Р Е Ш Е Н И Е № 4

гр.Стара Загора 25.01.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на дванадесети януари

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретаря М.П.

и в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от ИРЕНА ЯНКОВА адм.дело № 332 по описа за 2015 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от С.И.К. *** против Заповед № 94С-203-4/1 от 13.07.2015г на Кмета на Община Мъглиж, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж „ навес с дървена конструкция, находяща се в ПИ № 060043 и ПИ 060023 по КВС на с.Ягода общ.Мъглиж. с площ84,70 В жалбата се съдържат оплаквания, че издадената заповед е незаконосъобразна като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че е налице разминаване между обстоятелствената част на заповедта и тази на констативния акт, въз основа на който тя е издадена по отношение на разпоредения за премахване обект. Поддържа, че не е конкретизирано твърдяното нарушение на чл.148 от ЗУТ. Счита, че са налице предпоставките на § 16,ал.1 от ПЗР на ЗУТ за търпимост на строежа и той не подлежи на премахване. Позовава се на издадено от Главния архитект на Община Мъглиж удостоверение за търпимост на масивен навес. Моли заповедта да бъде отменена и да му бъдат присъдени направените разноски.

Ответникът – Кмет на Община Мъглиж, с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Обосновава нетърпимост на строежа, изготвена при проверката на място, поради извършване на строителството в чужд имот и без одобрено застроително разрешение. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следната фактическа обстановка:

С оспорената заповед № 94С-203-4/1 от 13.07.2015г. на Кмета на Община Мъглиж на основание чл.225 ал.1 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „навес с дървена конструкция” със ЗП 84,70 кв.м., изпълнен от дървени колони и греди, покрит с гума и ламарини, находящ се в ПИ № 060043 и ПИ 060023 по КВС на с.Ягода общ.Мъглиж поради липса на строителни книжа и удостоверение за търпимост.

Между страните не е спорно обстоятелството, че ПИ № 060043 по КВС на с.Ягода общ.Мъглиж е собственост на жалбоподателя С.К..

При извършена проверка от служители на Община Мъглиж е съставен констативен акт № 3/ 18.06.2015г, в който е отразено, че в ПИ № 060043 са изградени незаконно навеси и постройки за отглеждане на животни, изпълнени от тухли и панели, покрити с керемиди, а навесите са с дървени греди, покрити с ламарина, гума и бетонови елементи.Част от постройките се намират извън ПИ 060043 Прието е, че строителството е с възложител и собственик С.И.К., извършено е без разрешение за строеж в нарушение на чл.148 от ЗУТ. Актът съдържа окомерна скица, в която е отразено разположението на строежа в имота.

В постъпило възражение вх.№ 94С-203-4/ 02.07.2015г против констативния акт жалбоподателят посочва, че строителството е извършено от него още пред 80-те години на ХХ век и за него му е издадено удостоверение за търпимост № 51/ 23.04.2013г от Главния архитект на Община Мъглиж. Възражението не е уважено от административния орган, който въз основа и на становище от Директора на дирекция „ИОСУТ” в общината, издава оспорената заповед за премахване на постройката като незаконен строеж.

По делото е представено Удостоверение № 51/ 23.04.2013г, издадено от Главния архитект на Община Мъглиж, за търпимост по смисъла на §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ на масивен навес, построен в ПИ № 060043 по КВС на с.Ягода общ.Мъглиж.

От показанията на разпитаните в качеството на свидетели Т.К.М. и И.Б.К. се установява, че постройките на жалбоподателя за отглеждане на животни се намират на около 2км от селото и са изградени през 1972г от баща му. Някои са направени от панели, други - от дърво.

В заключението си вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза сочи, че процесната постройка се идентифицира само като се има предвид и описанието, дадено в становището на ответника по делото. Представлява „Г” образен навес и е изпълнен от ограждащи външни стени от стоманобетонни панели и дървени колони и греди, покрити с ламарина и гума, трайно прикрепен към терена. Разположен е основно в ПИ 060023 и малка част попада в ПИ 060043 в югоизточната му част. За имота няма изработен подробен устройствен план, а статутът му е за стопански двор. Според експерта строежът е от шеста категория. Не е идентичен с посочения в Удостоверение за търпимост № 51/ 23.04.2013г, издадено от Главния архитект на Община Мъглиж. За него липсва изискуемото от § 103 Строителните правила и норми за изграждане на населените места и от ЗУТ разрешение за строеж като последното се издава без инвестиционен проект, но със становище на проектант-конструктор.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която оспореният административен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Заповед № 94С-203-4/1 от 13.07.2015г. е издадена от компетентен орган - Кмета на Община Мъглиж, чиито правомощия да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория са дадени с чл.225а, ал.1 от ЗУТ.

Заповедта е издадена в писмена форма, но не съдържа в пълнота всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК. Като фактически основания, върху които основава своето разпореждане, Кметът на Община Мъглиж е посочил наличието на констативен акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ за незаконен строеж, извършен без необходимите строителни книжа от жалбоподателя С.К.. Установените факти са квалифицирани под правната норма на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Не е отразена година на строителството, не е уточнено местоположението на строежа и не му е дадено подробно описание с технически характеристики и параметри, което да позволява еднозначното му идентифициране, да позволи организиране на адекватна защита и да изключи възможността да възникне грешка при премахването му. Такива данни не се съдържат и в предхождащия издаването на заповедта констативен акт. По тази причина посоченият процесуален порок е съществен и не може да се преодолее в съдебната фаза чрез доказателства или изложени в съдебния акт правни съображения, основани на депозираното на становище от административния орган изх.№ 11-01-2/ 18.01.2016г, изготвено за нуждите на делото

Действително не са изложени и съображения относно търпимосттта на строежа във връзка с подаденото възражение от адресата на заповедта против съставения констативен акт. Административният орган, както и съдът, служебно са длъжни да изследват наличието на условия за признаване статут на търпимост на строежа, доколкото такъв статут е пречка за премахването му. Но след като административният орган не е установил посоченото обстоятелство, това следва да направи съдът, който също има право да събира доказателства.

Дори да се приеме, че оспорената заповед е процесуално изрядна и с нея е разпоредено премахване на незаконен строеж, т, съдът счита, че е постановена при липсата на посочените фактически основания за издаването й. Законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя, т.е. съдебната инстанция по същество преценява материалната законосъобразност на акта на база посочените в него фактически основания за издаването му като проверява дали те действително са съществували и ако отговорът на този въпрос е положителен - следват ли от тях по силата на правната норма разпоредените от административния орган правни последици. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, установяването на фактическите основания за издаване на заповедта е в тежест на административния орган.

От събраните по делото и неоспорени доказателства се установява, че процесният навес, описан в към констативнен акт № 3/ 18.06.2015г представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, тъй като постройката е масивна и закрепена трайно към терена, от шеста категория. Не се спори, че строителството е извършено без разрешение за строеж. Спорният въпрос по делото е дали строежът е търпим по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127 от ЗИД на ЗУТ /в сила от 26 11.2012г, следователно приложим в хода на образуваното административно производство/, при условията на който не би подлежал на премахване.

Представеното Удостоверение № 51/ 23.04.2013г, издадено от Главния архитект на Община Мъглиж, освен, че не касае процесния навес, няма обвързваща доказателствена сила в настоящото производство.

Съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 07.04.1987 г., респективно до 31.03.2001 г., както и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. При липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. Както се посочи, в заповедта не е отразено времето на извършване на строежа. В съдебната фаза на производството жалбоподателят установи чрез свидетелски показания, че изграждането е извършено през 1972г, което не съответства на изложеното от него в подаденото възражение срещу констативния акт - 80-те години на ХХ-ти век. Предвид липсата на възприето от административния орган конкретно обстоятелство в тази насока и на доказателства, опровергаващи установяванията от показанията на свидетелите, съдът приема, че годината на изграждане на строежа е 1972г.

В конкретния случай процесният ПИ е със статут на стопански двор към настоящия момент и преди включването му в КВС се е намирал извън границите /строителни/ на с.Ягода като в имота са разположени само постройки за отглеждане на животни. По смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ „правилата и нормативите” представляват техническите, строителни изисквания към обектите. Само те от значение при преценката за търпимостта на строеж, което не е идентично с узаконяването му. Разликата е, че търпимият строеж остава незаконен, но не подлежи на премахване.

Съгласно разпоредбата на § 103, ал.1 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места /ДВ бр.75 от 1959г, отм.ДВ бр. 69 от 1977г/, е допустимо изграждане на стопански постройки извън населените места при спазване на нормативно изискване, визирано в ал.3, за издаване на разрешение за строеж от председателя на окръжния, съответно градския народен съвет по обоснован доклад на главния архитект след съгласуване на идейнозастроителното разрешение с Държавния комитет по строителство и архитектура. Безспорно разрешение не е представено в производството, но понеже по тази причина строежът се квалифицира като незаконен, липсата на разрешение не е относима към признаване на неговата търпимост. От данните по делото за техническите характеристики на постройката е видно, че за нея няма отклонение от техническите изисквания за застрояване на селскостопански постройки по § 103, ал.1 от Строителните правила и по ЗУТ, потвърдено от разпита на експерта по назначената съдебно-техническа експертиза.

Тези обстоятелства - 1.постройката съответства устройствения статут на имота /стопански двор/ и 2. отговаря на строителните правила и норми, действали към 1972г и предвидените в действащия ЗУТ, ведно с категорично установеното от свидетелските показания изграждане преди 1987г обуславят наличието на приложното поле на ал. 1 от § 16 ПР на ЗУТ. По изложените съображения обратният извод на вещото лице в изготвеното от него заключение не се споделя от съда. Търпимите строежи не подлежат на премахване, което само по себе си обосновава незаконосъобразност на издадената за целта заповед и представлява основание за нейната отмяна.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10лв и адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв, договорено и заплатено, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 06.08.2015г.

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК и чл.215, ал.7 от ЗУТ, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 94С-203-4/1 от 13.07.2015г на Кмета на Община Мъглиж, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж„ навес с дървена конструкция, находяща се в ПИ № 060043 и ПИ 060023 по КВС на с.Ягода общ.Мъглиж, ПО ЖАЛБАТА на С.И.К. ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА Община Мъглиж ДА ЗАПЛАТИ на С.И.К. сумата 160 /сто и шестдесет/лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :