Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                    

                         158      17.06.2016г.      град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар П.М.                                                                       и с участието

            на прокурор  Петя Драганова                                                                        като разгледа

            докладваното от съдия  Р. ТОДОРОВА  административно дело № 501 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

  Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.               

                                        

Образувано е по искова молба, подадена от И.М.П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – гр. Стара Загора, уточнена с допълнителна молба вх. № 4120 от 16.12.2015г., с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 15 400лв. за претърпени от И.П. неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие в периода м. септември 2013г. – м. юни 2015г. – неоказана медицинска помощ от Медицинския център към Затвора – Стара Загора и неоказано професионално, адекватно и своевременно медицинско лечение, довело до влошаване на здравословното му състояние.

Ищецът твърди, че през м. август 2013г. му се появило топче на гърлото и отишъл в Медицинския център към Затвора – Стара Загора за преглед. Лекарят, който извършил прегледа му казал, че не е нищо сериозно – касае се за подкожен косъм, като не е необходимо специално лечение и преглед от лекар-специалист. Тъй като П. продължавал да изпитва болка, бучката се увеличавала и придобила размерите на малък орех, той отново потърсил помощ от лекаря на Затвора – Стара Загора, който обаче не предприел никакви действия за предписване и провеждане на лечение или изследвания относно произхода и причините за заболяването, както и за насочване за преглед при лекар специалист. Претърпените вреди, обезщетение за които се претендира от ищеца, се основават на причинени болки, страдания и грубо потъпкване на човешките му права, като резултат от неосигуреното своевременно, адекватно и професионално медицинско лечение, довело до влошаване на здравословното му състояние.

 

 Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор, оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен. Поддържа, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на И.П. вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Обосновава, че доколкото твърдените от ищеца незаконосъобразни бездействия не са свързани с осъществяването на административна дейност, а с упражняването на лекарската практика, предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се явява неоснователен, за което излага подробни съображения.   

 

 Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Обосновава, че събраните по делото доказателства не установяват наличието на факти и обстоятелства, съставляващи материалноправно основание за ангажиране отговорността на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Поддържа, че в случая не е установено незаконосъобразно административно бездействие, довело до влошаване на здравословното състояние на ищеца, като дейността свързана с лекарската практика не представлява административна дейност и съотв. не може да бъде основание за присъждане на обезщетение по предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ при ангажиране отговорността на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”.  

           

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Ищецът И.М.П. *** на 24.02.2012г., за изтърпяване на наложени му наказания „лишаване от свобода” по НОХД № 428/2012г. по описа на РС – Стара Загора, НОХД № 1107/ 2011г. по описа на РС – Ямбол, НОХД № 1221/ 2012г. по описа на РС – Стара Загора, НОХД № 1045/ 2013г. по описа на РС – Стара Загора и НОХД № 212/ 2013г. по описа на ОС – Сливен, при определено с Определение № 76/ 04.09.2013г. по ЧНД № 380/ 2013г. на ОС – Сливен общо наказание „лишаване от свобода” от 5 години и четири месеца, с постановен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. На 19.06.2015г. П. *** за доизтърпяване на наказанието, като към датата на приключване на съдебното дирене ищецът отново е преведен в Затвора – Стара Загора. От Медицинска справка относно здравословното състояние на лишения от свобода И.М.П. /л.45 по делото/, изготвена от Директора на Медицинския център към Затвора – Пазарджик, е видно, че при първоначалния преглед при постъпването на П. *** не са констатирани съществени отклонения в обективното състояние, като съгласно получената медицинска документация няма данни за заболявания в миналото. Лишеният от свобода няколкократно е посещавал МЦ към Затвора – Пазарджик във връзка с възпалителен процес в областта на шията, като първото посещение е регистрирано на 26.11.2015г. При прегледа е установена подутина локализирана от ляво на шията с диаметър около 1.5 см и височина около 1 см, с опъната зачервена периферно кожа, при поставена работна диагноза фоликулит. Вторият преглед е осъществен на 30.11.2015г. при който се приема, че се касае за инфектиран атером /доброкачествен тумор с добавена инфекция/. Последвали са два други прегледа, като е приложена консервативна терапия със системни и локални медикаменти, като постепенно възпалителният процес е отшумял. Медицинското заключение е че към момента образуванието, без данни за възпалителен процес, растеж и компресия на локалните тъкани, представлява по-скоро козметичен дефект, който не застрашава здравето на П. и не налага допълнително уточняване и лечение. В справката, изготвена от МЦ към Затвора – Стара Загора /л.53 по делото/, са отразени проведените медицински прегледи по желание на лишения от свобода И.П. /извън провежданите по график такива един път седмично/, като са посочени датите, на които са извършени прегледите, поставените диагноза и предписаното лечение. Удостоверено е, че за периода от постъпването на П. *** до неговото превеждане в Затвора – Пазарджик, не са регистрирани хронични заболявания, изискващи продължително наблюдение и лечение.   

 

По делото са представени и приети като доказателства копие от личния амбулаторен картон на л.св. И.П., медицинска документация и медицински справки.  

 

Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-медицинска експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано. Съгласно заключението ищецът И.П. страда от „акне”, развило се вероятно по време на пубертета, поради анатомична и генетична предиспозиция за това. Описаната в медицинската справка, изготвена от Директора на МЦ към Затвора – Пазарджик и установената при извършения от експерта преглед малка киста в лява шийна област /в момента на прегледа с големина 1-2мм/, е възможно да е била в стадий на възпаление, при което увеличава своите размери, зачервява се и става болезнена при допир и натиск. При прегледа е установено, че П. има и други подобни малки образувания, разположени по различни части на тялото, някои от които периодично претърпяват възпалителен процес и започва бактериална инфекция. Това представлявало хроничен възпалителен процес, но без симптоми на остро гнойно възпаление, протичащо със силна, пулсираща болка, голям оток на околните тъкани и засягане на общото състояние с повишаване на температурата и изискващо задължително хирургично-оперативно лечение. Характерът на заболяването – поява на кожните лезии в различни периоди от живота и характерът на възпалителния процес /хроничен/ с периодично обостряне, не дава възможност нито да се определи давността на образуванието в лявата шийна област, нито нейното наличие и стадий на развитие през м. август 2013г. Експертът – лекар – специалист хирург сочи, че произходът и причините за заболяването се свързват с периодично запушване на някои от каналите на мастните жлези от детрит /мъртви клетки/, вследствие на което се получава киста на мастната жлеза, което е типичната картина на акне, наблюдаваща се при хора с генетично предразположение и определен хистологичен строеж на дермата на кожата, с по дълбоко разположение на мастните жлези на кожата, придружаващи всеки космен фоликул и повишената секреция на мастните жлези, с медицинско название и диагноза „атером”. Заболяването се представя изключително с локални промени на кожата, без да засяга общото състояние на човека и като такова е повече козметичен дефект. Според вещото лице медицинско лечение се включва ако има по-тежък възпалителен процес със засягане на по – голяма кожна повърхност – локални антибиотични препарати и такива с антибактериално действие. При хронична инфекция нямало нужда от хирургична намеса, като комедоните били малки кисти, които минавали без нарочно лечение, а при усложнения лечението е по-скоро козметичен тип – с обгаряне на каналчетата. В случая заболяването на П. било с хроничен характер – периодично възпаление на отделно, често различни по местоположение мастни кистички, в т.ч. поради недостатъчна лична хигиена, умишлена или неумишлена травма на някоя от кистичките. Няма нужда от спешна хирургическа намеса, като по желание може да бъде извършена планова хирургическа операция. Заключението на експерта е, че И.П. не е получил увреждане на общото здраве и общото състояние на организма вследствие на наличното заболяване. Доколкото до момента заболяването се представя с образуването на мастни кистички в кожата, представляващи козметичен дефект и водещи до дискомфорт при възпаление на някои от тях, заболяването не се свързва с болки и страдания с физичен характер, а предизвиква най-вече промени в психо - емоционалната сфера поради локализацията си на кожата с козметичен дефект и явната видимост за околните.  

 

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата М.Д.А., А.Д.А., Г.Й.З. и В.И.С.. Свидетелят М.А. заявява, че през 2013г. били заедно с И.П. ***, в една килия. Във връзка с едно образувание на врата един ден П. се записал, че иска да отиде да бъде прегледан от лекаря. След като се върнал казал, че са му дали хапчета – аналгин, но не му обърнали никакво внимание за проблема на врата. П. споделял със св. А., че пъпката все повече растяла, още няколко пъти искал да отиде при лекаря, но не всеки път молбата му била уважавана. Съгласно показанията на св. А.А., през 2013г. на П. се появила пъпка на врата. Ходил при лекаря в МЦ към Затвора – Стара Загора, като споделил, че не му обръщат никакво внимание, а му давали само някакви хапчета. П. казвал на свидетеля, че това образование на врата го боляло. Свидетелят З. /с когото ищецът П. е бил в една килия през 2013г./, твърди, че на врата на П. излязла някаква бучка. П. ходил при лекаря на Затвора няколко пъти, като казвал, че не му обръщат никакво внимание. Според показанията на св. В.С. през 2013г. П., с когото са били в една килия, многократно се е записвал за преглед при лекар в МЦ към Затвора – Стара Загора заради появило се образование /топче/ на врата му, но лекарката не взела никакви мерки. П. се притеснявал защото решил, че това е някакъв тумор и е искал да му бъде направено изследване и оказано медицинско лечение. Свидетелят твърди, че лично той е присъствал на случай, при който лекарката, във връзка с оплакване на П. за появилото се образувание на врата му, е казала П. да напусне медицинския кабинет, тъй като нищо не може да направи.

 

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на държавата, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби в т.ч. и затворите, съгласно разпоредбата на чл.12 от ЗИНЗС – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане /Затвора – Стара Загора/, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.  

 

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, се явява недоказан и неоснователен, по следните съображения:  

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неоказана медицинска помощ от Медицинския център към Затвора – Стара Загора и неоказано професионално, адекватно и своевременно медицинско лечение, за периода м. септември 2013г. – м. юни 2015г. при изтърпяване от И.П. на наложено му наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Стара Загора, довело до влошаване на здравословното състояние на ищеца.   

 

С оглед на посоченото в исковата молба фактическо основание за настъпилите вреди, обезщетение за които се иска, първият елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата в лицето на ответника – Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, е наличието на незаконосъобразно административно бездействие на орган или на длъжностно лице от администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията” в т.ч от териториалните й служби по чл.12, ал.3 от ЗИНЗС.

 

За квалифицирането на едно административно бездействие като незаконосъобразно такова, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Следователно незаконосъобразно административно бездействие представлява такова поведение на административен орган или на длъжностно лице от администрацията на органа при упражняване на неговите правомощия, което не кореспондира на нормативно предвиденото като дължимо поведение. В този смисъл като незаконосъобразно по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да се определи бездействието на административен орган/ длъжностно лице да извърши дължимите по закон фактически и правни действия, посредством които се изпълнява възложената му административна дейност. 

Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел І от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНЗС и издадената от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода. В чл.129, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти /чл.129, ал.2 от ЗИНЗС/. С нормата на чл.133, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано създаването на медицински центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, в които, съгласно чл. 134, ал.1 от ЗИНЗС, се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Изпращането на  

 

 

 

лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, се извършва когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни заболявания; са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания /чл.135, ал.1 от ЗИНЗС/.

Анализът на посочената нормативна уредба води до извода, че нормативно установеното задължение на администрацията на местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл.128, ал.1 във вр. с чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Това задължение кореспондира с едно от основните права на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение по см. на ал.2 на чл.3 от ЗИНЗС, вкл. на умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от медицинско обслужване /чл.3, ал.2, т.2 от ЗИНЗС/. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга - с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване  за хуманност при изпълнение на наказанието.  

 

В случая въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че ищецът И.П. страда от „акне”, развило се вероятно по време на пубертета, поради анатомично и генетично предразположение и определен хистологичен строеж на дермата на кожата, с дълбоко разположение на мастните жлези на кожата, придружаващи всеки космен фоликул и повишена секреция на мастните жлези. Периодично някои от каналите на мастните жлези се запушват от детрит /мъртви клетки и мастен секрет/, вследствие на което се получава киста на мастната жлеза, с медицинско название и диагноза „атером”. При извършения на И.П. медицински преглед във връзка с изпълнение на експертизата е установено наличието на множество атероми с различна големина, разположени на различни места на тялото, в различни степени на развитие, като нито един не е с белезите на възпаление. Описаната от ищеца „бучка на врата” представлява малка киста в лява шийна област /в момента на прегледа с големина 1-2мм/, като характерът на заболяването – поява на кожните лезии в различни периоди от живота и характерът на възпалителния процес /хроничен/ с периодично обостряне, не дава възможност нито да се определи давността на образуванието в лявата шийна област, нито нейното наличие и стадий на развитие през м. август 2013г.

               Въз основа на заключението /описващо подробно вида на заболяването, произхода и причините за неговото проявление, както и експертното мнение на вещото лице – лекар – специалист хирург, за случаите, когато е необходимо прилагането на специално лечение/, съдът намира, че дори да се приеме за доказано въз основа на показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица, че през 2013г. появилият се на врата на П.,*** /малка киста/, е бил в стадий на възпаление, при който възпалителен процес да е увеличил своите размери и да е станал болезнен при допир и натиск, при липса на  данни за симптоми на остро гнойно възпаление, протичащо със силна, пулсираща болка, голям оток на околните тъкани и засягане на общото състояние с повишаване на температурата, назначаването на специално медицинско лечение и/или медицински изследвания, не е било необходимо. Експертът е категоричен, че медицинско лечение с локални антибиотични препарати се включва само ако има по-тежък възпалителен процес със засягане на по-голяма кожна повърхност, като при хронична инфекция /както е в случая на И. П./, нямало нужда от спешна хирургична намеса или оперативно лечение, тъй като комедоните били малки кисти, които минавали без нарочно лечение. Нещо повече – при изслушването на експертизата вещото лице заяви, че в процес на възпаление на атеромите не може да се предприемат оперативни действия, защо те могат да доведат до усложнения и дори до смърт, като по време на възпалителния процес не е наложително и оперативно лечение – рязане. С оглед на което съдът приема, че в случая не е налице твърдяното от И.П. незаконосъобразно бездействие – неоказана от Медицинския център към Затвора – Стара Загора дължима медицинска помощ и неоказано професионално, адекватно и своевременно медицинско лечение, довело до влошаване на здравословното му състояние. Нито вида и характера на заболяването на И. П., нито неговото протичане, сочат наличието на някоя от хипотезите на чл.135, ал.1 от ЗИНЗС и на чл.60, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, обуславящи необходимост от изпращането на лицето в държавно или общинско лечебно заведение извън мястото за лишаване от свобода. Принципната възможност за извършване на планова хирургическа операция по желание на И.П. за отстраняване на определения от експерта като „козметичен дефект” на кожата, не се свързва с насрещно задължение на администрацията в местата за лишаване от свобода за осигуряване и обезпечаване реализирането на тази възможност по време на изтърпяването на наказанието.

    Отделно от това следва да се отбележи, че е налице разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” и медицинската такава - профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл.3 и чл.4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003г., като и в чл.2, чл.3 и чл.4 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието. Видно от разпоредбата на чл.2 от Наредба № 2 от 22.03.2010г., препращаща съм чл.5 от ЗЛЗ, както и от установената трайната съдебна практика, дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява "административна дейност" по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В глава VІ на Наредба № 2/ 2010г. по императивен начин е определен обхватът на осъществяваните от служителите на сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН дейности, свързани с упражняване на лекарска практика, като по аргумент от нормите на чл.66 и сл., администрацията на затвора няма правомощие да упражнява контрол върху медицинската дейност на съответния лекар /медицински специалист/. Ето защо твърдяното бездействие на лекаря на Затвора – Стара Загора /Началника на МЦ към Затвора – Стара Загора/, изобщо не може да бъде определено като такова "при и/или по повод осъществяване на административна дейност" по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което не може да ангажира отговорността на държавата по този законов текст. В този смисъл претенцията за претърпени вреди, произтичащи от твърдяно, но неустановено от доказателствата по делото неоказано адекватно и своевременно медицинско лечение, не основава отговорността на ответника Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" по реда на ЗОДОВ, тъй като не касае дължима и неосъществена административна дейност. Дължима административна дейност съставлява изпълнението на задължението по чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, за създаване на условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. В конкретния случай обаче не е доказано, че са допуснати незаконосъобразни бездействия, както и действия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи и диагностициране. По делото е установено, че в мястото за лишаване от свобода – Затвора – Стара Загора, където е изтърпявал наказание ищецът, е организирано медицинското обслужване; спрямо И.П. е извършена медицинска дейност по преценка на необходимостта от оказването на медицинска помощ и провеждането на медицинско лечение – ищецът сам заявява, че във връзка с оплакването му е бил прегледан от лекар от МЦ към Затвора – Стара Загора, който му е казал, че образуванието на врата му представлява растящ подкожен косъм. Обстоятелството, че в конкретния случай преценката на лекаря от МЦ към Затвора – Стара Загора е била за липса на нужда от прилагането на някакво специално медикаментозно или друго лечение, не може да релевира неосъществена дължима административна дейност и съотв. незаконосъобразно административно бездействие, още повече че правилността на тази преценка се потвърждава и от изпълнената по делото съдебно-медицинска експертиза.

 Доколкото по делото не се установи наличието на каквато и да е било проявна форма на нелегитимно третиране във връзка с осъществяването на правно регламентираната административна дейност по създаване на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишения от свобода при изпълнението на наложеното му наказание, съдът приема, че не са налице твърдените от ищеца незаконосъобразни административни бездействия и съотв. първия елемент от правопораждащия фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по предявения на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ иск.

 От събраните по делото доказателства не се установява и настъпването на  неимуществени вреди така, както се претендират от ищеца. Действително отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна – държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, без значение дали са причинени виновно от тях. Но за ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено настъпване на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица. В конкретния случай ищецът П. не установи с допустими доказателствени средства, че е претърпял претендираните в исковата молба вреди от неимуществен характер, свързани с причинени болки, страдания и грубо потъпкване на човешките му права, както и причинната им връзка с незаконосъобразна административна дейност, за да бъде обоснован извод за възникнало по отношение на него право на парично обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно заключението на изпълнената съдебно-медицинска експертиза И.П. не е получил увреждане на общото здраве и общото състояние на организма вследствие на наличното заболяване. Действително заболяването в стадия на наличен възпалителен процес на атеромите се свързва с известна болезненост при допир и натиск и съотв. образуването на мастни кистички в кожата, представляващи козметичен дефект, могат да доведат до дискомфорт при възпаление на някои от тях и до промени в психо-емоциалната сфера поради явната им видимост за околните. Но при прилагане на принципа по чл. 52 от ЗЗД, по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението /Решение № 1102/ 09.04.1981г. по гр. дело № 623/ 1981г./. Следователно не всяко неприятно усещане или чувство и не всяка болка/ страдание дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени. От тази гл. т. не би могло да се счете за справедливо присъждането на обезщетение за посочените по-горе негативни изживявания на ищеца, доколкото не сочат на претърпени болки и страдания, които според съдебната практика се включват в понятието „неимуществени вреди”, подлежащи на обезщетяване. От заключението на експертизата се установява, че давността на заболяването датира от пубертета, като по своя характер заболяването е хронично с периодични изостряния и може да продължи до зряла възраст. В този смисъл обострянето на симптомите и развитието на заболяването не се свързва нито с условията на изтърпяване на наложеното на ищеца наказание в Затвора – Стара Загора; нито с неоказана /респ. с несвоевременно и неадекватно оказана/ медицинска помощ и лечение, още по-малко е резултат на неправомерна административна дейност.

 

 С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е доказано наличието на нито един от елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на Затвора –  Стара Загора, поради което предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен.  

 

            Предвид изхода на делото и на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ във вр. с разрешението, дадено с ТР № 3/ 13.05.2010г. по т. д № 5/2009 г. на ВАС, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. И.М.П. следва да бъде осъден да заплати на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София сумата от 992лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            При прилагането на правилото на чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ, в тежест на ищеца следва да бъде възложена изплатената от бюджета на съда сума в размер 510лв., представляваща възнаграждение на вещо лице за изпълнената съдебно-медицинска експертиза по делото.

 

 Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

 

   Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.П., ЕГН **********, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, за присъждане на обезщетение в размер на 15 400лв. за претърпени от И.П. неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие в периода м. септември 2013г. – м. юни 2015г. – неоказана медицинска помощ от Медицинския център към Затвора – Стара Загора и неоказано професионално, адекватно и своевременно медицинско лечение, довело до влошаване на здравословното  състояние на И.П., като неоснователен. 

 

         ОСЪЖДА И.М.П., ЕГН **********, да заплати на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, сумата от 992 /деветстотин деветдесет и два/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

 

 ОСЪЖДА И.М.П., ЕГН **********, да заплати по бюджетната сметка на Административен съд – Стара Загора сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице за изпълнената съдебно-медицинска експертиза по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: