Р Е Ш Е Н И Е  23

 

гр.Стара Загора, 17.02.2016 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд  в публичното  заседание    

на         двадесет и шести януари

през      две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                 Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                                 Членове:  

        

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора                    ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело   № 445  по описа  за 2015  год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

          Производството е с правно основание чл.156 и сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

 

          Образувано по жалба от Министерство на правосъдието  против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № АУ000113/ 03.11.2014г, издаден от главен инспектор в Дирекция „Общинска данъчна дирекция” в Община Хасково,  потвърден с Решение № 3/ 25.11.2014г  на Директора на Дирекция „Общинска данъчна дирекция” при Община Хасково в частта за определяне на данък върху недвижимите имоти за периода 2009-2014г. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и искане за отмяната му по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, неспазване на установената форма и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че недвижимият имот - сграда, находяща се в гр.Хасково, ул.”Преслав” № 26, собственост на Министерство на правосъдието следва да се квалифицира като публична държавна собственост по аргумент от чл.2, ал.2, т.4 от Закона за държавната собственост. С оглед на това обстоятелство счита, че на основание чл.24, ал.1 т.2 от ЗМДТ сградата е освободена от заплащане на данък върху недвижимите имоти.  Изтъква, че посоченият в решението 7-днвен срок за обжалването му, вместо законоустановеният 14-дневен, представлява съществено процесуално нарушение. Обосновава и липса на мотиви в обжалвания АУАН относно фактическите основания за издаването му като намира, че недопустимо горестоящият орган го е допълнил с размера на дължимия данък и методиката за определянето му, но отново без мотиви за начислените лихви. На следващо място посочва, че органът по приходите не е изпълнил предвиденото в чл.107, ал.3, изр.1 от ДОПК и чл.23 във връзка с чл.14, ал.1 от ЗМДТ да съобщи на данъчно задълженото лице задължението му за заплащане на данък за недвижимия имот.

 

Ответникът по жалбата -  Директор „Общинска данъчна дирекция” в Община Хасково, редовно призован, не се явява и представлява, както и не изразява становище по жалбата.

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

За административна сграда с идентификатор 77195.722.18.12 по кадастралната карта на гр.Хасково, застроена на 333 кв.м. на четири етажа и мазе, намираща се на ул.”Преслав” № 26, е съставен Акт № 5998 / 06.04.2009г за частна държавна собственост. За същия имот е съставен Акт № 6794/ 24.06.2015г за публична държавна собственост. Двата акта са вписани в Службата по вписванията и в е отбелязано, че права за управление на имота са предоставени на Министерство на правосъдието - Административен съд Хасково.

 

След извършената проверка орган по приходите – главен инспектор в Дирекция „Общинска данъчна дирекция” в Община Хасково на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.4 от ЗМДТ издава АУЗД № АУ000113/ 03.11.2014г. С него на жалбоподателя са определени задължения за данък върху недвижим имот  в гр.Хасково, ул.”Преслав” № 26 в общ размер от 21 867.62лв главница и 5 975.72лв лихви: за 2009г  в размер на 2804.25лв главница и лихва за просрочие в размер на 1515.43лв;  за 2010г  в размер на 4206.37лв главница и лихва за просрочие в размер на 1819.37лв;  за 2011г  в размер на 4206.37лв главница и лихва за просрочие в размер на 1366.52лв; за 2012г  в размер на 3550.21лв главница и лихва за просрочие в размер на 785.58лв;  за 2013г  в размер на 3550.21лв главница и лихва за просрочие в размер на 424.53лв;  за 2014г  в размер на 3550.21лв главница и лихва за просрочие в размер на 64.29лв. Лихвите са изчислени към 03.11.2014г.

 

В нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК издаденият АУЗД е обжалван пред Директора на „Общинска данъчна дирекция” в Община Хасково. С Решение №  3/ 25.11.2014г  е потвърден изцяло като не са възприети възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при издаването му и за прилагане разпоредбата на чл.24, ал.1, т.2 от ЗМДТ.

 

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, с изключение на становището на експерта относно основанието за начисляване на данък върху процесния недвижим имот, което представлява правен извод и като такъв, освен че е извън поставената му задача, е и извън компетентността му. Вещото лице изчислява размера на дължимия данък, както следва: за 2009г  в размер на 2366.80лв главница и лихва за просрочие в размер на 1243.21лв;  за 2010г  в размер на 3550.21лв главница и лихва за просрочие в размер на 1535.53лв;  за 2011г  в размер на 3550.21лв главница и лихва за просрочие в размер на 1153.86лв; за 2012г  в размер на 3550.21лв главница и лихва за просрочие в размер на 786.60лв;  за 2013г  в размер на 3550.21лв главница и лихва за просрочие в размер на 424.04лв;  за 2014г  в размер на 3451.60лв главница и лихва за просрочие в размер на 62.47лв. Лихвите са изчислени към 03.11.2014г.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното от правна страна:

 

         Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице /чрез надлежно упълномощен представител, съгласно Заповед № ЛС-04-1894/ 02.12.2015г на министъра на правосъдието и Заповед № КМ-269/ 25.11.2015г на министър-председателя на РБ/, за което актът е неблагоприятен, както и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

         Задължението за данък върху недвижимите имоти представлява публично общинско вземане, изрично регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ/ приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ в производството по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.

 

Оспореният АУЗД е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за липса на мотиви в АУЗД. По принцип липсата на мотиви към първоначалния административен акт не е съществено процесуално нарушение, когато горестоящият административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалване по съдебен ред, какъвто е настоящият случай. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че допуснатото процесуално нарушение не е от такова естество, че да прави издаденият АУЗД нищожен или незаконосъобразен единствено на това основание.

 

Не може да бъде споделено и оплакването на жалбоподателя, че не е надлежно уведомен за размера на дължимия от него данък в съответствие с разпоредбата на чл. 23 от ЗМДТ, поради което и за него не е възникнало данъчно задължение. Срокът за плащане на задължението за данък върху недвижимите имоти е определен от закона и неговото започване, респ. изтичане, не е поставено в зависимост от някакво действие на орган по приходите или друг служител на общинската администрация, напр. съобщение по чл. 23 от ЗМДТ за размера на дължимия данък. Една от основните характеристики на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. Законът е основен източник на данъчното право, което положение е конституционно закрепено в чл. 60, ал. 1 и чл. 84, т. 3 от Конституцията на Република България. Законът урежда фактическите състави, които пораждат данъчните задължения, компетентните органи с правомощия по установяване на конкретния размер на данъка за конкретното данъчно задължено лице, както и другите задължения, свързани с основния данъчен дълг - за данъчна регистрация, за подаване на данъчна декларация, за оказване съдействие на данъчните органи. Съобщението по чл. 23 от  ЗМДТ не е предпоставка за възникване на задължението за лихви, т. к. сроковете за плащане /падежите/ на отделните вноски за погасяване на основното задължение за данък са определени в закона  - чл. 28 от ЗМДТ и не са обвързани със съобщението по чл. 23 от ЗМДТ. Последното има уведомителен характер и цели да улесни задължените лица и администрацията при заплащането, съответно - събирането на данъчното задължение. А чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ императивно повелява, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите, без да поставя изпадането в забава с покана за плащане от страна на данъчната администрация.

 

Не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила посочването на 7-дневен срок за обжалване на Решение № 3/ 25.11.2014г  на Директора на Дирекция „Общинска данъчна дирекция” при Община Хасково вместо законоустановения 14-дневен такъв. Това обстоятелство по никакъв начин не препятства упражняването на правото на жалба в предвидения от чл.156, ал.1 от ДОПК преклузивен срок, поради което не е от характер да накърни правото на защита на адресата на административния акт. 

 

Процесният АУЗД № АУ000113/ 03.11.2014г, потвърден с Решение № 3/ 25.11.2014г  на Директора на Дирекция „Общинска данъчна дирекция” при Община Хасково, в обжалваната част обаче е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Независимо, че от частта на възприетото от съда заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установяват приблизително същите размери на данъка за процесния недвижим имот и лихви за просроченото му заплащане, настоящият съдебен състав счита, че такова публично задължение въобще не е възникнало за жалбоподателя.

 

Съгласно разпоредбата на  чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ, държавата се освобождава от заплащане на данък върху недвижимите имоти за имотите - публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване от друго лице и това лице не е освободено от данък. Действително за периода, за който е начислен данъкът, имотът е бил актуван с Акт за частна държавна собственост № 5998 / 06.04.2009г, но статутът на имотите като публична държавна собственост не се определя от това дали за тези имоти има издаден акт за публична държавна собственост или не, тъй като съгласно чл. 5, ал.1 и ал.3 от Закона за държавната собственост актовете за държавна собственост не пораждат права, а само констатират и удостоверяват такива права. Аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС относно доказателственото значение на констативния нотариален акт, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК във връзка с чл.144 от АПК, актът за държавна собственост се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти /включително фактът, че държавният имот е предоставен на ведомство за изпълнение на функциите му/, а за собствеността на държавата и нейния характер следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за държавна, респ. за частна държавна собственост, до доказване на противното. Съдът не е обвързан да приеме, че актуваният имот, представлява частна държавна собственост, а формира този правен извод по вътрешно убеждение, с оглед на всички доказателства по делото и разпоредбите на закона.

 

Публична държавна собственост са само онези вещи на държавата, които са определени като такива с решение на МС /чл. 6, ал. 2 от Закона за държавната собственост/ или със закон. Такива са вещите, посочени в чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ и тези, посочени в чл.2, ал.2 от Закона за държавната собственост. В случая не се спори, че предоставената процесна сграда за управление на Министерството на правосъдието, в частност за сграда на Административен съд-Хасково, служи за изпълнение на функциите на това държавно учреждение, тоест за упражняване на предоставените му със закон властнически правомощия. В този смисъл тя има характер на публична държавна собственост, регламентирана от чл. 2, ал. 2, т. 4 от Закона за държавната собственост. Потвърждение на това се явява и издаденият Акт № 6794/ 24.06.2015г за публична държавна собственост.

 

След като процесният имот безспорно представлява публична държавна собственост, следва да се приеме, че не се дължи данък за този имот, освен ако не са налице изключенията предвидени в цитираната по-горе разпоредба. От съдържанието на Акт за частна собственост № 5998 / 06.04.2009г. е видно, че в графа 10 "Предоставени права за управление" е вписано Министерство на правосъдието. Министерството, като част от държавната администрация, не представлява "друго лице" по смисъла на  чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ. Имотите, предоставени на министерства за осъществяване на функциите им, представляват по определението в чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗДС имоти - публична държавна собственост. По делото няма данни имотът да е предоставен на друго лице, различно от Министерството на правосъдието, което съгласно глава ХХ, раздел ІV от Закона за съдебната власт е орган по управление на имуществото на съдебната власт.  Обстоятелството, че в сградата, намираща се в гр.Хасково, ул.”Преслав” № 26, е разположен Административен съд- Хасково, само потвърждава, че тя се използва за правораздавателни функции от орган на съдебната власт. Поради това следва да се направи извод, че в случая не е налице и хипотезата по предоставяне на имота - публична държавна собственост на "друго лице" по смисъла на  чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗМДТ, изключваща освобождаването от данък за процесния  имот.

 

 По изложените съображения с оспорения АУЗД № АУ000113/ 03.11.2014г, издаден от главен инспектор в Дирекция „Общинска данъчна дирекция” в Община Хасково,  потвърден с Решение № 3/ 25.11.2014г  на Директора на Дирекция „Общинска данъчна дирекция” при Община Хасково, на жалбоподателя неправилно е начислено задължение за данък върху недвижим имот, което налага да бъде отменен като незаконосъобразен.

 

Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ по жалба от Министерство на правосъдието гр.София, ул.”Славянска” № 1 Акт за установяване на задължение по декларация  № АУ000113/ 03.11.2014г, издаден от главен инспектор в Дирекция „Общинска данъчна дирекция” в Община Хасково, потвърден с Решение № 3/ 25.11.2014г  на Директора на Дирекция „Общинска данъчна дирекция” при Община Хасково, в частта за определяне на данък за периода 2009-2014г за недвижим имот, намиращ се  в гр.Хасково, ул.”Преслав” № 26, в размер на 21 867.62лв главница и 5 975.72лв лихви, изчислени към 03.11.2014г, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: