Р Е Ш Е Н И Е  70

 

гр.Стара Загора 08.04.2016 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         девети март

през      две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                  Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                            Членове:  

        

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора    Маргарита Димитрова                             ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело   160    по описа  за 2015 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

 

Образувано е по искова молба, уточнена в съдебно заседание на 06.10.2015г, от П.Й.С.,*** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ гр.София за присъждане на сумата 5000лв, представляваща обезщетение за периода 01.06.2010г-01.06.2015г за причинени неимуществени вреди с действия и бездействие на затворническата администрация, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Според ищеца вредите са му причинени от нарушаване поверителността на телефонните разговори и на разговорите при свиждане, с което е нарушена тайната на кореспонденцията и неправомерно са узнати факти от личния му живот. Бездействието се изразява в непреустановяване на практиката по подслушване на разговорите. Това породило у него силни и интензивни по своя характер негативни емоции и състояния, изразяващи се в емоционален дисбаланс, плач, гневност, раздразненост, водещи до главоболие, безсъние, нервност, напрегнатост, неудобство и дискомфорт при провеждане на свиждане и телефонни разговори, които от своя страна водели до непълноценност в общуването с близки и приятели, чувство на безпомощност, чувство на безгранична незаконност в пенитенциарното заведение и незачитане на основни човешки ценности. Тъй като негативните емоции и състояния продължавали във времето при явно бездействие на затворническата администрация в Затвора Стара Загора да прекрати твърдените от него нарушения, болките и страданията му се засилвали.

 

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”  гр. София чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянова в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва предявения иск. Счита, че за периода 01.06.2010г-17.11.2011г е недопустим с оглед силата на присъдено нещо на Решение № 221/ 06.12.2013г по адм.д.№ 123/ 2013г по описа на Административен съд Стара Загора. В останалата част намира иска за неоснователен и недоказан. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е установено наличието на кумулативно изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на П.С. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност, за което са изложени подробни съображения. Обосновава  с разпоредби от ЗИНЗС и ППЗИНЗС, че администрацията на затвора е осигурила правото на затворниците на телефонни разговори и свиждане съобразно законовите изисквания. Твърденията за контролиране на провежданите разговори и причинени от това немуществени вреди намира за недоказани. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде присъдено  юрисконсултско възнаграждение.

 

         Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск, поради което предлага да бъде отхвърлен.

 

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

 

Ищецът П.Й.С., е осъден с влязла в сила присъда на доживотен затвор, като е приведен в Затвора – Стара Загора на 28.08.2009 г, където до настоящия момент изтърпява наказанието си при специален режим - ІІг ЗПС, видно от исковата молба и писмо ЗД № 586/2009 от 14.07.2015 г на Началника на Затвора Стара Загора. В същото писмо, изготвено по искане на ищеца, е описан редът за провеждане на телефонни разговори и свиждане на лишените от свобода в Затвора Стара Загора. Приложена е справка да постъпилите парични средства за лични нужди на ищеца през исковия период  /л.67-71/.

Между страните не е спорно и се признава от ответника в писмения му отговор и в съдебно заседание от 22.10.2013г по адм.д.№ 123/ 2013г по описа на Административен съд Стара Загора обстоятелството, че разговорите на лишените от свобода се прослушват чрез компютри от системата „CONTEL”, поддържана от фирма „Бивифон-България” ЕООД. Това се потвърждава от писмо на Управителя на дружеството с вх.№ 0012/ 05.01.2016г в ОС „ИН” Стара Загора /л.316/ и писмо изх.№ 1078 18.01.2016г на Началника на Затвора Стара Загора, според което компютрите са били разположени по един на всеки етаж от корпуса на Затвора Стара Загора. Считано от 26.05.2015г мониторингът и прослушването са спрени от експлоатация навсякъде.

За периода 01.06.2012г-01.06.2015г е провеждал свиждане с лицата Йовчо Петков С. - 50 пъти, Теодор Тенчев Тенев - 5 пъти, Теодора Стойчева Александрова - 1 път, Иван Г. Досев - 1 път, Емил Богданов Г. - 2 пъти, Сузана Альошева Малевска - 2 пъти, Юлияна Георгиева - 1път, Тодор Славчев Тодоров - 2 пъти. През исковия период той е провеждал свиждане заедно с лишените от свобода М.Х. и Е.Е. на различни дати,  което се установява от писмо изх.№ 1428 от 17.06.2016г /вх. № 2382/17.07.2015 г. по описа на АС- Стара Загора/ от Началника на Затвора Стара Загора /л.58 от делото/.

С  жалба вх. № 19/15.04.2015 г., жалба вх. № 27/12.05.2015 г и молба вх. № 27/12.05.2015 г. до Началника на Затвора Стара Загора ищецът е отправял оплаквания и искания да не се нарушава тайната на  кореспонденцията му при провеждане на телефонни разговори и свиждания /л.59-64/.  По жалба на ищеца от 16.04.2015г за недопустима намеса в личния му живот чрез незаконно подслушване на разговори по телефон и при свиждане,  получена по компетентност чрез ВКП-отдел „Административен”, е образувана прокурорска преписка № 1712/ 2015г на Окръжна прокуратура Стара Загора, по която с Постановление от 18.05.2015г е отказано образуване на досъдебно производство /л.296/. По жалба вх. № 27/12.05.2015 г е извършена проверка, приключила с Докладна записка от Николай Николов-инспектор СДВР на доживотно осъдените за неоснователност /л.65/.

 

С жалба вх. № 31/02.06.2015 г. ищецът сезира Началника на Затвора за нарушение на тайната на кореспонденцията по време на негово свиждане с баща му /л.73/, а  с  молба вх. № 35/10.06.2015 г. иска запазване на записите от охранителните камери на първия етаж в корпуса на затвора с оглед изнасяне на компютри от „незаконно изградената система за подслушване на телефонни разговори към апарата на фирма „Контел” /л.73/.

 

 По делото са представени и приети като писмени доказателства Списък на трансферни суми, изразходвани от дебитната карта на П.С. за провеждане на телефонни разговори в периода 01.06.2012 г. – 01.06.2015 г./л.110-132/; Списък на лицата, с които П.С. е провеждал телефонни разговори /л.133/; разпечатка от системата „Контел” за периода 01.06.2010 г. – 01.06.2015 г. с отбелязване на лицата, с които ищецът е провеждал телефонни разговори /л.134-294/. В списъка на лицата с посочване на телефонните им номера са включени Теодор Тенчев-приятел, Издателство „Сила” София, Издателство „Нова звезда” София, Христо Генчев-братовчед, Стоилова-адвокат, Йовчо С.-баща и Слави Петков-приятел. Между страните е прието за безспорно с протоколно определение от 01.12.2015г, че в този списък посочените телефонни номера за лицето Йовчо С. и за адвокат Стоилова касаят съответно бащата на ищеца Йовчо Петков С. и адвокат Пепа Илиева Стоилова от АК Стара Загора. В писмо на Управителя на „Бивифон-България” ЕООД с вх.№ 0012/ 05.01.2016г в ОС „ИН” Стара Загора /л.316/ е посочено, че в разпечатката от провежданите разговори отбелязването „вярно” означава, че разговорът е бил прослушван, а „погрешно” - не е бил прослушван.

 

От удостоверение изх.№ 748/2009 от 15.05.2010г, издадено от ОС Стара Загора, се установява, че Йовчо С. - баща на подсъдимия П.С. участва по НОХД 748/2009 г по описа на съда в качеството на защиник по чл.91, ал.2 от НПК /л.301/. Видно от писмо от Окръжен съд Стара Загора с изх. № 207/18.01.2016 г. адвокат Пепа Стоилова не е упълномощавана от ищеца като подсъдим и не се е явявала в нито една съдебна инстанция по  НОХД № 128/ 2008г по описа на съда /л.333/. Тя е упълномощена на 14.09.2011г и се е явила на 26.09.2011г пред ВКС във връзка с присъда по НОХД № 748/ 2009г по описа на Окръжен съд Стара Загора в сила от 17.11.2011г - писмо изх. № 220/19.01.2016 г. и извадка от деловодната система на ВКС /л.334, 335, 337/.

 

В показанията си разпитаният свидетел М.Х. заявява, че познава ищеца от средата на 2009 г. За периода 2009 г. - 2010 г. многократно преминавал през 1б салон, където ищецът бил настанен тогава, при излизане по повод на участие  в дела, когато съм наказан с карцер През периода 2010 – 2015 г. не били в една килия на II г салон, но имал възможност да погледне какво прави в неговата. Описва свиждането на лишените от свобода във II г салон, което се провежда в специална зала със стъклена преграда, зад която са лишените от свобода, а от другата страна са посетителите, с които се провеждат разговори посредством телефонна система. Според свидетеля, на мястото, където се събират всички кабели, има отделна слушалка, чрез която надзирателят може да слуша разговорите. По време на свиждане един надзирател стои до посетителите, един  - от другата страна в непосредствена близост и чува и вижда всичко. Трети надзирател стои, където е общата слушалка и отделно от другите слуша разговора. Многократно присъствал на свиждания заедно с ищеца забелязвал как присъстващите надзиратели коментират разговора, който води с баща си. Конкретно си спомня разговор по повод подадена жалба до ЕСПЧ. Виждал надзирателя, който е до него, да си води записки по време на разговора. Ищецът всеки път възроптавал срещу това отношение с мотива, че нямат право да слушат разговорите му, но служителите заявявали, че имат такова разпореждане. Същото поведение имал и при провеждане на телефонни разговори, които за лишените от свобода във II г салон се провеждат от телефон в коридора на групата. Докато се провежда разговорът надзирател стоял наблизо и слушал не само разговори с близките, а и с адвокат. Чувал разговорите на ищеца с адвокати. На всеки етаж има система с монитор и слушалка, с която надзирателят слуша какво се говори по телефона. По този начин ищецът не можел пълноценно да общува с близките си, защото по-голяма част от времето му минавало в пререкания с надзирателите. Коментираше и с тях, и със свидетеля, че така му се нарушават основни човешки права. Бил в емоционален стрес и изпитвал чувство за безгранично беззаконие и незачитане на основни човешки права. Тези състояния били силни, интензивни, с трайно отражение във времето, непроменени от  средата на 2010 г. и поведението на затворническата администрация помогнало тези негативни емоции да се засилват по сила и интензивност. След всяко подслушване се пораждали негативни състояния и емоции,  емоционален дисбаланс, състояние на напрегнатост, на тревожност, нервност, гняв, плач, безсъние и постоянно главоболие. Ищецът изпитвал неудобство и дискомфорт от това, че не може пълноценно да общува по време на свиждане или на разговор по телефона с близките си. Породило се чувство на безпомощност, което довело до психическо напрежение. Тези впечатления придобил от многократните общи свиждания с ищеца. На емоционалното му състояние бил свидетел по време на свиждане и на телефонен разговор. Виждал го след това по време на престой на открито и на общи мероприятия  като баня и през часа за спорт.

 

Свидетелят Е.Е. споменава същите факти относно мястото и начина на провеждане на свижданията за лишените от свобода във IIг салон. Според него подслушването става не само чрез телефона, а и непосредствено от присъстващите охранители от всяка страна на преградата в помещението за свиждане. Там били разположени 10 телефона, случвало се едновременно двама, трима или четирима затворници да провеждат свиждане. Един охранител имало от страната на близките и един от страната на затворниците като този при затворниците се разхождал и слушал. Присъствал  много пъти на свиждания, провеждани от  ищеца. По отношение на телефонните разговори свидетелства, че се провеждат чрез инсталиран телефон в коридора на групата на фирма „Контел”, разговорите се чуват и от охранителите, и от всички лишени от свобода, тъй като е много тихо. Дълго бил в пета килия, която е точно срещу телефона, в момента е във втора, но коридорът не е голям и разговорите се чуват. Охранителният състав стои в коридора, когато се провеждат телефонните разговори. Преди стояли до тях непосредствено, но откакто ищецът завел дела за подслушване на разговорите му, се преместили в другия край на коридора, откъдето пак всичко се чувало. Разговорите се контролирали от кабинка на етажа за охранител с компютър. По време на тези свиждания и разговори П. винаги се  обръщал към дежурния офицер с оплакване, че се нарушава тайната на личните разговори и кореспонденция и че охранителите могат спокойно да излязат от помещението и да наблюдават отвън през стъклото, но те казвали, че така им е разпоредено. Всичко това му се отразявало зле, плачел, разстройвал се, разстройвал и възрастния си баща си. Станал нервен, напрегнат, угнетен. Страдал от безсъние, ходил на лекар за хапчета против безсъние. Емоционално му състояние се влошавало всеки път при всяко свиждане и при всеки разговор.

 

По искане на ищеца на 06.10.2015г съдът извърши оглед на помещението за свиждане на лишените от свобода от IIг салон  и на коридорното помещение на IIг салон. При огледа на помещението се установи, че помещението е преградено със стъклена прозрачна преграда с алуминиева дограма, която преграда не достига тавана на помещението. От двете страни на преградата са поставени по 10 телефона във всяка. От страната, предназначена за лишените от свобода, е разположена метална кутия с телефонна слушалка. Установи се също, че от двете страни на преградата разговорите се чуват, когато са водени с нормален тон. В помещението има две остъклени врати като вратата на западната стена позволява да се обхване с поглед цялото помещение, а вратата на южната стена не позволява да се обхване с поглед цялото помещение. На западната стена е инсталирана камера. При огледа на коридора се констатира, че в дъното му, вдясно /гледано от входа/, срещу килия № 5 е инсталиран телефонен апарат с надпис „Контел”. Коридорът е с дължина приблизително 10 м и ширина – 2 м. В него са разположени 9 килии. В момента на огледа не се установи наличието на контролен монитор.

 

С влязло в сила на 11.11.2014г Решение № 221/ 06.12.2013г по адм.д.№ 123/ 2013г по описа на Административен съд  Стара Загора е отхвърлен като неоснователен иска на П.С. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000.00 лв., изразяващи се в бездействие от страна на затворническата администрация за диференциране на провежданите телефонни разговори, поради което не може да се разграничат разговорите с адвокатите му, за периода 20.09.2009г – 11.03.2013г. Решението е оставено в сила с Решение № 13469/ 11.11.2014г по адм.д.№ 2024/ 2014г на ВАС, ІІІ отд.

 

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред.

                В случая се претендират неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразните действия и бездействие на Главна дирекция  "Изпълнение на наказанията" за периода на престой на ищеца в Затвора Стара Загора от 01.06.2010г-01.06.2015г. Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която се търси обезщетяване за твърдени от П.С. претърпени неимуществени вреди, като последица от незаконно изградена телефонна система „Контел” и незаконно подслушване на разговорите при свиждане, с което е нарушена тайната на кореспонденцията и неправомерно са узнати факти от личния му живот, а бездействието се изразява в непреустановяване на практиката по подслушване на разговорите.

 

При така очертания предмет на спора съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на исковата претенция за периода  от 01.06.2010г до 11.11.2011г /според отговора на исковата молба/ или до 17.12.2012г /според изложеното в съдебните прения/, или до 17.11.2011г /според посоченото в писмената защита/. Възражението е основано на сила на присъдено нещо, формирана с оглед влязлото в сила решение по адм.д.№ 123/ 2013г по описа на Административен съд Стара Загора. В предходното дело обаче искът е обоснован с факта на бездействие от страна на затворническата администрация да диференцира провежданите телефонни разговори, поради което не може да се разграничат разговорите с адвокатите. Видно и от мотивите на касационното решение, искът не е разгледан през призмата на незаконно подслушване и доколкото в настоящия процес са наведени други основания за получаване на същата престация - обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на чл.8 от ЕКПЧ, то тези основания не са преклудирани от силата на присъдено нещо на решението, защото непредявените в предходно дело основания или притезания не се преклудират.  

 

По тези съображения съдът намира предявения иск за допустим, а разгледан по същество - за частично основателен и доказан.

 

В Конституцията на Република България личният живот на гражданите /чл.32, ал.1/,  свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са обявени за неприкосновени /чл.34, ал.1/. Изключения от правилото за неприкосновеност на кореспонденцията се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления /чл.34, ал.2/. В чл.86, ал.1, т.5 от ЗИНЗС е регламентирано правото на телефонна връзка на лишените от свобода да се осъществява по ред и начин, определени от Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията”. Съгласно чл.79, ал.2 от ППЗИНЗС, телефонните разговори се контролират. Изключение са само разговорите на лишените от свобода с техните защитници или повереници, които не се контролират – чл.79, ал.6 от ППЗИНЗС.

Следователно чл. 86 от ЗИНЗС не гарантира безусловно  тайната на кореспонденцията, която е защитена свобода и съгласно чл.8, пар.1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/. Съгласно чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България, международните договори, които са ратифицирани по конституционен ред и са влезли в сила за страната са част от вътрешното право и се ползват с върховенство спрямо нормите, които им противоречат. Телефонните разговори, независимо дали са извършвани от дома на дадено лице или от други помещения, попадат в обхвата на понятието "личен живот" и "кореспонденция" по смисъла цитираната норма от ЕКПЧ като с особена защита се ползва тайната на кореспонденцията между подзащитен и неговия адвокат.  В практиката си Европейският съд по правата на човека нееднократно посочва, че дори в условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишените от свобода по чл. 8, пар.1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намесата от страна на властите в упражняването на тези права не може да бъде оправдана с други причини, освен тези по чл. 8 , пар.2 от ЕКПЧ, а именно в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Съдът неотклонно изисква при прилагане на изключенията по пар.2 на чл. 8 от ЕКПЧ да се прилага принципът на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи, т.е. намесата следва да отговаря на изискването за необходимост в едно демократично общество.

В случая намесата в правото на неприкосновеност на кореспонденцията в аспекта й - провеждане на телефонни разговори от лишените от свобода, е предвидена в закона и се приема, че преследва легитимна цел, а именно защита на обществения ред. От свидетелските показания и извършените огледи се установява, а и на практика не се оспорва от ответника, че телефонните разговори на лишените от свобода в Затвора Стара Загора се провеждат в присъствието на служители от надзорно-охранителния състав и с оглед мястото на инсталиране на телефона, което по никакъв начин не е отграничено от коридора, се чуват дори от останалите лишени от свобода. Освен това разговорите са прослушвани на случаен принцип без оглед на това с кого са провеждани. От приложената разпечатка от системата „Контел” е видно, че са прослушвани разговори дори с адвокат Стоилова за времето от упълномощаването й до влизане в сила на присъдата. Същият извод не може да се направи по отношение на Йовчо С. в качеството му на защитник по чл.91, ал.2 от НПК по НОХД 748/2009 г по описа на Окръжен съд Стара Загора, тъй като по настоящото дело не са ангажирани доказателства за периода на разглеждане на наказателното производство, а според чл.93, ал.5 от НПК упълномощаването на защитник, независимо от начина на неговото осъществяване, важи до края на производството. Поради това съдът е в невъзможност да прецени доколко провежданите с Йовчо С. разговори попадат в категорията на разговори с адвокат и дали действително проведените такива попадат в исковия период.

 

Режимът за провеждане на свиждания е регламентиран в чл.73 и от ППЗИНЗС - в специално обзаведени помещения в присъствието на служител от администрацията като настанените в заведения от закрит тип и в арести провеждат свиждане в помещения, оборудвани с преградни стени, недопускащи пряк контакт, чрез телефонна връзка и с непосредствено наблюдение на физическа охрана. В разпоредбата на  чл.74 от ППЗИНЗС е уреден режимът на срещи между лишени от свобода и техните защитници по чл.91, ал.2 от НПК - в специално обзаведено помещение в съответния затвор, поправителен дом или затворническо общежитие, в рамките на работното време, а с адвокати – по всяко време на денонощието. Съгласно ал.3, разговорите по време на срещите между лишените от свобода и техните защитници или повереници не могат да бъдат слушани или записвани. Доколкото установената в Затвора Стара Загора практика е свижданията да се провеждат през пластмасова преграда чрез телефон, т.е. изключвайки директен контакт, като телефонът се прослушва от служебно лице и в присъствието на други служебни лица, доводите за нарушена тайна на кореспонденцията са относими и към провежданите по такъв начин разговори.

 

По делото не са ангажирани доказателства, които да сочат, че присъствието на служебните лица при провеждане на всички телефонни разговори на ищеца е било обусловено от личното му поведение. Липсват данни до каква степен поведението му или други установени във връзка с него обстоятелства биха довели до извод, че телефонните му разговори не могат да се вместят в преследваната легитимна цел /защита на обществения ред, евентуално предотвратяване извършването на престъпления или безредици/. От изложеното се налага извод, че присъствието на служители на затворническата администрация е съпътствало провеждането на всички телефонни разговори, включително и тези с адвоката на ищеца, които по принцип са под особена защита, т.е. цялата телефонна кореспонденция, систематично е била подложена на контрол, без оглед на характера й. Тази практика сочи, че принципът на пропорционалност не е бил приложен, което несъмнено засяга неговата кореспонденция, а също така упражняването на правото му на зачитане на неговия личен и семеен живот, поради което съставлява нарушение на чл.8, пар.1 от ЕКПЧ. В такъв смисъл са мотивите по решения на ЕСПЧ по делата Петков срещу България, ж. №1399/04, Бочев срещу България, Димчо Димов срещу България ж. №57123/08, Петров срещу България ж. № 15197/02, Bogusław Krawczak срещу Полша ж. № 24205/06. Освен това упражняването на правото на тайна на кореспонденцията не е гарантирано от намеса и на други лица, тъй като мястото на провеждане на телефонните разговори не е било отграничено по начин другите лишени от свобода да не могат да чуват провежданите разговори. Въпреки отправяните молби за преустановяване на действията, от администрацията на затвора не е предприета промяна до 26.05.2015г, когато мониторингът и прослушването са спрени от експлоатация.

 

Тази практика на затворническите власти, преценена с оглед доживотната присъда на ищеца, респективно ограничената възможност да контактува с близките си, неминуемо води до неблагоприятно засягане на личността му. В тази връзка дори да не се везмат предвид показанията на двамата разпитани свидетели за преживените от ищеца интензивни душевни страдания, такива негативни емоционални преживявания са обективна и закономерна последица от незаконосъобразната административна дейност. Всички установени обстоятелства по нарушаването на чл. 8 от ЕКПЧ с оглед неспазване на изискването за пропорционалност на намесата в упражняването на правата по чл. 8, пар.1 от ЕКПЧ при преследването на легитимна цел от страна на служебните лица от затворническата администрация, води на извод за основателност на исковата претенция. Установените негативни преживявания, физически и психичен дискомфорт на П.С., надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложеното му наказание, макар и без увреждане на здравето като следствие от тях, са довели до унижаване на човешкото му достойнство и представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на гореописаните незаконосъобразни действия на затворническата администрация и бездействие по преустановяването им.

 

Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди  следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.Предвид конкретната установеност на броя на проведените телефонни разговори и времето на провеждането им, дългия период на търпене нарушението, характера на нарушеното право - нарушение на правото на неприкосновеност на кореспонденцията, в аспекта й на проведени телефонни разговори, включително и с адвокат /15 пъти за периода 14.09.2011г-17.11.2011г/, съдът приема, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 1500 лв.  Върху тази сума ответникът дължи законна лихва до окончателното й изплащане от 01.06.2015г - датата на подаване на исковата молба в съда.

 

В останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 5 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.     

 

Според изхода на делото на ответника не се дължат разноски по аргумент от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ.

 

          Водим от горните мотиви и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

 

             ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на П.Й.С. ЕГН **********, понастоящем Затвора Стара Загора сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 01.06.2010 г. до 01.06.2015г от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Стара Загора, изразяващи се в нарушаване тайната на кореспонденцията му по телефона и при свиждане,  както и от незаконосъобразно бездействие на същите длъжностни лица да преустановят нарушението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2015 год. до окончателното й изплащане.

 

           ОТХВЪРЛЯ иска П.Й.С. против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София в останалата му част до 5 000 лв като неоснователен и недоказан.

 

   Решението  подлежи на  обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните  пред ВАС на РБ.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: