Р Е Ш Е Н И Е

№191 20.06.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета год., в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №301 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата.

Производството е образувано по жалба на М.М.М. срещу Заповед №16-1228-000581/13.06.2016 г. на Началник група при ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция” за налагане на принудителна административна мярка "изземване на СУМПС", с правно основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна. Изложени са съображения, че е допусната грешка от административният орган, тъй като с посочените в заповедта наказателни постановления не са изчерпани контролните му точки и поради това не му е възникнало задължението по чл157, ал.4 от ЗДвП. През 1999 год. е преминал успешно курс и е положил изпити в Република Германия, получил е и съответното удостоверение, което според него не може да бъде предмет на изземване по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП. Според изложеното в жалбата, точковите системи в България и Германия са различни, като при придобиването на свидетелството през 1999 год. в Германия е получил повече от 39 точки, както и че докато в Германия отнемането на точки представлява наказание, то същото отнемане в България не е административно наказание. Оспорва изчерпването на контролните му точки, а издадените три наказателни постановления през 2011 год. не са му били връчвани никога. Моли съдът оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъоразна

Ответната страна, редовно призована, не се явява и не се представлява и не изразява становище по депозираната жалба.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административното производство е започнало по инициатива на административния орган. При осъществяване на проверка относно влезли в законна сила наказателни постановления с наложени санкции и отнети в съответствие с тях контролни точки, административният орган е установил, че на М. са отнети всички 39 контролни точки с четири бр. наказателни постановления /посочени в приложената справка за нарушител от региона и в заповедта на административният орган/. След като е установил тези обстоятелства, административният орган в лицето на Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е издал обжалваната заповед, с която е наложена ПАМ - изземване на СУМПС на водача М.М.. Заповедта е връчена лично на жалбоподателят М.М.М. на 23.06.2016 год.

Жалбата е подадена на 06.07.2016 год., в предвидения от закона срок, от лице имащо правен интерес и срещу административен акт подлежащ на съдебен контрол. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения.

Предмет на делото е индивидуален административен акт - принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДП. Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно заповед №8121з-48/16.01.2015 год. на Министъра на вътрешните работи и Заповед №349з-275/29.01.2015 год. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора, приложени към административната преписка /л. 44 и 29/.

Заповедта съдържа всички необходими реквизити заложени в изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.

Разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДП е императивна, че принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се налага на водач, който не е изпълнил задължението си да върне сам СУМПС, след като са отнети всичките му контролни точки. При тази законова уредба, съдът намира, че административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за издаването на ПАМ, административният орган дори не е длъжен да излага допълнителни мотиви към акта си.

В заповедта е изрично посочено като правно основание за издаването й разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП, както и неизпълнение на задължението на М. по чл.157, ал.4 от ЗДвП да предаде доброволно свидетелството си за управление на МПС, поради изчерпване на контролните точки. В този смисъл в обжалваният административен акт са посочени относимите законови разпоредби за издаването му.

Основен въпрос за законосъобразността на обжалваната заповед е дали наказателните постановления, въз основа на които е прието, че на М. са отнети всички контролни точки са влезли в сила. С административната преписка бяха представени всичките 5 бр. наказателни постановления. Видно от приложената по делото справка за нарушител - водач са влезли в сила както следва: НП №189 год., издадено от Началника на РПУ – Димитровград /л.18/ на 15.02.2011 год. и влязло в сила на 07.08.2013 год. – отнети 3 контролни точки; НП №751 год., издадено от Началника на сектор „ПП” при ОДМВР – Кърджали /л.22/ на 16.02.2011 год. и влязло в сила на 08.04.2014 год. - отнети 6 контролни точки; НП №3446 год., издадено от Началника на сектор „ПП” при ОДМВР – Пловдив /л.58/ на 25.03.2011 год. и влязло в сила на 17.04.2013 год. - отнети 14 контролни точки, НП №2003/12 год., издадено от Началника на сектор „ПП” при ОДМВР – Пловдив /л.14/ на 21.03.2012 год. и влязло в сила на 07.08.2013 год. - отнети 22 контролни точки. В заключение може да се обобщи, че въз основа на горепосочените наказателни постановления на водача М. са отнети общо 45 контролни точки.

Определянето на първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, са уредени с приетата Наредба №І-з2539/17.12.2012 год. на Министъра на вътрешните работи, в сила от 04.02.2013 год., като съгласно §3 от ПЗР на наредбата, броят на отнетите контролни точки до влизане в сила на тази наредба се запазва. Което означава, че към 04.02.2013 год. на жалбоподателят в резултат на влезлите в сила пет наказателни постановления са отнети 45 контролни точки и същият е загубил правоспособността си. От представените по преписката писмени доказателства, е видно, още на 07.08.2012 год. с влизането в сила на наказателните постановления на три от посочените в заповедта четири наказателни постановления, на жалбоподателят са отнети всички контролни точки и от този момент тече задължението да върне доброволно своето свидетелство за управление на МПС. Няма данни по делото, а и такива не се навеждат от М., че след 2012 год. същият е преминал курс за възстановяване на отнетите му контролни точки.

Съгласно чл.154, ал. 1 ГПК, вр. с чл.144 от АПК, в тежест на жалбоподателя е да установи и докаже твърдяната от него липса на материалноправните предпоставки за издаване на атакувания административен акт.

В хода на съдебното производство, бе постановено решение №753/27.04.2017 год. по АНД №1941/2017 год. на Районен съд Пловдив, влязло в законна сила на 18.05.2017 год., с което решение е отменено наказателно постановление №2003/12 от 21.03.2012 год. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – Пловдив. Така постановеното решение и с отмяната на обжалваното наказателно постановление, предполага и липсата на материално правните предпоставки за постановяване на оспорената заповед. Отменителното решение за отнетите 22 контролни точки, води до извода, че към датата на постановяване на заповедта, на жалбоподателят М. не са били отнети всички контролни точки. Действително решението за отмяната на наказателното постановление е постановено след издаването на оспореният индивидуален административен акт, но нормата на чл.142, ал.2 от АПК повелява съдът да се съобрази с настъпилите нови факти и да ги вземе в предвид при постановяването на съдебното решение, ако тези факти са настъпили преди приключването на устните състезания.

За пълнота на решението съдът намира, че следва да се изложи и следното:

Неоснователно е оплакването в жалбата, че издаденото в Германия свидетелство за управление на МПС, не може да бъде предмет на изземване от страна на българските контролни органи. За уеднаквяване на издадените свидетелства за управление на МПС, тяхната валидност, издаване, подмяна и изземване в рамките на Европейският съюз е приета Директива 2006/126/ЕО на европейския парламент и на съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства. Съгласно чл.2 от директивата, при спазване на принципа на териториално действие на наказателното и полицейското законодателство, държавата-членка по обичайно пребиваване може да прилага своята национална уредба относно ограничаване, временно отнемане, отнемане или анулиране на правото на управление на моторно превозно средство на притежател на свидетелство за управление, издадено от друга държава-членка, и при необходимост да замени свидетелството за управление с тази цел. Видно от изисканата справка за постоянния и настоящия адрес на жалбоподателят /стр. 39-41/, същият е декларирал като такива адреса си в гр. Стара Загора, ул. ”Димитър Подвързачов”№11, считано от 31.03.2009 год. Следователно както постоянното така и настоящето местожителство на М. е в Република България, гр. Стара Загора и като такова е приложима горецитираната разпоредба. Въз основа на нея, ответникът е приложил националното, българското законодателство относно отнемането на правото на управление на МПС на жалбоподателят М., който е притежател на свидетелство за управление, издадено в друга държава.членка – Германия. Безспорно е, че тази директива и транспонирана в българското законодателство /§35, т.3 от ДР на ЗИДЗДвП – ДВ бр.60/2012 год., в сила от 07.08.2012 год./.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна - издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, но е постановена в нарушение на материалноправните разпоредби на които се основава.

Жалбата се явява основателна и като такава, следва да бъде уважена, а оспореният административен акт отменен.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на М.М.М. *** Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №16-1228-000581/13.06.2016 год. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, като незаконосъобразна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: