Р   Е   Ш   Е   Н   И   E

 

138                                           16.07.2015 год.                    град Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

        Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                           

                                                                       СЪДИЯ: МИХАИЛ Р.

       

при секретар Зорница Делчева, като разгледа докладваното от съдия М. Р. административно дело №112 по описа за 2015 год., за да се произнесе, съобрази следното:       

 

Производството е по реда на чл.129, ал.5 от Закон за управление на отпадъците във връзка с чл.145 и следв. от АПК.

 

 

Образувано е по жалба на "Аг Еко"ООД - гр. Стара Загора срещу Заповед №РД-08-38/12.03.2015 год. на Директора на Регионална инспекция по околната среди и водите – Стара Загора, с която е наложена принудителна административна мярка за спиране на експлоатацията на инсталация за третиране на отпадъци „Инсталация за преработка на гумен гранулат”. Спирането е следвало да се извърши чрез пломбирането и преустановяване възможността за подаване на гумен гранулат към реактора и подаване на природен газ към горелките. От мотивите на заповедта е видно, че същата се налага поради факта, че издаденото Решение №13-ДО-317-00 от 04.03.2010 год. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което на дружеството-жалбоподател е разрешено за срок от 04.03.2010 год. до 04.03.2015 год. да извършва дейности по събиране, транспортиране, съхраняване до извършване на дейност по оползотворяване и рециклиране или възстановяване на органични вещества, на отпадъци с код 16-01-03 – излезли от употреба гуми и 16-01-17 – черни метали, допълнено с Решение №13-ДО-317-01 от 07.02.2011 год. на Директора на РИОСВ – Стара Загора да отпадък с код 07-02-99 – отпадъци неупоменати другаде, е изтекло. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразността на заповедта, като по същество се свеждат до постановяването й в нарушение на материалния закон. Изложени са съображения, че същата е нищожна, доколкото в процесната инсталация се преработва гумен гранулат, който не е отпадък по смисъла на Закона за управление на отпадъците, поради което и производството, осъществявано от жалбоподателят не попада в приложното поле на закона. Това предполага, че Директорът на РИОСВ – Стара Загора не е компетентен да издаде процесната заповед, поради което и административният акт е нищожен. Счита, също така, че за процесната инсталация е издадено друго разрешение за строеж №19-09-311 от 19.06.2013 год. от Началник отдел „Архитектура и градоустройство”, по отношение на което не са приложими издадените решение на Директора на РИОСВ – Стара Загора, цитирани в оспорената заповед. Те са относими само по отношение на разрешение за строеж №РС-И-648 от 10.12.2009 год. от Главния архитект на Община Стара Загора, което предвижда изграждането на инсталация за оползотворяване на стари автомобилни гуми и каучукови вулканизати, докато разрешението от 2013 год. е за инсталация за преработка на гумен гранулат. Същата не е въведена в експлоатация по реда на ЗУТ, като до пломбирането й е работила само в тестов режим. Иска се от съдът да прогласи нищожността на оспореният административен акт, алтернативно да се отмени като незаконосъобразен

 

 

 

 

В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендират присъждане на направените по делото разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК /л.118/. Депозирани са подробни писмени бележки, в които се поддържа изложеното в жалбата, а по същество не се излагат нови правни аргументи. Основните изложени съображения са, че използваният за производството гумен гранулат не представлява "отпадък" по смисъла на чл.6 от Директива 2008/98/ЕО.

 

 

 

 

Ответникът - Директора на Регионална инспекция по околната среди и водите - Стара Загора в съдебно заседание се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата.

 

 

 

 

От приетите доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, като съобрази твърденията на страните, разпределението на доказателствената тежест между тях и приложимите правни норми, съдът установи следното от фактическа и правна страна:

 

 

 

 

Жалбата е депозирана пред родово и териториално компетентен съд, от активно легитимирано да оспори административният акт лице. "Аг Еко" ООД - гр. Стара Загора е собственик на инсталацията за третиране на отпадъци – инсталация за преработка на гумен гранулат, по повод на която е наложена ПАМ със Заповедта, поради което е адресат на задължението за спирането от експлоатация на инсталацията и за него е налице правен интерес да обжалва Заповедта. Тя му е връчена на 13.03.2015 год., поради което жалбата му подадена на 27.03.2015 год. е депозирана в 14-дневния срок и е допустима.

По делото бяха допуснати и назначени две съдебни експертизи – съдебно-счетоводна и съдебно химико-технологична експертиза, които отговориха на поставените въпроси компетентно и като такива бяха приети като писмени доказателства по делото.

 

 

 

 

Съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, Съдът извърши проверка за законосъобразност на Заповедта освен по оплакванията в жалбата и служебно - на всички основания по чл. 146 от АПК и достигна до извода, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

 

 

 

Заповедта представлява акт с който е наложена принудителна административна мярка по Закона за управление на отпадъците. В глава VІ, раздел І "Принудителни административни мерки" от Закона за управление на отпадъците  е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по чл. 126 от Закона за управление на отпадъците и Регламент (ЕО) №1013/2006, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, компетентният орган или оправомощени от него длъжностни лица прилагат принудителни административни мерки. Съгласно  чл. 129, ал.1 от Закона за управление на отпадъците, прилагането на ПАМ се извършва с мотивирана заповед на органа по чл.127 или чл. 128. Със заповед №РД-08-38/12.03.2015 год. на Директора на Регионална инспекция по околната среди и водите – Стара Загора, е наложена принудителна административна мярка за спиране на експлоатацията на инсталация за третиране на отпадъци „Инсталация за преработка на гумен гранулат”. Спирането е следвало да се извърши чрез пломбирането и преустановяване възможността за подаване на гумен гранулат към реактора и подаване на природен газ към горелките. По силата на чл.128, т.3 от чл. 126 от Закона за управление на отпадъците , Директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице са компетентни да спират експлоатацията на инсталации за третиране на отпадъци.  

 

 

 

С оглед тези писмени доказателства, се налага извода, че Директорът на РИОСВ - Стара Загора е притежавал материална и териториална компетентност да издаде Заповедта № РД-08-38/12.03.2015  год. за налагане на ПАМ и не е налице основание за отмяна на същата на основание чл. 146, т.1 от АПК.

 

 

 

 

Заповедта е в писмена форма, с посочени в нея и в документите в преписката, посочени в обстоятелствената й част, фактически и правни основания, изискуеми по силата на чл. 59, ал.2 от АПК. Поради това не е налице основание за отмяната и по чл. 146, т.2 от АПК.

Изложените в жалбата съображения са неоснователни.

На първо място, съдът не приема становището, че преработвания гумен гранулат не представлява отпадък по смисъла на чл.6 от Директива 2008/98/ЕО от 19.11.20108 год. На първо място Директивата няма директно приложени, а е необходимо да бъде инкорпорирана във вътрешното законодателство на съответната държава членка на ЕС. В България същата е инкорпорирана в Закона за управление на отпадъците - §2 от ДР на закона. Аналогична на чл.6 от Директива 2008/98/ЕО от 19.11.20108 год. е и разпоредбата на чл.5, ал.1 от Закона за управление на отпадъците. Съгласно чл.5, ал.2 от Закона за управление на отпадъците, Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице определя с мотивирано решение за всеки отделен случай дали определен отпадък престава да бъде смятан за такъв, освен в случаите, когато с акт на Европейската комисия са определени задължителни критерии по ал.1, включващи пределно допустими стойности за замърсителите и правила за отчитане на вредните въздействия на веществото или предмета върху околната среда. Следователно за да се приеме, че един продукт вече не е отпадък по смисъла на закона е необходимо това обстоятелство да е възприето от Министъра на околната среда и водите, който да е отразил това и в съответното свое мотивирано решение. Мотивираният акт на решението предполага и неговата писмена форма. С оглед на специфичният характер на регулираните обществени отношения и тяхната значимост, законодателят е предвидил друго, допълнително обстоятелство, за да се определи един продукт, че не представлява вече отпадък – решение на нарочен орган. По отношение на процесния гумен гранулат, който е използван в спряната инсталация, което обстоятелство не е спорно между страните, липсва такъв нарочен акт. Жалбоподателят не представи  такова писмено доказателство, а от друга страна – видно от пространната кореспонденция водена между жалбоподателят и Министерството на околната среда и водите, гуменият гранулат е възприет като отпадък от страна на министерството. В този смисъл, представените сертификати за същия от доставчика от Италия, не могат да заместят изискуемото от законодателят мотивирано писмено решение на Министъра. Същото не може да бъде заместено и от приетите заключения на вещите лица, макар и същите да изясниха и доказаха материално-правните предпоставки /според настоящия съдебен състав/ за издаването му.

Не може да се приеме и че тази разпоредба противоречи на Директивата, за да намери приложение директно нормата на Директивата. С изискването за издаване на мотивирано писмено решение от Министъра на околната среда и вредите, не се въвеждат нови допълнителни критерии за това кога един отпадък престава да бъде такъв, нито се променят приетите с директивата такива. Именно Министърът на околната среда и водите е национален компетентен орган по прилагане на Регламент (ЕС) № 333/2011 на Съвета от 31 март 2011 год. за установяване на критерии за това, кога определени типове скрап престават да бъдат отпадъци по Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 94/2 от 8 април 2011 год.) – чл.5, ал.4 от Закона за управление на отпадъците. Издаването на нарочен индивидуален административен акт, ще спомогне за стабилитет на взетото решение и уеднаквяване на приложението на директивата и закона. Действително законодателят не е разработил изрична процедурата по издаването на такова решение, което предполага, че следва да бъдат приложими общите правила на АПК. В този смисъл, според настоящия съдебен състав, не съществува пречка, жалбоподателят да инициира такова административно производство по обявяването на процесния гумен гранулат със статус край на отпадъка. С оглед на гореизложеното и липсата на решение на министъра, предполага, че използваният гумен гранулат попада в приложното поле на Закона за управление на отпадъците, поради което и заповедта не е нищожна.

Неоснователно е и оплакването, че са налице две отделни съоръжения, инсталации, които са предмет на две различни разрешения за строеж - разрешение за строеж №РС-И-648 от 10.12.2009 год. на Главния архитект на Община Стара Загора и разрешение за строеж №19-09-311 от 19.06.2013 год. на Началник отдел „Архитектура и градоустройство” при Община Стара Загора. Действително същите са издадени за различни инсталациии, според тяхното наименование – тази от 2009 год. е инсталация за оползотворяване на стари автомобилни гуми и каучукови вулканизати, а тази от 2013 год. е инсталация за преработка на гумен гранулат. Именно във връзка с първото разрешение за строеж е издадено и Решение №СЗ-103-ПР/2009 за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което е преценено, че такава оценка не следва да се извършва. По повод на тази инсталация са издадени и Решение №13-ДО-317-00 от 04.03.2010 год. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което на дружеството-жалбоподател е разрешено за срок от 04.03.2010 год. до 04.03.2015 год. да извършва дейности по събиране, транспортиране, съхраняване до извършване на дейност по оползотворяване и рециклиране или възстановяване на органични вещества, на отпадъци с код 16-01-03 – излезли от употреба гуми и 16-01-17 – черни метали, допълнено с Решение №13-ДО-317-01 от 07.02.2011 год. на Директора на РИОСВ – Стара Загора да отпадък с код 07-02-99 – отпадъци неупоменати другаде. Същите са били представени при депозирането на заявлението за издаването на разрешение за строеж от 2013 год. и които са мотивирали административният орган да го издаде. Това е видно от приложеното разрешение за строеж на стр.130 от делото. Като приложения към заявлението са посочени, цитираните по-горе решение на РИОСВ – Стара Загора. В този смисъл, ако е налице нова, качествено различна технология или инсталация от предишната, то е следвало да се извърши нова преценка на необходимостта за извършване на екологична оценка, а не да се прилага старата такава. Ако е така както твърди жалбоподателят, че са налице различни инсталации, то извода, е че разрешението за строеж от 2013 год. е издадено без да са налице всички изискуеми документи за това и като такова същото се явява нищожно. Настоящият съдебен състав не може да извърши косвен съдебен контрол на издаденото разрешение за строеж и не може да прогласи тази нищожност, ако и такова да е налице, но позоваването в разрешението за строеж на издадените вече решения, го мотивира да приеме, че е налице идентичност между двете инсталации, по отношения на които са издадени различните разрешения за строеж. Без значение в конкретния случай е, дали процесната инсталация е въведена в експлоатация по реда на ЗУТ, доколкото при извършените проверки е констатирано нейното функциониране. Дали става въпрос за технологични проби или постоянна непрекъсната експлоатация на инсталацията е ирелевантно за съдебния спор. И в двата случая е налице експлоатация на технологичната инсталация, независимо от временния й или постоянен характер.

От друга страна е налице и противоречие в твърденията на самия жалбоподател. Докато веднъж в жалбата твърди, че инсталацията е нова и е различна от тази 2009 год. и не попада в приложното поле на Закона за управление на отпадъците, то при мотивирането на особеното си искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, същият се е мотивирал с решение №СЗ-103-ПР/2009 год. на Директора на РИОСВ – Стара Загора /стр.10 от делото, предпоследен абзац/. Ако се касае за различни инсталации, както твърди, жалбоподателят, то същият не следва да се позовава на решението, касаещо старата, различна от процесната инсталация.

В заключение, съдът намира, че направеното оспорване е неоснователно, а издадената заповед следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, постановена при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила.

 

 

 

 

 

 

 

 

С оглед изхода на спора, искането направено от представителя на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

 

 

 

 

         Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Аг еко”ООД – Стара Загора против Заповед №РД-08-38/12.03.2015 год. на Директора на РИОСВ - Стара Загора, с която е наложена принудителна административна мярка за спиране на експлоатацията на инсталация за третиране на отпадъци „Инсталация за преработка на гумен гранулат”, като неоснователна.

 

 

 

 

 

 

 

 

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: