Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 243 11.12.2015г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в
публично съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар П.М. и с участието
на
прокурора като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 406 по описа за 2015г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 42, ал.2, т.10 от
Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/.
Образувано
е по жалба на М.Д.И. ***, като майка и законен представител на Венцислав
Веселинов Иванов, ЕГН **********, подадена чрез пълномощника й адв. Х.М. ***,
против Заповед № СЗЗИХУ-3272/ 10.08.2015г., издадена от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” - Стара Загора, потвърдена с Решение № 9105/ 0028 от 09.09.2015г.
на Директора на Регионална Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора. С
обжалваната заповед, на основание чл.28, ал.1 от Правилника за прилагане на
Закона за интеграция на хората с увреждания /ППЗИХУ/, на М.И. е отказано
отпускането на месечна добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги за
детето Венцислав Веселинов Иванов. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за
постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че доколкото
са изпълнени предвидените в чл.42, ал.2, т.4 от ЗИХУ като материалноправни
предпоставки условия за отпускане на заявената добавка за социална интеграция,
е недопустимо по съображения, основани на разпоредба от подзаконов нормативен
акт – чл.28, ал.1 от ППЗИХУ, да се отрича съществуването на законово
регламентираното право за получаване на тази добавка. Според жалбоподателката нормата
на чл.28, ал.1 от ППЗИХУ в настоящата си редакция противоречи на ЗИХУ, тъй като
въвежда допълнително изискване за обектите, в които се извършват процедури по
балнеолечение и рехабилитация, поради което и на основание чл.15, ал.3 от
Закона за нормативните актове разпоредбата на чл.28, ал.1 от ППЗИХУ не следва
да бъде прилагана. Обосновава, че с прилагането от решаващия административен
орган на чл.28 от ППЗИХУ се нарушават основни принципи на административния
процес, установени с нормите на чл.5, ал.1, чл. 6 и чл.13 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения е
направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна и връщане
на преписката на административния орган за ново разглеждане и произнасяне.
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, в представеното по делото писмено
становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа,
че обективираният в обжалваната заповед отказ за отпускане на добавка за
рехабилитационни услуги за детето Венцислав Иванов, е постановен в съответствие
и при правилно приложение на закона, като твърди, че не е налице нормативно
регламентирана материално правна предпоставка за отпускане на заявената за
получаване добавка за социална интеграция.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Жалбоподателката в настоящото производство - М.Д.И.,
като майка и законен представител на детето Венцислав Веселинов Иванов, е
подала Заявление – декларация вх. № СЗЗИХУ-3272/ 29.07.2015г., за отпускане на
добавка за социална интеграция за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги за
детето Венцислав Иванов. Съгласно Експертно решение № 0161/ 029 от 23.02.2015г.
на НЕЛК Втори специализиран състав по вътрешни болести, на Венцислав Иванов, ЕГН
**********, с водещата диагноза „Инсулинозависим захарен диабет”, общо
заболяване „Инсулинозависим I тип захарен
диабет”, е определена 75% степен на уреждане
с право на чужда помощ. Изготвена е социална оценка от 20.03.2015г със срок до
01.12.2017г., с предложение до Директора на Дирекция “Социално подпомагане” за
отпускане на добавка за социална интеграция, в т.ч. по чл.42, ал.2, т.4 от
ЗИХУ - за балнеолечение и
рехабилитационни услуги. Към подаденото от М.И. Заявление – декларация за
отпускане на добавка за социална интеграция за детето Венцислав Иванов е приложено
и медицинско направление за санаториално лечение /балнеолечение и
рехабилитация/ от 20.06.2015г., в което провеждането на лечението в периода
05.07.2015г.- 12.07.2015г. е удостоверено от лекар специалист „Детски
болести–детска ендокринология”. За проведеното на детето санаториално лечение в
периода 05.07.2015г. - 12.07.2015г. в хотел „Деница”, гр. Каварна, са
представени разходооправдателни документи - фактура № 0000000552/12.07.2015г. на
стойност 196.00лв. и фактура № 0000000560/12.07.2015г. /за придружител/ на
стойност 196.00лв., издадени от „Тандем Травъл” ЕООД гр. Шумен. Посоченото
дружество е сключило договор със „Специализирана болница за рехабилитация –
Тузлата” ЕООД - гр. Балчик за осигуряване от страна на „СБР – Тузлата” ЕООД на
медицински услуги в областта на профилактиката и рехабилитацията на деца и
възрастни с увреждания, настанени в леговата база хотел „Деница” гр. Каварна.
От РЗИ - Добрич и от управителя на хотел „Деница”,
гр. Каварна е изискана информация за ползването на балнеолечение и
рехабилитационни услуги от лицето Венцислав Веселинов Иванов и за съответствие
на хотела със стандартите по Наредба №30/2004г. за утвърждаване на медицински
стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина”. От писмо вх. № 92/0201/
27.08.2015г. от управителя на хотел „Деница”, гр. Каварна е видно, че в периода
05.07.2015г. - 12.07.2015г. Венцислав Иванов е ползвал рехабилитационни услуги /водна
рехабилитация в басейн с минерална вода/, проведени от рехабилитатори на СБР
„Тузлата” ЕООД. Съгласно писмо вх. №
92/0202/ 07.08.2014г. от РЗИ – Добрич, на територията на хотел „Деница”, община
Каварна, няма регистрирано лечебно заведение по ЗЛЗ, като е посочено и че хотелът
няма сключен договор с друго лечебно заведение, отговарящо на Наредба № 30/2004г.
за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина”.
Със Заповед №
СЗЗИХУ-3272/ 10.08.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” -
Стара Загора, на основание чл.28, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за
интеграция на хората с увреждания, на М.Д.И. е отказано отпускането на месечна
добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги на детето Венцислав
Веселинов Иванов с ЕГН **********. От фактическа страна административният акт е
обоснован с обстоятелството, че представените разходооправдателни документи са
издадени от хотел „Деница”, гр. Каварна, който не отговаря на стандартите на
Наредба № 30/ 2004г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна
медицина”.
М.И. е оспорила по административен ред
Заповед № СЗЗИХУ-3272/ 10.08.2015г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Стара Загора пред Директора на Регионална Дирекция „Социално
подпомагане” – Стара Загора. С Решение № 9105/0028 от 09.09.2015г. на Директора
на РД „Социално подпомагане” – Стара Загора, на основание чл. 97, ал.1 и чл.81,
ал.1 от АПК във вр. с чл. 28 от ППЗИХУ, подадената от М.И. жалба е отхвърлена,
като неоснователна. Решаващият административен орган е приел, че не е изпълнена
една от предвидените в чл.28, ал.1 от ППЗИХУ предпоставки – балнеолечението или
рехабилитационните услуги да са ползвани в обект, отговарящ на стандартите на
Наредба № 30/ 2004г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и
рехабилитационна медицина”, с оглед на което е направен извод, че за
извършените на Венцислав Иванов рехабилитационни услуги не се следва отпускане
и изплащане на добавка за социална интеграция по чл.42, ал.2, т.4 от ЗИХУ.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в образуваната в Дирекция „Социално
подпомагане” – Стара Загора административна преписка по подаденото М.И.
Заявление – декларация вх. № СЗЗИХУ-3272/ 29.07.2015г. за отпускане на добавка
за социална интеграция за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги на детето
Венцислав Иванов и издаването на оспорената Заповед № СЗЗИХУ-3272/ 10.08.2015г.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок по чл.149, ал.1 във вр. с ал.3 от АПК и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Заповед №
СЗЗИХУ-3272/ 10.08.2015г. е постановена от материално и териториално
компетентния административен орган -
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Стара Загора, в предписаната
от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от
АПК, като при извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
нарушения на административно-производствените правила.
Оспорената
Заповед № СЗЗИХУ-3272/ 10.08.2015г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Стара Загора е издадена в
противоречие и при неправилно приложение на Закона за интеграция на
хората с увреждания и в несъответствие с целта на закона, като съображенията за
това са следните:
В чл. 42, ал. 1 от ЗИХУ е
регламентирано правото на хората с трайни увреждания да получават месечна
добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности, съобразно
степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането.
Съгласно чл.42, ал.2 от ЗИХУ, добавката за социална интеграция е диференцирана
и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са
предназначени за покриване на допълнителни разходи за изброените в т.1 - т.7
цели, сред които са посочени и „балнеолечение и рехабилитационни услуги”
/чл.42, ал.2, т.4 от ЗИХУ/. С разпоредбата на чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ нормативно
са определени лицата, имащи право на добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 - лицата с трайни увреждания с над 90 на сто
намалена работоспособност, децата с определени вид и степен на увреждане и военноинвалидите,
като добавката се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско
предписание от лекар специалист.
Добавката по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗИХУ се изплаща след представяне на
разходооправдателен документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни
услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им, като добавката е в
размер до трикратния размер на гарантирания минимален доход, но не повече от
действително направения разход съгласно представените документи /чл.28, ал.1 и
ал.2 от ППЗИХУ/.
Въз основа на посочената по-горе правна регламентация
може да се направи извод, че отпускането на добавка
за социална интеграция по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗИХУ, е обусловено от
наличието на четири предпоставки, а именно: 1. Лицето, за което е заявено отпускането
на интеграционната добавка, да е в кръга на правоимащите лица по чл. 42г, ал. 1
от ЗИХУ; 2. Наличие на медицинско предписание от лекар специалист за извършване
на балнеолечение и/или рехабилитационни услуги; 3. Извършено балнеолечение или
рехабилитационни услуги и 4. Представяне в съответната Дирекция „Социално
подпомагане” на разходооправдателен документ за извършеното балнеолечение или
рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им.
В случая от представените по делото
доказателства безспорно се установява, че малолетното дете Венцислав Веселинов
Иванов /ЕГН **********/, е с трайно
увреждане с определена 75% степен на уреждане с право на чужда помощ, с
водещата диагноза „Инсулинозависим захарен диабет”, съгласно Експертно решение
№ 0161/ 029 от 23.02.2015г. на НЕЛК Втори специализиран състав по вътрешни
болести. Следователно Венцислав Иванов е правоимащо
лице по чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ, имащо право на добавка за социална интеграция по
чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗИХУ. На детето е издадено медицинско направление
за санаториално лечение от 20.06.2015г., в което провеждането на лечението в
периода 05.07.2015г. - 12.07.2015г. е удостоверено от лекар специалист „Детски
болести–детска ендокринология”.
В чл. 15, ал. 1 от ЗИХУ е
предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална
рехабилитация. Според легалната дефиниция на понятието, дадена в разпоредбата
на § 1, т. 5 от ДР на ЗИХУ, "рехабилитация" е последователен и
непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да
достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на
дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока
степен на независимост, а съгласно определението, дадено в чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ,
"социална рехабилитация" е създаване на умения за водене на
самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна
рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други
дейности. От доказателствата по делото може да бъде направен обоснован извод,
че при пребиваването на детето Венцислав Иванов в хотел „Деница”, гр. Каварна,
е проведена социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ.
Осъществени са дейности, насочени към подобряването на здравословното състояние
на детето и промяна на живота му към по-висока степен на независимост;
проведеното обучение от лекар-специалист по детска ендокринология за правилен
хранителен режим, корекция на инсулиновите дози и двигателна активност, са
подпомогнали създаването у детето на умения за водене на самостоятелен живот
чрез предоставяне на социални услуги и психологична помощ. Особеностите на
климата в дадена област /курорт/ също повлияват организма чрез подходящо
подбраните метеорологични фактори и несъмнено са подходящо лечение за детето
според неговите индивидуални потребности. По делото няма данни и не се твърди
необходимост, нито реалното провеждане от медицински специалисти на процедури,
каквито са посочени в чл.15, ал.2 от ЗИХУ като изпълващи понятието „медицинска
рехабилитация”. Следователно безспорно при пребиваването на детето в хотела по
отношение на него са проведени рехабилитационни дейности, представляващи
дейности за социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал.4 от ЗИХУ, а
заплатените разходи за "храна, нощувки и рехабилитация", са направени
за социални рехабилитационни услуги. В законово установения едномесечен срок от
крайната дата на ползването на рехабилитационните услуги, в Дирекция „Социално
подпомагане” – Стара Загора е представен
разходооправдателен документ /фактура с фискален бон/ за извършените
рехабилитационни услуги.
С оглед на което съдът приема, че по отношение на детето Венцислав Веселинов Иванов
в кумулативност са изпълнени законово регламентираните предпоставки и условия
за издаване на заповед за отпускане на заявената по надлежния ред добавка за
социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от
ЗИХУ.
Действително, с изменението на чл. 28, ал.1 ППЗИХУ / ПМС № 169/ 26.06.2014 г., в сила от
04.07.2014 г./, е въведено изискването добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ
да се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти,
отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на
медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Това
изискване обаче противоречи на законовата регламентация по чл. 15, ал. 4 от
ЗИХУ. В посочената законова разпоредба не са регламентирани изисквания социалната рехабилитация да се провежда
само в заведения, регистрирани по реда на ЗЛЗ, за разлика от хипотезата по чл.
15, ал.2 от ЗИХУ относно медицинската
рехабилитация. Освен това в медицинския стандарт, утвърден с наредбата,
както и в самата наредба, не са регламентирани изрично реда и начина, по които
ще се определя кои заведения отговарят на наредбата; такава уредба не се
съдържа и в ЗЛЗ. В тази връзка твърдението на ответника, че отговарящите на
наредбата лечебни заведения са тези, регистрирани по реда на чл. 39 и сл. от
ЗЛЗ, е необоснован. В чл. 39 и сл. от ЗЛЗ е уреден реда за регистрация на
лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите. Там няма разписани
изисквания към регистрацията им, свързани с изискванията на Наредба № 30 от
2004 г., нито наредбата препраща към тези лечебни заведения.
Съгласно разпоредба на чл.5, ал.1 от
АПК, когато постановление, правилник,
наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на
нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт. При
съобразяване на това правило, регламентирано като един от основните принципи на
административния процес, в случая правоприлагащият административен орган е
следвало да приеме, че доколкото сред
предпоставките за отпускане на добавката за социална интеграция по чл. 42, ал.
2, т. 4 от ЗИХУ не е предвидено изискване социалната рехабилитация да е
проведена в специални лечебни заведения, регистрирани по Закона за лечебните
заведения, въведеното с подзаконовия нормативен акт /чл. 28, ал.1 от ППЗИХУ/
изискване, не следва да бъде прилагано при преценката дали са изпълнени
условията и предпоставките за отпускане на добавка за социална интеграция по
чл.42, ал.2, т.4 от ЗИХУ за детето Венцислав Иванов. Като е възприел
изискването по чл.28, ал.1 от ППЗИХУ като приложима материалноправна
предпоставка за отпускането на добавка за социална интеграция по чл.42, ал.2,
т.4 от ЗИХУ и съответно липсата й като материалноправно основание за
постановения отказ за отпускане на интеграционната добавка, при произнасянето
си по Заявление – декларация вх.№ СЗЗИХУ-3272/ 29.07.2015г. Директорът
на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора е нарушил чл.5, ал.1 от АПК.
Недопустимо е по съображения, основани на подзаконова нормативна регламентация,
да се ограничават и/или отричат предоставени със
закон права на лица, по отношение на които са изпълнени законово предвидените
условия и предпоставки за възникване и упражняване на тези права.
Ето защо съдът намира, че административният орган необосновано
от гл.т на доказателствата и неправилно от гл. т. на закона е приел, че за детето
Венцислав Веселинов Иванов не се следва отпускане на добавка за социална
интеграция по чл.42, ал.2, т.4 от ЗИХУ. Обжалваната заповед се явява
постановена в противоречие с материалния закон и
в несъответствие с целта на ЗИХУ за подкрепа на хората с увреждания и
техните семейства.
С оглед на гореизложеното Заповед № СЗЗИХУ-3272/
10.08.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Стара Загора
следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. На основание чл.173, ал.2 от
АПК преписката следва да бъде върната на Директора на Дирекция “Социално
подпомагане” – Стара Загора за ново произнасяне по Заявление – декларация вх.№
СЗЗИХУ-3272/ 29.07.2015г. за отпускане на добавка за социална интеграция по чл.
чл.42, ал.2, т.4 от ЗИХУ, подадено от М.Д.И.,
като майка и законен представител на Венцислав Веселинов Иванов, при спазване
на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на
закона.
Предвид изхода на делото искането на
жалбоподателката за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено,
като съдът възприема за основателно искането на ответника по жалбата за
присъждане в по-нисък размер на разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Делото
не е с фактическа и правна сложност, видно от обема на събраните доказателства
и броя на проведените заседания. В тежест на Дирекция „Социално подпомагане” –
Стара Загора следва да бъде възложено заплащането на сумата от 350лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, определено при условията на
чл.78, ал.5 от ГПК и чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и при прилагане на разрешението, дадено
с ТР № 6/ 06.11.2013г. по т. дело № 6/2012г. на ВКС.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ и чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Д.И.
***, като майка и законен представител на Венцислав Веселинов Иванов, ЕГН **********,
Заповед № СЗЗИХУ-3272/ 10.08.2015г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Стара Загора, потвърдена с Решение № 9105/ 0028 от 09.09.2015г.
на Директора на Регионална Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, с
която на основание чл.28, ал.1 от ППЗИХУ е отказано отпускането на добавка за
балнеолечение и рехабилитационни услуги на Венцислав Веселинов Иванов, като незаконосъобразна.
ВРЪЩА
ПРЕПИСКАТА на Директора на Дирекция
“Социално подпомагане” – Стара Загора за ново произнасяне по Заявление –
декларация вх. № СЗЗИХУ-3272/ 29.07.2015г., подадено от М.Д.И., като майка и
законен представител на Венцислав Веселинов Иванов, при спазване на дадените
указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане” - Стара Загора да
заплати на М.Д.И. ***, ЕГН **********, като майка и законен представител на
Венцислав Веселинов Иванов, ЕГН **********, сумата от 350 /триста и петдесет/
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: