Р Е Ш Е Н И Е

№ 82 12.04.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М.

и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 5 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на Д.С.Г. ***, уточнена с молба вх. № 220 от 20.01.2016г., против Акт за установяване на задължение по декларация № 33/ 25.02.2015г., издаден от инспектор по приходите в Община Казанлък, в частта, в която е изменен с Решение № 24/ 16.12.2015г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Казанлък, като е потвърден за установените и определени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА за периода 01.01.2010г. – 31.12.2014г. в размер на 590.66лв. /главница и лихви/.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на Акт за установяване на задължение по декларация № 33/ 25.02.2015г. в оспорената му част, по съображения за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че доколкото считано от м. ноември 2011г. е бил лишен от владението и ползването на закупеният от него автомобил марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА, поради обстоятелството, че МПС е било откраднато, не дължи заплащане на данък върху превозните средства за автомобила. Сочи, че образуваната във връзка с кражбата на автомобила преписка ЗМ 2236/ 2011г. на РУП – Казанлък все още не е приключила и автомобилът продължава да се издирва. По съображения, че за МПС, за което му начислен и определен за внасяне данък върху превозните средства, не дължи заплащане на такъв данък, е направено искане за отмяна на Акт за установяване на задължение по декларация № 33/ 25.02.2015г. в оспорената му част, като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Местни приходи” в Община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че задълженията на Д.Г. *** за данък върху превозните средства за периода 01.01.2010г. – 31.12.2014г., са установени и определени въз основа на подадена от лицето декларация по чл.54 от ЗМДТ, като доколкото жалбоподателят не е изпълнил условието на чл. 54, ал.7 от ЗМДТ да представи на приходната администрация документ, удостоверяващ прекратяването на регистрацията на МПС, не е налице основание за освобождаването на лицето от заплащане на данък върху превозните средства за декларирания автомобил.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил, подадена в Община Казанлък с вх. рег. № 2403-2164/ 31.08.2002г., жалбоподателят в настоящото производство – Д.С.Г., е декларирал придобит автомобил - марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА, № на двигателя ААRO25144, № на шаси WAUZZZ44ZJN. От представеното Свидетелство за регистрация № 249577 е видно, че автомобилът е регистриран за движение на името на Д.С., в качеството му на собственик, с рег.№ СТ4544СА.

Съгласно приетото като доказателство по делото Удостоверение изх. № 284000-52/ 04.01.2016г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора /л.4/, в периода от 15.11.2011г. до 18.11.2011г. неизвестен извършител противозаконно е отнел личния автомобил на Д.С.Г. – марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА, като по случая е заведена преписка № ЗМ 2236/ 2011г. по описа на РУ – Казанлък. Удостоверено е и че лекият автомобил е обявен за издирване с телеграма № 39620/ 18.11.2011г. на ГДНП – София и към 04.01.2016г. все още е издирван.

След извършена проверка по реда на чл.107, ал.3, изр. трето от ДОПК от орган по приходите в Община Казанлък, е констатирано, че по подадени от Д.Г. декларации по чл.54 от ЗМДТ, дължимите се на основание чл.52, ал.1 от ЗМДТ от лицето данък върху превозните средства за лек автомобил марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА за периода 2010г. - 2014г., определен въз основа на декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ с вх. рег. № 2403-2164/ 31.08.2002г. и данък върху превозните средства за лек автомобил марка „Ауди А6” с рег. № СТ8640СР за 2014г., определен въз основа на декларация по чл.54 от ЗМДТ вх. № 2403003601/ 16.08.2006г., не са заплатени в предвидените по чл.60, ал.1 от ЗМДТ срокове. С оглед на констатираните задължения на лицето към бюджета на Община Казанлък за данък върху превозните средства, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4 от ЗМДТ, е издаден Акт за установяване на задължение по декларация № 33/ 25.02.2015г. от Мария Илчева на длъжност инспектор по приходите в Община Казанлък. С посочения АУЗД е определен размера на задълженията на Д.Г. за данък върху превозните средства по периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 25.02.2015г., за лек автомобил марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА и за лек автомобил марка „Ауди А6” с рег. № СТ8640СР, както следва: данък върху превозни средства за лек автомобил марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА - за 2010г. – в размер на 93.50лв.; за 2011г. – 93.50лв.; 2012г. – 93.50лв.; за 2013г. – 93.50лв. и за 2014г. – 93.50лв. и за лек автомобил марка „Ауди А6” с рег. № СТ8640СР данък върху превозните средства за 2014г. в размер на 148.53лв. Установените задължения за данък върху превозните средства за двата автомобила и лихвите за просрочие възлиза общо в размер на 746.90лв., в т.ч 616.33лв. главница.

На основание чл.107, ал.4 от ДОПК, АУЗД № 33/ 25.02.2015г. е оспорен от Д.Г. по административен ред с подадено възражение до Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Казанлък. С Решение № 24/ 16.12.2015г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Казанлък АУЗД № 33/ 25.02.2015г. е изменен, като е потвърден за установените и определени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА за периода 01.01.2010г. – 31.12.2014г. в размер на 590.66лв. /главница и лихви/. От фактическа страна в решението е прието, че с оглед представените доказателства, че считано от 09.01.2014г. Д.Г. не е собственик на лек автомобил марка „Ауди А6” с рег. № СТ8640СР съгласно представения договор за покупко – продажба на МПС от същата дата, лицето не дължи заплащане на данък върху превозните средства за 2014г. за посочения автомобил в размер на 148.53лв., поради което жалбата в тази си част се явява основателна. По отношение на задълженията за данък върху превозни средства за лек автомобил марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА за периода 2010г. – 2014г. е прието, че доколкото задълженото лице не е предявило по надлежния ред правото си да бъде освободено от заплащане на данък и тъй като не е представен документ от компетентните органи, че е прекратена регистрацията на МПС, като правоизключващо обстоятелство по см. на чл.58, ал.4 от ЗМДТ, Д. Г. дължи заплащане на данък върху превозните средства за този лек автомобил за посочените данъчни периоди. С оглед на което е мотивиран извод, че установените с АУЗД № 33/ 25.02.2015г. задължения на Д.Г. *** за данък върху превозните средства за лек автомобил марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА за периода 2010г. – 2014г. вкл., са правилно определени по основание и по размер.

Съгласно представеното по делото Служебно удостоверение вх. № 725 от 26.02.2016г. от ВрИД Директор на Дирекция „Местни приходи” в Община Казанлък /л.47/, в регистрите на Дирекцията по декларация с вх. рег. № 2403-2164/ 31.08.2002г., за лек автомобил марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА, няма заведено уведомление, писмо или друг документ, от който да е видно, че лицето Д.Г. е представил/ уведомил Дирекцията за наличие на образувано досъдебно производство във връзка с кражба на посочения автомобил през 2011г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на АУЗД № 33/ 25.02.2015г. в оспорената му част, на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 във вр. с чл.144 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Задължението за данък върху превозните средства представлява публично общинско вземане, съгласно чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК във вр. с чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху превозните средства /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ/, приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ в производството по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.

Акт за установяване на задължение по декларация № 33 от 25.02.2015г. е издаден от длъжностно лице на длъжност „инспектор по приходите” в Дирекция „Местни данъци и такси” в Община Казанлък, надлежно определено да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № 1284/ 18.11.2011г. на Кмета на Община Казанлък. Следователно обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия.

Оспореният Акт за установяване на задължение по декларация е постановен в предписаната от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, като е обоснован в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Посочено е, че АУЗД № 33 от 25.02.2015г. се издава на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК, като от съдържанието на акта е несъмнено, че същият е издаден служебно, поради неплащане в срок на задължения, размера на които е установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Обосновано е съществуването на законово регламентирано задължение за заплащане на данък върху превозните средства към бюджета на Община Казанлък за Д.Г., като собственик на лек автомобил марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544С, деклариран и подлежащ на облагане с посочения данък.

Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, включително при извършеното установяване на релевантните за определените задължения факти и обстоятелства.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че АУЗД в обжалваната му част е издаден в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.53 от ЗМДТ данъкът върху превозните средства се заплаща от собствениците на превозните средства. В разпоредбата на чл.52, т.1 от ЗМДТ е регламентирано, че с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. При прилагане на посочената нормативна регламентация следва извода, че задължението за заплащане на данък върху превозните средства възниква за собственика на ППС, което е регистрирано за движение по пътната мрежа в РБългария. В случая от фактическа страна по делото е безспорно установено, че Д.Г. е придобил собствеността на лек автомобил марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА и че е декларирал придобитото МПС с декларация по чл.54 ал.1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил, подадена в Община Казанлък с вх. рег. № 2403-2164/ 31.08.2002г. От Свидетелство за регистрация на МПС серия Х, № 249577, е видно, че автомобилът е регистриран за движение на името на Д.С.Г., в качеството му на собственик, по реда и при условията на Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Безспорно е и че за данъчните периоди на 2010г. и 2011г., в качеството си на собственик на МПС и задължено по см. на чл.53 от ЗМДТ лице, Г. дължи заплащане на данък върху превозните средства за притежавания от него и регистриран за движение по пътната мрежа в РБългария лек автомобил марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА. Спорният по делото въпрос се свежда до това, дължи ли жалбоподателят заплащане на данъка за данъчните периоди на 2012г., 2013г. и 2014г., с оглед обстоятелството, че в периода от 15.11.2011г. до 18.11.2011г. неизвестен извършител противозаконно е отнел личния автомобил на Д.Г. – марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА, като по случая е заведена преписка № ЗМ 2236/ 2011г. по описа на РУ – Казанлък и автомобилът е обявен за издирване с телеграма № 39620/ 18.11.2011г. на ГДНП – София.

 По аргумент от разпоредбите на чл.52, ал.1 от ЗМДТ /че с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в РБългария/ и чл.58, ал.4 от ЗМДТ /че за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи, от месеца следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение/, следва извода, че законодателят е обвързал възникването на данъчното задължение с момента на регистрацията на ППС за движение по пътната мрежа в РБългария и съответно съществуването на задължението до прекратяването на тази регистрация. Следователно последващата /след регистрацията на МПС/ кражба на автомобила и обявяването му за издирване, сами по себе си не представляват обстоятелства, регламентирани в закона като основание за отпадане на задължението на собственика на автомобила за заплащане на данък върху превозните средства за декларирания от него по реда на чл.54, ал.1 от ЗМДТ автомобил. В случая както беше посочено, от доказателствата по делото се установява, че лек автомобил марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА, е регистриран за движение на името на Д.С.Г., в качеството му на собственик, по реда и при условията на Наредба № І-45 от 24.03.2000г. От фактическа страна по делото безспорно е и установено /в т.ч. и от изрично заявеното от жалбоподателя в съдебно заседание/, че към датата на издаването на АУАН № 33 от 25.02.2015г., регистрацията на автомобила не е прекратена по реда и при условията на Наредба №І-45 от 24.03.2000г. Съгласно чл.18, т.1 и т.2 от Наредба №І-45 от 24.03.2000г. прекратяването на регистрацията може да се извърши по писмено заявление от собственика или служебно. В чл.18а, ал.3 от посочената Наредба /редакция ДВ бр.67/ 2012г./, е предвидено, че регистрацията на откраднато превозно средство се прекратява въз основа на писмено заявление от собственика след обявяване за издирване и отразяване на информацията в Автоматизираната информационна система "Издирвателна  дейност" - Национална Шенгенска информационна система (АИС ИД - НШИС). Следователно за Д.Г., в качеството му на собственик на откраднато превозно средство, след обявяването му за издирване по надлежния ред, е съществувала възможност да подаде писмено заявление за прекратяване на регистрация на автомобила по чл.18а, ал.3 от Наредба №І-45 от 24.03.2000г. В случаят няма данни, нито се твърди от жалбоподателя, че е заявил прекратяване регистрацията на лек автомобил марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА на това основание. 

Съгласно приложимите за периодите на облагането разпоредби на чл.54, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ /сега ал.6 и ал.7/, собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по ал. 1. Служителят на общинската администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане, като при прекратяване на регистрация на превозно средство данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган. От посочената нормативна регламентация може да се направи извод, че освобождаването от заплащането на данъка не настъпва автоматично при наличие на предвидените в закона материалноправни предпоставки за възникване на правото, а е необходимо това право да бъде предявено /упражнено/ по определените в закона ред и начин, чрез подаване на декларация пред органите по приходите на съответната община с прилагане на документи, удостоверяващи съществуването на съответното обстоятелство, като основание за освобождаване от данък върху превозните средства.

В случая не само че регистрацията на лек автомобил марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА не е прекратена по реда и при условията на Наредба №І-45 от 24.03.2000г., но липсват и каквито и да било доказателства, че по предвидения в ЗМДТ ред, чрез подаване на съответната декларация, Д.Г. е предявил правото си пред приходната администрация на Община Казанлък за освобождаване от заплащане на данък върху превозните средства. След като за данъчните периоди на 2012г., 2013г. и 2014г. и към момента на издаване на Акт за установяване на задължение по декларация № 33/ 25.02.2015г., не е било налице правоизключващото за дължимостта на данъка обстоятелство по чл.58, ал.4 от ЗМДТ и лицето не е заявило правото си по реда на чл.54, ал.3 /сега ал.6/ от ЗМДТ с приложен документ по чл. 54, ал.4, изр. второ /сега ал.7/ от ЗМДТ, Д. Г. не може да претендира недължимост на плащането по задълженията, установени с АУЗД № 33/ 25.02.2015г. в оспорената му част т.е за тези периоди жалбоподателят не се явява освободено от публичното задължение лице за заплащане на данъка по чл.1, ал.1, т.5 във вр. с чл.52, ал.1 от ЗМДТ за лек автомобил марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА. Недоказано и като такава неоснователно е възражението на Д. Г., че своевременно и надлежно е уведомил Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Казанлък за настъпването на обстоятелство /кражбата на автомобила и обявяването му за издирване/, релевиращо основание за прекратяване на данъчното облагане. От една страна от представения и приет като доказателство по делото официален удостоверителен документ - Служебно удостоверение от ВрИД Директор на Дирекция „Местни приходи” в Община Казанлък, е видно, че в регистрите на Дирекцията по декларация с вх. рег. № 2403-2164/ 31.08.2002г., за лек автомобил марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА няма заведено уведомление, писмо или друг документ, от който да е видно, че лицето Д.С. е представил/ уведомил Дирекцията за наличие на образувано досъдебно производство във връзка с кражба на посочения автомобил през 2011г. От друга страна при безспорно установения факт на липса на прекратена регистрация на автомобила, очевидно няма как да е представен изискуемия се документ за прекратяване на регистрацията на МПС, издаден от компетентен орган, удостоверяващ наличието на юридически факт, нормативно предвиден в чл.58, ал.4, изр. първо от ЗМДТ като материалноправно основание за освобождаване от данък върху превозните средства. Действително в резултат на противозаконното отнемане на автомобила Д.Г. е бил лишен от владението и от възможността да ползва автомобила, но законът не регламентира тези обстоятелства като материалноправни основания за прекратяване на данъчното облагане и недължимост на данъка. Доколкото освобождаването от данък върху превозните средства е обусловено единствено от прекратяването на регистрацията на МПС и след като Д.Г. не е направил искане по надлежния ред и пред компетентните органи за прекратяване на регистрацията за лек автомобил марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА, за лицето е съществувало задължение за заплащане на данък върху превозните средства за автомобила и за 2012г., 2013г. и 2014г.

Размерът на установените данъчни задължения, както и лихвата за забава, не се оспорват от жалбоподателя. С оглед на което съдът приема, че при прилагането на чл.41, ал.1, т.4 от Наредба № 31 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Казанлък във вр. с чл.55, ал.1 от ЗМДТ и въз основа на декларираните с декларацията по чл.54 ал.1 от ЗМДТ вх. рег. № 2403-2164/ 31.08.2002г. мощност на двигателя и година на производство на автомобила, правилно и законосъобразно е определен дължимия данък върху превозните средства като такъв в размер на 93.50лв. годишно.

С оглед на изложеното съдът намира, че Акт за установяване на задължение по декларация № 33/ 25.02.2015г., в потвърдената му с Решение № 24/ 16.12.2015г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Казанлък част относно установените и определени на Д. Г. задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА за периода 01.01.2010г. – 31.12.2014г., е законосъобразен - издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановен е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата срещу АУЗД се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл. последно от ДОПК и чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Г. ***, против Акт за установяване на задължение по декларация № 33/ 25.02.2015г., издаден от инспектор по приходите в Община Казанлък, в частта му, в която е изменен с Решение № 24/ 16.12.2015г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Казанлък, като е потвърден за установените и определени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил марка „Ауди 100” с рег. № СТ4544СА за периода 01.01.2010г. – 31.12.2014г. в размер на 590.66лв. /главница и лихви/, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: