Р Е Ш Е Н И Е  76

 

      гр.Стара Загора, 01.04.2016 год.

  

    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд  в публичното  заседание                                       на         девети март

през      две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

       Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                       Членове:           

при секретаря    М.П.

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело  № 548  по описа  за 2015 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

 

Производството е образувано по жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Проф.д-р Стоян Киркович” АД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. „Ген.Столетов” № 2 против Заповед  № РД -09-215 от 08.12.2015г на Директора на РЗОК Стара Загора, с която е отказано сключването на анекс към Договор № 240792/18.02.2015г за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, с включване в Приложение №1 към същия на д-р Красимир Ненов Чернев. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на отказа поради противоречие и неправилно приложение на закона — чл.59б, чл.58в от ЗЗО и Националния рамков договор за медицинските дейности /НРД за МД/ за 2015г. Подателят твърди, че д-р Чернев работи в лечебното заведение на основен трудов договор по смисъла на КТ, който бил единствен и с който се оказва болнична помощ по клинични пътеки. Счита, че даденото в ЗЛЗ определение на понятието „основен трудов договор” противоречи на смисъла на същото понятие, съдържащо се в Кодекса на труда, който по аргумент от чл.15 от ЗНА е по-висш по степен нормативен акт. Независимо, че не е за пълен щат, този трудов договор със специалиста е „основен” и изпълнява изискването на НРД за МД за 2015г. Поддържа, че посоченият специалист не е включен от друго лечебно заведение за оказване на медицински дейности по клинични пътеки, които да бъдат заплащани от бюджета на НЗОК. По изложените съображения иска от съда да отмени като незаконосъобразна Заповед  № РД -09-215 от 08.12.2015г на Директора на РЗОК Стара Загора.

 

Ответникът — РЗОК Стара Загора, в писмен отговор по чл.163 ал.2 от АПК и чрез процесуалния си представител по делото старши юрисконсулт Б.Карамихова поддържа становище за неоснователност на жалбата като се иска отхвърлянето й. Счита, че не е налице основание за изменение на договора, тъй като представения от жалбоподателя трудов договор със специалист не е основен по смисъла на §1 т.7 от ЗЛЗ и §1 т.24 от ДР на ЗЗО.

 

Въз основа на доказателствата, събрани в хода на производството по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 18.02.2015г между НЗОК като възложител и УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович” АД като изпълнилтел е сключен Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 240792 /18.02.2015г неразделна част от който са Приложение № 1 „Списък на специалистите, оказващи медицинска помощ по клинични пътеки” и Приложение №2, „Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болничната медицинска помощ” /л.35 —72/. 

На 12.11.2015г е инициирано административното производство по изменение на Приложение №1 към посочения договор, като в РЗОК е подадено писмо вх.№25-02-1145/12.11.2015г (л.7 и сл), с което УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович” е поискала да бъде включен в Приложение №1 по изброени КП  и д-р Красимир Ненов Чернев, назначен от 11.11.2015г на 0.5 длъжност лекар в Отделение по образна диагностика. Към заявлението е приложен трудов договор № 485 /28.10.2015г с доц.д-р Чернев за длъжността „Лекар 7” в Отделение по образна диагностика МБАЛ1 за неопределено време, работно време 3.50ч по график. С декларация от 29.10.2015г д-р Чернев се е задължил да спазва условието на чл.20 ал.1 от НРД МД 2015, като е посочил две лечебни заведения, в които ще оказва медицинска помощ по договор с НЗОК — УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович” и Медицински център „Берое” към МБАЛ „Св.Иван Рилски”АД клон Стара Загора. Приложени са и документи, удостоверяващи образованието и квалификацията на д-р Чернев.

На 20.11.2015г с писмо изх.29-02-1168 Директорът на РЗОК Ст.Загора уведомява  УМБАЛ, че включването на специалист в Приложение №1 е възможно, ако работи на основен трудов договор и следва да се представи договор с д-р Чернев за пълно работно време, като представеният е за непълно работно време /3.50ч/.

На 27.11.2015г Изпълнителният директор на УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович” АД е уведомил, че договорът на д-р Чернев е основен такъв по смисъла на КТ, тъй като е единствен. Позовал се е на чл.138, ал.1 КТ, според който страните по трудовото правоотношение могат да договорят работа за част от законоустановеното работно време.

С оспорената по делото Заповед № РД -09-215 от 08.12.2015г на Директора на РЗОК Ст.Загора е отказано сключването на анекс за изменение на Договор №240792 от 18.02.2015г за оказване на БП по клинични пътеки /КП/от УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович” поради липса на специалното условие,  поставено в чл.168 ал.1 т.5 от НРД за МД за 2015г, несъответствие с критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл.59в т.1 от ЗЗО и неотстраняване на непълнотата в определения срок. От фактическа страна отказът се основава на непредставяне на трудов договор с д-р Чернев за пълно работно време от 8 ч.

От правна страна отказът е основан на разпоредбите на чл.59б ал.2, вр.с ал.1, чл.55ал.2 т.1от ЗЗО и чл.25 ал.1 т.2 вр.с чл.158 ал.1 т.5 от НРД за МД между НЗО и БЛС за 2015г, чл.59в т.1 от ЗЗО.

 

По делото е приложена пълната административна преписка. Приета е като доказателство справка от ТД на НАП за актуалното състояние на всички трудови договори на д-р Чернев, от която е видно, че от 11.11.2015г същият се осигурява от двама осигурители. Представени са и приети трудов договор №485/28.10.2015г между УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович” и д-р Чернев и трудов договор от 11.11.2015г.между Медицински център Берое и д-р Чернев.

 

 Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

По делото се установи по безспорен начин, че процесната заповед е получена от Изпълнителния директор на УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович” АД на 09.12.2015г. С подаването  на жалба срещу нея на 23.12.2015г е  спазен 14-дневния срок за оспорване пред съд по чл.149 ал.1 АПК. Следователно жалбата като подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която оспореният административен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

По аргумент от чл.59б ал.1 и ал.2 от ЗЗО, Директорът на РЗОК сключва договорите с изпълнителите на медицинска помощ и е компетентен да сключи или откаже изменението им. Оспорената заповед, с която се отказва  изменение на Договор №240792 от 18.02.2015г за оказване на болнична помощ /БП/ по клинични пътеки /КП/, е издадена от материално териториално компетентен административен орган - Директор на РЗОК Стара Загора. Постановена е в надлежната писмена форма и съдържа подробни мотиви.

Отказът, обективиран в оспорената заповед, се основава от фактическа страна  на съображението, че посоченият медицински специалист, който е заявен за включване в Приложение №1 към Договор № 240792 /18.02.2015г,  не работи на основен трудов договор и с това ЛЗ не отговаря на критериите за достъпност и качество на медицинската помощ. От правна страна са визирани разпоредбите на  чл.59б ал.2, вр.с ал.1, чл.55ал.2 т.1от ЗЗО и чл.25 ал.1 т.2 вр.с чл.168 ал.1 т.5 от НРД за МД между НЗО и БЛС за 2015г, чл.59в т.1 от ЗЗО.

 

Съгласно чл.59б ал.2 от ЗЗО, в срока по ал.1 директорът на РЗОК издава заповед с която прави мотивиран отказ за сключване на договор, съответно допълнително споразумение, когато лечебното заведение не отговаря на условията и критериите по ал.1 и които съгласно ал.1  са изпълнителите да отговарят на условията по чл.55 ал.2 т.1 и критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл.59в. Нормата на чл.55 ал.2 т.1 от ЗЗО, така и критерият по чл. 59в от ЗЗО за достъпност и качество на медицинската помощ се основава на изискването за обезпеченост със специалисти на основен трудов договор обуславят прилагане на НРД. Съгласно Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015г, чл.168 ал.1 т.5 страна по договор с НЗОК за оказване на БП по КП, ВСМД и КПр може да бъде лечебно заведение по чл.14 което отговаря на общите условия по чл.19 ал.1 т.1 б.”а”, „б” и „в” и на изброените други условия, вкл.по т.5 —да работят специалист/и на основен трудов договор.  

 

Съдът споделя изводите на административния орган, обективирани в  Заповед  № РД -09-215 от 08.12.2015г, че договорът, сключен между УМБАЛ и специалиста д-р Чернев с № 458/28.10.2015г и с дата 10.11.2015г няма  характер на ”основен трудов  договор” по смисъла на §1 т.7 от ДР на ЗЛЗ и §1 т.24 от ЗЗО. По делото се установи, че на 29.10.2015г  д-р Чернев е декларирал пред НЗОК че лечебните заведения, в които ще оказва медицинска помощ по договор с НЗОК са:  „Медицински комплекс Медицински център „Берое” и УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович”. Към датата на подаване на заявлението —12.11.2015г д-р Чернев работи по две трудови правоотношения с две лечебни заведения, а именно по трудов договор №485/28.10.2015г с дата 10.11.2015г с УМБАЛ  „Проф.д-р Ст.Киркович”АД за работно време 3.50ч по график /л.97/ и по трудов договор с Медицински комплекс—Медицински център „Берое” от 11.11.2015г за „пълно работно време” от 7 часа.

Спорният въпрос е дали  представения от жалбоподателя трудов договор с №458/ 28.10.22015г  с д-р Чернев, е „основен” по смисъла на чл.59в, т.1 от Закона за здравното осигуряване и чл.165 ал.1 т.5 от НРД за МД за 2015г. Съгласно §1 т.12 от ДР на КТ, основно е трудовото правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключване на трудовия договор за допълнителен труд.  Съгласно §1 т.7 от ДР на ЗЛЗ и в §1 т.24 от ДР на ЗЗО основен трудов договор е сключеният за определен или неопределен период от време на пълно работно време, установено за съответната длъжност.  Кодексът на труда и Законът за здравното осигуряване уреждат различни обществени отношения и не се намират в субординация един спрямо друг. Тъй като не се касае за колизия на правни норми, неприложимо е съдържащото се в чл.15, ал.1 от ЗНА изискване за съответствие нормативните актове с Конституцията и нормативните актове от по-висока степен. От друга страна, спрямо разпоредбата на чл.59в от ЗЗО, вкл.относно изискването за обезпеченост на ЛЗ със специалисти на основен трудов договор, вече е извършена преценка за конституционосъобразност /Решение на КС по к.д.№ 4/2010г/.

Дефиницията, дадена в §1 т.7 от ДР ЗЛС и §1 т.24 от ДР на ЗЗО, е относима към съдържащата се в тези нормативни актове уредба на обществените отношения, приложима в конкретния случай. От представения към заявлението график за м.11.2015г /л.9/ е видно че 4-ма специалисти в отделението са на работа по 147 часа, 1 специалист –д-р Чернев е по график за 73.5ч. Месец ноември е с 21 работни дни, следователно работното време, установено за длъжността лекар в отделението по образна диагностика при жалбоподателя,  е 7ч дневно или 147ч месечно, като д-р Чернев не работи на пълното за длъжността работно време. Жалбоподателят признава в заявлението си от 11.11.2015г, че д-р Чернев заема половин щатна бройка от длъжността. Следователно трудовият договор на д-р Чернев с това лечебно заведение не е основен трудов договор по смисъла на §1 т.24 от ДР на ЗЗО и §1 т.7 от ЗЛЗ.

 

Съгласно чл. 59, ал.10 ЗЗО всяко лечебно заведение за болнична помощ може да сключи договор по ал.1 само за тази дейност за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО, за която има специалисти, работещи на основен трудов договор, т.е.  ЗЗО определя императивно вида на трудовия договор, на който трябва да бъдат назначени медицинските специалисти. По силата на чл. 59б, ал.1 от ЗЗО Директорът на РЗОК сключва договор с изпълнител на медицинска помощ, който отговаря на условията на чл. 55, ал.2, т.1 от ЗЗО и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в от ЗЗО. В цитираната разпоредба критериите за достъпност и качество на медицинската помощ са изброени изчерпателно, като на първо място е посочен критерият:обезпеченост на лечебното заведение по чл. 9 от ЗЛЗ с медицински специалисти на основен трудов договор. Безспорно е, че по отношение на д-р Чернев този критерий не е налице, тъй като сключеният с него трудов договор, представен по делото, няма характера на основен такъв.

 

С оглед на изложеното съдът намира, че с обжалваната заповед  № РД -09-215 от 08.12.2015г на Директора на РЗОК Стара Загора законосъобразно е отказано сключването на анекс към договор № към Договор № 240792/18.02.2015г за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, с който да се промени Приложение №1 към същия и др Красимир Ненов Чернев да бъде включен за работа по клиничните пътеки, поради липсата на основен трудов договор на пълен работен ден за медицинските дейности за които е подадено заявлението.

 

Обжалваната заповед не страда от визираните в жалбата пороци, същата е издадена в съответствие с изискванията на процесуалния и материалния закон и следва да бъде потвърдена, а подадената жалба се отхвърли като неоснователна.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.5 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Проф.д-р Стоян Киркович” АД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. „Ген.Столетов” № 2 против Заповед  № РД -09-215 от 08.12.2015г на Директора на РЗОК Стара Загора, с която е отказано сключването на анекс към Договор № 240792/18.02.2015г за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, като неоснователна.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :