Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 229

 

гр. Стара Загора  07.10.2016г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                            Членове :

       

при секретар   С.Х.                                                                                    и с участието на прокурора                                                                                       като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 314 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

   Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба от В.Р.В. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 16-1228-000619/ 22.06.2016г на Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора Иван Манев, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – изземване на свидетелството му за управление на МПС. В жалбата са изложени доводи за  незаконосъобразност на оспорения административен акт като противоречащ на материалния закон, процесуално опорочен и несъответен на целта на закона. Жалбоподателят твърди, че в заповедта не е посочено по колко контролни точки са му отнети с всяко от цитираните в нея наказателни постановления /НП/. Поддържа, че четири от тези НП не са влезли в сила, тъй като не са му връчвани.  С оглед на това счита, че не са му отнети всички контролни точки като предпоставка за материална законосъобразност на заповедта. На последно място обосновава нарушено правото му на защита, тъй като не е посочено точното правно основание, на което му се налага ПАМ. Въз основа на наведените оплаквания е направено искане за отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

 

Ответникът по жалбата - Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Алексиев оспорва жалбата като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

 

   Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

         С оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 16-1228-000619/ 22.06.2016г Началникът на група в сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора е разпоредил по отношение на В.Р.В. изземване на свидетелството му за управление на МПС на основание чл.171, т.4 от ЗДвП. От фактическа страна в акта се сочи, че В. не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП доброволно да върне свидетелството си за управление на МПС поради отнемане на всички контролни точки във връзка с издадени НП.  

 

         С административната преписка са представени и приети като доказателства НП № 4900/15.05.2008 г., връчено лично на жалбоподателя на 22.06.2010г, с което са му отнети 10 контролни точки; НП № 776/24.02.2011 г., връчено лично на жалбоподателя на 12.05.2011г, с което са му отнети 17 контролни точки; НП № 3142/25.10.2011 г., връчено лично на жалбоподателя на 13.11.2012г, с което са му отнети 11 контролни точки; НП № 3452/21.11.2012 г., връчено лично на жалбоподателя на 28.08.2013г, с което са му отнети 6 контролни точки; НП № 15-1228-001282/21.07.2015 г, връчено лично на жалбоподателя на 28.08.2015г, с което са му отнети 10 контролни точки.

 

         В НП № 15-1228-001282/21.07.2015 на сектор ПП в ОД на МВР Стара Загора се сочи, че към 21.07.2015г на водача остават 8 контролни точки.

 

         По делото е представена Справка за нарушител от региона от 13.07.2016г, в която е отбелязано влизането в сила на всяко НП. В справката е отразено също, че жалбоподателят е с отнети общо 39 контролни точки.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

         Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

         Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

         Оспорената Заповед № 16-1228-000619/ 22.06.2016г на Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора, е издадена от материално и териториално компететния административен орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, 4, т.5 б.”а” и т.6 се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. В случая административният акт е издаден от Началника на група в сектор „ПП” към ОД МВР Стара Загора, който е оправомощен за това със Заповеди № 8120з-48/ 16.01.2015г на Министъра на вътрешните работи и № 349з-275/ 29.01.2015г на Директора на ОД на МВР Стара Загора.    

 

Процесната заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в това число фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.4 от  ЗДвП. За формална изрядност на акта е необходимо той да съдържа фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на визираната от административния орган правна норма. В случая в диспозитива на заповедта е отразен само чл. 171, т.1, б.”б” без да е конкретизиран нормативния акт, от съдържанието на който е този текст. Но допуснатото нарушение на процесуални правила не е съществено, т.е. не е от категорията процесуални нарушения, които задължително обуславят отмяна на издадения административен акт само на това основание. В мотивната част на заповедта е отразено, че жалбоподателят е извършил нарушение на ЗДвП и словесното описание на вида наложената ПАМ съответства на текста на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Описаните факти не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението - на правилата за движение по пътищата, поради което не е накърнено правото на защита на жалбоподателя /в този смисъл Решение № 292 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6469/2015 г., VII отд/.

 

При постановяването на оспорената заповед правилно е приложен материалният закон.  За налагането на ПАМ по чл.171, ал.1, т.4 от ЗДвП следва да са налице кумулативно две материалноправни предпоставки: да са отнети всички контролни точки и водачът да не е изпълнил доброволно законоустановеното си задължение да върне свидетелството за управление на МПС. Жалбоподателят не спори, че свидетелството не е върнато доброволно. Спорът се концентрира върху другия правопораждащ факт - отнемането на контролните точки.

 

Съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП, при издаване на свидетелство за правоуправление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. В приложимата Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение е определен първоначален максимален размер от 39 контролни точки като в чл.3, ал.1 е предвидено, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила НП.

 

В случая цитираните в заповедта НП № 4900/15.05.2008 г, НП № 4900/15.05.2008 г.; НП № 776/24.02.2011 г.; НП № 3142/25.10.2011 г.; НП № 3452/21.11.2012 г.; НП № 15-1228-001282/21.07.2015 г НПе № 3142/25.10.2011 г.; НП № 3452/21.11.2012 г.; НП № 15-1228-001282/21.07.2015 г са връчени лично на жалбоподателя като нарушиштел и при липса на данни за обжалването им в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН следва да се приемат за влезли в сила по смисъла на чл.64, б. «б» с влизането в сила на на водача са отнети общо 54 контролни точки от 39 налични.

 

Отделно следва да се посочи, че между датите на влизане в сила на всяко от посочените в процесната заповед седем НП не е изтекъл период от две години, поради което не са налице предпоставките за служебно възстановяване на контролните точки по реда на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП. По делото не се твърди, а и не се установява, жалбоподателят да е възстановявал контролни точки по реда на чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП – чрез преминаване на допълнително обучение. Може само да се предполага с оглед посочените в НП № 3452/21.11.2012 г  брой оставащи точки, че е налице тази хипотеза. Дори тя се възприеме като по-благоприятна за жалбоподателя, с влизане в сила на № 15-1228-001282/21.07.2015 г, т.е. на 05.08.2015г той е загубил всички контролни точки, при което на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП е загубил и придобитата правоспособност за управление на МПС. В същия момент за него е възникнало и задължението да върне СУМПС в съответната служба на МВР, което безспорно не е направено. От този момент са налице всички материалноправни предпоставки за налагане от органите на МВР на ПАМ по чл.174, т.4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

 

Оспорената заповед е съответна на целта на закона, според която приложената принудителна административна мярка е с превантивен характер с предназначение да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения.

 

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона. Подадената жалба срещу нея се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на спора на ОД на МВР Стара Загора на основание чл.143, ал.4 от АПК се дължи на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв, определено съобразно чл.8 във връзка с чл.7, ал.1, т.4 във връзка с §1 от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Р.В. ЕГН ********** *** против Заповед № 16-1228-000619/ 22.06.2016г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора, с която е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелството му за управление на МПС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА В.Р.В. *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Стара Загора СУМАТА 300 /триста/лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.    

 

 

                                                                                                                                      

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: