Р Е Ш Е Н И Е

 

53                                        14.03.2016 год.                       гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, седми състав на двадесет и трети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав

                                 

                                       Председател: Михаил Русев

 

Секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №530 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 210 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба от Н.И.М. *** против решение на комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № 10-00-1997-1/02.09.2013 год. и №10-00-2371/31.10.2013 год. на Кмета на Община Стара Загора, обективирано в протокол №25/14.10.2015 год. В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Атакуваното решение не отговаря на изискванията чл.59, ал.1, т.4 от АПК, като не са посочени фактическите и правни основания за издаването на акта. Не е посочено как е определено обезщетението, като жалбоподателят не е получавал екземпляр от оценката и не се е запознал с нея. Изложени са съображения, че оценката е крайно занижена. Сервитутното право ограничава правото му на собственост върху имота – земеделска земя, поради което обезщетението следва да бъде формирано на базата на пазарните стойности, както изискват разпоредбите на Закона за енергетика /ЗЕ/. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Община Стара Загора чрез процесуалният си представител оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за обоснованост и законосъобразност на решението. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени направените разноски.

Заинтересованата страна „Ай си джи би”АД гр. София, изразява становище за неоснователност на жалбата, а оспореният административен акт намира за правилен и законосъобразен.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка: 

Със заявление вх.№10-01-4247/03.08.2015 год., “Ай си джи би”АД гр. София отправя искане до Кмета на Община Стара Загора за издаване на заповед за определяне на обезщетения на собствениците на засегнати имоти от изграждане на обект „Между системна газова връзка Гърция –България на територията на Република България”, обявен с решение №615/14.07.2009 год. и №452/07.06.2012 год. на МС за обект с национално значение. Искането е обусловено от ПУП-ПП, одобрен със Заповед №РД-02-15-114/31.07.2014 год. на Министъра на регионалното развитие, и касае разположени на територията на Община Стара Загора земеделски земи, разположени в землищата на с. Бъдеще, с. Петрово, с.Загоре и с. Малко Кадиево.

За обектите са изработени проекти на подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен със Заповед №РД-02-15-114/31.07.2014 год. на Министъра на регионалното развитие /лист 26-28 от делото/. Заповедта е обнародвана в ДВ №65/06.08.2014 год., като в предвидения от закона 14-дневен срок не са постъпили жалби и същата е влязла в сила. Това обстоятелство е удостоверено с приложеното по делото писмо изх.№АУ 14-24/22.08.2014 год. на Зам. Министъра на регионалното развитие /лист 24-25 от делото/, а е отбелязано и на самата заповед /лист 28/. По делото е представена скица на засегнатия имот, от която е видно, че същият е с характер на земеделска земя без променено предназначение, което обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателят.

С оспорения протокол №25 от 14.10.2015 год. на комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповеди №10-00-1997-1/02.09.2013 год. и №10-00-2371/31.10.2013 год. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл. 210, ал.1 от ЗУТ и съгласно чл. 64 от Закона за енергетиката е определена пазарна оценка за учредяване на сервитутно право на прокарване на  енергиен обект - „газопровод от стоманени тръби DN 813 мм /32”/ с площ на сервитута 0.801 дка през поземлен имот 010023, местност „Моллова кория”, землище на с. Бъдеще, Община Стара Загора, собственост на Н.И.М. и оптичен кабел за технологични съобщителни връзки в сервитута на газопровода, съгласно одобрения парцеларен план от Министъра на регионалното развитие.

Оценката е изготвена от лицензиран оценител „Юкон – Юлий Кайряков”ЕООД гр. Стара Загора, който е определил пазарната стойност на сервитута на 500.00 лв./дка, като за конкретния имот е определена оценка от 401.00 лв. За оценителя Кайряков е представен сертификат за оценителска правоспособност за оценка на недвижими имоти.

По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза за пазарните стойности на обезщетението за учредяване на сервитутите, заключението на която не е оспорена от страните и приета от съда.

Според заключението на експертизата площта на сервитутната зона в имота, засегнати от енергийните съоръжения, е определена на 762 лв., съгласно приложеният от оценителя /на когото Общината е възложила извършването на оценка – съобразно Наредбата за определяне цените на земеделските земи/ метод, а според чл.47 от Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на Столична Община – 686 лв.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Старозагорският административен съд намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от активно легитимирана страна и в срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ. По силата на чл.210, ал.3 от ЗУТ протоколът на комисията по ал.1 на същата разпоредба представлява индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ. Срокът за обжалване на административния акт започва да тече от деня на съобщаването му. В случая съдът приема, че процесният протокол е съобщен на жалбоподателя на 23.11.2015 год., видно от приложеното известие за доставяне на съобщение изх.№19-99-508/16.11.2015 год. Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 04.12.2015 год., т.е. в предвиденият 14 – дневен срок.

Настоящият състав на съда счита оспорения протокол за незаконосъобразен, макар и изготвен от компетентен орган в предписаната писмена форма и в съответствие с целта на закона. Той е постановен при нарушения на приложимия материален закон.

Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийните предприятия възникват сервитути. Титулярът на сервитута заплаща на собственика на земята еднократно обезщетение /ал.5/, размерът на което се определя по критерии, посочени в чл.65, ал.1 от ЗЕ - площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; видовете ограничения на ползването; срок на ограничението; справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Минималните размери, разположението и специалният режим за упражняване на сервитутите са определени с Наредба №16/09.06.2004 год. за сервитутите на енергийните обекти, издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

При съобразяване със законовоопределените критериии за размера на обезщетението съдът счита, че обжалваната оценка е неправилно определена като оценката на сервитута е определена съобразно Наредбата за реда за определяне цените на земеделските земи. Разпоредбата на чл.210 от ЗУТ предвижда изготвянето на оценката да се извършва по пазарни цени от комисия, определена със заповед на кмета, като решението й се съобщава на страните по реда на АПК. Предвид тази норма, която е и правно основание на решението и с оглед постоянната съдебна практика пазарни цени са тези, които съответствуват на действителната цена на имота и са установени при сделки на свободния пазар, извършени за имоти със сходна характеристика, независимо от това дали се намират в регулационните граници на населеното място или по предназначение са земеделски земи. За установяване на пазарните цени на сервитутните права съдът кредитира заключението на съдебно-оценителската експертиза. Заключението е на база реално сключени сделки за имоти със сходни характеристики.

Съдът намира, че в конкретния случай е неприложима Наредбата за реда за определяне цените на земеделските земи, при определянето на пазарната стойност на сервитута. Наредбата е приложима само в изрично посочените в чл.1 от същата случаи, а именно при определяне на паричния размер на обезщетенията за земи по чл. 10, ал. 8, чл. 10б, ал. 1 и 3, чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, чл. 14, ал. 8, чл. 15, ал. 3 и 4 и чл. 24, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ); при определяне на цената на земята по § 4а, 4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ; при определяне на паричната равностойност на земеделската земя при изкупуване, продажба, замяна, учредяване на ограничени вещни права и сервитути или друга сделка между държавата и физически или юридически лица; при определяне на цената на земята от Държавния поземлен фонд (ДПФ) при оземляване чрез прехвърляне правото на собственост и при определяне на равностойното парично обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от Закона за държавната собственост /при принудително отчуждаване/. В конкретния случай не е налице нито една от предвидените хипотези, а производството е по реда на Закона за енергетика. Не може да се приеме, че е приложима и хипотезата на т.3, доколкото в конкретния случай, държавата не е страна по сделката. Страни са заинтересуваната страна „Ай си джи би”АД и жалбоподателят Н.И.М.. От друга страна в наредбата се предвижда нормативно определяне на цената на земеделската земя в посочените административни производства, която обаче оценка не може да се отъждестви с пазарната оценка на земеделската земя. Като е възприел така определената оценка на сервитутното право, ответника по делото е допуснал нарушение при приложението на материалния закон.

Съдът намира, че следва да се приеме, заключението на вещото лице, при което пазарната оценка е определена на базата на метода на пазарния аналог и при прилагането на предвидената в Наредбата на Столична община формула. Това е единствената нормативно установена формула за определянето на пазарната оценка на даден имот или сервитутно право. В този смисъл, реалната пазарна стойност на учреденото сервитутно право е в размер на 686.00 лв., оценка която отговаря на законовите изисквания. В съответствие с разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗУТ и на основание чл.65 от ЗЕ обжалваният протокол следва да бъде изменен в частта относно размера на обезщетението, като същото се увеличи  до посочените по-горе размери.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса – 10.00 лв.; възнаграждение за един адвокат в размер на 300.00 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие №067576/09.12.2015 год. и експертиза в размер на 188.00 лв. или разноски общо в размер 498.00 лв.

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ по жалба на Н.И.М. с постоянен адрес *** протокол №25/14.10.2015 год. на комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповеди №10-00-1997-1/02.09.2013 год. и №10-00-2371/31.10.2013 год. на Кмета на Община Стара Загора, с който на основание чл. 210, ал.1 от ЗУТ и съгласно чл. 64 от Закона за енергетиката е определена пазарна оценка за учредяване на на сервитутно право на прокарване на  енергиен обект - „газопровод от стоманени тръби DN 813 мм /32”/ с площ на сервитута 0.801 дка през поземлен имот 010023, местност „Моллова кория”, землище на с. Бъдеще, Община Стара Загора в размер на 410.00 лв. като увеличава размера на 686.00 /шестстотин осемдесет и шест/лв.

ОСЪЖДА Община Стара Загора, представлявана от Кмета Ж. В. Т.да заплати на Н.И.М., ЕГН ********** ***  разноски в общ размер на 498.00 /четиристотин деветдесет и осем/ лева.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: