Р Е Ш Е Н И Е

№ 117 12.05.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІII състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 494 по описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на РБългария /ЗОВСРБ/.

Образувано е по жалба на И.Т.Т. ***, против Заповед № З РД-596/ 06.11.2015г. на Командира на Военно формирование /ВФ/ 24620 с.Свобода, за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса на старши сержант И.Т.Т.. В жалбата и в представеното по делото писмено становище са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването й в противоречие на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Жалбоподателят чрез пълномощника си по делото поддържа, че в хода на дисциплинарното производство дисциплинарнонаказващият орган не бил изпълнил задължението си да събере и оцени всички относими доказателства, а проверката била извършена повърхностно, без да са преценени и обсъдени възраженията на служителя относно съставения АУАН и без да е изяснено действителното фактическо положение. Въз основа на изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата - Командир на Военно формирование 24620 с.Свобода, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва подадената жалба като неоснователна. Поддържа че заповедта, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма и със съдържание, съобразено с императивните нормативни изисквания, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при спазване на регламентираните административно - производствени правила, е законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят старши сержант И.Т.Т. е назначен на длъжност „Логистик на HUMINT рота” във Военно формирование 24620 с.Свобода.

На И.Т.Т. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Г, бл.№ 218097 от 22.09.2015г. за това, че на 22.09.2015г. около 21.35ч., в гр. Павел Баня по ул.”Антон Иванов”, до дом № 17, посока запад-изток, е управлявал лек автомобил „Рено клио” с рег. № СТ9640СН, като при извършена проверка с техническо средство „Алкотест 7510” с № ARBB0097 е установена концентрация на алкохол в кръвта 2.98 промила.

Със Заповед №ЗРД-550/ 14.10.2015г. Зам.началникът на щаба на ВФ 24620 с.Свобода, осъществяващ съгласно заповед № 3РД-534/09.10.2015г. функциите на командира на военното формирование при отсъствие на последния, е назначил комисия за извършването на служебна проверка на военнослужещия във връзка с допуснатия от него инцидент от II група по чл.5, т.1, буква „д” от Инструкция И-4/ 26.09.2007г. за дейността на дейността на командирите (началниците, ръководителите) от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната при инциденти – управление на МПС след употреба на алкохол. За резултатите от проверката е съставен Протокол рег. № 3 – 2952/ 02.11.2015г. с предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на ст.сержант И.Т.. На 06.11.2015г., на основание чл. 144, ал.1 от ППЗОВСРБ, със ст.сержант Т. е проведена беседа от Командира на ВФ 24620, на която военнослужещият е запознат с протокола от работата на назначената със Заповед №ЗРД-550/ 14.10.2015г. комисия за извършване на служебната проверка и събраните доказателства, даващи основание за налагане на дисциплинарно наказание. За проведената беседа е съставен и подписан /в т.ч. от жалбоподателя/ Протокол рег. № 3 – 3010/ 06.11.2015г. в който е посочено, че военнослужещият няма какво друго да добави освен снетите от него писмени обяснения в хода на проверката. Като част от образуваната дисциплинарна преписка е приложено и писмено обяснение от ст.сержант Т. относно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и писмено сведение от Петко Господинов Петков – очевидец на инцидента.

С оспорената в настоящото производство Заповед № З РД-596/ 06.11.2015г. на командира на Военно формирование 24620 с.Свобода, на основание чл.244, т.7 във вр. с чл.245, ал.2 и чл. 242, т.1 от ЗОВСРБ, чл.137, ал.4 и чл.140 от ППЗОВСРБ, на старши сержант И.Т.Т. - логистик на HUMINT рота във Военно формирование 24620 с.Свобода, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. От фактическа страна обжалваният акт е обоснован с обстоятелството, че на 22.09.2015г. ст.сержант Т. управлява лично превозно средство марка „Рено Клио” с рег.№ СТ9640СН след употреба на алкохол, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест 7510” с № ARBB007, което е отчело 2.98 промила алкохол в издишания въздух, с което си деяние е извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата и е уронил е престижа на военната служба. Описаното деяние е квалифицирано от дисциплинарно наказващият орган като тежко дисциплинарно нарушение по чл.242, т.1 от ЗОВСРБ – неизпълнение на задължение по военната служба, изпълващо състава на т.3 от Заповед № ОХ-680/ 05.11.2010г. на Министъра на отбраната и чл.115, т.7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България. На основание чл. 165, т.3 от ЗОВСРБ при налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”, е прекратен договора за военна служба с ст.сержант И.Т., освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса.

По делото е представена Заповедта на министъра, касаеща забрана за употребяване на алкохол от военнослужещите, която е била доведена до знанието на личния състав, в т.ч. и до знанието на жалбоподателя, на 23.07.2015г., видно от приложения по делото протокол с рег.№ 3-1909/ 23.07.2015г.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес - адресат на Заповед № З РД-596/ 06.11.2015г на Командира на ВФ 24620 с.Свобода и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба, е постановена от компетентентния по см. на чл.137, ал.4 от ППЗОВСРБ във връзка с чл.248 от ЗОВСРБ орган, тъй като на командира на Военно формирование 24620 с.Свобода, с военно звание „подполковник” са предоставени правомощия по прекратяване на договора за военна служба на сержантите /старшините/ и войниците в подчиненото му военно формирование, съгласно т.8.2 от Заповед на Министъра на отбраната № ОХ-771/ 05.11.2013г.

Заповедта е издадена при съблюдаване на императивните норми на чл.59, ал.2 от АПК и специалните разпоредби на чл. 148, ал.1 и ал.2 от ППЗОВС за форма и съдържание на акта в т.ч. на изискването за налагане на дисциплинарното наказание с мотивирана заповед. Нарушението, за което е санкциониран И.Т., е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа и от правна страна. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, сочещо на допуснато тежко нарушение на военната дисциплина, с което правната норма на чл. 245, ал.2 от ЗОВС свързва възможността за налагане на дисциплинарно наказание – „уволнение”.

При провеждането на дисциплинарното производство са спазени всички нормативно установени в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ процесуални изисквания и правила. При съблюдаване разпоредбата на чл. 246, ал.2 от ЗОВСРБ и чл.142 от ППЗОВСРБ, със Заповед №ЗРД-550/ 14.10.2015г е назначена комисия за извършването на служебна проверка във връзка с констатираното нарушение – управление на МПС след употреба на алкохол. За резултатите от проверката е съставен протокол във форма и със съдържание, съответстващи на изискванията на чл.143, ал.1 от ППЗОВСРБ. В съответствие с чл. 144, ал.1, т.1 и т.2 от ППЗОВСРБ дисциплинарно наказващият орган е провел беседа с военнослужещия, на която ст.сержант Т. е изслушан и е запознат с констатациите на комисията, приетите за установени от нея релевантни факти и обстоятелства за извършеното нарушение и с направеното предложение за търсене на дисциплинарна отговорност и вида на дисциплинарното наказание. За проведената беседа с участието на двама от членовете на Комисията по чл. 142, ал.3 от ППЗОВСРБ, е съставен и подписан надлежен протокол по чл.144, ал.2 от ППЗОВСРБ. Както в чл.246, ал.4 от ЗОВСРБ, така и в чл.144, ал.1, т.2 от ППЗОВСРБ, изслушването и даването на писмените обяснения от военнослужещия са предвидени като алтернативни – т.е за да се счита, че дисциплинарно-наказващият орган е изпълнил императивно установеното си задължение по посочените правни норми, необходимо и достатъчно е да е била дадена възможност на военнослужещия да изрази становище по повдигнатото му дисциплинарно обвинение по един от двата регламентирани начина. Доколкото в случая ст.сержант Т. е бил изслушан от Командира на ВФ 24620 с.Свобода при проведената беседа, след запознаването му с протокола от работата на комисията за извършването на служебна проверка и събраните доказателства, даващи основание за налагане на дисциплинарно наказание /обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя и верността на което е удостоверено с подписването от военнослужещия на съставения протокол от проведена беседа/, приемането на писмените обяснения на нарушителя не е било необходимо и съответно липсата на такива не представлява съществено процесуално нарушение като отменително основание по чл. 146, т.3 от АПК. Съдът намира за неоснователни поддържаните от пълномощника на жалбоподателя оплаквания за повърхностно и формално провеждане на служебната проверка от назначената дисциплинарна комисия. Видно от материалите, съдържащи се в приложената по делото дисциплинарна преписка, на служителя е била предоставена възможност за участие в образуваното производство, приключило с издаването на обжалваната заповед. Гл.сержант Т. е бил запознат на 20.10.2015г със заповедта за назначаване на комисия, която да извърши служебна проверка относно описаното в същата заповед нарушение от военослужещия, изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол. Жалбоподателят е имал възможност в хода на проверката да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че не е извършил твърдяното нарушение и съответно да опровергае установеното със съставения АУАН противоправно деяние. В рамките на дисциплинарното производство Т. не е предявил доказателствени искания, а в подаденото от него писмено обяснение от 20.10.2015г /лист 28 от делото/ изрично сочи, че е употребил алкохол – „по време на работата, която върших изпих две бири от 0,500мл”, след което се е качил да управлява автомобила си. Оборване на установените в дисциплинарното производство факти не е извършено и пред съда с насрещно доказване.

Обжалваната заповед е постановена и при правилно приложение и в съответствие с целта на материалния закон.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарно – наказващия орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/; доколко същите запълват състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на военната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. В случая нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, се изразява в неизпълнение на задължения по военна служба – нарушение на военната дисциплина по см. чл. 242, т.1 от ЗОВСРБ, определено като тежко такова по см. чл.245, ал.2 от ЗОВСРБ, за което е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”. От фактическа страна е обосновано с управление от военнослужещия на МПС след употреба на алкохол, което деяние е квалифицирано като такова, нарушаващо т.3 от Заповед № ОХ-680/ 05.11.2010г. на Министъра на отбраната и чл.115, т.7 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на РБългария.

Описаното в обстоятелствената част на заповедта поведение на дисциплинарно наказаното лице се изразява в това, че на 22.09.2015г. в гр. Чирпан И.Т. е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол, като съгласно резултатите от извършената от органите на РПУ – гр. Чирпан проверка с техническо средство „Алкотест 7510” концентрацията на алкохол в издишания въздух е била 2.98 промила. Управлението на МПС от Т. след употреба на алкохол безспорно се установява и от представения и приет като доказателство по делото АУАН бл.№ 218097, съставен на 22.09.2015г., който като официален свидетелстващ документ, неоспорен от жалбоподателя, се ползва с презумтивна материална доказателствена сила досежно верността на удостоверените него факти и обстоятелства, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП.

В глава VІІ „Военна служба”, раздел ІІІ „Статус на военнослужещите”, в чл.178, ал.1 е предвидено, че военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. Следователно спазването и изпълнението на посочените актове е законово установено задължение по военна служба и елемент от нормативно регламентираното съдържание на правоотношението на военнослужещия. Със Заповед № ОХ-680/ 05.11.2010г. на Министъра на отбраната на РБългария, с цел обезпечаване изпълнението на разпоредбите на чл.114, т.3 и т.4, чл.115, ал.1, т.5, 6 и 7 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на РБългария и с оглед необходимостта от прекратяване на случаите за нарушаване на войсковия ред и дисциплина в резултат на употребата на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите в служебно и в извън служебно време и запазване престижа на военната служба, е разпоредено /по т.3 от заповедта/ забрана за управлението на МПС от военнослужещите в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол. В случая като не е съобразил поведението си с тази забрана и не е изпълнил Заповед № ОХ-680/ 05.11.2010г. на Министъра на отбраната на РБългария, ст.сержант Т. е допуснал нарушение на военната дисциплина по см. на чл. 242, т.1 във вр. с 178, ал.1 от ЗОВСРБ, като основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. На следващо място с оглед целите, задачите и дейността на военнослужещите и по-високите изисквания към тях за определено поведение не само в работно време и на работното място, но и в общественият живот, нормите за поведение и правилата на лично поведение, които военнослужещите са длъжни да спазват, както и моралните ценности, от които следва да се ръководят, са регламентирани изрично като техни задължения в Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на РБългария /УВСВСРБ/. Следователно спазването и изпълнението на регламентираните в УВСВСРБ етични правила и норми за поведение също представлява законово установено задължение по военна служба по см. на 178, ал.1, от ЗОВСРБ, неизпълнението на което задължение релевира наличието на дисциплинарно нарушение в хипотезата на чл.242, т.1 от ЗОВСРБ. Разпоредбата на чл.115, ал.1, т.7 от УВСВСРБ въвежда абсолютна забрана за военнослужещите да нарушават законите и обществения ред в страната вкл. и когато се намират извън поделението. Безспорно с деянието си ст.сержант Т. е нарушил това правило за поведение. Поведението му, освен че представлява тежко закононарушение /за което е предвидено и носене на наказателна отговорност/, сочи и на неподчиняване на законно отдадена заповед на Министъра на отбраната на РБългария, целяща предотвратяване на нарушения, осигуряване на безопасен режим на управление на МПС от военнослужещите и запазване престижа на военната служба и съотв. на неизпълнение на задължение по военна служба, регламентирано в чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ. По аргумент от разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 07.06.2007г. на ВАС по т.д. № 4/ 2007г., управлението на МПС след употреба на алкохол освен че е в нарушение на закона, съставлява и нарушение на обществения ред т.е на установените в държавата обществени отношения, основани на правовия ред и морала, определящи поведението на хората в обществения живот.

Въз основа на установените по делото релевантни факти и обстоятелства съдът намира, че извършеното от ст.сержант Т. – управление на МПС след употреба на алкохол при отчетена концентрация 2.98 промила, правилно е определено като поведение, грубо нарушаващо правно регламентирани задължения за военнослужещия при изпълнението на военната служба, сочещо на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно деяние, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 242, т.1 във вр. с чл.245, ал.2 от ЗОВСРБ, като основание за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. Оспорената в настоящото производство Заповед № З РД-596/ 06.11.2015г. на Командира на Военно формирование 24620 с.Свобода е издадена при правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и следващото се за извършеното нарушение дисциплинарно наказание. При спазване на разпоредбата на чл.139, ал.1 във вр. с чл.145, ал.2 от ППЗОВСРБ дисциплинарно наказващият орган обосновано е приел, че тежестта на нарушението сочи на допуснато тежко нарушение на военната дисциплина, като материалноправно основание по чл. 245, ал.2 от ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарно наказание по чл.244, т.7 от ЗОВСРБ – „уволнение”. В съответствие с нормата на чл. 165, т.3 от ЗОВСРБ, е прекратено и правоотношението на Т. по изпълнение на военната служба.

С оглед гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона – за превенция и защита от противоправни прояви. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143 ал.4 от АПК, във връзка с чл.7 ал.1 т.4 и §1а от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на Военно формирование 24620 с.Свобода разноски в размер на 300 /триста/ лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.Т. ***, против Заповед № З РД-596/ 06.11.2015г. на Командира на Военно формирование 24620 с.Свобода за налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение”, прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса, като неоснователна.

ОСЪЖДА И.Т.Т. с ЕГН **********,***, да заплати на Военно формирование 24620 с.Свобода сумата 300.00 /триста/ лв – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: