Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                    

                         100      26.05.2015г.      град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

 

при секретар  С.Х.                                                                      и с участието

на прокурора  Петко Георгиев                                                                       като разгледа

докладваното от съдия  Р. ТОДОРОВА  административно дело № 3 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.              

                                       

Образувано е по искова молба, подадена от А.А.И., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Стара Загора, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, за присъждане на обезщетение в размер общо на 17 400лв. за претърпени от А.И. неимуществени вреди за времето на престоя му в Следствен арест – гр. Стара Загора в периода 17.10.2013г. – 08.04.2014г. при изпълнението на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража”. Претърпените вреди ищецът обосновава като следствие от допуснати от администрацията на ареста нарушения на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека. Незаконосъобразната административна дейност, на която се основава исковата претенция, се изразявала в неосигуряване на задържаното лице на минимална свободна жилищна площ; на спални принадлежности /дюшек, одеяло/; на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещението; на постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода и на условия за поддържане на личната хигиена и на един час престой на открито на ден. Размера на претендираното обезщетение е определен като такъв от по 30лв. на ден престой в рамките на исковия период за претърпени неимуществени вреди в резултат на неосигуряване на минимална жилищна площ; по 40лв. на ден престой за същия период за претърпени неимуществени вреди вследствие на неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода и на условия за поддържане на личната хигиена и по 30лв. на ден за претърпени неимуществени вреди от неосигуряването на един час престой на открито.

Ищецът твърди, че през периода 17.10.2013г. – 08.04.2014г. във връзка с изпълнение на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража”, е бил настанен в Ареста – гр. Стара Загора, при лоши битови и хигиенно-санитарни условия. Поддържа че помещението, в което е пребивавал, от около 8 кв.м., с четири легла /без дюшеци/, било малко, мръсно, като на задържаните лица не били давани одеяла и други спални принадлежности. Помещението не съответствало на изискванията за минимална свободна жилищна площ. Липсвал санитарен възел и течаща вода и постоянен достъп до такива, като осигурявания такъв бил два пъти дневно за по пет минути, вследствие на което бил принуден да се въздържа от удовлетворяване на естествените си потребности или се налагало да ползва кофа за облекчаване на физиологичните си нужди в килията. Сочи, че ползването на банята се допускало един път седмично за по пет - десет минути, което било крайно недостатъчно за поддържане на личната хигиена. Ищецът твърди и че в помещението нямало естествена светлина и достатъчно въздух, като бил лишен и от едночасов престой на открито на ден. Поддържа, че вследствие на всичко това, е бил поставен в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение, което е довело до нарушаване на Европейската конвенция за правата на човека и до причинени му неимуществени вреди. Претърпените вреди, обезщетение за които ищецът претендира, се изразявали във физическо и психическо увреждане на здравословното му състояние и накърняване на човешкото му достойнство. 

 

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и писмено становище, оспорва предявената искова претенция. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин наличието на кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на А.И. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност, за което излага подробни съображения. Твърди, че А.И. е бил настанен в помещение, при осигурена на всяко от задържаните лица свободна жилищна площ над 4 кв.м. и самостоятелно легло, с приток на естествена светлина и осъществяващо се чрез аспираторна система с въздухоотвод и вентилатори проветряване. Сочи, че престоя на открито се извършвало в обособено, специално оборудвано и обезопасено помещение от 44 кв.м., осигуряващо достъп на свеж въздух и дневна светлина чрез прозорци, обезопасени с решетки, като поради местонахождението на ареста /ситуиран на последния етаж в сградата на ОД на МВР – Стара Загора, в централната градска част, заобиколен с жилищни сгради/, липсвала обективна възможност за провеждането на престой на открито извън ареста, на открито пространство. Излага доводи, че помещенията в Ареста – Стара Загора, в които е бил настаняван А.И., макар и без обособен санитарен възел и течаща вода, са били снабдени с химическа тоалетна, като на всички задържани лица се осигурявал минимум три пъти дневно достъп до общото санитарно помещение в ареста, като извън графика при поискване не било отказвано ползване на санитарен възел освен случаите, в които надзорно-охранителния състав е бил ангажиран с други дейности. Въз основа на всичко това обосновава, че поставянето на ищеца при съществуващите в Ареста – гр. Стара Загора условия нито е последица от виновно поведение на служители от администрацията на ареста, нито А.И. съзнателно е бил поставен при по-неблагоприятни условия в сравнение с останалите задържани лица, с цел да бъде унижен или да бъде накърнено човешкото му достойнство. Поддържа, че битовите и санитарно-хигиенните условия в Ареста – гр. Стара Загора, при които А.И. е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража”, не са били в противоречие със законово установените норми и ограниченията не са надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на мярката. Излага доводи, че при липсата на ангажирани от ищеца писмени и/или гласни доказателства за конкретно увреждане на неговото здравословно състояние /физическо и/ или психическо/ като резултат от условията, при които е бил поставен при престоя му в Ареста – гр. Стара Загора, твърдението за претърпени от И. неимуществени вреди, като основание за присъждане на претендираното обезщетение, се явява недоказано. Твърди и че не всяко засягане на неимуществената сфера на едно лице обуславя основателност на предявения иск за обезщетение по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като справедливото обезщетяване на неимуществените вреди означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице, за да не бъде обезщетението средство за неправомерно обогатяване. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция, като недоказана и неоснователна.

 

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за недоказаност и неоснователност на предявения иск. Поддържа че условията, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в Ареста – гр. Стара Загора, са свързани с режима и с прилаганите ограничения на мярката за неотклонение „задържане под стража”, като тези ограничения не надхвърлят обичайните такива, които закономерно следват от изпълнението на мярката. Сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява настъпването на твърдените от А.И. вреди. Обосновава, че размера на претендираното обезщетение е несъответен на заявеното засягане на неимуществените права на ищеца. Прави искане за отхвърляне на исковата претенция, като недоказана по основание и по размер.  

           

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Съгласно справка изх. № С - 101/ 09.03.2015г., изготвена от Началник сектор „Арести” към Областна служба „Изпълнение на наказанията” – гр. Стара Загора, ищецът А.И. е бил задържан на 18.10.2013г. с Постановление № 4020/ 2013г. на РП – Стара Загора по ДП № 530/ 2013г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, като на лицето е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” с Определение от 21.10.2013г. по ЧНД № 2208/ 2013г. по описа на Районен съд – Стара Загора. А.И. е бил настанен в Ареста – Стара Загора в периода от 18.10.2013г. до 08.04.2014г., на която дата е бил приведен в Затвора – гр. Стара Загора. От тази справка и от представената и приета като доказателство по делото Справка за материално - битовите условия в Ареста – гр. Стара Загора, изготвена от Началник сектор „Арести” към ОС „Изпълнение на наказанията” – гр. Стара Загора, се установява, че в периода на задържането А.И. е бил настанен в килии №№ 3, 7, 9 и 10, като килия № 3 и килия № 7 са с площ 9.60кв.м., а килия № 9 и килия № 10 – с площ от 9.41кв.м. Арестът – гр. Стара Загора се намира на седми етаж в сградата на ОД на МВР – Стара Загора, като е с капацитет от 16 килии, с по четири, по три или по две легла. Килиите са оборудване със съответния брой легла, масичка, метален шкаф и химическа тоалетна. В една от килиите /№ 7/ има санитарен възел и течаща вода. Налице е едно общо санитарно помещение с 2бр. санитарен възел и баня с 4 бр. душове и 4бр. мивки. Осветлението в арестантските помещения е с индиректна естествена светлина, чрез прозорец /77см/58см/ към буферен коридор и отвор над вратата на килията към вътрешен коридор и изкуствена светлина, с осветителни тела тип „луна” – 12 волта. Вентилацията в помещенията се осъществявала чрез аспираторна система с въздухоотвод и вентилатор по килиите. В Ареста – гр. Стара Загора имало специално обособено помещение за престой на открито, с естествена светлина и проветряване. Ползването на санитарното помещение се извършвало сутрин, обед и вечер през времето, определено за личен тоалет, като през останалото време, при поискване и по подаден сигнал от задържаните лица, се осигурявала възможност и достъп до санитарния възел.

По делото са представени и приети като доказателства посочените по-горе справки; утвърден от Началника на сектор „Арести” към Областна служба „Изпълнение на наказанията” – гр. Стара Загора седмичен график за разпределение на времето в Ареста – гр. Стара Загора, медицинско становище относно здравословното състояние на А.А.И., изготвено от лекар-ординатор към ОС „ИН” Сектор – Арести – гр. Стара Загора, епикризи и др.

 

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата М.И.М. и В.К.В.. Свидетелят М. М. заявява, че с ищеца А.И. били в една килия в Ареста – гр. Стара Загора за около три месеца. Килията била мръсна, миришела, нямало кош за изхвърляне на боклуците. Килията била малка – с две легла, шкаф и тясна пътечка между тях. Спели на тънко шалте вместо дюшек, като в началото не им били дадени одеяла. Твърди, че ги карали да използват кофа вместо тоалетна, а когато искали да отидат да ползват санитарното помещение, много рядко ги пускали. В помещението нямало санитарен възел и течаща вода, а само кофа, която ползвали като тоалетна. Извеждането на задържаните лица за ползване на санитарното помещение било два пъти на ден – сутрин и вечер, за по пет минути, което било крайно недостатъчно, а банята ползвали един път седмично за по 10-15 минути. Осветлението идвало от 1 крушка от 12 волта. Престоят на открито се провеждал в една стая с голямо стъкло – прозорец, като обикновено са ги пускали за по 10-15 минути и много рядко – за 40 минути. И. често се оплаквал от здравословното си състояние – много пъти искал да го водят на лекар, да му направят изследвания; казвал, че условията му се отразяват много зле, защото бил претърпял операция. Свидетелят В.В. заявява, че с ищеца А.И. са били по едно и също време в Ареста – гр. Стара Загора, но той бил настанен в друга килия. Килията била мръсна, като вместо тоалетна имало кофа. Кофата представлявала обикновена пластмасова кофа за вода, но с капак. Два пъти на ден – сутрин и вечер, ги извеждали да ползват санитарното помещение, като след 18ч. не ги пускали. През другото време ако поискат да ползват тоалетна в повечето случаи ги пускали, но понякога трябвало да чакат много и пак се стигало до необходимост да ползват кофата. На практика не били извеждани на престой на открито, а ги водели в помещение – стая с прозорец 1м/1.50м и два климатика. Сочи, че А.И., който преди задържането му боледувал от хепатит В и бил опериран от абцес на черния дроб, имал проблеми със здравето и се оплаквал, че не се чувства добре.

 

Съдът намира, че независимо от формулировката на исковата претенция  /искане за поотделно присъждане на обезщетение от по 30лв. на ден престой в рамките на исковия период за претърпени неимуществени вреди в резултат на неосигуряване на минимална жилищна площ; по 40лв. на ден престой за същия период за претърпени неимуществени вреди вследствие на неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода и на условия за поддържане на личната хигиена и по 30лв. на ден престой за претърпени неимуществени вреди от неосигуряване на един час престой на открито/, се касае за един иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, основан на незаконосъобразна административна дейност - неосигуряване на минимални битови и хигиенно-санитарни условия на задържаното лице /на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; на минимална свободна жилищна площ и на други битови условия в помещението, в което е бил настанен А.И. и на престой на открито по един час всеки ден/, при претендирано обезщетение в размер на 17 400 лв. за неимуществени вреди вследствие на твърдяното поставяне на ищеца в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение, в нарушение на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Начинът, по който се иска да бъде определено обезщетението за претърпени от И. неимуществени вреди /на ден престой/, не обвързва съда, тъй като в случай, че искът бъде приет за допустим и доказан по основание, обезщетението ще бъде определено при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ.

 

По допустимостта на иска:

 

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност - незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на държавата, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби в т.ч. Областните служби "Изпълнение на наказанията" /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/, които обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите /чл.16, ал.1 от ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на Ареста – гр. Стара Загора представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража” не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на мярката, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на Ареста – гр. Стара Загора, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане /Ареста – гр. Стара Загора/, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд. 

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София се явява доказан по основание, по следните съображения: 

 

            Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Ареста – гр. Стара Загора. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от А.И. искова молба, релевираните като основания на исковата претенция незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация, се изразяват в неосигуряване на минимални битови и хигиенно-санитарни условия на задържаното лице - на минимална свободна жилищна площ; на спални принадлежности; на постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода и на условия за поддържане на личната хигиена; на пряк достъп на дневна светлина и чист въздух и на един час престой на открито на ден.

В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, част четвърта, е регламентиран реда за изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража”. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не е предвидено друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м., като в §13 от ПЗР на ЗИНЗС изрично е посочено, че тази разпоредба влиза в сила от 1 януари 2019г. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а в ал.3 на чл.20 – че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно § 9 от ПЗР на ППЗИНЗС, нормата на чл.20 влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Очевидно е че с оглед предвидения отлагателен срок за влизане в сила на посочените разпоредби, нормативно въведените изисквания за минимална жилищна площ, за постоянен достъп до санитарно помещение и течаща вода и за осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещенията, не са част от действащото законодателство нито за периода на исковата претенция, нито към настоящия момент. От тази гледна точка формално не са налице нормативно регламентирани задължения за администрацията на местата за лишаване от свобода и на арестите в посочения по-горе смисъл. Това обаче не означава, че администрацията не е длъжна да осигури на лицата такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.

 

Въпросът, който се поставя в случая е, дали конкретните условия, при които А.И. е бил поставен за времето на пребиваването му в Ареста – гр. Стара Загора при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража”, сочат на накърняване на конституционно признатото му право по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и на правото му по чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права съотв. релевират нарушаване на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. В чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/ е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, както и по отношение на лицата, на които е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” /по аргумент от чл.240 от ЗИНЗС/, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените /съотв. задържаните лица/, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лицата съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията съотв. на мярката за неотклонение, да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и задържаните лица, при зачитане на правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.

Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл.3 от Конвенцията, „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото Йовчев срещу България „мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени”.

 

В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че за периода 18.10.2013г. – 08.04.2014г., ищецът А.И.  е бил настанен в Ареста – гр. Стара Загора  във връзка с изпълнението на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража”. В периода на задържането И.  е бил настаняван в килия № 3 и в килия № 7 с площ 9.60кв.м. и в килия № 9 и в килия № 10 – с площ от 9.41кв.м., оборудвани със съответния брой легла, масичка и метален шкаф. През по-голямата част от исковия период А.И. е бил настанен в помещение с още едно лице. При посочената по-горе обща площ на арестантските помещения и при съобразяване, че част от тази  площ е заета от две /или повече/ легла и друг инвентар /маса, метален шкаф/, очевидно е че свободната жилищна площ в това помещение за всяко от задържаните лица е била под 4 кв.м. Видно от представените и приети като доказателства по делото справки, изготвени от Началника на сектор „Арести” към Областна служба „Изпълнение на наказанията” – гр. Стара Загора, както и от свидетелските показания, осветлението в арестантските помещения било с изкуствена светлина /осветителни тела тип „луна”/ и с индиректна дневна светлина - чрез малък прозорец /77см/58см/ „към буферен коридор и отвор над вратата на килията към вътрешен коридор”. Не се оспорва от ответника по иска и обстоятелството, че в помещенията, в които е бил настанен И., не е имало санитарен възел и мивка с течаща вода /с изключение на еднодневно пребиваване – от 12.11.2013г. до 13.11.2013г. в килия № 7, в която има санитарен възел и течаща вода/. Съдът приема за недоказано твърдението на ответника, че арестантските помещения са оборудвани „с химическа тоалетна – кофа”. Съгласно показанията на св. В.В. кофата, която задържаните лица използвали вместо тоалетна, представлявала обикновена пластмасова кофа за вода, но с капак. В Ареста – гр. Стара Загора е налично едно общо санитарно помещение с 2бр. тоалетни, 4 бр. мивки и 4 бр. душове, като осигуреният достъп до санитарното помещение е бил три пъти дневно - сутрин, обед и вечер през времето, определено за личен тоалет /съгласно представения утвърден от Началника на сектор „Арести” към ОС „Изпълнение на наказанията” – гр. Стара Загора седмичен график за разпределение на времето в Ареста – гр. Стара Загора/, а според показанията на свидетелите В. и М. – два пъти на ден – сутрин и вечер. Видно от свидетелските показания извън времето на определените по графика хигиенни мероприятия, при поискване от задържаните лица, в повечето случаи /до 18.00ч./ се осигурявала възможност за ползване и достъп до санитарния възел, но понякога трябвало да чакат много и пак се стигало до необходимост да ползват кофата за облекчаване на физиологичните си нужди. С оглед на което съдът приема, че задържаното лице е имало ограничения от гл.т. на броя и часовете за ползване на санитарен възел - два/ три пъти през деня, при това при осигурен достъп за кратки интервали от време и доколкото не се доказа твърдението на ответника, че извън така определения достъп задържаните лица са можели да ползват тоалетна незабавно при неотложна нужда при заявено желание от тяхна страна чрез повикване на надзорно-охранителния състав, то очевидно извън рамките на определените хигиенни мероприятия ищецът е бил принуден или да се въздържа, или да използва предоставената кофа за физиологичните си потребности. Ползването на банята за къпане, съгласно седмичния график за разпределение на времето в Ареста – гр. Стара Загора и свидетелските показания, било един път седмично. С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани фактите досежно описаните в исковата молба битови и санитарно - хигиенни условия, при които е бил поставен ищецът А.И. при пребиваването му в Ареста  - гр. Стара Загора от гл.т. на липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване и на достатъчна свободна жилищна площ в помещението.

 Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. А разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС предвижда правото на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден. По аргумент от чл.240 от ЗИНЗС, такова право имат и задържаните лица при изпълнение на наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”. От представената по делото Справка за материално - битовите условия в Ареста – гр. Стара Загора, както и от събраните гласни доказателства, безспорно се установява, че към Ареста – гр. Стара Загора няма обособено място – открито пространство, за провеждане на престой на открито. Наличието на „специално обособено помещение за престой на открито, с естествена светлина и проветряване” - стая с отворен прозорец 1м/1.50м и два климатика”, не може да обоснове извод, че задържаните лица не са били лишени от упражняване на правото им по чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Очевидно е че извеждането на лицата „за по 10-15 минути и много рядко – за 40 минути” в помещение, макар и с отворен прозорец, не изпълнява изискването за осигуряване на задържаните лица ежедневно на не по-малко от един час престой на открито.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че битовите и санитарно-хигиенните условия, при които А.И. е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” в Ареста – гр. Стара Загора в рамките на периода на исковата претенция 18.10.2013г. – 08.04.2014г., накърняват правата му по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и респ. от страна на администрацията на ареста е допуснато нарушение на чл.3 от ЕКПЧ и на чл.2, т.3 от ЗИНЗС. Пребиваването почти 24ч. в денонощието заедно с едно или с повече лица в помещение от около 9.50 кв.м. обща площ и свързаната с това липса на двигателна активност; липсата на пряка дневна светлина, на естествено проветрение и на осигурена възможност за престой на открито; липсата на спални принадлежности; липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и произтичащата от това необходимост извън рамките на определените хигиенни мероприятия в някои случаи ищецът да се налага да ползва предоставена кофа за облекчаване на физиологичните си нужди и удовлетворяване на естествените си потребности в помещението, са обстоятелства, които в своята съвкупност и преценени с оглед периода на престоя в Ареста – гр. Стара Загора /18.10.2013г. – 08.04.2014г./, неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността и до физически болки и страдания. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен А.И. при престоя му в Ареста – гр. Стара Загора, предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат определени като унизителни и нехуманни и по степен и интензитет създаденото на И. неудобство е такова, което може да бъде квалифицирано като „причиняващо страдание и унижаващо достойнството”. Изпълнението на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража” и статута на задържаното лице при пребиваването му в Ареста – гр. Стара Загора и свързаните с това законови изисквания за сигурност и охрана на лицата, неминуемо водят до ограничения, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до необосновано нарушаване на основни субективни права на А.И. и общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ /право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство/, като са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера. Действително по делото няма данни и не се установява конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо заболяване/ на А.И., което би могло да бъде разглеждано като последица от пребиваването му в Ареста – Стара Загора. Но в контекста на съдебната практика на ЕСПЧ и критиките към формалистичния подход на българските съдилища при отхвърляне на исковете за обезщетения за вреди от нечовешки и унизителни условия при изтърпяване на наказанията поради необоснованост и недоказаност на претърпени нематериални вреди, следва да се приеме, че ищецът е претърпял неприятни негативни изживявания, квалифицирани като унизително и обидно отношение. Изводът за претърпени от ищеца А.И. неимуществени вреди се основава както на установената по делото фактическа обстановка, така и на правилата на житейската и формална логика – условията, при които е бил поставен И., се отклоняват не само от подходящата, но и от нормалната жизнена среда и подобни условия неминуемо биха причинили значителни неудобства, негативни емоционални преживявания и физически страдания на всеки човек. Очевидно е че пребиваването за период от близо шест месеца почти 24ч. в денонощието заедно с още едно или с няколко лица в помещение от 9.50кв.м. обща площ, част от която площ е заета от легла и друг инвентар, без пряка естествена дневна светлина и естествено проветряване, без осигурен ежедневно едночасов престой на открито и пълноценна двигателна активност и при ограничения в ползването на санитарното помещение /тоалетна и баня/ за хигиенни нужди, не може да не доведе до неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство и до физически болки и страдания. С оглед причинените на А.И. неудобства, произтичащи от липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на достатъчна свободна жилищна площ и възможност за двигателна активност и резултат от лошите битови и санитарно - хигиенни условия /липса на спални принадлежности, на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване и др./, които неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” и които са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво присъщо на задържането, увреждането в степента и характера на преживените страдания от ищеца, имат за последица унижаване на неговото човешко достойнство и с това е налице нарушение на чл.3 от ЕКПЧ.

 

При осъществяване на правно - регламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на ареста са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на задържаното лице на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство.  Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица за целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКПЧ /Решение от 09.06.2005г. И. И.  срещу България, Решение от 15.07.2002г. Калашников срещу Русия/. Освен това отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна – държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД.

 

За ангажиране  отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е ирелевантно  обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на арестантските помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в арестите - необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на вреди /неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности/, което засягане следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност. В този смисъл за възникването на отговорността на държавата е без значение, че местонахождението на ареста /ситуиран на последния етаж в сградата на ОД на МВР – Стара Загора, в централната градска част, заобиколен с жилищни сгради/, обективно не позволява възможност за провеждането на престой на открито на открито пространство извън ареста.

 

            В случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на А.И., надвишаващи неизбежното ниво присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража”, макар и без конкретно увреждане на здравето, доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ареста в нарушение на изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС във вр. с чл.240 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните лица и зачитане на правата и достойнството им, които бездействия са рефлектирали върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧОС. Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от А.И. иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, е доказан по основание. 

 

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на 17 400лв./, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.

 

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД /приложима по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ/, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост” е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода на исковата претенция /времето, през което ищецът е бил поставен в условия унижаващи човешкото достойнство/, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/, съдът приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 600лв.

 

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от А.И. иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна административна дейност във връзка с условията и режима на задържането му в Ареста –  гр. Стара Загора, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и следва да бъде уважена в размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от 600лв. В останалата си част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 17 400лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.  

 

            Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

 

 

                                        Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на А.А.И. ***, ЕГН **********, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от А.А.И. неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Ареста – гр. Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия /на минимална свободна жилищна площ; на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещението; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и условия за поддържане на личната хигиена и на един час престой на открито на ден/ при престоя на А.И. *** при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” за периода 18.10.2013г. – 08.04.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.01.2015г., до окончателното изплащане на сумата.

                         

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.И. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр. София иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 17 400лв., като недоказан и неоснователен.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: