Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 152                                           23.07.2015г.                         град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                        Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на първи юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                           

        СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

       

при секретар   А.А.                                                                          

и с участието на прокурора                                                                                                         като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 198 по описа за 2015 год., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

           

 

            Производството е по реда на чл.118, във връзка с чл.117 ал.1 т.2 б.”а” от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, чл.145 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба на Ю.М.Р., с адрес ***, чрез пълномощника й- адв.А.А.,***,  против Решение №38/20.05.2015  на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр.Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против Разпореждане № ********** от 31.03.2015г на Ръководител „Пенсионно осигуряване” (ПО) при ТП на НОИ Стара Загора и същото е потвърдено изцяло.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане поради постановяването им  в противоречие и при неправилно приложение на закона и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката сочи, че наследствените пенсии, прекратяване на които било разпоредено, са й отпуснати без определен срок, поради което и не се следва прекратяването им поради настъпилата законодателна промяна във фактическия състав, обуславящ правото на такава пенсия. Твърди, че от началото на първото й освидетелстване и до настоящия момент,  обусловило определяне на процент трайно намалена работоспособност (ТНР) от 100  % ТНР, състоянието й не е променяно. Периодичното преосвидетелстване, вкл.извършеното през 2015г. потвърждава състоянието й и не прекратява правото й на наследствена пенсия. Счита, че приложното поле на §22с от ПЗР от КСО, регламентираща краен срок за изплащане на наследствени пенсии не се отнася за нейните пенсии, които били пожизнено отпуснати. Счита, че обратното тълкуване на тази разпоредба е в несъответствие със смисъла и целта на закона, би довело до отмяна на придобити от лица в уязвимо здравословно и социално  положение права. Иска отмяна на Решение №38/20.05.2015  на Директора на ТП на НОИ —гр.Стара Загора  и потвърденото с него разпореждане, претендира разноски в минимален размер.

 

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ гр.Стара Загора, редовно и своевременно призован за делото не се явява, нито представлява и не изразява становище по основателността на оспорването.

                        Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

                        На Ю.М.Р. считано от 28.09.2000г (впоследствие правото е признато, считано от 01.1.2002г) е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване пожизнено по чл.75 от КЗОО тогава /в размер 52.00 лв/ и лична социална пенсия за инвалидност /11.00 лв/  (разпореждане №**********/*** на л.94, разпореждане от 11.11.2002г на л.70). Пенсията за инвалидност е била отпусната поради  инвалидизирането  на Ю. през 1986г /16 годишна/, съгласно ЕР №2386/29.11.1996 г на СО ТЕЛК Пловдив, тя е с ІІ група инвалидност от 22.01.1986г  пожизнено /л.15/.

                        През 2002г, Ю.Р. е преосвидетелствана поради влошаване на състоянието й, с ЕР 2620/21.10.2002г на СОТЕЛК, й е определена 92 % НР, водеща диагноза „ хориоретинит, цикатриси и др заболявания на хориоидеята” /л.72/. В периода 2002г -2015г след редовни преосвидетелствания, оценката на работоспособността  на Ю. не е променяна - 100 %ТНР, без чужда помощ за посочен срок от три или две години (ЕР ТЕЛК № 3198/12.12.2005г на л.49), възпроизведена и в ЕР ТЕЛК №0378 от 05.02.2009г на л.38, ЕР на СОТЕЛК №0549/20.02.2012г на л.31, ЕР наТЕЛК  №0498 от 20.02.2015г на л.16).

                        През 2004г, почиват и двамата родители на Ю.Р., а именно М. Бейсим Мехмед/баща/ и Шефие Ферад Мехмед/майка/, като по подадено заявление (вх. № 30272 /23.07.04г, удостоверения за наследници, опис на л.56-61), на жалбоподателката Ю., с разпореждане №1770/01.10.2004г ТП на НОИ Кърджали лист 52 по делото, са отпуснати:  

                        1.Наследствена пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест от М. Бейсим Мехмед, починал на 06.03.2004 г, за намалена работоспособност над 90 на сто, считано от 01.04.2004г пожизнено по чл.82 ал.1 от КСО”. 

                        2.Наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл.68 КСО от М. Бейсим Мехмед, починал на 06.03.2004 г, считано от 01.04.2004г пожизнено по чл.82 ал.1 КСО,

                        3.Наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяавне по чл.74 от Шефие ферад Мехмед, починала на 26.05.2004 г, за намалена работоспособност над 90 на сто, считано от 01.06.2004г пожизнено по чл.82 ал.1 от КСО  и

                        4. Спряна е личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.95. ал.1 т.4 КСО,

                        5. Променен е размера на  личната й социална пенсия за инвалидност по чл.90 КСО —на 25 % от 63.60 лв в размер на15.90 лв.

           

                        След отпускане на пенсиите с това разпореждане от 01.10.2004г, по делото не е спорно, че видовете пенсии, отпуснати и изплащани не са променяни, единствено са изменяни /осъвременявани техните размери със съответни разпореждания на пенсионния орган при ТП на НОИ Стара Загора /където е прехвърлена преписката/.

                        От датите, посочени за начални в това разпореждане - до датата на издаване на спорното разпореждане на Ю. са изплащани:

                        1. Наследствена пенсия от двама починали родители, по чл.81 ал.3 КСО (сбор от три вида наследствени пенсии — наследствена за инвалидност поради трудова злополука по чл.78 КСО— 100%;  наследствена пенсия за ОСВ по чл.68 от КСО в размер на 50 на сто ; наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО —100%),

                         2.Лична социална пенсия за инвалидност — 25 на сто.

 

                        Изплащането на тези пенсии се сочи възобновявано след периодично  преосвидетелстване на жалбоподателката /разпореждане ********** /2.04.2012г на л.29/.                        

                        С оспореното разпореждане № ********** от 31.03.2015г на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ Стара Загора /л.22/,  са прекратени считано от 02.02.2015г наследствените пенсии на Ю.Р., а именно — наследствена пенсия за инвалидност поради трудова злополука по чл.78 КСО, която била отпусната от 01.04.2004г до 01.02.2015г;  наследствена пенсия за ОСВ по чл.68 от КСО за ТНР над 90 на сто, която била  отпусната от 01.04.2004г до 01.02.2015г; наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО за ТНР над 90 на сто, която се сочи била отпусната от 01.06.2004г—до 01.02.2015г. Като мотиви, органът е посочил правно основание чл.96 ал.1 т.4  от КСО, вр.с чл.82 ал.1 от КСО в сила от 01.01.2015г и това, че след 02.02.2015г лицето нямало статут на учащ.

                        Със същото разпореждане, по отношение на получаваната от жалбоподателката лична социална пенсия за инвалидност по чл.90а от КСО за ТНР над 90 на сто, отпусната й от 01.01.1986г до 1.02.2015г, органът сочи, че за периода от 02.02.2015г до 01.02.2017г  възобновявя и определя пенсията в същия размер—135.60 лв.

                        Не е разпоредено възстановяване на спряната лична пенсия за инвалидност на лицето, същата не се коментира.

 

                        Това разпореждане е било своевременно обжалвано от Ю.Р. (л.20), като жалбата й е отхвърлена като неоснователна, съответно- оспореното  разпореждане е потвърдено изцяло  с оспореното по настоящото дело Решение №38/20.05.2015г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора издадено на основание чл.117 ал.3 от КСО. За да достигне до този извод, административният орган се е основал на обстоятелствата, че получаваните от Ю.Р. наследствени пенсии са със срок до 01.02.2015г, след която дата тя не отговаря на условието, въведено с измененията в разпоредбата на чл.82 ал.1 от КСО, в сила от 01.01.2015г, а именно да е „учаща”.  Спрямо жалбоподателката е счетена за приложима разпоредбата на §22с от ПЗР на КСО, която като според органа, с изтичането на „определения” срок, който за наследствените пенсии на жалбоподателката се сочи на 01.02.2015г и с оглед това, че последната не е учаща, се явява отпаднало основанието за получаването им и се следва прекратяването им. От правна страна, органът се е основал на чл.96 ал.1 т.4 от КСО. Обсъден е и размера на личната социална пенсия за за инвалидност.

 

                        Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения админстративен акт, на основание чл.168 ал.1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

                        Оспорването, като направено от легитимирано лице, в законоустановения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

                        Разгледана по същество, жалбата е основателна.

                        Обжалваното Решение №38/20.05.2015г е издадено от материално и териториално компетентния по см.на чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО административен орган – Директора на ТП на НОИ –Стара Загора, в правомощията на когото е да разглежда и се произнася с решения по жалби срещу актове (разпореждания) на други органи в системата на НОИ, в случая – постановено разпореждане на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ Стара Загора, за прекратяване наследствените пенсии на Ю.Р.. Решението е в предвидената от закона форма по чл. 117, ал. 3 и чл. 59, ал. 1 от АПК и съдържа всички изискуеми с тези разпоредби реквизити. То е подробно мотивирано, изложени са възприетите факти и правни изводи.

                        Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане обаче се явяват издадени в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и преследваната от закона цел.

                        За да счете за приложима разпоредбата на чл.96 ал.1 т.4 от КСО, административният орган е визирал отпадане на основанието за получаване на наследствена пенсия от жалбоподателката, поради това че няма качеството „учащ”, изискуемо съгласно новата редакция на чл.82 ал.1 от КСО (ДВ бр.107/2014г, считано от 01.01.2015г). Наред с това органът е визирал и въведения в §22с от ПЗР на КСО срок за изплащане на наследствени пенсии на посочената в нормата категория лица, към които е причислена и жалбоподателката. Съответно, жалбоподателката счита, че пенсията й е отпусната без краен срок /пожизнено/, както и че не са налице правопрекратяващи  правото й, обстоятелства.

                        Разпоредбата на чл.82 ал.1 от КСО предвижда условията за отпускане на наследствена пенсия на децата, като в редакцията си преди измененията, обнародвани в ДВ бр.107 / 2014г, в сила от 01.01.2015г, гласи: „Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18 годишна възраст, а след навършването й - ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26 годишна възраст, както и над тази възраст, ако са инвалидизирани до 18-, съответно до 26 годишна възраст”.   С §3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 год, са направени изменения и допълнения в КСО, вкл., с т.25 се изменя  разпоредбата на чл.82 ал.1 от кодекса като след думите „..както и над тази възраст” се поставя запетая и се добавя „ ако учат и”. С направеното  изменение, считано от 01.01.2015г, правото на децата на наследствена пенсия от родител, в случай  че детето се е инвалидизирало до 18-, съответно до 26- годишна възраст, вече  е обусловено и от условието детето да учи.

                        Разпоредбата на чл.96 ал.1 т.4 КСО обвързва правните последици - прекратяване на отпусната пенсия, с отпадане на основанието за получаването й. Т.е. разпоредбата визира настъпване на такова обстоятелство /факт, събитие, явление/,  което се явява юридически факт, относим към конкретното материално правоотношение, чието съдържание включва индивидуалното право на отпуснатата пенсия, и с настъпване на което, се оказва неизпълнен спрямо титуляра обуславящия правото фактически състав (например детето завърши обучението си или се подобри здравословното състояние). Изменението на чл.82 ал.1 от КСО, обн.в ДВ бр.107/2014г, се свързва с нормативна промяна на условията за отпускане на наследствена пенсия. Тази нормативна промяна не опровергава, нито отменя вече придобити субективни права, т.е не се явява юридически факт, обуславящ по смисъла на чл.96 ал.1 т.4 КСО отпадане на основанието за получаване на отпуснатата пенсия. Не се касае за юридически факт, относим към конкретното административно правоотношение с предмет субективното право на наследствена пенсия на Ю.Р. и насрещното му задължение.

                        По делото не е спорно, че още през 2004г,  спрямо жалбоподателката се е осъществил фактическия състав на чл.80 ал.1—2 и чл.82 ал.1 хип.последна КСО. Придобитите от Ю.Р.: наследствена пенсия за инвалидност поради трудова злополука, наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст и наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване,  са  обусловени от  настъпилата смърт на осигурени лица, явяващи се нейни родители (първо на баща й, през м.03.2004г), впоследствие на майка й (през м.05.2004г) и правата на лични пенсии от ДОО, които последните биха били имали (защото личните пенсии на осигурените лица могат да преминават в наследствени по аргумент от чл.80 ал.1 от КСО). Наред с това, спрямо  жалбоподателката, като дете на починали осигурени лица, е било  изпълнено условието досежно здравното  състояние —по чл.82 ал.1 последна хипотеза КСО в редакция към датата на отпускане на пенсиите, тя е била трайно  инвалидизирана и това е станало до навършване на посочената от законодателя възраст (считано от 1986г, т.е. на възраст до 18 години). Същата продължава да е трайно инвалидизирана, който факт не е спорен, а и се потвърждава от представените ЕР, установяващи 100 % ТНР (ЕР ТЕЛК № 3198/12.12.2005г на л.49, ЕР ТЕЛК №0378 от 05.02.2009г на л.38, ЕР на СОТЕЛК №0549/20.02.2012г на л.31, ЕР наТЕЛК  №0498 от 20.02.2015г на л.16). Правото на жалбоподателката на наследствени пенсии посочени по вид, е признато и такива са отпуснати с влязло в сила разпореждане №1770/01.10.2004г ТП на НОИ Кърджали (л.52).

                        В случая не са налице данни за отпадане основанието за получаване от Ю.Р.  на отпуснатите й с разпореждането от 01.10.2004г наследствени пенсии от починалите й родители. Не е такова основание редакционното  изменение на чл.82 ал.1 от КСО, в сила считано от 01.01.2015г.  Изменените условия за отпускане на наследствена пенсия на децата на починалия осигурен, съгласно чл.82 ал.1 от КСО, обн.в ДВ бр.107/2014г, са приложими напред във времето, от посочената от законодателя дата на влизане в сила на изменения нормативен акт— в случая от 01.01.2015г. Считано от тази дата, условията за отпускане на наследствена пенсия ще бъдат преценявани от правоприлагащия орган спрямо подалите искане за предстоящо отпускане на такава пенсия.  Не се съдържа нормативно изискване за преоценка на вече придобитите права и вече отпуснатите наследствени пенсии, нито законодателят е  предидил прекратяването им поради неизпълнение от титулярите на нововъведено изискване. Поради това, изтъкването на обстоятелството, че Ю.Р. няма качество на учаща, макар да се е инвалидизирала преди придобиване на трудоспособна възраст, в случая не е обстоятелство, обуславящо прекратяване на придобитото от нея право на наследствени пенсии от двамата починали нейни родители.

                       

                        Не следва извод за отпадане на основанието за получаване от Ю. на наследствени пенсии поради това, че са отпуснати за определен срок, който бил изтекъл. Съгласно новия  §22с от ПЗР на КСО, в сила от 01.01.2015г, отпуснатите с начална дата до 31 декември 2014 г. пенсии по чл. 82, ал. 1 на лица, които са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст, продължават да се плащат до определените им срокове. Административният орган е счел тази разпоредба за относима, като е констатирал, че Ю.Р. „получава” наследствени пенсии конкретно посочени по вид, всяка „със срок до 01.02.2015г”.

                        Наследствените пенсии на Ю.Р. са отпуснати с разпореждане №1770/01.10.2004г ТП на НОИ гр.Кърджали /лист 52 по делото/, в които е посочено че се отпускат пожизнено. Пожизнения характер на пенсиите е обусловен от преценения като траен, необратим характер на увреждането й, обусловило неработоспособност определена пожизнено с ЕР №2386/29.11.1996 г на СО ТЕЛК Пловдив  на ІІ група инвалидност, считано от 22.01.1986г, пожизнено /л.15/.

                        Обстоятелството, че след преосвидетелстване през 2002г, резултат от влошаване на състоянието й, довело до определяне на 100 % трайно намалена работоспособност, както и при редовните преосвидителствания в решенията на органите на медицинската експертиза сочат  срок на новата оценка, не обуславя срочен характер на вече придобитото от нея пожизнено право на наследствена пенсия. Разпореждане №1770/01.10.2004г ТП на НОИ Кърджали е влязло в сила, като няма по приложената административна преписка данни да е изменяно или отменяно по реда на чл.99 от КСО. Съдът намира, че пенсионният орган не е определил срок на отпуснатата на Ю.Р. наследствена пенсия, изтичане на който по аргумент от §22с от ПЗР на КСО до е довел до пречка за изплащането й. Следва да се отбележи, че не се касае в случая за пенсия за инвалидност, която принципно се обуславя от трайната неработоспособност и отпуска за времето на неработоспособност.

                        Действително, в пенсионната преписка, приложена по делото и документите по която са приети като доказателство фигурира  разпореждание от **********/ 02.04.2012г /л.29/, в които се сочи, че с ЕР №549/20.02.2012г на ТЕЛК й определя ТНР над 90 на сто до 01.02.2015г, и  за времето от 02.02.2012—01.02.2015г, на основание чл.81 от КСО и чл.30 ал.3 от НПОС,   възобновява и определя пенсията в същия размер. Правилото на ал.3 на чл.30 от НПОС, визирано от пенсионния орган, обвързва размера на пенсиите за инвалидност и момента на начална дължимост с резултата от преосвидетелстването и неговата дата.  В случая разпореждането от 02.04.2012г, нито друго не прави отпуснатата наследствена пенсия срочна. Изявлението касае размера на пенсията, като го сочи същия, с оглед резултата от преосвидетелстването.

 

                        Разпоредбата на §22с от ПЗР на КСО, в сила от 01.1.2015г не регламентира прекратяване на отпуснати до 31.12.2014г наследствени пенсии по чл.82 ал.1 от КСО по отношение на инвалидизиралите се до 18-, съответно до 26-годишна възраст деца на починал осигурен. Видно е от съдържанието на разпоредбата на §22с, че тя визира пречка за изплащането на пенсиите, дължими по правоотношения, чийто елемент са вече придобити субективни права. Така без да регламентира отпадане на придобитите до 31.12.2014г  пенсионни права на посочената категория лица, разпоредбата въвежда пречка за реализирането им, като отменя корелативното на тях задължение по изплащане на тези пенсии, с което на практика лишава тези субективни права от съдържание. 

                        Видно от уредбата на чл.82 ал.1 КСО последна хипотеза, в редакция преди измененията й обнародвани в ДВ бр.107/2014г. е, че при осъществяване на обуславящия правото на наследствена пенсия на децата—инвалиди законов фактически състав, което осъществяване се явява признато с отпускане на този вид пенсия,  субективното право възниква в цялото свое съдържание. Срокът не е негов елемент, за да се отчита изтичането му като правопрекратяващо обстоятелство. На така признатото право на този вид пенсия, противостои задължението на съответния пенсионен орган по периодичното й изплащане. То се следва до настъпване на обстоятелства, обуславящи прекратяване на самото субективно право /отпадане на родствената връзка, отпадане неработоспособността, обучението и пр, съгласно чл.31 и сл.от НПОС/.  След като разпоредбата на чл.22с от ПЗР на КСО, нито друга разпоредба визират прекратяване на придобитите до 31.12.2014г права на наследствени пенсии от децата, инвалидизирали се до посочената от закона възраст, то тези правни последици, неправилно и в противоречие със закона са отнесени към наследствените пенсии на Ю.Р..

                        Доводът, че трайната неработоспособност на лицето е обвързана от срок според решенията на органите на медицинската експертиза, всъщност не я опровергава, т.е. не е налице основание за накърняване на придобити пенсионни права, чийто титуляр отговаря на условията за настъпването им. Правото на пенсионно осигуряване, което е вид социално осигуряване, се обхваща и защитава от разпоредбите на чл.51 ал.1 на Конституцията на Република България. То принадлежи към основните права на гражданите и е неотменимо (чл.57 КРБ). Отмяната на придобити пенсионни права,  до който резултат би се стигнало ако се приеме, че подлежат на прекратяване пенсиите по чл.82 ал.1 от КСО, придобити до 31.12.2014г от  инвалидизиралите се до 18-, съответно до 26-годишна възраст деца на починало осигурено лице, ще се окаже в противоречие с чл.57 ал.1 във вр.с чл.51 ал.1 от Конституцията на РБългария и в противоречие с принципа за социална сигурност и предвидимост, закрепен в чл.9 от Международния пакт за икономически, социални и културни права. Не се сочат, нито се установяват основания, свързани с нужда от защита на друг значим обществен или личен интерес или блага, която евентуално да оправдае прекратяването на придобити пенсионни права.

 

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, Решение № 38/ 20.05.2015г. на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора и потвърденото с него  Разпореждане № ********** от 31.03.2015г на Ръководител „Пенсионно осигуряване” ТП на НОИ Стара Загора  се явяват незаконосъобразни, поради противоречието им с материалния закон и неговата цел и следва да бъдат отменени. Преписката следва да се върне на административния орган, за издаване на ново разпореждане досежно  дължимите на лицето пенсии и техния размер, при спазване на указанията за тълкуване и прилагане на закона.

 

Направеното от процесуалния представител на жалбоподателката искане за присъждане в нейна полза на направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно, тъй като не са налице доказателства за извършването им.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ и чл.173 ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

            

ОТМЕНЯ ПО жалбата на Ю.М.Р., с адрес ***, Решение №38/20.05.2015  на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт  и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 31.03.2015г на Ръководител „Пенсионно осигуряване” (ПО) при ТП на НОИ Стара Загора, като незаконосъобразни.

 

ВРЪЩА преписката на административния орган за издаване на ново разпореждане за вида и размера на пенсиите на Ю.М.Р., при спазване на указанията за тълкуване и прилагане на закона.

 

                        ОТХВЪРЛЯ искането  на Ю.М.Р., с адрес *** за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като неоснователно.

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: