкан стар Аутомотив” ЕООД. Отделно от това „Балкан стар Аутомотив” е само дистрибутор на Mercedes Benz за продажбата на автомобили и части за обслужване на автомобилите, т.е. не е представител на производителя, доколкото по смисъла на Търговския закон договорът за търговското представителство е различен  от договора за дистрибуция /разновидност на договор за продажба/ и съответно създава различни права и задължения. Само информация, получена от надлежно упълномощен представител на производителя, удовлетворява изискването на чл.54, ал.8 /понастоящем ал.11 – ДВ бр. 105 от 2014 г/ от ЗМДТ и може да послужи за обосноваване на друг параметър на техническа характеристика по чл.55, ал.7 от ЗМДТ при определяне размера на данъка. По делото не е доказано, че „Балкан стар Аутомотив” ЕООД е такъв представител, поради което позоваването на получени от него данни за изчисляване на по-висок размер на дължимия данък за  товарен автомобил влекач марка „Мерцедес”, модел 1632, номер на рама WDB38702214479129, е материално незаконосъобразно.

 

          При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, включващи заплатена държавна такса в размер на 50лв и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 711лв по договор за правна защита и съдействие № 079945/ 12.01.2015г, за които е представен списък.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Акт за установяване на задължение по декларация № 44271/ 19.09.2014г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси ” при Община Стара Загора, потвърден с Решение № 44271/ 12.11.2014г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, ПО ЖАЛБАТА на „Студио С” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Св.Княз Борис” № 73, ап.2.

 

ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на „Студио С” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Св.Княз Борис” № 73, ап.2 сумата 761 /седемстотин шестдесет и един/лв, представляваща направени по делото разноски.

 

   Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: