Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     23

 

гр. Стара Загора  25.02.2015г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                                  Членове :

       

 

при секретар   С.Х.                                                                              и с участието на прокурора                                                                                       като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 4 по описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

 

   Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

     Образувано е по жалба от И.К.Й. *** чрез пълномощника й адвокат П.К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-1228-000865/ 02.12.2014г, издадена от Началник група „Отчет на пътнотранспортни произшествия и водачи, административнонаказателна дейност и информационно-аналитична дейност” /”ОППВАНДИАД”/ в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за  незаконосъобразност на оспорения административен акт като противоречащ на приложимите материалноправни разпоредби. Жалбоподателката твърди, че не е извършила посоченото в заповедта нарушение на ЗДвП, тъй като 02.02.2014г не е управлявала лек автомобил Пежо 206 с рег.№ СТ 1674 ВВ. Въз основа на наведените оплаквания е направено искане за отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

 

         Ответникът по жалбата -  Началник група „ОППВАНДИАД” в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, чрез пълномощника си юрисконсулт Алексиев оспорва жалбата като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

 

  Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

 С оспорената заповед № 14-1228-000865/ 02.12.2014г, издадена от Началник група „ОППВАНДИАД” в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, на жалбоподателката И.Й. е наложена  ПАМ - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.1, б.”б”, като от фактическа страна е обоснована с управление на МПС на 02.12.2014г около 00.20ч в гр.Стара Загора, на ул.”П.Р.Славейков” в междублоково пространство до бл.3, при което водачът е отказал да бъде изпробван с техническо за алкохол в издишания въздух. Съставен е АУАН № 820589/ 02.12.2014 г. от компетентния орган за това, че на 02.12.2014г около 00.20ч в в гр.Стара Загора, на ул.”П.Р.Славейков” в междублоково пространство до бл.3 И.Й. управлява лек автомобил “Пежо” 206 с рег.№ СТ 1674 ВВ  под въздействието на алкохол /мирише на алкохол/ и отказва да бъде изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство като й е издаден талон за медицинско изследване № 0434227. В акта е вписано, че е съставен в присъствие на свидетел-очевидец М.Н.. Жалбоподателката е възразила писмено по отношение управлението на автомобила като е заявила, че е бил управляван от Атанас Петков.

 

Нейното възражение се подкрепя от показанията на разпитания в съдебно заседание в качеството на свидетел Атанас Петков – приятел на дъщерята на жалбоподателката. Според свидетеля на 02.12.2014г само той е управлявал лек автомобил “Пежо” 206 по молба на жалбоподателката, която била много разстроена от задържането на дъщеря й в Първо районно управление „Полиция” Стара Загора. След връщането им от управлението до блока на ул.”П.Р.Славейков” в гр.Стара Загора спрели да пушат. Жалбоподателката си вземала багаж от шофьорското място, когато пристигнала полицейска кола и служителите изискали от нея документи за проверка. Свидетелят им заявил, че той е шофирал, но не му било обърнато внимание. Полицаите отвели Й. ***, свидетелят ги последвал, но не бил допуснат вътре.

     От показанията на актосъставителя С.С., разпитан по делото в качеството на свидетел, се установява, че на 02.12.2014г по време на дежурство е получен сигнал от ОДЧ за управление на черен лек автомобил „Пежо” с посочен регистрационен номер при съмнение, че водачът е употребил алкохол. След като така посоченият автомобил бил установен да се движи по ул.”Христо Ботев”, полицейската кола го последвала до междублоковото пространство, обособено като паркинг пред бл.3 на ул.”П.Р.Славейков”. По време на движението полицаят забелязал женски силует с дълга коса. След спиране на автомобила в междублоковото пространство призовали водачката, се прикривала с ръка, да излезе. В автомобила се намирало само едно малко дете, а по време на проверката на документите се появил младеж. Тъй като калибровката на мобилното техническо средство била изтекла, я отвели за проба в сектор „Пътна полиция”. Там дошъл и младежът, за който водачката твърдяла, че е управлявал автомобила и затова отказала да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол. Издаденият талон за медицинско изследване Й. също отказала получи.

         Идентични по съдържание относно обстоятелствата по изпълнение на получения по време на нощно дежурство на 02.12.2014г сигнал за установяване на нарушение по ЗДвП от водач на лек автомобил „Пежо” черен на цвят са дадените пред съда показания на вписания в съставения АУАН № 820589/ 02.12.2014 г свидетел-очевидец младши автоконтрольор М.Н.. 

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Началник група ”ОППВАНДИАД” в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, надлежно упълномощен, съгласно Заповед № Із-1741/ 28.08.2012г на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 2295/ 04.09.2012г на Директора на ОД на МВР Стара Загора и справка от 12.01.2015г, издадена от ОД на МВР Стара Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.1, б.”б” от  ЗДвП.

 

Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда или откаже да бъде проверен с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство", до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация или отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК.

 

           Видно от доказателствата по делото, на И.Й. редовно е издаден такъв акт и доказателствената му сила не е оборена със събраните свидетелски показания. Съдът кредитира с доверие дадените такива от полицейските служители, чиято обективност и безпристрастност е вън от съмнение в настоящия случай, докато показанията на свидетеля Атанас Петков предвид близките му отношения с жалбоподателката не могат да бъдат безрезервно приети. Трябва да се отбележи също, че показанията на С. и Н. са логични, непротиворечиви и съответстват на писмените доказателства по административната преписка /талон за медицинско изследване № 0434227    и докладна записка рег.№ 919 от 03.12.2014г до Началникана сектор „Пътна полиция” Стара Загора/, приети като част от доказателствения материал по делото. Изнесените пред съда факти от двамата свидетели са подробни в необходимата степен с оглед спецификата на нарушението и достатъчно детайлни с оглед служебната натовареност на лицата. Всичко това дава основание на съда да възприеме техните показания като отразяващи действителната фактическа обстановка, при която И.Й. е отказала да бъде проверена с техническо средство на наличие на алкохол в кръвта.

   В този смисъл съдът счита, че е изпълнено процесуалното задължение на издателя на оспорената заповед да проведе пълно доказване на основния релевантен за спора факт - отказ на водач на лек автомобил да бъде проверен за употреба на алкохол при несъмнени индикации за шофиране в нетрезво състояние. Затова е неоснователно оплакването на жалбоподателката за допуснато нарушение на материалния закон в смисъл, че ПАМ й е наложена като водач на МПС, а тя не е управлявала автомобила на посочените дата и час в процесната заповед.

 

   С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № 14-1228-000865/ 02.12.2014г е  формално и материално законосъобразна и издаването й съответства на целта на закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

   При този изход на спора на ответника на основание чл.143, ал.4 от АПК се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв, определено съобразно чл.8 във връзка с чл.7, ал.1, т.4 във връзка с §1 от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

 

  Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.143, ал.4 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

  ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.Й. ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-1228-000865/ 02.12.2014г, издадена от Началник група „Отчет на пътнонотранспортни произшествия и водачи, административнонаказателна дейност и информационно-аналитична дейност” в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора, като неоснователна.

 

  ОСЪЖДА И.К.Й. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора СУМАТА 300 /триста/лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

  Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: