Р
Е Ш Е
Н И Е
№
35 25.02.2016г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора като разгледа докладваното
от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 384 по описа за 2015г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба на „Амброзия”
ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора ж.к. „Железник” ул.
„Ген.Иван Пашинов” № 33, с ЕИК 123103761, представлявано от управителя Евгений
Христов Енев, против Заповед № 10-00-1271 от 05.06.2015г, издадена от Кмета на
община Стара Загора, с която на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ е разпоредено
премахване на незаконен строеж от пета категория „Месопреработвателно
предприятие - преустройство на съществуваща сграда със застроена площ от 68.40
кв.м и изграждане на пристройка към нея със застроена площ 355.03 кв.м”,
изпълнен от „Амброзия”ЕООД.
В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед, като по същество изложените съображения са за
постановяването й в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и при неспазване на
императивните законови изисквания за форма и съдържание на акта. В съдебно
заседание и в представеното писмено становище жалбоподателят чрез пълномощника
си по делото оспорва извода на административния орган за наличие на незаконен
строеж, като твърди, че към момента на изграждането му са били налице
Разрешение за строеж № РС-И 485 от 26.07.2004г и одобрен инвестиционен проект,
съставяни са необходимите актове и протоколи по време на строителството, и
строежът е бил надлежно въведен в експлоатация с Удостоверение № Уве-И-450 от
27.12.2006г. Счита, че отмяната единствено на разрешението за строеж, обявена
четири години след въвеждане на строежа в експлоатация не обосновава извод за
незаконност на строежа. В жалбата са
изложени и оплаквания за липса на
изискуеми реквизити в съдържанието на оспорената заповед, а именно – липса на
мотиви и адресат на задължението, неясно формулирана разпоредителна част.
Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените
от дружеството разноски по делото.
Ответникът по жалбата
– Кмет на Община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и
моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт,
като издаден от компетентен орган, при спазване на
административно-производствените правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби на които се основава, е правилен и законосъобразен.
Въз основа на съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С Разрешение за строеж
№ РС-И № 485 / 26.07.2004г., издадено от Главния инженер на община Стара
Загора, въз основа на подадено заявление с вх.№ РС-514/ 05.07.2004г. и
съгласуван и одобрен инвестиционен проект за обект от пета категория:”Месопреработвателно
предприятие върху 423.43кв.м. застроена площ; 423.43кв.м. разгърната застроена
площ, с капацитет: персонал-12 души; посетители – 20 души” в УПИ №I-11316 от кв.651 по плана на гр.Стара Загора, с
административен асрес: ул.”Ген.Иван Пашинов”, на Константин Борисов Ботев и
Зорница Борисова Ботева е разрешено да извършат предвидените в одобрения
инвестиционен проект във фаза „Технически проект” строително-монтажни работи:
преустройство на съществуваща сграда със ЗП 68.40 кв.м (за нея Разрешение за
ползване №300 от 08.07.1997г) и изграждане на пристройка към нея със ЗП 355.03
кв.м, площадкова канализация ф200Б с дължина 33 м и мазнинозадържател. С протокол от 25.05.2005г. е дадена строителна линия и ниво на строежа.
След приключване на
строителната дейност, е бил съставен Акт обр.15 от 12.07.2006г. за установяване
годността на строежа за приемането му. Съгласно удостоверение № У452 -233 от
11.07.2006г на Началник отдел „Кадастър и Регулации” в община Стара Загора строежът е нанесен на действащия кадастрален
и регулационен план. Съгласно удостоверение № уве-И 450 от 27.12.2006г,
издадено от Директор на Дирекция „ТСУ” в Община Стара Загора строежът
„Месопреработвателно предприятие” с посочените по-горе технически параметри се въвежда в експлоатация.
Видно от нотариален
акт № 121 т.ІІ, рег.№4096, дело №275 /2005г. на нотариус Пламен Иванов, на
27.06.2005 г.е бил сключен договор, по силата на който Зорница Ботева, чрез
пълномощника си Гунка Ботева и Константин Ботев са учредили в полза на „Амброзия”
ООД, гр.Стара Загора право на строеж върху УПИ І11316, от кв.651з,
целият имот от 659 кв.м, при посочени граници, за построяване на
Месопреработвателно предприятие, като суперфициарът се задължава да извърши
преустройство на съществуваща сграда със застроена площ 68.40 кв.м и да изгради
пристройка към нея със застроена площ от 355.03 кв.м и обща площ на
суперфицията 423.43 кв.м, и състоящо се от хладилни помещения за суровини и
разфасовки и съхраняване на готова продукция; работни помещения за обработка на
готова продукция, пълначно, термична обработка, охлаждане и опаковане на
продукция; складове за подправки, амбалаж и спомагателни материали; помещения
за почистване и дезинфекциране на инвентар и амбалаж, помещения за експедиция,
технолог и ДВСК, санитарно-битови помещения за персонала и стая за почивка;
помещения за чистачен инвентар, детергенти и дезинфенктанти; за сумата 12332,50
лв.
По предявен на
21.05.2008г. от Зорница Борисова Ботева граждански иск, с влязло в сила решение
№8 от 16.01.2009г. по гр.д. № 740 / 2008г на Старозагорския Районен съд е
обявен за нищожен договора, обективиран в нотариален акт №
121/27.06.2005г,т.ІІ, рег. № 4096, дело № 275 /2005г на нот.Пламен Иванов, в
частта, с която Зорница Борисова Ботева от гр.Стара Загора, чрез пълномощника
си Гунка Ботева, като собственик на ½ ид.част от УПИ І-11316, кв.651
б”з”, целия от 659 кв.м, е учредила на „Амброзия” ООД гр.Стара Загора, ЕИК
123103761, право на строеж върху 1/2 ид.част от недвижимия имот, по силата на
което „Амброзия” ООД да стане изключителен собственик на постройка:
„Месопреработвателно предприятие” като извърши преустройство на съществуваща
сграда със застроена площ 68.40 кв.м и изграждане на пристройка към нея със
застроена площ от 355.03 кв.м и обща площ на суперфицията 423.43 кв.м и
състоящо се от описаните помещения, чл.26 ал.2 от ЗЗД- поради липса на съгласие
на Зорница Борисова Ботева. Решението е оставено в сила с Решение по въззивно
гр.д. № 127 / 2009г. по описана Старозагорския
окръжен съд.
Със заповед №
ДК-10-ЮИР -22 от 15.03.2011г на началника на РДНСК –Югоизточен район, по жалба
на Зорница Борисова Ботева са отменени одобрения проект и Разрешение за строеж
№ РС-И- 485 /26.04.2004г., издадено от главния инженер на община Стара Загора.
По жалба на „Амброзия” ООД, с влязло в сила решение №266 от 05.12.2011г по
адм.д. № 148 / 2011г на Старозагорския административен съд, поправено с Решение
за поправка на явна фактическа грешка №1138 от 26.06.2012г, е отменена заповед № ДК-10-ЮИР -22 от
15.03.2011г на началника на РДНСК –Югоизточен район в частта й, в която е
отменен одобрения инвестиционен проект за горепосочения строеж
„Месопреработвателно предприятие” /ЗП и РЗП 423,43 кв.м./, а оспорването срещу
същата заповед в частта й, с която се отменя разрешението за строеж за същия
строеж е отхвърлено. За да потвърди отмяната на строителното разрешение съдът е
възприел изложените от началника на РДНСК съображения за издаването му от некомпетентен орган, тъй като към датата
на издаването му - 26.07.2004г. главният инженер на общината формално не разполагал с правомощия за издаването на
такъв акт, тъй като Заповед № 1128 от 29.07.2004г на главния архитект на
общината, с която такива правомощия са му изрично делегирани, е изведена три
дни след това и действа занапред във времето.
Посочено е още, че Гунка Ботева не е била изрично упълномощена от
Зорница Ботева да подаде заявление за издаване на РС с посочения предмет, от
което е изведено, че такова заявление от Зорница Ботева липсва.
Със заявление,
постъпило в РДНСК –ЮИР, РО Стара Загора на 09.05.2012г. Зорница Борисова Ботева
чрез пълномощника си адв.А.Желязков, е отправила искане за издаване на заповед
за премахване на посоченото месопреработвателно предприятие като незаконен
строеж. Това заявление, имащо характер на сигнал, е изпратено от началника на
РДНСК-ЮИР на Кмета на община Ст.Загора
за произнасяне по компетентност (писмо изх. № ЮИР-СЗ-97-01-298 от
27.11.2012г.). В посоченото писмо изрично е отбелязано, че за да е налице
хипотезата на чл.225 ал.2 т.1 от ЗУТ, следва да се констатира наличие на строеж,
извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, какъвто
според органа този случай не е. Със
заявление вх.№10-01-303 от 17.01.2013г
Зорница Ботева е отправила и към кмета на община Стара Загора искане за
премахване на гореописания строеж.
Със Заповед №
10-00-1913 от 22.08.2013г. на Кмета на община Стара Загора, на основание
чл.225а ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.223 ал.1 т.8 от същия закон, е разпоредено
да бъде премахнат незаконния строеж „Месопреработвателно предприятие”
/преустройство на съществуваща сграда със застроена площ от 68.40 кв.м и
изграждане на пристройка към нея със застроена площ от 355.03 кв.м” – строеж
V(пета) категория, в УПИ І-11316, кв.651з по плана на гр.Стара Загора, с адрес
ул. „Ген.Иван Пашинов” №33. От фактическа страна, органът се е основал на
обстоятелството, че с влязла в сила Заповед №ДК-10-ЮИР-22 от 15.03.11г на
началник РДНСК-ЮИР е отменено разрешението за строеж №РС-И-485/26.07.2004г за
„Месопреработвателно предприятие-преустройство на съществуваща сграда ЗП 68.40
кв.м и изграждане на пристройка към нея със ЗП 355.03 кв.м” –строеж пета
категория с възложители Константин Борисов Ботев и Зорница Борисова Ботева.
Тази заповед е обжалвана от „Амброзия”ЕООД пред Административен съд Стара
Загора и с Решение № 12 от 13.02.2014г., постановено по адм.дело № 422/ 2013г.
по описа на същия съд, е отменена като незаконосъобразна. Съдът е приел, че
съществуващото несъответствие в описанието на незаконния строеж, обективирано в
съставения констативен акт и в издадената въз основа на него заповед, има за
последица липса на констативен акт, удостоверяващ съществуването и вида на
строежа – предмет на премахване, която липса, с оглед императивната разпоредба
на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, се явява съществено нарушение на административно
производствените правила и обуславящо отмяна на заповедта само на това
основание. Изложени са и съображения за постановяване на заповедта при
неизяснена фактическа обстановка в нарушение на изискването по чл.35 от АПК,
доколкото в случая не бил изследван въпросът и в сдъдържанието на заповедта
липсвало разграничение и конкретизация коя част от описания строеж подлежи на
премахване като незаконна и коя подлежи на запазване. Съдебното решение е
влязло в законна сила на 22.04.2014г.
На 19.02.2015г.
работна група от трима служители от администрацията на община Стара Загора,
снабдени с правомощия да извършват
контрол по строителството (видно от представените по делото длъжностни
характеристики), е извършила повторна проверка на процесния строеж. При
проверката е установено, че строителството
е изпълнено съгласно одобрените от главния архитект на община Стара Загора
проекти и издадено разрешение за строеж № РС-И-485 /26.07.2004г след което е
въведен в експлоатация с издадено УВЕ –И-450 от 27.12.2006г. Поради последваща
отмяна на издаденото Разрешение за строеж с решение № 266 от 25.03.2011г на
Административен съд Стара Загора комисията приема, че обект
„Месопреработвателно предприятие - преустройство на съществуваща сграда със
застроена площ от 68.40 кв.м и изграждане на пристройка към нея със застроена
площ 355.03 кв.м” се явява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от
ЗУТ. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.148 от ЗУТ. Имотът, в който е
извършено строителството е собственост на наследниците на Борис Костадинов
Ботев, а възложител и собственик на строежа е „Амброзия”ЕООД с ЕИК 123103761.
Строежът е V категория, съгласно чл.137 от
ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.
Горепосочените обстоятелства са описани и удостоверени в Констативен акт № 48/
19.02.2015г. /съдържащ и окомерна скица на строежа/, който е подписан от Елена
Енева – търговски пълномощник на „Амброзия”ЕООД. В указания 7-дневен срок,
считано от 23.04.2015г., от името на дружеството е подадено възражение срещу
съставения констативен акт.
С обжалваната в
настоящото производство Заповед № 10-00-1271 от 05.06.2015г. на Кмета на община
Стара Загора, на основание чл.225а ал.2 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат
незаконен строеж пета категория:
„Месопреработвателно предприятие - преустройство на съществуваща сграда със
застроена площ от 68.40 кв.м и изграждане на пристройка към нея със застроена
площ от 355.03 кв.м”, находящ се в УПИ I-320, кв.6518 по плана на гр.Стара Загора, изпълнен
от „Амброзия” ЕООД, ЕИК 123103761, адрес на управление кв.”Железник”,
ул.”Ген.Иван Пашинов” № 33, представлявано от Евгений Христов Енев. В мотивите
са изложени установените обстоятелства в съставения Констативен акт № 48/
19.02.2015г. относно изпълнението на строежа съгласно одобрените на 19.05.2004г
от Главния архитект на Община Стара Загора проекти и издаденото разрешение за
строеж РС-И-485/ 26.07.2004г., и въвеждането на същия н експлоатация с издаденото
Удостоверение № УВЕ-И-450/ 27.12.2006г., както и последвалата отмяна на
строителното разрешение с решение № 266/ 05.12.2012г. на Административен съд
Стара Загора, при което е прието, че извършения строеж е незаконен и
е в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Заповедта е връчена на жалбоподателя,
чрез търговския пълномощник на дружеството Е.Енева, на 24.08.2015г.
При така установената
по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспорването, като
направено в законово установения срок, от легитимирано лице и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Съдът, като обсъди
събраните доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл. 146 от
АПК, намира жалбата за неоснователна.
Заповед № 10-00-1271
от 05.06.2015г.
е издадена от материално и териториално компетентния по см. на чл.225а, ал.1 от
ЗУТ орган – Кмета на Община Стара Загора.
Оспореният
административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа
реквизитите, съгласно чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни
основания за издаването й. Действително липсва конкретизация в коя от
хипотезите по чл.225, ал.2 от ЗУТ /към които препраща чл.225а, ал.1 от ЗУТ/
попада строежът, чието премахване е
разпоредено, но от изложените в заповедта фактически основания може еднозначно
и категорично да се установи, че в случая е налице хипотезата на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ, според която строежът е незаконен, когато е извършен без разрешение
за строеж. Освен това следва да се има
предвид, че оспорената заповед изрично се позовава на представения по делото
констативен акт № 48/ 19.02.2015г., в
който изрично е посочено, че: „строежът е незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ”. Не е налице законова пречка мотивите да предхождат
издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на административния акт – т.ІІІ от ТР №16/1975 год., ОСГК
на ВС. Съдът намира, че изложеното като мотиви в обжалваната заповед и
предхождащия нейното издаване констативен акт удовлетворява изискванията на
чл.59, ал. 2, т.4 от АПК.
Не се споделя довода
на пълномощника на жалбоподателя за формална незаконосъобразност на издадената
заповед поради обстоятелството, че в съдържанието на същата няма обективирана
преценка и не са изложени мотиви досежно основателността на подаденото писмено възражение
против съставения констативен акт. По аргумент от разпоредбата на чл.35 от АПК
административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка на
подадените по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ възражения, но няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на заповедта по см. на чл.59, ал.2 от АПК. С
издаването на заповедта за премахване на незаконен строеж административният
орган недвусмислено е изразил становището си, че не приема за основателни
направените възражения.
Неоснователно
се явява и оплакването на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл.59 ал.2,
т.3 от АПК, а именно че заповедта не съдържа адресат. Административното
производство по премахване на незаконен строеж се развива между
административния орган и изпълнителя на строежа, респ.лицата по чл.225а, ал.5
от ЗУТ, в чиято правна сфера са поставени имуществените последици, с които е
свързано изпълнението на заповедта. Без значение за законосъбразността на оспорената
заповед е обстоятелството кой е извършител и кой възложител, като тези
обстоятелства биха били от значение при изпълнение на заповедта за премахване,
тъй като законът въвежда солидарна отговорност между тези лица за поемане на
разноските по премахването. От друга страна, обстоятелството, че „Амброзия”
ЕООД е извършител на въпросния строеж не е спорно, а и се установява от
представения по делото договор от 27.06.2005г, обективиран в нотариален акт № 121 т.ІІ, рег.№4096, дело
№275 /2005г., сключен между дружеството и Константин и Зорница Ботеви,
последната действаща чрез Гунка Ботева, с който Константин и Зорница Ботеви,
като собственици на поземления имот –УПИІ-11316, кв.651з, гр.Стара Загора са
възложили на „Амброзия”ЕООД изпълнението на строителството на
месопреработвателно предприятие в имота (който договор не е обявен за нищожен с
горепосоченото съдебно решение по гр.д. № 740/2008г на СтРС). Изпълнителят би
бил отговорен, при това солидарно със собственика (по арг.от чл.225а ал.5 т.6,
вр.с чл.161 от ЗУТ) за премахването на незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 ЗУТ
строеж.
Не е
налице и твърдяната неяснота в съдържанието на заповедта относно самия строеж,
който подлежи на премахване. Както в разпоредителната, така и в
обстоятелствената част на оспорения акт строежът е индивидуализиран в
необходимата и достатъчна степен с оглед неговите технически параметри и
местонахождение.
Заповед № 10-00-1271
от 05.06.2015г. на кмета на Община Стара Загора е издадена след надлежно
проведена процедура, при спазване на регламентираните в ЗУТ изисквания.
Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 48/
19.02.2015г., съставени и подписани от компетентни служители по смисъла на
чл.223, ал.2 ЗУТ, в чиито длъжностни характеристики са включени задължения да
осъществяват контрол върху строителството, вкл.да установяват наличието на
незаконни строежи. Наведеният довод, че един от служителите, участвали в
работната група по констатиране на незаконното строителство, а именно Ангел
Николов Стоманярски, не попада в кръга на лицата по чл.223, ал.2 от ЗУТ, се
опровергава от представената по делото длъжностна характеристика за заеманата
от този служител длъжност – „Началник отдел контрол по ЗУТ”, в т.4 на която
изрично е регламентирано задължението му да осъществява дейности, свързани с
подготовка, организация и провеждане на процедури по установяване на незаконно
строителство по реда на ЗУТ. Не намира нормативно основание и възражението на
пълномощника на жалбоподателя, че следвало да има изричен акт на кмета на
общината по сформиране на работната група, която да извърши проверка на
строежа.
Необосновано е и
твърдението на жалбоподателя за наличие на разминавания и неясноти в
обстоятелствата относно твърдяната незаконност на строежа, обективирани в
съставения констативен акт и тези, отразени в издадената въз основа на него
заповед. Такова несъответствие не е налице, тъй като както в констативен акт №
48/ 19.02.2015г., така и в издадената въз основа на него заповед строежът е
описан и квалифициран по идентичен начин от фактическа и правна страна, а
именно като извършен в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, поради отмяната на
издаденото разрешение за строеж с влязло в сила съдебно решение /решение № 266/
05.12.2012г. на Административен съд Стара Загора/.
Обжалваната заповед е
постановена и в съответствие с материалния закон.
Упражняването на
правомощието по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ изисква
кумулативното наличие на две предпоставки: 1. Извършен строеж и 2. Строежът да
представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в
чл.225, ал.2, т.1 – т.5 от ЗУТ.
Спорният по делото
въпрос се свежда до това налице ли е незаконен
строеж по смисъла на чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ в случаите когато разрешението за строеж е било
отменено след приключване на строителството и въвеждането на обекта в
експлоатация, като изпълнения строеж съответства изцяло на одобрения
инвестиционен проект и издаденото въз основа на него разрешение за строеж
/впоследствие отменено/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ незаконен е всеки
строеж, осъществен без одобрени инвестиционни проекти и/или без издадено
разрешение за строеж. Ако липсва една от двете предпоставки за законност на
строежа - било валидно одобрен инвестиционен проект, било разрешение за строеж,
същият строеж е незаконен.
По делото няма спор
за съществуването на обекта, описан в обжалваната заповед: „Месопреработвателно
предприятие - преустройство на съществуваща сграда със застроена площ от 68.40
кв.м и изграждане на пристройка към нея със застроена площ 355.03 кв.м”, находящ се в УПИ I-320, кв.6518 по плана на гр.Стара Загора, и същият
представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ като съгласно чл.137, т.5,
б.”б” от ЗУТ се явява такъв от пета категория. Установено е по делото, а и не е
спорно между страните, че процесният строеж е изграден в периода 2004г. –
2006г. на база Разрешение за строеж №РС-И 485/ 26.07.2004г. и одобрените
инвестиционни проекти към него, като е въведен в експлоатация с Удостоверение №
Уве-И 450/ 27.12.2006г. След изграждането на обекта издаденото строително
разрешение е било отменено с решение №266/ 05.12.2011г., постановено по
адм.дело № 148/ 2011г. по описа на Административен съд Стара Загора. Отмяната
на издаденото разрешение за строеж е станала по съдебен ред в хипотезата на
подадена допустима жалба от заинтересувано лице и цитираното съдебно решение,
влязло в законна сила в деня на постановяването му /арг.чл.296т.1 от ГПК вр.
чл.144 от АПК, вр. чл.215, ал.7 от ЗУТ/, е задължително както за настоящия
съдебен състав, така и за административния орган, в лицето на кмета на Община
Стара Загора, съгласно разпоредбата на чл.297 от ГПК, приложима на основание
чл.144 от АПК. В случая не е налице
отмяна на влязло в сила разрешение за строеж, за което е предвидена забрана в
чл.156, ал.5 от ЗУТ, в какъвто смисъл са поддържаните от пълномощника на
жалбоподателя доводи. Следователно жалбоподателят е започнал и извършил
процесния строеж преди издаденото разрешение за строеж №РС-И 485/ 26.07.2004г.
да е влязло в законна сила. Съгласно разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ,
строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред
разрешение за строеж. Процесният строеж несъмнено не попада сред изключенията
по чл.151 ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква, поради
което започването на строителството преди издаденото разрешение за строеж
/впоследствие отменено/ да влезе в сила има за последица осъществяване на
строежа без разрешение. Това обуславя и характера на извършеното като
„незаконен строеж” по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и като такъв подлежащ
на премахване по реда на чл.225а от ЗУТ. Твърдението на жалбоподателя, че след
като строежът е въведен в експлоатация по съотвения законов ред /в случая с
издаване на УВЕ от 27.12.2006г./ същият не може да се квалифицира като
незаконен, не намира нормативна опора. Удостоверението за въвеждане на един
строеж в експлоатация като официален свидетелстващ документ удостоверява само
факта, че към датата на издаването му строежът е завършен и отговаря на
изискванията по чл.177, ал.1 и ал.3 от ЗУТ. Удостоверението има отношение към
ползването, респ. въвеждането в експлоатация след регистриране на строежа, но
същото не може да замести/санира/ липсата на разрешение за строеж, влязло в
законна сила към датата на започване на строителството.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че административният орган обосновано е приел, че
дружеството жалбоподател „Амброзия” ЕООД – гр. Стара Загора е извършило
незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, като изпълнен без
издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и следователно
са налице материалноправните предпоставки за разпореждането на неговото
премахване.
Предвид установения
период на извършване – започнат през 2004г. и завършен през 2006г., строежът не отговаря на условията за
търпимост по § 16, ал.2 на ЗУТ и §127, ал.1 ог
ПЗР на ЗИДЗУТ и следователно не
може да бъде запазен.
По изложените съображения съдът приема,
че обжалваната заповед е законосъобразна
- издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена
е в съответствие и при правилно приложение на материалния закон; при спазване
на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона,
свързана с отстраняване на незаконно строителство. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Амброзия” ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора ж.к. „Железник” ул. „Ген.Иван Пашинов” №
33, с ЕИК 123103761, представлявано от управителя Евгений Христов Енев, против
Заповед № 10-00-1271 от 05.06.2015г, издадена от Кмета на община Стара Загора,
с която на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен
строеж от пета категория „Месопреработвателно предприятие - преустройство на
съществуваща сграда със застроена площ от 68.40 кв.м и изграждане на пристройка
към нея със застроена площ 355.03 кв.м”, находящ се в УПИ I-320, кв.6518 по плана на гр.Стара Загора, изпълнен
от „Амброзия”ЕООД, като
неоснователна.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: