Р Е Ш Е Н
И Е
№195 12.07.2016 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, седми състав на двадесет и първи юни през две хиляди и шестнадесета година, в
открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар З.Д. като разгледа
докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №92 по описа за 2016 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл.
Административнопро-цесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.167, ал.2, т.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Д.К.К. *** против приложена
принудителна административна мярка /ПАМ/, описана в съобщение №014064 и изразяваща се в
принудително задържане чрез поставяне на устройство тип "скоба" на
лек автомобил „Киа” с рег.
№СТ 6920 АТ, собственост на жалбоподателят, от служител на звено
„Общинска охрана” при Община Стара Загора.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт като противоречащ на материалноправните разпоредби. Имал е
желание да заплати дължимата такса, но като е изпратил SMS е получил отговор, че
автомобилът му е вече блокиран. Счита, че наложената ПАМ е в несъответствие с
целта на закона, тъй като нормата на чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, действително
изисква да бъде заплатена съответната такса, но след като собственика на пътя е
осигурил възможности за това. В конкретния случай по ул.”Свети княз Борис”,
където е бил паркиран автомобилът, такива устройства за заплащането на такси не
са поставени, а не всеки гражданин е длъжен да притежава мобилен телефон за да
изпрати съответното съобщение. Въз основа на наведените оплаквания е направено
искане за отмяна на наложената принудителна административна мярка и присъждане
на разноските по делото.
Ответникът по жалбата – Т.Р.Т., специалист в звено „Общинска охрана” при Община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител гл. експерт „Правно обслужване” Ал. Петров оспорва
жалбата като неоснователна.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената ПАМ от 08.03.2016
год., постановена на основание чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, е блокиран
паркираният лек автомобил марка „Киа”, модел „Соренто”, рег. №СТ 6920 АТ,
собственост на Д.К.К.. От фактическа страна е обоснована с паркиране на МПС в
границите на режим краткотрайно паркиране „Зелена зона” с дата 08.03.2016 год.
и час – 14:49.
За освобождаване на автомобила е заплатена сумата 20.00 лв.,
за което е по делото е представен фискален бон от дата 08.03.2016 год. и час 15.36
ч.
По делото не се спори, че в посоченият ден и час, автомобилът
е бил паркиран на процесното място – ул.”Свети княз Борис”, което попада в
границите на т. нар. „Зелена зона”, в която е предвидено краткотрайно платено
паркиране, както и че на процесната улица няма поставени устройства /автомати/
за заплащане на съответната такса. Не се спори също така, че собственика на
пътя /Община Стара Загора/ е осигурила възможност тази такса да бъде заплащана
и чрез изпращането на кратко текстово съобщение на посочен номер, което обаче
дава възможност за заплащането на минимум едни час, докато поставените
стационарни устройства дават възможност за заплащането и на престой и в рамките
на половин час. От представените по делото доказателства се установява, че
екипът от звено „Общинска охрана” е проверил автомобилът на 08.03.2016 год. в
14.45 часа /лист 45 от делото/, както и в 14.49 часа /лист 46 и 47 от делото/,
а е бил освободен в 15.29 /лист 48 от делото/, след което му е била издаден и
фискален бон с час 15.36 /лист 7 от делото/. Жалбоподателят е изпратил кратко
текстово съобщение на номер 01342 в 14:52:38 ч. от собствения си мобилен
телефон, видно от представената разпечатка /лист 74 от делото/.
След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от
АПК съдът направи следните правни изводи:
Принудителното задържане представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която се налага при условията,
посочени в специалния закон. ЗДвП не предвижда съставяне на нарочен акт в
писмена форма за налагане на конкретната ПАМ. Аргумент в тази насока се извлича
при тълкуване разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП, според която изброените в чл.171,
т.1, т.2, т.4, т.5, буква "а", т.6 и т.7 от закона ПАМ се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По
аргумент на противното за ПАМ по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП не се изисква
писмена форма. Поради това съдът приема, че за целта е достатъчен поставеното
на автомобила съобщение, притежаващо уникален пореден номер. От него е видно,
че автомобилът е паркиран, без да е заплатена дължимата такса за почасово
платено паркиране. От приложените доказателства се установява, че жалбоподателят
се е опитал да заплати паркирането чрез СМС едва след пристигане на
проверяващите и след заскобяване на автомобила.
Със свое
решение Общинския съвет Стара Загора е приел Наредбата
за обществения ред при ползването на превозни средства и общи площи на
територията на Община Стара Загора, в чиято глава седма, раздел втори е предвидено
въвеждането на режим за краткотрайно паркиране на улици, площади и паркинги –
публична общинска собственост. Границите на тази зона се определят със Заповед
на Кмета на Община Стара Загора – чл.42, ал.2 от Наредбата. По делото са
представени Заповед №10-00-1416/02.07.2014 год. /лист 53 от делото, т.ІІ/;
№10-00-2403/16.10.2014 год.; №10-00-1328/16.06.2015 год. и
№10-00-721/20.04.2016 год. – всичките на Кмета на Община Стара Загора, с които
се определят границите на „Зелената зона”, като процесната улица „Св. Княз Борис”
е включена в тази зона още с първата заповед и това обстоятелство не е
променяно с последващите такива. Разпоредбите на глава втора
„Паркиране”, раздел втори „Кратковременно паркиране „зелена зона” указват
местата, условията и реда за осъществяване на това кратковременно паркиране.
Единствено нормата на чл.45 предвижда, при нарушение на правилата за
кратковременно паркиране, установено от упълномощени от Кмета на Община Стара
Загора длъжностни лица /Заповед №10-00-2491/23.11.2015 год. – лист 23 от
делото/, автомобилът да се задържа принудително чрез използването на техническо
средство. Следователно блокирането с техническо средство /скоба/ на МПС е
възможно само в случаите, когато това МПС е паркирано в нарушението на
условията за кратковременно паркиране, определени от Кмета на Стара Загора.
Този извод може да се изведе и от разпоредбата на чл.99 от ЗДвП.
Смисълът на
нормата на чл.99 от ЗДвП, е чрез заплащането на съответната такса, да се
предотврати паркирането за неограничено време на автомобили в натоварените зони
на населените места, определени от Кмета. За да се извърши паркирането на МПС е
необходимо и заплащането на съответната такса, определена от Общинския съвет.
Съгласно чл.167, ал.2, службите за контрол, определени от Кмета на Общината,
могат да използват техническо средство за принудителното задържане на пътното
превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по
чл.99, ал.3, до заплащането на цената и разходите по прилагането на
техническото средство. В заключение може да се направи извода, че техническото
средство може да се прилага единствено и само по отношение на пътно превозно
средство, за което не е заплатена съответната такса от една страна, а от друга,
че ППС, което е паркирано в определените места от Кмета за платено паркиране и
за което не е платена съответната такса, може само да бъде блокирано с
техническо средство. Разпоредбата на чл.43, ал.1 от Наредбата, определя и
начина за заплащането на дължимата такса – с предварително закупен талон, която
продължителност не може да бъде по-малка от 30 минути и повече от три часа, а с
изпратен SMS – не по-малко от един час и повече от три часа
/чл.42, ал.6 от Наредбата/. В разпоредбите на чл.56 – 60 от Наредбата се
определя процедурата по блокирането на колела на неправилно паркирани
автомобили, респективно освобождаването им.
Жалбата срещу наложената ПАМ е подадена в законоустановения
срок, от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, който предвижда длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат използват
техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за
което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане
на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Не е спорно по
делото, че улиците в гр. Стара
Загора, в частност ул.”Свети княз Борис”, са публична общинска собственост,
съгласно чл.8, ал.3 от Закона за пътищата. Със Заповед №10-00-2491/23.11.2015 год.
на Кмета на Община Стара Загора /стр.23 от делото/ длъжностните лица от звено
„Общинска охрана” при Община Стара Загора са определени да използват техническо
средство за принудително задържане на ППС, за което не е заплатена дължимата
цена за паркиране.
Безспорно е че, към момента на поставянето на техническото
средство на паркираният автомобил не е била заплатена такса за кратковременното
паркиране, а жалбоподателят е направил опит за заплащането едва в 14:52:48 часа
– 7 минути след извършената първоначална проверка от компетентните длъжностни
лица в 14:45 часа. При така установеното, съдът намира, че са налице материално
правните предпоставки за налагането на оспорената принудителна административна
мярка. Не води до обратния извод и обстоятелството, че на процесната улица
липсват устройства за закупуване на талон за предплатено паркиране. С наредбата
е посочено как може да бъде заплатената таксата, като само едната възможност е
чрез закупуването на талон, а другата възможност чрез изпращането на кратко
текстово съобщение, от която се е възползвал К., но неуспешно. Наличието на две
възможности за заплащането на таксата, дава право на избор на задължените
граждани как същата да бъде заплатена. Нормата на чл.43, ал.1 от Наредбата за
обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията
на Община Стара Загора, предвижда алтернативното заплащане на таксата. В
настоящето съдебно производство не може да бъде осъществен косвен съдебен
контрол на тази разпоредба и доколкото същата не противоречи на нормативен акт
от по-висока степен. Аналогични са мотиви за неоснователност на оплакванията за
минималната продължителност на заплатената такса по двата способа – половин час
за талон и един час чрез кратко текстово съобщение.
От друга страна е видно, че в конкретния случай автомобилът е
бил паркиран повече от 30 минути /първата проверка е в 14:45, а обаждането за
освобождаването на автомобила е направено в 15:24 часа/, поради което и е
минималната такса, която е следвало да бъде заплатена е за един час.
При осъществяването и
прилагането на оспорената принудителна административна мярка, съдът намира, че
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По така изложените съображения съдът намира за доказан факта,
послужил като основание за издаване на обжалвания акт, че паркираният автомобил
е бил паркиран в зона за платена кратковременно паркиране, без да е заплатена
съответната такса, с оглед на което процесната ПАМ се явява наложена в
съответствие със законните изисквания, съставляващи материалноправни предпоставки
за постановяването й.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната ПАМ е формално и материално законосъобразна,
издаването й съответства на целта на
закона, както и не засяга адресата в по-голяма степен от необходимото за целта
й. Поради това подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на жалбоподателят не се дължат разноски.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто
от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на Д.К.К. ***, против приложена принудителна
административна мярка /ПАМ/, описана в съобщение №014064 и изразяваща се в
принудително задържане чрез поставяне на устройство тип "скоба" на
лек автомобил „Киа” с рег.
№СТ 6920 АТ, от служител на звено „Общинска охрана” при Община Стара Загора.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.