Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                             133     09.07.2015г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                           

                                                                    СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар   П.М.                                                                        и с участието

  на прокурора                                                                                                           като разгледа

  докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 86 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:                                                                    

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118  от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

Образувано е по жалба на С.А.Г. ***, подадена чрез пълномощника му адв. К.К. ***, против Решение № 6/ 24.02.2015г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на С.Г. против Разпореждане № ********** от 20.10.2014г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Стара Загора за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението и на потвърденото с него разпореждане в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва направения от решаващия административен орган извод, че не са налице условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО. Поддържа, че неправилно и необосновано положения от него труд като „шофьор - монтьор” в АПК с. Дълбоки в периода 09.07.1981г. - 29.02.1988г. е приет и признат като такъв при условията на трета категория.  Сочи, че е работел на товарен автомобил модел „ГАЗ 53”, представляващ товарен фургон - подвижна работилница, с която на място осъществявал поддръжка, механични и други ремонти на селскостопански инвентар и селскостопанска техника, поради което трудовата дейност при изпълнение на посочената длъжност се включвала в понятието „механизатор в селското стопанство”. Твърди, че вида и характера на извършваната от него трудова дейност и на изпълняваните трудови функции на длъжността „шофьор-монтьор в селското стопанство”, обуславя зачитането на придобития на тази длъжност през посочения период трудов и осигурителен стаж като стаж при условията на втора категория труд, при прилагането на т.52б или на т.66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП, отм./ във вр. с чл.16, ал.2, т.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, с което обосновава че би се изпълнило законово регламентираното изискване за наличие на 15 години стаж втора категория труд, като основание за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 от ПЗР на КСО. Направено е искане за отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на потвърденото с него разпореждане на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ, като преписката бъде върната на пенсионния орган за ново разглеждане и произнасяне по същество.

 

Ответникът по жалбата -  Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

          

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

         Със Заявление вх. № МП – 32253/ 03.10.2014г. жалбоподателят в настоящото производство – С.Г., е направил искане да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № ********** от 20.10.2014г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Стара Загора, на Г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсионният орган е приел, че за С.Г. не е възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст нито по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, тъй като не отговаря на условието за минимум 15 години стаж при условията на втора категория труд /признат е стаж от 12 години, 6 месеца и 09 дни труд от тази категория, без да се конкретизира за кои периоди/, нито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО и на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, поради обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението Г. не е навършил изискуемата се от закона възраст.

 

         Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Стара Загора. В жалбата е направено искане да бъде преразгледано издаденото разпореждане за отказ, като се зачете за втора категория труд стажа на С.Г. в периода 01.08.1974г. - 01.12.2001г.

         С оспореното Решение № 6/ 24.02.2015г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е оставил без уважение жалбата на С.Г., с което по същество е потвърдил Разпореждане № ********** от 20.10.2014г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ. От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че на С.Г. не се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, като решаващият административен орган е приел, че лицето няма изискуемия се осигурителен стаж от втора категория труд от 15 години. С оглед на това и доколкото С.Г. не е навършил възраст за отпускане на пенсия по чл.68, ал.1 и ал.3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е обосновал извод, че обжалваното Разпореждане № ********** от 20.10.2014г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ, е правилно и законосъобразно.

 

         Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното Решение № 6/ 24.02.2015г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора и на потвърденото с него Разпореждане № ********** от 20.10.2014г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора.

  

         По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Митьо Иванов Митев и И. Филипов Панов във връзка с установяване на мястото на изпълнение на трудовата дейност, вида и характера на изпълняваните от С.Г. трудови функции като „шофьор-монтьор” в АПК с. Дълбоки в периода 09.07.1981г. - 29.02.1988г. Свидетелят Митьо Митев твърди, че с жалбоподателя били колеги в АПК с. Горно Ботево, след това и в АПК с. Дълбоки. През визирания период (1981г. - 1988г.)  свидетелят работел като снабдител, включително се занимавал с осигуряване на резервни части, а жалбоподателят С.Г. карал камион, който представлявал „камион - работилница”, снабден с шлосерски инструменти, тезгях, бормашина, електрожен и др., с които изпълнявал функции по поддръжка в АПК-то – на място /където го повикат/ извършвал ремонтни дейности в т.ч. на селскостопанската техника и инвентар. АПК с. Дълбоки обхващало землищата на с. Дълбоки, с. Горно Ботево, с. Братя Кунчеви, с. Стамово, с. Бенковски, с. Колена и др., като свидетелят заявява, че С.Г. обслужвал ТКЗС-та във всички тези села, извършвайки посочените по-горе дейности. Свидетелят И. Панов твърди, че бил механик в животновъдството в с. Горно Ботево, а в периода 1985г.-1991г. работел като „поддръжка”, заедно с жалбоподателя Г.. Имали няколко по-големи аварии, като С.Г. идвал с камиона и помагал, заедно правели заварки на огради, поилки за животните и др. Свидетелят сочи, че С.Г. идвал при тях в с. Горно Ботево, като обслужвал и други села. Началниците били в с. Дълбоки, затова АПК-то се водело в с. Дълбоки. Управляваният от Ст. Г. камион представлявал една „ГАЗ-ка” с фургон, в който бил инвентара: електрожен, ключове, инструменти и др. Свидетелят бил механик, също като С. и изпълнявал същите функции. Ходили и на полето да отстраняват възникнали аварии и повреди по селскостопанската техника. До 1991г. /когато свидетелят напуснал работа/, С.Г. работил на един и същи  камион.

  

Назначена и изпълнена е съдебно - икономическа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като добросъвестно, компетентно и обективно. Съгласно заключението в периода 09.07.1981г. - 29.02.1988г. С.Г. е полагал труд в отрасъл „селско стопанство”. На база извършена от вещото лице проверка на място в ТП на НОИ - Стара Загора, Осигурителен архив, на наличните и предадени ведомости за заплати на осигурителя ТКЗС „Стоян Златев” с. Дълбоки - Механизирана бригада /АПК „Стоян Златев с. Дълбоки”/, е констатирано, че макар във ведомостите за заплати да не е посочвана еднозначно, а понякога и изобщо да не фигурира заеманата от жалбоподателя С.Г. длъжност /била е посочвана като „монтьор”, „шофьор”, „шофьор-монтьор”, „монтьор-шофьор” или не е посочвана/, на Г. е било начислявано и изплащано наред с основното трудово възнаграждение и допълнително трудово възнаграждение за „шофьор” или за „шофьорски” труд. Установено е че в предадените в ТП на НОИ – Стара Загора ведомости за заплати, С.Г. фигурира в изготвените такива за: „Строителство-механизирана бригада”, „Група за техническо поддържане на МЖФ” „Група строителство към животновъдство”, „Бригада към животновъдство”, „Група по механизация на животновъдството”, „Механизация строит.”, „Строителна раб.” „Монтажна група” и „Механизирана група”. Доколкото в Архива на ТП на НОИ – Стара Загора се съхранявали само ведомости за заплати, но не и трудовите досиета на работилите в АПК с. Дълбоки, няма данни за трудовите функции и трудови задължения на С.Г. за заеманата от него  длъжност „шофьор-монтьор”, нито има писмени доказателства за коя категория труд е бил осигуряван в периода 09.07.1981г. - 29.02.1988г.

  

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал.1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Обжалваното Решение № 6/ 24.02.2015г. е постановено от материално и териториално компетентния по см. на чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от КСО административен орган - Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, в предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.

 

Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по см. на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на постановеното от Директора на ТП на НОИ – Стара Загора решение. 

 

         С правната регламентация по §4, ал.1 от ПЗР на КСО е създаден преференциален режим за пенсиониране, като е дадена законова възможност до 31.12.2015г. лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл.68 от КСО възраст, ако отговарят на три условия, а именно: 1. Лицето да е работило 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд; 2. Да е навършило определена възраст - 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд и 3. Да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст – 94 за жените и 100 за мъжете. Тези изисквания съставляват материалноправните предпоставки на нормативно регламентирания правопораждащ фактически състав по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, при кумулативното съществуване на които възниква правото на пенсия за осигуреното лице. Не е спорно, че обуславящия спорното право фактически състав е един и същ както към датата на подаване на заявлението, така и към датата на произнасяне на административния орган, като настъпилата междувременно законодателна промяна в съдържанието на разпоредбата на §4, ал.1 от ПЗР КСО (ДВ бр.107/2014г), се свързва с удължаване на срока, в който регламентираното с нея право може да бъде упражнено –до 31.12.2015г.

 

         Видно от съдържанието на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане, в хода на проведеното административно производство не е имало спор относно обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /03.10.2014г./, С.Г. е навършил изискуемата се по §4, ал.1 от ПЗР на КСО възраст и че е имал минимално необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст.

         Не е спорно и че жалбоподателят има придобит осигурителен стаж при условията на втора категория труд 12 години, 6 месеца и 09 дни, за длъжностите и периодите, посочени в обжалваното решение.

 

         Спорът е дали положения от С.Г. труд в периода 09.07.1981г.-29.02.1988г. в  АПК (ТКЗС) с. Дълбоки като „шофьор-монтьор” в селското стопанство, е бил такъв от втора категория, който стаж се явява релевантен за достигането на изискуемия се минимум от 15 години стаж при условията на втора категория труд, като материалноправна предпоставка за възникване на правото по §4 ал1. от ПЗР на КСО.  

 

         От мотивите на Решение № 6/ 24.02.2015г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и приложения опис на осигурителния стаж /л.41 и сл. от делото/ се установява, че трудовия стаж на С.Г. за периода 09.07.1981г. - 29.02.1988г. /6 години, 07 месеца и 20 дни/, в който период Г. е работил на длъжност „шофьор-монтьор” в АПК с. Дълбоки, е приет, признат и зачетен като осигурителен стаж за трета категория труд. Жалбоподателят обосновава възражението си за неправилно определена категория труд за периода 09.07.1981г. - 29.02.1988г. твърдейки, че вида и характера на пряко осъществяваните от него трудови функции при изпълнение на заеманата длъжност „шофьор – монтьор” в АПК с. Дълбоки, са тъждествени с присъщите такива на „механизатор” в селското стопанство, поради което претендира при прилагането на т.52б или на т.66и от ПКТП /отм./, че този стаж също следва да бъде зачетен като такъв при условията на втора категория труд.

 

         Съгласно § 9 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. До 31.12.1999г. е в сила Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/, който определя съответните длъжности, производства и фирми, трудът на които се причислява към съответните категории. Работните места и видовете дейности и производства, които служат като основание за зачитане на положения на тях труд като осигурителен стаж от първа или втора категория, са изброени изчерпателно в съответните точки от ПКТП (отм.). Въз основа на тази нормативна регламентация следва извода, че причисляването на даден труд към първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната категория и само формалното наличие на които презюмира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност е законодателно установена в общите разпоредби на т.67 и т.68 от ПКТП (отм.) и се изразява в правото да се докаже по съответния ред, че макар и да не е положен на длъжност и в отрасъл на производството, посочени в правилника, трудът е бил със същата вредност и тежест като на работещите на тези длъжности и в тези отрасли.

 

         В разпоредбата на чл.40, ал.1 от НПОС е регламентирано, че осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В ал.3 на посочената норма е предвидено, че документът по ал.1 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходо-оправдателни документи и договори за възлагане на труд. 

         В случая от представената и приета като доказателство по делото трудова книжка на жалбоподателя С.Г. е видно, че за периода 09.07.1981г. -  29.02.1988г. С.Г. е работил по трудово правоотношение, като е бил назначен на длъжност „шофьор-монтьор” в АПК с. Дълбоки, вид дейност - селско стопанство. Съгласно чл.40, ал.1 от НПОС трудовата книжка е документ, който установява осигурителния стаж на лицата. По аргумент от разпоредбата на чл.347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща материална доказателствена сила за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника, включително и за заеманата от него длъжност и вида на изпълняваната трудова дейност. По делото няма спор, че вписванията в трудовата книжка на С.Г. са направени по установения ред и в предвидената от закона форма. Ето защо въз основа на отразеното и удостовереното в посочения официален документ, съдът приема за безспорно установено и доказано, че за периода 09.07.1981г. -  29.02.1988г. С.Г. е бил назначен и е изпълнявал по трудово правоотношение длъжността „шофьор-монтьор” в селското стопанство с месторабота АПК с. Дълбоки. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на изпълнената по делото съдебно-икономическа експертиза.

 

         Разпоредбата на т.52б от ПКТП (отм.) причислява към втора категория труда на  работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици. По аргумент от т.66и от ПКТП (отм.) във вр. с чл.16, ал.2, т.2 от НПОС, като втора категория труд се признава и съответно причислява трудът на работниците в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство. При липса на легално определение за понятието „механизатор” и при съпоставянето на нормативно разписаното в т.52б от ПКТП (отм.) и в т.66и от ПКТП (отм.), следва да се приеме, че т.52б от ПКТП (отм.) има предвид заетите непосредствено в селскостопанското производство, а т.66и от ПКТП (отм.) - техническия персонал в селското стопанство, обслужващ селскостопанското производство, в който попадат и работещите като механици, монтьори и др. лица, осъществяващи трудови функции и изпълняващи трудова дейност по поддръжка, монтаж, ремонт на селскостопанска техника и селскостопански инвентар.  

         Съгласно заключението на изпълнената по делото съдебно-икономическа експертиза, на база извършена от вещото лице проверка на място в ТП на НОИ - Стара Загора, Осигурителен архив, на наличните и предадени ведомости за заплати на осигурителя ТКЗС „Стоян Златев” с. Дълбоки – Механизирана бригада /АПК „Стоян Златев с. Дълбоки”/, макар във ведомостите за заплати да не е посочвана еднозначно, а понякога и изобщо да не фигурира заеманата от жалбоподателя С.Г. длъжност /била е посочвана като „монтьор”, „шофьор”, „шофьор-монтьор”, „монтьор-шофьор” или не е посочвана/, на Г. е било начислявано и изплащано наред с основното трудово възнаграждение и допълнително трудово възнаграждение за „шофьор” или за „шофьорски” труд. Предвид обстоятелството, че на С.Г. е било начислявано и изплащано допълнително трудово възнаграждение за „шофьор” или за „шофьорски труд”, съдът приема, че основните трудови функции на С.Г., изпълнявани от него при заемането на длъжността „шофьор - монтьор” в АПК с. Дълбоки, по естеството си са били такива на „механизатор” /механик, монтьор/ в селското стопанство, управляващ товарен автомобил модел „ГАЗ”, оборудван като „подвижна работилница”. Този извод се потвърждава и от факта, че съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза С.Г. фигурира във ведомостите за заплати, изготвени за: „Строителство-механизирана бригада”, „Група за техническо поддържане на МЖФ”, „Група строителство към животновъдство”, „Бригада към животновъдство”, „Група по механизация на животновъдството”, „Механизация строит.”, „Строителна раб.”, „Монтажна група” и „Механизирана група”.  Тези записи сочат, че в АПК с. Дълбоки, където е полагал труд С.Г., е имало обособено звено с технически функции, обслужващо селскостопанското производство, към което звено се е числял и жалбоподателят. Наименованието на звената /групи, бригади/ са индиция, че зачислените към тях лица са осъществявали трудова дейност по поддържане, монтаж, механизация, строително-ремонтни и други технически дейности в селското стопанство.   

         За вида и характера на извършваната от С.Г. работа и на възложените за изпълнение трудови функции при заемането на длъжността „шофьор-монтьор” в АПК с. Дълбоки, както и за условията на полагания от него труд в периода 09.07.1981г. -  29.02.1988г., няма съхранени писмени документи /като длъжностна характеристика за длъжността „шофьор-монтьор” или друг документ относно характеристиките на работата, осъществявана при заемането й/. Това обстоятелство не може да влече неблагоприятни правни последици за добросъвестното осигурено лице. С оглед на което и при прилагане хипотезата на чл.165, ал.1 ГПК – тъй като  няма друг способ за установяване на правно значимите обстоятелства поради липса на удостоверителни писмени доказателства за  релевантния период и тази липса не е по вина на жалбоподателя С.Г., съдът приема, че доказването им може да се извърши със свидетелски показания. Още повече че в пенсионното производство, което е административно по своя характер, са приложими правилата на АПК и в случаите когато не по вина на осигуреното лице липсват документи, относими към вида и характера на изпълняваната работа и трудова функция, от които документи зависи преценката за категорията на положения труд, установяването на обективната истина и на правно значимите обстоятелства, следва да стане с всички допустими на основание чл. 171 от АПК доказателствени средства, вкл. и със свидетелски показания.

         Ето защо и за установяването на посочените обстоятелства по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Митьо Митев и И. Панов.  И двамата свидетели заявяват, че С.Г. карал камион, който представлявал „камион с фургон - работилница” – „подвижна работилница”, снабден с шлосерски инструменти, тезгях, бормашина, електрожен и др., като изпълнявал функции по поддръжка в АПК с. Дълбоки, обхващащо землищата на с. Дълбоки, с. Горно Ботево, с. Братя Кунчеви, с. Стамово, с. Бенковски, с. Колена и др. Ст. Г. извършвал на място /в т.ч. и на полето/ ремонтни дейности на селскостопанската техника, инвентар, сгради и др.; правил заварки на огради, поилки за животните и т.н. Свидетелят И. Панов /механик в АПК с. Дълбоки/ сочи, че С.Г. бил заварчик и изпълнявал същата дейност като тях, механиците. Съдът кредитира с доверие свидетелските показания като добросъвестно дадени, логични, непротиворечиви и в съответствие с другите събрани по делото доказателства. Свидетелите са работили заедно с жалбоподателя, като заеманите от тях длъжности са обуславяли съвместно изпълнение на трудовите им задължения, поради което свидетелите са имали и непосредствени впечатления за естеството на полагания от С.Г. труд, еднозначно посочен и определен от св. Митьо Митев и И. Панов като такъв  свързан с изпълнение на трудови функции по поддръжка, монтаж, ремонт на селскостопанска техника и селскостопански инвентар, като доколкото АПК с. Дълбоки е обхващало землищата на няколко села, за извършване на възложената му трудова дейност Г. е управлявал товарен автомобил модел „ГАЗ”, оборудван като „работилница”.

         При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено и доказано, че: 1. За периода 09.07.1981г. -  29.02.1988г. С.Г. е бил назначен и е изпълнявал по трудово правоотношение длъжността „шофьор-монтьор” в селското стопанство с месторабота АПК с. Дълбоки (съгласно удостовереното в трудовата книжка на лицето и заключението на съдебно-икономическата експертиза); 2. Основните трудови функции при изпълнение на заеманата длъжност „шофьор-монтьор” са били такива за осъществяване на техническа дейност по поддръжка, монтаж, ремонт на селскостопанска техника, машини, инвентар и стопански сгради, обслужващи селскостопанското производство (съгласно свидетелските показания и заключението на експертизата); 3. Посочените трудови функции за поддръжка, монтаж и ремонт на селскостопанска техника, инвентар и сгради, технически по своя характер и естество (т.н .”механизаторски” функции в селскостопанския отрасъл), са били изпълнявани непосредствено и трайно от С.Г. (съгласно свидетелските показания и съдържащите се в проверените от вещото лице ведомости за работни заплати данни за зачисляването на Г. в специализирани строително-ремонтни, монтажни и механизаторски звена /групи и бригади/) и 4. Изпълняваните функции на шофьор са били във връзка с изпълнението на основните трудови функции от С.Г. в АПК с. Дълбоки, обхващащо землищата на с. Дълбоки, с. Горно Ботево, с. Братя Кунчеви, с. Стамово, с. Бенковски, с. Колена и др., при управлението на товарен автомобил модел „ГАЗ”, оборудван като работилница и представляващ „камион с фургон – подвижна работилница”, за което на Г. е било изплащано допълнително трудово възнаграждение за шофьорски труд /съгласно заключението на експертизата/.

 

         С оглед заеманата от С.Г. длъжност в периода 09.07.1981г. -29.02.1988г. в АПК с. Дълбоки - „шофьор-монтьор” в отрасъл селско стопанство; вида, характера и естеството на извършваната трудова дейност и осъществяваните основни трудови функции при изпълнението на тази длъжност - поддръжка, монтаж и ремонт на селскостопанска техника, инвентар и сгради, представляващи обслужващи селскостопанското производство технически дейности, следва положения от жалбоподателя труд на тази длъжност за посочения период да бъде определен като такъв на механизатор в селското стопанство по см. на т.66 от ПКТП /отм./ и съответно причислен към втора категория труд.  

     

         Положеният от С.Г. труд в периода 09.07.1981г. - 29.02.1988г. при заемане и изпълнение на длъжността „шофьор-монтьор” в АПК с. Дълбоки, определен като такъв от втора категория при прилагането на т. 66и от ПКТП /отм./ във вр. с чл.16, ал.2, т.2 от НПОС, възлиза на 6 години, 7 месеца и 20 дни, който стаж, заедно с признатия от осигурителния орган за втора категория труд стаж от 12 години, 6 месеца и 09 дни, би надхвърлил предвидения в § 4, ал.1 от ПЗР на КСО минимум от 15 години стаж при условията на втора категория труд. По делото не е спорно наличието на другите две обуславящи правото по § 4, ал.1 от ПЗР от КСО предпоставки - навършена от С.Г. възраст към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /58 години, 6 месеца и 20 дни/ и сбор от възраст и общ  осигурителен стаж /100-02-14/. Предвид наличието на всички кумулативно изискуеми се материалноправни предпоставки за възникване на претендираното от С.Г. лично субективно право на пенсия по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, отказът за отпускането й се явява постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

 

         С оглед гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна. Оспореното Решение № 6/ 24.02.2015г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 20.10.2014г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора, са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.  На основание чл.173, ал.2 от АПК административната преписка следва да бъде върната на ТП на НОИ - Стара Загора за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от С.А.Г. Заявление вх. № МП – 32253/ 03.10.2014г., съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. 

 

         Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора следва да бъде осъдено да заплати на С.Г. сумата от 50лв., представляваща внесено възнаграждение за вещо лице за изпълнение на назначената съдебно-икономическа експертиза.

        

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ и чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ОТМЕНЯ по жалба на С.А.Г. *** Решение № 6 /24.02.2015г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 20.10.2014г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Стара Загора за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като незаконосъобразни.

 

         ИЗПРАЩА преписката на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от С.А.Г. Заявление вх. № МП - 32253/ 03.10.2014г., съобразно дадените указания по тълкуването и прилагане на закона.

 

         ОСЪЖДА  Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора да заплати на С.А.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

 

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: