Р Е Ш Е Н И Е № 90

гр.Стара Загора, 19.05.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретаря М.П.

и в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от ИРЕНА ЯНКОВА адм.дело № 542 по описа за 2014 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образуванно е по жалба на П.И. *** против принудителна административна мярка — принудително преместване на притежавания от него лек автомобил, рег.№ СТ4920АК, марка Пежо 406 от мястото на паркирането му до наказателния паркинг на общината, приложена по разпореждане от 21.11.2014г на полицейски служител от звено „Общинска полиция” към ОД на МВР Стара Загора—Х.П.К..

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество съображенията са за прилагане на мярката от некомпетентен орган, при липса на фактически предпоставки за прилагането й, в противоречие и при неправилно приложение на материално—правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че всички собственици в жилищния блок, в който живее паркират ежедневно до кооперацията по начина, по който и той паркирал и описва мястото на паркиране. Счита че по място и начин на паркиране не нарушавал правилата за паркиране, на създавал опасност, нито правел невъзможно движението. Иска от съда да прогласи за нищожна или да отмени като незаконосъобразна оспорената принудителна административна мярка, претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата –Старши полицай в звено „Общинска полиция” Стара Загора към ОД на МВР Стара Загора—Х.П.К., чрез процесуалния си представител — юриск.М.А., заема становище за неоснователност на оспорването. Обосновава наличие на материална и териториална компетентност на органа за издаване на оспорения административен акт и наличието на нормативнопредвидени предпоставки за това. Счита, че по начин и място на паркиране автомобилът на жалбоподателя затруднявал движението по улица „Св.княз Борис” в този участък, което обуславило прилагането на ПАМ. Обосновава прилагането на мярката с допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора съдържаща забрана за паркиране на автомобилите „така че „спират или затрудняват движението по улицата или тротоарите”. Искането към съда е да отхвърли жалбата и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Обжалваната принудителна административна мярка е приложена по устно разпореждане на ст.полицай Х.П.К., звено „Общинска полиция” при ОД на МВР гр.Стара Загора. Видно от изхождаща от същия докладна записка вх.№249/21.11.2014г до Началника на сектор „ООРТП” при ОД на МВР (л.9 по делото), лек автомобил марка”Пежо”, цвят бял, ДК№ СТ4920АК, бил паркиран на 21.11.2014г, в 9:40ч на ул. „Св.Княз Борис” №4, южна пътна лента. Като основание за репатрирането на автомобила на жалбоподателя е посочено „чл.57 ал.1 т.6”. Приложен е направения снимков материал (л.10-19), като от снимките е видно, че автомобилът е паркиран в най-дясната част на южната пътна лента, до тротоара.

Посоченият автомобилът, бил натоварен на репатриращия автомобил и оставен за съхранение на Общинския специализиран паркинг „СБА”. Видно от касов бон, представен от жалбоподателя /л.3/, за освобождаване на автомобила е заплатена сумата от 61.20 лв в полза на Община Стара Загора, наказателен паркинг „СБА”.

По делото се доказва , че движението по ул.”Св.Княз Борис” в отсечката ул.”Армейска” - до ул.”Д-р Тодор Стоянович”, включваща въпросния участък, е двупосочно, с две активни ленти за движение на МПС, широчината на улицата от бордюр до бордюр е 6 м. (справка от общината на л.59). Не са представени доказателства за наличие на пътни знаци, обозначаващи забрана за паркиране в района, нито знак, указващ че при нарушаване на забраната съответните МПС ще бъдат принудително премествани от мястото на паркирането им.

По делото са представени документите, образуващи преписката, образуване във връзка с прилагане на оспорената принудителна административна мярка, вкл. доказателства за длъжността, заемана от приложилия я орган и предоставените му правомощия.

По делото са събрани гласни доказателства — разпитани са като свидетели лицата Т. Рачев Т., М.С. Димитров и св.Милена Гинчева Желева.

Свидетелят Тр.Р.Т. сочи, че работи като старши специалист „охранителна дейност” в Община Стара Загора, „на паяка и на скобите”, вкл.към въпросната дата. Сочи, че екипите за репатриране били предварително определяни в общината. Той участвал в екип със свой колега и полицай, като полицаят преценявал кои автомобили са паркирани в нарушение, обаждал се до центъра за градска мобилност при Община Ст.Загора и на оперативния дежурен. Описва, че се правели снимки на съответния автомобил, след което го превозвали с „паяка” до наказателния паркинг„на изхода на Стара Загора, в района на СБА”, където имало дежурен полицай и инкасатор, в хода на работата се съставяли докладна или протокол от къде е взет автомобила. След предявяване на снимковия материал по делото свидетелят признава, че той е направил снимките, онагледяващи паркирането на автомобила на жалбоподателя. Паркирания автомобил не позволявал нормално движение по улицата, защото ако имало разминаване единия автомобил трябвало да изчака за да премине другия, тъй като от едната страна била паркираната кола, а от другата страна имало ограда.

Св.М. Ст.Димитров сочи, че работи към община Стара Загора, в екип за репатриране като кранист, сочи, че той вдига колите, качва ги на платформата и ги кара на наказателния паркинг. Общинските служители действали по нареждане на полицията. В случая лекия автомобил бил спрян в насрещното движение, посока запад, до новата кооперация на ул.”Дравска епопея”, пречел на движението. Полицаят преченил, че пречи и те я „вдигнали”. Признава че нямало табела, указваща, че автомобилите паркирани там ще се вдигат. На въпрос на ответника уточнява за този участък от пътя, че два автомобила биха се разминали трудно.

Св.Милена Г.Желева твърди, че била свидетел на преместването, нейната кола също била преместена принудително на същата дата. Сочи, че паркирали по описания начин отдавна, в съседство по домовете си, не знаела да има забрана за това. Разбрала от съсед за отстраняването на автомобила й, но докато слязла долу колата й била вдигната на паяка, както се случило и с автомобила на жалбоподателя. Не разбрали защо вдигат колите им, после научили, че е имало сигнал. Твърди, че сега пак паркират там и по същия начин и с това движението по улицата не било блокирано. Там където е бил паркиран автомобилът на жалбоподателя сочи било възможно разминаването на превозни средства.

Представено е и прието по делото Решение №1499 по Протокол №37 от 30.10.2014г на Общински съвет Стара Загора, с което е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против индивидуален административен акт /какъвто е волеизявлението за прилагане на принудителна административна мярка принудително преместване на ППС без знанието на неговия собственик—чл.171 т.5 б.”б” от ЗДвП/, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл. 168 ал.1, предл.второ от ЗДвП предвижда, че длъжностни лица, определени от собственика, или администрацията, управляваща пътя могат да преместват или да разпореждат да бъде преместено ППС на отговорно пазене на публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По отношение на общинската пътна мрежа /част от която е ул.”Св.Княз Борис”, гр.Стара Загора/, Кметът на Община Стара Загора притежава материална и териториална компетентност да определи длъжностните лица по смисъла на чл.168 ал.1 ЗДвП, които да прилагат посочената ограничителна мярка. Съгласно Заповед № РД—25-472/13.03.2012г на Кмета на община Стара Загора /лист 33/ компетентни да осъществяват принудително преместване на превозни средства от мястото на паркирането им са полицейските служители от звено „ООР” при ОД на МВР (т.1) и длъжностните лица в звено „Охрана на общинската собственост” към Община Стара Загора (т.2).

Звено „Охрана на обществения ред” (ООР) към ОД на МВР Стара Загора понастоящем (вкл.към 21.11.2014г) е с наименование „Общинска полиция” и се числи структурно към Сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция”, в отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Стара Загора (Съгласно Заповеди №К-315/05.08.2013г и К-14915/30.12.2010г за утвърждаване на допълнителен щат към щата на ОД МВР Ст.Загора, издадени от Министъра на вътрешните работи (л.83—85), Договор № 1789/04.07.2013г на л.39 и сл, писмо изх. № УРИ 349-000-5473/06.04.2015г на л.78).

Към това звено се числи по длъжност издателя на оспорения по делото акт. Принудителната административна мярка, предмет на оспорване, е приложена на основание устно разпореждане на надлежно оправомощено длъжностно лице -Х.П.К., заемащ длъжността старши полицай в звено „Общинска полиция” по допълнителния щат на сектор «ООРТП», отдел «ОП» към ОД на МВР Стара Загора (служебна бележка на л.74, заповеди за назначаване №211/2011г №1734/08.08.2013, акт за встъпване вдлъжност на л.79 и сл.). Сред присъщите на тази длъжност права и задължения са и тези по осъществяване на контрол на безопасността на движението, осигуряване на безпрепятствено движение на градския транспорт; контролна и административно-наказателна дейност (съгласно длъжностна характеристика, утвърдена със заповед №1867 /27.08.2013г на Началника на ОД на МВР Стара Загора (л.34 и сл.по делото). Старши полицай Христо Кънев, предвид заеманата от него длъжност, по аргумент от чл.168 ал.1 пр.второ от ЗДвП и с оглед оправомощителната Заповед № РД—25-472/13.03.2012г на кмета на общината, се явява материално и териториално компетентен да разпорежда ПАМ, вкл.от вида на оспорената. Следователно оплакванията на жалбоподателя за нищожност на мярката, с оглед компетентността на приложилия я орган, се явяват неоснователни.

По аргумент от чл.172 ал.1 от ЗДП, към прилагането на мярката принудително преместване на неправилно паркирано превозно средство без знанието на неговия собственик — по буква «б» на чл.171 т.5 от ЗДвП, не е отправено изискването за писмена форма на волеизявлението на овластения за целта орган.

При прилагането на ПАМ в случая не се установиха съществени нарушения на административно—производствените правила, обуславящи отмяната й на това основание. В оперативен план, приложението на мярката следва като последователност на фактическите действия реда, предвиден в чл.55 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора (НОРИПСОПТОСЗ). В съответствие с посочената норма, ПАМ е била приложена от екип, включващ двама служители на община Ст.Загора (св.М.С. Димитров—водач на репатриращия автомобил и св.Т. Рачев Т.- „специалист обществен ред”) и един полицейски служител —ст.полицай Хр.Кънев към ОД на МВР Ст.Загора. След като полицейският служител установил нарушение на правилата за паркиране, автомобилът на жалбоподателят бил фотографиран, натоварен на репатриращ автомобил и откаран на наказателния паркинг. За прилагането на мярката и съставена докладна записка от същата дата, в съответствие с чл.171 ал.1 т.5 б. «б», изр.второ от ЗДвП, екипът е уведомил РУП Стара Загора за мястото, където е откаран отстранения автомобил.

При преценка съответствието на приложената ПАМ с материалния закон, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.171 т.5 б.”б” от ЗДвП преместване на неправилно паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения водач, се налага когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозво средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Визираната разпоредба предвижда три самостоятелни хипотези, в които единствено е допустимо и възможно пралагането на ПАМ от вида на процесната.

В случая с оглед обстоятелството, че приложената ПАМ по устно разпореждане, то за обуславящите я мотиви се съди от съставената за прилагането й докладна записка вх.№249/ 21.11.2014г и от снимковия материал, онагледяващ паркирането на лек автомобил ДК№ СТ4920АК /л.9-18/. Съгласно относимото към този автомобил описание и видно от снимковия материал, на 21.11.2014г, в 09:40ч същият е паркиран на ул.”Св.Княз Борис І” №4 в гр.Ст.Загора, в най—дясната част на южната пътна лента, успоредно на оста на пътя и в посока, обратна на движението. На това място няма забрана за паркиране, нито знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркираните автомобили, което изключва приложимостта на първата законова хипотеза. Не се поддържа, нито установява наличие на опасност, която да е обусловена от посочения начин на паркиране. По делото ответникът поддържа наличие на третата законова хипотеза с изявления че по начин на паркиране автомобилът на жалбоподателя затруднявал движението, в нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от НОРИПСОПТОСЗ/разпоредба, посочена като нарушена и в докладната/.

Съдът намира, че хипотезата на чл.171 т.5 б.”б”, пр.трето „прави невъзможно преминаването” ЗДвП, не се установи от събраните по делото доказателства. Видно е снимковия материал, потвърждава се и от свидетелските показания, че по начин на паркиране— възможно най—в дясно на платното за движение и успоредно на оста на пътя, макар обратно на посоката за движение, и по начин, незакриващ входа на жилищната сграда, автомобилът на жалбоподателят не е препятствал преминаването на превозни средства по улицата. Касае се за улица (ул.”Св.кн.Борис”) с двупосочно движение в този участък, с широчина на пътното платно 6м, като в участъка на паркирания л.а. би било трудно, с оглед събраните гласни доказателства, но не и невъзможно „разминаване” на насрещно движещи се превозни средства. Затруднение за изпълнението на една маневра не е невъзможност за преминаване, каквато е визираната от закона хипотеза. Обстоятелството, което законодателят е визирал като обуславящо ПАМ (невъзможността за преминаване) следва да е пряка последица от паркирането по посочения начин и да е настъпило, а не да е предполагаемо. Наличието на трудности в изпълнението на маневрата разминаване на ППС във въпросния участък според свидетелските показания по делото са евентуални—в зависимост от големината на съответните превозни средства, наличието на паркирани такива от северна страна на пътя. Такива хипотетични затруднения в маневрата, при това в участък със сравнително малък трафик на движение, не осъществява визираната в закона хипотеза — паркираното ППС „да прави невъзможно преминаването”, с настъпване на която законодателят е обвързал прилагането на принудителното отстраняване на превозното средство (чл.171 т.5 б.”б” пр.трето ЗДвП).

Оспорената принудителна административна мярка е по съществото си мярка на държавна принуда, поради което и по аргумент от чл.46 ал.3, във връзка с ал.2 от Закона за нормативните актове, прилагането й не може да бъде основано на разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия. Законовата разпоредба на чл.171 т.5 б»б», пр.трето от ЗДвП, която регламентира обуславящите прилагането на мярката предпоставки, е ясна, което задължава правоприлагащите органи да съобразят точния й смисъл. След като визираното в случая като обуславящо налагането на оспорената ПАМ обстоятелство /затруднява разминаването/ не се свързва с никоя от визираните в чл.171 т.5 б.»б ЗДП предпоставки, прилагането на мярката се явява в противоречие с материалния закон.

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената мярка по чл. 171, т.5, б. "б" от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи в случая както до ограничаване на права/възможността собственика или водача да ползва съответното превозно средство/, така и до вменяване на задължения. С оглед на своя характер, прилагането им, се следва само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, при наличие на посочени в правната норма предпоставки, по реда и начина, предвидени в закона и в съответствие с целта на закона, в който са предвидени (чл.22 и чл.23 от ЗАНН). Недопустимо е с наредба на общинския съвет да се разширява приложното поле на ПАМ. Поради това, неотносими към случая са визираните в докладната записка от 21.11.2014г и поддържаните от ответника обстоятелства, навеждащи, че по начин на паркиране превозното средство на жалбоподателя било в нарушение на чл. 57 ал.1 т.6 от НОРИПСОПТОСЗ, която съдържа забрана за паркиране на автомобилите по начин, „затрудняващ движението по улицата или тротоарите”. Нарушението на правилата за паркиране в хипотеза първа на чл.171 т.5 б”б” от ЗДвП, следва е съпроводено от наличие на посочения в нормата предупредителен знак, какъвто каза се на мястото напаркиране на въпросния автомобил е нямало.

С оглед на изложеното, прилагането на посочената ПАМ, което в случая се обосновава с допуснато нарушение на общинската наредба, се явява в противоречие с чл.171 т.5 от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН.

На следващо място, съдът намира, че оспорената ограничителна мярка в случая е приложена в противоречие с целта на закона, който я предвижда. Съгласно чл.171 от ЗДвП регламентираните в разпоредбата ПАМ, вкл.от вида на оспорената са насочени към осигуряване безопасността на движението по пътищата, за преустановяване на административните нарушения. В случая прилагането на мярката не се свързва с никоя от визираните цели, не се представя по делото акт за установяване на административно нарушение, нито ПАМ е целяла безопасността. Собствениците на жилища в жилищната кооперация, находяща се в непосредствена близост до мястото на паркиране, са паркирали и продължават да паркират по същия начин - в съседство по домовете си /св.М.Г.Желева/. В случая ограничителното въздействие на ПАМ не е било насочено към постигане на предвидената в закона цел.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната принудителна административна мярка по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, като приложена в нарушение и в несъответствие с целта на закона, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

На основание чл.143 ал.1 от АПК и с оглед изхода от спора, следва да бъде осъдена ОД на МВР Стара Загора, като административна структура със собствен бюджет, към която се числи органа, издал оспорения акт, да бъде осъдена да заплати на П.И.И. ЕГН сумата от 160лв/сто и шестдесет лева/ разноски, включващи 10 лв — такса за образуване на дело и сумата от 150 лв —адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно ДПЗС № 057065 от 19.01.2015г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на П.И.И. ЕГН **********,***, принудителна административна мярка — принудително преместване на притежаван от него лек автомобил, рег.№ СТ4920АК, марка Пежо 406 от мястото на паркирането му до наказателния паркинг на общината, приложена по разпореждане от 21.11.2014г на полицейски служител от звено „Общинска полиция” към ОД на МВР Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР—Стара Загора да заплати на П.И.И. ЕГН **********,***, сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща направените от него като жалбоподател разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ