Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                № 172           05.07.2016г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

 

                                                                                               СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

       

при секретар   П.М.                                                                                    и с участието

         на прокурора                                                                                                            като разгледа

         докладваното от съдия Р.ТОДОРОВА административно дело № 108 по описа за 2016г, за да се произнесе съобрази следното:                                                                      

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 и чл. 231 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. 

             

Образувано е по жалба на Х.Г.И. ***, подадена чрез пълномощника му адв. М. З. ***, против Заповед УРИ: 349з-617 от 26.02.2016г., издадена от Директора на Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, с която на основание чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл. 203, ал.1, т.13 и чл.197 ал.1, т.6 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение в МВР на младши инспектор Х.Г.И. – младши автоконтрольор I степен в „Превенция и контрол по пътищата” на група „Главни пътища и автомагистрали” от сектор „Пътна полиция” при отдел „Охранителна полиция”.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че липсва конкретизация на вмененото му нарушение и че заповедта не е мотивирана с описание на всички релевантни обстоятелства, което е довело до фактическа необоснованост на акта за налагане на дисциплинарно наказание и до неяснота в какво се изразява възприетото от наказващия орган виновно и противоправно поведение, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Твърди, че направените фактически констатации не отговарят на действителното положение и съотв. че приетата за установена от дисциплинарно-наказващия орган фактическа обстановка е невярна, което е довело и до неправилни от гл.т. на материалния закон правни изводи при квалифицирането на деянието като  дисциплинарно нарушение - тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Излага доводи, че в хода на проведеното дисциплинарно производство са допуснати съществени процесуални нарушения - не са обсъдени и преценени всички доказателства за установяване на относимите за случая факти обстоятелства. Поддържа, че не е допуснал вменените му нарушения на правилата, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като основание за подвеждането му под дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна. 

 

            Ответникът по жалбата - Директор на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че наличието на виновно извършено от Х.И. нарушение - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и съставомерно от обективна и субективна страна поведение – дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, като материалноправно основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и съответно за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител, се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните доказателства. Обосновава че обжалваната заповед, като издадена в съответствие с материалния закон, при спазване на регламентираните в ЗМВР административно-производствени правила и при съблюдаване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта, е правилна и законосъобразна.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят Х.Г.И., към дата на издаване на оспорената заповед, е бил назначен на длъжност младши автоконтрольор I степен в „Превенция и контрол по пътищата” на група „Главни пътища и автомагистрали” от сектор „Пътна полиция” при отдел „Охранителна полиция”, ОД на МВР – Стара Загора. Съгласно ежедневна ведомост и ежедневна форма на отчет /л.71-72 по делото/, от 20.00ч. на 13.12.2015г. до 08.00ч. на 14.12.2016г. мл. автоконтрольор Хр. И., в състав с мл. автоконтрольор Марин Николов, е бил назначен в наряд – патрул по ПК, като е изпълнявал задълженията си в района на РУ – Чирпан. В съставената и подписана ежедневна форма на отчет за извършената дейност по контрол на пътното движение, е отразена извършена в 00.55ч. на 14.12.2015г. проверка на път ІІ-66 км. 104 в землището на гр. Чирпан, на МПС с рег. № LS05DNP и на водача на МПС  Д.З.П., при която е констатирано нарушение на чл.5, т.3 и чл.6, т.1 от ЗДвП, за което е съставен АУАН 218444. От изготвения доклад за установен факт и предприето действие е видно, че с техническо средство и по надлежния ред е установено управление на МПС след употреба на алкохол -1.31 промила алкохол в издишания въздух от водача на МПС. От фактическа страна по делото не е спорно, че въз връзка с издаден талон за медицинско изследване на кръвта № 0434355 от 14.12.2015г., полицейските служители са придружили водача на МПС Д.П. ***, за даване на кръв за изследване за употреба на алкохол. От приложените към дисциплинарната преписка материали по ДП № 375 ЗМ-434/ 2015г. по описа на РУ – Чирпан по несъмнен начин се установява, че освидетелстваното лице, на което е била взета кръвна проба за извършване на медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, е било не водачът на МПС, тестван за употреба на алкохол с техническото средство, отчело 1.31 промила алкохол /Д.П./, а друго лице – Георги Валентинов Кирев. От представеното заверено копие от журнал за вземане на кръвни проби в ЦСМП – Чирпан, приложено по НОХД № 28/ 2016г. по описа на РС – Чирпан /л.61/, е видно, че взетата кръв за алкохолна проба е предадена на полицай Х.И.. Съгласно Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол или друго упойващо вещество № 676/ 14.12.2015г., в изпратената за химическо изследване кръвна проба, посочена като взета от лицето Д.З.П., не е установено наличие /съдържание/ на алкохол в кръвта.  

Срещу Д.З.П. е образувано досъдебно производство № 434/ 2015г. /№ 375 ЗМ 434/ 2015г./ по описа на РУ – Чирпан, за това, че на 14.12.2015г. на път ІІ-66 км. 104 в землището на гр. Чирпан, област Стара Загора, след като е употребил алкохол, е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. № LS05DNP, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.31 на хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с фабр. № 0160 – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.  С постановление от 17.12.2015г. на разследващия полицай по ДП № 434/ 2015г., Д.П.З. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. При извършения разпит на обвиняемия пред съдия от РС – Чирпан, Д.З. се е признал за виновен, като е заявил, че по негово настояване полицейските служители, които са го тествали с дрегер за употреба на алкохол и впоследствие са го откарали до ЦСМП – Чирпан, са се съгласили да му помогнат, като го посъветвали някой негов приятел, което не е употребил алкохол, да даде вместо него кръв за медицинско изследване.  Съгласно обясненията на обвиняемия със знанието и със съдействието на полицейските служители кръвната проба била взета от приятеля му Георги Валентинов Кирев, като за „тази услуга” Д.П. дал 100лв. на полицаите.

С оглед на изнесените данни, както и поради разминаването между отчетения с техническото средство „Алкотест Дрегер 7410+” резултат за съдържанието на алкохол в издишания въздух на водача на МПС Д.П. /1.31 промила/ и извършената химическата експертиза № 676/ 14.12.2015г., дала заключение, че в предоставената за изследване кръв няма наличие на алкохол и предвид възникналите съмнения за възможната манипулация на кръвната проба, са извършени допълнителни процесуално-следствени действия - иззет е сравнителен материал от подписа на Д.П., назначени и изпълнени са съдебно-почеркова експертиза и съдебно-медицински експертизи на живо лице;  проведени са разпити на свидетели в т.ч на полицейските служители Х.И. и Марин Николов, на лекари и служители в ЦСМП – гр. Чирпан и др.

С Постановление от 13.01.2016г. на Районен прокурор при РП – гр. Чирпан от досъдебно производство № 375 ЗМ-434/ 2015г. по описа на РУ – Чирпан са отделени материалите, съдържащи данни за евентуално извършено от Марин Вичев Николов и Х.Г.И. престъпление по чл.302, т.1 във вр. с ал.1 от НК и са изпратени по компетентност на Окръжна прокуратура – Стара Загора.

С Постановление от 21.01.2016г. на прокурор в ОП – Стара Загора е образувано досъдебно производство против виновните длъжностни лица, които на 14.12.2015г. в гр. Чирпан, област Стара Загора, с цел имотна облага, в качеството си на полицейски органи, спомогнали на лицето Д.П., извършил престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, да избегне наказателно преследване, без да са се споразумели с него, преди да е извършил самото престъпление, като му дали съвет и осигурили възможност да намери и склони свой приятел /неупотребил алкохол/ - Георги Кирев, да се яви в ЦСМП – Чирпан с неговата самоличност и вместо него да се подложи на медицинско изследване придружено с даване на кръв за изследване за наличие на алкохол – престъпление по чл.294, ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Извършването на разследването е възложено на следовател от ОСлО при ОП – Стара Загора.  

Дисциплинарното производство срещу Х.Г.И., приключило с издаване на оспорената заповед, е инициирано с Предложение УРИ: 349р-26626/ 18.12.2015г. на Началника на отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора (л.67), направено въз основа на Докладна записка № 375-8145/ 17.12.2015г. на водещия разследването по ДП № 375 ЗМ-434/ 2015г. разследващ полицай при РУП – Чирпан /л. 69/. Въз основа на това предложение и съдържащите се в него данни, уличаващи полицейския служител Х.И. че е оказал съдействие на водач на МПС с установено по надлежния ред нарушение на ЗДвП да избегне наказателна отговорност и след преценка че се касае за деяние, нарушаващо Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, попадащо в хипотезата на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, Директорът на ОД на МВР – Стара Загора, в качеството си на дисциплинарно-наказващ орган по чл.204, т.3, на основание чл. 205, ал.1 и 207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР, със своя Заповед с УРИ: 349з-3993 от 18.12.2015г. е разпоредил образуването на дисциплинарно производство срещу държавния служител в ОД на МВР – Стара Загора мл. инспектор Х.Г.И. и е определил състава на дисциплинарно-разследващия орган – комисия, която да проведе дисциплинарното производство. Заповедта за образуване на дисциплинарно производство по чл.207, ал.1 от ЗМВР е предявена за подпис и връчване на Х.И. на 18.12.2015г., като лицето след запознаване със заповедта е отказало да я подпише, по съображения, че изложеното в нея не отговаряло на истината. От страна на дисциплинарно-наказващия орган е изпратена Покана с УРИ: 349р-26637/ 18.12.2015г. /л.32 по делото/ до мл. инспектор Х.И. за даване на писмени обяснения във връзка с постъпилите данни, послужили като повод за образуване на дисциплинарното производството, включително като отговори на конкретни въпроси. И. е депозирал писмени обяснения УРИ: 1228р - 13054 от 21.12.2015г. /л.34/, като в отговор на поставените въпроси заявява, че на 13/14 декември 2015г., по време на наряд в екип с полицейския служител М. Николов, са извършили проверка на МПС марка „Мерцедес” с рег. № LS05DNP, като при извършена проба с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” № 0160 на водача на МПС, е отчетено 1.31 промила алкохол. Полицейските служители са придружили лицето до ЦСМП – Чирпан за даването на кръвна проба.  Пред лечебното заведение водачът на МПС разговарял с друго непознато за И. лице, като полицейският служител не е присъствал на разговора. Х.И. твърди, че не е разговарял с дежурния лекар и не е установявал самоличността на лицето, дало кръв за изследване; не е присъствал при вземането на кръв, тъй като е бил извън кабинета и не е допускал че друг човек може да даде кръв вместо изследваното лице. След като било взета кръв за анализ, лекарят повикал И. да се разпише и да вземе кръвната проба, като същата била предадена на ОДЧ – гр. Чирпан. Полицейският служител заявява, че нито е получавал пари, нито е забелязал водачът на МПС да дава пари на неговия колега. Сочи, че е изпълнявал служебните си задължения съгласно закона, като по никакъв начин не е съдействал за укриване на извършеното от водача на МПС нарушение, още по-малко за пари.

В хода на дисциплинарното производство са събрани писмени сведения от  лекари и служители на ЦСМП – Чирпан; от Д.З.П. и Георги Валентинов Кирев, както и такива от мл. инспектор Марин Вичев Николов.

 

По искане на дисциплинарно-разследващия орган са изпратени и съответно приобщени към материалите по дисциплинарното производство такива от образуваното досъдебното производство № 375 ЗМ-434/ 2015г. по описа на РУ – Чирпан, вкл. протоколи за разпити, протокол за извършена съдебно-почеркова експертиза; заключения на съдебно-медицински експертизи на живо лице; Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 14.12.2015г.; Протокол за химическа експертиза № 676 от 14.12.2015г. и др.

За резултата от проведеното дисциплинарно производство от дисциплинарно-разследващия орган е изготвена  Обобщена справка с УРИ: 1228р-2072/15.02.2015г. /л.28-л.31 по делото/, в която хронологично са възпроизведени извършените процесуални действия в хода на производството и събраните доказателства /снетите сведения, докладни записки и материалите по ДП № 375 ЗМ-434/ 2015г. по описа на РУ – Чирпан/; отразена е извършената преценка на доказателствата и са посочени приетите за установени факти и обстоятелства. Дисциплинарно-разследващият орган е приел за установено и доказано, че мл. инспектор Х.И. е полицейският служител, който е придружавал лицето Георги Кирев в ЦСМП /ФСМП/ – Чирпан при даването на кръв за изследване за установяване употреба на алкохол вместо водача на МПС Д.П., за който след проверка с техническо средство е установено 1.31 промила концентрация на алкохол в издишания въздух. Въз основа на извършен обстоен анализ на доказателствата е прието, че полицейският служител е бил наясно че лицето, дало кръв за изследване, не е водачът на МПС от който е следвало да бъде взета кръв за анализ и е обосновано, че със своите действия Х.И. е подпомогнал да бъде взета кръв от друго лице, с цел осуетяване на наказателното преследване спрямо Д.П.. Дисциплинарно-разследващият орган е счел, че липсват безспорно данни за това да е искана, целена или получена сумата от 100лв. Поведението на Х.И. е квалифицирано като нарушение на регламентираните в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР правила по т.19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява” и т.20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си”. Направен е извод, че извършеното от държавния служител представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата и е направено предложение на мл. инспектор Х.И. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

Обобщената справка е връчена на Х.И. на 16.02.2016г. срещу подпис, за запознаване, при предоставена възможност и указан срок за даване на допълнителни обяснения. Съгласно Протокол УРИ: 349р-3951/ 18.02.2016г., в предоставения му срок Х.И. не е упражнил правото си да представи допълнителни писмени обяснения или възражения.

Дисциплинарно-разследващият орган е изготвил Становище с УРИ: 349р-3954/ 18.02.2016г. относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо държавния служител от ОД на МВР – Стара Загора – мл. Инспектор Х.И., с предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР и за прекратяване служебното правоотношение на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.

 

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед УРИ: 349з-617 от 26.02.2016г., Директорът на Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, в качеството му на дисциплинарно-наказващ орган, след запознаване с Обобщена справка с УРИ: 1228р-2072/ 15.02.2016г. и със Становище с УРИ: 349р-3954/ 18.02.2016г. на дисциплинарно-разследващия орган, извършена оценка на събраните доказателства, тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на държавния служител по време на служба,  на  основание чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл. 203, ал.1, т.13 и чл.197 ал.1, т.6 от ЗМВР, е наложил дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение в МВР на държавния служител младши инспектор Х.Г.И. – младши автоконтрольор I степен в „Превенция и контрол по пътищата” на група „Главни пътища и автомагистрали” от сектор „Пътна полиция” при отдел „Охранителна полиция”. От фактическа страна заповедта се основава на изложеното в Становище с УРИ: 349р-3954/ 18.02.2016г. на дисциплинарно-разследващия орган и установеното в резултат проведено дисциплинарно производство тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 14.12.2015г. в гр. Чирпан,  по време на работа, мл. инспектор Х.И., след проверка на МПС марка „Мерцедес” с рег. № LS05DNP и установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” № 0160 по надлежния ред нарушение по ЗДвП – 1.31 промила алкохол в издишания от водача Д.З.П. въздух, съзнателно е подпомогнал П. със съвети и с действията си да бъде взета кръвна проба от друго лице, вместо него, с цел осуетяване на наказателното преследване спрямо Д.П.. Дисциплинарно наказващият орган е приел за установено, че това поведение на полицейския служител е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронва престижа на службата, като с деянието си П. е нарушил виновно правилата по т.19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР и основание за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на полицейския служител,  съгласно чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР.

 

            По делото са представени и приети като доказателства материалите, съдържащи се в дисциплинарната преписка по образуваното и проведено срещу Х.И. дисциплинарно производство, в т.ч. приложените към преписката материали от ДП № 375 ЗМ-434/ 2015г. по описа на РУ – Чирпан.

 

             Към материалите по делото е приложено НОХД № 28/ 2016г. по описа на Районен съд – Чирпан.

           

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

            Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. 

 

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

            Оспорената Заповед УРИ: 349з-617 от 26.02.2016г. е издадена от  материално и териториално компетентния дисциплинарно-наказващ орган по чл.204, т.3 от ЗМВР -  Директора на Областна Дирекция на  МВР - Стара Загора.

            Обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на императивната норма на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочената разпоредба определя, че дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповед УРИ: 349з-617 от 26.02.2016г. съдържа всички законово изискуеми реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран Х.И., е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа и от правна страна. Посочени са както разпоредбите от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаването на заповедта -  обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение. Дисциплинарното обвинение е за нарушение, изразяващо се в неспазване на регламентираните правила в т.19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, изискващи от полицейските служители да пазят доброто име на институцията, която представляват да насърчават хората да спазват закона, като дават личен пример с поведението си. С посочването, че на 14.12.2015г. в гр. Чирпан, по време на работа, мл. инспектор Х.И., след проверка на МПС марка „Мерцедес” с рег. № LS05DNP и установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” № 0160 по надлежния ред нарушение по ЗДвП – 1.31 промила алкохол в издишания от водача Д.З.П. въздух, съзнателно е подпомогнал П. със съвети и с действията си да бъде взета кръвна проба от друго лице, вместо него, с цел осуетяване на наказателното преследване спрямо Д.П.,  съставомерните елементи на вмененото на санкционираното лице нарушение, се явяват обосновани. Не е налице твърдяната от жалбоподателя неяснота и липса на конкретизация в какво се изразява възприетото от наказващия орган виновно и противоправно поведение, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. А и съставомерното поведение на полицейския служител е подробно описано и обосновано в изготвената от дисциплинарно-разследващия орган и връчена на Х.И. Обобщена справка УРИ: 1228р-2072/ 15.02.2016г. /на съдържащите се в която справка фактически констатации се основава обжалваната заповед/, поради което и при прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта/, съдът приема, че са спазени изискванията на закона за мотивировка на акта за налагане на дисциплинарно наказание като единство от фактически и правни основания.

При извършената служебна проверка съдът не установи наличието на допуснати нарушения на административно-производствените правила при провеждането на дисциплинарното производство.  С Предложение № 349р-26626/ 18.12.2015г. на Началника на отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, направено въз основа на Докладна записка № 375-8145/ 17.12.2015г. на водещия разследването по ДП № 375 ЗМ-434/ 2015г. разследващ полицай при РУ – Чирпан, с оглед наличието на данни за извършено от мл. инспектор Х.И. тежко нарушение на служебната дисциплина – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, е направено предложение до Директора на ОД на МВР – Стара Загора за образуване на дисциплинарно производство срещу полицейския служител.  Въз основа на това предложение и съдържащите се в него данни, уличаващи служителя Х.И., че е оказал съдействие на водач на МПС, с установено по надлежния ред нарушение на ЗДвП, да избегне наказателна отговорност и след преценка, че се касае за деяние, нарушаващо Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, попадащо в хипотезата на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, дисциплинарно-наказващият орган по чл.204, т.3, на основание чл. 205, ал.1 и 207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР, със своя Заповед с УРИ: 349з-3993 от 18.12.2015г., е разпоредил образуването на дисциплинарно производство срещу Х.Г.И. – младши автоконтрольор I ст. в „Превенция и контрол по пътищата” на група „Главни пътища и автомагистрали” от сектор „Пътна полиция” при отдел „Охранителна полиция”. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство съответства на законово установени изисквания за форма и съдържание на акта, като със същата е определен и състава на дисциплинарно - разследващия орган - комисия, която да проведе дисциплинарното производство. Заповедта е предявена за подпис и връчване на Х.И. на 18.12.2015г., като лицето след запознаване със заповедта е отказало да я подпише. Отказът на полицейския служител да подпише заповедта е удостоверен по надлежния от двама служители на МВР. От страна на дисциплинарно-наказващия орган е изпратена Покана с УРИ: 349р-26637/ 18.12.2015г. до мл. инспектор Х.И. за даване на писмени обяснения във връзка с постъпилите данни, послужили като повод за образуване на дисциплинарното производството. И. е депозирал писмени обяснения УРИ: 1228р - 13054 от 21.12.2015г., в които отрича извършването на вмененото му нарушение на служебната дисциплина като заявява, че е изпълнявал служебните си задължения съгласно закона и по никакъв начин не е съдействал за укриване на извършеното от водача на МПС нарушение по ЗДвП. Съгласно поставената резолюция, дадените писмени обяснения са приети от Директора на ОД на МВР – Стара Загора. В хода на производството дисциплинарно-разследващият орган е провел пълно, всестранно и обективно разследване на фактите и обстоятелствата. Събрани са всички относими и необходими доказателства - писмени сведения от  лекари и служители на ЦСМП – Чирпан; от Д.З.П. и Георги Валентинов Кирев, както и такива от мл. инспектор Марин Вичев Николов, като са приобщени и доказателства от воденото ДП № 375 ЗМ-434/ 2015г. по описа на РУ – Чирпан. В съответствие с разпоредбата на ал.7 на чл. 207 от ЗМВР, за резултатите от разследването, след обсъждане, преценка и анализ на събраните доказателства, Комисията, извършила дисциплинарното разследване, е изготвила Обобщена справка УРИ: 1228р-2072/ 15.02.2016г., в която е прието, че Х.И. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата, като е направено предложение за налагане на държавния служител на дисциплинарно наказание „уволнение”. В този смисъл е и депозираното от Комисията Становище УРИ: 349р–3954 от 18.02.2016г., за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо Х.И., за виновно извършено от държавния служител нарушение на т.19 и т.20 от Етични кодекс за поведение на държавните служители в МВР, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Служителят е бил запознат срещу подпис с изготвената обобщена справка, както и че има право да даде допълнителни обяснения или възражения по справката в указан срок. Съгласно Протокол УРИ: 349р-3951/ 18.02.2016г., в предоставения му срок Х.И. не се е възползвал от правото си да представи допълнителни писмени обяснения или възражения. След запознаване със становището и изводите на дисциплинарно-разследващия орган и всички събрани доказателства, включително дадените от полицейския служител и приети писмени обяснения, въз основа на извършена преценка на тези доказателства и приетите за установени въз основа на тях факти и обстоятелства, Директорът на ОД на МВР - Стара Загора, в срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР, е издал оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване служебното правоотношение в МВР на държавния служител Х.И.. В този смисъл Заповед УРИ: 349з-617 от 26.02.2016г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора се явява постановена след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, релевантни за преценката налице ли е съставомерно от обективна и субективна страна деяние по повдигнатото дисциплинарно обвинение и дали същото е извършено от полицейския служител, спрямо когато е образувано дисциплинарното производство.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че при образуването и провеждането на дисциплинарното производство са спазени регламентираните в ЗМВР административно-производствени правила и формални изисквания, поради което по отношение на обжалваната заповед не е налице отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК. Оплакванията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на защита, са абсолютно необосновани, недоказани и като такива неоснователни. 

 

            Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарно - наказващия орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/; доколко същите запълват състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. В случая нарушението, за което е санкциониран Х.И., се изразява в неспазване на установените етични правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата, съставляващо дисциплинарно нарушение съгласно чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за което се следва налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". От правна страна дисциплинарното обвинение се основава на допуснато от Х.И. нарушение на регламентираните в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР правила по т.19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява” и по т.20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си”.

            Описаното в обстоятелствената част на Заповед УРИ: 349з-617 от 26.02.2016г. поведение на дисциплинарно наказаното лице, се изразява в това, че на 14.12.2015г. в гр. Чирпан, по време на работа, мл. инспектор Х.И., след проверка на МПС марка „Мерцедес” с рег. № LS05DNP и установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” № 0160 по надлежния ред нарушение на ЗДвП – 1.31 промила алкохол в издишания от водача Д.З.П. въздух, съзнателно е подпомогнал П. със съвети и с действията си да бъде взета кръвна проба от друго лице, вместо него, с цел осуетяване на наказателното преследване спрямо Д.П.. От доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал.1 от АПК,  по несъмнен начин се установява наличието на съставомерно деяние по чл.194, ал.2, т.4  от ЗМВР - съзнателно подпомагане на лицето Д.П. да бъде взета кръвна проба от друго лице, вместо него, с цел осуетяване на наказателното преследване спрямо П., с което са нарушени изискванията и правилата по т.19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

 

От фактическа страна по делото не е спорно, че при извършена от мл. инспектор Х.Г.И. и мл. инспектор Марин Вичев Николов – и двамата мл. автоконтрольори в група „ГПА” на сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, на 14.12.2015г. в 00.55ч. на път ІІ-66 км. 104 в землището на гр. Чирпан, проверка за употреба на алкохол на водача на МПС м. „Мерцедес” с рег. № LS05DNP - Д.З.П., с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+”, с фабр. № 0160, е установено 1.31 промила алкохол в издишания въздух. За констатираното нарушение на водача на МПС е съставен АУАН 218444/ 14.12.2015г. По несъмнен начин е установено и че във връзка с издаден талон за медицинско изследване на кръвта № 0434355 от 14.12.2015г., полицейските служители за придружили водача на МПС Д.П. ***, за даване на кръвна проба във връзка с извършването на медицинско изследване за употреба на алкохол. От приложените към дисциплинарната преписка материали по ДП № 375 ЗМ-434/ 2015г. по описа на РУ – Чирпан безспорно се установява и че освидетелстваното лице, на което е била взета кръвна проба за извършване на медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, е било не водачът на МПС, тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+”, отчело резултат от 1.31 промила съдържание на алкохол в издишания въздух /Д.П./, а друго лице – Георги Валентинов Кирев.

            Спорният по делото въпрос се свежда до това, дали мл. инспектор Х.И. съзнателно е подпомогнал Д.П. със съвети и с действия да бъде взета кръвна проба от друго лице, вместо него, с цел осуетяване на наказателното преследване спрямо Д.П..  

            В случая съдът приема за доказано, че поведението на жалбоподателя Х.И. при вземането на кръвна проба по издаден талон за медицинско изследване на кръвта № 0434355 от 14.12.2015г., сочи на извършени от полицейския служител действия по подпомагане на водача на МПС Д.П. /по отношение на който с техническо средство е била установена употреба на алкохол/, на медицинско изследване с даване на кръв за анализ за наличие на алкохол, да се подложи друго, неупотребило алкохол лице - Георги Валентинов Кирев. От дадените от медицинските служители на ЦСМП – Чирпан сведения в хода на дисциплинарното производство, както и от показанията им при разпита им по образуваното ДП № 375 ЗМ-434/ 2015г. по описа на РУ – Чирпан, еднозначно се установява, че по време на нощно дежурство на 14.12.2015г., около 2.00ч., на вратата на спешния център се е позвънило, като мед. фелдшер Мая Иванова отворила вратата и е въвела в реанимационната зала /залата за манипулации/ млад мъж за вземане на кръвна проба за алкохол, придружен от полицейски служител /полицейски служители/. Според някои от свидетелите полицаят, придружаващ лицето за медицинско изследване е бил един, а според други – двама, но никой от медицинските служители не сочи присъствието на лице, различно от лицето, дало кръв за изследване. При условие, че спешният център е би заключен /вратата е отворена след позвъняване/ и съотв. не е имало пациенти и други лица освен медицинския екип на ФСМП, очевидно несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя, че с колегата му мл. инспектор Марин Николов са решили, че влязлото в залата за манипулации лице, дало кръвта проба вместо Д.П., а именно лицето Георги Кирев, е работник в поликлиниката. Нещо повече – съгласно показанията на разпитаните в качеството на свидетели по досъдебното производство Мая Иванова – мед. фелдшер във ФСМП – Чирпан, Сребрина Димитров  – мед. сестра във ФСМП – Чирпан, д-р Мария Иванова – лекар във ФСМП – Чирпан и Георги Кирев /лицето, дало кръв вместо Д.П./, легитимацията на Г. Кирев с личната карта на Д.П. преди вземането на кръвната проба, както и самото вземане на кръв за медицинско изследване от Георги Кирев, е извършено в присъствието на намиращия се в залата за манипулации полицейски служител, на когото впоследствие е предадена и запечатаната кръвна проба. От представеното заверено копие от журнал за вземане на кръвни проби в ЦСМП – Чирпан, приложено по НОХД № 28/ 2016г. по описа на РС – Чирпан, е видно, че взетата кръв за алкохолна проба е предадена на полицай Х.И., което обстоятелство е удостоверено с положения от полицейския служител подпис, а и не се оспорва от жалбоподателя. С оглед на тези доказателства съдът приема, че мл. инспектор Х.И. е бил наясно, че кръвната проба се взема не от лицето, на което е бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта № 0434355 от 14.12.2015г. и което е следвало да даде кръв за изследване за наличие на алкохол – Д.П., а от друго лице. Дори да се приеме за вярна поддържаната от дисциплинарно наказаното лице защитна теза, че не е присъствало в залата за манипулации при вземането на кръвната проба, то с оглед на еднозначно описаната от свидетелите фактическа обстановка от гл.т на време, място, начин на извършване на медицинското изследване, обстоятелствата при които е било извършено и присъствалите лица, съдът намира за доказано „знанието” на полицейския служител, че друго лице е дало кръвна проба вместо Д.П.. След като медицинските служители са категорични, че едно единствено цивилно лице е влязло в залата за манипулации за даване на кръв за медицинско изследване, ако и да е бил в коридора, пред залата за манипулации, полицейският служител е бил наясно, че Д.П. изобщо не е влязъл в залата за да му бъде взета кръв за изследване, съответно че няма как предадената му от медицинския служител кръвна проба да е взета от Д.П..  

            Наличието на знание /субективни представи/, като съставомерен елемент на нарушението по повдигнатото на Хр. И. дисциплинарно обвинение, че взетата кръвна проба не е от водача на МПС Д.П. и извършените в тази връзка действия от полицейския служител /придружаването на лицето Георги Кирев да даде кръвна проба, допускането да даде кръв за медицинско изследване лице, различно от лицето, на което е бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта № 0434355 от 14.12.2015г., получаването на кръвната проба и предаването й в ОДЧ – Чирпан с оглед транспортирането й за извършване на химически анализ и т.н/, сочат на съзнателно подпомагане от страна на полицейския служител на Д.П. да бъде взета кръвна проба от друго лице, вместо от него. Установените по делото факти релевират, че мл. инспектор Х.И. не само че не е изпълнил задължението си за предотвратяване, пресичане и разкриване на доведената до знанието му неправомерна дейност, но и с поведението си е подпомогнал извършването на правонарушение. Ето защо съдът приема че деянието, с което се осъществява състава на нарушението по повдигнатото дисциплинарно обвинение, се явява безспорно доказано по време, място, начин и обстоятелствата, при които е извършено.

Макар съдът да счита, че целта на деянието не е съставомерен елемент на вмененото на Х.И. дисциплинарно нарушение, обосновано е прието, че поведението на полицейския служител е насочено към осуетяване на наказателното преследване спрямо Д.П.. С резултата от медицинското изследване на кръвната проба, взета от лице, неупотребило алкохол, вместо от водача на МПС Д.П., очевидно се цели да бъде дискредитиран и опроверган отчетения резултат от 1.31 промила съдържание на алкохол в издишания въздух при извършената проверка на водача на МПС за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+”. За наличието на дисциплинарно нарушение е ирелевантно обстоятелството, че впоследствие по образуваното ДП № 375 ЗМ-434/ 2015г. по описа на РУ – Чирпан, Д.П. е бил привлечен като обвиняем и съотв. че на лицето са наложени наказания за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, въз основа отчетената с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” концентрация на алкохол 1.31 на хиляда.

 

             Поведението на полицейския служител Х.И. е в противоречие с регламентираните правила по т. 19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и като такова запълва състава на дисциплинарното нарушение по 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, като основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Деянието безспорно е от категорията на несъвместимите с етичните норми за поведение на държавните служители от МВР. С поведението си П. е уронил престижа на службата, защото сред основните професионални задачи на служителите на МВР /които държавните служители от МВР са длъжни да изпълняват стриктно и безпристрастно, съгласно чл.24 от ЕКПДСМВР/, са противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, защитата на правата и свободите на гражданите и предотвратяване извършването на нарушения. В случая поведението на полицейския служител, подпомогнал вземането на кръвна проба от лице, различно от управлявалия МПС водач след употреба на алкохол и съответно нарушаването на закона от служител, който трябва да следи за неговото спазване, несъмнено води до уронване престижа на службата и институцията като цяло. Кодекса за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на полицейския служител, с което да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да уважават закона като дават личен пример с поведението си, каквото поведение, видно от представените доказателства, полицейският служител е нямал. Обществото има ясно изградено отрицателно отношение към управлението на МПС след употреба на алкохол поради високата степен на обществена опасност на такова деяние. В този смисъл действията на служителя на МВР, при това заемащ длъжността „младши автоконтрольор І степен”, в сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Стара Загора, чиито професионални задължения изискват да контролира и да санкционира извършените нарушения на ЗДвП и съотв. да предотвратява, пресича и разкрива престъпления /чл.67 от ЗМВР/, неминуемо накърнява доверието в институцията. Ето защо съдът приема, че в условията на кумулативност са налице и двете материалноправни предпоставки /деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата/, сочещи на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", съгласно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. 

            Следователно оспорената Заповед УРИ: 349з-617 от 26.02.2016г. е издадена при правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и следващото се за нарушението наказание. Обосновано, в съответствие с установените факти и обстоятелства, доказани по безспорен начин от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, дисциплинарно-наказващият орган е приел, че Х.И. е извършил дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, с което законът свързва налагането на дисциплинарно наказание „уволнение” и съответно прекратяване на служебното правоотношение, съгласно на чл.226, ал.1, т.8  ЗМВР. 

            По аргумент от разпоредбата на чл.194, ал.3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Ето защо няма пречка дисциплинарно-наказващият орган, изграждайки независимо и по вътрешно убеждение становището си по фактите и приложимия закон въз основа на доказателствата,  събрани от него и на закона, да приеме, че е налице деяние, запълващо състава на дисциплинарното нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР във вр. с чл. 19 и чл.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, независимо, че образуваното с Постановление от 21.01.2016г. на прокурор в ОП – Стара Загора наказателно производство срещу полицейския служител за престъпление по чл.294, ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от НК, не е приключило.       

            По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие и при правилно приложение на  материалноправните разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

           

            Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Г.И. *** против Заповед УРИ: 349з-617 от 26.02.2016г., издадена от Директора на Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, с която на основание чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл. 203, ал.1, т.13 и чл.197 ал.1, т.6 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение в МВР на държавния служител младши инспектор Х.Г.И. – младши автоконтрольор I степен в „Превенция и контрол по пътищата” на група „Главни пътища и автомагистрали” от сектор „Пътна полиция” при отдел „Охранителна полиция”, като неоснователна.

 

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                               СЪДИЯ: