Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

       

№ 243                                                  26.10.2016 г.                           град Стара Загора

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                             СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

 

при секретар А.А.                                                                             

и с участието на прокурора                                                                                                       като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 159 по описа за  2016г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

         Образувано е по жалба на „НИП Комерс” ООД гр.Стара Загора с ЕИК 123650467 против задължително предписание, дадено с т.3 от констативен протокол №2016 К-0211305 от 01.04.2016г на Главен инспектор Антония Петрова Кръстева при Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите, със седалище в гр.Пловдив, за представяне на акт за удовлетворяване на рекламация, предявена за ремък 1120 х10.

         В жалбата се твърди, че задължителното предписание е незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон, издаването му при съществени нарушения на административно производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че пред него не е правена рекламация за ремък, акт за удовлетворяване на каквато органът изисква. Представител на дружеството се явил на указаната от инспектора дата в гр.Хасково за представяне на обяснение по жалба, с която дори не разполагал. От това, че при разговора със служител на КЗП е бил насочван към това да възстанови на лицето, подало сигнал покупната цена на ремък, прави извод, че проверката е тенденциозна. Признава, че впоследствие изяснили, че в един от магазините се явил мъж, който се държал грубо и замерил продавачка с ремък в главата, не се легитимирал, не представил доказателство за закупуване на ремък. Лицето не оставило телефон и адрес за контакт. Счита, че при тези обстоятелства не е възникнало за него задължение  за удовлетворяване на рекламация. Иска се отмяна на задължителните предписания.

 

         Ответникът - Главен инспектор в Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите, гр. Пловдив - Антония Петрова Кръстева, заема становище за неоснователност на жалбата и иска отхвърлянето й. Твърди, че при извършване на проверката е спазила всички относими правила, предложила на присъстващите в търговския обект да си направят копие на жалбата, но наблизо нямало ксерокс. В хода на проверката продавачките си спомнили, че един мъж оставил скъсан ремък, бил много нелюбезен. Обосновава наличие на предпоставки за даване на предписанието, съответно удовлетворяване на рекламацията за ремък, като счита, че това задължение на търговеца е възникнало по аргумент от чл.105 ал.2 от ЗЗП и с оглед презумпцията предвидена в чл.108 от ЗЗП, доколкото несъответствието на стоката счита, че се е проявило в предвидения в тази норма 6-месечен срок.   Излага подробни съображения в подкрепа законосъобразността на даденото от нея задължително предписание.

 

         Въз основа на представените и приети по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

         На 28.03.2016г в КЗП-РД Пловдив е подадена жалба/сигнал/ вх.№П-03-601 /л.21/ от Иван Стефанов Василев с твърдения, че закупил ремък 1120 х10 от магазин на НИП комерс”, гр.Стара Загора, след което го монтирал на фрезата, започнал работа и след 3 минути ремъкът се скъсал. Като го погледнал, видял, че нямал „носеща корда”. Твърди, че отишъл в магазина за рекламация, но отказали да му върнат парите. Приложен е фискален бон, удостоверяващ покупка на 17.03.16г на ремъци на стойност 7.00лв от магазин на „НИП комерс”ООД, на ул.”Ген.Столетов” № 90, гр.Ст.Загора –л.22.

 

         На 01.04.2016г в магазин сервиз на „НИП комерс” ООД на ул. „Ген.Столетов” № 90 в гр.Ст.Загора е извършена проверка от служители на Регионална дирекция на КЗП, гр. Пловдив, за която е съставен Констативен протокол (КП) 2016№К-0211305 /01.04.2016г на гл.инспектор Антония Кръстева (л.6-9 от делото). В констативния протокол се сочи подадената от Василев жалба до КЗД, дала повод за проверката, и е възпроизведено съдържанието й. Посочено е на следващо място, че ремъкът, предмет на рекламацията на Василев, която той счита за неудовлетворена, се намира в търговския обект, като присъстващите служители от магазина са твърдели, че потребителят е оставил ремъка, предмет на рекламацията в търговския обект, за произнасяне от доставчика. В обекта имало регистър на предявените рекламации, начална дата  09.06.2007г, но в него нямало вписани рекламации, вкл.предявената на 28.03.2016г. Един от  проверяващите заверил регистъра с подпис на първа страница. В КП е вписано, че когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба в рамките на 1 месец от датата на предявяване на рекламацията. Сочи се, че търговецът е запознат с жалбата и му е оставен телефон за контакт с подателя. Във връзка с констатациите и на основание чл.192 т.2 от ЗЗП на „НИП комерс”ООД е указано: управителят или негов пълномощник  да се яви на 12.04.2016г в сградата, в която се помещава звеното на КЗП-РД в гр.Хасково и да представи: по т.1.писмено  обяснение по жалбата на Василев, по т.2 регистър на предявените рекламации, заверен при проверката, по т.3 акт за удовлетворяване на рекламацията, предявена за ремък 1120х10, освен ако се докаже от независим и компетентен орган, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствие, в срок до 12.04.2016г. Предмет на оспорване по делото е задължителното предписание по т.3 от констативния протокол.

 

         На 12.04.2016г, НИП комерс”ООД подало заявление вх. №П-03-601 КЗП (л.23) в което сочи, че обяснение по жалба, регистър и акт за удовлетворяване рекламация за ремък може да представи след снабдяване с жалба П-03-601 от 28.03.2016г, дала повод за проверката.

        

         На 13.04.2016г., с писмо изх.№П-03-601 на Регионален директор КЗП РД Пловдив жалбоподателят е уведомен, че предстои съставяне на АУАН поради неизпълнение на предписанията, дадени с  КП 2016№К-0211305 /01.04.2016г, а за изпълнението им е указана нова крайна дата - 29.04.2016г /а впоследствие е указана и дата 05.05.2016г/.

 

         На 05.05.2016г, с протокол за проверка на документи №К-0096961 от 05.05.2016г, л.38-40, гл.инспектор А.Кръстева, след като приема че със същия протокол чрез КЗП се предявява рекламация от името на И.Василев за закупен от него ремък 1120х10,  дава отново задължително предписание дружеството да представи акт за удовлетворяване на тази рекламация.

 

         По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното задължително предписание, дадено с т.3 от КП от 01.04.2016г (л.18-26).

 

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законсъобразността на оспорения административен акт, на основание чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено следното:

 

         Оспорването, като направено от лице с правен интерес, в срока по чл.149 ал.1 от АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност акт по чл.193 т.2, във връзка с чл.128 ал.2 от ЗЗП (въпрос, изрично решен с Определение №9597/29.08.2016г на Върховния административен съд по адм.дело № 8004/2016г, VІІ отд.), е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

Разпоредбата на чл.193 т.2 от ЗЗП и чл.16 ал.2 т.7 от Устройствения правилник на КЗП вменява задължение на длъжностните лица на контролните органи по чл.191 (Главна дирекция „Контрол на пазара” в КЗП, към която се числят и регионалните дирекции) да дават задължителни предписания за отстраняване несъответствия и нарушения на закона. Преките задължения, с каквито се свързва длъжността главен инспектор в КЗП включват контролна дейност и даване на задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на нормативни актове /длъжностна характеристика на л.43 от делото/. Председателят на КЗП е оправомощил Антония Кръстева като длъжностно лице от КЗП, да установява нарушения по законите и подзаконовите нормативни актове, контрол по приложението на които е възложен на КЗП или на председателя, в случаите когато са извършени на територията на някоя от областите Пловдив, Хасково, Кърджали и Стара Загора /заповеди на л.40-43/. Следователно задължителното предписание, обективирано в КП 2016 с №К-0211305 /01.04.2016г, е издадено от материално и териториално компетентен орган, снабден с административни правомощия /§1, т.1 от АПК, вр.с чл.191 от ЗЗП и приложените вътрешнослужебни актове/.

 

Оспореният акт е в писмена форма и издаването му е мотивирано от фактическа и правна страна.

 

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не се установи приписаното на органа, издател на оспорения акт, „тенденциозно” поведение в насока защита на подателя на сигнала, доколкото именно с цел защита на потребителите са формулираните в Закона за защита на потребителите правила, чието спазване е и предмет на проверката и цел на предоставените властнически правомощия.

 

Оспореното задължително предписание обаче се явява постановено в противоречие с материалния закон.

За да бъде законосъобразно упражнено правомощието по чл.193, т.2 от ЗЗП за даване на задължителни предписания на първо място следва органът да констатира несъответствие и/или нарушение на Закона за защита на потребителите. Оспореното задължително предписание - за представяне акт за удовлетворение на рекламация се основава на констатация на органа, че за жалбоподателя, като продавач, е възникнало задължение да удовлетвори рекламация, предявена на 28.03.2016г.за ремък, закупен на 17.03.16г - задължение по чл.113 ал.1 от ЗЗП /тази разпоредба е и възпроизведена в КП/, и да състави акт за това /чл.128 ал.2 от ЗЗП/.

Органът се е позовал на подаден сигнал, счел е че на 28.03.2016г е направена рекламация за ремък, който не съответствал на договора за продажба и че е приложима установената в чл.108  от ЗЗП презумпция, която предвижда, че всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието.

 

Според чл.128 ал.2 от ЗЗП, когато търговецът удовлетвори рекламацията, той издава акт за това, който се съставя в два екземпляра, и предоставя задължително един екземпляр на потребителя. Задължението за удовлетворяване на рекламация е формулирано в чл.113 ал.1 от ЗЗП така: когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. Т.е, за да възникне задължение за продавача да удовлетвори рекламация, следва да е налице договор за продажба с предмет потребителска стока (1), стоката да е предадена (2),  да е предявена рекламация за нея от потребителя (3), да е налице „несъответствие” на потребителската стока с договора за продажба (4) и да е изминал период от 1 месец от предявяване на рекламацията, в който срок продавачът да бездейства (5).

Изводът на контролния орган, че на 28.03.2016г е предявена рекламация за ремък 1120 х 10 е необоснован и опроверган от доказателствата по преписката. Подаденият до КЗП —РД Пловдив, сигнал вх.№ П03-601 е от дата 28.03.2016г, но не с него се предявява рекламация. В него не се твърди, че рекламация е предявена на 28.03.2016г, твърди се „отидох в магазина за рекламация, отказаха да ми върнат парите”, т.е.конкретната дата не е посочена.

Според чл.125 ал.1 ЗЗП рекламацията се предявява пред търговеца или пред упълномощено от него лице, а според ал.2 тя се подава устно или писмено. Съгласно ал.3 на чл.125 потребителят посочва предмета на рекламацията, предпочитания от него начин за удовлетворение на рекламацията  (чл.124 ЗЗП), съответно размера на претендираната сума, адрес за контакт. Според чл.124 ал.4 ЗЗП, при подаване на рекламация, потребителят задължително прилага и документите, на които се основава претенцията, като сред изброените в т.1-3 са касова бележка или фактура (1), протоколи, актове или други документи, установяващи несъответствието на стоката или услугата с договореното (т.2), други документи, установяващи претенцията по основание и по размер.

 По делото не се събраха каквито и да е доказателства за предявяване на рекламация от Иван Стефанов Василев по указания в чл.125 ал.1 и ал.4 от ЗЗП начин и с прилагане на документи, установяващи правото му на рекламация. Признанието на жалбоподателя, че в един от магазините се явил мъж, който замерил една от продавачките със скъсан ремък, не се свързва с конкретна дата, търговецът отрича това поведение да е било по начините в ал.2 на чл.125 и придружено с документи от изброените в ал.4 на чл.125 ЗЗП. Следователно към датата на издаване на оспорения акт — 01.04.2016г. не се установява да е възникнало задължение за търговеца да приема рекламация, да я вписва в регистъра на предявените рекламации, респективно да я удовлетвори и състави акт за удовлетворяването й.

 

Обстоятелството, че в протокол от 05.05.2016г, органът /гл.инспектор в КЗП, РД гр.Пловдив, А.Кръстева/ сочи, че с този протокол, чрез КЗП се предявява на „НИП комерс” ООД рекламация за ремък 1120х10, също  следва да се тълкува като признание от страна на ответника по делото, че фактът на надлежно упражняване от страна на потребителя /И.Василев/ на правото му на рекламация, не е бил установен в производството по издаване на задължителните предписания, обективирани в КП  2016№К-0211305 /01.04.2016г, вкл.това по т.3. При липса на предявена рекламация, не се следва  извод, че е възникнало задължение, каквото се приписва на продавача и жалбоподател по делото и на каквото кореспондира оспореното задължително предписание.  При липса на несъответствие и/или нарушение на ЗЗП, даването на задължителни предписания е в противоречие с материалния закон и неговата цел, която се състои именно в отстраняване на несъответствия или нарушения от такова естество или последиците от тях.  

 

 Незаконосъобразно е следователно задължаването на дружеството-жалбоподател с предписанието по т.3 от КП №2016 К-0211305 от 01.04.2016г – да представи акт за удовлетворяване на рекламация, предявена за ремък 1120 х10 срок 12.04.2016г, каквато рекламация не е била предявена и каквото задължението не е възникнало към датата на издаване на акта.

 

С оглед на изложеното, жалбата на „НИП комерс”ООД е основателна и оспореното задължително предписание следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. 

 

При този изход на спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане направените по делото разноски е основателно,  следва да се задължи Комисията за защита на потребителите, към която се числи органът издал акта, да заплати на „НИП комерс”ООД гр.Стара Загора сумата от 50 /петдесет/ лв — направени по делото разноски за държавна такса.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

Р     Е     Ш     И     :

ОТМЕНЯ по жалба на „НИП Комерс” ООД гр.Стара Загора, ул.”Велики Преслав” №6 ЕИК 123650467, задължително предписание на главен инспектор Антония Кръстева при Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите, със седалище в гр.Пловдив, обективирано в т.3 от констативен протокол №2016 К-0211305/ 01.04.2016г, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите, гр.София да заплати на „НИП Комерс” ООД гр.Стара Загора, ул.”Велики Преслав” №6 с ЕИК 123650467  сумата от 50 /петдесет/ лв —разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: