Р Е Ш
Е Н И Е № 5
гр. Стара Загора, 12.02. 2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на
четиринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря А.А.
и с участието на прокурора Петко Г.
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА к.а. дело № 446 по описа за 2015 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във вр. във връзка с § 4к от Преходните
и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи /ПЗР на ЗСПЗЗ/.
Образувано
е по касационна жалба на С.И.Д. против решение № 358/22.04.2015 год.,
постановено по гр. дело № 1415/2014 год. по описа на Старозагорски районен съд,
с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 10-00-363/25.02.2014г. на кмета на Община Стара Загора, с която в
производство по §62 ПЗР на ПМС 456/1997 за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, й
е признато правото да придобие в собственост имот № 3, кадастрален район 252, с
площ 500 /995 кв.м в м.”Бойчо бунар” землище на гр.Стара Загора, с посочени
граници, като вместо това съдът е постановил отказ да бъде признато на С.И.Д.
правото й да придобие в собственост същия имот.
В
жалбата са наведени оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради
постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Счита за несъответни на доказателствата по делото и
действителните факти изводите на съда, че спрямо нея не са налице в съвкупност предпоставките
на §4б от ПЗР ЗСПЗЗ за трансформиране правото й
на ползване върху имота в право на собственост. Твърди, че тя и
семейството й обработвало земята вече 25 години. Направените подобрения били
потвърдени от огледа на терена, извършен от представителите на община Стара
Загора. Иска се отмяна на оспореното решение.
Ответникът
— Кмет на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител —юр.Станимирова изразява становище за основателност на касационната
жалба. Счита за неправилни доводите на РС Стара Загора за материална
незаконосъобразност на заповедта на кмета на общината.
Ответникът
— К.Н.Л. —заема становище за неоснователност на жалбата, иска отхвърлянето й
като такава и оставяне в сила на оспореното решение.
Заинтересуваните
страни: Б.П.К., К.Д.Б., Е.К.Б., В.П.Р., Д.В.Р., С.В.Р., Г.М.Б., И.Б.Б., Х.Г.Н.,
Х.Б.П., Н.Б.П., редовно и своевременно призовани, не се явяват, нито
представляват и не вземат становище по касационната жалба.
Окръжна
прокуратура — Стара Загора, чрез прокурор П.Г. пледира, че касационната жалба е
основателна. Излага доводи, че с оспореното решение на Старозагорския Районен
съд неправилно и незаконосъобразно е отменена заповедта на кмета на община
Стара Загора и отречено претендираното от
заявителката право.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след
извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон на решение № 358/22.04.2015 год., постановено по гр.
дело № 1415/2014 год. на РС Стара Загора, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Решението на Старозагорския Районен съд
е допустимо и валидно, но постановено при неправилно приложение на закона.
С
обжалваната пред РС Заповед № 10-00-363/25.02.2014г., кметът на община Стара
Загора, на основание чл.44 ал.2 ЗМСМА, §62 ПЗР на ППЗСПЗЗ и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ
и протокол от 06.12.2013г на комисията, назначена с негови заповеди е признал
правото на С.И.Д. да придобие собственост върху имот №3, кадастрален район 252
с площ от 500/995 кв.м, местност „Бойчо Бунар” при граници и съседи №252.9503,
имот №252.2, имот №252.2, имот № 252.15, имот 252.14 и имот №252.76, както и е
възложил на техническата служба на общината да извърши оценка на имота съгласно
изискванията на чл.36 ал.2 от ЗСПЗЗ.
С обжалваното решение Старозагорския районен съд, в
производство по §62 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, е отменил Заповед № 10-00-363/25.02.2014г.
на кмета на Община Стара Загора и е постановил отказ да бъде признато на С.И.Д.
правото й да придобие в собственост описания в заповедта имот на основанията,
посочени в заповедта. За да постанови този резултат, районния съд е приел, че
заповедта не е мотивирана от фактическа страна, в несъответствие с изискванията
на чл.59 ал.2 т.4 АПК, че е издадена в нарушение на §4з ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
защото неправилно с нея се създава съсобственост между бивши собственици и
ползватели. Приел на следващо място по подаденото от Д. заявление, че спрямо нея
не е изпълнен фактическия състав на разпоредбите на §4а, респективно този на
§4б от закона, поради липса на доказателства за извършени в имота подобрения от
вида на посочените в закона като
обуславящи претендираното право.
Тези изводи не се споделят от касационния състав на
Старозагорски АС.
Принципно правилен е довода, изразен в мотивите към оспореното решение на РС
Стара Загора, че неизлагането на мотиви съставлява основание за отмяна на
административния акт поради порок във формата /чл.146 т.2 от АПК във връзка с
чл.59 ал.2 т.4 АПК/. В този смисъл са както т.2 от ТР 4/22.04.2004г ОС ВАС, на
което се е позовал съда, така и ТР 16/31.03.1975г ВС и изобщо съдебната практика е единна по този
въпрос. Неправилен е обаче извода, че такива в случая не са изложени към Заповед № 10-00-363/25.02.2014г. Смисълът на вложеното в нормата на чл. 59, ал.2, т.4 от
АПК изискване, е актът да съдържа описание на конкретните факти, въз основа на
които административният орган е приел, че са налице регламентираните материално
правни предпоставки за упражняване на предоставена му от закона компетентност. В
случая органът се е позовал на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, която предвижда, че за да
се трансформира правото на ползване в право на собственост е необходимо: Първо,
правото на ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на
президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет,
примерно изброени в §63 от ПЗР на ПМС 456/
1997г за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ; Второ: Имотът да представлява лозе,
овощна градина или да е единствена земеделска земя на семейството на
ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът;
Трето: да е подадено заявление в определените от закона срокове. Заповед №
10-00-363/25.02.2015г на кмета на Община Стара Загора видно от съдържанието и
протоколите на
комисията вкл.
констативен протокол от 26.03.2013г на л.49 по а.д.№128/2014г, съдържа изрично
позоваване на факти, които се субсумират в хипотезата на §4б ал.1 от закона. Следва да се отчита възможността мотивите да предхождат издаването на акта и да
се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт. При наличието на подготвителни документи, изложените в
тях съображения се приемат за мотиви на самия акт (Тълкувателно решение № 16
/1975 г на ОС ВС). Изложените в случая мотиви не са възпрепятствали
възможността на адресата и заинтересованите лица да осъществят правото си на защита,
нито е налице пречка за осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност
спрямо акта.
При издаване на оспорената заповед не се установяват нарушения на относимите
административнопроизводствени правила, обуславящи отмяна на това основание.
След отмяната с решение №134/24.04.2008г. на СтАС на предходна заповед №
1644/14.07.2006г. на кмета на общината, издадена по същото заявление /№0301008/20.05.1992г/,
като единствен спорен и подлежащ на установяване в административното
производство въпрос е указан въпроса за наличието в имота на С.Д. на подобрения
от вида на посочените в §4а или§4б и техния размер. В този смисъл са били
указанията на съда, дадени в мотивите
към съдебния акт. В производството пред административния орган, осъществило се
след връщане на преписката за ново произнасяне са били извършени действия, насочени за установяване
наличието, вида и характера на подобренията в имота. По преписката са приложени
писма, уведомяващи заявителката Ст.Д. и заинтересуваните лица, че комисията по
§62 ПЗР ППЗСПЗЗ е взела решение за извършване на оглед в имота (писма
изх.№94-Г-184/01.04.2010г, №94-С-289 и №94-К-171 от 01.04.2010г /л.26-28). Общинските
служители са извършили проверка на място на имот №3, масив № 252 в местност
„Бойчо бунар”, като при огледа на място са установили, че имотът се обработва
от ползвателката, в имота няма изградена постройка, а
има 5реда лозе, на конструкция, с бетонови колове, както и 21 бр.различни
овощни дръвчета (констативен протокол от 26.03.2013г. на л.49 по
а.д.№128/2014). Заповедта е издадена след изясняване на относимите
към решаване на въпроса факти и обстоятелства и се основава на събраните в
производството доказателства.
Съдебният контрол за материална законосъобразност
обхваща преценката дали са налице установените от административния
орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/; доколко същите
запълват състава на посоченото в заповедта правно основание и следват ли се
разпоредените с нея последици. От всички събрани по делото доказателства настоящият съдебен състав стига до извода, че
на ползвателката С.И.Д. законосъобразно е признато правото да придобие
собственост на основание
§ 62, ал. 3
от ПЗР на ПМС № 456 от 11 декември 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Ст.Д. е подала заявление №0301008/20.05.1992г своевременно,
още в първия срок по §5 ПЗРППЗСПЗЗ, приложила е изискуемите документи. Имотът е
предоставен на основание акт от изброените в §63 ПЗР на ПМС №456/1997г за ИД на
ППЗСПЗЗ. Фактът на предоставяне се доказва от приложеното към заявлението й
удостоверение №480/09.10.1989г на Зам.председателя на ИК ОбНС Ст.Загора
/л.57/, наред с приложените Решение №95а по протокол №9/28.09.1989г на ГОНС
Ст.Загора и списък към него за раздаване земи на основание ПМС №26/23.04.1987г,
в който Д. фигурира (л.46—48).
Предоставеният за ползване имот е заснет и
отразен като имот №3, кадастрален район №252, с площ от 952 кв.м в плана на
новообразуваните имоти за местност „Бойчо бунар”, одобрен със Заповед №
440/2004г на Областния управител на област Стара Загора. Имотът е записан в
регистъра на имотите към този план на името на С.И.Д., макар към онзи момент
нейното право на ползване да не се е било още трансформирало в право на
собственост върху този имот, каквато е принципната поредност
на фазите на производството. Това обстоятелство обаче не се отразява на
законосъобразността на оспорената заповед и не обективира
пречка за произнасяне от органа по заявлението на Ст.Д. по реда на §62 ПЗР на
ППЗСПЗЗ. Фактът, че имотът представлява
лозе и овощна градина /втората материалноправна
предпоставка, обуславяща признатото със заповедта право/, съответен на твърдяното
от заявителката в заявлението от 1992г /”лозе и дръвчета”/, се явява доказан посредством огледа на имота, резултатите
от който са обективирани в констативен протокол от 26.03.2013г.
/л49/. Протоколът е съставен от длъжностни лица от община Стара Загора, същият не
е бил оспорен от жалбоподателя пред РС— Л., нито от заинтересованите страни,
този факт изобщо не е бил спорен в развилото се пред съда производство. С оглед на изложеното, спрямо Ст.Д. са осъществени в
условията на кумулативност предпоставките на §4б,
ал.1 от ПЗР ЗСПЗЗ, обуславящи признатото й с оспорената заповед право да
придобие в собственост имот №3
кадастрален район 252 в местността „Бойчо бунар” с площ от 500 кв.м спрямо 952
кв.м.
Спрямо разпоредените
със заповедта последици не са налице пречки, вкл.визираните от съда. Неотносими към оспорената пред съда заповед са изискванията
на §4з ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не могат да бъдат споделени доводите за
неправилно приложение на тази разпоредба. Според тази норма, разликата над 600
кв.м и над 1000 кв.м, до фактически ползваната земя се възстановява на
собствениците за образуване на нови имоти с размери не по—малки от 250 кв.м при
условия и ред, определени в правилника за прилагане на закона. Земите, от които
не може да се образува нов имот, се заплащат от ползвателите на собствениците
по пазарни цени в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Разпоредбата
на §4з ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ е относима към планирането,
което е отделно и различно от производството по трансформиране правото на
ползване на бившите ползватели в право на собственост върху предоставените им
за ползване земи/.
Заповед №
10-00-363/25.02.2014г. не създава
съсобственост, нито вещни права, същата е издадена в производство по §62 ал.3
ПЗР ППЗСПЗЗ, която определя предметното съдържание на акта така „ … заповед, с която отказва или признава
правото да се придобие собственост от ползвателите. В случай че се признава
правото да се придобие собствеността, със заповедта се възлага извършването на
оценка на имота.”. Разпоредителната част на заповед № 10-00-363/25.02.2014г.
с която органът „признава правото” на
Ст.Д. да придобие в собственост конкретно посочения имот - съответства на §62
ал.3 ПЗР ППЗСПЗЗ, във връзка с §4б ПЗР ЗСПЗЗ заповедта има констативен /не конститутивен/ характер.
Правото на собственост на ползвателя в хипотезата на §4б ал.1 ЗСПЗЗ ще
възникне в резултат и при условие развитието на едно многофазно производство,
като със заповедта за признаване правото да придобие имота приключва само
първата фаза, следва изготвянето на оценка и заплащането на стойността на имота
в предвидения в закона срок. Едва с плащането ще настъпят последиците по
трансформиране правото на ползване в право на собственост на бившия ползвател
върху имота.
От друга страна, производството по
възстановяване правото на собственост върху новообразувания имот № 3,
кадастрален район 252, в местността „Бойчо бунар”, не се установява приключило
в полза на никоя от двете групи наследници, чиито имоти по помощния план на
собствениците са териториално засегнати. Представените от К.Л. документи, вкл:
нотариален акт №87 от 19.07.1928г, записка, удостоверение за наследниците на
Никола Иванов Л. и Решение №50612/12.04.1993г на Поземлена комисия Стара Загора,
са дали основание за отразяване бившия имот в плана на собствениците с кад.№34. Посоченото решение на ПК е постановено преди
изменението на чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ обн.в ДВ бр.68
/30.07.1999г, не е придружено от скица и не индивидуализира признатата земеделска
земя. Възстановяването на правата на
собствениците върху земеделски
земи, предоставени за ползване на основание актовете по § 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ при действието на сегашната редакция на § 4к ал.7 ПЗР
на ЗСПЗЗ става със заповед на
кмета на общината, която се издава след одобряване на плана на новообразуваните
имоти, който индивидуализира земите, които подлежат на възстановяване,
съответно —на придобиване реда на §4а и §4б. Въведеният в закона принцип е, че
правото на собственост се възстановява на лицето /респ. неговите наследници/,
притежавало земеделската земя към момента на обобществяването
й, освен ако не са налице предпоставките
на § 4а или § 4б ПЗР
ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в право на собственост.
С оспорената заповед се сочи признато в
хипотеза на §4б от посочения закон правото на Ст.Д. да придобие в собственост
подробно описания имот за площ от 500 кв.м спрямо общо 952 кв.м, с каквато площ
е отразен в плана. Въпросът за правото на собственост върху разликата между
признатата за придобиване площ от 500 кв.м до пълната площ имота не е предмет
на оспорената заповед, поради което и в настоящото производство не следва да се
обсъжда приложимостта на §4з ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ. Относими
към преценката за материалната законосъобразност на Заповед №
10-00-363/25.02.2014г. на кмета на Община Стара Загора са разпоредбите на §4б,
ал.1—определяща материалноправните предпоставки за
признаване на правото да се придобие предоставен за ползване имот и §4з, ал.1
относно пределния размер на земята, до който е допустимо да се признае това право,
като тези разпоредби са спазени в случая.
Оспорената
заповед, като издадена от компетентен орган, в надлежна форма, в съответствие с
материалния и процесуален закон и с оглед целта на закона, който дава
предимство на ползвателите да изкупят предоставената им за ползване земеделска земя, се явява законосъобразна. Решението на
Старозагорския районен съд, с което е прието обратното, като постановено в
противоречие и неправилно приложение на материалния закон следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата на К.Л.
против Заповед № 10-00-363/25.02.2014г. на
кмета на община Стара Загора да се отхвърли.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение второ от АПК
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 358/22.04.2015 год., постановено по
гр. дело № 1415/2014 год. по описа на Старозагорски районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Н.Л. срещу Заповед № 10-00-363/25.02.2014г. на кмета на
Община Стара Загора, като неоснователна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.