Р   Е   Ш   Е   Н   И   E

 

215                                           12.11.2015 год.                    град Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

        Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                           

                                                                       СЪДИЯ: МИХАИЛ Р.

       

при секретар З.Д., и в присъствието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Михаил Р. административно дело №293 по описа за 2015 год., за да се произнесе, съобрази следното:       

 

        

         Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

         Образувано е по искова молба на В.Л.Р. *** чрез пълномощника му по делото адв. Петко Тодоров, против Областна дирекция на МВР - Стара Загора, за заплащане на сумата от 300.00 лв., представляваща имуществени вреди от отменено наказателно постановление /НП/ на Началника на РУ „Полиция” – Чирпан..

         Първоначално искът е бил предявен пред Районен съд Стара Загора, който е приел, че делото не му е подсъдно, защото спорът е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с Определение №2287/08.08.2014 год. по гр. дело №3114/2014 год. е прекратил производството по делото и го е изпратил на Административен съд Стара Загора. С частна жалба, същото е било обжалвано и с определение №953/01.10.2014 год., постановено по частно гражд. Дело №1393/2014 год., Окръжен съд Стара Загора е  потвърдил определението.

         В исковата молба се твърди, че с Решение №7/11.04.2013 год., постановено по АНД №25/2013 год. по описа на Чирпанският районен съд е отменено изцяло наказателно постановление №102/10 от 25.02.2010 год. на Началник РУ”Полиция” - Чирпан към Областна дирекция на МВР - Стара Загора. За представителство в съдебното производство пред Районен съд Чирпан ищецът сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. в съдебното производство. Ищецът счита, че заплатената сума в размер на 300.00 лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на Началник РУ”Полиция” - Чирпан при Областна дирекция на МВР - Стара Загора. Иска от съда след установяване на твърденията в исковата молба да бъде осъден ответника по иска Областна дирекция на МВР - Стара Загора да му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер 300.00 лева, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да му се присъдят следващите се от настоящото производство разноски. 

         Ответникът Областна дирекция на МВР - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото оспорва предявеният иск като твърди, че е неоснователен. В писмения отговор на исковата молба и в съдебно заседание, както и в представена по делото писмена защита, поддържа, че не са налице всички изискуеми се по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, които да са причинени на ищеца. Платеното от ищеца адвокатско възнаграждение по повод проведеното административнонаказателно съдебно производство не представлява вреда, произтичаща от незаконосъобразен административен акт, а се следва на договорно основание. Позовава се и на това, че в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателни постановления, не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление, поради което те остават в тежест на страната, която ги е направила и не могат да се претендират по друг ред. Изложени са съображения, че в производствата по НАХД не е задължително участие на адвокат, по аргумент от разпоредбата на чл.94 от НПК, а направените разноски не представляват вреда. Договореното възнаграждение е в завишен размер, макар и делото да не е от фактическа и правна сложност. Искането му е за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

         Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на исковата претенция съгласно Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 год. на ВКС и ВАС по тълкувателно дело №2/2014 год..

         От събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

         С наказателно постановление №102/10 от 25.02.2010 год., издадено от Началника на РУ”Полиция” – Чирпан при Областна дирекция на МВР - Стара Загора, на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, глоба в размер на 10.00 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, предл първо от ЗДвП и  глоба в размер на 10.00 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, предл трето от ЗДвП, за нарушение съответно на чл.20, ал.2, предл първо, чл.100, ал.1, т.1, предл. първо и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. По жалба на санкционираното лице било образувано АНД №25/2013 год. по описа на Районен съд Чирпан, приключило с Решение №7/11.04.2013 год., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно  наказателно постановление №102/10 от 25.02.2010 год., издадено от Началника на РУ”Полиция” – Чирпан при Областна дирекция на МВР - Стара Загора.

         Видно от приложените към настоящото дело заверени копия от решението на АНД №25/2013 год. по описа на Районен съд Чирпан, че ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие от 22.02.2013 год. с адв. Димитър Пенев за процесуално представителство по АНД №25/2013 год.на Чирпанския районен съд с договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300.00 лв.. 

         По въззивното административнонаказателно дело не са били присъдени разноски, видно от приложеното решение, с което е оставено без уважение искането за присъждане на направените по делото разноски.

         Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и по същество се явява основателен, по следните съображения: 

         Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.

В случая се претендира обезвреда за имуществена щета, причинена от издадено наказателно постановление №102/10 от 25.02.2010 год. на Началника на РУ”Полиция” – Чирпан при Областна дирекция на МВР - Стара Загора, което е било отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Касае се за административнонаказателно производство по налагане на административно наказание. Т.е. налице е административна дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2/2014 от 19.05.2015 год. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд.

Безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от В.Р. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на наказателно постановление №102/10 от 25.02.2010 год., издадено от Началника на РУ”Полиция” – Чирпан при Областна дирекция на МВР - Стара Загора.  Наемането на адвокат в случая е било една закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление №102/10 от 25.02.2010 год., издадено от Началника на РУ”Полиция” – Чирпан при Областна дирекция на МВР - Стара Загора

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателни постановления, не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление, те остават в тежест на страната, която ги е направила и не могат да се претендират по друг ред. Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94 от НПК, но това не означава, че осъществяването му е в нарушение на процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че както във въззивното производство, така и в касационното такова, ищецът е бил представляван от адвокат, което предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не формалният й характер.

 Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от Михаил Михайлов  иск срещу Областна дирекция на МВР - Стара Загора е доказан по основание. 

Исковата претенция се явява доказана и по размер, тъй като видно от приложеният договор за правна защита и съдействие, се установява по безспорен начин, че ищецът е заплатил в брой договореното възнаграждение в размер на 300.00 лв. за процесуално представителство по АНД №25/2013 год. по описа на Районен съд Чирпан. Приложеният договор за правна защита и съдействие има характера на разписка, поради което удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/06.11.2013 год. по тълк. дело №6/2012 год, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 300.00 лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на наказателно постановление №102/10 от 25.02.2010 год., издадено от Началника на РУ”Полиция” – Чирпан, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Що се отнася до направеното възражение за прекомерност на възнаграждението, съдът намира, че в настоящето производство това не подлежи на съдебен контрол. Предмет на доказване в настоящето производство е претърпените вреди и техният размер, а дали договореното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, не е в компетентността на настоящия съдебен състав.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от В.Л.Р. иск срещу Областна дирекция на МВР - Стара Загора, по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло. 

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на пълномощника на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като Областна дирекция на МВР - Стара Загора бъде осъдена да заплати на В.Л.Р. сумата от 300.00 лв., от които 50.00 лв. платена държавна такса и 300.00 лв. – възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие № от 15.07.2014 год. 

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Стара Загора, ул.”Граф Игнатиев”№16, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на В.Л.Р. *** сумата от 300.00 /триста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от В.Р. имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление №102/10 от 25.02.2010 год., издадено от Началника на РУ”Полиция” – Чирпан.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Стара Загора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на  В.Л.Р. ***  с ЕГН **********, сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото. 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: