Р Е Ш Е Н И Е

№183 15.06.2016г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На четиринадесети юни 2016г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: И.А.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №241 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 ал.1 от КСО във връзка с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Р.Г.Я. *** против Решение № 2153-23-5/15.04.2016г. на Директор на ТП на НОИ гр. Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане №РП-3-23-00112341 от 24.02.2016г., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Т на НОИ Стара Загора. С разпореждането е прихванато изискуемо вземане на лицето от държавното обществено осигуряване в размер на 69.06лв., представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по болничен лист Е20154169979 за периода 12.2015г. със задължение на същото лице към ДОО по влязло в сила Разпореждане №КР-280/19.09.2013г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в размер на 2680.40лв., в т.ч. главница и лихва, начислена към 24.02.2016г.

За да отхвърли жалбата и потвърди разпореденото прихващане, Директора на ТП НОИ Стара Загора се е позовал на разпоредбата на чл.114 ал.5 и чл.114а от КСО, които счита за специални спрямо общите разпоредби на ДОПК, както и на Решение № 20/16.02.2015г., постановено по адм.д.№1/2015г. на АС Стара Загора. С посоченото съдебно решение окончателно е разрешен въпроса за съществуването на вземане в полза на ДОО, представляващо недобросъвестно получено обезщетение по чл.53 ал.1 от КСО, за отглеждане на малко дете в периода от 01.10.2008г. до 31.03.2009г., в който сина на жалбоподателката е посещавал детска ясла.

Развити са подробни доводи в полза на тезата, че на основание чл.114а ал.1 от КСО, върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс могат да бъдат извършвани прихващания със задължения към държавното обществено осигуряване.

С жалбата се развиват доводи в подкрепа на обратната теза, а именно, че разпоредбата на чл.114а ал.1 от КСО не представлява основание за прихващане на вземанията на ДОО с паричните обезщетения и помощите, които се изплащат на осигурените лица, защото чл.114 ал.5 от КСО изисква тези плащания да могат да бъдат прихванати. Жалбоподателката се позовава на чл. 213 ал.2 т.1 от ДОПК, според която разпоредба не се допуска принудително изпълнение върху осигурителни плащания. В съдебно заседание поддържа изложените подробни доводи в жалбата, представя извлечение от банковата сметка, по която получава трудовото си възнаграждение и социални помощи, за да установи, че върху възнаграждението е наложен и запор, след който разполага с по-малко от 250лв. на месец и сумата на обезщетението за временна неработоспособност и е жизнено необходима.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена на 25.05.2016г., в рамките на 14-дневния срок от връчване на решението, извършено на 11.05.2015г., и от лице, адресат на неблагоприятен за него административен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Спорът между страните е изцяло правен - допустимо ли е принудително изпълнение, чрез прихващане по реда на чл.114 ал.5 от КСО, върху обезщетенията по социалното осигуряване, обявени за несквестируеми по силата на чл.213 ал.2 т.1 от ДОПК.

По фактите – изискуеми насрещни вземания на и от ДОО, няма спор между страните, като са представени доказателства за връчване на Разпореждане №КР-280/19.09.2013г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на сума в размер на 2680.40лв., в т.ч. главница и лихва, начислена към 24.02.2016г., недобросъвестно получена в нарушение на чл. 53 ал.4 от КСО, без данни да е извършено доброволно плащане.

Разпоредбата на чл.114 ал.5 от КСО е процесуално правна – предписва ред за принудително изпълнение на разпореждания за възстановяване на неоснователно получени суми, които не са погасени доброволно в срока по ал.3 на същата разпоредба. От формулировката на разпоредбата следва извода, че способите за принудително изпълнение на тези задължения са три - по чл.110 ал.1 т.5 от КСО / чрез запор върху банкови сметки/, по реда на ДОПК / когато предмет са вещи или вземания към трети лица/ или, чрез прихващане, в случаите, когато дължимите суми могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения към ДОО. Спорния момент в тълкуването на разпоредбата се фокусира върху условието „когато могат да бъдат прихванати” и материално правните разпоредби, определящи предмета на прихващане т.е. кои вземания на осигурените към ДОО могат да бъдат прихванати.

Отговора на поставения по делото основен въпрос се съдържа в нормите на чл. 162 ал.2 т.4, чл. 163 ал.1 от ДОПК, чл.114 ал.1, ал.5 вр. с чл.110 ал.5 и ал.10 и чл.114а от КСО. Съгласно чл. 162 ал.2 т.4 от ДОПК, незаконосъобразно извършените осигурителни разходи са публични държавни вземания. По силата на чл.163 ал.1 от ДОПК публичните държавни вземания се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго. Закон, който да предвижда друго, а именно да урежда по друг начин същата правна материя, са нормите на чл. 114 ал.5 вр. с чл.110 ал.5 и ал.10 и чл.114а ал.1 от КСО. По силата на чл.114 ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили заедно с лихвата по чл.113 от същия кодекс. За възстановяване на тези суми се издава разпореждане, като в тези случаи не се съставя ревизионен акт. Разпореждането за възстановяване на недобросъвестно получени суми подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му, след което е годно изпълнително основание за провеждане на принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху банковата сметка на длъжника по реда на чл.110 ал.5 т.1 от КСО, чрез прихващане по реда на чл.114 ал.5 от КСО, или чрез изпълнение върху движими, недвижими вещи и вземания към трети лица, по реда на ДОПК по аргумент от чл.114 ал.5 вр. с чл.110 ал.5 и ал.10 от КСО. На основание чл.110 ал.10 от КСО ДОПК се прилага само, за изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжника, и върху вземанията му към трети лица. За изпълнение върху парични средства, чрез запор върху банковите сметки се съдържат правила в чл.110 ал.5 и сл. от КСО, като на основание чл. 114а ал.1 от същия кодекс върху паричните обезщетения и помощите могат да се налага запори за задължения към държавното обществено осигуряване, както и да се извършва прихващане на суми по реда на чл.114 от КСО. Съвместния прочит на чл.110 и чл.114 ал.5 от КСО води до извода, че прихващането като способ на принудително изпълнение е приложим само за сумите по разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени суми, като предмет на прихващане могат да бъдат обезщетенията и помощите по КСО на основание чл.114а ал.1 предл. последно от същия кодекс. Нормата на чл.114а ал.1 от КСО е материално правна, специална спрямо чл.213 ал.2 т.1 от ДОПК, предвид изключването на общия ред при действието на закон, който предвижда друго / по аргумент от чл.163 от ДОПК/, и позволява запор и прихващане върху обезщетения и помощи по КСО, когато целта на изпълнението е събиране на задължения към държавното обществено осигуряване.

В отговор на въведеното оплакване за разполагаемата сума за съществуване, следва да се каже, че прихващането е способ различен от запора, поради което праговете за не секвестируемост на сумите по банковите сметки и на дохода от трудова дейност, установени от чл.213 ал.1 т.3 и т.5 от ДОПК не се прилагат. При прихващане на насрещни взмения, суми не постъпват в банковата сметка и поради това не са предмет на запор, а техния размер не попада в ограниченията на посочените разпоредби на ДОПК. Запора се изпълнява върху суми в размер над 250лв., налични по банковата сметка за съответния период, поради което оплакването за не секвестируем размер е относимо към оспорване действията на органа по изпълнението, не и към законосъобразността на прихващането по чл.114 ал.5 от ДОПК. Последното е законосъобразно ако е извършено за събиране на вземанията по разпореждания за възстановяване на неоснователно получени суми и има за предмет парични обезщетения и помощи, изплащани на основание КСО. Съответно следва да е издадено от лицето по чл.114 ал.5 от КСО и след като е настъпила изискуемостта на двете насрещни вземания. В настоящия случай, разпореждането за възстановяване на недобросъвестно получени суми не е изпълнено в 14-дневния срок от връчването му, лицето има насрещно вземане – обезщетение за временна неработоспособност, установено от КСО, което му се дължи, следователно налице е случай, обхванат от материално правната хипотеза на чл.114а от КСО, към който може да бъде приложен реда за прихващане, така както изисква чл.114 ал.5 предл. последно от КСО.

Нормите на противоречат на установените от Конституцията основни задължения на държавата за закрила на майчинството, защото за осъществяване на същите на принципа равенство и солидарност е необходимо всички правоимащи лица да ползват правата си добросъвестно. Налице е обществен интерес, противопоставим на частния интерес и с по-висок интензитет. Следва да се каже, че осигурителните плащания не са равнозначни и нямат същите цели като социалните плащания, които целят да осигурят минималния необходим ресурс за съществуване. Осигурителните плащания са обезщетение / сходно по своя правен характер на премията от застрахователен договор/ при сбъдване на осигурителния риск – оставане без трудови доходи по различни, установени от закона причини. Когато лицето по своя воля не се е върнало на работа и не е декларирало липсата на основание да получава обезщетение за отглеждане на дете, което не отглежда, не може да намери приложение призива за социалната държава, при която личния интерес да се удовлетворява от осигурителните плащания на всички работещи. Добросъвестността е основен принцип за съществуване на солидарната осигурителна система, при която всички плащат за всеки, но само ако е добросъвестен. Обратното разбиране – да не се връщат неоснователно получени суми, защото са изплатени на майките, би довело да разрушаване на системата за осигурителни плащания.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Г.Я. против Решение №2153-23-5/15.04.2016г. на Директор ТП НОИ Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: