Р Е Ш Е Н И Е

№ 128 19.05.2017 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 215 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на М.Г.Х. против Комисията за защита от дискриминация, гр.София за присъждане обезщетение в размер на 4320 лв за претърпени от М.Г.Х. неимуществени вреди — преживени негативни изживявания /тревоги и безпокойство/ в периода 18.07.2012г— 21.02.2014г. следствие постановеното на 18.07.2012г от членове на Комисията за защита от дискриминация Решение №220 /18.07.2012г по преписка №230/2011г на КЗД.

Искът се основава на твърдения за претърпени от Х. вреди следствие акт /решение/ на Комисията за защита от дискриминация по повод подадена от него жалба за установяване на дискриминационни действия, извършени спрямо него в нарушение на чл.4 от ЗЗДискр от Началника на Затвора в гр.Стара Загора— Решение №220/18.07.2012г по преписка № 230/2011г по описа на КЗД. Посоченото решение било отменено като незаконосъобразно с Решение №3775 от 04.06.2013г по а.д. № 7975/2012г на Административен съд-София град, последното било оставено в сила с Решение № 2514 от 21.02.2014г по адм.д.№10989/2014г на Върховния административен съд. Твърди, че претърпял негативни емоционални изживявания напрегнатост, тревожност, угнетеност, имал хронично главоболие, безсъние, депресивни състояния и психоемоционален стрес в периода 18.07.2012г— 21.02.2014г. Твърди, че била разрушена вярата му в изградената система за защита от дискриминация, като основно човешко право. Претендира и присъждане на законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска до окончателното плащане.

Ответникът по иска —Комисия за защита от дискриминация, гр.София, в писмен отговор /л.19/ заема становище за неоснователност на иска. Твърди, че не са настъпили твърдените вреди и не е налице причинна връзка между твърдените изживявания и решението на КЗД. Иска отхвърлянето на иска като неоснователен и недоказан.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на иска, пледира за отхвърлянето му. Заема в даденото заключение становище, че не са настъпили за ищеца твърдените вреди и не са в причинна връзка с административния акт. Пледира за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

Към настоящото дело e приложена преписка №230/2011г по описа на Комисията за защита от дискриминация /до л.336/.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.П.Й.С.. Св.С. твърди, че също пребивава в затвора гр. Стара Загора, като от 2009г има непосредствени впечатления и общува с ищеца М.Х.. От началото на м.01.2011г свидетелят също като ищеца бил във ІІг ЗПС до момента. Твърди, че ищецът стриктно спазвал исляма, протестирал срещу предлаганата му храна, когато включвала свинско месо и продукти, каквито ислямът не позволявал да консумират вярващите. Имало спорове по този повод /храната на мюсюлманите/ между ищеца и ИСДВР или с началника. Х. писал и до ГД Изпълнение на наказанията, но никой не му обръщал внимание. Заявява, че на Х. му било писнало и той решил да се обърне към единствения специализиран за тази цел орган. Бил се радвал, когато от КЗД му отговорили, че е заведена преписка —230/2011г. Твърди че помни, че преписката не се развила в негова полза. Х. бил направо „попарен” от това решение. Последният очаквал много от това решение, очаквал справедливост от КЗД и после от средата на юли 2012г до 2014г свидетелят твърди, че забелязал Х. бил нервен, напрегнат, тревожен, изпитвал страх, гневял се, чувствал се угнетен, страдал често от безсъние, депресии, забелязал психоемоционален стрес и хронично главоболие. Свидетелят твърди още, че била разрушена вярата му в единствения специализиран орган, който считал, че е единствения инструмент за установяване на дискриминация. Счита, че тези негативни емоции били силни, интензивни и трайни във времето. Твърди, че от 01.06.2015г започнала да се осигурявала храна за мюсюлманите в затвора в гр.Стара Загора, след потвърждаване от ВАС на решението на АС София за отмяна на решението на КЗД по преписката на Х..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 10.08.2011г, М.Г.Х., ищец по делото, е подал до КЗД жалба, заведена с вх.№16-21-17 от 10.08.2011г , по която е образувана преписка 230 /2011г / л.77 —82 и л.90 —91/. Жалбата се свързва с твърдения за дискриминационни действия на началника на затвора в гр.Стара Загора, ГД „Изпълнение на наказанията” и Министерство на правосъдието в периода 05.08.2008 005.08.2011г — предоставяне на храна, несъобразена с религията ислям, каквато изповядвал за разлика от третирането на лица при сходни обстоятелства в други затвори. Жалбата е била впоследствие допълвана и уточнявана с молби на Х. вх.№ 44-00-3484/10.10.11г, №16—21-24/21.10.2011г, вх.№16-21—34/06.12.2011г, 44-00-1166/21.03.2012г, № 16-21—24/20.04.12г, вх.№ 44-00-2349/13.06.2012г и вх.№44-00-2403/18.06.2012г по описа на КЗД.

С Решение №220 от 18.07.2012г на трети специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, по преписка №230/2011г.по описа на КЗД, на основание чл.65 т.1 отЗЗДискр е приел за установено, че Иван Карушков—Началник на Затвора гр.Стара Загора не е осъществил нарушение на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. във вр.с §1 т.7 от ДР на ЗЗДискр по отношение на л.св.М.Г.Х., изтърпяващ наказание доживотен затвор, на основата на признак религия /л.174—176/.

С Решение №3775 от 04.06.2013г по адм.д.№7975/2012гна Административен съд София град, е отменено решение №220/18.07.2012г на КЗД и е върната преписката на комисията за ново произнасяне.

Решението на АС СГ, посочено по—горе, е оставено в сила с Решение № 2514/21.02.2014г на ВАС по адм.дело № 10898/2013 год /л.201 —209/.

С разпореждане №207 / 11.03.2014г на Председателя на КЗД, е възобновено производството по преписката №203/2011г. Последно постановено по нея е разпореждане №144 /27.02.2017г на Председателя на КЗД за преразпределяне на преписката на посочен експерт, с оглед на което производството по нея не е приключило към датата на приключване устните състезания по настоящото дело.

Установява се по преписката приобщено, а и на съдът е служебно известно постановеното по иск на М.Г.Х. предявен на 26.06.2013г срещу ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София иск за обезщетение в размер 10090 лв — обезщетение за неимуществени вреди следствие неравно третиране на ищеца от страна на затворническата администрация на Старозагорския затвор чрез предоставяне на храна, несъобразена с религията ислям, каквато изповядвал, за разлика от третирането на лица при сходни обстоятелства в други затвори, в периода 05.08.2008-05.08.2011 г. По иска е било образувано адм.д.№287 /2013г по описа на АС Стара Загора, приключило с решение № 73 от 07.05.2015г /л.317—320 по делото/. С това решение на основание чл.74ал. 2 от ЗЗДискр е частично уважен предявеният от Х. иск по съображения, че е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация на Затвора в периода 01.06.2009-05.08.2011г по непредоставяне на възможност Х., като лице, изповядващо ислям, да приема храна, съобразена с неговата религия — нарушение на чл.4 ал.3 вр.с ал.1 от ЗЗДискр.

Решението е обжалвано от двете страни, като е образувано адм.д.№7679/2015г по описа на ВАС. В частта на отхвърлителния спрямо иска на Х. диспозитив Решение № 73 от 07.05.2015г е влязло в сила /Определение №8711 постановено по адм.д.№7679/2015г/, а в останалата част, не е влязло в сила.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че в периода 18.07.2014—21.02.2014г е претърпяло неимуществени вреди в следствие незаконосъобразен административен акт —Решение на Комисията за защита от дискриминация, постановено по чл.65 от ЗЗДискр /л.176/. Комисията за защита от дискриминация, гр.София е юридическо лице на бюджетна издръжка /чл.40 ал.3 от ЗЗДискр. Предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд. Исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Въпросът за допустимостта на предявения по настоящото дело иск срещу Комисията за защита от дискриминация е окончателно решен с Определение №11875 /04.11.2016г на Върховния административен съд по а.д.№9387/2016г.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че предявеният от М.Г.Х. иск срещу Комисията за защита от дискриминация, гр.София, е неоснователен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

С предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от административен акт — решение на КЗД по чл.65 от ЗЗД, отменен с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразен.

Комисията за защита от дискриминация осъществява контрол по прилагането и спазването на ЗЗДискр или други закони, уреждащи равенство в третирането. Тя е специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите /чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр/. В тази връзка, на комисията са предоставени правомощия, изчерпателно изброени в чл.47 от ЗЗДискр, а именно — 1.по установяване на нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатотото лице; 2. да постановява предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение; 3. да налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда; 4.да дава задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането; 5. да обжалва административните актове, постановени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, завежда искове пред съда и встъпва като заинтересувана страна по дела, заведени по този закон или други закони, уреждащи равенство в третирането; 6. да прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането; 7. да поддържа публичен регистър за издадените от нея влезли в сила решения и задължителни предписания; 8.да дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминацията, както и препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове; 9. да предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването на жалби за дискриминация; 10. да провежда независими проучвания относно дискриминацията; 11. да публикува независими доклади и прави препоръки по всички въпроси, свързани с дискриминацията; 12. да информира обществеността чрез средствата за масово осведомяване за действащите разпоредби в областта на защитата от дискриминация; и по т.13 да осъществява други компетенции, предвидени в правилника за устройството и дейността й. В с

лучая Решение №220 от 18.07.2012г по преписка №230 /2011г , е постановен в производство, образувано по жалба на М.Г.Х., като лице, претърпяло дискриминация /чл.50 т.1 от ЗЗДискр/ и в упражняване на законово предоставени правомощия по чл.48 т.1 и т.2 от ЗЗДискр, кореспондиращи на предвидените в чл.65 от ЗЗДискр относно решението на заседателния състав на КЗД, разглеждащ съответната преписка. Съответно на чл.65 т.5, Заседателния състав на КЗД, разглеждащ преписка № 230/2011г е постановил Решение №220 /18.07.2012г е установил, че не е извършено твърдяното от жалбоподателя нарушение на закона и оставил жалбата без уважение. Посоченото решение има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност. Спрямо тази категория актове е предвидена възможност за съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК /чл.68 от ЗЗДискр/. С оглед изложеното, Решение №220 /18.07.2012г на КЗД следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая по делото е безспорно установено, че с посоченото решение, е отхвърлена жалбата на Х. съдържаща твърдения за осъществена спрямо него дискриминация и че решението е било отменено с Решение №3775 от 04.06.2013г по адм.д.№7975/2012г на Административен съд София град, потвърдено с Решение № 2514/21.02.2014г на ВАС по адм.дело № 10898/2013 год /л.201 —209/.

С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Комисията за защита от дискриминация по предявения срещу нея иск от М. Г.Х. с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ –незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, издаден при изпълнение на административна дейност.

Но наличието на другите два от кумулативно изискуемите се елементи на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - настъпването на вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност, съдът приема за недоказано, по следните съображения: Отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно при всички положения за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност /чл.4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Няма и спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл.52 от ЗЗД /приложим по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи че по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията. Съгласно трайната съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност, интервираща в правната сфера на едно лице. Вредоносният резултат не се презумира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини. В конкретният случай в тежест на ищеца е било да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в исковата молба вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка с отмененото като незаконосъобразно Решение №220 /18.07.2012г по преписка №230/2011г на състав на Комисията за защита от дискриминация.

Абсолютно недоказано е твърдението на ищеца за претърпени от посоченото решение неимуществени вреди с проявления, посочени в исковата молба, а именно напрегнатост, тревожност, угнетеност, хронично главоболие, безсъние, депресивни състояния и психоемоционален стрес в периода 18.07.2012г— 21.02.2014г. По делото бяха събрани гласни показания чрез разпит на св.П.С., който твърди че имал непосредствени впечатления върху ищеца през периода 2012—2014г и че си спомня, че Х. бил направо „попарен” от решението, че последният станал нервен, напрегнат, тревожен, изпитвал страх, гневял се, чувствал се угнетен, страдал често от безсъние, депресии, забелязал психоемоционален стрес и хронично главоболие. Описаните негативни емоции били силни, интензивни и трайни във времето. Съдът не кредитира свидетелските показания по делото в частта им относно вида, силата и трайността на описаните негативни психо—емоционални изживявания, приписани на ищеца. Показанията в тази им част са твърде общи, почиват на изброяване на понятия за емоции, но не почиват на конкретни прояви на ищеца, които свидетелят да е възприел. Съдът намира, че свидетелските показания на св.П.С. относно чувствата на ищеца Х. представляват едно субективно мнение, което не е обосновано с посочване на конкретни факти и обстоятелства от поведението на последния. Показанията не намират в частта на изброените негативни емоции, приписани на ищеца каквато и да е опора в писмените доказателства. Няма данни за регистрирани в медицинския център оплаквания на ищеца от твърдяното естество, нито данни за употреба на медикаменти във връзка с описаните състояния на безсъние, депресия, стрес, тревожност, хронично главоболие и пр. Не е регистрирана в писмен акт промяна в поведенческия профил на ищеца. Ако и да са били изпитани от М.Г.Х. някакви негативни емоции от това, че с решението от 18.07.2012г на КЗД по преписка №230/2011г е оставена без уважение жалбата му за осъществена спрямо него дискриминация, то те биха могли да се изразяват в разочарование, неудовлетвореност, тъга, каквито съдът намира, че биха били обичайна последица от подобен негативен спрямо претендираните права резултат. Такива негативни емоции не се твърдят.

Доколкото следствие от решението ищецът може и да е изживял някакви негативни изживявания и емоции, то те са в рамките на обичайните по вид и сила като последици от такова естество, каквито биха могли да настъпят от един отхвърлителен акт, какъвто е решението на КЗД по чл.65 т.5 от ЗЗДискр. Подобни негативни емоции, ако и предполагаеми, нямат и не биха могли да имат характер на интензивност, трайност и сила, че да се приемат за неимуществени вреди, нито могат да обхванат целия близо двугодишен период, към който ищецът ги отнася 18.07.2012г.- 21.02.2014г.

На следващо място, не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между Решение №220 /18.07.2012г. по преписка №230/2011г. на КЗД и негативните емоции на ищеца от това, че с това решение е отхвърлена жалбата му за осъществена срещу него дискриминация. Дори и да се приеме, че Решение № 220/18.07.2012г на КЗД с което е отхвърлена жалбата на Х. е оказала негативно спрямо него психо-емоционално въздействие, то не би могло да се каже че негативните му изживявания са последица единствено, пряко и непосредствено от това решение. Макар незаконосъобразната дейност на администрацията да е условие за настъпване на увреждането, то описаното в исковата молба състояние не може да се приеме като закономерно, нормално настъпващо и необходимо следствие от постановяването на акт на Комисията за защита от дискриминация. Съответно отмененият като незаконосъобразен акт на администрацията не може да се приеме, че е адекватна причина за настъпване на твърдените от ищеца негативни трайни и интензивни чувства и състояния. Самото решение на КЗД не е с естество и характер, които биха могли да имат за последица за ищеца сочените от него отрицателни емоционални усещания. Съдът отново подчертава че липсват и каквито и да е доказателства за проявления на описаните в исковата молба негативни чувства в причинна връзка с въпросното решение.

Всичко това обуславя извод, че описаните в исковата молба негативни психо-емоционални изживявания и състояния на Х. не може еднозначно да се приемат като пряка и непосредствена вреда – типична и нормално настъпваща последица във връзка с постановения от КЗД акт по повод жалба против акт на неравно третиране.

Негативни психоемоционални изживявания у ищеца от отрицателното решение на КЗД следва категорично да се изключат след 04.06.2013г., когато по негова жалба е постановено Решение №3775 от 04.06.2013г на Административен съд София град.

На следващо място на 26.06.2013г. ищецът е предявил пред АС Стара Загора иск за обезщетение за вреди от същия акт на дискриминация, чийто фактически състав включва и признаването на акта за дискриминационен. По исковата молба на Х. *** е образувано адм.д.№ 287 /2013г на АС Стара Загора, като с решението по това дело акта на дискриминация от естество, каквото се твърди и по преписка №230/2011г на КЗД, се явява признат, макар и за част от исковия период /решение № 73 от 07.05.2015г по адм.д.№297/2013г на Адм.съд Стара Загора /л.317 —320 по делото/. С посоченото решение е бил частично уважен иска на Х. са присъждане на вреди от осъществена спрямо него от затворническата администрация дискриминация посредством неосигуряване на възможност да приема храна, съобразена с изповядваната от него религия в периода 01.06.2009-05.08.2011г. Получената с Решение №73 от 07.05.2015г на СтАС защита се разпростира върху същото материално право, защита на каквато ищецът е потърсил и с жалбата си до КЗД по преписка №230/2011г на КЗД.

На следващо място, както вече беше посочено, при прилагане на принципа по чл. 52 от ЗЗД, по справедливост се определя естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване /Решение № 1102/ 09.04.1981г. по гр. дело № 623/ 1981г./. Не всяко неприятно усещане или чувство и не всяка душевна депресия дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени. От тази гл. т не би могло да се счете за справедливо присъждането на обезщетение за посочените по-горе негативни чувства на ищеца, доколкото не сочат на претърпени болки и страдания, които според съдебната практика се включват в понятието „неимуществени вреди”, подлежащи на обезщетяване и разглеждани не само от гледна точка на негативно отражение в психиката, но и като обективен израз в поведението и цялостния статус на лицето, който да сочи на сериозно засягане на неговата личност. В случая не се установи по делото каквото и да е външно проявление на твърдените негативни чувства от Решение №220 /18.07.2012г на КЗД по преписка № 230/2011г., нито е налице такова засягане личността на ищеца, която от гледна точка на справедливостта да подлежи на парично обезщетяване.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не е доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Комисията за защита от дискриминация по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца Х. неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразното решение Решение №220 /18.07.2012г постановено от състав на КЗД по преписка № 230/2011г, поради което предявеният иск се явява недоказан и неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.Х. против Комисията за защита от дискриминация гр.София иск за присъждане обезщетение в размер на 4320лв. за претърпени неимуществени вреди в периода 18.07.2012г.-21.02.2014г. вследствие постановеното Решение №220 /18.07.2012г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка №230/2011г., отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение №3775 от 04.06.2013г по а.д. № 7975/2012г на Административен съд-София, като недоказан и неоснователен.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: