Р Е Ш Е Н И Е
№79 14.04.2016 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, седми състав на петнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в
открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил
Русев адм. дело №3 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 118, във връзка с 117, ал. 1, т. 2, б.“е” от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на С.Х.И. *** против Решение №1040-23-54 от 15.12.2015 год. на
Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна
жалбата й против разпореждане №**********/19.10.2015 год. на ръководителя на „ПО”
при ТП на НОИ - Стара Загора, с което й е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
решението като постановено в нарушение и при неправилно прилагане на
материалния закон. Счита, че липсва материална компетентност на лицето издало
оспореното решение, тъй като липсват доказателства Директорът да е възложил
своята материална компетентност на подписалото решението лице. Оспорва невъзможността
на ответника да изчисли пенсията въз основа само на авансово внесените
осигурителни вноски за периода 01.01.2003 год. – 31.12.2004 год. от една
страна, а от друга – така постановеното решение е вид санкция, доколкото е
определена пенсията в минималния размер. Ответникът няма правната възможност да
задължава осигурените лица да си внасят осигурителни вноски, които са погасени
по давност. Моли да се уважи жалбата, а решението и потвърденото с него
разпореждане да бъдат отменени, като преписката се изпрати на органа за
решаване на въпроса по същество при спазването на указанията на съдът по
тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ гр.Стара Загора,
редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител юриск.
Атанасов, взема становище за неоснователност на жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
На 28.07.2015 год. С. Христова И. ***-23-87 за отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Въз основа на представените документи, както и въз основа
на служебно събраните документи, е издадено разпореждане за отпускане на пенсия
за ОСВ в полза на С. Христова И. №********** от 19.10.2015 год. на началник
отдел "Пенсии" при ТП на НОИ Стара Загора. С него на основание чл. 98, ал.1 органът е отпуснал исканата пенсия, като същата е
определена в размер на 157.44 лв., считано от 28.07.2015 год.. При
изчисляването на размера на пенсията са спазени законовите изисквания на КСО,
като е взет в предвид посочения от жалбоподателката период на изчисляване
01.01.1986 год. – 31.12.1988 год.
Разпореждането е обжалвано по административен ред от С.И.
по съображения за неговата материална незаконосъобразност. С Решение №1040-23-54/15.12.2015
год. на Директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора, на основание чл.117, ал.3
от КСО жалбата й е оставена без уважение като неоснователна. От
фактическа страна органът е посочил, че жалбоподателката е правоимащ и са
налице предпоставките за отпускането на исканата от нея пенсия за осигурителен
стаж и възраст, но при определянето й не могат да се вземат в предвид само
авансово внесените осигурителни вноски за периода 01.01.2003 год. – 31.12.2004
год., като следва да бъдат внесени и окончателните такива, при което и
отпуснатият размер на пенсията би бил по-висок. Това го е мотивирало да
постанови решение за отхвърляне на депозираната жалба.
От така установената фактическа обстановка въз основа на
представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията на чл. 168, ал.1
от АПК и провери законосъобразността на оспорения административен
акт на основанията предвидени в чл. 146 от
АПК, съдът направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от лице, за което
административният акт е неблагоприятен, в законово установения срок по чл. 118, ал.1
от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното Решение №1040-23-54 от 15.12.2015 год. на Директора
на ТП на НОИ гр. Стара Загора е постановено от материално и териториално
компетентния по смисъла на чл.117, ал.1,
т.2, б."а" от КСО административен орган - Директор на ТП
на НОИ гр. Стара Загора, в предвидената по чл.59, ал.2
от АПК във вр. с чл.117, ал.5
от КСО писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване. По делото е приложена Заповед №124/11.02.2015 год. на
Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, съгласно която е определена Златка
Събева Колева да изпълнява правомощията на Директор на ТП на НОИ – гр. Стара
Загора, предоставени по чл.29 от Правилника за организацията и дейността на
НОИ, в случай на негово отсъствие при отпуск или друга възникнала неотложна
необходимост. Видно от приложената заповед №26175/02.12.2015 год. на Управителя
на НОИ /лист 80 от делото/, на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора е разрешен
платен отпуск за периода 14.12.2015 год. – 16.12.2015 год. С така приложената
заповед и доказана компетентността на подписалото оспореното решение длъжностно
лице, да замества Директора на ТП на НОИ – Стара Загора. Оспореното по
административен ред разпореждане изхожда от компетентен административен орган,
длъжностното лице, началник отдел "Пенсии" в ТП на НОИ Стара Загора,
на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване по смисъла на чл. 98, ал. 1, т.1 от КСО.
Административният орган служебно е извършил проверка и е
събрал доказателства във връзка с изясняването на фактическата обстановка, с
оглед на което процесният акт е издаден при спазване на
административнопроизводствените правила.
При постановяване на оспореното решение, съдът намира, че
същото не е съобразено с приложимият материален закон.
Спорът
по делото е свързан с определяне на размера на отпусната пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Нормативната уредба на пенсията за осигурителен стаж и възраст
се съдържа в раздел І на глава шеста „Задължително пенсионно осигуряване” от
КСО, в който раздел са посочени материално правните предпоставки за
придобиването на този вид пенсия – чл.68, ал.1. В чл.70 от КСО е определен реда
за изчисляване на размера на пенсията, като същият се определя, като доходът, от
който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент
1,1 на сто, а от 1 януари 2017 год. - 1,2 на сто за всяка година осигурителен
стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен
стаж. От друга страна, доходът, от който се изчислява пенсията, се определя,
като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца
преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на
лицето. От своя страна, индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на
лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари
1997 год. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до
пенсионирането му. За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят: от
една страна съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за
периода до 31 декември 1996 год. и средномесечната работна заплата за страната
за същия период, обявена от Националния статистически институт, а от друга
страна съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за
периода след 31 декември 1996 год. и средномесечния осигурителен доход за
страната за същия период. Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от
горепосочените съотношения се умножава съответно по броя на месеците, за които
то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой
на месеците, включени в двата периода.
В
конкретния случай спор между страните относно получаваният от жалбоподателката
осигурителен доход през годините, както и наличният й трудов стаж, не
съществува. При извършеното приравняване към трета категория същият е в размер
на 35 години. Имайки предвид всичко това, административният орган е определил
минимален размер на получаваната пенсия в размер на 157.44 лв., считано от
28.07.2015 год.
Гореизложените
изчисления се потвърдиха и от назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която бе приета от страните по делото без възражения. Съгласно
същата, размера на отпусната пенсия би била в размер на 371.38 лв., ако се
внесат осигурителните вноски и й бъде заверена осигурителната книжка за периода
01.01.2003 – 31.12.2004 год..
В случая
обаче пенсионният орган е приел, че не може да се определи теоретичен размер на
пенсията по този ред, тъй като не може да приложи чл.70, ал. 3 от КСО за
определяне на индивидуалния коефицент. Жалбоподателката С.И. дължи внасяне на
осигурителни вноски за периода от 01.01.2003 година - 31.12.2004 година, поради
обстоятелството, че в този период лицето е упражнявало трудова дейност, но не
са внесени окончателните осигурителни вноски, които тя отказва да плати. Съдът
намира, че обстоятелството, дали осигурителните вноски са дължими и в какъв
размер е въпрос от компетентността на органите по приходите съгласно чл.12,
ал.1, т.6 от ДОПК и чл.106 и сл. от ДОПК. В случая липсват доказателства за
проведено производство по установяване дължимост на осигурителните вноски за
горепосочения период от орган по приходите, но дори е и такова да е проведено,
то съдът намира, че в средномесечният доход за определяне на индивидуалния коефицент
на лицето следва да бъде взет предвид само този доход, върху който са внесени
осигурителните вноски и е признат за осигурителен. При незачитане на този доход
е налице нарушение на закона, а именно на чл.70а, ал. 1, предл. първо от КСО,
който посочва, че средномесечния осигурителен доход се определя от дохода върху
който са внесени осигурителни вноски. В процесния случай неправилно не е
изчислен индивидуалния коефицент от установения осигурителен доход на лицето за
периода след 01.01.1997 година, тъй като за този период са представени
съответните документи и е недопустимо при осигурителен стаж и доход да се
игнорира доходът за останалите периоди, върху които са внасяни осигурителни
вноски поради обстоятелството, че за един период от 01.01.2003 година - 31.12.2004
година, не са внесени окончателните осигурителни вноски, определени от
пенсионния орган като дължими, като не се спори от страните, че такива вноски
не са внесени. В случая, лицето остана ощетено, доколкото върху дохода, който е
получило, са внесени авансовите осигурителни вноски, но същите не са зачетени
от ответника по делото. Правото
на органите на НОИ да съберат по принудителен ред тези дължими осигурителни
вноски е погасено по давност. Възможност за лицето е да ги внесе и да се ползва
от осигурителния стаж и доход при изчисляване на отпуснатата му пенсия, а
санкция за него е в случай на невнасянето им осигурителният стаж и доход за
тези години да не бъдат зачетени и изследвани досежно възникването на правото
на ЛПОСВ и определянето на нейния размер. Това е съдържанието на правилото за
поведение, закрепено нормативно от законодателя при самоосигуряващите се лица.
/в този смисъл е решение №4187/11.04.2016 год. по адм. дело №8603/2015 год. на
ВАС/.
Мотивите
на пенсионния орган за невъзможност за определяне на индивидуалния коефицент
противоречат както на буквата, така и на духа на закона, тъй като при реално
признат осигурителен доход след 01.01.1997 год. до датата на подаване на
заявлението 2015 год., върху който са внесени осигурителни вноски, то лицето е
лишено от този доход при определяне на индивидуалния коефицент, тъй като има
период, за който е осигурен /внесени авансови вноски/, но не са внесени
окончателните такива. Мотивите на административния орган противоречат на
Решение на СЕС по дело № С-103/2013 г. по преюдициално запитване на
Административен съд София - град във връзка с т.н. дело "Сомова",
съгласно което както осигуреното лице, така и пенсионният орган нямат право да
не зачетат осигурителен период, за който са заплащани осигуровки. Макар и
постановено за друг случай, същото е приложимо, тъй като развива идеята, че
никоя от страните по пенсионното правоотношение няма право на избор да не
зачита осигурителен период респ. осигурителен доход, за който са представени
редовни документи. В случая оспорващата е лишена от правото да й бъде определен
индивидуален коефицент, макар че има признат осигурителен стаж и осигурителен
доход след 1997 год., а само поради обстоятелството, че за периода 01.01.2003
година - 31.12.2004 година, не са внесени само
окончателните осигурителни вноски. По този начин е ограничено правото му да
ползва дохода, върху който е осигурен /макар и не върху целия получен доход/,
което е в противоречие с целта на закона - да се ползват права с оглед реалния
принос на всяко лице към държавното обществено осигуряване. Определянето на
теоретичен размер пенсията в размер на минималния от 157.44 лева поради невъзможност
за прилагане на чл.70, ал.3 от КСО, е в противоречие със закона, тъй като
релевантни за определянето на размер на пенсията съгласно българското законодателство
по смисъла на чл.70, ал.3 и чл.70а КСО са осигурителния стаж и доход за периодите
в България, за които са внесени осигурителни вноски за ДОО, а в случая те не са
взети предвид.
Действително доходът през
визирания период, върху който са внесени осигурителни вноски, е основата за
изчисляване на индивидуалния коефициент като съществен и задължителен компонент
при определяне на личната пенсия на самоосигуряващите се лица /чл.70а, ал.1 от
КСО/. Мотивите на пенсионния орган за невъзможност за определяне на индивидуалния
коефициент по чл.70, ал.3 от КСО и съответно по тази причина - за отпускане на
пенсия в минимален размер, противоречат на буквата и на духа на закона.
Неизпълнението на нормативното задължение за внасяне на осигурителни вноски от
определено лице е основание за образуване на ревизионно производство, както и
за предприемане на действия за събирането им /каквито нямаме данни да са
предприети от компетентните органи, а и не се твърди от ответника да са налице
такива факти/, но е недопустимо неизпълнението на това задължение да се
използва като скрит принудителен способ в производството по определяне размера
на пенсията за внасянето на окончателните осигурителни вноски /които обаче не
са определени по надлежния ред като дължими и изискуеми/.
В случая правоимащата жалбоподателка
незаконосъобразно е лишена от правото да бъде определен индивидуален коефициент
и размер на пенсията му в съответствие с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. На
практика с приложения от пенсионните органи механизъм, жалбоподателят се явява
лишен от правото да ползва дохода, върху който надлежно е осигуряван, респ. се
е самоосигурявала, което е в противоречие с целта на закона - всеки осигурен да
се полза с права съобразно действителния принос при формиране на фондовете на
ДОО.
Релевантен за определяне на
действителния размер на пенсията е дохода на лицето, за който са внесени
осигурителни вноски. Този извод се формира от тълкуването на нормите на чл.70,
ал.3 и чл.70а ал.1 от КСО, като приложен към конкретните обстоятелства по
делото означава, че индивидуалният коефициент, относим към личната пенсия на
оспорващата, следва да се изчисли съобразно осигурителния доход върху който са
внесени осигурителни вноски. Неправилно и в противоречие със закона,
невнасянето на дължими окончателни осигурителни вноски само за част от
релевантния период, е мотивирало отказ да не се зачете целия този период за
осигурителен стаж. Налице е все пак някакво осигуряване, доколкото са внесени
авансовите вноски.
На последно място,
незаконосъобразността на оспорените актове на пенсионните органи произтича от
липсата на нормативно основание за изплащане на процесната пенсия в минимален
размер. По аргумент от чл.10, ал.2 от НПОС, пенсия се отпуска и изплаща в
минимален размер само първоначално - до определяне размера на полагащата се
пенсия на лицето по реда на КСО, като издаденото първоначално разпореждане се
изменя на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО. От горното следва, че липсва
правно основание за изплащане на пенсия в минимален размер, освен в изрично
уредените хипотези - до определяне размера на пенсията по реда на КСО или
когато след определяне на пенсията по реда на КСО, на лицето се определи
гарантирания минимален размер на пенсията, определен със Закона за бюджета на
ДОО за съответната година. В процесния случай горните хипотези са неприложими,
респ. изложените фактически обстоятелства от пенсионните органи не обосновават
нормативно уреденото правно основание за изплащане на пенсията на оспорващия в
минимален размер. Действителният размер следва да се определи на базата на
наличните по преписката документи.
Извършеният по горе анализ на
събраните доказателства в контекста на приложимите нормативни разпоредби, сочи
на незаконосъобразност на правните изводи в оспорените административни актове.
Следва отмяната им от съда, като при условията на чл.173, ал.2 от АПК
преписката следва да се върне на административния орган за ново разглеждане при
спазване на дадените указания по приложението на закона. Дължимо е определяне
на полагащата се пенсия на оспорващия по механизма по чл.70 и чл.70а от КСО
съобразно редовните документи и данните за осигурителен стаж и доход на същия,
върху който са внесени осигурителни вноски.
Предвид
основателността на жалбата и искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основания чл.
173, ал.2 АПК вр. с чл. 118, ал.2 КСО, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно Решение №1040-23-54/15.12.2015 год. на Директора на ТП
на НОИ – Стара Загора и потвърденото с него разпореждане №********** от 19.10.2015
год. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Стара Загора,
като връща преписката на административния орган за ново разглеждане съобразно
дадените указания по приложението на закона.
Решението
може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.