Р Е Ш Е Н И Е

№3 25.01.2017г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На седемнадесети януари 2017г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: И.А.

ПРОКУРОР: РУМЕН АРАБАДЖИКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №302 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, образувано по исковата молба с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявена от М.П.И. ЕГН********** против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София към Министерство на правосъдието за осъждането й да заплати сумата от 12 960лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода от 07.09.2015г. до 27.11.2015г. в резултат на бездействие на администрацията към Ареста в гр. Хасково да му осигури достатъчно жилищна площ, санитарен възел течаща вода в килията, както и от неизпълнение на задължението за осигуряване на престой на открито.

В исковата молба се твърди, че в посочения период, администрацията, изпълняваща мярката за неотклонение „задържане под стража” не е изпълнила задълженията си по чл.3 ал.1 и ал.2 т.2 и т.3 във връзка с чл.43 ал.3, ал.4, чл. 86 ал.1 т.1 и чл.240 от ЗИНЗС. Развити са подробни правни съображения по същността на отговорността на ответника, чието реализиране се търси в настоящото производство.

В допълнителна искова молба /стр.30 по делото/, депозирана от процесуалния представител се твърди, че в посочения период, поради неизпълнение на задълженията по цитираните разпоредби е бил принуден да се въздържа от удовлетворяване на естествените си потребности или се е налагало да ползва кофа за тази цел. В ареста не са били осигурени и условия за хигиена на ръцете и краката, както и за къпане, като освен това е бил лишен и от възможността за престой на открито. В резултат е подложен на жестоко и нечовешко отношение, напълно несъответстващо на целите на задържането. Условията са били несъвместими с уважението на човешкото му достойнство. Начина и метода на изпълнение на мярката са го подлагали на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано с лишаването от свобода. Неимуществените вреди се изразяват във физически и емоционален дискомфорт, постоянен стрес, като е изживявал изключително тежко средата, унижаваща човешкото му достойнство. Бил е тревожен, подтиснат, чувствал се е отхвърлен, отчаян, изпитвал е мъка и тъга.

За установяване на вредоносните факти е поискано събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпита на един свидетел, с който е пребивавал в следствения арест в град Хасково. Претендират се и разноските по делото.

В отговора си ответника ГД „Изпълнение на наказанията” гр. София иска от съда да бъде отхвърлена изцяло предявената искова претенция като неоснователна и недоказана с доводи, че нормата на чл. 43 ал.3 от ЗИНЗС влиза в сила от 01.01.2019г. , а разпоредбата на чл.20 от ППЗИНЗС е с отложено действие по силата на §9 от ПЗР на ППЗИНЗС- три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от МС за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. При наличие на получено постановление за задържане на лице, съдебен акт с постановена МН „ЗС”, арестната администрация е длъжна да настани лицата, отчитайки нормативно установените ограничения /чл.246 ал.1 и чл.249 от ЗИНЗС/ но независимо от наличното съотношение на броя задържани лица и капацитета на ареста. Същата не може да откаже настаняването на лицата, позовавайки се на пренаселеност. Твърди се в отговора, че условията в арестите са следните: Килийните помещения са оборудвани с легла масичка табуретка, притока на светлина и въздух се осигуряват, чрез прозорец на буферен коридор и на вратите на килиите към арестния коридор. Въздуха се опреснява и чрез вентилационна система, осветлението е изкуствено, а отоплението от централно парно. Това е и работната среда на служителите в ареста. Задържаните лица, настанени в килия без санитарен възел ползват обща тоалетна, до която им се осигурява достъп по всяко време на денонощието. В ареста в Хасково килиите не разполагат със санитарен възел и течаща вода, поради което задържаните лица се извеждат задължително за сутрешен и вечерен тоалет ежедневно. Осигурява им се време за личен тоалет и измиване на приборите за хранене. Поддържането на хигиената в килиите е задължение на задържаните, които могат и сами да си закупуват хигиенизиращи материали, освен предоставените от администрацията такива. Къпането и прането е веднъж седмично, а през летния сезон – два пъти. В арест Хасково има обособено помещение за престой на открито, който се провежда по график.

Към отговора са приложени справка №2995/19.08.2016г. от арест Хасково, заедно с 9 бр. фактури, 2 броя протоколи за ДДД, извадки от дневен лист за престой на открито и справка от арест гр. Стара Загора. Приложена е и Заповед №Л-1785/05.05.2016г. на Главен директор ГД „ИН” София.

От съда се иска да отхвърли изцяло претенцията като присъди възнаграждение за юрисконсулт.

Окръжна прокуратура Стара Загора предлага на съда да отхвърли изцяло предявената искова претенция.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Ищеца е задържан в арест Хасково от 08.09.2015. до 04.12.2015г., където е настанен в килия №16 до 15.10.2015г., с размер от 7.83 кв.м., в която до 27.09.2015г са общо три лица, след което до 01.10.2015г. – две лица, до 06.10.2015г. отново три лица и до 14.10.2015г. отново две лица. В килията, освен задържаните има още четири легла, маса и табуретка, отопление от централно парно с радиатор, осветление от 2 броя луминисцентни лампи и една обикновена крушка, прозорец на вратата към вътрешния коридор с предпазна решетка.

На 16.10.2015г. е приведен в килия №2 с площ от 11.6кв.м., в която има четири легла, маса и табуретка, същия брой осветителни тела, и прозорец към вътрешния коридор с предпазна решетка. Броя на задържаните е бил между две и три, както следва: от 16.10.2015г. до 30.10.2015г. – трима, от 31.10.2015г. до 03.11.2015г. – двама, от 04.11.2015г. до 08.11.2015г. –трима, от 09.11.2015г. до 23.11.2015г.-двама, от 24.11.2015г. до 04.12.2015г. – трима. В килиите няма санитарен възел и течаща вода. Личен тоалет, почистване и подреждане на килиите и закуска се провежда от 06.00ч. до 08.00ч. сутринта. Вечеря, личен тоалет и хигиена на помещенията с режим от 17.30ч. до 22.00ч. За времето от 08.30ч. до 17.00ч. задържаните разполагат с лично време, престой на открито, тоалет, свиждане и работа по поддържане на чистотата и хигиената в ареста. От 22.00ч до 06.00ч. е време за непрекъснат сън. Време за къпане и пране се осигурява през почивните дни. Средствата за хигиена се осигуряват от ОС „ИН” Хасково. И. е провеждал престой на открито всеки ден, освен седем дни / конкретно посочени/, в които е отказал да се ползва от това си право. Престоя на открито е с времетраене от един астрономичен час, провеждан в периодите от 11.00ч. до 15.00ч.

Съгласно представен протокол за извършена ДДД обработка, арест Хасково е дезинфекциран на 21.08.2015г., а съгласно представени фактури на 25.08.2015г., на 23.09.2015г, на 28.10.2015г., на 21.10.2015г., 23.11.2015г. са закупувани почистващи и миещи препарати, дезинфекционни консумативи, гъби и конци за миене. Относно датите и мястото за провеждан престой на открито, удостоверен от представени дневни листи, няма спор между страните, които не спорят и по отношение на брой задържани лица в посочените килии №2 и №16, както и по отношение на условията на изпълнение на мярката „ЗС”, оборудването на помещенията, достъпа на светлина и въздух, начина на отопляване, а именно: Престоя на открито е всъщност престой в килия с по-големи размери, в килии №2 и №16 няма прозорец, който да осигурява пряк достъп на въздух и дневна светлина, а вместо това има прозорец с решетка върху него на вратата, която е изход от килията към т.нар. буферен коридор. Въздуха се опреснява, чрез вентилация, отоплението, чрез радиатор, захранван централно, няма течаща вода в килията и санитарен възел.

По отношение на пространството, изискуемо по чл.43 ал.3 от ЗИНЗС / в сила от 01.01.2019г/ се установява, че минималната жилищна площ от 4 кв.м. за всеки лишен от свобода, съответно задържан по силата на мярка за неотклонение „задържане под стража” е била налице спрямо И. за следните периоди: от 28.09.2015г. до 01.10.2015г. и от 07.10.2015г. до 14.10.2015г., както и на 15.10.2015г. / т.е. за 13дни/, през които в килия №16 с площ от 7.83 кв.м. / почти осем кв.м., без седемнадесет сантиметра/, са били настанени две лица, съгласно справката на стр.48 по делото. За тези тринадесет дни всяко задържано лице е разполагало с площ от 3.915кв.м. През останалите 25 дни от престоя в килия №16 /от 08.09.2015г. до 15.10.2015г./ площта е била недостатъчна, предвид броя на пребиваващите в нея трима задържани. Следователно за 25 дни от престоя в килия №16 спрямо ищеца не са били изпълнени условията на чл. 43 ал.3 от ЗИНЗС. За същия период не са били налице и изискванията на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС са осигуряване на санитарен възел и течаща вода в заведенията от закрит тип, какъвто се явяват арестите.

От 16.10.2015г. до последния ден на исковия период -27.11.2015г. ищеца е бил задържан в килия №2, с площ от 11.6кв.м., която поради размерите си може да бъде заета от три лица, като всяко разполага с площ от 3.86кв.м. От тази факт следва и извода, че условието на чл.43 ал.3 от ЗИНЗС може да се приеме за изпълнено. Само за яснота следва да се каже, че в ЗИНЗС не е поставено условие за 4кв.м. свободна жилищната площ, а за жилищна площ, което означава, че част от нея ще бъде заета от необходимото по ППЗИНЗС оборудване за нормално пребиваване на задържаните.

За целия исков период – 81 дни, настоящия състав приема за неизпълнено изискването за престой на открито, тъй като не може същия да се осъществява в килия с размери по-големи от тази, в която е настанен. Престоя на открито означава, че същия се провежда извън сградата на ареста. Също така за целия исков период не са осигурени в килиите санитарен възел и течаща вода, както изисква чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС за заведенията от закрит тип. Следователно, основателно се оказва оплакването за недостатъчно жилищна площ за 25 дни от исковия период, а за целия се доказаха наведените фактически доводи за липса на санитарен възел и течаща вода в килиите, сочещи на бездействие да се изпълни чл. 20 ал.2 от ППЗИНЗС.

Възражението на ответника, основано на отложеното действие на чл.43 ал.3 от ЗИНЗС не е основателно, тъй като международните норми, имащи пряко приложение и превес над вътрешното законодателство, каквото се явява ЕКПЧОС, е част от правото на РБ, действащо и изискващо съответното поведение от страна на ответната администрация. В множество решения на ВАС на РБ, на ЕСПЧ, както и предвид житейската и правна логика, е застъпено становището, че условията на задържане под стража, както и на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не следва да превишават пределите на необходимото и неизбежното страдание от липсата на свободно движение, като никога не следва да препятстват физиологичните потребности на човешкото съществуване, чието ограничаване винаги предполага неимуществени вреди, стоящи вън от съмнение, което води и до липса на необходимостта да се доказват същите. Всеки човек има нужда от лично пространство, от уединение при удовлетворяване на основните физиологични потребности от тоалетна и баня, съответно не следва за тяхното задоволяване да чака и да иска достъп, също така на всяко живо същество е нужен въздух, светлина и вода, поради което престоя на открито следва да е на открито, до въздуха и водата и светлината да има пряк достъп. Поради това неизпълнението на изискванията за осигуряване на престой на открито, неопосредстван достъп до тоалетна и течаща вода и минимална жилищна площ, представлява причиняване на, което стои вън от съмнение и което не е необходимо и неизбежно от прилагане на мярката за неотклонение. При установените незаконосъобразни бездействия да се изпълнят изискванията на чл.43 ал.3 от ЗИНЗС и чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, както и стоящите вън от съмнение неимуществени вреди - физиологичен дискомфорт, чувство на срам при удовлетворяване на естествени нужди пред погледа на други лица, каквото се установява, че се е налагало през нощта, докато се чака извеждане от килията, се налага извод за доказано основание да се ангажира отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Що се отнася до заявените в допълнителната искова молба, чувства на мъка, тъга, отчаяние, отхвърленост, тревожност, стоящи извън онези негативни чувства, които не се нуждаят от доказване, съдът намира същите за недоказани от свидетелските показания на Х., който не свидетелства пред съда да са изпитвани от ищеца, а също така не притежава специални знания, за да определи емоционалното и психично състояние на И. като депресия и психическа лабилност, а що се отнася до показанията му за медицинското обслужване и материалите за почистване на килията, същите са неотносими по делото, тъй като оплаквания от липсата на тези изисквания не са наведени в исковата молба. Същото важи и за представените от ответника доказателства за провеждана дезинфекция и за проверка от медицинско лице на тези условия. В исковата молба оплакванията са за липса на достатъчно жилищна площ, на санитарен възел и течаща вода в килията и престой на открито, а в допълнителната са наведени доводи и за липса на условия за хигиена на ръцете и краката, както и за къпане, но от представените с отговора фактури се установява, че материали за лична хигиена – като течен сапун, са закупувани и предоставяни, както и че къпането е било провеждано през почивните дни. С оглед събраните по делото доказателства за условията в арест Хасково, настоящия състав счита, че ищеца е претърпял неимуществени вреди от характера на стоящите вън от съмнение, които са в причинно-следствена връзка с бездействието на администрацията да изпълни изискванията на чл.43 ал.3 от ЗИНЗС, чл. 20 ал.3 от ППЗИНЗС, както и изискването за престой на открито. Съответно вредите за ищеца са с по-силен интензитет за времето, през което са му липсвали едновременно достатъчна жилищна площ, санитарен възел и течаща вода в килията, както и престой на открито – 25 дни, и с по-слаб интензитет за времето, през което са му липсвали престой на открито, санитарен възел и течаща вода, но е имал достатъчно жилищна площ – 56 дни от исковия период. Съобразно така установеното, следва да се определи и размера на справедливото обезщетение по чл.52 от ЗЗД за търпените вън от съмнение неимуществени вреди, именно 100лв. за 25 дни от исковия период и 200лв. за останалите 56 дни, или общо 300лв., при което съдът съобрази МРЗ за страната към датата на увреждането -27.11.2015г. Следва да се каже, че съгласно справката на арест Хасково, И. постъпва там на 08.09.2015г., а не на 07.09.2015г., поради което за тази дата иска следва да бъде отхвърлен, както и за разликата до пълния предявен размер от 12 960лв. Съответно разноските следва се определят съобразно уважената и отхвърлена част от иска и за двете страни, но съобразно правилото на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, при частично уважаване на иска, ответника заплаща разноските по делото, както и внесената от ищеца държавна такса изцяло, а възнаграждението за един адвокат, съразмерно с уважената част. Следователно ответника дължи на ищеца сумата от 21.53лв., представляваща възнаграждение за един адвокат, съобразно уважената част от иска /300лв.х930лв/12 960лв=21.53лв/, както и сумата от 10лв., представляваща държавната такса по делото.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на М.П.И. сумата от 300лв. /триста/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периода от 08.09.2015г. до 27.11.2015г., причинени му от неизпълнение на задължението за осигуряване на достатъчно жилищна площ, санитарен възел и течаща вода в килията и престой на открито, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата до 12 960лв/ дванадесет хиляди деветстотин и шестдесет/, както и за периода - 07.09.2015г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София да заплати на М.П.И. ЕГН: ********** сумата от 31.53лв /тридесет и един и петдесет и три/, представляваща държавната такса и възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

Решението да се съобщи, чрез изпращане на препис до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: