Р Е Ш Е Н И Е

 

213                                                   18.07.2016 год.                     гр. Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорски административен съд, седми състав, на осми юли две хиляди и шестнадесета год. в публично заседание в състав:

        

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ РУСЕВ

 

секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев

адм. дело №222 по описа на Административен съд Стара Загора за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 42, ал. 1, изр. второ от Наредба №9 от 21.03.2015 год. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 год. (за краткост по-долу - Наредба № 9) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Силмик"ЕООД със седалище и адрес на управление с. Дъбово, общ. Мъглиж, ул."Девети септември"№3, представлявано от управителя Мария Евтимова срещу Заповед №03-РД/989 от 21.04.2016 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" само в частта, с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане въз основа на одобрен интензитет на финансова помощ от 60 %, вместо заявения от кандидата интензитет от 75 %. В жалбата са изложени доводи за необоснованост на оспорения административен акт поради противоречието му с материалноправните разпоредби и целта на закона. Жалбоподателят счита, че е представил надлежни документи към подаденото заявление за подпомагане, от които се установява, че инвестициите по проекта са изцяло свързани с изпълнение на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие", като тези документи съответстват напълно на изискуемите такива съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 год. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 год., поради което и финансирането следва да е в размер на 70%. Претендира са присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" – София, редовно призован, не се представлява. В представените писмени бележки по делото, са изложени съображения жалбата да бъде оставена без уважение като се иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 15.05.2015 год. "Силмик" ЕООД е подало заявление за подпомагане по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства с уникален идентификационен номер (УИН) 24/04/1/0/01580 (л. 20-27 от делото). По делото няма спор, че жалбоподателят е регистриран земеделски производител (л.65 от делото). За подпомагане бил заявен инвестиционен план за закупуване на земеделска техника и изграждане на силозно стопанство за съхранение на зърно с общ размер на разходите по проекта 2 933 740.19 лв. Поисканото подпомагане било в размер на 2 053 618.55 лв. или 70 % от разходите. Процентът бил формиран от минималния процент на финансова помощ, определен в Наредба №9 - 50 % и от приложено увеличение от 15 % за инвестиции, изцяло свързани с изпълняване от кандидата ангажименти по мярка "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 г. или сходни ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично земеделие" от ПРСР 2007-2013 г. и 10% увеличение за проекти, които се изпълняват в обхвата на необлагодетелствани райони. Към заявлението за подпомагане (съобразно утвърдения образец) били приложени всички изискуеми документи. Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед №03-РД/989/12.03.2016 год. на основание чл.20а, ал.2, т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.42, ал.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна помощ по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" по мярка 4 "Инвестиции в материални активи" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 год., в т. І било одобрено за финансиране заявлението за подпомагане, подадено от жалбоподателя, като одобрените разходи били определени в размер на 2 279 394.35 лв. и при одобрен интензитет на помощта от 60 % била определена субсидия в размер на 1 367 636.61 лв. Така издадената заповед е било оспорена по административен ред пред Министъра на земеделието и храните.

    С оспорената в настоящото производство Заповед №03-РД/989/12.03.2016 год. на основание чл.20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.62, ал.2 от АПК, е оттеглена Заповед №03-РД/989 от 12.03.2016 год. на Изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”, поради допусната фактическа грешка при калкулацията на размера на одобрената субсидия, а в т. І е одобрено за финансиране заявлението за подпомагане, подадено от жалбоподателя, като одобрените разходи били определени в размер на 2 608 846.67 лв. и при одобрен интензитет на помощта от 60 % била определена субсидия в размер на 1 565 308.00 лв. Срокът за извършване на инвестицията бил определен на 36 месеца като изрично били описани одобрените разходи по видове според заявените в заявлението. В т. ІІ от заповедта било отказано финансиране на заявлението за подпомагане, в частта му, която надвишава одобрените разходи по т. І. В този част административният акт е мотивиран на първо място с прилагането на референтни разходи по заявеният за подпомагане проект, както и на одобрения по-нисък процент на интензитет на помощта от заявения такъв. Посочено е, че заявеното от кандидата увеличение от 15 % е неоснователно, тъй като кандидата не попада в приложното поле на чл.13, ал.2 и 3 от Наредба №9, а именно поет е ангажимент за биологично производство от страна на кандидата за площи в размер на 4 600.00 дка, а по мерка 11 "Биологично земеделие" и 214 "Агроекологични плащания", поети като ангажимент и очертани в ИСАК са площи в размер на 4185.80 дка. Именно тази част от отказа на ДФ "Земеделие" е предмет на оспорване в настоящото производство. В допълнение в заповедта са подробно описани и основанията за приложените намаления и ограничения в одобрените разходи по отделните видове, които не се оспорват от жалбоподателя. Не се оспорва от жалбоподателят обстоятелството, че е заявена една площ, а очертаната такава е по ИСАК е по-малка.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Съгласно чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява, в рамките на неговата компетентност. Заповедта е издадена от материално компетентен орган.

Съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9, Изпълнителният директор на разплащателната агенция се произнася със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане. Заповедта за частично одобрение (в частта на отхвърлените за финансиране разходи) и заповедта за отказ от финансиране на заявлението за подпомагане подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая административният орган се е произнесъл с писмена заповед, т.е. спазена е изискуемата от закона форма. Налице са изложени както правни, така и фактически мотиви за постановения отказ в оспорената от жалбоподателя част. Административният орган е отказал да одобри интензитет на помощта в претендирания от кандидата размер от 75 % като е посочил, че заявеното увеличение от 15 % е недопустимо, тъй като кандидатът не отговаря на изискванията на чл.13, ал.2 и 3 от Наредба №9, а именно "поет е ангажимент за биологично производство от страна на кандидата за площи в размер на 4 600.00 дка, а по мерка 11 "Биологично земеделие" и 214 "Агроекологични плащания", поети като ангажимент и очертани в ИСАК са площи в размер на 4185.80 дка.". От текста на заповедта в тази й част е видно, че е посочено правното основание за постановения отказ да бъде одобрено увеличението от 15 % на интензитета на помощта - липсата на предпоставките, предвидени в чл.13, ал.2 и ал.3 от Наредба №9.

Отделно от това липсата на предпоставки за ползване на 15 % увеличение в размера на финансовата помощ по Наредба №9 на основание чл.13, ал.3 се подкрепя и от събраните в хода на производството доказателства. В жалбата си пред настоящия съд, а и по същество в съдебно заседание по делото, жалбоподателят заяви, че инвестиционният проект, с който е кандидатствал за финансово подпомагане и е поел ангажимент за биологично производство за площи в размер на 4 600.00 дка, а по мерки 11 „Биологично земеделие” и 214 „Агроекологични плащания” са поети като ангажимент и очертани в ИСАК площи в размер на 4185.80 дка. Признанието на този факт е в депозираната по делото молба от 29.06.2016 год. /стр. 168 от делото/. Доколкото в чл.13, ал. 3 от Наредба № 9 се говори за изпълнение на ангажименти, а не за подаване на някакъв вид заявление и отказът на административния орган в тази част е обоснован и отговарящ на действителното фактическо положение.

Разпоредбата на чл.13, ал.1 от Наредба №9, предвижда финансирането да е в размер на 50% от заявената помощ, като е възможно същата да бъде увеличена при наличието на предпоставките визирани в чл.13, ал.2, ал.3 и ал.4. В конкретния случай, жалбоподателят е поискал увеличение в размер на 10 % на основание ал.2, тъй като инвестиционният проект ще се изпълнява в необлагодетелстван район и 15 % на основание чл.13, ал.3 от Наредбата, тъй като инвестициите ще са изцяло за биологично земеделие.

В оспорената заповед, ответника е приел за основателно искането за 10 % увеличение, тъй като заявените инвестиции за необлагодетелстван район. Такива са районите, които са посочени в Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват от 15.02.2008 год. Съгласно същата наредба, района на с. Дъбово, общ. Мъглиж, обл. Стара Загора, в който район е предвидена инвестицията е посочен в приложение  №1 на Наредбата – планински райони. Макар и в оспореният административен акт да е записано, че заявлението не отговаря на условията на чл.13, ал.2 от Наредба №9, съдът намира, че се касае за явна фактическа грешка, тъй като е налице разминаване между мотивите на акта  и диспозитива, доколкото исканото увеличение е допуснато и заявлението в тази му част е уважено – допуснато е увеличение на интензитета на 60%, като в този процент е изчислена и одобрената субсидия. Допуснатата грешка е несъществена и не може да доведе до отмяна на оспорената заповед.

Съдът намира изложените от жалбоподателя възражения за неоснователни и в противоречие с относимите правни норми. Правилно административният орган е достигнал до извода, че не е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9. В тази норма е предвидено, че финансовата помощ по ал. 1 се увеличава с 15 на сто за инвестиции, изцяло свързани с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 год. или сходни ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично земеделие" от ПРСР 2007 - 2013 год. При това положение, за да е налице основание за увеличаване на финансовата помощ с 15 % на основание чл.13, ал. 3 от Наредба № 9, е необходимо заявените за подпомагане по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" допустими разходи да представляват изцяло инвестиции във връзка с изпълнение на ангажименти било по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 год., било по мярка 214 "Агроекологични плащания от ПРСР 2007 - 2013 год. В този смисъл е от съществено значение дали жалбоподателят е кандидатствал и е поел ангажимент за изпълнение на дейности по мярка 11 "Биологично земеделие", след което да се прецени дали направените инвестиции, за които се иска финансово подпомагане по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" на мярка 4 "Инвестиции в материални активи" са пряко свързани с изпълнение на ангажимента по мярка 11 "Биологично земеделие". В конкретния случай, не се спори между страните, че жалбоподателят е поел ангажимент по програмата за биологично земеделие, която изпълнява и по отношение на която е получавал субсидии в предходните стопански години. Не се спори също така, че са заявени 4 600.00 дка, от които „Силмик”ЕООД по ИСАК е очертало 4 185.80 дка. Следователно от представеният бизнес план и заявени площи в размер на 4 600.00 дка, не всички са по програмата за биологично развитие, а само 4 185.80 дка, които са очертани от самият земеделски производител. Нормата на чл.13, ал.3 от Наредба №9, предполага увеличаване с 15 на сто за инвестиции, изцяло свързани с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 год. или сходни ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично земеделие" от ПРСР 2007 – 2013 год. Заявените инвестиции са за 4600.00 дка, от които обаче не всички са по програмата за биологично развитие, а само част от тях – тези в размер на 4185.80 дка. В този смисъл е без значение на какво се дължи разликата между заявените за инвестиции площи и очертаните такива от жалбоподателят по ИСАК. Дали се касае за някаква техническа грешка при подаването на заявлението /каквато между другото не твърди от дружеството/ или обработваните земи от „Силмик”ЕООД са общо 4 600.00 дка, от които по биологичното земеделие само 4185.80 дка, е ирелевантно за делото. Наличието на разминаване между заявената площ за подпомагане и инвестиция, и тази влизаща в програмите за биологично земеделие и достатъчно основание за отказано увеличение на исканата помощ с 15%.

С оглед на изложеното правилно административният орган е установил и приел, че хипотезата на чл.13, ал.3 от Наредба №9 е неприложима по отношение на жалбоподателя и не се следва увеличение на интензитета на финансовата помощ с 15 % на това основание. Постановеният отказ в тази му част е съобразен с материалния закон.

Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че процесната Запоред №03-РД/989/21.04.2016 год. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която е отказано финансиране по заявлението за подпомагане на жалбоподателя за разходи над 60 % до 70 % от одобрените допустими разходи, представлява по своята същност валиден административен акт, издаден при спазване на материалния закон и всички съществени административнопроцесуални правила, а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Предвид отхвърлянето на оспорването, се явява основателно и следва да се уважи искането на административния орган за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Последното следва да се определи в размер на 5138.85 лв. в съответствие с изискванията на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

    Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

    ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Силмик"ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Дъбово, ул."Девети септември"№3, представлявано от управителя Мария Евтимова. срещу Заповед №03-РД/989 от 21.04.2016 год. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която от заявения интензитет на помощта в размер на 75 на сто и от който е одобрен интензитет в размер на 60 на сто, е постановен отказ за увеличението на интензитета на финансовата помощ с 15 на сто, на основание чл.13, ал.3 от Наредба №9/21.03.2015 год., като неоснователна.

ОСЪЖДА "Силмик"ЕООД със седалище и адрес на управление с. Дъбово, общ. Мъглиж, ул. "Девети септември"№3, представлявано от управителя Мария Евтимова, ЕИК 123653997, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, направените по делото разноски в размер на 5138.85 лв. (пет хиляди сто тридесет и осем лв. и 85 ст.).

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.                           

 

 

                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: