Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                 

                      № 254         07.11.2016г.      град Стара Загора

 

       

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на пети октомври,  през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар  П.М.                                                                          и с участието

                        на прокурора                                                                                                           като разгледа

                        докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 62 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 43 от Наредба № 8/03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.

 

Образувано е по жалба на Р.Д.Х. ***, подадена чрез пълномощника му адв. П.В. от САК, уточнена с писмена молба вх. № 1287 от 04.04.2016г., против Заповед № 03-РД/ 3930 от 28.12.2015г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с която е отказано да бъде финансирана заявка за окончателно плащане № 24/121/07795/3/01 от 30.11.2015г. по Договор № 24/121/07795 от 02.11.2015г. Делото е изпратено по подсъдност с Определение № 991/19.02.2016г. по адм. дело № 1574/2016г. по описа на Административен съд - София - град.

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неспазване на императивните изисквания за  съдържание на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Жалбоподателят поддържа, че актът е фактически и правно необоснован, доколкото от една страна не са изложени конкретни мотиви за съществуването на законово регламентирана материалноправна предпоставка за постановения отказ за финансиране на заявка за окончателно плащане по Договор № 24/121/07795 от 02.11.2015г., а от друга – не е конкретизирано правното основание за упражненото административно правомощие. Твърди, че по отношение на него не са налице обстоятелства, които да представляват нормативно предвидени предпоставки за отказ за изплащане на финансовата помощ по т.4.5 б”б” и б.”ж” от сключения с Държавен фонд „Земеделие” Договор №24/121/07795 от 02.11.2015г., нито са налице основанията по чл.43, ал.1 от Наредба № 8/03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007—2013г. Излага доводи, че задълженията му за данъци и задължителни осигурителни вноски, посочени от органа като пречка за изплащане на финансовото подпомагане, са били обезпечени от органите по приходите с наложени обезпечителни мерки - запор върху банковите му сметки и впоследствие погасени чрез прихващане, въз основа на издадени Актове за прихващане или възстановяване.  Обосновава, че ако служителите от администрацията на Държавен фонд „Земеделие” са изискали служебно информация от НАП за данъчните му задължения, то е било възможно, в съответствие със съществуващата практика, ДФ „Земеделие” да преведе в съответния размер част от следващата се на земеделския производител субсидия директно по сметка на НАП, а останалата част да му бъде заплатена. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената Заповед № 03-РД /3930 от 28.12.2015г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

           

            Ответникът по жалбата - Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че възприетото от административния орган основание за постановения отказ за финансиране на заявка за окончателно плащане по Договор № 24/121/07795 от 02.11.2015г., е фактически, правно и доказателствено обосновано. Излага доводи, че неотносимо спрямо разпоредените с оспорени акт правни последици е обстоятелството, че за м. октомври и м. ноември 2015г. по подадени от Р. Х. Справки-декларации по ЗДДС, данъчно задълженото лице е отчело ДДС за възстановяване и че след подадената от Х. заявка за окончателно плащане № 24/121/07795/3/01 от 30.11.2015г. и съотв. след издаването на обжалваната заповед, това вземане му е признато от органите по приходите и е извършено прихващане със съществувалите към 30.11.2015г. задължения за данъци и осигурителни вноски.     

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            Жалбоподателят в настоящото производство - Р.Д.Х. е земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. с чл.4, §1, б.”а” от Регламент (ЕС) №1307/ 2013, регистриран с УРН 234150 в ИСАК съгласно регистрационна карта на земеделския производител и справки от регистър ИСАК. Видно от анкетен формуляр вх. № 340/ 27.02.2015г., за стопанската 2015/2016г. Р.Х. е декларирал, че ползва 204.5680ха земеделска земя /естествени ливади, трайни насаждения, ниви/.

            През 2015г. Р.Х. е бенефициент по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. - 2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). На 02.11.2015г., по подадено от Р. Х. Заявление за подпомагане, придружено с проект №24/121/07795 „Покупка на земеделска техника за нуждите на биологичното стопанство”, е сключен Договор №24/121/07795, за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от ПРСР за периода 2007 – 2013г., подкрепена от ЕЗФРСР, с който договор Държавен фонд „Земеделие” е предоставил на Р.Х.  безвъзмездна финансова помощ за извършване на заявените за финансиране с проекта дейности в размер 76 886.40лв. Съгласно договора, Румен Х. се е задължил да извърши инвестиции за закупуване на земеделска техника за обработване на почвата и прибиране на реколтата и да изпълни дейности с растителни продукти при определени условия и срок, а ДФ „Земеделие” е поел задължение да му предостави безвъзмездна финансова помощ - 76 886.40лв, представляващи 60 на сто от одобрените разходи по проекта (128 144лв) за дейности/активи, посочени в Таблица - Приложение №1 към договора. Според т.2.2 от договора финансовата помощ се изплаща наведнъж, като окончателният й размер се определя от Фонда след подаване на заявка за окончателно плащане, окомплектована с всички изискуеми документи /приложение №13 към Наредба № 8/ 03.04.2008г./ и след като бъде установено спазване на всички условия за изплащане на помощта, договорени между страните по договора и/или регламентирани в наредбата, Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014г.  Ползвателят на помощта - Р.Х., е поел задължения да извърши инвестициите, съответно дейностите по проекта, вкл. да обработва и регистрира в ИСАК земя с определен размер и върху нея да отглежда една или няколко култури от вид, количество и за време, изрично посочени в договора (т.4.14, т.4.24). Инвестициите са предвидени за закупуване на оборудване, машини, съоръжения -земеделска техника за стопанството, съгласно посочените конкретно такива по вид, брой, цена, доставчик и пр. в Приложение № 1 „Таблица на одобрените разходи по проекта”.       

           

            От фактическа страна по делото не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че Р. Х. е изпълнил поетите от него задължения за инвестиции в земеделска техника съгласно Договор №24/121/07795 от 02.11.2015г.

           

            На 30.11.2015г. Р.Х. е подал заявка за окончателно плащане № 24/121/07795/3/01, за сумата от 76 886.40лв, с представени документи по Приложение №13 към чл.39, ал.1 от Наредба № 8/03.04.2008г. и такива за извършени от Х. разходи съобразно договореното.  Сред приложените документи са и искане за издаване на удостоверение от НАП на основание чл.87, ал.6 от ДОПК (л.108) и Декларация по приложение №4а към чл.13, ал.10, т.1, и т.2 от Наредба № 8/03.04.2008г., с която Р.Х. е  декларирал, че няма неизпълнени задължения към държавата и общината, свързани с вноски за социално осигуряване или плащане на данъци (л.113 по адм. дело № 1574/2016г. по описа на АССГ).

 

            Във връзка с подадената заявка, служители на ДФ „Земеделие” са извършили проверка по представените документи, като са направили справки в електронни регистри вкл. за наличие на изискуеми вземания спрямо кандидата, в т.ч за задължения към „лоши вземания” – Разплащателна агенция; „Европейско финансиране” - Агенция САПАРД”. В периода 04.12. - 08.12.2015г. е извършена проверка на място, при която, съгласно представения контролен лист /л.329-л.338 по адм. дело №1574/ 2016г. по описа на АССГ/, е установено е, че машините, съоръженията и оборудването, предмет на инвестицията, са налице и функционират, видимо нови са и нямат следи от намеса върху фабричните номера.

             

            В хода на производството, с вх. № 05-2-263/438 от 22.12.2015г., Р.Х. е декларирал, че има данъчни и осигурителни задължения общо в размер на 190 481.97 лв. към ТД на НАП – Пловдив, както и вземания към държавата - ДДС за възстановяване за м. октомври и м. ноември 2015г. общо в размер на 150 568.43лв, като очаква за периода на месец декември 2015г., също да има вземания от ДДС за възстановяване над 30 000лв /л.292 по адм. дело №1574/ 2016г. по описа на АССГ/. Прилага Удостоверение от НАП, ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора изх. №240201500343938 от 30.11.2015г., съгласно което удостоверение, издадено на основание чл.87, ал.6 от ДОПК, Р.Х. има задължения за данъци и осигурителни вноски към 30.11.2015г. в общ размер 189 547.35лв. /л.293 по адм. дело №1574/ 2016г./. В подкрепа на твърдението, че задълженията са обезпечени, Р. Х. е приложил счетоводен баланс, справка за дълготрайните активи и други счетоводни документи, справки-декларации по ЗДДС, вкл. на ”Органика Х.” ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е Р. Х. и др.

 

            Изготвена е Докладна записка вх. № 03-0416/7450 от 23.12.2015г. от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, с която, въз основа на представеното Удостоверение изх.№240201500343938 от 30.11.2015г. по чл.87, ал.6 от ДОПК и установеното наличие към 30.11.2015г. на непогасени публични задължения на Р.Х. в общ размер 189 547.35лв., е направено предложение заявката за окончателно плащане  № 24/121/07795/3/01 от 30.11.2015г. по Договор №24/121/07795 от 02.11.2015г. между ДФ „Земеделие” и Р.Х. - бенефициент по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от ПРСР за периода 2007 – 2013г., да бъде отказана.

 

            С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 03-РД /3930 от 28.12.2015г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, на основание чл.20а, ал.2 от ЗПЗП и чл.43, ал.1, т.6 от Наредба № 8 /03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. - 2013г., е отказано да бъде финансирана заявка за окончателно плащане №24/121/07795/3/01 от 30.11.2015г. по Договор № 24/121/07795 от 02.11.2015г. и да бъде извършено окончателно плащане по посочения договор. От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че в процеса на административната обработка на документите по подадената от Р.Х. заявка за окончателно плащане, е установено, че не е приложено Удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК за наличието или липсата на публични задължения, като в представената декларация по Приложение № 4а лицето е посочило, че няма неизпълнени задължения към държавата. Съгласно по-късно представеното Удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, Р.Х. има публични задължения в общ размер 189 547.35лв., за които няма наложени запори по банкови сметки и няма приложена схема от НАП за разсрочено плащане на наличните задължения към момента на подаване на заявката. Прието е, че при прилагането на т.4.5 „б” и „ж” от раздел ІV от сключения между ДФ „Земеделие” и Р.Х. Договор № 24/121/07795 от 02.11.2015г. и чл.13, ал.8 от Наредба № 8 /03.04.2008г. /не се предоставя безвъзмездна финансова помощ в случай, че кандидатът /ползвателят на помощта/ или негов законен или упълномощен представител попадат в някоя от категориите, определени в чл.106, §1 от Регламент № 966/2012г на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза/, лицето не отговаря на изискването да няма изискуеми публични задължения, поради което плащането по договора следва да бъде отказано.

 

            По делото няма данни за връчване на Заповед № 03-РД/3930 от 28.12.2015г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” на Р.Х.. До лицето е изпратено единствено Уведомително писмо № 1621 за отхвърляне на плащанията с изх. № 01-6500/242 от 06.01.2016г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” /без приложена към писмото заповед/, с което бенефициентът е уведомен, че ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция, отказва изплащането на финансова помощ по договор № 24/121/07795 от 02.11.2015г.  

 

            По делото са представени документите, съдържащи се в образуваната административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 03-РД /3930 от 28.12.2015г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”. Като доказателства  са приети и съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК изх. № 005458/2015/000001 от 22.12.2015г. /л.16 от адм. дело № 1574/2016г. по описа   на АССГ/, Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №5458-000002 от 22.12.2015г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ гр. Стара Загора, за наложен запор върху банковите сметки на Р.Х.; Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл.208, ал.1 от ДОПК изх. № 24/РД-11-41/17.03.2016г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Стара Загора, с което е разпоредено вдигане на наложения запор върху банкови сметки и Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П16002416014924-004-001 от 09.02.2016г. на орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив. С посочения АПВ, въз основа извършена на Р.Д.Х. проверка, са направени следните констатации: Р.Х. е регистрирано по ДОПК лице, с основна дейност - отглеждане трайни насаждения - култивирана малина 500 дка, ливади 1200 и угари 300 дка в землището на с.Тъжа, като всички площи са наети с договори за аренда. За площите с трайни насаждения от малина е изградена система за капково напояване, процеса по отглеждането е обезпечен технически със собствена земеделска техника - трактори, пръскачки и други селскостопански машини. Паричните средства, обезпечаващи дейността, са кредит от ДСК ЕАД, реализирани доходи от предни години и субсидии от държавата. Задълженото лице е регистриран земеделски производител, с назначени 21 човека  по  трудов договор. Налице е регистрация по ЗДДС от 31.10.2007г., като проверяваният период е 01.10.2015г. - 31.12.2015г. Въз основа на проведена процедура по чл.92, ал.1 от ЗДДС, е признат ДДС за възстановяване, както следва: за данъчен период 01.10.2015лв. - 31.10.2015г. – 64 373.89лв. по СД №  24001723990/16.11.2015г.; за данъчен период 01.11.2015г. - 30.11.2015г. – 86 194.54лв по СД № 24001732721/14.12.2015г. и за данъчен период 01.12.2015г.-31.12.2015г. – 27 138.95лв по  СД №  24001743546/14.01.2016г. С оглед на направените констатации е извършено прихващане с изискуеми публични вземания, събирани от НАП за ДДС и осигурителни вноски по СД № 24001704126 от 14.09.2016г., СД № 24001715120/14.10.2015г., Декларация образец 6 № 240021508452214 от 26.09.2015г. и Декларация образец 6 № 240021509327553 от 26.10.2015г.

 

            По делото е назначена, изпълнена и изслушана съдебно-икономическа /счетоводна/ експертиза, заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно. Съгласно заключението на експертизата, въз основа на извършена проверка на счетоводния регистър на сметка № 4538 „ДДС за възстановяване” за 2015г.; АПВ и уведомления за постъпили в НАП СД по ЗДДС, дневници за покупки и дневници за продажби, към момента на подаване на заявката за окончателно плащане по Договор № 24/121/07795 от 02.11.2015г. - 30.11.2015г., Р.Х.  е имал задължения за ДДС в размер на 51 442.69 лв., като към посочения момент лицето не е имало вземания от НАП на основание възникнало право на данъчен кредит по ЗДДС.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            С оспорената Заповед № 03-РД /3930 от 28.12.2015г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, въз основа на проведена административна процедура по чл.39 и сл. от Наредба №8/ 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства” от ПРСР за периода 2007 - 2013г., се приключва производството по подадена от Р. Х. заявка за плащане № 24/121/07795/3/01 от 30.11.2015г. по Договор № 24/121/07795 / 02.11.2015г., като се отказва финансирането на заявката и окончателното плащане по договора.  Съгласно правилото на чл.43 от Наредба № 8/03.04.2008г., Разплащателната агенция  е органът, който определя дали да изплати и каква част от помощта да изплати или да откаже нейното плащане. Определянето на размера на подлежащата на изплащане помощ става съобразно чл.42 от Наредба № 8/03.04.2008г. и след извършване на административни проверки по чл.41, ал.1, т.1 и т.2 и при спазване чл.30 от Регламент № 65/2011 на Комисията за определяне подробни правила за прилагане на регламент (ЕО) №1698/2005г на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение мерките за подпомагане развитието на селските райони. Следователно по своята правна същност и с оглед съдържанието на разпоредените правни последици и при прилагане на разрешението, дадено с ТР № 8/ 12.11.2015г. по тълк. дело № 1/2015 на ОС от I и II колегии на ВАС, обжалваната заповед, с която се отказва изплащане на финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства”, като издадена от административен орган и след прилагане на нормативно регламентирана административна процедура, представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК. Жалбата е подадена в законово установения 14 дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, считано от датата на получаване на Уведомително писмо № 1621 за отхвърляне на плащанията, с което Р. Х. е уведомен, че ДФ „Земеделие” - Разплащателна Агенция отказва изплащането на финансовата помощ  по Договор № 24/121/07795 от 02.11.2015г.

            С оглед на гореизложеното съдът приема че оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на Заповед № 03-РД /3930 от 28.12.2015г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

            Неоснователно е възражението на ответника за нередовно упражняване правото на жалба, по съображения, че на основание, чл.27 ал.6 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се следвала държавна такса в размер на 4% върху стойността на претендираното и отхвърлено финансиране. Разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗУСЕСИФ регламентира събирането на пропорционална такса върху материалния интерес при оспорванията на индивидуалните административни актове по ал.1 т.е при обжалване на актове, постановени по Глава III от ЗУСЕСИФ. В случая оспорената заповед не е издадена нито по реда, нито на основание ЗУСЕСИФ и не представлява акт по Глава трета от ЗУСЕСИФ, а е постановена след проведена и приключена преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ процедура по реда на Наредба № 8/ 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г-2013г. и при прилагане на материалноправни разпоредби, регламентирани в посочената Наредба.  Аргумент за неприложимост на разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗУСЕСИФ е и нейното изменение с §6, т.1 от ЗИД на АПК, обн. ДВ бр.74 от 20.09.2016г., предвиждащо, че при оспорването на индивидуалните административни актове по този закон държавните такси, които се събират за съдебните производства са пропорционални и са в размер на 1 на сто от материалния интерес но не повече от 1700лв, а в случаите, когато материалният интерес е над 10 млн. лв., таксата е в размер на 4 500лв. Ето защо съдържащото се в чл.27 ал.6 от ЗУСЕСИФ правило за определяне размера на следващата се държавна такса, не се явява приложима спрямо упражненото от Р. Х. право на жалба.       

           

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

           

            Съгласно разпоредбата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” е Изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява. На този орган, съгласно чл.41, ал.1, т.3 и чл.43 от Наредба № 8/03.04.2008г., е предоставено правомощието да одобри или мотивирано да откаже със заповед изплащането на финансовата помощ по мярката „Модернизиране на земеделските стопанства”. Следователно оспореният административен акт е издаден от материално компетентния административен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия.

 

            Обжалваната заповед е постановена в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка за разпоредения отказ да бъде финансирана заявка за плащане №24/121/07795/3/01 от 30.11.2015г. по Договор № 24/121/07795 от 02.11.2015г. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неконкретизиране на правното основание за упражненото административно правомощие и за липса на посочване на конкретните фактически основания, обусловили постановения отказ да плащане. Отказът е основан на обстоятелството, че бенефициентът Р.Х. на датата на подаване на заявката за окончателно плащане по сключения договор за финансово подпомагане - 30.11.2015г., невярно е декларирал, че няма задължения към държавата, както и че към същата дата не е отговарял на изискването по чл.13 ал.6, т.2 от Наредба № 8/03.04.2008г. за липса на публични задължения към държавата, наличието на каквито задължения се установява съгласно представеното удостоверение по чл.87 ал.6 от ДОПК. С оглед на което административният орган е приел, че бенефициентът попада в категорията на лицата по чл.106, §1 от Регламент № 966/2012г на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, което релевира материално правна пречка по чл.13, ал.8 от Наредба № 8/03.04.2008г., съответно раздел ІV, т.4.5, „б” и „ж” от сключения договор за изплащането на помощта. Изложените в заповедта като мотиви на акта фактически основания, изцяло съответстват на посоченото правно основание, към което са субсумирани – разпоредбата на чл.43, ал.1, т.6 от Наредба № 8/03.04.2008г. Не е налице твърдяната от жалбоподателя  липса на конкретизация на правното основание на постановения отказ за изплащането на помощта, от гл. т на това дали се касае за установени обстоятелства по чл.13, ал.8, ал.9 и/или ал.11 от Наредба № 8/03.04.2008г., доколкото такава конкретизация изрично е направена в заповедта при обосноваване на фактическо основание за постановения отказ – наличието на обстоятелство, посочено в чл. 13, ал.8 във вр. с чл.106, §1 от Регламент № 966/2012г на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза.

 

            Обжалваният акт е издаден при спазване на административно производствените правила. Проведено е производство по глава ІV, раздел І „Изплащане на финансовата помощ” от Наредба № 8/03.04.2008г. Подадената от Р.Х. заявка за плащане на 30.11.2015г., придружена с документи съобразно изискването на чл.39 ал.1 и Приложение №13, е била прегледана по реда на чл.40, ал.1 от Наредба №8/03.04.2008г. от служител на Областната дирекция на Фонда. В хода на производството е констатирана липсата на приложено удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, изискуемо съгласно Приложение №13, т.7. В съответствие с чл.41, ал.2 от Наредбата, на кандидата е предоставена възможност да  представи такова удостоверение. При упражняването на правото си по чл.41, ал.2 от Наредбата, Х. е представил наред с липсващия документ (удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, издадено от НАП на 30.11.2015г. /л.293/) и други документи, извън посочените в приложение № 13, с цел да удостовери, че заплащането на задълженията му към държавата е обезпечено /л.295 и сл./. В рамките на двумесечния срок по чл.41, ал.1 от Наредба № 8/03.04.2008г., са извършени административни проверки по документи и проверка на място на стопанството на земеделския стопанин. 

            С оглед на което съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.

 

            Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. В случая съдът приема, че обжалваната заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби, като съображенията за това са следните:

В разпоредбата на чл.43, ал.1 от Наредба № 8 /03.04.2008г. са регламентирани хипотезите, при които Разплащателна агенция може да откаже изплащането на част или на цялата помощ. Такива са предвидени и в т.4.5 от сключения между Държавен фонд „Земеделие” и Р.Х. Договор № 24/121/07795 от 02.11.2015г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от ПРСР за периода 2007 – 2013г. (л. 40 и сл. по адм. дело №1574/ 2016г. по описа на АССГ).

В посочената като материалноправно основание за възприетото административно решение разпоредба на чл.43 ал.1, т.6 от Наредба № 8/ 03.04.2008г. е предвидено, че Разплащателна агенция може да откаже плащане, ако са установени обстоятелствата, посочени в чл.13, ал.8, 9 и/или ал.11. Според чл.13, ал.8 от Наредба № 8/03.04.2008г., не се предоставя безвъзмездна финансова помощ в случай, че кандидатът/ ползвателят на помощта или негов законен или упълномощен представител попадат в някоя от категориите, определени в чл.106, пар.1, чл.107 пар.1 и чл.109 пар.2, б „ а” от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета. Сред категориите, определени в чл.106, § 1 от посочения Регламент, са и лицата, които „не са изпълнили своите задължения, свързани с плащането на вноски за социално осигуряване или плащането на данъци в съответствие с правните разпоредби на страната, в която са установени или с тези на страната на възложителя, или с тези на страната, в която трябва да се изпълни поръчката” /чл.106, § 1, б. „г” Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012г на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г.

Следователно, спрямо вече одобрените ползватели по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от ПРСР за периода 2007 – 2013г., подали заявка за плащане, съществува изискване да нямат неизпълнени изискуеми задължения към държавата за данъци и задължителни осигурителни вноски /с характер на публични вземания чл.162, ал.2, т.1 ДОПК/. Това изискване е обяснимо и цели гарантиране на ефективното разходване на публичните средства - в случая с произход от ЕЗФРСР и от националния бюджет, за постигане на обществено значими цели, които са и цел на подпомагането по конкретната мярка /чл.2 от ЗПЗП/. За удостоверяване липсата на неизпълнени от бенефициента изискуеми задължения за заплащане на вноски за социално осигуряване или за данъци, чл.13, ал.10, т. 1 във връзка с ал. 8 от Наредба № 8/03.04.2008г. предвижда изискване кандидатът или ползвателят да декларира това обстоятелство, по одобрен образец на декларация (Приложение №4а към чл.13, ал.10), каквато декларация следва да се приложи и към заявката за плащане -  т.41 от Приложение № 13 към чл.39, ал.1 и чл.41, ал.2 от Наредба № 8/03.04.2008г. В случая не е спорно, че към подадената от Р.Х. заявка за окончателно плащане № 24/121/07795/3/01 от 30.11.2015г., лицето  е представило изискуемата се декларация /л.113 по адм. дело №1574/ 2016г. по описа на АССГ/, като по т.4 от същата е декларирало „нямам неизпълнени задължения към държавата и/или към общината, свързани с плащане на вноски за социално осигуряване или плащане на данъци съгласно националното законодателство на държавата, в която е седалището ми и по българското законодателство, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията.

За да се приеме, че е налице обстоятелство, съставляващо материалноправна пречка по см. на чл.43, ал.1, т.6 във вр. с чл.13, ал.8 от Наредба № 8 /03.04.2008г. за изплащане на финансовата помощ, от категорията на визираните в чл.106, § 1, б. „г” от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012г, следва да бъде установено, че ползвателят на помощта има задължения с настъпила изискуемост, свързани с плащането на  задължителни осигурителни вноски и/или с данъци, които задължения той не е изпълнил.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че към 30.11.2015г. - датата на подаване заявката за окончателно плащане по договор № 24/ 121/07795 от 02.11.2015г., Р.Х. е имал изискуеми задължения към държавата за данъци и за осигурителни вноски в общ размер 189 547.35лв, които включват: задължения за „данък върху добавената стойност от сделки в страната”, задължения за „данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения”, задължения за „ДОО”, задължения за „ЗО” и задължения за „универсален пенсионен фонд” /Удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК изх.№240201500343938 от 30.11.2015г., л.293/. Тези задължения са декларирани от Р. Х., като данъчно задължено лице, с подаваните месечни справки -декларации по ЗДДС и декларации обр. 1 и обр. 6 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, за периоди, обхващащи м. август, м. септември, м. октомври 2015г. и лихви върху тях. Съгласно чл.105 от ДОПК задълженията по декларация, по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. По аргумент от разпоредбите на 89, ал.1 от ЗДДС, чл. 65, ал.11 от ЗДДФЛ и чл.7, ал.1 от КСО, спрямо посочените в Удостоверението по чл.87 ал.6 от ДОПК  задължения на Р. Х. към 30.11.2015г. /л.293 по адм. дело №1574/ 2016г. по описа на АССГ/, са изтекли сроковете за тяхното изпълнение – изтекли са сроковете за изпълнение на задълженията за внасяне на ДДС за данъчни периоди м. август, м. септември и м. октомври 2015г.; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за м. август, м. септември и м. октомври 2015г. и за осигурителни вноски /ДОО, ДЗПО, УПФ, ЗО/ за м. август, м. септември и м. октомври 2015г. Следователно посочените публични задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски, установени по основание и размер в подадените от задълженото лице декларации, към 30.11.2015г. са били изискуеми, като по отношение на тях няма издаден акт за разсрочване и/ или отсрочване. Нещо повече – за тези задължения, като изискуеми и установени по основание и размер, на 22.12.2015г. от публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ гр.Стара Загора, е било образувано изпълнително дело № 5458/ 2015г. и изпратено съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК изх. № 005458/2015/000001 от 22.12.2015г. /л.16 от адм. дело № 1574/2016г. по описа   на АССГ/.

            Следователно по несъмнен начин е установено, че както към датата на подаване на заявка за окончателно плащане № 24/121/07795/3/01 от 30.11.2015г. по Договор № 24/121/07795 от 02.11.2015г., така и към датата на издаване оспорената заповед, е съществувала пречка по см. на чл.43, ал.1, т.6 във вр. с чл.13, ал.8 от  Наредба № 8/03.04.2008г. във вр. с чл.106, §1, б. „ г” от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012г на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза.

 

            Действително, всички посочени в Удостоверението по чл.87, ал.6 от ДОПК  от 30.11.2015г. по вид и размер публични задължения на Р. Х., са били прихванати с АПВ №П16002415215478-073-001 от 01.02.2016г. и АПВ №П16002415215478-073-001 от 09.02.2016г. В представения по делото АПВ №П16002416014924-004-001 от 09.02.2016г е посочено, че лицето отговаря на изискванията на чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС за възстановяване на деклариран ДДС общо в размер на 177 707.38лв. за периоди 01.10.2015г. - 31.12.2015г. в 30 дневен срок от подаването на справката - декларация за данъчен период м.12.2015г., с вх.№ 24001743546/14.01.2016г. с резултат ДДС за възстановяване, като с оглед на направените констатации е извършено прихващане на вземанията на Р. Х. за ДДС с изискуеми публични вземания, събирани от НАП за ДДС и осигурителни вноски по СД № 24001704126 от 14.09.2016г., СД № 24001715120/14.10.2015г., Декларация образец 6 № 240021508452214 от 26.09.2015г. и Декларация образец 6 № 240021509327553 от 26.10.2015г. Съгласно обаче разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая към датата на издаване на обжалваната заповед - 28.12.2015г., нормативно регламентираната пречка по чл.43, ал.1, т.6 във вр. с чл.13, ал.8 от  Наредба № 8/03.04.2008г. във вр. с чл.106, §1, б. „ г” от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012г на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г., за финансиране на заявка за плащане №24/121/07795/3/01 от 30.11.2015г. по Договор № 24/121/07795 от 02.11.2015г., е била налице. Вземанията на Р.Х. за  ДДС – ДДС за възстановяване за данъчен период 01.10.2015лв. - 31.10.2015г. – 64 373.89лв. по СД №  24001723990/16.11.2015г.; за данъчен период 01.11.2015г. - 30.11.2015г. – 86 194.54лв по СД № 24001732721/14.12.2015г. и за данъчен период 01.12.2015г.-31.12.2015г. – 27 138.95лв по  СД №  24001743546/14.01.2016г., не са били изискуеми към 28.12.2015г. Изискуемостта на вземането за ДДС би се определила съгласно чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС - в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация /в случая СД №  24001743546/14.01.2016г./ и при наличие на другите, предвидени в нормата предпоставки, т.е. в 30 дневен срок от 14.01.2016г. Затова и последиците от прихващането, настъпило въз основа на АПВ №П16002415215478-073-001 от 01.02.2016г. и АПВ №П16002415215478-073-001 от 09.02.2016г., не могат да се считат настъпили със задна дата (за разлика от предвиденото в чл.104 от ЗЗД), вкл. не се считат погасени със задна дата съществувалите към 30.11.2015г. задължения на Р. Х. за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 189 547.35лв. С оглед липсата на обратно действие на погасителния ефект на направеното прихващане на съществувалите публичните задължения, фактът на погасяването на задълженията след издаването на заповедта, е ирелевантен за преценката на материалната законосъобразност на оспорения административен акт, тъй като не е налице основание за прилагането на чл.142, ал.2 от АПК. Издаденото в хода на образуваното производство по принудително изпълнение на публичните вземания Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №5458-000002 от 22.12.2015г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ гр.Стара Загора и наложеният запор върху банковите сметки на Р. Х., също не води до отпадане на материалноправната пречка по чл.43, ал.1, т.6 във вр. с чл.13 ал.8 от Наредба №8 /03.04.2008г. във вр. с чл.106, §1, б. „г” от Регламент № 966/2012г на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г., за изплащането на помощта.

 

             С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспорената Заповед № 03-РД/3930 от 28.12.2015г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”,  е законосъобразна - издадена е от компетентен административен орган и в изискуемата се форма; постановена е в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

           

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Р.Д.Х. *** Загора, против Заповед № 03-РД/ 3930 от 28.12.2015г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с която е отказано да бъде финансирана заявка за окончателно плащане № 24/121/07795/3/01 от 30.11.2015г. по Договор № 24/121/07795 от 02.11.2015г., като неоснователна. 

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: