Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                       № 263       04.01.2016г.      град Стара Загора

    

   В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на първи декември две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                           

                                                                                   СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

при секретар   М.П.

и с участието на прокурора                                                                                                           

като разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 368 по описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.    

 

            Образувано е по жалба на Г.М.Д. ***, срещу Заповед № ЧР-13-031/ 04.08.2015г на Директора на Областна дирекция „Земеделие” (ОДЗ) гр.Стара Загора, с която на основание чл.107 ал.1 т.7, вр чл.7 ал.1 т.6 отЗДСл, чр. 14 от Закона за администрацията, т.199 от Класификатора на длъжностите в администрацията и чл.108 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение между дирекцията и Г.Д. на заеманата от нея длъжност„началник на общинска служба по земеделие”.

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му в несъответствие с изискванията за форма и съдържание, в противоречие на материалноправните разпоредби на ЗДСл. Жалбоподателката поддържа, че спрямо нея не са налице сочените в заповедта предпоставки за прекратяване на правоотношението й, а именно —поддържа, че към датата на преназначаването й е имала изискуемите за длъжността висше образование и образователно квалификационна степен „професионален бакалавър” по „специалност стопанско управление”, а впоследствие и ОКС магистър. Твърди, че е имала ранг ІІІ младши, което произтичало от получените при атестацията й през 2013 и 2014г оценки. Сочи наличен изискуемия за длъжността професионален опит, който основава на придобития трудов стаж в ОС „Земеделие” в периода от 21.04.2003г —05.08.2015г и за който счита че изпълнява изискването да е от област, свързана с функционалните задължения на длъжността и да надвишава 4 години. По подробно изложените съображения моли оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна и да й бъдат присъдени направените от нея разноски по делото.   

 

            Ответникът по жалбата -  Директор на Областна дирекция „Земеделие” гр.Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото –адв.Т.Брайков оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че ранга „ІІІ младши”, вписан в заповедта за преназначаване на жалбоподателката е погрешно посочен и че тя не е притежавала така посочения ранг , който е и необходимия за заемане длъжността. Поддържа наличие и на другите, посочени в заповедта материално правни предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение. Искането към съда е да отхвърли жалбата.

           

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От фактическа страна не е спорно, че Г.М.Д. работи в Областна дирекция Земеделие —Стара Загора от 21.04.2003г, когато е назначена по трудово правоотношение с МЗГ /л.172/ на длъжност „младши специалист” в ОСЗГ Гълъбово, прекратено на 15.02.2011г със Заповед №РД-24012 от 14.02.2011/л.103г/. От същата дата 15.02.2011г. е назначена като младши експерт в ОСЗ Братя Даскалови със Заповед №РД—24-013/15.02.2011г. на Директора на ОДЗ Стара Загора /л.94/. С посочената заповед, освен че са определени параметрите на служебното правоотношение, на служителката е присвоен минималния ранг за длъжността — „V младши”. Впоследствие, със Заповед №рд-24-021/11.03.2011г е преназначена също на длъжност „младши експерт” от ОСЗ Братя Даскалови в ОСЗ Гълъбово, също с ранг V младши —л.91.

От приложената длъжностна характеристика за длъжността „младши експерт” /на 82, л.77 и на л.58/ е видно, че същата е експертна, с аналитични функции, с оглед естеството на задълженията (първо дейности, свързани с регистрацията на земеделските производители, прием, проверка и регистрация на декларации по чл.69 и 70 от ППЗСПЗЗ, регистрация на договори за аренда, впоследствие —изготвяне и презаверка на скици, събира и отчита  такси по тарифата за поземлената собственост, регистрация в ИСАК и пр). Оценката за индивидуално изпълнение на длъжността, дадена в резултат атестирането на Д. за 2011г е —изпълнението е над изискванията (формуляр на л.74), за 2012г— „изпълнението напълно отговаря на изискванията”); за 2013г.-изпълнението надвишава изискванията (формуляр на л.34).

С писмо изх.№ЧР-24-1524/18.11.2013г на Директора на ОДЗ Стара Загора на Г.Д.,***, е отправено предложение да бъде преназначена и заеме длъжността „началник” на ОСЗ Гълъбово в ГД”Аграрно развитие” в ОДЗ Ст.Загора, което тя приема с писмо вх.№ ЧР-24—1524/18.11.2013г.(л.45—46).

Считано от 18.11.2013г, със заповед ЧР -13-025 от 18.11.2013г на Директора на ОДЗ Стара Загора, на основание чл.82 ал.1 от ЗДСл Г.М.Д. е преназначена от длъжност „мл.експерт” на длъжност „началник” на Общинска служба по земеделие в гр.Гълъбово. Посочено е в тази заповед придобито от служителката образование —висше, степен „бакалавър” специалност „стопанско управление”, професионална квалификация „мениджър”, съгласно диплом рег.2856/29.12.2008г на Земеделски колеж в гр.Пловдив, посочен е ранг— ІІІ младши.

Оценката за индивидуално изпълнение на длъжността „началник ОСЗ Гълъбово” дадена в резултата атестирането за 2014г на л.22—26 е „изпълнението  надвишава изискванията”.

Г.Д. е с висше образование, съгласно  диплома  за висше образование рег.2856/29.12.2008г издадена от Земеделски колеж в гр.Пловдив (л.120) тя е придобила образователно квалификационна степен „професионален бакалавър”, специалност „стопанско управление”, а съгласно диплома за висше образование издадена с рег.№0940/13.07.2015г на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите, гр.Пловдив, същата е придобила и образователно квалификационна степен „магистър”, специалност „управление на проекти”.

С оспорената по делото Заповед №ЧР-13-031/04.08.2015г на Директора на ОДЗ Стара Загора (л.19)  е прекратено служебното правоотношение между дирекцията и Д., като началник на общинска служба по земеделие в ОДЗ Ст.Загора, ГД „АР”, Общинска служба по земеделие гр.Гълъбово. От фактическа страна заповедта е мотивирана с това, че при преназначаването на държавния служител на длъжността „началник на общинска служба по земеделие” не са били спазени условията на чл.7 ал.1 т.6 от ЗДСл, а именно служителят не отговаря на минималните изисквания за заемане на длъжността, установени с т.199 Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА), приет с ПМС №129/20.06.2012г, а именно — не притежава изискуемата ОКС —„бакалавър”, не притежава необходимия минимален ранг „ІІІ младши” и не притежава изискуемия професионален опит от 4 години в област или области, свързани с функционалните задължения на длъжността от ръководно ниво 7А,като нарушението се сочи, че съществува и към момента на прекратяване на служебното правоотношение. От правна страна, заповедта е основана на чл.33 ал.1 от ЗСПЗЗ, чл.3 ал.3, т.8 от Устройствения правилник на Областните дирекции „Земеделие”, чл.107 ал.1 т.7, вр чл.7 ал.1 т.6 отЗДСл, чр. 14 от Закона за администрацията, т.199 от Класификатора на длъжностите в администрацията и чл.108 от ЗДСл

           

            По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на оспорената заповед, документите, съдържащи се в служебното досие на Д., образувано и водено от ОДЗ Земеделие Ст.Загора, копия на служебната й книжка и дипломи за придобито висше образование и образователно—квалификационни степени.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

            Оспорената заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на Д.,*** надлъжността началник на ОСЗ Гълъбово, е издадена от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл.108 ал.1 от ЗДСл, органът, компетентен да прекрати служебното правоотношение орган е органът по назначаването, а за служителите в областните дирекции „Земеделие” това е директорът на съответната ОДЗ, който съгласно разпоредбата на чл.3 ал.3 т.8 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие има правомощията да назначава държавните служители, да изменя и да прекратява служебните правоотношения с тях. 

            Оспорената заповед е в надлежна, писмена форма. Съгласно чл.108 ал.1 от ЗДСл, заповедта  следва да съдържа „правното основание за прекратяване, придобития ранг и дължимите обезщетения”.  В случая заповедта съдържа посочване на фактическите и правни основания, обусловили издаването й, както и дължимите на жалбоподателката обезщетения. Макар да не е посочен придобития от последната ранг, съдът намира това нарушение за несъществено такова. Рангът е израз на професионалната квалификация на държавния служител като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на длъжността(чл.73 ал.1 ЗДСл). Ранговете на държавните служители се разделят в две групи: „младши ранг” и „старши ранг”, всеки от които има по пет степени. Съгласно ал.3 на чл.73 ЗДСл, минималния ранг за всяка длъжност се определя в Класификатора на длъжностите в администрацията по чл.2, като за ръководни длъжности се определя най—малко трети младши ранг. В оспорената изрично е отбелязано, че Д. не притежава изискуемия за заеманата от нея длъжност трети младши ранг, като това е и спорното по делото обстоятелство, поради което съдът намира, че липсата на изрично посочване в заповедта на  придобития от жалбоподателката ранг не обективира съществено нарушение на изискванията за форма и съдържание на оспорената заповед.

 

            При преценка материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът съобрази следното.

            Съгласно разпоредбата на чл.107 ал.1 т.7 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавния служител е назначен при неспазване на условията по чл.7 и нарушението съществува към момента на прекратяване на правоотношението. Следователно материалноправните предпоставки, които следва да са осъществени кумулативно, за да възникне визираното правомощие на органа по назначаването са следните: първо, да е било допуснато нарушение, обективирано в неспазване на някое от условията по чл.7 от ЗДСл при назначаване на държавния служител на заеманата от него длъжност и второ, това нарушение да съществува към датата на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл.7 от ЗДСл регламентира изискванията към лицата за заемане на държавна служба, както и въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за професионалното, компетентно и добросъвестно изпълнение на служебните задължения.  Според чл.7 ал.1 т.6 от ЗДСл, лицето, което се назначава за държавен служител следва да отговаря и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. Такива изисквания са прецизирани в Класификатора на длъжностите в администрацията(ПМС №129/26.06.2012г, ДВ бр.49/29.06.2012г).

            В оспорената заповед са визирани три нарушения на чл.7 ал.1 т.6 от ЗДСл, съществували към датата на преназначаването на Г.Д. на длъжността „началник на Общинска служба земеделие” гр.Гълъбово в Областна дирекция Земеделие —гр.Стара Загора, изразяващи се в непритежаване от нея на квалификационната степен „бакалавър”, непритежаване на необходимия ранг ІІІ младши, липса необходимия професионален опит от 4 години в област, свързвана с функционалните задължения, за същите се сочи и че съществуват към датата на издаване на оспорената заповед.

            В  случая към заеманата от жалбоподателката длъжност по служебно правоотношение с ОДЗ Ст.Загора — „началник на общинска служба по земеделие” са относими изискванията, посочени в т.199 от КДА а именно — да има висше образование, квалификационна степен бакалавър, ранг ІІІ младши, професионален опит от 4 години. Тези изисквания са кумулативно дадени, съгласно КДА, а не алтернативно, както е посочено в длъжностната характеристика на длъжността, представена от жалбоподателката на л.12 по делото.

            От доказателствата по делото се установи, че към 18.11.2013г, когато е преназначена на длъжността „началник на общинска служба земеделие” Г.Д. е притежавала висше образование, квалификационна степен „професионален бакалавър”, съгласно  диплома  за висше образование с рег.2856/29.12.2008г, издадена от Земеделски колеж в гр.Пловдив (л.120). Квалификационната степен „професионален бакалавър” е под- вид на ОКС „бакалавър”, за придобиване на която в съответствие с учебния план сеизискват не по—малко от 180 кредита със срок на обучение не по —малък от три години (чл.42 ал.1, т.1  б.”а” от Закона за висшето образование. На следващо място, диплома за висше образование издадена с рег.№0940/13.07.2015г на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите, гр.Пловдив, към датата на издаване на оспорената заповед, жалбоподателката е придобила и образователно—квалификационна степен „магистър” като степен на висшето образование по т.2 на чл.42 ал.1 от ЗВО. Следователно жалбоподателката отговаря на изискванията за вид и степен на образование, с които се свързва заемането на длъжността. Така посоченото в оспорения акт нарушение на чл.7 ал.1 т.6 от ЗДСл, вр.с чл.199 от КДА, изризяващо се в непритежаване от Д. на образователно квалификационна степен нито е съществувало към 18.11.2013г, нито съществува  към 04.08.2015г.

            Жалбоподателката обаче не е отговаряла към датата на преназначаването й на условието да притежава минимално необходимия за заемане на длъжността   професионален опит от поне 4 години. За да е изпълнено това условие, следва да се вземе предвид периодът от време, през който служителят е изпълнявал дейности в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност, съгласно чл.2 ал.2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Според функциите, с изпълнение на които се свързват длъжностите в администрацията са ръководни, експертни и технически (чл.13 ал.2 ЗА).  Длъжността „началник на общинска служба земеделие” е „ръководна” (ръководно ниво 7А), видно от чл.4 от Наредбата за прилагане на КДА. Изпълнението й се свързва с ръководни и контролни функции съгласно длъжностната характеристика (л.12, напр.ръководи, организира и контролира цялостната дейност, контролира законосъобразното събиране и отчитане на финансовите средства в ОСЗ, контролира процеса по възстановяването на правото на собственост и пр).  Такива функции не са присъщи на длъжността „младши експерт”, която с оглед наименованието й и естеството на функции, предвидени с длъжностната характеристика, както и по аргумент от т.290 от КДА и чл.6 от Наредбата за прилагането на КДА се определя като експертна длъжност. Не включва ръководни функции и длъжността „младши специалист”, заемана преди това от жалбоподателката по трудово правоотношение, нито полагания от нея труд преди 2003г..

            Т.е при сравнението на системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика за длъжността „началник на ОСЗ” с тези, характерни за длъжността „младши експерт”в ОСЗ, или „младши специалист” в ОСЗ, заемани от жалбоподателката преди преназначаването й, следва, че са налице съществени различия между тях. Поради това, не може да се приеме, че жалбоподателката до преназначаването й на процесната длъжност е извършвала дейност в области, чието функционално изпълнение е в сходство с функциите, присъщи на длъжността началник на ОСЗ в гр. Гълъбово. Професионалния опит се доказва с официални документи за трудов стаж, служебен стаж, осигурителен стаж и за извършване дейност в чужбина, съгласно чл.2 ал.3 от същата Наредба. В случая  от представената от Д. служебна книжка, не се установява придобит до заемането на длъжността началник на ОСЗ стаж в област, свързвана с ръководни функции, нито се доказа към датата на прекратяване на служебното правоотношение натрупан такъв стаж. Периода на прослужено време в МЗХ на Д. от 4 г., 5 мес.21 дни, отразен в служебната й книжка (л.188) касае времето 15.02.2011г—06.08.2015г., като обхваща натрупания стаж на заеманите от нея длъжности младши експерт и началник на ОСЗ. Периода от време, в който тя е изпълнява длъжността „началник ОСЗ” 18.11.2013г—06.08.2015г. от близо 1 год.,8м и 18дни е недостатъчен за удовлетворяване на поставеното от законодателя условие за заемане длъжността —за е налице професионален опит от минимум 4 години, натрупан в посочените области на дейност. Нарушението съществува към датата на издаване на оспорения акт и по естеството си е достатъчно основание за прекратяване на служебното правоотношение на това основание.

Налице е и несъответствие на жалбоподателката с изискванията за ранг. При първоначалното й постъпване като служител в държавната администрация й е присвоен ранг V младши. Не е налице изричен акт, с който да е повишена в ранг след тази дата по реда на чл.75 от ЗДСл. Жалбоподателката твърди, че е била повишена  в ранг , с оглед резултата от атестирането й за периода на 2013 и 2014г, когато й е поставена оценка „изпълнението надвишава изискванията”. Повишаването е правомощие на органа по назначаването, което се упражнява с изричен негов акт, при наличие на определени в закона и наредбата по чл.76 ал.11 предпоставки. Т.е. независимо дали са налице или не предпоставките в закона, липсата на изричен акт, който да определи повишаване в ранг на жалбоподателката, е пречка да се приеме, че тя притежава по—висок от V мл. ранг.

В разпоредбите на чл.74 ал.2—ал.4 отЗДСл са предвидени облекчени възможности за заемане на държавна служба от лица, които постъпват за първи път на държавна служба и при повишаване в длъжност, но които не се доказва да са били осъществени спрямо Г.Д., доколкото същата е била преназначена на основанията на чл.82 ал.1 от ЗДСл.

Следователно при преназначаването й на длъжност „началник на общинска служба по земеделие” считано от18.11.2013г Г.Д. не е отговаряла на изискванията за изпълнение на длъжността, което нарушение съществува към 04.08.2015г, поради което е осъществен фактическия състав на чл.107 ал.1 т.7 вр.с чл. 7 ал.1 т.6 и чл.82 ал.1  ЗДСл и са изпълнени материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното й правоотношение.

 

При издаване на оспорената заповед не се установиха нарушения на административно—производствените правила, които да обуславят отмяната  й на това основание, нито несъответствие с целта на закона.

 

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четврто от АПК, Старозагорският административен съд,  

                       

                                        Р     Е     Ш     И     :

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.Д. ***, срещу Заповед № ЧР-13-031/ 04.08.2015г на Директора на Областна дирекция „Земеделие” гр.Стара Загора, с която  е прекратено служебното правоотношение между дирекцията и Д. на заеманата от нея длъжност„началник на общинска служба по земеделие”, като неоснователна. 

 

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                    СЪДИЯ: