Р Е Ш Е Н И Е
№10 27.01.2016 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, седми състав на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година,
в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил
Русев адм. дело №486 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 118, във връзка с 117, ал. 1, т. 2, б.“е” от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д.К.Н. *** с адрес за
призоваване в гр. Стара Загора, ул.”Брацигово”№2, вх.В, ап.3 против Решение №1040-23-38
от 23.10.2015 год. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е отхвърлена
като неоснователна жалбата й против разпореждане №232-01-74-1/29.06.2015 год. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора за
отказ да й се отпусне парично обезщетение за безработица.
В жалбата са изложени доводи, че Н. има право на въпросното обезщетение
по съображения, че е в служебно правоотношение с община Мъглиж, което е
известно на административният орган. На следващо място, счита, че вписването на
възстановяването й на работа в служебната книжка не променя нищо по отношение
на информацията, с която разполага НОИ. Според нея са налице достатъчно
доказателства за съществуването на служебното й правоотношение, като неправилно
ответника се е позовавал на липсата на информация и документация. Не на
последно място твърди, че е внесла по сметка на НОИ осигурителните си вноски,
въпреки че същите са недължими от нея. Искането към съда е да се отмени като
незаконосъобразно Решение №1040-23-38/23.10.2015 год. на Директора на ТП на НОИ
Стара Загора
Ответникът по жалбата – Директора на ТП на НОИ Стара Загора, редовно и
своевременно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по
основателността на жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
С разпореждане №232-01-74-1/29.06.2015 год. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора, на
основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 от КСО по отношение на Д.К.Н.
е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Като мотив е посочено, че лицето няма осигуряване във
фонд Безработица за 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяването на
осигуряването.
Против разпореждането е подадена жалба вх.№1012-23-40 от 23.09.2015 год.
от Н., която е оставена без уважение с Решение №1040-23-38/23.10.2015 год. на
Директора на ТП на НОИ Стара Загора, предмет на проверка за законосъобразност
по настоящото съдебно производство. Решението е постановено в производство по чл.117,
ал.1, т.2, б.”б” от КСО, като относно претендираното от жалбоподателката право,
органът е направил изводи, идентични с тези на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора. Органът се
позовава на резултатите от извършена проверка (констативен протокол №КП-5-23-00074283/21.10.2015
год.), с който е установено, че Д.Н. заема длъжността „секретар” на община
Мъглиж. Със заповед на Кмета на община Мъглиж №РД-09-576 от 03.09.2012 год. Н.
е временно отстранена от работа, считано от 04.09.2012 год. до приключване на
образуваното срещу нея дисциплинарно производство, приключило с издаването на
Заповед №1/27.04.2015 год. на Кмета на Община Мъглиж, с която Н. е уволнена
дисциплинарно. Въз основа на тези фактически доводи и по аргумент от
разпоредбите на чл.10, ал.1 и ал.2 от КСО, административният орган е приел, че Н.
е извън кръга на осигурените лица считано от 04.09.2012 год. до освобождаването
й от длъжност със заповед №1/27.04.2015 год. на Кмета на Община Мъглиж, считано
от 25.05.2015 год..
По делото е представена Заповед №РД-09-576/03.09.2012 год. на Кмета на
Община Мъглиж, издадена на основание чл.100, ал.1, т.2 от ЗДСл за временно
отстраняване на жалбоподателката от работа. Представена е и заповедта от
27.04.2015 год. за прекратяването на служебното й правоотношение. Всъщност спор
между страните относно тези факти не съществува
По делото е представен и констативен протокол №КП-5-23-00074283 от 21.10.2015
год. /лист 25/, обективиращ резултатите от извършена проверка в Община Мъглиж.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено
следното:
Жалбата като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
Оспореното решение №1040-23-38/23.10.2015 год. на Директора на ТП на НОИ
Стара Загора е издадено в производство по чл.117, ал.1, т.2, б.”б” КСО - от
компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа фактическите и
правни основания за неговото издаване. Отказът за изплащане на обезщетение за
временна неработоспособност, обективиран в потвърденото от органа разпореждане
№232-01-74-1/29.06.2015 год. също изхожда от компетентен орган - лицето,
натоварено с функции на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ - Стара Загора при ТП на НОИ Стара Загора, съгласно заповед №471/06.07.2012 год. на Директора на
ТП на НОИ – Стара Загора.
В административното производство по заявлението на Д.Н. не са допуснати
процесуални нарушения. На жалбоподателката е дадена пълноценна възможност да
участва в административния процес, да представя доказателства, както и да
обжалва по надлежния процесуален ред акта на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Стара Загора пред горестоящия орган.
По приложението на материалния закон.
Съгласно чл. 54а ал.1 от КСО,
право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени
или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9
месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са
придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно
пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; 3. не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или
законодателството на друга държава.
Спорът между страните в съдебното производство не е по отношение на
липсата/наличието на предпоставките по т.1-3 от чл.54а ал.1 от КСО. Страните
спорят била ли е осигурявана Д.Н. (съответно – доказана ли е дължимостта на
осигуровки) за полагания от нея труд като секретар на Община Мъглиж през девет
от последните петнадесет месеца преди подаването на заявлението за отпускане на
обезщетението за безработица от ТП на НОИ – Стара Загора.
Като съпостави доказателствата по делото, съдът приема, че
обстоятелствата, послужили за изводите на ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Стара Загора (установени отрицателни факти) не са
опровергани при съдебното обжалване от Д.Н..
За опровергаване тезата на административния орган госпожа Н. е следвало
да докаже, че през поне девет от последните петнадесет месеца, преди
прекратяване на осигуряването, за полагания от нея труд са внасяни ефективно
или са били дължими за внасяне осигурителни вноски във фонд
"Безработица". Тъй като прекратяването на осигуряването е станало с
издаването на заповед №1/27.04.2015 год., връчена на 25.05.2015 год. лично от Н.,
то следва да се провери наличието на осигуряване на Н. петнадесет месеца назад,
считано от тази дата, т.е. до 25.02.2014 год. В хода на административното
производство, същата е представила допълнително удостоверение издадено от
ответника за получени от нея обезщетения за временна неработоспособност,
обхващо периода от месец януари 2012 год. до месец юли 2013 год. вкл., както и
копия за внесени осигурителни вноски от жалбоподателката за периодите
01.09.2012 год. – 31.10.2012 год. и 01.07.2013 год. – 31.01.2014 год. Тези
доказателства обаче не касаят периода в който е следвало да се внасят
осигуровки на Н. и представляващи законова предпоставка за отпускането на
обезщетението. С тях не се променят фактите, възприети и от административният
орган.
Обжалваното решение е постановено при спазване на
административнопроизводствените правила. Административният орган служебно е
извършил проверка на осигурителя, резултатите от която са обективирани в констативен протокол №КП-5-23-00074283/21.10.2015
год. /лист 25/, обективиращ резултатите от извършена проверка в Община Мъглиж,
събрани са доказателства във връзка с изясняването на фактическата обстановка.
При постановяване на оспореното решение е съобразен изцяло приложимият
материален закон.
Считано
от 03.09.2012 г. Д.К.Н. не е упражнявала трудова дейност по заеманата от нея
длъжност, поради отстраняването й от работа по силата на заповед №РД-09-576/03.09.2012
г. на Кмета на Община Мъглиж, издадена на основание чл.100, ал.1, т.2 от ЗДСл
/поради образувано против нея дисциплинарно производство/ и не е получавала
трудово възнаграждение, като съответно не са й били начислявани и внасяни
осигурителни вноски. Заповедта за временно отстраняване е обжалвана от Д.Н.
пред съда, като жалбата й е отхвърлена с решение №234/22.11.2012 год.,
постановено по адм. дело №383/2012 год. по описа на Административен съд Стара
Загора, което е оставено в сила с решение №13912/24.10.2013 год. по адм. дело
№153/2013 год.. на Върховния административен съд, пето отделение. Наред с това,
по делото е установено, че Д.Н. е внесла на 19.12.2014 год. по сметка на ТД на
НАП гр. Стара Загора суми за държавното обществено осигуряване, за които е
посочила, че представляват осигурителните й вноски за периодите: 01.09.2012 год.
- 31.10.2012 год. и 01.07.2013 год. – 31.01.2014 год.
Легално
определение за понятието „осигурено лице” е дадено в §1, ал.1, т.3 ДР КСО,
според което „осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е
започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9,
ал.2, т.1 - 3 и 5 КСО; самоосигуряващите се лица и лицата по чл.4а, ал. 1 се
смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски. Според чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня,
в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал. 1
и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до
прекратяването й; съгласно ал.2, осигуряването се прекъсва през периодите,
които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4 или
чл.4а, ал.1 не е прекратена.
От
съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от
условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е
да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл.4 от кодекса. Наличието на валидно сключено и непрекратено трудово или
служебно правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното
правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Не съществува
идентичност на трудовото, респективно - служебното и на осигурителното
правоотношение. Наличието на трудово или служебно правоотношение в повечето
случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е винаги това
е така. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за
„осигурено лице” по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е.
не е достатъчно лицето да има валидно възникнало трудово или служебно
правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това
правоотношение, т.е. да е налице реалното изпълнение на възложените от
работодателя, респективно от назначаващият орган трудови или служебни задължения.
Изключение от това правило са регламентираните в изречение второ на т.3 от §1,
т.1 ДР КСО случаи по чл.9, ал.2, т.1 - 3 КСО, т. е. за случаите на разрешен
отпуск, при които лицето не осъществява трудова дейност, но времето на отпуска
се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски /т.5 на
чл.9, ал.2 КСО не се отнася за лицата по служебни правоотношения, а за
самоосигуряващите се лица/.
В
конкретния случай, към датата на подаването на заявлението за отпускане на
обезщетение за безработица, не е спорно, че между Д.Н. *** е съществувало
служебно правоотношение, което е било прекратено, считано от 25.05.2015 год., но
по което обаче не е осъществявана трудова дейност, поради това че служителката
е била временно отстранена от длъжност със заповед по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДСл.,
считано от 04.09.2012 год. Заповедта за временно отстраняване е влязла в сила,
след като е потвърдена при обжалването по съдебен ред и поради това не е налице
хипотезата на признаване на временното отстраняване за незаконно. През периода,
през който служителят е временно отстранен от длъжност, същият не упражнява
трудова дейност и съгласно чл.100, ал.3 от ЗДСл. не получава трудово
възнаграждение. След като не се упражнява трудова дейност, то отстраненият
държавен служител не отговаря на едно от изискванията по §1, т.3 от ДР на КСО,
за да е осигурено лице. Задължението за обществено осигуряване възниква и
съществува за периодите, през които служителят осъществявала трудова дейност на
длъжността, на която е назначен по служебното правоотношение и е получавал за
това съответното възнаграждение. Когато служителят не е осъществявал трудова
дейност, същият не е получавал възнаграждение и не е налице задължение за
осигуряването му. Както се подчерта по-горе, същественото за определянето на
едно лице като осигурено по смисъла на §1, т.3 ДР КСО, вр. чл.10, ал.1 КСО е
това лице да е осъществявало трудова дейност.
Поради
същите съображения, без значение за осигурителния статус на Д.Н. е обстоятелството,
че същата е внесла сама осигурителни вноски за посочените по-горе периоди. Тя
не е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, тъй като не е
била длъжна да внася осигурителни вноски за своя сметка. Както и в останалите
хипотези на задължително обществено осигуряване и за самоосигуряващите се лица
задължително условие за определянето им като осигурени лица е същите да
упражняват трудова дейност. Както и по-горе бе отбелязано в административната
преписка не се съдържат доказателства за внасяни от страна на Община Мъглиж
осигурителни вноски за периода 01.02.2014 год. – 25.05.2015 год. на държавният
служител Д.Н.. Осигурителното правоотношение не възниква винаги когато се
внесат осигурителни вноски, а само, когато такива вноски са дължими, като едно
от условията за дължимост на осигурителните вноски е да е осъществявана трудова
дейност. Докато за самоосигуряващите се лице е въведено и допълнителното
условие дължимите осигурителни вноски да са внесени реално, докато за
останалите лица е достатъчно осигурителните вноски да са дължими. Затова, правилно
е възприето от ответника по делото, че Д.Н. няма качеството на „осигурено
лице”. Тези вноски не са дължими, защото през периодите, за които са внесени
вноските, тя не е осъществявала трудова дейност /според данните по делото, по
правоотношението с община Мъглиж не е осъществявала трудова дейност поради
временното й отстраняване/.
Недължимо
внесените по лично желание осигурителни вноски без възникнало правно основание
за осигуряване не пораждат за вносителите права на парични обезщетения по КСО.
Към дата на прекратяване на служебното й правоотношение, жалбоподателката нито
е извършвала трудова дейност по служебно правоотношение, нито е получавала
възнаграждение за положен труд по същото правоотношение, а е била отстранена от
длъжност. Ето защо, тя е нямала качеството на "осигурено лице" по
смисъла на КСО, поради което за нея не е възникнало право на парично
обезщетение за безработица.
Следва
също да се има предвид, че съгласно чл.9, ал.3, т.1 от КСО за осигурителен стаж
се зачита и времето през което лицата по чл.4, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 и чл.4а, ал.1
не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или
когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в
специални закони. По аргумент за обратното, когато и докато не е установено по
надлежния ред, че недопускането или отстраняването от работа е незаконно, то
времето на недопускането или отстраняването на работа не се зачитат за осигурителен
стаж, а съгласно чл.10, ал.2 КСО за този период осигуряването е прекъснато. На
настоящият съдебен състав е служебно известно, че по жалба на Д.Н. е образувано
съдебно производство пред Административен съд гр. Стара Загора по оспорването
на заповед №РД-09-579/03.09.2012 год. на Кмета на Община Мъглиж, което е висящо
и по което нямаме постановено съдебно решение. Изходът от това производство,
при евентуалната отмяна на заповедта или
ако по друг надлежен ред се установи незаконност на отстраняването от длъжност
за целия период или за част от него, би могло да бъде предпоставка за бъде
инициирано производство по реда на извънредните способи за отмяната на
настоящето съдебно решение. Към настоящия момент обаче няма основание да се
приеме, че Д.Н. е била осигурено лице към релевантния период. В този ход на
мисли, цитираното в хода по същество от страна на Н. постановено решение по
адм. дело №201/2015 г. по описа на Административен съд е ирелевантно за изхода
на настоящето производство. Предмет на делото е заповед №1/27.04.2015 г. за
прекратяването на служебното й правоотношение, което обаче не променя факта, че
същата към 25.05.2015 год., когато й е прекратено правоотношението няма
качеството на осигурено лице. Допуснатите в хода на дисциплинарното
производство нарушения на процесуалните правила при издаването на заповедта,
респективно недоказаност на вменените дисциплинарни нарушения, не предполагат
незаконност на невнасяните от страна Община Мъглиж осигурителни вноски.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че Решение №1040-23-38/23.10.2015 год. на Директора на ТП на НОИ е
законосъобразно – издадено е от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се
основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се
явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, пр. четвърто,
чл.158, ал.3 и чл.159, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.К.Н. *** против Решение №1040-23-38/23.10.2015 год. на Директора на ТП на
НОИ Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против
разпореждане №232-01-74-1/29.06.2015 год.
на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара
Загора, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.