Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                    

                     № 58      24.03.2016г.      град  Стара Загора

 

 

             В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар  П.М.                                                                      и с участието

            на прокурор                                                                                                      като разгледа

            докладваното от съдия  Р. ТОДОРОВА  административно дело № 7 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:                                                        

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.13, ал.5 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.

                                              

 Образувано е по жалба на В.Н.В. ***, против Заповед № К-27/ 19.11.2015г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Казанлък, потвърдена с Решение № 9105/ 0050 от 18.12.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за социално подпомагане – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като по същество съображенията са за издаването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че при разглеждането и произнасянето по направеното от нея искане за отпускане на месечна социална помощ на основание чл.9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, административният орган не е съобразил дадените от съда по адм. дело № 124/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора указания по тълкуването и прилагането на закона вкл. досежно наличието на нормативно регламентираните условия за отпускането на заявената за получаване социална помощ. В този смисъл твърди, че постановеният отказ за отпускане на социалната помощ, обективиран в оспорената Заповед № К-27/ 19.11.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък, противоречи на влязлото в сила съдебно решение по посоченото дело. Излага съображения, че неправилно и необосновано при извършената преценка досежно правото й на социално подпомагане по чл.9 от ППЗСП, съществуването на това право е отречено с оглед получаваните от В. В. доходи през 2015г., като счита, че органът е следвало да направи преценката при съобразяване на получаваните от нея доходи към релевантния период, за който се иска отпускане на социалната помощ. Направено е искане на основание чл.177, ал.2 от АПК, Заповед № К-27/ 19.11.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Казанлък да бъде обявена за нищожна и в условията на алтернативност – да се отмени като незаконосъобразна.  

 

 Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Социално подпомагане” –  Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната Заповед № К-27/ 19.11.2015г., издадена в изпълнение на влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 124/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като при процедирането по преписката и произнасянето на административния орган са спазени дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Излага доводи, че при установеното наличие на нови обстоятелства, от значение за определяне на диференцирания минимален доход и размера на получавания от лицето доход, при прилагането на разпоредбата на чл.9, ал.4 от ППЗСП, правилно и законосъобразно на В.В. е отказано отпускането на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП.

           

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

Жалбоподателката в настоящото производство – В.Н.В., е подала молба – декларация с вх. № К - 27/ 10.01.2013г. за отпускане на месечна помощ за „нужди от първа необходимост и разходи” /л. 14 и сл. от приложеното адм. дело № 124/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора/ . Декларирала е, че e безработна; в състава на семейството й няма деца до 18-годишна възраст; не съжителства с друго лице; няма лица, задължени по закон да й осигуряват издръжка, както и че няма доходи, нито имоти или друго имущество, което да е източник на доходи. Посочила е, че обитава жилище, собственост на Мильо Георгиев Здравков, като „ползвател”, при ръкописно изписване на „стая”.  В.В. е дала съгласие да се извърши проверка на декларираните от нея обстоятелства. Към молбата – декларация приложено са представени служебна бележка от Бюрото по труда, удостоверяваща, че В. В. е регистрирана като безработна, считано от 01.10.1997г.; декларации по образец, включително за съгласие за съхранение и обработка на личните й данни, за здравословно състояние и др. Въз основа на тази молба, приложените към нея писмени доказателства, служебно събраните такива от Дирекция „СП” – Казанлък и проведената социална анкета, е издадена Заповед № К-27 от 31.01.2013г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък, потвърдена с Решение № 9105/ 0010 от 13.03.2013г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Стара Загора, с която на В. В. е отказано отпускането на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП. Служебно известно на съда е, че Заповед № К-27 от 31.01.2013г. на Директора на Дирекция „СП” – Казанлък е оспорена по съдебен ред, като с постановено решение по адм. дело № 122/ 2013г. по описа на Административен съд - Стара Загора, жалбата против заповедта е отхвърлена като неоснователна. С Решение № 15805/ 28.11.2013г. по адм. дело №10395/2013г. по описа на ВАС, решението на Старозагорския административен съд е отменено като постановено в нарушение на материалния закон, като е постановена отмяна и на Заповед № К-27 от 31.01.2013г. и преписката е върната на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък за разглеждане и решаване по същество на въпроса следва ли се отпускане на месечна социална помощ на В.В., при съобразяване на дадените с мотивите към решението указания по тълкуването и прилагането на закона. След връщането на административната преписка е последвало издаването на нова заповед - Заповед № К-27/27.12.2013г. на Директора на Дирекция социално подпомагане – Казанлък, с която на В.В. отново й е отказано отпускането на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП /л.27 по адм. дело № 124/ 2015г./. По жалба на В. В. против Заповед № К-27/27.12.2013г. на Директора на Дирекция социално подпомагане – Казанлък е било образувано адм. дело № 124/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С влязло в сила Решение № 190 от 02.10.2015г. по посоченото дело, е отменена като незаконосъобразна Заповед № К-27/27.12.2013г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Казанлък и преписката е върната на компетентния орган за определяне на социална помощ на В.Н.В. с оглед дадените от съда указания. Видно от мотивите към решението съдът е приел, че възприетото от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък фактическо основание за постановения отказ, не представлява релевантно такова за преценката досежно възникването и съществуването на правото на В. В. на социално подпомагане, доколкото не е предвидено като материалноправна пречка за отпускането на социална помощ по чл. 9, ал.1 от ППЗСП и съответно че е недопустимо на нерегламентирано в закона основание да се отрече правото на социално подпомагане на жалбоподателката. Въз основа на събраните по делото доказателства и приетата за установена фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е приел, че при наличие на регистрация на В. В. като безработно лице, търсещо работа непрекъснато през последните шест месеца и обстоятелството, че същата живее в жилището на бившия си съпруг, обитавайки една стая; че не притежава собственост, от която да получава доходи и след преценка на обстоятелствата по чл. 12, ал.2 от ЗСП, по същество е обосновал извод, че В. е правоимащо по чл. 9, ал. 1 от ППЗСП лице, отговарящо на условията по чл.10 от ППЗСП за отпускане на месечна социална помощ. Прието е, че административният орган е следвало да определи коефициент, съгласно който да се изчисли диференцирания минимален доход, като за лице, съжителстващо с други лица - 66 на сто от гарантирания минимален доход, а не да откаже  отпускане  на социална помощ. По тези съображения съдът е отменил обжалваната заповед, като постановена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган, за определяне на месечна помощ на В. В. по чл. 9, ал.1 от ППЗСП съгласно  дадените от съда указания по прилагането на закона за определяне на социална помощ на жалбоподателката като лице, съжителстващо с друго лице.

 

След връщане на преписката е постановена оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № К – 27/ 19.11.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък, с която заповед, на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от ППЗСП, на В.В. е отказано да бъде отпусната  месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП. Посочено е че заповедта е издадена в изпълнение на Решение № 190 от 02.10.2015г. на Административен съд – Стара Загора, влязло в законна сила на 06.11.2015г., като от фактическа страна административният акт е обоснован с обстоятелството, че диференцираният минимален доход се определя на основание чл.9, ал.3, т.6 от ППЗСП – за лице с 50 и над 50% трайно намалена работоспособност и представлява 100% от годишния минимален доход, който е в размер на 65.00лв., а доходът, получен от лицето през предходния месец е в размер на 157.44лв., който доход надвишава диференцирания минимален доход. В.В. е обжалвала заповедта по административен ред, като с Решение № 9105/ 0050 от 18.12.2015г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Стара Загора, на  основание чл. 97, ал.1 и чл.81, ал.1 от АПК и чл.13, ал.5 от ППЗСП, подадената жалба е отхвърлена, като неоснователна. Решаващият административен орган е приел, че административното производство по издаване на Заповед № К – 27/ 19.11.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък, е започнало в изпълнение на Решение № 190 от 02.10.2015г. по адм. дело № 124/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора, като е извършена социална анкета и е изготвен социален доклад. В социалният доклад е отразено, че В. В. не отговаря на условията по чл.9, ал.1 от ППЗСП, тъй като доходът, получен през м. октомври 2015г. от лицето, формиран от получената пенсия, е в размер на 157. 44лв.; съгласно ЕР на НЕЛК № 292/ 19.06.2014г. В. е с 50% степен на увреждане, поради което при прилагането на чл.9, ал.3, т.6 от ППЗСП диференцираният минимален доход на лицето е равен на 100% от ГМД т.е в размер на 65лв., който е по-нисък от получавания от В. В. доход през м. октомври 2015г. Прието е, че при установеното наличие на нови обстоятелства, настъпили след подаване на първоначалната молба за отпускане на социална помощ, които обстоятелства са от значение за определяне на диференцирания минимален доход и размера на получавания от лицето доход, издадената Заповед № К – 27/ 19.11.2015г. на Директора на Дирекция „СП” – Казанлък не противоречи на влезлия в сила съдебен акт. С оглед на което е направен извод, че при прилагането на разпоредбата на чл.9, ал.4 от ППЗСП, правилно и законосъобразно на В.В. е отказано отпускането на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП.

 

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната в Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък административна преписка във връзка с произнасянето по подадената от В.В. молба – декларация с вх. № К - 27/ 10.01.2013г. за отпускане на месечна социална помощ, постановяването на Заповед № К-27/ 19.11.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък и потвърждаващото заповедта Решение № 9105/0050/ 18.12.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за социално подпомагане – Стара Загора.

 

Към материалите по делото е приложено адм. дело № 124/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените от жалбоподателката оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес -  адресат на Заповед № К-27/ 19.11.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък, в законово установения срок по чл.149, ал.3 във вр. с ал.1 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

         Заповед № К-27/ 19.11.2015г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък; постановена е в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми по чл.59, ал.2 от АПК реквизити.    

 

Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал.1 от АПК влязлото в сила съдебно решение има действие за страните по делото. Ако оспорения акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Според ал.2 на чл.177, актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязлото в сила решение са нищожни, като всеки заинтересован може да се позове на нищожността им или да поиска съдът да я обяви.

 

В случая съдът приема, че при прилагането на чл.177, ал.2 от АПК, оспорената Заповед № К-27/ 19.11.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък се явява нищожен административен акт, като съображенията за това са следните:

 

           Заповед № К-27/ 19.11.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък е постановена след като с влязло в сила Решение № 190 от 02.10.2015г. по адм. дело № 124/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е отменена като незаконосъобразна предходно издадената Заповед № К-27/ 27.12.2013г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Казанлък и преписката е върната на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” -  Казанлък за определяне на социална помощ на В.Н.В. с оглед дадените от съда указания. С посоченото влязло в сила съдебно решение е прието, че мотивираното от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –  Казанлък фактическо основание за постановения отказ, не представлява релевантно такова за преценката досежно възникването и съществуването на правото на В. В. на социално подпомагане, доколкото не е предвидено като материалноправна пречка за отпускането на социална помощ по чл. 9, ал.1 от ППЗСП, като въз основа на събраните по делото доказателства и след преценка на обстоятелствата по чл. 12, ал.2 от ЗСП, съдът по същество е обосновал извод, че В. е правоимащо по чл. 9, ал. 1 от ППЗСП лице, отговарящо на условията по чл.10 от ППЗСП за отпускане на месечна социална помощ. Прието е, че административният орган е следвало да определи коефициент, съгласно който да се изчисли диференцирания минимален доход като за лице, съжителстващо с други лица - 66 на сто от гарантирания минимален доход, а не да откаже  отпускане  на социална помощ. С оглед на което обективираният в Заповед № К-27/27.12.2013г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Казанлък отказ за отпускане на социална помощ по чл. 9 от ППЗСП на В.В. е приет от съда за подлежащ на отмяна, като постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Диспозитивът на влязлото в сила Решение № 190 от 02.10.2015г. по административно дело № 124/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора в частта относно връщането на преписката на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” - гр. Казанлък, е „за определяне на социална помощ на В.Н.В. с оглед дадените от съда указания”. Съответно дадените от съда указания са за ново произнасяне на административния орган за определяне на месечна помощ на В. по чл. 9, ал.1 от ППЗСП, като съжителстваща с други лица.

Административният орган е обвързан от указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, поради което Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък е бил задължен да постанови административен акт в съответствие с указанията на Административен съд – Стара Загора.  Указанията на съда, дадени в мотивите на влязлото в сила решение, доколкото към тях препраща самият диспозитив, са задължителни за административния орган и произнасянето му, без те да са изпълнени, опорочава волеизявлението.

 

         В случая в оспорената Заповед № К-27/ 19.11.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък е посочено, че заповедта е издадена в изпълнение на Решение № 190 от 02.10.2015г. на Административен съд – Стара Загора, влязло в законна сила на 06.11.2015г. Това посочване обаче е само формално, доколкото очевидно с постановената заповед и обективирания в нея отказ да бъде отпусната  месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП на В.В., не само че не се изпълняват дадените с Решение № 190 от 02.10.2015г. по адм. дело № 124/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора указания по тълкуването и прилагането на закона досежно наличието на материалноправните предпоставки за отпускането на социална помощ на жалбоподателката, но и извършените в хода на административното производство след връщането на преписката процесуални действия и постановения правен резултат, са в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, при това не само с неговите мотиви, но и с диспозитива на съдебния акт. Това е така доколкото с посоченото съдебно решение преписката е върната на решаващия административен орган не за ново разглеждане и произнасяне по основателността на подадената от В. В. молба – декларация с вх. № К - 27/ 10.01.2013г. за отпускане на месечна помощ от гл.т наличието на материално право на социална помощ за заявителката, а за определяне на социална помощ на В.Н.В. с оглед дадените от съда указания /в т.ч указания за коефициента, съгласно който следва да се изчисли диференцирания минимален доход - за лице, съжителстващо с други лица/. Указанията на съда определят и действията на администрацията, които следва да бъдат извършени след връщането на преписката, като в случая тези указания не обуславят необходимост от започване на административното производство отначало с извършването на социална оценка, изготвянето на социален доклад и т.н, както неправилно е процедирано по преписката. В тази връзка следва да се отбележи, че административното производство по издаване на оспорената Заповед № К-27/ 19.11.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък не е започнало в изпълнение на Решение № 190 от 02.10.2015г. по адм. дело № 124/ 2015г. по описа на Старозагорския административен съд, както е прието в потвърждаващото заповедта Решение № 9105/ 0050 от 18.12.2015г. на Директора на РДСП - Стара Загора. Административното производство е образувано по подадената от В.В. молба – декларация с вх. № К - 27/ 10.01.2013г. за отпускане на социална помощ по чл.9 от ППЗСП, като постановеното от съда връщане на преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък не води до започване на ново административно производство, а задължава административния орган в условията на обвързана компетентност да приключи образуваното производство съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. След като административният орган не е упражнил правото си на касационно оспорване и не е обжалвал постановеното Решение № 190 от 02.10.2015г. по адм. дело № 124/ 2015г. по описа на АС – Стара Загора касателно в частта му, с която преписката е върната на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък „за определяне на социална помощ на В.Н.В. с оглед дадените от съда указания”, в качеството си на страна в съдебното производство по делото, е обвързан както от СПН на решението, така и от задължителните указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Силата на пресъдено нещо по уваженото право на отмяна на отказа за отпускане на социална помощ по чл.9 от ППЗСП на В. В. преклудира всички евентуални възражения да се откаже издаването на позитивен административен акт, независимо дали са били изрично обсъдени от администрацията или от съда при предшестващите производства /в този смисъл Решение № 7762/ 26.06.2015г. по адм. дело № 748/ 2015г. по описа на ВАС/. Още повече че връщането на преписката е в хипотезата на чл.173, ал.2, предл. трето на АПК /естеството на акта, чието издаване се иска, не позволява решаването на въпроса по същество от съда/ т.е съдът не се е произнесъл по същество само защото такова произнасяне не позволява естеството на акта, като е формирал мотиви и е дал съответните указания във връзка с издаването на административния акт от гл.т съществуването на спорното материално право и определянето на социална помощ на В.В.. Доколкото в случая съдебният контрол върху отказа, обективиран в предходната Заповед № К-27/27.12.2013г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Казанлък, е обхванал и съществуването на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки и наличието на условията за отпускане на социална помощ на В. В. по чл.9 от ППЗСП по подадената от нея молба – декларация с вх. № К - 27/ 10.01.2013г., е недопустимо след връщането на преписката да се изследват и разглеждат факти и обстоятелства, относими към наличието на тези материалноправни предпоставки, тъй като това би означавало пререшаване на спора относно материалното право при незачитане на постановения съдебен акт и дадените указания за определяне на социална помощ на В. В.. Преценката за съдържанието на акта, чието издаване е дължимо при връщане на преписката в хипотезата на чл.173, ал.2 от АПК, е ограничена от указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Ако органът може след съдебната отмяна на административния акт да ревизира и тълкува по свободно усмотрение волята на съда, контролът по законосъобразност би бил лишен от смисъл. С възможност за избор между различни решения органът разполага при липса на конкретни указания за съдържанието на волеизявлението. Такава хипотеза би била налице при отмяната на акта поради порок в дейността по установяване на фактите т.е при отмяна на процесуално основание, което би обусловило необходимост за формиране на нов извод относно фактическия състав на заявеното пред административния орган право, след отстраняване на процесуалното нарушение в изпълнение на съдебното решение. Случаят обаче не е такъв. В мотивите на влязлото в сила решение по адм. дело № 124/ 2015г. по описа на АС - Стара Загора са изследвани предпоставките, относими към възникването на правото на В. В. по чл.9 от ППЗСП. Необходимост от изследване на нововъзникнали факти във връзка с издаването на административния акт, би имало само при настъпването на нов правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда материалноправен порок на волеизявлението на органа. Отнесено към конкретния случай това означава нововъзникнал след постановяването на съдебното решение юридически или доказателствен факт, който има спрямо спорното материално правоотношение значение на правоизключващ или правопогасяващ факт по отношение на съдебно установеното като възникнало право на социална помощ по чл.9 от ППЗСП за жалбоподателката В.В.. „Нововъзникналите” обстоятелства, на които се основава обективираният в Заповед № К-27/ 19.11.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък отказ за отпускане на социална помощ на В. В. по чл. 9 от ППЗСП, потвърден с Решение № 9105/0050/ 18.12.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за социално подпомагане – Стара Загора – определена 50% степен на увреждане съгласно ЕР на НЕЛК № 292/ 19.06.2014г. на В. В.; получавана социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване през 2014г. и доход на лицето за м. октомври 2015г. в размер на 157.44лв, формиран от получавана пенсия за осигурителен стаж и възраст, не представляват обстоятелства от категорията на визираните по-горе. Както вече беше посочено, СПН на влязлото в сила Решение № 190 от 02.10.2015г. по адм. дело № 124/ 2015г. по описа на АС – Стара Загора по уваженото право на отмяна на отказа за отпускане на социална помощ по чл.9 от ППЗСП на В. В., преклудира всички евентуални възражения да се откаже издаването на позитивен административен акт, независимо дали са били изрично обсъдени в административното и съдебното производство. В този смисъл определената с ЕР на НЕЛК № 292/ 19.06.2014г. 50 % степен на увреждане /трайно намалена работоспособност/ и получаваната през 2014г. от В. В. социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване, не са нововъзникнали след постановяването на съдебното решение обстоятелства. Ирелевантно спрямо заявеното и упражнено от В. В. с подадената молба – декларация вх. № К - 27/ 10.01.2013г. право на социална помощ по чл.9 от ППЗСП е и обстоятелството какъв е бил доходът на лицето през м. октомври 2015г. Дадените с влязлото в сила съдебно решение задължителни указания, определящи действията на администрацията, които следва да бъдат извършени след връщането на преписката, не се свързват с извършването на нова социална оценка и изготвянето на нов социален доклад. Отделно от това тези обстоятелства нямат характеристиките на правоизключващи или правопогасяващи юридически факти по отношение на възникналото и надлежно упражнено с подадената от В. В. молба – декларация вх. № К - 27/ 10.01.2013г. право на социално подпомагане по чл.9 от ППЗСП, тъй като те не променят съществувалото към момента на упражняване на правото правно положение на лицето – т.е не преуреждат с обратна сила откъм съдържание и правни последици възникналото материално право. Да се приеме противното на практика би означавало, че при всеки случай на оспорване на отказ за отпускане на социална помощ, независимо от съдебно установеното право на социално подпомагане, поради възникнали или открити след влизането в сила на съдебния акт обстоятелства,  правоимащото лице да бъде лишено от получаване на социална помощ за периода, през който е имало право на такава помощ, което противоречи на смисъла и целта на закона. Неприключването на образуваното по подадената от В. В. молба – декларация вх. № К - 27/ 10.01.2013г. административно производство в продължение на повече от три години и настъпилите през този период нови обстоятелства, не могат да рефлектират неблагоприятно в правната сфера на правоимащото лице т.е да доведат до отричане на съдебно установено право на В. В. на социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, признато с влязъл в сила съдебен акт за възникнало, надлежно упражнено и съществуващо към релевантния момент, към който именно момент следва да бъде извършена преценка за наличието на материалноправните предпоставки и изпълнението на нормативно предвидените условия за отпускането на помощта. На практика възприетото от административния орган решение обезсмисля дадената съдебна защита на спорното материално право, което е недопустимо. Недопустимо е и нововъзникнали след упражняването на правото на социално подпомагане обстоятелства, които биха довели до прекратяване на това право, да имат правното значение или правните последици на правоизключващи или правопогасяващи юридически факти по отношение на незаконосъобразно отказано от администрацията право, когато този отказ е отменен с влязло в сила съдебно решение поради материалноправен порок на волеизявлението. Противно би противоречало на основни принципи и права, регламентирани и гарантирани както от Конституцията на РБългария, така и от правото на Европейския съюз – чл. 51, ал.1 и ал.3 от КРБ, чл.13 от Европейската социална харта, чл. 34, § 3 от Хартата на основните права на ЕС и др. 

 

Следователно с действията си след влизане в сила на отменителното решение административният орган е пререшил спора относно съществуването на правото на социална помощ на В. В., незачитайки задължителната сила на влязлото в сила съдебно решение и задължителните за изпълнения указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, като е отрекъл съществуването на съдебно признатото право по съображения основани на обстоятелства, неотносими към релевантния период, за който се иска отпускане на социалната помощ.

 

С оглед на гореизложеното обжалваната Заповед № К-27/ 19.11.2015г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Казанлък, на основание чл.177, ал.2 от АПК, следва да бъде обявена за нищожна. Преписката следва да бъде върната на административния орган за постановяване на заповед по подадената от В.В. молба – декларация с вх. № К - 27/ 10.01.2013г., при съобразяване на влязлото в сила Решение № 190 от 02.10.2015г. по административно дело № 124/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора и дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

               Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо във вр. с чл.177, ал.2 от АПК и чл.173 ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

                               Р     Е     Ш     И     :

 

 

               ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА по жалба на В.Н.В. ***, Заповед № К-27/ 19.11.2015г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък, потвърдена с Решение № 9105/ 0050 от 18.12.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за социално подпомагане – Стара Загора.

 

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък за произнасяне по подадената от В.Н.В. молба – декларация с вх. № К - 27/ 10.01.2013г., при съобразяване на влязлото в сила Решение № 190 от 02.10.2015г. по административно дело № 124/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора и дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.

             

   Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: