Р Е Ш Е Н И Е № 60

гр.Стара Загора, 07.03.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

при секретаря С.Х.

и в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 346 по описа за 2015 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.27 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Производството е по жалба на Д.Г. *** против Заповед №10-00-1514 от 15.07.2013г и Заповед № 10-00-1515/ 15.07.2013г, издадени от Кмета на община Стара Загора и искане за отмяната им като незаконосъобразни. С посочените заповеди, на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чл.25 ал.2 вр.с чл.21 ал.1 от Закона за общинската собственост, влязъл в сила Подробен устройствен план—План за регулация, одобрен с решение №69 от 26.02.2004г на ОбС Стара Загора и за изграждането на обект публична общинска собственост „улица с о.т.59—60-63 между кв.11 и кв.12 кв.”Дъбрава” по плана за регулация на гр.Стара Загора”, се отчуждават реални части от поземлени имоти собственост на Д. Г.—реална част с площ от 50.00 кв.м от поземлен имот 508.124 в кв.11 „Дъбрава” срещу парично обезщетение от 959.50 лв и реална част с площ от 297.00 кв.м от поземлен имот 508.123 в кв.12 „Дъбрава” срещу парично обезщетение в размер 6602.33 лв.

В жалбата си Д.Г. твърди, че заповедите са незаконосъобразни поради издаването им в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Лично и чрез процесуалния си представител — адв.Т.С. жалбоподателят поддържа, че отчуждаването не цели удовлетворяване на неотложна общинска нужда — строителство на улица в кв.Дъбрава, а удовлетворяване частен интерес, какъвто има собственика на съседния УПИ V-121 и по чиято инициатива е започнато производството. Твърди, че улицата е предвидена да обслужва неговите /на жалбоподателя/ имоти, като той не желае и няма нужда от прокарването й. Ако и да били налице нужди, отрича те да не може да се удовлетворят по друг начин, като изтъква и други възможности за осигуряване на транспортен достъп, а не през имотите му. Поддържа, че отчуждаването е предприето в противоречие с плана, като със заповед 10-00-1515 се отнемат повече от допустимите според чл.16 ал.1 от ЗУТ 25 на сто от имота му. Счита че не са налице необходимите предпоставки за отчуждаването на части от имотите, като двете заповеди били в несъответствие с целта на закона. Сочи и доводи, че обезщетението е незаконосъобразно определено и не е равностойно: не са отчетени реалните пазарни цени и не били остойностени направените подобрения. Като пречка за отчуждаване изтъква откритото производство по изменение на плана, което по естеството си е насочено към отпадане на предвиденото с него публично мероприятие. Иска и присъждане в негова полза на направените по делото разноски.

Ответникът по делото — Кмет на община Стара Загора в писмено становище и чрез процесуалния си представител мл.експерт Петров изразява становище за неоснователност на оспорването. Сочи, че производството е по заявление от 04.07.2012г, подадено от П.Т.И., в което последният заявявал, че е собственик на УПИ VІІ 123 кв.12 Дъбрава и бил готов лично да финансира отчуждаването на улицата от 350 кв.м, за да обслужва собствеността си. Обезщетението било определено в полза на собственика, съобразно данъчната оценка на имотите /към 22.04.2013г/, тъй като пазарната им стойност била по-ниска. Поддържа, че Заповед №10-00-1514 от 15.07.2013г и Заповед № 10-00-1515/ 15.07.2013г са законосъобразно издадени и моли да бъдат оставени в сила.

Заинтересованата страна П.Т.И., чрез процесуалния си представител адв.М.Г. оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че отчуждаването е предприето с цел реализиране на улица, предвидено с ПУП, а не с оглед неговото заявление, което не било цитирано в оспорените актове. Счита спорът съсредоточен относно размера на обезщетението, като поддържа, че определеното такова в оспорените актове било съответно на закона. Твърдените от жалбоподателя подобрения в отчуждаемите имоти нямали характер на законни строежи. Поради това и по арг.от §16 ал.4 от ЗУТ обосновава извод, че не подлежат на заплащане. По съображения за законосъобразност на заповедите моли жалбата да бъде отхвърлена и бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въз основа на доказателствата, събрани в хода на производството по делото и с участието на конституираните по делото страни, вкл.П.Т.И. като заинтересована страна, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Д.Г. *** се легитимира като собственик на имоти с идентификатор 68850.507.123 и 68850.507.124 по КККР на гр.Стара Загора, одобрени със заповед № РД—18—55/12.09.2007г на ИД на АГКК /нот.акт № 75 том VІІ, дело 2480 /20.12.1972 год, нотариален акт№49, том V, дело 1861/1975г, договор за делба №99, том І, рег.2612, к.д№27/19.07.2004г. на нот.Р.Патронов вписан в СлВп, удостоверения за наследници (от л.10-л.15), скици, издадени от СГКК Стара Загора с №№7390 от 10.07.2013г и №14055/30.11.2012г на л.156 и 158, СТЕ изготвена от вещото лице арх.Е.В./.

Тези два поземлени имота са част от имот стар.пл.№ 81, разположен в кв.6 и кв.8 по предходния план на кв.Дъбрава гр.Стара Загора /ПР, одобрен със Заповед № 1011 от 19.06.1961г, по силата на който план територията на имот пл.№ 81 частично е включена в регулацията, а североизточната му част остава извън регулация /л.105 и на л.163, СТЕ/. За включената в регулацията част от имот №81 са отредени три УПИ /парцела/: VІ-81, VІІ-81 в кв.6 и УПИ ІV-81 кв.8, а друга част от територията на имота е отредена за улици, вкл.улица с о.т.№34-36, която разделя имота /съгласно СТЕ на арх.В. и скици №3276, 3277, 3278 от 11.11.2013г, на л.160-162/.

Действащия за територията план е одобрения с решение №69 /26.02.2004г на ОбС Стара Загора ПУП—План за регулация и застрояване на кв.Дъбрава гр.Стара Загора /преписката е на л.67—68, л.89-90, на л.105 и сл., на л.166 и сл по а.д.№336/. Този план е изготвен върху кадастрален план от 1997г и ПУП- ПР от 1961г. Кадастралната основа на включената в регулация част от имот стар кад.№81 е отразена като имоти с кад.№124 и №123 /същите не са разделени от трасе на улица /по предишния план с о.т.34-36/, тъй като улица не е изградена /тя не е изградена и досега/. С плана от 2004г, за имот кад.№123 е отреден УПИ VІІ- 123, кв.12 /ъглов/ и част от територията му е предвидена за улица с о.т. 59-60-63, част се придава към УПИ ІV-124 /11 кв.м/, към територията на УПИ VІІ е предвидено и придаване от улицата от източна страна (о.т.63-64-65) /л.68 и л.92/. За имот кад.№124 е отреден УПИ ІV-124, кв.11 който в югоизточната си част е засегнат от трасе на улица с о.т. 60-63, а от източната страна -от трасе на улицата с о.т.63-62-61. Имот №124 в северната си част е край на регулацията / част от имота остава извън регулация/. Трасетата на предвидените по ПУП улици от северна и източна страна на имот №124 /о.т.58-57/ и /о.т.63-62-61/ се свързват и двете с пътя извън регулация /ПИ 68850.8.454, отразен с НТП „за селскостопански, горски, ведомствен път”/, даден на КП с о.т.27—28. На практика достъпа до имота е от северна страна /СТЕ, л.68, л.92, л.153/.

Със заявление вх.№94-П-01238-6 от 04.07.2012г на П.Т.И. /л.85 по делото/. В същото той заявява, че притежава имот VІІ-123, кв.12 и желае лично да финансира отчуждаването на улицата от 350 кв.м.

На 23.11.2012г са издадени скици №№3125 и 3126 дирекция „СИ” от действащия план /л.157 и л.159/.

През м.12.2012г са изготвени експертни оценки от лицензиран оценител.

С писма от 05.12.2012г и от 21.03.2012г /л.21и 23/ инж.Радка Трендева служител на община Стара Загора уведомява Д.Г. че предстои отчуждаване на реална част от поземлен имот „508.124” кв.11, по действащия план на гр.Стара Загора и са изискани документи за собственост.

С вх.№19-06-23 /05.02.2013г Д.Г. подал заявление в общината за разрешаване изменение на ПУП, като отпадне улицата, разделяща имотите му /л.22, л.7/.

На 07.05.2013г е публикувано „уведомление” за собствениците на имоти №508.123 и 508.124 кв.Дъбрава за предстоящо отчуждаване /л.77/.

Към 22.04.2013г се сочат данъчните оценки на отчуждаемите части от имоти, съгласно писмо на Началник отдел „МДТ” в община Стара Загора, на база изчисление данъчната оценка на единица площ за ПИ „68850.508.123 и 68850.508.124”—вероятно погрешно посочени идентификатори /л.63/.

През м.май 2013г е направена справка за вписани тежести /л.57—61/.

На 08.05.2013г, във вестниците „Старозагорски новини” и „Капитал”, а на 09.05.2013 и във вестник „Монитор” е публикувано обявление за предстоящо отчуждаване на имоти 508.123 и 508.124 собственост на наследниците на Димка Пеева Георгиева /л.45—46, л.44/.

Със Заповед №10-00-1514 от 15.07.2013г на Кмета на Община Стара Загора /л.40/, на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чл.25 ал.2 вр.с чл.21 ал.1 от Закона за общинската собственост, влязъл в сила Подробен устройствен план—План за регулация, одобрен с решение №69 от 26.02.2004г на ОбС Стара Загора и с цел —за изграждането на обект публична общинска собственост „улица с о.т.59-60-63 между кв.11 и кв.12 кв.”Дъбрава” по плана за регулация на гр.Стара Загора”, от Д.Г.Г. се отчуждава: Реална част с площ от 50.00 кв.м от поземлен имот 508.124 в кв.11 „Дъбрава”, целият имот с площ 1622 кв.м, при посочени граници на „отчуждаваната част”—северозапад УПИ ІV-124, кв.11, изток —зелена шир.полз.№508.171, югозапад—ПИ 508.123,кв.12, представляваща реална част от ПИ 68850.507.124 по КККР на гр.Стара Загора , целият с площ 1622 кв.м, срещу парично обезщетение в размер на 959.50 лв.

Със заповед № 10-00-1515 от 15.07.2013г. на Кмета на община Стара Загора /л.41/, издадена на същите фактически и правни основания като в предходната, се отчуждава Реална част с площ от 297.00 кв.м от поземлен имот 508.123 в кв.12 „Дъбрава”, целият имот с площ 945 кв.м, при посочени граници на отчуждаваната част, север —ПИ 508.124, кв.11 Дъбрава, изток —зелена шир.полз.№508.171, юг—УПИ VІІ-123 и V-121 кв.12 Дъбрава, запад—улица 508.9508, представляваща реална част от ПИ 68850.507.123 по КККР на гр.Стара Загора, собственост на Д.Г.Г. и срещу парично обезщетение в размер на 6602.33 лв.

Заповедите не са изпращани на адресата, а са обявени в ДВ бр.67/2013г./л.5-6/.

По делото е приложена административната преписка по издаване на оспорените заповеди, преписката по одобряване на действащия ПУП на кв.Дъбрава, гр.Стара Загора документи за собственост на отчуждаемите имоти 68850.507.123 и 68850.508.124, както и на имот 68850.507.121, картен и снимков материал.

По делото са изготвени и приети съдебно-технически експертизи.

Съгласно заключението на СТЕ, изпълнена от в.л.Д.Д., в частта от имот 123, попадаща в улица о.т.59-63 са налице: сонда за вода, оранжерии —2бр метална конструкция 3.6м/8м, бетонов водосъбирателен басейн 3.8м/11м/3м, череша и слива. За отчуждаемата площ от ПИ 68850.507.123 /297кв.м/ сочи справедлива пазарна стойност 7425лв , а за отчуждаемата площ от ПИ 68850.507.124 - 1250 лв. Заключението е оспорено от ответника и заинтересованата страна по съображения за неправилност на използваната от вещото лице методика.

Заключението на СТЕ, изпълнена от вещото лице арх.Е.А.В. /л.110 и сл. по а.д.№336/2013 и на л.38 и сл. по настоящото а.д./, съдържа данни за регулационните промени в процесните имоти. Според експерта улицата, за която се предприема отчуждаването, е била предвидена и по предходен план —ПУП-ПР, одобрен със Заповед № 1011 от 19.06.1961г с осови точки 34-36. Спрямо трасето на улицата с о.т.59-60-63, дадено в сега действащия ПУП —ПЗР от 2004г, са ориентирани и се обслужват УПИ ІV-124, кв.11, УПИ V-121 (частично) и УПИ VІІ-123 кв.12. Тази улица се свързва с улицата от източна страна на УПИ VІІ-123, която обаче в дадения в оранжево участък е пешеходна, т.е.наклонът е твърде голям за използване от транспортни средства. На въпроса дали е възможно друго техническо решение, експертът първо сочи уличната отсечка о.т.59-60-63 като необходима за УПИ ІV-124 кв.11 и за транспортен достъп до УПИ І-148 одо, ІІ-152 и ІІІ-159 от кв.13, а след посещение на място отговаря, че тези УПИ се захранват с път от северна страна на УПИ ІV-123. Северната граница на УПИ ІV-124 граничи с улица /о.т.57-58/, която продължава северно от имота като черен път в посока изток и североизток. Достъпът на цитираните УПИ до път би бил осигурен, ако този участък влезе в регулацията на населеното място и се предвиди в плана за улица.

По предходен план процесните имоти са предвидени за жилищно застрояване. Вещото лице сочи, че бетоновият резервоар е обект по чл.147 ал.1 т.4 ЗУТ, сондажния кладенец не е строеж, но ползването му е под разрешителен режим, подземното кабелно захранване е обект по чл.147 ал.1 т.2 ЗУТ. По делото не са представени документи, касаещи строителството и разрешаването на ползването на тези съоръжения. Заключението на вещото лице В., като компетентно и добросъвестно изготвено и неоспорено от страните, съдът кредитира с доверие.

По делото са събрани и гласни доказателства за установяване времето на изграждане на съоръженията, находящи се в отчуждаемите части от имоти, чрез разпит на свидетелите Стоян Иванов Гълъбов и Кольо Стоянов Семков. Показанията им еднозначно сочат, че сондажният кладенец датира от лятото на 1994г, басейнът е построен 1995г, непосредствено след сондажа.

В хода на съдебното дирене се установи процедиране изменение на ПУП-ПР, вкл.за територията, сочена като подлежаща на отчуждаване с оспорените заповеди - по заявлението на жалбоподателя с вх.№19-06-23 от 05.02.2013г за промяна в ПУП-ПР на УПИ ІV-124 кв.11 и УПИ VІІ-123 кв.12 по плана на кв.Дъбрава, предвиждащ отпадане трасето на улицата в частта на тези два УПИ, първоначално е отказано, а впоследствие производството е възобновено с решение по т.5.3. по протокол 32 от 18.02.2015г на ЕСУТ / л.27 и сл.по делото/.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която оспореният административен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Административното производство по отчуждаване на процесните реални части от недвижими имоти се извършва по реда и на основание Глава Трета от ЗОС, „Принудително отчуждаване на имоти—частна собственост за общински нужди”. Съгласно чл.25 ал.2 от ЗОС, в редакция към датата на издаване на двете заповеди /т.е.преди изменението обн.ДВ бр.109/2013г/, кметът на общината издава заповед за отчуждаване с посоченото минимално необходимо съдържание. Оспорените Заповед №10-00-1514 от 15.07.2013г и Заповед № 10-00-1515/ 15.07.2013г следователно са издадени от материално и териториално компетентен орган в лицето на Кмета на община Стара Загора.

Заповедите формално съдържат фактически и правни основания за издаването им. Съдът намира обаче, че отчуждаемите имоти не са надлежно описани по начин, който да ги индивидуализира ясно, точно и недвусмислено. Предмет на отчуждаване съгласно Заповед 10-00-1514/2013г е реална част от поземлени имоти „508.124” в кв.11 „Дъбрава”, а съгласно Заповед №10-00-1515/2013г —реална част от поземлен имот „508.123”. Тези имоти не са елемент от действащия за територията на кв.Дъбрава ПУП - одобрения с решение №69/26.02.2004г на ОбС Стара Загора/л.68 и л.92/. Кадастралната основа на ПУП от 2004г. в процесната част са имоти кад.№123 от кв.11 и кад. №124, от кв.12 Дъбрава, гр.Ст.Загора, отразени на кадастралната карта /2007г/ с идентификатори 68850.507.123 и 68850.507.124. След като актуалната кадастрална основа на засегнатата територия не включва кадастрални единици с №№ 508.123 и 508.124, описанието на отчуждаемите имоти, обвързани с тези номера, е неправилно и е неясно. Актовете за отчуждаване на имоти —частна собственост или части от такива имоти се свързват със засягане правото на собственост, каквото е допустимо в ограничени хипотези, при изчерпателно изброени от законодателя предпоставки и строго определени условия /чл.17 ал.5 от КРБ, чл.205 и чл.209 от ЗУТ и др/. Всяко нарушение на предвидените към формата на издаваните актове и спрямо процедурата изисквания има характер на съществено, тъй като рефлектира върху принципа за неприкосновеност на частната собственост /чл.17 ал.3 КРБ/. Съгласно чл.25 ал.2 от ЗОбС изискванията за инидивидуализация на отчуждаемите имоти са въведени подробно като елемент от необходимото съдържание на заповедта за отчуждаване и включват: предназначение на имота, вид, местонахождение, площ, собственик —т.е.индивидуализиращите признаци да са дадени по един непротиворечив и ясен начин, кореспондиращ с планова или кадастрална основа. С оглед неизпълнение на тези изисквания Заповед №10-00-1514 от 15.07.2013г и Заповед № 10-00-1515/ 15.07.2013г и двете издадени от Кмета на община Стара Загора са незаконосъобразни, поради неспазване изискванията за формално съдържание на актове от тази категория и подлежат на отмяна и само на това основание /л.146 т.2 АПК, във връзка с чл.25 ал.2 ЗОбС, ред.преди ДВ бр.109 /2013г /.

Оспорените Заповед №10-00-1514 от 15.07.2013г и Заповед № 10-00-1515/ 15.07.2013г са издадени в нарушение на административнопроизводствените правила /чл.146 т.3/.Предприетото производство по отчуждаване засяга имотите на един единствен собственик—Д.Г., без същият да е бил надлежно уведомен нито за началото, нито за хода на производството. В случая с писмо от Р.Трендева от м.12.2012г и м.март 2013г на л.21 и 23, от Г. са изискани документи за собственост на „ПИ 508.124”, във връзка с предстоящо отчуждаване. Макар в жалбата си Г. да сочи, че разбрал за предстояща отчуждителна процедура, съдът намира за неизпълнени изискванията на закона за предварително уведомяване. Необходимото съдържание на обявлението е определено в чл.25 ал.1 от ЗОбС, каквото писмото от Р.Трендева няма. Предвиденият в чл.25 ал.1 ред включва публикуване от кмета на обявление за отчуждаването в два централни и един местен ежедневник, с което уведомява собствениците на имотите за предстоящото отчуждаване и изпраща копие от него на кметовете на райони и кметства или кметските наместници, на чиято територия се намират имотите или части от имотите, за да го разгласят. Тази разпоредба визира типични за отчуждителните производства хипотези, когато за реализиране на предвиденото с плана публично мероприятие се засягат голям брой имоти, от тук голям е броят на засегнатите лица е голям, и същевременно при предполагаема нужда от бързина. В случая се касае за имоти на едно лице—техен собственик. Обявленията за предстоящо отчуждаване, обнародвани през м.май 2013г в национален и местен вестници /в.Монитор, в.Старозагорски новини/ касаят имоти „508.123” и „508.124”, противно на актуалните данни за имотите, нямат изискуемото съдържание по чл.25 ал.1 ЗОбС. Бързина и стремеж за изпълнение на планираното мероприятие, планувано още 2004г, не е видна от никъде. За издаване на крайните актове —оспорените заповеди за отчуждаване, собственикът също не е уведомен. В противоречие със закона заповедите са обявени в Държавен вестник—бр.67/2013г, макар към този момент да е вече обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗОбС /Решение № 6 от 15.07.2013 г. на Конституционния съд, ДВ бр. 65 / 23.07.2013г/. Следователно правата на жалбоподателя и собственик на отчуждаемите имоти са били съществено нарушени в хода на производството. При липса на обществен интерес, който да оправдава неуведомяването за образуването и хода на производството, което го засяга пряко, изложените нарушения като засягащи основни правни принципи - на неприкосновеност и закрила на частната собственост / чл.17 ал.1 и ал.3 и чл.56 от КРБ/, се явяват съществени.

На следващо място, оспорените заповеди са издадени в нарушение и при неправилно прилагане на материалния закон и в несъответствие с целта, която преследва закона при постановяване на актове от тази категория /чл.146 т.4 и т.5 АПК/.

Според чл.205 от ЗУТ, въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове недвижими имоти—собственост на юридически и физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на ЗДС и ЗОбС за обекти-публична собственост на държавата и общините, като в т.1-4 са изброени възможните хипотези, обвързани с вида на обектите и вида строителна дейност,вкл. за изграждане и реконструкция на улици като елемент на транспортната техническа инфраструктура /т.1, чл.205/. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗОбС имоти, собственост на физически или на юридически лица могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти публична общинска собственост или на одобрен ПУП предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.

По аргумент от цитираните разпоредби елементите на фактическия състав за отчуждаване на имоти-частна собственост за обекти-публична общинска собственост, включват: наличие на необходимост от задоволяване на общински нужди, които да не могат да бъдат задоволени по друг начин /първа предпоставка/, наличие на планова основа —предвиждане на влязъл в сила ПУП за изграждане на обект публична общинска собственост от изброените в чл.205 ЗУТ или по изключение невлязъл в сила ПУП с допуснато предварително изпълнение /втора предпоставка/ и предварително и равностойно обезщетяване на собственика /трета материална предпоставка/.

Отчуждаването съгласно оспорените заповеди се основава фактически на влезлия в сила план за регулация, одобрен с решение №69/26.02.2004г на ОбС и нуждата за изграждане на „улица с о.т.59—60-63 между кв.11 и кв.12 кв.”Дъбрава”. Действащият за територията на кв.”Дъбрава” гр. Стара Загора устройствен план е одобрения с решение № 69/26.02.2004г на ОбС Стара Загора ПУП — ПРЗ. Планът е влязъл в сила с изтичане срока за обжалване от обнародването в ДВ бр.38/2004г. Видът план е план за регулация и застрояване по чл.110 ал.1 т.1 от ЗУТ, а не ПУП-план за регулация, който е друг вид план /т.2 на чл.110/. Макар позоваването на вида план да е некоректно, съдът намира, че е изпълнена предпоставката да е налице планова основа с предвиждане за улица /обект по чл.205 ал.1 т.1 от ЗУТ, вр.с чл.21 ал.1 ЗОбС/. Установи се, че за имот №124, кв.Дъбрава /съответно ПИ 68850.507.124 по КККР/ действащият ПУП предвижда регулиране на част от имота от 1622 кв.м, като не сочи площта на имота извън регулация. От тези 1622 кв. от улици са засегнати: 50 кв.м в югоизточния ъгъл на имота /улица между о.т.№60-63/; и 14 кв.м за улицата от източна страна — /о.т.61—62/, за имота се отрежда УПИ ІV-124, кв.11, Дъбрава с площ 1579 кв.м, вкл. 11 кв.м от ПИ 123 и 10 кв.м от улица /о.т.62—63/, (л.68, л.92, л.158-159). С оспорената заповед №10-00-1514/2013г се отчуждава реална част —50 кв.м от ПИ, т.е.само за частта от улицата, засягаща югоизточната част от имота, не и за улицата от изток.

Поземлен имот №123, кв.12 Дъбрава /68850.507.123 е с площ 945 кв.м, от които 297 кв.м са предвидени по ПУП за улица, чието трасе в о.т.57-60-63 засяга северната част на имота и 11 кв.м за УПИ ІV-124, кв.11. За този имот е отреден УПИ VІІ-123 кв.12 с площ 665 вкл. 29 кв.м.-придаваеми от улицата от изток. Отчуждаемата с оспорената заповед №10-00-1515 /2013г реална част от 297 кв.м от имот №123 са за улицата от северната му страна /скици л.156—157/. Отчуждаването се свързва с отнемане на площ повече от 25 на сто от площта на имота, към което обаче е неотносимо възражение за несъответствие с чл.16 ал.1 от ЗУТ, тъй като тази разпоредба касае планирането. В случая производството няма за предмет проверка законосъобразността на плана, а на акт по отчуждаване, към законосъобразността на който разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗУТ е неотносима.

Изпълнена е в случая една от предвидените в закона предпоставки за наличие на влязъл в сила ПУП, предвиждащ обект-публична общинска собственост и елемент на транспортната техническа инфраструктура по смисъла на чл.205 т.1 ЗУТ —улица с о.т. 59—60-63, трасето на която засяга частично имотите на жалбоподателя.

Само по себе си обаче наличието на план не е достатъчно за реализиране на отчуждителното производство по принудително отнемане на имоти, частна собственост, а следва да е налице и доказана общинска нужда по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗОбС, която да не може да бъде задоволена по друг начин. Тази нужда, по аргумент от ал.2 на чл.21 от ЗОбС и чл.206 ал.1 от ЗУТ, се свързва с нуждата от изграждането и експлоатацията на съответно предвидените с плана обекти от категорията посочена в чл.21 ал.1 ЗОбС /чл.205 ЗУТ/. Поради това законодателят и в двете разпоредби определя подлежащите на отчуждаване имоти като непосредствено засегнатите от предвиденото строителство имоти или части от тях. Следователно визираната от законодателя общинска нужда като предпоставка за отчуждаването и удовлетворяване на която е целта, която преследва законовата уредба, е нуждата от реализиране на строителството на съответния обект, предвиден в плана.

В случая тази предпоставка не е налице и не тази е целта на разпореденото отчуждаване от Г.. Производството не е започнало с цел изграждане от общината на улиците в кв.Дъбрава, вкл.отсечката с о.т.59-60-63, а за удовлетворяване на заявлението, подадено от П.И. /вх.№94-П-01238-6 от 04.07.2013г на община Стара Загора, л.85/. Обстоятелството, че производството е инициирано от И. се поддържа от него самия пред ВАС в производството по чл.245 ал.1 и сл.от АПК по а.д. №14547/2014г. В заявлението си от 04.07.2013г И. сочи, че е собственик на УПИ VІІ-123 /опровергано от доказателствата по делото/, както и че след като останал недоволен от проверката на оградата на съседния имот —ІV-124, кв.11, желае изграждането и финансирането на улицата от 350 кв.м с негови лични средства. Изготвянето на скици, оценки на имота и другите действия, елемент от производството следват това заявление.

Няма данни по преписката процесната улица да е включена в Годишната програма на Община Стара Загора за разпореждане и управление с общински имоти по чл.8 ал.9 от ЗОбС, нито да е планирано строителството й. Не се планира отчуждаване на други части от имоти в тези квартали. От общинската администрация не е представен нито един документ, от който да се направи извод за планирана строителна дейност, вкл. програми,разчети, измервания, дори не е направено изобщо и трасиране на улицата /последното съгласно писмо от 24.10.2013г на Директор дирекция в Община Стара Загора л.130/.

Отсечката от о.т.59—о.т.63 е само част от трасето на улица №9508 между кв.11 и кв.12 Дъбрава, която не е изградена. Съдът намира за нелогично да се изгради само този участък от трасето. На следващо място, спрямо тази улица са ориентирани УПИ ІV-124, кв.11, УПИ V-121 (частично) и УПИ VІІ-123 кв.12 и същата е планирана за транспортен достъп до УПИ І-148 одо, ІІ-152 и ІІІ-159 от кв.13, доколкото достъпа до тях от юг от улица о.т.66-65-64 може да е само пешеходен /съгласно СТЕ на арх.Е.В./. Общинската нужда, мислима в случая с оглед транспортното осигуряване на имотите в кв.11,12 и 13 Дъбрава би се свързвала и с планирано изграждане на улица 64-63-62-61, пресечна на улица №9508 в о.т. 63, каквото планиране не се установи. Транспортното обслужване на въпросната територия на практика се осигурява от пътя, северно от имот №124 /улица № 9509, която в о.т.57 се допира до УПИ ІV-124/ и трасето й продължава северно от имот №124 като път извън регулация. /СТЕ, арх.В., извадка от плана на л.68, л.92/. Трасетата на улиците от северна страна /о.т.58-57/ и източна страна /о.т.63-62-61/ на имот №124 се свързват и двете с пътя, останал извън регулацията на квартала /осови точки 28-27 по КП— л.68 и л.92/. Транспортното осигуряване на имотите, които по план е предвидена да осигури улица 9508 в участъка о.т. 59-60-63 следователно се осигурява не по тази улица, а по друго трасе.

Очевидно не транспортното осигуряване на имотите в тази част на кв.Дъбрава, нито изграждането на улицата е целта на отчуждаването, предприето с оспорените актове. Поради това не е налице твърдяната общинска нужда, обвързана със строителство на улица, която да не може да се задоволи по друг начин. Допълнителен довод за това е, че с Решение по т.5.3. протокол №32 /12.08.2015г на ЕСУТ при Община Стара Загора /л.28/ е възобновено производството по заявление вх.№19-06-23 от 05.02.2013г за проектиране изменение на плана в тази му част, вкл.с възможност за отпадане изцяло или частично на предвиждането за улица.

От изложеното следва, че предоставеното на административния орган публично субективно право в случая не е упражнено за осъществяване на интереса, за който е установено то от нормата на чл. 21, ал.1 от ЗОС, а именно: да се задоволи конкретна общинска нужда, която да не може да се задоволи по друг начин– реализиране на предвидената улица в кв.Дъбрава на гр.Стара Загора чрез изграждането й. По този начин са засегнати права и законни интереси на собственика на отчуждените части от имоти извън целта, за която принципно е предоставено това правомощие. Следователно оспорените заповеди са издадени в противоречие с материалния закон -при липса на неотложна общинска нужда по изграждане на улица като предпоставка и цел на разпореденото отчуждаване части от имоти. В контекста на изложеното оспорените заповеди противоречат на целта на закона и на принципа за съразмерност при упражняване на административните правомощия /чл.6 ал.3 от АПК/ и като незаконосъобразни и на това основание, подлежат на отмяна.

Съответствието със закона на вида и размера на определеното в заповедите обезщетение е ненужно да бъде коментиран подробно, но за пълнота на изложението следва да се отбележи: Критериите за определяне на равностойното парично обезщетение по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗОбС са уредени в чл.22 ал.5 и §1 т.2 и 3 ДР ЗОбС. Приложимостта на реда, предвиден в чл.22 ал.12 т.1 от ЗОбС /съобразно данъчната оценка/ е обусловен на първо място от липсата на пазарни свидетелства за сделки с имоти, сходни с отчуждавания, отговарящи на изискванията на чл.22 ал.5 и §1 т.1 от ДР на ЗОбС. В случая, в изготвените през м.12.2012г експертни оценки от лицензиран оценител не съдържат данни за пазарни проучвания —през какъв период от време е изследването и какви точно пазарни свидетелства са били открити, съответно има ли сключени сделки с имоти, сходни с отчуждаваните части от имоти. Липсата на такива данни е пречка за приложимостта на чл.22 ал.12 т.1 от ЗОбС.

Предвид гореизложените съображения за процесуалноправни и материалноправни пороци на обжалваните Заповед №10-00-1514 от 15.07.2013г и Заповед № 10-00-1515/ 15.07.2013г, издадени от Кмета на община Стара Загора, следва да бъдат отменени.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя Д.Г. за разноски е основателно до размера на направените такива общо 620лв, от които за държавна такса 20лв, за адвокатско възнаграждение в размер 400 лв, договорено и заплатено на 10.12.2015г, съгласно договор за правна защита и съдействие № 076728, за съдебно техническа експертиза - 100 лв, за съдебно-оценителна експертиза - 100лв,. Разноските в размер на 620 лв са дължими от бюджета на община Стара Загора.

Искането за разноски на заинтересованата страна, с оглед този изход от спора, се явява неоснователно.

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК и чл.27 ал.6 от ЗОбС, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Д.Г.Г. ЕГН **********,*** Заповед №10-00-1514 от 15.07.2013г на Кмета на Община Стара Загора и Заповед № 10-00-1515 от 15.07.2013г. на Кмета на община Стара Загора като незаконосъобразни .

ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Г. ЕГН **********,*** сумата 620 лв /шетстотин и двадесет лв/, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :