Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 33
15.02.2016г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н
А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, ІII
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 410
по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5
от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Х.Я.Х. ***,
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 15-1228-000604 от 23.08.2015г., издадена
от Началник сектор „Пътна полиция” при Областна Дирекция на МВР - Стара Загора.
С оспорената заповед, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, на Х.Х. е
наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство”, до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на заповедта по съображения за постановяването й
при неправилно приложение на ЗДвП и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят твърди, че административният орган е направил извод за наличие
на материалноправната предпоставка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП за налагане
на ограничителната мярка при неправилно установена фактическа обстановка и
невярна квалификация на фактите. Поддържа, че извършената от полицейските
служители проверка за употреба на алкохол, не е била при и по време на
управление на МПС и следователно отказа да бъде тестван с техническо средство
за употреба на алкохол, не релевира нито
извършено административно
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, нито възникването на основание за прилагане
на ПАМ. Направено е искане за отмяна на оспорения административен
акт, като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата - Началник сектор „Пътна полиция” при Областна
Дирекция на МВР - гр. Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител и не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На жалбоподателя в настоящото
производство – Х.Я.Х., е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, серия Г, бл.№ 216662/ 23.08.2015г., за това, че на 23.08.2015г., около 14:50ч, на път II-66, общ.Стара Загора – околовръстен път, км.67, в посока
изток, преди „Зара фуражи”АД, е управлявал лек автомобил”Пежо 205” с
рег.№СТ2405СС, собственост на Димитър Стамболов Костадинов, като: 1. Управлява
МПС, на което липсва предна регистрационна табела, на нейно място е поставена
рег.табела с №СТ3071СР, който не отговаря на посочения в СУМПС сер.С, № 169407;
2. Не представя СУМПС и КТ и 3. Водачът отказва да бъде тестван за употреба на
алкохол - Алкотест Дрегер 7510, № 0019, имал
е силен мирис на алкохол и е бил във видимо нетрезво състояние. Актът за
установяване на административно нарушение е връчен на Х.Х. на 23.08.2015г. и
подписан от лицето с изрично посочване, че има възражения. Издаден е талон за медицинско изследване № 0229045,
подписан от Х., като не са представени доказателства за явяването му в указания
в талона срок в медицински център, нито да е дал кръвна проба. За констатираните
нарушения, обстоятелствата, при които е извършена проверката, резултатите от
нея и поведението на проверяваното лице, полицейските служители Вл.М. и Зл.М.
/посочени в съставения АУАН като свидетели – очевидци, присъствали при
установяване на нарушението и при съставяне на акта/ са изготвили Доклад за
установен факт и предприето действие с № ЗМ-345/ 23.08.2015г. /лист 48 от
делото/
Жалбоподателят е подал писмено
възражение с вх.№ 122800-20878/ 28.08.2015г./лист 47 от делото/ срещу съставения
АУАН, в което твърди, че на посочените в акта дата и място не е управлявал
лекия автомобил, тъй като същият е бил повреден. Полицейските служители били
пристигнали в момент, когато заедно с негов колега са избутвали лекия автомобил
с рег№СТ2406СС на безопасно място, за да не пречи на движението. Въз основа на
довода, че не е притежавал качеството „водач на МПС” към момента когато е
извършена проверката, обосновава правомерност на отказ си да бъде тестван с
техническо средство за употреба на алкохол. С писмо изх.№ И
1228-23244/19.10.2015г. на началника на сектор ПП Х. е бил уведомен, че след
извършена служебна проверка възражението му не може да бъде уважено, поради
което ще се издаде наказателно постановление. Въз основа на съставения АУАН е
издадено Наказателно постановление № 15-1228-003033 от 08.10.2015г. /лист 45 от
делото/, с което на Х.Х. са наложени административни наказания, както следва:
глоба в размер на 10лв., на основание чл.181, ал.1, т.1 ат ЗДвП, за нарушение
на чл.100, ал.1, .1 от ЗДвП и глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП. По
делото няма данни наказателното постановление да е било връчено на
жалбоподателя.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 15-1228-000604 от 23.08.2015г.,
издадена от Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Стара Загора,
на жалбоподателя Х.Я.Х. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ -
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство”, до решаване на въпроса за отговорността. Обжалваният административен
акт е постановен на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, като от фактическа
страна се основава на обстоятелството, че Заповедта е постановена на
основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с
обстоятелството, че на Х.Х. е съставен АУАН № Г 216662/ 23.08.2015г. за
извършено нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за
това, че управлява л.а „Пежо 205” с рег.№ СТ2405СС като при проверка отказва да бъде тестван с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510-0019 и не представя СУМПС и контролен
талон.
От
представената и приета като доказателство по делото справка за нарушител –
водач се установява, че водачът на МПС Х.Х. се води на отчет в ОД на МВР - Стара Загора, с последно издаденото СУМПС № 258681040 от 28.09.2005г.,
валидно до 28.09.2015г.
За изясняване на факти и
обстоятелства от значение по делото е допуснато събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Н.В.П.,
З.Р.М. и В.Н.М.. Свидетелят П. заявява, че заедно с жалбоподателя отишли с
такси до мястото, където Х. бил оставил повредения си автомобил – извън града,
на околовръстния път за Стара Загора. След като свидетелят опитал, но не успял
да запали колата, заедно с Х. започнали да я бутат до намиращата се в близост
отбивка, която била охраняема. Тогава дошли двама полицаи – мотористи, които
започнали да говорят нещо с Х., но свидетелят не чул какво. От показанията на
свидетелите М. и М. се установява, че в изпълнение на служебните си задължения
са извършвали обход по околовръстния път и са се разминали с движещ се лек
автомобил Пежо, който е бил с две различни регистрационни табели. Последвали са
автомобила и са го спрели с подаване на светлинен и звуков сигнал. Свидетелите
са категорични, че автомобилът е бил управляван от жалбоподателя, а заедно с
него е пътувал още един мъж /св.П./. И двамата свидетели заявяват, че
жалбоподателят не им е казвал автомобилът му да е повреден.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 4, т. 5, буква "а", т.6 и т.7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност, които по аргумент от нормата на чл.165, се определят от
Министъра на вътрешните работи. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 8121з-48/ 16.01.2015г.
на Министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по Закона
за движението по пътищата, като съгласно т.2 от заповедта ръководителите на
Областните дирекции на МВР или оправомощени от тях длъжностни лица могат да
прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171,
т.1, 2, 4, 5, б.”а” и т.6 от ЗДвП. Приетата като доказателство по делото е и
Заповед № 349з-275/ 29.01.2015г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора
относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора за
издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по
ЗДвП, сред които е и началникът на сектор ПП при ОДМВР-Стара Загора. Следователно обжалваният акт е издаден от
материално и териториално компетентния административен орган – Началник на сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора.
Оспорената заповед е постановена в писмена
форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Обоснована е с релевантните факти и
обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната материалноправна
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171,
т.1, б.”б” от ЗДвП, с оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването
на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на
мотивиран административен акт.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли
са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание
за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с акта правни
последици. Като правно основание за издаване на обжалваната Заповед № 15-1228-000604 от 23.08.2015г. е посочена
разпоредбата на чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП, в която е предвидено, че за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство” на водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с
медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването в издишания въздух, или е под въздействието
на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо
средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от шест месеца. В случая приложената на Х.Х. ПАМ
по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП от фактическа страна се основа на съставен АУАН №
216662/ 23.08.2015г. за извършено от
жалбоподателя Х. нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за деяние, изразяващо се в
това, че на посочените в АУАН дата, час, място и обстоятелства, Х.Я.Х., като
водач на МПС, е отказал да бъде проверен с техническо средство за употреба на
алкохол – Алкотест дрегер 7510, № 0019. Нарушението е констатирано с надлежно
съставен от компетентно длъжностно лице Акт за установяване на административно
нарушение серия Г, бл.№ 216662 от 23.08.2015г. Жалбоподателят е подписал АУАН
лично. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на административни
нарушения по този закон се ползват с доказателствена сила до доказване на
противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща
съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него
факти и обстоятелства.
Доказателствената тежест за установяване на
фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя.
Между страните по делото няма спор относно факта, че Х.Х. е отказал да му бъде извършена
изисканата проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол, както и че не е изпълнил предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Спорът се свежда до това дали на посочените в АУАН № 216662/ 23.08.2015г дата,
час и място жалбоподателят е имал качеството “водач на МПС” и съотв. отказът му да бъде тестван с
техническо средство за алкохол съставлява основание за прилагане на ПАМ по чл.
171, т.1, б.”б” от ЗДвП.
Твърдението на оспорващия, заявено още в подаденото възражение срещу
съставения АУАН и поддържано в хода на настоящото съдебно производство, че
въобще не е привеждал в движение процесното МПС, а само го е „избутвал” от
пътното платно, съдът приема за недоказано.
След извършена преценка по чл.172 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК съдът не
кредитира с доверие показанията на свидетеля Н.В.П., който като приятел на
жалбоподателя се явява лице, заинтерисовано от изхода на спора, което поражда
съмнение за достоверността на неговите изявления.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните в качеството на свидетели по делото З.Р.М.
и В.Н.М. – същите непосредствено са възприели описаните от тях при разпита факти
и обстоятелства и като такива се явяват очевидци; показанията им са ясни,
вътрешно непротиворечиви и въз основа на тях се установява една и съща фактическа
обстановка, а именно че на 23.08.2015г. на околовръстния път,
до нефтобазата, в посока – фуражен завод, жалбоподателят е управлявал лек
автомобил „Пежо”, като заедно с него е пътувал още един мъж. Свидетелите са
спрели Х. за проверка, тъй като са видели, че регистрационните табели на
управляваното от него МПС са различни. И двамата свидетели са категорични, че
жалбоподателят е шофирал, а не е бутал колата, както и не им е казвал да има
някаква повреда по автомобила.
Въз основа на тези свидетелски показания и събраните по делото писмени
доказателства съдът приема, че описаната в съставения АУАН № 216662/
23.08.2015г фактическа обстановка, възпроизведена и в обжалваната заповед,
съответства на действителната такава. Констатираните от контролните органи
обстоятелства, а именно че 23.08.2015г., около 14:50ч, на път II-66,
общ.Стара Загора – околовръстен път, км.67, в посока изток, преди „Зара
фуражи”АД, Х.Х. е управлявал лек автомобил „Пежо 205” с рег. № СТ 2405СС, като
при проверка е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест дрегер, релевират
извършено административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и представляват
едновременно с това и фактическо основание за налагането на ограничителната
мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Предвид доказаното съществуване на
посочения в заповедта юридически факт – материалноправна предпоставка, с която
разпоредбата на чл. 171, т.1, б. ”б” от ЗДвП свързва прилагането на
принудителна административна мярка, административният орган в рамките на
предоставеното му правомощие обосновано е приел, че е налице нормативно
установеното основание за налагане на ограничението, с оглед на което
обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон.
Принудителната
административна мярка е приложена в съответствие и за постигане на законово
установената цел по чл.171, ал.1 от ЗДвП. Отчитайки превантивния и
преустановителен характер и съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както
и целта на закона, съдът приема че при провеждане на административното
производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен
орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се
основава; при спазване на административно-производствените правила и е
съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Я.Х.
***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 15-1228-000604 от 23.08.2015г., издадена
от Началник сектор „Пътна полиция” при Областна Дирекция на МВР - Стара Загора,
като неоснователна.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: