Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 240      18.10.2016 г.      град Стара Загора

 

 

                        В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                      

                                                                                  СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

 

при секретар   П.М.                                                                         и с участието

            на прокурора                                                                                                    като разгледа

            докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 220 по описа за 2016г.,  за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

                       

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.  

 

            Образувано е по жалба на Б.К.Б. *** Загора, против Заповед № 10-00-681/ 15.04.2016г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която заповед, на основание чл.225а, ал.2 и чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат изпълнен от Б.Б. незаконен строеж, шеста категория, „Клетка от телена мрежа”, без издадено Разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в УПИ № І-112 в кв.20 по плана на с. Руманя, Община Стара Загора.

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание. Жалбоподателят поддържа, че в заповедта не се съдържат конкретни мотиви, обосноваващи в необходимата степен от фактическа страна съществуването на материалноправно основание за разпореденото премахване като незаконен строеж на описания в акта обект. Твърди, че при извършената от длъжностни лица от общинска администрация Стара Загора проверка, във връзка с която е съставен констативния акт по чл. 225а, ал.2 от ЗУТ, не са спазени законово регламентираните процесуални изисквания. Излага съображения, че неправилно и незаконосъобразно административният орган е приел, че е налице незаконен строеж по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като материалноправна предпоставка за издаване на заповед за неговото премахване. Поддържа, че находящата се в собствения му имот „клетка от телена мрежа” не представлява строеж по см. на § 5, т.38 от ЗУТ, за който да се изисква издаването на разрешение за строеж и/или други строителни книжа, поради което и процедурата за неговото премахване като незаконен строеж, е неприложима. Направено е искане за отмяна на оспорения административен акт.

 

            Ответникът по жалбата -  Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ и при спазване на законово регламентираните процесуални правила и формални изисквания. Излага доводи, че от събраните по делото доказателства в т.ч. от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява изграден в имота на жалбоподателя строеж по см. на § 5, т.38 от ЗУТ, изпълнен без издадени строителни книжа, което релевира наличието на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване. 

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

           

            Жалбоподателят в настоящото производство – Б.К.Б., е собственик на недвижим имот – дворно място с площ от 1 800кв.м, заедно с изградените в него постройки, съставляващ УПИ № І-112 в кв.20 по плана на с. Руманя, Община Стара Загора, съгласно нотариален акт за дарение № 108 от 03.03.1975г., том IV, дело № 1595/ 1975г.

 

            В Община Стара Загора с вх. № 10-01-4240/ 03.08.2015г. е постъпила жалба от Богдана Георгиева-Стоянова, изпратена по компетентност за разглеждане и произнасяне от Регионален отдел „НСК” – Стара Загора при РДНСК – Югоизточен район. Жалбата е във връзка с изпълнено незаконно строителство – строеж на допълващото застрояване в УПИ № І-112 в кв.20 по плана на с. Руманя, Община Стара Загора, собственост на Б.К.Б..

 

            На 02.09.2015г. работна група от служители на общинска администрация – Стара Загора, е извършила проверка на строеж „Изграждане на клетка от телена мрежа”, намиращ се в УПИ № І-112 в кв.20 по плана на с. Руманя, Община Стара Загора. Извършилите проверката длъжностни лица са констатирали, че в УПИ № І-112 в кв.20 по плана на с. Руманя, Община Стара Загора – имот, собственост на Б.К.Б., е изпълнен строеж – „клетка от телена мрежа”. Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт № 117 от 02.09.2015г. Съгласно констативната част на същия, строежът представлява изградена клетка от телена мрежа, опъната с метални тръби, които са закрепени на терена чрез бетонов фундамент. Клетката е с дължина 5м, ширина 2м и височина 2м, като е долепена до съществуваща паянтова стопанска постройка и на 2 м от северната граница на имота. Обектът служи за отглеждане на птици.  Констативният акт съдържа и окомерна скица -  ситуация на местоположението на строежа. Установено е,че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, с оглед на което същият е квалифициран като незаконен строеж по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. За извършител и възложител на строежа е посочен Б.К.Б.. 

 

            Констативният акт е изпратен за връчване на Б.Б. и е получен от него /чрез съпругата му/ на 15.09.2015г., видно от приложената по делото обратна разписка - известие за доставяне. В законово установения  срок по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, Б. е подал писмено възражение до Кмета на Община Стара Загора с вх. № 10-04-196/ 23.09.2015г., против обективираните в съставения акт фактически констатации и направеното предложение за издаване на административен акт за премахване на строежа. Поддържа се, че обектът не представлява строеж по см. на ЗУТ, тъй като не е прикрепен трайно към терена с бетонови основи, нито изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята. Изложени са и доводи за незаконосъобразност на проведената процедура по извършването на проверка и съставянето на констативния акт.  

            Към административната преписка е приложено становище от гл. архитект на Община Стара Загора, че изграденият в УПИ № І-112 в кв.20 по плана на с. Руманя, Община Стара Загора обект – „клетки за отглеждане на пауни”, представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.

 

            С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-681/ 15.04.2016г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.225а, ал.2 и чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, на Б.К.Б. е разпоредено да премахне изпълнен от него незаконен строеж, шеста категория, „Клетка от телена мрежа”, без издадено Разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в УПИ № І-112 в кв.20 по плана на с. Руманя, Община Стара Загора. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 117/ 02.09.2015г. и наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж, като изпълнен без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът не подлежи на узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като обектът не отговаря и на условията за търпимост съгласно § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

 

            По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 10-00-681/ 15.04.2016г. на Кмета на Община Стара Загора.

                       

 Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно, добросъвестно и обективно. Съгласно заключението, към момента на извършения оглед на място е констатирано, че процесният обект представлява „клетка от телена мрежа” с размери 7.35м/ 9.60м и с височина 2.70м, която се използва за отглеждане на птици. Обектът представлява елемент на допълващото застрояване за селскостопански нужди, строеж шеста категория, ниско застрояване, допряно до съществуваща стопанска постройка и на 3.10м отстояние от регулационната граница със съседния имот. В заключението подробно е описан  начинът на изпълнение на строежа – от метални тръби – хоризонтални и вертикални, някои от които забити в земята, а останалите закрепени върху бетонови траверси с отвори, поставени върху терена, като оградните, преградните стени и покрива са изпълнени от телена мрежа.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено в законово установения срок /жалбата е подадена в първия присъствен ден, следващ деня, в който изтича срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ/, от легитимирано лице с правен интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

            Заповед № 10-00-681/ 15.04.2016г., с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж от шеста категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган  - Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.

 

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гл.т. на неговия вид, местонахождение и извършител, при посочване, че същият е изпълнен без издадено Разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Фактическите констатации, обосноваващи възприетото административно решение, при подробно описание на вида, предназначението, местоположението и параметрите на извършения строеж и начина на изпълнение на строителството, са обективирани и могат да бъдат изведени от съставения Констативен акт № 117 от 02.09.2015г., въз основа на който е издадена обжалваната заповед. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта/, съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа страна. Дали изпълненият обект представлява строеж по см. на легалната дефиниция по §5, т.38 от ДР на ЗУТ и правилно ли строежът е квалифициран като подлежащ на премахване незаконен строеж, е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на оспорената  заповед. Действително неправилно като правно основание за  издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, регламентираща процесуалните правила и изисквания за образуването и провеждането на административното производство. Относимата норма е тази на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, съгласно която кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Доколкото обаче вярното правно основание за разпореденото премахване на незаконния строеж може да бъде извлечено от посоченото фактическо основание за издаването на заповедта, непълната правна обосновка на упражненото от Кмета на Община Стара Загора правомощие не представлява съществено формално нарушение. 

 

            Заповед № 10-00-681/ 15.04.2016г. на Кмета на Община Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване на регламентираните в ЗУТ процесуални правила и изисквания. Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 117 от 02.09.2015г., съставен и подписан от длъжностни лица, осъществяващи контрол по строителството в Община Стара Загора. С констативния акт са установени и удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като незаконен строеж на посочения в акта обект. Недоказано и като такова неоснователно е възражението на жалбоподателя,  че констативният акт е съставен при допуснати съществени процесуални нарушения от комисията по чл.223, ал.2 от ЗУТ. Това възражение се основава на твърдението, че едно от посочените като извършили проверката и констатирали незаконното строителство длъжностни лица – инж. А. Стоманярски, не е присъствал на място и съответно че съдържащите се в акта изявления на този служител не се основават на пряко възприети от него факти и обстоятелства. Посоченият констативен акт е официален удостоверителен документ, чиято истинност /автентичност и вярност/, не е оспорена от жалбоподателя в производство по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Като официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностни лица на Община Стара Загора в кръга на правомощията им по чл. 223, ал.2, т.1 и чл.225а, ал.2 от ЗУТ, констативният акт има обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства в т. ч. относно длъжностните лица, извършили проверката в УПИ № І-112 в кв.20 по плана на с. Руманя, Община Стара Загора и констатирали вида, характера и параметрите на изпълненото строителството, до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства. В случая в съдебното производство жалбоподателят не ангажира доказателства, опровергаващи съдържанието на посочения акт. Констативният акт е изпратен за връчване на Б.Б. и е получен от него /чрез съпругата му/ на 05.09.2015г., с което лицето е надлежно уведомено за започналата със съставянето на акта административна процедура и за възможността да упражни правата, които има в качеството си на страна в административното производство по чл.225а от ЗУТ, в т.ч. правото да направи възражения във връзка с констатираните от длъжностните лица обстоятелства и направените фактически и правни изводи. Жалбоподателят е упражнил правото си да подаде възражение в срока по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, което възражение е прието за неоснователно от решаващия орган. Обстоятелството, че в оспорения акт не са изложени мотиви защо административният орган не приема за основателно подаденото възражение, не води нито до формална, нито до процесуална незаконосъобразност на заповедта. С оглед на което съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.

 

 Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. С оглед нормативното предписание на чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ съдът приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:

             Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.

 

               Спорните по делото въпроси се свеждат до това дали и доколко изграденият в имота на Б.Б. обект – „Клетка от телена мрежа”, представлява строеж по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изисква ли за него законът издаване на разрешение за строеж и съотв. подлежи ли на премахване по реда и на основание чл.225а от ЗУТ, като незаконен строеж. Твърдението на жалбоподателя, на което се основава възражението за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, е обосновано с обстоятелството, че тъй като изградената метална клетка няма фундаменти, конструкция, колони, стени и покрив и предназначението й е единствено да ограничава движението на птиците в пространството и доколкото обектът не е трайно закрепен към терена съотв. не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на терена, върху който е поставен и може да бъде преместен по всяко време без неговото премахване да промени начина на ползване на земята, същият не представлява строеж по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ и съответно - за изграждането му законът не изисква издаването на каквито и да е било строителни книжа в т.ч разрешение за строеж.  

           

               Упражненото с оспорената Заповед № 10-00-681/ 15.04.2016г. правомощие се основава на материалноправните разпоредби на Закона за устройство на територията, с оглед на което при определяне на вида и характера на разпоредения за премахване обект, следва да се изхожда от легалните дефиниции на понятията „строеж” и „преместваем обект”, дадени с нормите на § 5, т.38 и т.80 от ДР на ЗУТ. Съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ „строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Разпоредбата на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ определя като "преместваем обект" обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. В контекста на посочените легални дефиниции следва извода, че за определянето на обекта като преместваем или като строеж, се изхожда от неговите характеристики – вид, предназначение, начин на изграждане и свързаност с терена или с друг обект.

 

               В случая в Констативен акт № 117/ 02.09.2015., въз основа на който е издадена обжалваната заповед, разпореденият за премахване строежът е описан като такъв представляващ клетка от телена мрежа, опъната с метални тръби, които са закрепени на терена чрез бетонов фундамент, като обектът служи за отглеждане на птици. Съгласно заключението на изпълнената по делото съдебно-техническа експертиза, към момента на извършения от вещото лице оглед на място е констатирано, че процесният обект представлява „клетка от телена мрежа” използвана за отглеждане на птици, която представлява елемент на допълващото застрояване за селскостопански нужди, строеж шеста категория, ниско застрояване, допряно до съществуваща стопанска постройка, като строежът е изпълнен от метални тръби – хоризонтални и вертикални, някои от които забити в земята, а останалите закрепени в поставени върху терена бетонови траверси с отвори, като оградните, преградните стени и покрива са изпълнени от телена мрежа.

 

               С оглед на така установените характеристики на изградената в имота на Б.Б. „клетка от телена мрежа” от гл. т на вид, предназначение и начин на изпълнение на обекта, съдът приема, че същата представлява строеж по см. на легалната дефиниция на понятието по §5, т.38 от ДР на ЗУТ, по следните съображения:          

               Съгласно чл.41, ал.1 от ЗУТ допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване. В чл.44, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че в селата могат да се изграждат постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид. Въз основа на посочената нормативна регламентация може да се направи извод, че стопанските постройки със селскостопанско предназначение представляват постройки на допълващото застрояване и като такива – строежи по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.

   В случая от събраните по делото доказателства /в т.ч от заключението на изпълнената съдебно-техническа експертиза/ безспорно се установява, че предназначението на разпоредената за премахване „клетка от телена мрежа”, е за отглеждане на животни /птици/. В тази връзка несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя, че предназначението на обекта е единствено „да ограничава движението на птиците в пространството”. Очевидно е /вкл. от приложения към съставения констативен акт снимков материал/, че клетката е предназначена и се използва за отглеждане на пауни, което определя обекта като такъв със селскостопанско предназначение. Това предназначение от една страна изключва квалифицирането на обекта като преместваем обект по см. на §5, т.80 от ДР на ЗУТ /доколкото съгласно легалната дефиниция такива са само предназначените за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност/. От друга страна в контекста на чл.12, ал.1 от ЗУТ /съгласно която разпоредба по смисъла на ЗУТ „застрояване” е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти/ и с оглед предназначението на обекта, същият следва да бъде определен като стопанска постройка със селскостопанско предназначение - постройка на допълващото застрояване по чл.41, ал.1 от ЗУТ и съотв. строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. За определянето на обекта като „строеж” е ирелевантно както липсата на бетонов фундамент и вида на материала, от който са изпълнени ограждащите и преграждащите стени и покрива, така и че същият не е свързан с техническата инфраструктура. Обстоятелството, че постройката е изградена от метални тръби – хоризонтални и вертикални, част от които забити в земята, а останалите закрепени в поставени върху терена бетонови траверси с отвори, а оградните, преградните стени и покрива са изпълнени от телена мрежа, противно на твърденията на жалбоподателя, не обуславя извод нито за липса на конструкция, нито за липса на стени и покрив. Неоснователно е и възражението, че изградената клетка от телена мрежа представлява съоръжение, което може да бъде „преместено по всяко време” чрез нейното демонтиране /разглобяване/ -  очевидно е, че с оглед начина на изпълнение вкл. и на закрепване, обектът няма как да бъде премахнат и преместен, без да бъде нарушена неговата цялост. А както вече беше посочено, съгласно §5, т.80 от ДР на ЗУТ, преместваем е този обект, който може след отделянето му от повърхността в неговата цялост да бъде демонтиран или преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация. Видно от отговорите на вещото лице, дадени в съдебното заседание при изслушване на експертизата /че бетоновите траверси биха могли да се премахнат след като се демонтират колоните и мрежата/, „преместването” на постройката може да се извърши чрез демонтиране на обекта на съставните му части, от които е изграден. С това обаче се нарушава субстанцията му на единен обект, а както беше посочено, за определянето му като преместваем, е необходимо не материалите, от които е изграден да могат да се преместят, а същият да може да бъде отделен и преместен на друго място като цяло, във вида и предназначението, което е имал на мястото, от което е отделен. На следващо място изграждането на стопанската постройка със селскостопанско предназначение, както с оглед на начина на закрепване на вертикалните тръби, от  които е изпълнена /една част забити в земята, а останалите закрепени в поставени върху терена бетонови траверси/, така и предвид ползването и за отглеждане на птици, няма как да не променя трайно начина на ползване на земята, върху която е осъществен строежът.

 

               С оглед установените характеристики на изградения в имота на Б.Б. обект от гл. т. на вид, предназначение и начин на изпълнение, съдът приема, че същият безспорно представлява строеж по см. на легалната дефиниция на понятието по §5, т.38 от ДР на ЗУТ – постройка на допълващото застрояване по чл.41, ал.1 във вр. с чл.44, ал.1 от ЗУТ.

 

               Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без разрешение за строеж. Както беше посочено, съгласно чл.44, ал.1 от ЗУТ, в селата е допустимо да бъдат изграждани постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид. Разпоредбата  на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ обаче регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са определени  видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В случая строежът не попада в законово установените изключения по чл.151 от ЗУТ.  Действително за изградената постройка, по аргумент от разпоредбата на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, не е било необходимо одобряването на инвестиционен проект, но съгласно същата норма във вр. с чл.148, ал.1 от ЗУТ, за осъществяването на строежа е следвало да има издадено разрешение за строеж. По делото е установено /а и този факт не се оспорва от жалбоподателя/, че за изпълнения строеж „Клетка от телена мрежа”, няма издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което визираното фактическо основание за издаване на заповедта се установява по категоричен и безспорен начин.

 

     По делото нито се твърди, нито са представени доказателства за търпимостта на строежа по см. на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В тежест на жалбоподателя е да установи и да докаже обстоятелствата, посочени в закона като релевантни за определянето на строежа като търпим и неподлежащ на премахване. В случая въпреки допуснатото от съда събиране на гласни доказателствени средства за установяване на годината на изграждане на строежа и предоставена възможност на жалбоподателя да посочи лице, което да бъде допуснато до разпит в качеството му на свидетел, жалбоподателят не само че не ангажира доказателства в посочения смисъл, но и изрично се отказа от разпит на свидетел. Непредставянето на доказателства кога е извършен строежът възпрепятства преценката какво е било устройственото планиране за територията към момента на изграждане на постройката и как изпълненото строителство се съотнася към тези изисквания и към действалите към този момент строителни правила и нормативи.  

 

    Предвид така установените по делото факти съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е извършен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, като изпълнен без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и следователно са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване. По делото е безспорно установено, че Б.Б. е собственик на поземления имот, съставляващ УПИ № І-112 в кв.20 по плана на с. Руманя, Община Стара Загора, в който е изпълнен разпореденият за премахване обект, което определя Б. Б. като „възложител” на строежа по см. на чл.161, ал.1, предл. първо от ЗУТ и съответно адресат на обжалваната заповед. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение и в съответствие с материалния закон. 

 

    Не води нито до материална, нито до процесуална незаконосъобразност на обжалваната заповед обстоятелството, че е налице несъответствие в съдържащата се в Констативен акт № 117/ 02.09.2015г. индивидуализация на разпоредената за премахване постройка от гл. т на параметрите на изпълненото строителство и отстоянието от границата на имота, с установените такива от вещото лице при извършения оглед на място. На първо място направения от вещото лице оглед на постройката във връзка с изпълнението на задачите по възложената му съдебно-техническа експертиза, е извършен близо една година след съставянето на Констативен акт № 117/ 02.09.2015г. С оглед отказа на жалбоподателя за събиране на доказателства за момента на изграждане на постройката съдът приема, че установените несъответствия в параметрите на строежа /дължина, широчина и височина/, е възможно да е в резултат на извършени в едногодишния период /между съставянето на констативния акт и изпълнението на експертизата/ строителни дейности, довели до промяна в посочените параметри на постройката. Според вещото лице, при съпоставянето съдържащата се в констативния акт окомерна скица - ситуация на местоположението на строежа и скицата – извлечение от ПУП става ясно, че различието в отстоянията, посочени в констативния акт и в заключението на експертизата, се дължи на допусната грешка от извършилите проверката длъжностни лица от Община Стара Загора при отразяване на посоките на границите на имота. Ето защо посочените несъответствия в констативния акт не могат да бъдат квалифицирани като съществени, още повече че разпореденият за премахване със Заповед № 10-00-681/ 15.04.2016г. строеж еднозначно е индивидуализиран от доказателствата по делото от гл.т на параметрите на изпълненото строителство и местонахождението на постройката.  

 

             С оглед на изложеното обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с  материалноправните разпоредби на ЗУТ; при спазване на административно-производствените правила и съобразно с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

               Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК във вр. с разрешението, дадено с ТР № 3/ 13.05.2010г. по т. дело № 5/2009 г. на ВАС, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Б.Б. следва да бъде осъден да заплати на Община Стара Загора сумата от 600лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

   Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

 

                                                      Р     Е     Ш     И     :

 

 

              ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.К.Б. *** Загора, против Заповед № 10-00-681/ 15.04.2016г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.225а, ал.2 и чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат изпълнен от Б.Б. незаконен строеж, шеста категория, „Клетка от телена мрежа”, без издадено Разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в УПИ № І-112 в кв.20 по плана на с. Руманя, Община Стара Загора, като неоснователна.  

 

              ОСЪЖДА Б.К.Б. *** Загора, ЕГН **********,*** Загора сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

 

  Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.  

 

 

                                              

                                                                                  СЪДИЯ: