Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

     № 286    23.12.2015г.     град Стара Загора

 

                         

                        В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември  две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                      

                                                                       СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

при секретар   М.П.                                                                                   и с участието

  на прокурора                                                                                            като разгледа

  докладваното от съдия И. ЯНКОВА административно дело № 161 по описа за 2015г.,  за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

  

 

Производството е по реда  чл.124б ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове във връзка с чл. 128 от АПК, образувано по жалба от Златка Огнянова Ташева в качеството й на ЕТ „ Кристал – Златка Ташева” със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „ Осогово” № 14, чрез процесуалния  и представител адв. П.Х. против Заповед № РД-15-230/11.05.2015г. на Началника на Митница Пловдив с наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 124б от ЗАДС.

Със заповедта на основание чл. 124б  ал.1 от ЗАДС, е разпоредено да бъде запечатан търговски обект-гараж, обособен като магазин за дрехи и обувки, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „ Столетов” № 27, стопанисван от Златка Огнянова Ташева в качеството й на ЕТ „ Кристал – Златка Ташева” със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „ Осогово” № 14 ., като на основание чл.124в от същия закон е забранен достъпа до описания обекта, считано от същата дата. Мотивите на административния акт  за налагане на принудителната мярка са издадено наказателно постановление №274/2015/08.05.2015г. на Началника на Митница Пловдив с наложено на едноличния търговец административно наказание на основание  чл.124а ал.1 от ЗАДС –лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от един месец в същия търговски обект.

С жалбата се твърди, че Заповедта е издадена в нарушение на чл.124б ал.1 от ЗАДС, тъй като наказателното постановление не е влязло в сила и е предмет на въззивен съдебен контрол за законосъобразност . От съда се иска да бъде отменена принудителната административна мярка.

Ответникът по жалбата Началника на Митница Пловдив в писменото си становище релевира доводи за съществуване на фактическо основание за налагане на мярката – издадено наказателно постановление и спазване на всички изисквания на ЗАДС.

       При така установеното от фактическа страна и като взе предвид констатациите, становищата на страните, и представените по делото доказателства, съдът прави следните изводи:

    Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация - адресат на оспорения административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 149,ал.1 от АПК срок и  е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

      Административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 124б,ал.2 от ЗАДС, принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат със заповед на началника на компетентното митническо учреждение или на оправомощено от него длъжностно лице. По делото не се спори, че физическото лице, подписало оспорената заповед е заемало длъжността "началник на Митница Пловдив" към момента на издаване на административния акт. При това положение съдът приема, че издалото оспорената заповед за налагане на ПАМ лице е притежавало необходимата материална компетентност.

    Заповедта за налагане на принудителна административна мярка  № РД-15-230/11.05.2015г г., на началника на Митница Пловдив е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законово установени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

    Оспореният акт съдържа и достатъчно пълно и точно изложение на фактическите основания обосноваващи налагането на принудителните административни мерки, посочени са и съответните правни норми, представляващи основание за издаването му.

      В мотивната част на заповедта по недвусмислен начин са посочени материалните предпоставки за прилагането на ПАМ /издадено наказателно постановление/, с конкретно посочен размер на наложената имуществена санкция. Тъй като в разглеждания случай единствената установена в закона предпоставка за налагането на ПАМ е предхождащото  налагане на административно наказание, изпълнено се явява изискването на  чл. 59, т. 4 от АПК за отразяване на фактически и правни основания за издаването на административния акт. Освен това, само за пълнота следва да се отбележи, че съобразно константно възприетото в съдебната практика, след като мотиви за издаването на акта се съдържат в преписката по неговото издаване и още повече, ако актът изрично се позовава на предхождащ го документ, в който същите се съдържат, се счита, че административният орган възприема тези мотиви. Независимо от характера на актовете, съдържащи изложение на конкретните факти, въз основа на които органът е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност, след като те се съдържат в преписката по издаването на акта, то не е необходимо тези факти отново да се преповтарят.

     Съдът намира, че оспореният административен акт не страда от сочените в жалбата нарушения. В ЗАНН и в специалния ЗАДС не се съдържа забрана с един административен акт да се налагат повече от една ПАМ, още повече когато законът /чл. 124в,ал.1 от ЗАДС/ поставя съвместното им прилагане в неразривна обвързаност. В самия оспорен административен акт е налице ясно определена и подробна разпоредителна част, посредством която адресатът на акта е конкретно запознат с правата и задълженията си, включително с размера на всяка една от наложените му парични санкции и заплащането на същите като предпоставка за предсрочното прекратяване на ПАМ.

     Оспореният административен акт е постановен в съответствие с приложимите правни норми. Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателката, които макар и не добре дефинирани, обосновават теза, че ПАМ е законосъобразна само при положение, че е законосъобразно и наложеното с издаденото срещу търговеца наказание по чл. 124а,ал.1 от ЗАДС. Законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност чрез налагане на съответното административно наказание е предмет на изследване в друго, различно по характера си производство и няма отношение към преценката за законосъобразност на издадения в случая административен акт. В тази връзка следва да се има предвид, че нормата на чл. 124б,ал.1 от ЗАДС изрично свързва прилагането на ПАМ само с издаване на наказателно постановление, налагащо наказание по чл. 124а,ал.1 от ЗАДС, но не и с влизането му в сила, респ. със законосъобразността и правилността му. Преценка за законосъобразността на НП обаче в настоящото административно по характера си производство е недопустима. Достатъчно за прилагане на ПАМ от вида на процесната е да има наложено наказание по чл. 124а,ал.1 от ЗАДС, а доколко това е законосъобразно направено е въпрос, извън обхвата на проверката по чл. 168 от АПК.

 

 

 

 

За изчерпателност на мотивите на настоящото решение, съдът намира, че наложената ПАМ по чл. 124б,ал.1 от ЗАДС се явява и съобразена с принципа за пропорционалност,.

 

 

 

 

Процесната заповед е съобразена и с разпоредбата на чл. 124б,ал.1 от ЗАДС. Посочената норма предвижда като автоматична последица от налагането на ПАМ по чл. 124б,ал.1 от ЗАДС и забраняването на достъпа до обекта или обектите на нарушителя, като наличните стоки, с изключени на тези- предмет на нарушението, се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице в срок, определен от органа, наложил ПАМ. В случая изискванията на цитираната норма са изцяло изпълнени.

 

 

 

 

Съдът намира, че оспорената заповед е съобразена и с целта на закона. Приложената в случая принудителна административна мярка има за цел от една страна да предотврати извършване на нарушение и извличане ползи от такова, а от друга да предотврати възможността за ощетяване на фиска чрез избягване заплащането на дължим акциз. След като безспорно са установени материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ, то и процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона.

    По изложените мотиви, съдът намира Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-15-230/11.05.2015г., издадена от началника на Митница Пловдив, за издадена от компетентен орган и в изискваната от закона форма, при спазване на установената за това процедура и в съответствие с императивните материалноправни разпоредби, предвиждащи условията за нейното, което я прави законосъобразен административен акт, а подадената жалба против нея - за неоснователна.

.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2, предложение 4  от АПК, Административен съд Стара Загора

 

                                                                        

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата

 от Златка Огнянова Ташева в качеството й на ЕТ „ Кристал – Златка Ташева” със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „ Осогово” № 14, чрез процесуалния  и представител адв. П.Х. против Заповед № РД-15-230/11.05.2015г. на Началника на Митница Пловдив с наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 124б от ЗАДС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: