Р Е Ш Е Н И Е

№ 206 27.07.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 248 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 47, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” /ППЗДАНС/.

Образувано е по жалба на Г.Й.П. ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.Б. от АК - Кюстендил, против акт рег. № СЗ-СО-65-275/09.05.2016г. за отнемане на разрешение за работа в стратегически зони на стратегически обект или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа дейност, издаден от Директора на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора, с който е отнето разрешението за работа в стратегическите зони на стратегически обект „Мини Марица Изток” ЕАД на служителя Г.Й.П.. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържание на акта и в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че актът е необоснован от фактическа и правна страна, тъй като една страна не е конкретизирано правното основание за упражнената компетентност, а от друга – не са посочени каквито и да било релевантни фактически обстоятелства и изложени мотиви за възприетото административно решение. Твърди, че липсата на мотиви ограничава правото му на защита и не дава възможност за осъществяване на ефективен контрол за законосъобразност на обжалвания акт. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата - Директор на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният акт е издаден в предвидената от закона форма, съгласно образец, Приложение № 5 към чл.47, ал.1 от ППЗДАНС, като мотивите за упражненото административно правомощие се съдържат в предшестващ постановяването на акта документ, обосноваващ кои факти и обстоятелства са обусловили неговото издаване. С оглед на което и въз основа на разрешението, дадено в ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС счита, че не е допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за посочване на фактическите основания за издаване на акта. Сочи, че дори и да е налице допуснато нарушение на формалните изисквания за съдържанието на административния акт, то същото не може да бъде квалифицирано като съществено, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя, доколкото с факта на привличането на Г. П. като обвиняем по образуваното срещу него досъдебно производство № 37/ 2016г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора за умишлено престъпление от общ характер, на лицето му е станало известно и обстоятелството, че е престанало да отговаря на едно от изискванията за работа в определения като стратегически обект от значение за националната сигурност „Мини Марица изток” ЕАД, гр. Раднево, клон рудник „Трояново – 1”, с. Трояново. Поддържа, че от приложените към административната преписка и представени по делото доказателства безспорно се установява наличието на обстоятелство, съставляващо нормативно регламентирана предпоставка по чл.46, ал.1, т.1 от ППЗДАНС за отнемане на издаденото на Г.П. разрешение за работа в стратегическия обект „Мини Марица изток” ЕАД. С подробно изложени съображения обосновава, че оспореният акт, като издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност; в предвидената от закона форма; при спазване на процесуалните правила; в съответствие с приложимия материален закон и при съблюдаване целта на закона, е правилен и законосъобразен.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство – Г.Й.П., е служител на „Мини Марица Изток” ЕАД, на длъжност „шофьор на специален тежкотоварен автомобил”, изпълняващ трудовата си функция в участък „Автотранспорт” на рудник „Трояново 1”, с. Трояново. В Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора е постъпило писмо вх. № СЗ-32-1785/ 11.04.2016г. от Изпълнителния директор на „Мини Марица изток” ЕАД, гр.Раднево, с което на основание чл.46, ал.1, т.1 във вр. с чл. 45, ал.1, т.6 от ППЗДАНС уведомява, че по отношение на лицето Г.Й.П. с издадено разрешение за работа в стратегически обект рег. № СЗ-31-3552/ 27.08.2013г., има промяна на обстоятелствата, видно от писмо рег. № 188 /2016г. на Районна прокуратура – гр. Раднево за образувано досъдебно производство. Съгласно посоченото писмо на Административния ръководител – Районен прокурор на РП – гр. Раднево /л.11 по делото/, на 27.02.2016г. срещу Г.Й.П. е било образувано досъдебно производство № 37/2016г. по описа на ОД на МВР - гр. Стара Загора, преписка вх. № 188/2016г. по описа на Районна прокуратура - гр. Раднево, в хода на което производство на 28.02.2016г. лицето е било привлечено в качеството на обвиняем за деяние, квалифицирано по чл.201 във вр. с чл.20, ал.3 във вр. с ал.4 от НК - съучастие в присвояване на гориво, собственост на „ММИ” гр. Раднево, рудник „Трояново 1”, с. Трояново, общ. Раднево.

С писмо рег. № СЗ-31-2442/ 20.04.2016г. до Директора на САД „Правно-нормативна дейност” при ДАНС, гр.София, Директорът на Териториална дирекция „Национална сигурност” — Стара Загора /ТДНС/ е направил искане за становище дали с оглед на образуваното срещу Г.П. досъдебно производство и привличането му като обвиняем за престъпление по чл.201 във вр. с чл.20, ал.3 във вр. с ал.4 от НК, лицето отговаря на изискванията на чл.45, ал.1 от ППЗДАНС или е необходимо да се предприемат действия за отнемане на издаденото разрешение за работа в стратегически обект по см. на чл.46, ал.1 от ППЗДАНС. С писмо вх. № СЗ-32-2156 от 03.05.2016г. до Директора на ТДНС – гр. Стара Загора е изразено становище, че образуваното срещу Г.Й.П. досъдебно производство № 37/ 2016г. по описа на ОД на МВР - гр. Стара Загора, преписка вх. № 188/2016г. по описа на Районна прокуратура - гр. Раднево и привличането му като обвиняем за извършено деяние по чл.201 във вр. с чл.20, ал.3 във вр. с ал.4 от НК /умишлено престъпление от общ характер/, обуславя извод, че лицето е престанало да отговаря на изискванията на чл.45, ал.1, т.6 ППЗДАНС.

С оспорения в настоящото съдебно производство акт рег. № СЗ-СО-65-275 от 09.05.2016г. за отнемане на разрешение за работа в стратегически зони на стратегически обект или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа дейност, издаден от Директора на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора, на основание чл.4, ал.4 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” във вр. с чл.46, ал.1, т.1 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, е отнето разрешението за работа в стратегическите зони на стратегически обект „Мини Марица Изток” ЕАД на служителя Г.Й.П..

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката по издаването на оспорения административен акт.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.3 от ППЗДАНС, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По аргумент от разпоредбата на чл.46, ал.1 от ППЗДАНС, компетентни да разпоредят отнемане на издадено разрешение по чл. 40, т.2 от ППЗДАНС /разрешение за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности/, са органите по чл.44 ал.1 ППЗДАНС т.е органите в чиято компетентност е издаването на разрешенията, а именно Председателят на ДАНС или оправомощени от него длъжностни лица. От представената и приета като доказателство по делото Заповед рег.№ З - 3832 от 28.10.2014г. е видно, че Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност”, на основание чл.9, ал.2 от ЗДАНС във вр. с чл.40, ал.1, т.2, чл.44, ал.1 и чл.46, ал.1 от ППЗДАНС, е оправомощил да издават разрешения по чл.40, ал.1, т.2 от ППЗДАНС за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегически обекти и дейности, както и откази за издаване такива разрешения и отнемане на издадени разрешения по чл.46, ал.1 от ППЗДАНС, Заместник-председателите на ДАНС и Директорите на ТДНС, съобразно тяхната териториална компетентност. С оспорения акт се отнема разрешение за работа в стратегическите зони на стратегически обект „Мини Марица изток” ЕАД, Рудник „Трояново-1”, с.Трояново, който обект е на територията на област Стара Загора. С оглед на което съдът приема, че обжалваният акт рег. № СЗ-СО-65-275/09.05.2016г. на Директора на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора, е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със Заповед рег. № З - 3832 от 28.10.2014г. на Председателя на ДАНС правомощия по чл.46, ал.1 от ППЗДАНС.

При извършената от съда проверка досежно спазването на нормативно установената процедура по издаването на акта, съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да обуславят отмяната на акта като незаконосъобразен на това основание. Производството по издаване на акт рег. № СЗ-СО-65-275 от 09.05.2016г. за отнемане на разрешение за работа в стратегическите зони на стратегически обект „Мини Марица Изток” ЕАД, е било инициирано от ръководителя на стратегическия обект - Изпълнителния директор на „Мини Марица Изток” ЕАД, поради получаването на данни за настъпване на обстоятелство, относимо към разрешителното за работа в стратегическия обект на лицето Г.Й.П. – служител в „Мини Марица Изток” ЕАД, рудник „Трояново - 1”, с. Трояново. С оглед приложеното писмо рег. № 188 /2016г. на Административния ръководител – Районен прокурор на РП – гр. Раднево, удостоверяващо, че срещу Г.Й.П. е било образувано досъдебно производство № 37/2016г. по описа на ОД на МВР - гр. Стара Загора, преписка вх. № 188/2016г. по описа на Районна прокуратура - гр. Раднево, в хода на което на 28.02.2016г. лицето е било привлечено в качеството на обвиняем за деяние, квалифицирано по чл.201 във вр. с чл.20, ал.3 във вр. с ал.4 от НК и за изясняване релевантността на този факт за отнемане на издаденото на Г. П. разрешение за работа в стратегическия обект рег. № СЗ-31-3552/27.08.2013г., Директорът на ТДНС - Стара Загора е изпратил запитване до Директора на САД „ПНД” при ДАНС гр. София, като обжалваният акт е постановен след като са установени и преценени всички относими за издаването му факти и обстоятелства.

Оспорения акт № СЗ-СО-65-275 от 09.05.2016г. за отнемане на разрешение за работа в стратегически зони на стратегически обект или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа дейност, е постановен в предвидената от закона писмена форма и по образеца, предвиден за тази категория актове в Приложение № 5 към чл.47, ал.1 ППЗДАНС, при спазване на изискванията по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Фактическите основания по см. на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК за издаването на административния акт, са конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В случая и при прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВАС /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта/, съдът приема, че са спазени изискванията на закона за мотивировка на акта от фактическа страна. Фактическите констатации, обосноваващи наличието на нормативно регламентираната материалноправна предпоставка по чл.46, ал.1, т.1 от ППЗДАНС за отнемане на издаденото на Г.П. разрешение за работа в стратегически обект „Мини Марица Изток” ЕАД рег. № СЗ-31-3552/27.08.2013г., а именно че лицето е престанало да отговаря на някое от изискванията по чл.45, ал.1 от ППЗДАНС, са обективирани и могат да бъдат еднозначно изведени както от писмо вх. № СЗ-32-2156 /03.05.2016г. на Директора на САД „ПНД” при ДАНС, гр. София, така и от други приобщени към административната преписка по издаването на акта документи - писмо вх. № СЗ-32-1785/ 11.04.2016г. на Изпълнителния директор на „Мини Марица изток” ЕАД, гр.Раднево за промяна на обстоятелствата по чл. 45, ал.1, т.6 от ППЗДАНС по отношение на лицето Г.П.; писмо изх. рег. № 188 /2016г. от 06.04.2016г. на Административния ръководите – Районен прокурор на РП – Раднево /за образувано срещу Г.П. досъдебно производство № 37/2016г. по описа на ОД на МВР Стара Загора и привличането му в качеството на обвиняем за деяние, квалифицирано по чл.201 във вр. с чл.20, ал.3 във вр. с ал.4 от НК/ и др. С оглед съдържанието на посочените документи, наличието на релевантния юридически факт /образувано срещу лицето досъдебно производство за извършено умишлено престъпление от общ характер/, с чието проявление нормативно се свързва отнемането на издадено разрешение за работа в стратегически зони на стратегически обект, се явява обосновано от фактическа страна. В този смисъл мотивите за упражненото административно правомощие, обосноваващи кои факти и обстоятелства са обусловили постановяването на обжалвания акт, се съдържат в предшестващи издаването на акта документи. Ето защо съдът приема че е спазено изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК за излагане на фактически основания за обективираното в оспорения акт рег. № СЗ-СО-65-275/09.05.2016г. волеизявление. В обжалвания акт е посочено правното основание за разпореденото отнемане на издаденото разрешение – чл.46, ал.1, т.1 от ППЗДАНС, като липсата на конкретизация на кое от нормативно регламентираните в чл.45, ал.1 /т.1 – т.6/ от ППЗДАНС изисквания лицето е престанало да отговаря, съдът приема, че в случая не представлява съществено нарушение при обосноваването от правна страна на материалноправното основание за упражнената от административния орган компетентност. Не е налице нито твърдяната от жалбоподателя пречка за осъществяване на ефективен контрол по отношение законосъобразността на оспорения акт, нито е ограничена възможността лицето да организира адекватна защита срещу издадения акт. Предвид обстоятелството, че Г. П. е бил привлечен в качеството му на обвиняем по образуваното срещу него досъдебно производство за деяние, квалифицирано по чл.201 във вр. с чл.20, ал.3 във вр. с ал.4 от НК - съучастие в присвояване на гориво, собственост на „ММИ” гр.Раднево, рудник „Трояново 1”, с.Трояново, общ. Раднево, неоснователно е възражението за съществуването на неяснота на кое от нормативно предвидените в чл.45, ал.1 ППЗДАНС изисквания жалбоподателят е престанал да отговаря.

Акт № СЗ-СО-65-275 от 09.05.2016г. за отнемане на разрешение за работа в стратегически зони на стратегически обект или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа дейност, е издаден в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.4 от ЗДАНС, една от дейностите, възложени на Държавна агенция „Национална сигурност”, е тази по осигуряване сигурността и защитата на стратегически за страната обекти и дейности. Стратегическите обекти са част от критичната инфраструктура на страната, като елемент от дейността по осигуряване на тяхната сигурност и защитата им е и нормативно въведения разрешителен режим за работа и изпълнение на задачи в стратегическите зони на стратегическите обекти. Възможността за извършване на работа или изпълнение на конкретна задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнение на стратегически дейности, е подчинена на разрешителен режим. За издаване на разрешение, съответно и като условие за възникване на правото да се упражнява трудова дейност или да се изпълнява задача в стратегически обект и в зоните, свързани с изпълнение на стратегически дейности, нормативно, в разпоредбата на чл.45, ал.1 от ППЗДАНС, са предвидени изисквания, на които трябва да отговарят лицата. Едно от тези изисквания /по чл.45, ал.1, т.6 от ППЗДАНС/ е срещу лицата да няма образувани съдебни или досъдебни производства за умишлени престъпления от общ характер. На нормативно регламентираните условия за получаване на разрешение за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности, лицата следва да отговарят както към момента на кандидатстване за работа, така и през целия период на изпълнение на трудовата функция или на възложената задача в стратегически обект. Аргумент за това е разпоредбата на чл.46, ал.1, т.1 от ППЗДАНС, съгласно която се отказва издаването на разрешения по чл.40, т.2 /разрешения за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности/, а издадените се отнемат, когато компетентните органи установят, че лицата не отговарят или са престанали да отговарят на някое от изискванията на чл.45, ал.1 от ППЗДАНС. Следователно при възникването на обстоятелство, водещо до несъответствие на лицето с нормативно установените изисквания за разрешаване извършването на работа или изпълнение на конкретна задача в стратегическите зони на стратегическите обекти, компетентният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да постанови акт за отнемане на издаденото на това лице разрешение по чл.40, т.2 от ППЗДАНС.

От фактическа страна не е спорно по делото, че Г.Й.П. е служител на „Мини Марица Изток” ЕАД, на длъжност „шофьор на специален тежкотоварен автомобил”, изпълняващ трудовата си функция в участък „Автотранспорт” на рудник „Трояново 1”, с. Трояново. Рудник „Трояново - 1”, с. Трояново, част от комплекса „Мини Марица изток”, е определен за стратегически обект и е включен в единния списък по т. 2.4 на Приложението към чл.1, ал.1 от Постановление № 181 на Министерски съвет от 20.07.2009г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. Не е спорно и че на жалбоподателя Г.П. е било издадено Разрешение за работа в стратегически обект „Мини Марица Изток” ЕАД рег. № СЗ-31-3552/ 27.08.2013г. От представеното и прието като доказателство по делото писмо рег. № 188 /2016г. от 06.04.2016г. на Административния ръководител – Районен прокурор на РП - Раднево, безспорно се установява, че на 27.02.2016г. срещу Г.Й.П. е било образувано досъдебно производство № 37/ 2016г. по описа на ОД на МВР - гр. Стара Загора, преписка вх. № 188/ 2016г. по описа на Районна прокуратура - гр. Раднево, в хода на което досъдебно производство - на 28.02.2016г., лицето е било привлечено като обвиняем за деяние, квалифицирано по чл.201, във вр. с чл.20, ал.3 във вр. с ал.4 от НК - съучастие в присвояване на гориво, собственост на „ММИ” гр. Раднево, рудник „Трояново 1” с. Трояново, общ.Раднево. Съгласно чл.201 НК, длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени му в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7. Длъжностното присвояване, чийто основен състав е регламентиран в посочената норма, е престъпление от общ характер и при единствено възможна форма на вината - умисъл, вкл. когато престъпната дейност се е изразила в подбудителство или помагачество в осъществяването й /чл.20, ал.3 и ал.4 НК/. Следователно с образуваното на 27.02.2016г. срещу Г.П. досъдебно производство № 37/2016г. по описа на ОД на МВР - гр. Стара Загора, преписка вх. № 188/2016г. по описа на РП - гр. Раднево и привличането му като обвиняем за деяние, квалифицирано по чл. 201, във вр. с чл.20, ал.3 във вр. с ал.4 от НК, е налице образувано срещу Г. П. досъдебно производство за извършено умишлено престъпление от общ характер. Действително, само по себе си привличането на едно лице като обвиняем по образувано срещу него досъдебно производство, не доказва вината му - съгласно чл.31, ал.3 от Конституцията на РБългария и чл.16 от НПК обвиняемият се смята за невинен до установяване противното с влязла в сила присъда. В този смисъл актът за привличане на дадено лице като обвиняем има своето процесуално значение и не е доказателство, че това лице е извършило или че е било съпричастно към извършването на противоправното деяние. С нормативната регламентация в ППЗДАНС законодателят обаче е придал на наличието на образувано спрямо лицето досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер значение на обстоятелство, релевантно за възможността това лице да бъде субект на разрешение за работа в стратегическите зони на стратегически обекти. Постигането целите на закона при осъществяване на дейностите по чл.4 от ЗДАНС и надделяващия обществен интерес, са обусловили законодателното решение самото наличие на образувано срещу едно лице съдебно или досъдебно производство за извършено умишлено престъпление от общ характер да съставлява пречка това лице да работи или да извършва конкретно възложена задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности.

След като безспорно е доказано, че към момента на издаване на обжалвания акт, с оглед на образуваното срещу Г.Й.П. досъдебно производство и привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, същият е престанал да отговаря на изискването по чл.45, ал.1, т.6 от ППЗДАНС и съответно че по отношение на лицето съществува материалноправна пречка да бъде титуляр на разрешение за извършване на работа или изпълнение на конкретна задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнение на стратегически дейности, в съответствие и при правилно приложение на закона при упражняване в условията на обвързана компетентност на правомощието по чл. чл.46, ал.1, т.1 от ППЗДАНС, Директорът на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора е постановил отнемане на издаденото на служителя разрешение за работа в стратегическите зони на стратегически обект „Мини Марица Изток” ЕАД.

Предвид гореизложеното съдът приема, че оспорения акт рег. № СЗ-СО-65-275 от 09.05.2016г. на Директора на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора, като издаден от компетентен административен орган и в изискуемата се форма; постановен в съответствие с приложимия материален закон, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилен и законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя Г.Й.П. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрист правна защита на административния орган, определено в размер на 300лв., съгласно чл.7, ал.1, т.4 във вр. с §1 от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Й.П. ***, против акт рег. № СЗ-СО-65-275/ 09.05.2016г. за отнемане на разрешение за работа в стратегически зони на стратегически обект или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа дейност, издаден от Директора на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора, с който е отнето разрешението за работа в стратегическите зони на стратегически обект „Мини Марица Изток” ЕАД на служителя Г.Й.П., като неоснователна.

ОСЪЖДА Г.Й.П. ***, ЕГН ********** да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност” гр. София сумата от 300 /триста/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: