Решение по Административно дело 149/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№239 04.12.2015г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІII състав, в публично съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело №149 по описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Я.И. ***, против Заповед УРИ 1959з-146/ 22.04.2015г. на Началник Първо РУ Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора, с която на жалбоподателя, на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.200, ал.2, т.12, чл.197, ал.1, т.3 и чл.204, т.4 от ЗМВР във връзка с т.56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му в противоречие на материалноправните разпоредби. Твърди се, че оспорената заповед не съдържа мотиви, които да обосноват налагането на третото по тежест дисциплинарно наказание, а не първото по тежест такова. Счита, че му е нарушено правото на защита, тъй като не е разбрал за извършването на какво дисциплинарно нарушение му се налага наказание. Отделно от това – в хода на дисциплинарното производство дисциплинарнонаказващият орган не бил изпълнил задължението си да събере и оцени всички относими доказателства, а проверката била извършена повърхностно, без да са взети обяснения от всички присъстващи на мястото служители и без да е изяснено действителното фактическо положение. Въз основа на изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата - Началник Първо Районно управление /РУ/ Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява описаната в заповедта фактическа обстановка, сочеща на допуснато от жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина като основание за налагане на дисциплинарно наказание.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С оспорената Заповед УРИ 1959з-146/ 22.04.2015г. на Началника на Първо РУ Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя Я.И.Я. - младши полицейски инспектор в група ТП - запад в Първо РУ Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца. От фактическа страна заповедта се основава на това, че на 23.03.2015г., на стълбите на служебния вход на Първо РУ Стара Загора, Я. е говорил на висок глас, с агресивно и истерично поведение и с оскърбителен тон спрямо прекия си ръководител Антон И.. Въз основа на установената фактическа обстановка, след преценка на събраните доказателства, тежестта на нарушението, и останалите релевантни обстоятелства, Началникът на Първо РУ Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора е приел, че с поведението си младши ПИ Я.Я. е осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – неспазване на етичния кодекс и на основание чл.197, ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца

Представени и приети като доказателства са документите, съдържащи се в образуваната дисциплинарна преписка, в т.ч подадените от жалбоподателя в хода на административното производство писмено обяснение с рег.УРИ 1959р - 8221/21.04.2015г. до началника на Първо РУ Стара Загора и докладна записка с УРИ 1959р-6510/24.03.2015г.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Ваня Рашева, Ирина Гьокова, Тихомир Желязков и П.В.. И четиримата свидетели заявяват, че на посочената в заповедта дата е възникнал спор между жалбоподателя и прекия му ръководител – ст. инсп.Антон И.. Според свидетелките Рашева и Гьокова спорът не е бил във връзка със службата, а личен и е бил свързан с лице, което и двамата са познавали. Според св.Рашева Я. по принцип си бил по-емоционален и за него било обичайно да говори на по-висок тон. Св. Гьокова заявява, че по време на разговора Я. е ръкомахал, но това е било присъщо за него. В показанията си св. Желязков заявява, че на излизане от сградата на Първо РУ гр.Стара Загора, заедно с колегата си В. са се спрели, тъй като е чул жалбоподателя да вика на началника си: „ нещо от рода на: „аз не съм на работа, ти не си ми никакъв, нищо не можеш да ми кажеш”, като е ръкомахал срещу него. Поради това е изчакал Я. да приключи, за да му направи забележка. След като жалбоподателят е казал на И.: „Изчезвай” се е обърнал към Желязков и колегата му В. с молба да вземат отношение към спора. Свидетелят е направил забележка на Я., че с поведението си нарушава етичните норми, установени в Етичния кодекс на служителите в МВР, но е получил отговор, че не е на работа и това не го касае. Св. Желязков заявява, че не е питал Я. и И. за какво е бил спорът им. Св В. заявява, че е видял жалбоподателят да разговаря с началника си И. на висок тон пред сградата на районното управление и го е чул като казва на И.: „Не си ти човека, който ще ми казва какво да правя. В момента не съм на работа. Тръгвай си, не ме занимавай”. След като Желязков е направил забележка на Я. за поведението му, разговорът е приключил и ст.инсп.И. си е тръгнал.

По делото е приложен като веществено доказателство – компактдиск, съдържащ запис /без звук/ от камерите на Първо РУ гр.Стара Загора, при огледа на който се установи, че от камера 1, разположена на входа на полицейското управление е заснет словесния диалог между жалбоподателя и началника му И., на който присъстват разпитаните по делото свидетели и още една служителка.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповед рег. УРИ 1959з-146/ 22.04.2015г. на Началника на Първо РУ Стара Загора е издадена от компетентния по см. на чл.204, т. 4 от ЗМВР орган. Оспорената заповед е постановена при съблюдаване на императивната норма на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание, твърденията на жалбоподателя за противното са неоснователни. Посочената разпоредба определя, че дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са били нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповедта в случая съдържа всички законово изискуеми реквизити. Нарушението, за което е санкциониран Я.Я., е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа и от правна страна. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, изразяващо се в нарушаване на чл.56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - дисциплинарно нарушение по см. на чл.224, ал.2, т.4 от ЗМВР, с което нарушение нормата на чл.227, ал.1, т.12 от ППЗМВР свързва налагането на дисциплинарно наказание – „порицание”. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя за формална незаконосъобразност на оспорената заповед. Всеки един елемент от нормативно определеното като задължително съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание, е намерил обективен израз в Заповед рег. УРИ 1959з-146/ 22.04.2015г на Първо РУ гр.Стара Загора. Абсолютно необосновано е твърдението на жалбоподателя, че в заповедта липсват мотиви за извършена от дисциплинарно-наказващия орган преценка на събраните доказателства и съображения, защо се кредитират едни доказателства, а не се възприемат като достоверни други. Дисциплинарно-наказващият орган няма задължение в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да изложи мотиви защо не възприема като основателен всеки довод на нарушителя поотделно. Всъщност, изложените в жалбата възражения за формалната незаконосъобразност на заповедта са такива, с които се обосновава неправилна оценка на събрания в хода на дисциплинарното производство доказателствен материал. Въпросът обаче дали органът правилно е определил достоверността и доказателствената стойност на доказателствата и съответно съществуването на фактите и обстоятелствата, които се установяват въз основа на тях, е въпрос не на формална, а на материална законосъобразност на заповедта.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарно – наказващия орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/; доколко същите запълват състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. В случая нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, се изразява в неспазване на т.56 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР /Кодекса/, съставляващо нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.224, ал.2, т.4 от ЗМВР. Съгласно т.56 от Кодекса, държавният служител в МВР е длъжен да зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация както в служебни помещения, така и на обществени места.

Съдът приема, че описаното в Заповед рег. УРИ 1959з-146/ 22.04.2015г. на Началника на Първо РУ гр.Стара Загора поведение на мл.ПИ Я.Я., изрязяващо се в неуважително и пренебрежително отношение спрямо прекия му ръководител ст.инспектор Антон И., са безспорно установени както от доказателствата, събрани в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила пред съда на основание чл.171, ал.1 от АПК, така и от тези, събрани в хода на съдебното производство. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите – очевидци Тихомир Желязков и П.В., като ясни, последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи с останалите писмени доказателства по делото – Писмено сведение № 1959р-6794/ 27.03.2015г. от Ивелин Христакиев и Докладна записка № 1959р-6509/ 24.03.2015г. Въз основа на тези показания се установява една и съща фактическа обстановка, а именно че между мл.ПИ Я.Я. и прекият му ръководител Антон И. е възникнал спор, по време на който Я. се е държал агресивно, повишавал е тон и е използвал изрази: „Ти на мен няма да ми казваш какво да правя”, „Я да се махаш”, и „Изчезвай от тук”. Още повече, че тези показания не се опровергават от показанията на св. Рашева и св.Гьокова, които изрично заявяват, че спор между жалбоподателя и началника им действително е възникнал още по време на оперативката, а след това е продължил пред входа на районното управление, където са излезли да пушат. И двете свидетелки сочат, че Я. е бил емоционален и е ръкомахал по време на водения диалог, но не са чули Я. да отправя обиди, псувни или заплахи към И.. Действително съществува несъответствие между показанията на св.Желязков и В. и тези на св.Рашева и Гьокова относно това отправял ли е жалбоподателят към началника си посочените изрази, но тъй като в показанията си и двете свидетелки сочат, че през това време те самите, заедно с друга тяхна колежка – Таня Господинова, са си водили отделен, личен разговор, обстоятелството, че вниманието име било насочено другаде, разколебава достоверността на изявленията им относно начина, по който е протекъл разговорът между Я. и И..

Въз основа на доказателствата по представената дисциплинарна преписка и на събраните в хода на настоящото съдебно производство такива, съдът приема за безспорно установен фактът, че по време на състоялия се словесен спор мл.ПИ Я.Я. е говорил на прекия си ръководител на висок тон и е отправил към него посочените в заповедта изрази. Това се е случило публично - в присъствието на още петима полицейски служители, трима от които пряко подчинени на И.. Използваните думи: „махни се”, „изчезвай”, „няма да ми казваш какво да правя”, дори и да не съдържат обидни квалификации, демонстрират пренебрежително и неуважително отношение спрямо лицето, до което са адресирани, поради което без съмнение засягат негативно неговия служебен авторитет и достойнство. Ето защо съдът приема че деянието, с което се осъществява състава на нарушението по повдигнатото дисциплинарно обвинение, се явява безспорно доказано по време, място, начин и обстоятелствата, при които е извършено.

Несъмнено с описаното в обстоятелствената част на заповедта поведение, полицейският служител е нарушил правилото на т.56 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР. Без значение е дали воденият словесен спор е бил личен или служебен, факта, че същият се е провеждал на висок тон, пред свидетели и на обществено място, е достатъчен да обоснове вероятност от настъпване на последиците, посочени в разпоредбата на т. 56 от ЕК на държавните служители от МВР. Дори и да се приеме, че експанзивната реакция на Я. по някакъв начин е била провокирана от И. /каквито данни обаче не се установяват по делото/, това по никакъв начин не оправдава конкретното поведението на жалбоподателя, нарушаващо общоприетите норми за общуване между служители в йерархическа подчиненост и правила за етично поведение.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че мл.ПИ Я.Я. е нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което представлява нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Наложеното дисциплинарно наказание е съответно на предвиденото в чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, като същото е определено в минимално установения от закона размер.

При издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Проведено е пълно, всестранно и обективно разследване на фактите и обстоятелствата относно осъщественото от Я. деяние. Преди налагане на наказанието дисциплинарно-наказващият е приел писмените обяснения на служителя /лист 11 от делото/. Спазени са изисквания, регламентирани в чл.206, ал.3 и ал.4 от ЗМВР – предприети са необходимите действия за разкриване на обективната истина, като са събрани, оценени и правилно преценени всички доказателства от значение за установяване на релевантните за нарушението факти и обстоятелствата, при които е извършено. Посоченото в обстоятелствената част на заповедта се основава изцяло на събраните доказателства. Обосновано, в съответствие с установените и посочени в заповедта факти и обстоятелства, доказани по безспорен начин от събраните и преценени в хода на дисциплинарното производство доказателства, Началникът на Първо РУ гр.Стара Загора в рамките на законово установените в чл.195, ал.1 от ЗМВР преклузивни срокове, е издал акт за налагане на дисциплинарно наказание “порицание”. Следователно при провеждането на дисциплинарното производство са спазени всички нормативно установени в ЗМВР процесуални изисквания и правила, с оглед на което съдът приема, че по отношение на обжалваната заповед не е налице и отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК.

С оглед гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.И. *** против Заповед рег. УРИ 1959з-146/22.04.2015г. на Началник Първо РУ Стара Загора, с която на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.200, ал.2, т.12, чл.197, ал.1, т.3 и чл.204, т.4 от ЗМВР във връзка с т.56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 /шест/ месеца, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: