Р Е Ш Е Н И E

№289 16.11.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар З.Д., и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №304 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по жалба на Д.И.Д. ***, в която е обективиран иск против Община Стара Загора, за заплащане на сумата от 61.20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен индивидуален административен акт - принудителна административна мярка /ПАМ/ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, приложена на 22.01.2016 год. спрямо лек автомобил марка „Сеат” рег. № СА 3544 РН, управляван от ищцата, по силата на договор за финансов лизинг.

Ищцата твърди, че заплатената от нея сума в размер на 61.20 лв. съставлява за нея имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно приложената ПАМ, поради което след отмяната й като незаконосъобразна възниква задължението на ответника - Община Стара Загора, за поправянето й.

Ответникът по иска - Община Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозираният отговор на исковата молба, изразява становище по допустимостта и основателността на исковата претенция.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което предлага да бъде уважен.

От събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

На 22.01.2016 год. по разпореждане на полицейски служител от звено „Общинска полиция” към ОД на МВР Стара Загора е приложена принудителна административна мярка – принудително преместване на лек автомобил с рег.№ СА 3544 РН, марка „Сеат”, управляван от Д.И.Д., в качеството й на лизингополучател, съгласно договор за финансов лизинг №Н222 от 01.11.2013 год. от мястото на паркирането му до наказателния паркинг на общината.

За освобождаване на автомобила от наказателния паркинг ищцата е заплатила сумата 61.20 лв., включваща 1.20 лв. такса „отг. пазене” и 60.00 лв. такса „репатриране”, за което е по делото е представен фискален бон от 22.01.2016 г. 15:56 ч., издаден от Община Стара Загора, обект „Наказателен паркинг Община Стара Загора бул.”Никола Петков”№20” /л.6 от делото/.

С решение №98 от 26.04.2016 год., постановено по адм. дело №35/2016 год. по описа на Административен съд Стара Загора, е отменена по жалба на Д.И.Д. принудителна административна мярка – принудително преместване на управляваният от нея лек автомобил, рег.№ СА 3544 РН, марка „Сеат” от мястото на паркирането му до наказателния паркинг на общината, приложена по разпореждане от 22.01.2016 год. на полицейски служител от звено „Общинска полиция” към ОД на МВР Стара Загора, като незаконосъобразна. Решението на Старозагорския административен съд не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 18.05.2016 год. /лист 26-29 от делото/.

Така установената по делото фактическа обстановка мотивира съда на следните правни изводи:

Искът е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.

Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.

В случая се претендира обезвреда за имуществена щета, причинена от индивидуален административен акт - принудителна административна мярка по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик”, който е бил отменен като незаконосъобразен по съдебен ред.

Твърдените от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на такса „отг. пазене” и такса „репатриране”, се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадената ПАМ. Заплащането на претендираните суми -1.20 лв. за такса „отг. пазене” и 60.00 лв. такса за такса „репатриране” от ищеца, е доказано по делото с представения фискален бон от 22.01.2016 год. По тези съображения ответникът Община Стара Загора, в чийто бюджет са постъпили сумите и това обстоятелство не се оспорва, следва да бъде осъден да ги заплати на ищеца. Действително отмененият административен акт е издаден от административен орган в структурата на ответника, доколкото видно от представената заповед №10-00-2491/23.11.2015 год. на Кмета на Община Стара Загора /лист 23 от делото/, полицейските служители определени да прилагат принудителните административни мерки по ЗДвП, на територията на Община Стара Загора, са тези от звено „Общинска полиция” – Община Стара Загора. Наличието на отменен административен акт /наложена ПАМ, чрез конклудентни действия от страна на полицейски служител от звено „Общинска полиция” - Община Стара Загора/, като същото е осъществено при реализирането на административната дейност на ответника, настъпването на реално причинени вреди /заплатена сума от 61.20 лв./, както и наличието на пряка причинна връзка между отмененият административен акт и настъпилите имуществени вреди, представляват законовите предпоставки за уважаването на предявеният иск.

Претендираното е осъждане на ответника да заплати и законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2016 год. до окончателното й изплащане. Съдът намира, че така претендираният начален момент на дължимост на законната лихва е неоснователен. Претенцията на ищцата е основателна, но лихвата следва да се дължи от датата на отмяната на съответния акт, т.е. от 18.05.2016 год. Претендираното обезщетение е за действие на държавен орган, което действие има характер на “квазиделикт”. Следователно лихвата ще се дължи от момента, в който е признато за установено по предвидения в закона ред, че това действие е неправомерно или неправилно. В конкретния случай това ще бъде момента на влизане в сила на Решението на съда, с което е отменена наложената ПАМ, а не от датата на плащането на таксата. В този случай чл.84, ал.3 от ЗЗД е неприложим, тъй като действията на Община Стара Загора не могат да се отъждествят с фактическия състав на неправомерното увреждане. В този смисъл е Решение №1003 от 1996 год. на Върховния съд, ІV г.о.

По делото е направено искана от страна на ищцата, за заплащане на направените по делото разноски. При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото ответникът - Община Стара Загора следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 10.00 лв. – платена държавна такса, както и заплатеното възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие №080819/12.07.2016 год. в размер на 300.00 лв..

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община Стара Загора, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН **********,***, сумата от 61.20 лв. /шестдесет и един лв. и двадесет ст./, представляваща обезщетение за вреди от незаконосъобразен индивидуален административен акт - принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, разпоредена на 22.01.2016 год. спрямо лек автомобил марка „Сеат” с рег.№СА 3544 РН, ведно със законната лихва върху сумата от 18.05.2016 год. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА Община Стара Загора, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН **********,*** сумата 310.00 лв. /триста и десет лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: