Р Е Ш Е Н И E

№233 07.10.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар З.Д., и в присъствието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №194 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по очни болести - Д-р Мария Драгоева - Сянкова”ЕООД от със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.”Руски”№56, вх.А, ет.2, ЛЗ 3, чрез пълномощника му по делото адв. Николай Гунев, против Районна здравноосигурителна каса - Стара Загора, за заплащане на сумата от 500.00 лв., представляваща имуществени вреди от отменено наказателно постановление /НП/ на Директора на РЗОК - Стара Загора.

В исковата молба се твърди, че с Решение №759/24.11.2015 год., постановено по АНД №1497/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора е отменено изцяло наказателно постановление №185 от 20.05.2015 год. на Директора Районна здравноосигурителна каса - Стара Загора. С решение №55/15.03.2016 год., постановено по КАНД №24/2016 год., решението на Районен съд Стара Загора е потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. За представителство в съдебното производство пред двете инстанции ищецът сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. в съдебното производство. Ищецът счита, че заплатената сума в размер на 500.00 лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на Директора на Районна здравноосигурителна каса - Стара Загора. Иска от съда след установяване на твърденията в исковата молба да бъде осъден ответника по иска Районна здравноосигурителна каса - Стара Загора да му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер 500.00 лева, ведно със законната лихва от 15.03.2016 год., датата на която влиза в сила решението, с което е отменено наказателното постановление до окончателното изплащане на сумата, както и да му се присъдят следващите се от настоящото производство разноски.

Ответникът Районна здравноосигурителна каса - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото оспорва предявеният иск като твърди, че е неоснователен. В писмения отговор на исковата молба излага съображения, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение по повод проведеното административнонаказателно съдебно производство не представлява вреда, произтичаща от незаконосъобразен административен акт. Издаденото наказателно постановление, от чиято отмяна се претендират вреди, не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Позовава се и на това, че в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателни постановления, не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление, поради което те остават в тежест на страната, която ги е направила и не могат да се претендират по друг ред. Изложени са съображения, че договореното и платено възнаграждение, не представлява имуществени вреди по смисъла на чл.4, вр. с ал.1, т.1 от ЗОДОВ, не са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, а са пряка и непосредствена последица от договорното правоотношение между адвоката и лицето търсещо правна помощ. Не е налице и хипотезата на задължителна защита. В съдебно заседание излага съображения и за прекомерност на договореното възнаграждение, както в производството по обжалване на наказателното постановление, така и в настоящето съдебно производство. Искането му е за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на исковата претенция съгласно Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 год. на ВКС и ВАС по тълкувателно дело №2/2014 год.. Счита, че е основателно направеното възражение за прекомерност на възражението.

От събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

С наказателно постановление №185/20.05.2015 год., издадено от Директора на РЗОК Стара Загора са наложени на дружеството общо осемнадесет административни нарушения имуществени санкции всяка в размер на 50.00 лв., на основание чл.105в, ал.1 от ЗЗО. По жалба на санкционираното лице било образувано АНД №1497/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с Решение №759/24.11.2015 год., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно наказателното постановление, което решение е потвърдено от Административен съд Стара Загора с Решение №55/15.03.2016 год., постановено по КАНД №24/2016 год. по описа на същия съд.

Видно от приложените към настоящото дело АНД №1497/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора, че ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие от 17.06.2015 год. с адв. Николай Гунев за процесуално представителство до окончателното решаване на делото, с договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 500.00 лв..

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и по същество се явява основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.

В случая се претендира обезвреда за имуществена щета, причинена от издадено наказателно постановление №185/20.05.2015 год., издадено от Директора на РЗОК Стара Загора, което е било отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Касае се за административнонаказателно производство по налагане на административно наказание. Т.е. налице е административна дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2/2014 от 19.05.2015 год. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд.

Безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от дружеството разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на наказателно постановление №185/20.05.2015 год., издадено от Директора на РЗОК Стара Загора. Наемането на адвокат в случая е било една закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като е логично и разумно санкционираното юридическо лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление №185/20.05.2015 год., издадено от Директора на РЗОК Стара Загора .

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателни постановления, не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление, те остават в тежест на страната, която ги е направила и не могат да се претендират по друг ред. Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94 от НПК, но това не означава, че осъществяването му е в нарушение на процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че както във въззивното производство, така и в касационното такова, ищецът е бил представляван от адвокат, което предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не формалният й характер.

Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по очни болести - Д-р Мария Драгоева - Сянкова”ЕООД иск срещу Районна здравноосигурителна каса - Стара Загора е доказан по основание.

Исковата претенция се явява доказана и по размер, тъй като видно от приложеният договор за правна защита и съдействие, се установява по безспорен начин, че ищецът е заплатил в брой договореното възнаграждение в размер на 500.00 лв. за процесуално представителство по АНД №1497/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора и по КАНД №24/2016 год. по описа на Административен съд Стара Загора. Приложеният договор за правна защита и съдействие има характера на разписка, поради което удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/06.11.2013 год. по тълк. дело №6/2012 год., ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 500.00 лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на наказателно постановление №185/20.05.2015 год., издадено от Директора на РЗОК Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Що се отнася до направеното възражение за прекомерност на възнаграждението, съдът намира, че в настоящето производство това не подлежи на съдебен контрол. Предмет на доказване в настоящето производство е претърпените вреди и техният размер, а дали договореното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, не е в компетентността на настоящия съдебен състав.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по очни болести - Д-р Мария Драгоева - Сянкова”ЕООД иск срещу Районна здравноосигурителна каса - Стара Загора, по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на пълномощника на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като Районна здравноосигурителна каса - Стара Загора бъде осъдена да заплати на „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по очни болести - Д-р Мария Драгоева - Сянкова”ЕООД сумата от 325.00 лв., от които 25.00 лв. платена държавна такса и 300.00 лв. – възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 30.03.2016 год. Що се отнася до възражението за прекомерност на договореното възнаграждението, съдът намира същото за неоснователно. С оглед на материалния интерес на делото /500.00 лв./, то това е минималното предвидено адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - Стара Загора, ул.”Иван Шишман”№54а, представлявана от Директора Д-р Славка Йорданова на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по очни болести - Д-р Мария Драгоева - Сянкова”ЕООД от със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.”Руски”№56, вх.А, ет.2, ЛЗ 3 сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление №185/20.05.2015 год., издадено от Директора на РЗОК Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата от 15.03.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - Стара Загора, представлявана от Директора Д-р Славка Йорданова на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по очни болести - Д-р Мария Драгоева - Сянкова”ЕООД от със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.”Руски”№56, вх.А, ет.2, ЛЗ 3 с ЕИК 201813425, сумата от 325.00 /триста двадесет и пет/ лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: