Р Е Ш Е Н И Е

№203 04.07.2016г Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На двадесет и осми юни 2016г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: И.А.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №112 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Д.В.Г. против Заповед №22/14.01.2016г. на Кмета на община Гурково за премахване на незаконен строеж „Постройка”, извършен в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ в ПИ 22767.222.603, землище на село Паничерево, община Гурково.

С жалбата се иска от съда да бъде отменена оспорената заповед с доводи, че против констативния протокол са подадени възражения, поради което не отговаря на истината посоченото в административния акт, а именно че липсват възражения. Иска се извършване на СТЕ с цел установяване на твърдение, че не са необходими строителни книжа за поставяне на контейнери. Представя в хода на производството акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, съставен на 10.04.2012г. , в който е посочено, че към тази дата в имота са поставени два фургона за строителни материали и за пазача, изградена е тоалетна, а стоежът е ограден с предпазна ограда. Няма изпълнени СМР в отклонение от одобрения проект.

Ответника Кмета на община Казанлък, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата по подробни доводи за изпълнение на СМР, за които е необходимо строително разрешение.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена на 11.03.2016г. от адресата на оспорения административен акт, в рамките на 14-дневния срок за обжалването му, който тече от същата дата, предвид съобщаването му на 10.03.2016г., видно от обратната разписка на стр. 10 по делото. Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена въз основа на фактически мотиви, които се съдържат в констативния протокол от 02.11.2015г. по чл. 223 ал.2 от ЗУТ, със съставянето на който е започнало административното производство по чл. 225а от ЗУТ за премахване на строежи, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2 от същия закон. В констативния протокол е вписано, че в южната част на поземления имот, собственост на жалбоподателката е разположена едноетажна сграда с размери 17м/5.70м. / застр. Площ 97кв.м./, с видима функция база за почивка. Изпълнена частично с надлъжна тухлена стена върху бетонови основи и частично с дървени колони, леки панелни стени. Има и вграден фургон. Покрив – дървен гредоред и трапецовидна ламарина. Постройката е електроснабдена с климатик и В и К. За строителството няма издадено разрешение за строеж, одобрен проект и други строителни книжа.

Против констативния протокол е постъпило възражение на 02.12.2015г., в което извършителя на строежа твърди, че притежава два контейнера с посочени размери, закупени от завода – производител, които са оставени в южната част на имота под дървен навес. За поставянето на контейнерите не е необходимо да се правят основи или други строителни дейности. Контейнерите временно са използвани за пазач и за съхранение на строителни материали, поради което единият е саниран и снабден с климатик и ток. Счита, че действително има нарушение – направила е тухлена стена около 11кв.м. по протежение на границата на имота, допираща двата контейнера. Същата е стъпила на бивша площадка трафопост, захранващ ЗММ бунгала, впоследствие премахната. Изразява съгласие да изпълни бъдеща заповед за премахване на незаконната тухлена стена. Оспорва да са строени основи.

Към преписката са приложени снимки на строежа и одобрени строителни книжа за строеж на ваканционно селище „Бисер”, чрез изграждане на 12 броя сгради. В хода на съдебното производство е приет и акт от 10.04.20102г. за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, в който е отразено, че към тази дата в имота са налични два фургона, една тоалетна и телена ограда. За установяване съответствие между констатациите в констативния протокол и действителното фактическо положение, са приети заключенията на две вещи лица, като съдът кредитира заключението по повторната СТЕ, като отговарящо на изискванията за обоснованост и отговор на поставените въпроси. В заключението на вещото лице по повторно назначената СТЕ е даден точен отговор на поставения въпрос за размерите на постройката – 92.67кв.м., докато в първото заключение е посочена площта на контейнерите -24 кв.м.. По втория въпрос за начина на закрепване към терена и начина на изпълнение, повторното заключение съдържа допълнителна информация в сравнение с първото. Въз основа на повторното заключение съдът приема, че двата метални контейнера са поставени върху бетонова настилка, без да са трайно закрепени към терена, като между тях има изградена тухлена стена с дебелина 0.12см, без ивична основа, но с излят бетонов пояс за укрепване на тухлите по средата и в горния край на стената. Над контейнерите и стената има навес от дървена конструкция, чиито дървени носещи колони са закрепени към бетоновата площадка с метални планки. Подпокривната дървена конструкция – дървени ребра са закрепени със специални метални крепежни елементи, които позволяват демонтаж без да се наруши целостта на дървения материал и покривната ламарина. В съдебно заседание вещото лице уточни, че контейнерите на са свързани конструктивно с тухлената стена и са подвижни. Бетоновата настилка е между и пред контейнерите, не и под тях. Могат да бъдат извадени без да се разваля покривната конструкция.

Сравнението между състоянието на строителната площадка към 10.04.2012г., когато е спряло изпълнението на строежа на ваканционното селище и фактическото положение към настоящия момент, сочи на извод, че след съставянето на акта за спиране на строителство, е изградена тухлена стена между двата контейнера, единия от тях е саниран, изградена е покривна конструкция, но не е изпълнена сградата, описана в констативния протокол. Няма фактическо основание за извода на комисията, че контейнерите са вградени в сградата. На място се установява, че има извършено незаконно строителство на навес, като съда счита, че изградената тухлена стена, върху която стъпва покривната конструкция има предназначението на носещ елемент. Контейнерите могат да бъдат преместени без да се разрушава покрива, стъпил и върху тях, което означава, че конструкцията се поема от дървените колони отпред и от стената между контейнерите. В противен случай, бетоновия пояс и самата тухлена стена остават без предназначение. Съдът намира, че е изпълнено незаконно строителство, но на навес, а не на сграда. За навеса се изисква разрешение за строеж, тъй като не попада под хипотезата на чл.151 от ЗУТ, която норма изчерпателно изброява строителните дейности, за които не се прилага разрешителния режим. Относно подпорната стена, следвало е органа да установи функцията й, както и да измери височината й спрямо прилежащия терен, за да обоснове извод за необходимостта от строителни книжа.

След като действителното фактическо положение се различава от констатациите, въз основа на които е издаден административния акт, се налага извод за неправилно приложение на материалния закон при неговото постановяване. Установеното строителство в имота неправилно е квалифицирано като сграда, вместо като навес, върху бетонова настилка, стъпил върху дървени колони и тухлена стена.

На следващо място в състава на комисията е включено лице, чиято длъжност не би могла да включва функцията „контрол върху строителството”, защото Главния счетоводител има друг предмет на дейност, в която и администрация да работи. Следователно некомпетентен се явява и помощния орган, а въз основа на неговите констатации по фактите се извеждат и изводите по правото – съществува или не незаконно строителство.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед №22/14.01.2016г. на Кмета на община Гурково, по жалбата на Д.В.Г..*** да заплати на Д.В.Г. сумата от 560лв./петстотин и шестедесет/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: