Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                    

                        322          20.12.2016г.      град Стара Загора

 

 

        

         Старозагорският административен съд, V състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                           СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

при секретар П.М.                                                                        и с участието

на прокурор                                                                                                          като разгледа

докладваното от съдия    Р. ТОДОРОВА   административно дело № 255 по описа за  2016г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С.М.Д. ***; М.П.П. *** и С.П.С. ***, подадена чрез пълномощника им адв. Г.К. ***, уточнена с молба вх. № 2807/ 29.07.2016г., против Заповед № СД - 4 от 05.01.1978г., издадена от Председателя на ГОНС - гр. Стара Загора, в частта й, с която на основание чл.95 и чл.98 от Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ, отм./ и Протокол № 4 от 05.01.1978г. на Комисията по чл.265 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ, отм./, са отчуждени 170/ 372кв.м идеални части от дворно място с площ от 372кв.м, съставляващо имот с пл. № 1989, кв.27 по действащия към 1978г. план на гр. Стара Загора, собственост на Митко Стефанов Василев и Ганка Стефанова Демирева, съгласно нотариален акт № 900, т.ІІ, нот. дело № 710 / 1958г.

         В жалбата са изложени доводи за нищожност на заповедта в оспорената й част, по съображения за постановяването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че са нарушени законните им права като наследници на Митко Стефанов Василев и Ганка Стефанова Демирева, доколкото закупеният през 1958г. с нотариален акт № 900, т.ІІ, н.д. № 710/ 1958г.  от наследодателите им имот - 170/ 372.5  кв.м  ид. части от имот пл. № 4092, кв.27а по плана на гр. Стара Загора, е бил отчужден със Заповед № СД - 4 от 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС – гр. Стара Загора, в която заповед неправилно и незаконосъобразно праводателите им, като притежатели на идеална част от отчуждавания имот, не са били посочени като лица, чиято собственост се отчуждава. Твърдят, че неспазването на законово установеното изискване по чл. 98, ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм./ за посочване на собственика /собствениците/ на отчуждавания имот и начинът, по който собствениците се обезщетяват, както и неполучаването на обезщетение от собствениците за имота – предмет на отчуждителната процедура, сочи на допуснати груби нарушения на материалноправни разпоредби с характер на основни прави принципи и на императивни процесуални правила, които нарушения обуславят нищожността на административния акт в оспорената му част. С подробно изложени в жалбата и в представеното писмено становище съображения е направено искане за прогласяване нищожността на Заповед № СД – 4 от 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС - гр. Стара Загора в частта й, с която са отчуждени 170/372кв.м  ид. части от дворно място с пл. № 1989, кв.27 по плана на гр. Стара Загора, утвърден със Заповед № 1875/ 14.09.1977г.  

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, конституиран на основание чл.153, ал.2 от АПК /с оглед овластяването на този орган да издава актове от вида на оспорения - чл.25, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1  от Закона за общинската собственост/, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмени становища, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Твърди, че доколкото от една страна срокът за обжалването на административния акт по съдебен ред е изтекъл, а от друга - нито жалбоподателите, нито техните наследодатели са адресати на оспорената заповед и по същество с оспорването се релевира вещно правен спор за собственост, който не е подсъден на административните съдилища, жалбата се явява процесуално недопустима. Поддържа и неоснователност на оспорването по съображения, че оплакванията, на които се основава жалбата - непосочването на собствениците на отчуждавания имот като адресати на заповедта за отчуждаване и неизплащането на обезщетение за отчуждения имот, не са относими към законосъобразността и валидността на заповедта, а касаят нейното изпълнение. Направено е искане за оставяне на жалбата без разглеждане, като недопустима и в условията на алтернативност – за отхвърлянето й като неоснователна.

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

Жалбоподателката в настоящото производство - С.М.Д., е дъщеря и единствен наследник на Митко Стефанов Василев, починал през 2003г., съгласно Удостоверение за наследници изх. № 3320 от 22.06.2016г. /л.75 по делото/. Съответно жалбоподателите М.П.П. и С.П.С. са деца и единствени наследници на Ганка Стефанова Демирева, починала през 1969г., съгласно Удостоверение за наследници изх. № 1780/ 04.04.2016г. /л.15/.

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот – дворно място № 900,  т.ІІ, нот. дело № 710 от 03.07.1958г. /л. 11, л. 36 по делото/, на 03.07.1958г.  Митко Стефанов Василев и Ганка Стефанова Демирева, са придобили чрез покупка от Димо Демирев Димов, София И. Димова, Костадин Тачев Костадинов, Руска Димова Костадинова, Милуш Александров Милушев и Виолета Димова Милушева „недвижим имот и права върху него”: „идеална част 170/ 372.5  /т.е отговаряща на сто и седемдесет части от триста седемдесет и две и половина/ от дворното място от 372,5 кв.м в гр. Стара Загора, ул. ”Кольо Ганчев” № 105”, с пл. № 4092, кв.27а по плана на града, с посочени граници на цялото място и на южната част от него, върху която част е предвидено да се осъществи ползването и е учредена суперфиция. В договора е посочено, че тази южна част от дворното място е без постройки, има площ 170кв.м при граници: от север гореказаните продавачи, от запад Димитър Бозев, от юг ул.”Ген. Столетов” и от изток ул. ”К. Ганчев”.  Според пункт І от договора, „гореказаните идеални части и право на ползване и суперфиция  се продават срещу цена от 10000лв, напълно платена на продавачите и при условия: а/ продавачите си запазват отделна собственост върху постройките в северната част на цялото място, равна на 202.5 кв.м, а така също правото на ползване и суперфиция в същата част, като имат право да строят, пристрояват и изменят постройките без да искат съгласието на купувачите и б/ купувачите имат право да построят сграда в южната част на мястото, като строителното петно ще бъде в рамките на казаните 170 кв.м и сградата няма да бъде по - висока от височината, нужна за два етажа, в това число над-избения партер. В пункт ІІ от договора е отразено волеизявлението на купувачите, че купуват „гореказаните идеални части и права” при казаните условия и цена, изплатена напълно на продавачите.  

Противно на твърденията на процесуалния представител на ответника по жалбата, от съдържанието на посочения договор, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот – дворно място № 900, т.ІІ, н. д. № 710/ 03.VІІ.1958г., е видно, че наследодателите на жалбоподателите - Митко Стефанов Василев и Ганка Стефанова Демирева, освен право на ползване и суперфиция, са придобили и право на собственост върху идеална част от подробно описания поземлен имот на ул. К. Ганчев № 105 – дворно място, съставляващо към 1958г. имот пл. № 4092 в кв.27а по плана на гр. Стара Загора. Този извод следва без съмнение от обективираната в договора воля на страните по него и съвпадането на насрещните изявления, включващи като предмет на продажбата и съответно на покупката и 170/ 372.5  идеални части от земята /дворното място/. Придобитото от Митко Василев и Ганка Демирева право на собственост е отразено и в поименния стопански справочен регистър към плана от 1977г.

 

През 1972г. е била извършена делба на двуетажна жилищна сграда, построена въз основа отстъпеното право на строеж в южната част на имота. В дял на наследниците на Ганка Демирева /починала през 1969г./ - Петко Демирев и жалбоподателите С.П.С. и М.П.П., е предоставен първия етаж на построената сграда в югоизточната част на дворното място, цялото с площ от 372 кв.м, съставляващо пл. № 1989, кв.27 по плана на гр. Стара Загора, а на Митко Стефанов Василев и съпругата му Донка Драгиева Василева - родители на жалбоподателката С.М.Д., е предоставен втория етаж от жилищната сграда, с изрично посочени помещения и общи части от сградата.

 

Съгласно дворищната регулация, одобрена със Заповед № 68 от 17.02.1959г. /л.110 и л.112 по делото/, имот пл. № 4092 /с графично определена площ 372 кв.м/, е регулиран като парцел VІІІ - 4092, кв.27а по плана на гр. Стара Загора. Със заповед № 1796 от 02.07.1964г. е одобрен План за регулация, според който имот пл. № 1989 /372 кв.м/, съответстващ на имот № 4092, е образуван в УПИ ІV-1989 също с площ 372 кв.м. В плановете от 1958г. и 1964г. е отразено застрояването в североизточната част на имота, така както то се описва и в нотариалния акт от 1958г.

 

Със Заповед № 1875/ 14.09.1977г. е направено изменение на ПР, което изменение предвижда отпадането на парцел ІV - 1989, като в южната част на кв.27а се образува парцел за „Комплексно жилищно строителство”, съгласно представената по делото извадка от плана - л.33. За реализиране предвижданията на този план през 1977г. е наредено отчуждително производство.

 

С нареждане № 347 от 06.10.1977г. на Председателя на ГНС - Стара Загора, на основание чл.97 във вр. с чл.63 от ЗТСУ (отм.) и писмо № 3529/ 26.09.1977г. на СД „Изграждане на населените места” /л.31 и л.32 по делото/, е открито производство за отчуждаване на имоти, вкл. и на имот пл. №1989, кв.27, парцел І по регулационния и застроителния план на гр. Стара Загора, отредени за комплексно жилищно строителство.  

Със съобщения от 06.10.1977г. до Руска Димова Костадинова, Светла Костадинова Лекова, Виолета и Милуш Милушеви, се съобщава за открито производство по отчуждаването на имот с пл. № 1989, кв. 27 по плана гр. Стара Загора, за строителството на жилищен блок л.28 – л.30/. През месец октомври 1977г. посочените лица са подали декларации по образец и са заявили жилищните си нужди.

 

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № СД - 4 от 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС -  гр. Стара Загора, на основание чл.95 и чл.98 от Закона за териториално и селищно устройство /отм./ и Протокол № 4/ 05.01.1978г. на Комисията по чл.265 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /отм./, е разпоредено отчуждаване за „държавно жилищно строителство” на имот на ул.”К. Ганчев” № 101 с пл.№ 1989 кв.27 по плана на гр. Стара Загора, собственост на лицата Виолета Димова Милушева и Милуш Александров Милушев - за 232.50/ 372 ид. части кв.м; Руска Димова Костадинова – за 93/ 372 ид. части кв.м и Светла Костадинова Лекова – за 46,50/ 372 ид. части кв. м. Дворното място и находящите се в него постройки и подобрения са оценени в общ размер на 16 539.70лв. От оценката е видно, че предмет на оценяване са били цялото дворното място от 372 кв.м;  масивна жилищна сграда с частични стоманобетонни елементи, строена 1938г.; два паянтови навеса, както и вещи, насаждения и подобрения в имота. На Виолета Димова Милушева и Милуш Александров Милушев, на Руска Димова Костадинова и на Светла Костадинова Лекова, е определено имотно обезщетение – жилища.

 

С Допълнителни заповеди - № СД - 340/ 26.04.1978г., № СД-363/26.04.1978г. и № СД-359 /26.04.1978г. на Председателя на ГОНС – гр. Стара Загора, издадени на основание чл.100 от ЗТСУ, влязла в сила Заповед за отчуждаване и обезщетяване  № 4 от 05.01.1978г. и извършен избор по чл.99 от ЗТСУ, са определени обезщетенията на собствениците на отчуждения имот пл. № 1989, кв. 27, от които е извършено отчуждаването - Виолета Димова Милушева и Милуш Александров Милушев, Руска Димова Костадинова и Светла Костадинова Лекова, с посочените в заповедите жилищни имоти в жилищен блок № 2, кв.27  (л.46 – л.48 по делото). 

 

За отчуждения имот пл.№ 1989, кв. 27 по плана на гр. Стара Загора, включващ дворно място от 372кв.м, жилищна сграда и два навеса, е съставен Акт за държавна собственост № 6462/ 25.V.1978г. /л.12 по делото/, в който като основание за одържавяване на имота е посочена Заповед № 4 /05.01.1978г. на Председателя на ГОНС – Стара Загора и чл.95 и чл.98 от ЗУТ.

 

Както в оспорената заповед и оценката към нея, така и в изготвения Списък за реда по който ще се проведе конкретното обезщетение на собствениците и в Допълнителните заповеди по чл.100 от ЗТСУ, наследодателите на жалбоподателите не са посочени като собственици на отчуждавания имот. Те не са отразени и като бивши собственици на отчуждения /одържавения/ имот в АДС № 6264/ 1978г.

 

Със Заповед № 479 от 30.03.1993г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.4 от Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ, ЗС и заявление - декларация от Руска Димова Костадинова, е разпоредено отписване от АДС № 6462 от 25.05.1978г. и възстановяване собствеността на недвижим имот -  1/4  идеална част от масивна жилищна сграда от 645 куб.м и 93/197 (стар 93/372) от имот пл. № 1244, кв.27 по плана на града. Със Заповед № 172 от 25.02.2002г. и със Заповед № 969 от 22.10.2004г. на Областния управител на област Стара Загора /л.54 и л.60/, по искане на Община Стара Загора и на основание §7, ал.1 т.3 от ПЗР на ЗМСМА, е разпоредено отписване от актовите книги за държавна собственост на 104/372 кв.м ид. части и ¾ ид. част от жилищната сграда и съотв. 165/ 372 кв.м ид. части от дворното място, което е било актувано с АДС № 6462 от 25.05.1978г.

 

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката по издаване на Заповед № СД - 4 от 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС - гр. Стара Загора; нотариален акт № 900, т.ІІ, н. д. № 710/ 03.VІІ.1958г., извадки от устройствени планове, Акт за държавна собственост № 6462 от 25.05.1978г., Актове за частна общинска собственост, заповеди за отписване от актовите книги за държавна/ общинска собственост и др.

 

Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като обективно, добросъвестно и компетентно. Въз основа на направени проучвания за извършените през годините регулационни изменения по одобрените устройствени планове, експертът е дал заключение че имотът -  предмет на нотариален акт № 900, т.ІІ, н.д. № 710/ 03.07.1958г. – дворно място, съставляващо 170/372 ид. части от имот пл. №4092, целият с площ от 372кв.м, кв. 27а по регулационния план на гр. Стара Загора, е включен в имот пл. № 1989, кв.27 по плана на града, действащ към 05.01.1978г., площта на който имот е включена в парцел за „Комплексно жилищно строителство” /по плана, одобрен със Заповед № 1875/14.09.1977г./ и е предмет на отчуждителна Заповед № СД – 4 от 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС – гр. Стара Загора. Наличието на известни разлики в площите вещото лице сочи като следствие от липсата на числов модел на плана за регулация и определянето на площите на имотите по графичен начин. Според експертното заключение и уточняващите отговори на вещото лице, дадени при изслушването на експертизата в съдебно заседание, обект на отчуждителна процедура с оспорената по делото Заповед № СД – 4 от 05.01.1978г. е имот пл. № 1989, кв.27, който включва и закупените от праводателите на жалбоподателите по делото идеални части от този имот /по предходен план с пл. № 4092, кв.27а/, като  закупената с нотариален акт № 900 от 03.07.1958г. идеална част от имота, ползването на която териториално е съсредоточено в южната му част с площ от 170 кв.м, по сега действащия ПУП на град Стара Загора, е урегулирана в УПИ ІІІ-1245, кв.27, актувана с Акт за частна общинска собственост № 03944 от 18.11.2004г. Вещото лице сочи, че вписаната в АДС № 6462/1978г. като отчуждена /одържавена/ площ на имота /372 кв.м/, е поправена на 182кв.м, като произхода на поправката и лицето което я е направило, не могат да бъдат изяснени.

 

   Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на обжалваната заповед в оспорената й част, досежно наличието на основания за обявяване й за нищожна, намира за установено следното:

 

По допустимостта на жалбата:  

 

С подадената от С.М.Д., М.П.П. и С.П.С. жалба, се оспорва Заповед № СД - 4 от 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС -  гр. Стара Загора, в частта й, с която на основание чл.95 и чл.98 от ЗТСУ /отм./ и Протокол № 4/ 05.01.1978г. на Комисията по чл.265 от  ППЗТСУ /отм./, са отчуждени 170/ 372кв.м ид. части от дворно място, съставляващо имот с пл. № 1989, кв.27 по плана на гр.Стара Загора, придобито от техните наследодатели - Митко Стефанов Василев и Ганка Стефанова Демирева, съгласно нотариален акт № 900 от 03.07.1958г, т.ІІ, н.д. № 710 / 1958г. Заповедта е издадена въз основа на развило се административно по своя характер производство, каквото по своята правна същност представлява производството по принудително отчуждаване на недвижими имоти по реда на чл.63 и сл. от ЗТСУ /отм./. Заповедта обективира волеизявление на орган на власт, при упражняване на властнически административни правомощия, като правните последици на заповедта се свързват с едностранно наложена спрямо собствениците на имота - предмет на отчуждаване, промяна, изразяваща се в прекратяване на правото им на собственост върху този имот и възникване право на собственост върху него в полза на Държавата. С оглед съдържанието и характера на обективираното в Заповед № СД - 4 от 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС -  гр. Стара Загора волеизявление и на произтичащите правни последици, заповедта представлява индивидуален административен акт както по см. на чл.2 от ЗАП /отм., ДВ бр.90/ 1979г./, така и по см. на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. 

 

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на жалбата, поради липса на активна процесуална легитимация на оспорващите. Това възражение е основано от една страна на твърдението, че жалбоподателите, респ. техните наследодатели, не са били собственици на част от недвижимия имот – дворно място, съставляващо имот пл.№ 1989, кв.27 по плана на гр. Стара Загора – предмет на отчуждителната процедура и съответно не са адресати на Заповед № СД – 4 от 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС – гр. Стара Загора, с която това дворно място е било отчуждено, а от друга -  че спорът относно евентуалното неправомерно завземане на собствения на праводателите на оспорващите недвижим имот, е следвало да бъде предявен по друг процесуален ред. На първо място, както беше посочено по-горе, противно на твърденията на ответника, от договора, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот – дворно място № 900 от 03.07.1958г., т.ІІ, нот. дело № 710/1958г., е видно, че наследодателите на жалбоподателите - Митко Стефанов Василев и Ганка Стефанова Демирева, освен право на ползване и суперфиция, са придобили и право на собственост върху 170/ 372.5 идеални части от подробно описания поземлен имот на ул. К. Ганчев №105 – дворно място, съставляващо към 1958г. имот пл. № 4092 в кв.27а по плана на гр. Стара Загора. Този извод следва без съмнение от обективираната в договора воля на страните по него и съвпадането на насрещните изявления, включващи като предмет на продажбата и съответно на покупката и посочената идеална част от земята /дворното място/. Посочено е, че Димо Демирев Димов, София И. Димова, Костадин Тачев Костадинов, Руска Димова Костадинова, Милуш Александров Милушев и Виолета Димова Милушева, в качеството им на продавачи, продават на Митко Стефанов Василев и Ганка Стефанова Демирева, в качеството на купувачи, „недвижим имот и права върху него”: идеална част 170/372.5 от дворното място от 372,5 кв.м в гр. Стара Загора, ул. ”Кольо Ганчев” № 105, с пл. № 4092, кв.27а по плана на града, с посочени граници на цялото място и на южната част от него, върху която част е предвидено да се осъществи ползването и е учредена суперфиция. Изрично в пункт І от договора е отразено, че „гореказаните идеални части и право на ползване и суперфиция” се продават срещу цена от 10000лв, напълно платена на продавачите и при посочените условия, а в пункт ІІ  - че купувачите /Митко Стефанов Василев и Ганка Стефанова Демирева/ купуват „гореказаните идеални части и права” при казаните условия и цена, която изплатили напълно на продавачите.

         От съдържанието на Заповед № СД – 4 от 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС – гр. Стара Загора е видно, че разпореждането за отчуждаване е отнесено към имот пл. №1989, кв.27 по плана на гр. Стара Загора, в неговата цялост; цялата площ на имота е била оценена, а впоследствие и актувана като държавна собственост с АДС № 6462/ 25.05.1978г.  Като основание за одържавяването и съотв. за съставянето на АДС № 6462/ 25.05.1978г. е посочена Заповед № СД – 4 от 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС – Стара Загора, а актуваният като държавна собственост имот в резултат на проведената отчуждителна процедура е описан като „имот с пл. №1989, кв.27 – дворно място с площ от 372 кв.м, масивна жилищна сграда и два паянтови навеса”. Не следва извод, че е отчуждена само част, а не целия недвижим имот, поради наличието на поправка в АДС относно площта на актувания имот /от 372 кв.м е поправено ръкописно на 182 кв.м/. Липсва надлежно отбелязване на коя дата и от кое длъжностно лице е направена поправката в АДС № 6462/ 25.05.1978г. и въз основа на какъв документ, поради което извършената корекция на площта на актуваното като държавна собственост дворно място, като направена не по установения в закона ред, не удостоверява с присъщата на АДС като официален свидетелстващ документ обвързваща материална  доказателствена сила, че отчужденият със Заповед № СД – 4 от 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС – гр. Стара Загора и съответно одържавен  имот, е с площ от 182кв.м, а не с площ от 372 кв.м /както е посочено в отчуждителната заповед/. Не се установяват юридически факти, настъпили след издаването на Заповед № СД-4/ 05.01.1978г., които да съставляват основание да се приеме, че разпоредените с нея последици се отнасят само до част от имот  с пл. №1989, кв.27 по плана на гр. Стара Загора, с площ от 182 кв.м. А и заключението на изпълнената по делото СТЕ е, че предмет на отчуждаване с оспорената Заповед № СД – 4/ 05.01.1978г. е целият имот пл. №1989, кв.27, включващ и частта от имот пл. № 4092, целият с площ 372кв.м, кв. 27а по предходен регулационен план на гр. Стара Загора, придобита от Митко Стефанов Василев и Ганка Стефанова Демирева с нотариален акт за покупко-продажба № 900/ 1958г.

 

Ето защо съдът приема за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на жалбата, поради липса на активна процесуална легитимация на оспорващите. Очевидно е, че отчуждителното производство е засегнало правата на жалбоподателите съотв. на техните наследодатели -  съгласно обективираните в нотариален акт № 900/  03.07.1958г. за покупко-продажба на недвижим имот – дворно място,  волеизявления,  праводателите на С.М.Д., М.П.П. и С.П.С., са придобили не само ограничени вещни права /ползване и суперфиция/, но и право на собственост върху  170/372.5 ид. части от дворно място с площ от 372,5 кв.м, съставляващо имот с пл. № 4092, кв.27а по плана на града, който имот според заключението на СТЕ, е включен в имот пл. № 1989, кв.27 по плана на града - обект на отчуждаване със Заповед № СД – 4 от 05.01.1978г.

 

По аргумент от разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 5 от 20.07. 2010г. по т.д № 2/ 2010г., действителният собственик на отчуждавания имот, който не е посочен в заповедта за отчуждаване, е активно легитимиран да обжалва заповедта. Независимо, че действителният собственик на имота не посочен като адресат на акта за отчуждаване поради незаконосъобразно протичане на административното производство, за него е налице пряк и личен интерес от оспорването, тъй като процесуална предпоставка за придобиване на качеството "страна" или "заинтересована страна", е съществуването на обективен и законен интерес. Тази процесуална предпоставка за непосочените в заповедта за отчуждаване собственици на отчуждаваните имоти е налице, защото заповедта  създава права за другиго, което обстоятелство уврежда собствениците на имотите поради нарушаване на закона от административния орган при издаване на акта. В случая жалбоподателите М.П.П. и С.П.С. /като наследници на Ганка Стефанова Демирева, починала през 1969г./ и Митко Стефанов Василев – наследодател на жалбоподателката С.М.Д., е следвало да бъдат конституирани и да участват като страни в проведеното отчуждително производство. Като притежаващи общо 170/ 372 кв.м. идеални части от имота -  предмет на отчуждаване и респ. съсобственици на разпоредения за отчуждаване недвижим имот – дворно място, съставляващо имот пл. № 1989, кв.27 по плана на гр. Стара Загора, с площ от 372 кв.м, заедно с Руска Димова Костадинова, Светла Костадинова Лекова и Виолета и Милуш Милушеви, са имали законен интерес да придобият качеството на страни в отчуждителното административно производство. Съответно тези лица обективно са и адресати на Заповед № СД–4/ 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС – гр. Стара Загора, с която заповед притежаваният от тях имот е отчужден, независимо от липсата на изричното им посочване като лица, от които се извършва отчуждаването. Това обуславя извод за наличието на непосредствен, пряк и личен правен интерес за М.П.П. и С.П. Стойно за оспорването на Заповед № СД – 4 от 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС – гр. Стара Загора. Такъв правен интерес е налице и за С.М.Д., като наследник на Митко Стефанов Василев, доколкото съдебно предявеното оспорване с искане за прогласяване нищожността на Заповед № СД – 4 от 05.01.1978г., се свързва със защита на материални имуществени права в обема на притежаваните от наследодателя й права върху поземления имот към момента на издаването на Заповед № СД – 4 от 05.01.1978г. за отчуждаването на имота.  

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013г. по т.д. № 1/ 2012г. на ВАС, при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност, правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата. При прилагането на това разрешение съдът приема, че за жалбоподателите С.М.Д., М.П.П. и С.П.С., като наследници на Митко Стефанов Василев съотв. на Ганка Стефанова Демирева т.е на лицата, придобили съгласно нотариален акт № 900/ 03.07.1958г. собствеността върху 170/ 372 ид. части от имот пл. №4092, кв. 27а по регулационния план на гр. Стара Загора, който имот според заключението на СТЕ е включен в имот пл. № 1989, кв.27 по плана на града - обект на отчуждаване със Заповед № СД – 4 от 05.01.1978г., към момента на подаване на жалбата е налице правен интерес от оспорването на заповедта с искане за обявяване на нищожността й в частта, с която е отчуждена частта от имот пл. № 1989, кв.27, придобит от техните наследодатели и респ. праводатели. Противно на твърденията на ответника, нормативната регламентация по чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ съотв. по чл. 3, ал.1 от ЗОСОИ, не изключва нито правния интерес, нито правото на материално легитимираните лица да обжалват с искане за прогласяване нищожността на Заповед № СД – 4 от 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС – Стара Загора в оспорената й част .   

Сезиращата съда жалба е с искане за прогласяване нищожността на Заповед № СД - 4 от 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС -  гр. Стара Загора в оспорената й част, което искане не е обвързано със срок /чл.149, ал.5 от АПК/.

 

С оглед на изложеното оспорването на Заповед № СД - 4 от 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС - гр. Стара Загора с искане за прогласяване на нищожността й в частта, с която е разпоредено отчуждаване на 170/ 372 кв.м идеални части от имот пл. № 1989, кв.27а по плана гр. Стара Загора, като направено от активно легитимирани лица с правен интерес, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност и необусловено от предвиден в закона преклузивен срок за подаване на жалбата, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

В производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание /т. е при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи.  Доколкото направеното с жалбата искане е за прогласяване нищожността на Заповед № СД - 4 от 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС - гр. Стара Загора в оспорената й част, при осъществяването на съдебния контрол, следва единствено да бъде преценявано дали е налице някой от посочените по - горе съществени пороци.

 

Съгласно практиката на Върховния съд на РБългария, заповедите по чл. 98 и чл. 100 от ЗТСУ /отм./ са нищожни, когато не са издадени от органа, посочен в чл. 95 от ЗТСУ, когато излизат извън компетентността на този орган или когато заповедта е издадена повторно за същия случай, без първоначално издадената заповед да е отменена по съответния ред. /ТР № 51 от 07.06.1983г. по гр. д. № 38/1983 г., ОСГК /.  

 

Оспорената Заповед № СД - 4 от 05.01.1978г. е издадена от Председателя на Градския общински народен съвет - Стара Загора, на основание чл.95 и чл.98 от ЗТСУ /отм./. Съгласно разпоредбата на чл.95 от ЗТСУ /отм./, в действалата към 05.01.1978г. редакция /ДВ, бр.102 от 1977г. в сила от 01.01.1978г/, недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на градския народен съвет, при който е създаден Съвет по архитектура и благоустройство. По силата на чл.8, ал.1 от ППЗТСУ /ред. ДВ бр.62 /1973г./, се създават Съвети по архитектура и благоустройство към всички окръжни народни съвети и при градските народни съвети на окръжните градове /вкл. гр. Стара Загора/, като помощни държавно-обществени органи по изпълнение на задачите, свързани с устройството на съответните територии и на населените места. Не е спорно, че към датата на издаване на оспорената заповед, към Старозагорския градски народен съвет е бил създаден Съвет по архитектура и благоустройство, като обстоятелство, относимо към компетентността на Председателя на ИК на ГОНС - Стара Загора за упражняване на правомощието по чл.95 от ЗТСУ /отм./. Следователно Заповед № СД - 4 от 05.01.1978г., с която на основание чл.95 и чл.98 от ЗТСУ /отм./ и Протокол № 4/05.01.1978г. на комисията по чл.265 от ППЗТСУ /отм./, е разпоредено отчуждаване за мероприятие на държавата на поземлен имот в гр. Стара Загора, е издадена от материално и териториално компетентен административен орган -Председателя на ГОНС - гр. Стара Загора. С оглед на което съдът приема, че при постановяването на  Заповед № СД – 4 от 05.01.1978г. не са допуснати нарушения на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност.

 

Като критерий за нищожност на акта може да се приеме засягане на установената от закона форма, когато нарушението е толкова съществено, че може да се приравни на липса на акт – т.е в хипотезата на липса на обективирано по надлежния начин и в предвидената от закона форма волеизявление; пълна липса на мотиви /фактически и правни основания/ в акта или в преписката по неговото издаване или липса на съществени реквизити, имащи за последица невъзможност да се установи органът – издател на акта или неговия адресат, съдържанието на волеизявлението и на правните му последици. Съдът приема, че оспорената Заповед № СД – 4 от 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС – гр. Стара Загора, е постановена при спазване на съществените изисквания за форма и съдържание на акта. Съгласно разпоредбата на чл.98 ал.1 от ЗТСУ /ред ДВ бр.102/ 1077г./, със заповедта за отчуждаване се определят оценката на имота /т.1/, начинът по който собственикът се обезщетява /т.2./; недвижимият имот, включително правото на строеж, което се отстъпва в обезщетение и неговата оценка - в случай, че се отнася за обект в построена по - рано сграда или друг наличен обект /т.3/; видът, общата характеристика и броят на жилищата и други обекти, които трябва да бъдат отстъпени като обезщетение в новопостроена или новострояща се сграда /т.4/; разликата или част от нея между стойността на отчуждения имот и тази на наличния жилищен имот, отстъпван като обезщетение, от заплащането на която правоимащия се освобождава, когато са налице условията за прилагане на чл.90 /т.5/. В случая обжалваната Заповед № СД - 4/ 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС – гр. Стара Загора съдържа ясно и безпротиворечиво изявление за отчуждаване за предвидено с устройствен план мероприятие на държавата - „държавно жилищно строителство”, спрямо имот, конкретизиран и индивидуализиран посредством посочване на административния му адрес и местонахождение по действащия регулационен план на града. В заповедта се съдържа и оценка на отчуждавания имот, като е посочен и начинът на обезщетяване на лицата, от които се отчуждава имота. Следователно заповедта има нормативно изискуемото се съдържание за да произведе правно действие и не е нищожен административен акт поради порок във формата. Видът, характеристиките и броя на жилищата, отстъпени в обезщетение на лицата, посочени в оспорената заповед като правоимащи да получат обезщетение за отчуждавания имот, са уточнени в Допълнителни заповеди по чл.100 от ЗТСУ /отм./ - № СД-340/ 26.04.1978г., № СД-363/26.04.1978г. и № СД-359 /26.04.1978г. на Председателя на ГОНС – гр. Стара Загора. Инвокираните от жалбоподателя пороци, свързани с непосочването на Митко Стефанов Василев и наследниците на Ганка Стефанова Демирева - Петко Стефанов Демирев, М.П.П. и С.П.С., като лица, чиято собственост се отчуждава със Заповед № СД - 4/ 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС – гр. Стара Загора и съответно непосочването на определено им обезщетение за отчуждаваното дворно място – тяхна собственост, действително представлява нарушение на изискванията по чл.98 от ЗТСУ (отм.) относно необходимото съдържание на заповедта за отчуждаване. Но тези нарушения могат да обосноват единствено и само незаконосъобразност на обжалвания акт, но не го опорочават до степен на нищожност.

 

Както беше посочено, материалната незаконосъобразност на административния акт би била основание за прогласяване на нищожността му само в хипотезата на издаването на акт лишен  изцяло от законова опора, без каквото и да е било нормативно основание или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи, каквито нарушения в настоящия случай не са налице. Разпореденото със Заповед № СД - 4/ 05.01.1978г. на основание чл.95 от ЗТСУ /отм./ отчуждаване, се свързва с предвиждането на имота за държавно жилищно строителство, обуславящо нуждата от отчуждаване. Съгласно заключението на изпълнената съдебно-техническа експертиза, поземлен имот с площ от 372кв.м, съставляващ имот пл. № 1989, кв.27 по действащия към датата на постановяване на отчуждителната заповед план, одобрен със Заповед № 1875/ 14.09.1977г., е включен в парцел за „Комплексно жилищно строителство”. Именно за реализиране предвижданията на този план е наредено през 1977г. отчуждителното производство и е издадена оспорената заповед за отчуждаването на имота. Ето защо обжалваният акт не е лишен нито от законово основание, нито е постановен при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в приложената правна норма.

 

Основният довод на жалбоподателите, обуславящ твърдението им, че заповедта в оспорената й част е нищожна, се основава на факта, че те /респ. техните наследодатели/, не са конституирани като страни и не са участвали в отчуждителното производство и съотв. не са получавали обезщетение за отчуждения имот. Действително, и към 05.01.1978г. правото на частна собственост е конституционно защитено. Съответно правото на справедливо обезщетение на собственика на отчуждения за обществено мероприятие имот, е било закрепено в чл.10, изр. пето от Конституцията на НРБ (отм.) и в чл. 75 от ЗТСУ (отм.). Безспорно е, че част от съсобствениците на отчуждения с оспорената Заповед № СД - 4/ 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС – гр. Стара Загора имот пл. №1989, кв.27 /стар пл. №4092, кв. 27а/ - жалбоподателите М.П. и С.С. и техния баща  Петко Демирев /правоприемници на починалата през 1969г. Ганка Стефанова Демирева/, както и праводателят на жалбоподателката С.Д. - Митко Стефанов Василев,  не са посочени като лица, чиято собственост се отчуждава със заповедта и съответно не се установява да са получили обезщетение за отчуждения и съответно придобит от държавата поземлен имот.  Само по себе си обаче това обстоятелство не обуславя извод за невалидност на заповедта за отчуждаване. Отчуждаването със заповед по чл.95 от ЗТСУ /отм/ е оригинерен, а не деривативен способ за придобиване на собственост. При отчуждаването на това основание държавата придобива собствеността върху отчуждените имоти по силата на самата заповед за отчуждаване, без оглед на това кой е бил предишния собственик на отчуждения имот и платено ли е на същия обезщетение за този имот. Посочването в заповедта за отчуждаване като правоимащо да получи обезщетението лице, което не е действителен собственик на имота към момента на отчуждаването, както и невключване на действителния собственик в този акт, не са пороци на административния акт, които да водят до неговата нищожност. В този смисъл, изрично с ТР № 39 от 12.08.1987г. по гр.д. № 11 /1987г. на ОСГК на ВС е прието, че извън хипотезите, посочени в ТР № 51/07.VІ.1983г. по гр. д. № 38/1983г., когато заповедите по чл.95 и чл.100 са нищожни /като издадени не от органа по чл.95 от ЗТСУ, когато излизат извън компетентността на този орган и когато заповедта е издадена повторно за същия случай без първоначално издадената да е отменена/, заповедите за отчуждаване не са нищожни поради допуснати при издаването им нарушения от процесуално и материалноправно естество. Подобни нарушения биха довели до неправилно постановена или незаконосъобразна заповед, но не обуславят нейната нищожност. Несъмнено посочването в акта за отчуждаване на действителния собственик на отчуждавания имот гарантира спазването на прогласения принцип на истинност при издаването на административните актове. Но погрешното посочване на собственика на отчуждавания имот респ. непосочването на имената на всички съсобственици на отчуждавания имот, не следва да се приравнява на липса на волеизявление на административния орган за отчуждаването на имота. Липсата на надлежен адресат на акта в осъществената административна процедура по ЗТСУ /отм./ няма да доведе до отпадане на държавната нужда, за която е отчужден недвижимият имот - частна собственост и съотв. не е пречка правото на собственост в резултат на отчуждителното производство да премине върху държавата, респ. общината. Предоставянето или заплащането на обезщетението на бившите собственици е от значение само за заемането на имотите /чл. 105, ал. 1 ЗТСУ - отм./ и за евентуалната възможност да се иска отмяна на отчуждаването при неплащане на това обезщетение /чл. 109, ал.1 от ЗТСУ отм. и 270, ал. 1 ППЗТСУ отм./, но не се отразява на валидността и правното действие на отчуждаването. В същия смисъл освен ТР № 39 от 12.08.1987г. по гр. д. № 11 /1987г. на ОСГК на ВС, е и ТР № 5 /20.07.2010г. по т.д. № 2/ 2010г. на ВАС, разрешението по което е приложимо и по отношение на  обстоятелства, като разглежданите в случая. Ето защо допуснатото нарушение на приложимия закон при издаването на Заповед № СД - 4/ 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС – гр. Стара Загора не представлява порок, имащ за последица недействителност на акта.

 

Нарушенията на административно - производствените правила, дори и да са от категорията на съществените такива, не могат да опорочат оспорения акт до степен на нищожност. Ето защо неучастието на всички собственици на имота в проведеното административно производство по неговото отчуждаване, макар и представляващо нарушение на законово регламентирана процедурата, не може да обуслови извод за нищожност на заповедта за отчуждаване по отношение на неучаствалите като страни в производството собственици на отчуждения имот.  

 

            Собствениците, респ. техните наследници, по отношение на чиито имоти е проведено отчуждително производство и не е било заплатено обезщетение за отчуждения имот, могат да упражнят някоя от възможностите, регламентирани в § 9 от ПЗР от ЗУТ,  ако са налице предвидените в тази норма условия.

 

С оглед на изложеното съдът намира, че Заповед № СД – 4 от 05.01.1978г., издадена от Председателя на ГОНС – гр. Стара Загора, е валиден административен акт, поради което оспорването с искане за прогласяването й за нищожна в обжалваната част, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

 Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК във вр. с разрешението, дадено с ТР № 3/ 13.05.2010г. по т. дело № 5/2009 г. на ВАС, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и защита, следва да бъде уважено, като жалбоподателите С.Д., М.П. и С.С. бъдат осъдени да заплатят на Община Стара Загора общо сумата от 300лв.

               Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

      ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.Д. ***; М.П.П. *** и С.П.С. ***, подадена чрез пълномощника им адв. Г.К. *** и направеното с жалбата искане за обявяване нищожността на Заповед № СД - 4 от 05.01.1978г. на Председателя на ГОНС - гр. Стара Загора, в частта й, с която на основание чл.95 и чл.98 от ЗТСУ /отм./ и Протокол № 4/ 05.01.1978г. на Комисията по чл.265 от ППЗТСУ /отм./, са отчуждени 170/372 кв.м ид. части от дворно място, съставляващо имот с пл. № 1989, кв.27 по действащия към 1978г. план на гр. Стара Загора, като неоснователна.  

            ОСЪЖДА С.М.Д. ***, ЕГН **********; М.П.П. ***, ЕГН ********** и С.П.С. ***, ЕГН **********,*** общо сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: