Р Е Ш Е Н И Е

№236 20.10.2016г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На двадесет и седми септември 2016г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: З.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №326 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО във връзка с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Н.Д.Г. против Решение №1040-23-52/06.07.2016г. на Директора на ТП НОИ Стара Загора за потвърждаване на Задължителни предписания №ЗД-1-23-00134624/12.05.2016г., издадени от старши инспектор по осигуряването в сектор „КР на ДОО” в отдел „КПК” при ТП НОИ Стара Загора на основание чл.108 ал.1 т.3 от КСОИ чл.37 ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ. При извършена проверка от ТД на НАП гр. Пловдив, офис Стара Загора на основание писмо от ТП на НОИ Стара Загора, заведено с вх. №8040/01.04.2016г. , е установено, че за самоосигурияващото се лице Н.Д. Геориев-ДАНИ ЕТ, е приложима за 2015г. разпоредбата на чл. 8 ал.1 т.2 буква г от ЗБ ДОО за 2015г., т.е. месечен осигурителен доход от 550.00лв. за пълни работни дни, а за 2016г. разпоредбата на чл.9 ал.1 т.2 буква „б” от ЗБДОО за 2016г. т.е. месечен осигурителен доход 540.00лв. за пълни работни дни.

Със задължителните предписания e разпоредено на Г. да подаде в ТД на НАП, гр. Пловдив, офис Стара Загора коригиращи декларации обр.1 „Данни за осигуреното лице”, както следва: за периода от м.януари 2015г до месец септември 2015г. вкл. и месец декември 2015г да се коригира минималния месечен размер на осигурителния доход, който трябва да бъде 550.00лв.; За месец октомври 2015г и месец ноември 2015г. осигурителния доход пропорционално изчислен на 550,00лв. трябва да бъде съответно 500,00лв. и 288.10лв., тъй като лицето е получавало парично обезщетение по болнични листове; за месец януари 2016г. да се коригира минималния месечен размер на осигурителния доход, който трябва да бъде 450,00лв., а за месец февруари 2016г. осигурителния доход да бъде 214,28лв., пропорционално изчислен на 450,00лв., тъй като лицето е получавало парично обезщетение по болничен лист.

Административното производство по издаване на обжалваните предписания е инициирано от Началник сектор „ПОВН” към ТП НОИ Стара Загора с писмо изх.№1029-23-895/18.03.2016г., изпратено до Началник сектор „КРДОО”, в което се съобщават резултатите от извършена проверка в Регистъра на самоосигурените лица. Установено е следното: По данните, предоставени от НАП минималния месечен осигурителен доход на лицето за 2015г. е в размер на 550,00лв., а за 2016г. в размер на 450,00лв. За периода от януари 2015г. до февруари 2016г. вкл. в подаваните декларации образец №1 е посочен доход, върху който се дължат осигурителни вноски за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство в размер на 420,00лв. В същото писмо е поискано от Началник сектор „КРДОО” при ТП на НОИ Стара Загора, да бъде определен минималния месечен осигурителен доход на лицето за 2015г и 2016г. и при необходимост да бъдат дадени задължителни предписания за коригиране на данните в Регистъра на осигурените лица. Към писмото е приложена Справка за деклариран облагаем доход като сомоосигуряващо се лице за Н.Д.Г.. Видно от таблица „Облагаем доход по данни предоставени от НАП”, облагаемия доход за 2013г. е в размер на 10739.60лв., а за 2014г. е в размер на 5837.08лв. В същата справка е вписан минимален осигурителен доход от 550.00лв. за 2015г. и 450.00лв. за 2016г, определен съгласно ЗБ на ДОО и въз основа на данните за размера на облагаемия доход за 2013г. и 2014г.

На основание сигнала от Началник сектор „ПОВН”, Директора на ТП НОИ Стара Загора, с писмо изх.№1029-23-895/30.03.2016г., е поискал от ТД на НАП гр. Пловдив офис Стара Загора да бъде извършена проверка за изясняване на следното констатирано противоречие: В Таблица 1 към ГДД за 2013г, няма отразени суми в к.5.1 до к.5.5, което води до разминаване между декларираните данни за облагаемия доход на лицето за 2013г., отразени в ГДД и данните, предоставени от НАП в Справката за деклариран облагаем доход като саоосигуряващо се лице за Н.Д.Г.. Същото е фактическото положение и за 2014г. -в Таблица 1 към ГДД за 2014г не са отразени суми в к.5.1 до к.5.5, който факт води до разминаване между декларираните данни за облагаемия доход на лицето в ГДД за 2014г. и данните, предоставени от НАП в Справка „Деклариран облагаем доход като самоосигуряващо се лице”. Проверката е поискана с цел правото на лицето на парично обезщетение за временна неработоспособност. В съдебно заседание, представителя на жалбоподателя изясни, че с Разпореждане №О-23-000-00-00866058/12.11.2015г. е отказано изплащане на парично обезщетение по болничен лист с доводи, че лицето не е осигурявано, тъй като за периода м.01./2015г. до м.09/2015г. не са внесени в пълен размер задължителните осигурителни вноски за ДОО. Съгласно чл.8 ал.1 т.2 от ЗБДОО за 2015г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица се определя съобразно облагаемият им доход за 2013г. като самоосигуряващи се лица. Декларираният от лицето облагаем доход за 2013г. по данни предоставени от НАП е 10739.60лв. и следва да се осигурява върху минимален осигурителен доход за 2015г. -550.00лв. За месеците 01/2015г. до 09/2015г. вноските за ДОО са внесени върху минимален осигурителен доход 420.00лв. Така са подадени и декларациите обр.1 за същите месеци. Разпореждането е обжалвано като е представена ГДД за 2013г., в която на ред 9.3 ЧАСТ ІІІ ОБЛАГАЕМ ДОХОД е посочена сума равна на нула, получена след пренасяне на данъчната загуба по чл.26 ал.1 вр. с ал.3 от ЗДДФЛ. Предвид тези данни, Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите приема в Разпореждане №А-23-000-00-00866058/09.12.2015г., че отказа за изплащане на обезщетение за безработица е незаконосъобразен, тъй като видно от представените ГДД облагаемия доход е нула и не е равен на предоставените от НАП данни за облагаем доход от 10 739.60лв. Въз основа на това заключение, в настоящото съдебно производство се твърди от жалбоподателя, че органите на НОИ застъпват противоречиво правно становище относно въпроса за облагаемия доход, въз основа на който се определя размера на авансовите месечни вноски, дължими от едноличните търговци като самоосигуряващи се лица. Отново във връзка с подобен казус, както е вписано в писмото на Директор ТП на НОИ Стара Загора, е поискано от ТД на НАП Пловдив да се уточни размера на облагаемия доход с цел установяване на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност.

С писмо изх.№8040/03.05.2016г. Директора на офис Стара Загора при ТД НАП Пловдив е отговорил, че е възложена проверка на самоосигуряващото се лице Г., която е приключена на 27.04.2016г. В хода на проверката се е установило, че лицето като саомосигуряващо се по чл.4 ал.3 т.2 от КСО – собственик на ЕТ „Н.Г.-Дани” е подало декларации обр.№1 за периода 01.01.2015г. до 29.02.2016г. с месечен осигурителен доход, който не е съобразен с разпоредбата на чл.8 ал.1 т.2 от ЗБ на ДОО за 2015г. и 2016г.

С ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2013г. е деклариран облагаем доход за 2013г. в размер на 10 739,60лв., представляващ сумата на ред 9.3, част ІІІ от приложение 2 плюс сумата на ред 26 кол. Б от Справка №2, част V /. Съответно за 2015г. е приложим чл.8 ал.1 т.2 буква „г” от ЗБ на ДОО т.е. месечен осигурителен доход от 550.00лв. Видно от ГДД за 2013г. /стр.18 и 21 по делото/ сумата от 10 739.60лв. представлява сбор от облагаем доход равен на нула плюс данъчната загуба в размер на 10 739.60лв.

С ГДД за 2014г. е деклариран облагаем доход в размер на 5837.08лв / сбор от сумата на ред 9.3, част ІІІ на приложение 2 плюс сумата на ред 12, колона Б, шифър 8120/. Съответно за 2016г. се прилага чл..8 ал.1 т.2 , буква „б” от ЗБ на ДОО за 2016г., което сочи на минимален месечен осигурителен доход от 450.00лв.

В подадените ГДД чл.50 ЗДДФЛ за 2013г и 2014г. се установили несъответствия в Таблици №1 и 2- лицето не е формирало годишния си осигурителен доход в кол.5.1, съгласно чл.3 ал.3 т.1 от НЕВДВНПОВ и указанията за попълване на декларациите. Г. на 28.04.2016г. е подал коригиращи ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2013г. и 2014г, с които са отстранени несъответствията в кол.5.1 и кол. 7 от Таблица №1 на справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход. В резултат на извършените корекции е определен окончателен годишен осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО в размер на 10.739лв. за 2013г. и съответно в размер на 5.837.08лв. за 2014г.

След получаване на този отговор за отстраняване на несъответствията и за липса на коригиращи декларации за авансовите месечни осигурителни вноски, старши инспектор по осигуряването в сектор „КР на ДОО” в отдел „КПК” при ТП НОИ Стара Загора съставя констативен протокол, в който описва цитираните по-горе проверки и резултатите от тях, извършени от ТП НОИ Стара Загора и ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, а въз основа на тази фактология издава обжалваните пред Директор ТП на НОИ Стара Загора задължителни предписания за подаване на данни за корекция на декларация образец №1 за периода 01.01.2015г. -02.2016г.

В жалбата против задължителните предписания, Г. е оспорил възприетия от органа размер на облагаемия доход за 2013г и 2014г., деклариран с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ като е поддържал твърдение, че размера на облагаемия доход от стопанската дейност като едноличен търговец за тези две години е нулев. Такъв е останал и след изпълнение на указанията на НАП от 15.04.2016г. за подаване на коригиращи ГДД за 2013г. и 2014г. Тези данъчни декларации са доказателство за размера на облагаемия доход, от който зависи минималния месечен осигурителен доход, съгласно чл.8 ал.1 т.2 от ЗБ на ДОО за 2015г. и чл.9, ал.1 т.2 от ЗБ на ДОО за 2016г., а оттам и размера на авансовите месечни осигурителни вноски. Обосновал се е със следните доводи:

Посочените в задължителните предписания по-високи суми на авансови осигурителни вноски, отговарят на облагаем доход, различен от нула. В хода на проверката, извършена от НАП, на която се основават и предписанията, е указано да се коригира окончателния годишен размер на осигурителния доход, върху който се дължат вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за тези години – таблици 1 и 2 към ГДД. Окончателния месечен и годишен осигурителен доход се формира след приключване на годината въз основа на данните за дейността от ГДД. Месечния осигурителен доход, върху който се правят авансови вноски и който се посочва в декларациите обр.1, е основа за плащане на вноските през годината и размерът му се определя от ЗБ на ДОО за съответната година въз основа на декларирания облагаем доход за по-предходната година. Поискано е от Директора на ТП НОИ Стара Загора да отмени предписанията като вземе предвид, че облагаемия доход за 2013г. и 2014г. е равен нула, както и че липсва правно основание да се определя размера на авансовите месечни осигурителни вноски въз основа на окончателния годишен и месечен размер на осигурителния доход, който се формира след приключване на годината.

В решението си контролния административен орган приема от правна и фактическа страна следното: Облагаемия доход на лицето за 2013г. е в размер на 10739.60лв., поради което минималния месечен размер на осигурителния доход за 2015г. е равен на 550.00лв., съответно облагаемия доход за 2015г. е в размер на 5 837.00лв., което води до минимален месечен осигурителен доход от 450.00лв. за 2016г. Вместо да се внасят осигурителни вноски върху сумата от 550.00лв., съответно 450.00лв., лицето е правило вноски върху сума в размер на 420.00лв. , респективно с такъв доход са подавани и Декларациите обр.1 „Данни за осигуреното лице”, съгласно разпоредбите на Наредба №Н-8 от 29.12.2005г за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващи се лица.

Окончателния размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя по реда на чл.6 ал.9 / ред. към 01.01.2016г, предишна ал.8 от КСО/ въз основа на данните, декларирани в справка към ГДД по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Редът за провеждане на осигуряването е регламентиран с Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица. За тези лица е въведен диференциран минимален месечен осигурителен доход, който се определя от ЗБ на ДОО за съответната година. Ежемесечните вноски могат да се правят върху избран доход, чийто размер трябва да бъде не по-малък от минималния и не по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен от ЗБ на ДОО за съответната година. Съгласно чл.8 ал.1 т.2 от ЗБ на ДОО за 2015г., съответно чл.9 ал.1 т.2 от ЗБДОО за 2016г., дохода за осигурителни цели е различен от дохода за данъчни цели. Разпоредбата на чл.3 ал.3 т.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, гласи, че при определяне на годишния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица – еднолични търговци, упражняващи трудова дейност се вземат предвид облагаемият доход по чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ, без да се намалява с размер на задължителните и доброволни осигурителни вноски и размера на пренесената данъчна загуба. Следователно доходът, представляващ основа за определяне на минималните месечни осигурителни вноски за ДОО е дохода, който е реализиран през съответната година от упражняваната трудова дейност, без да се приспада загубата за минали години т.е. Според Директора на ТП на НОИ Стара Загора нормата на чл.3 ал.3 т.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски определя годишния осигурителен доход, поради което се прилага и определяне на месечния осигурителен доход, върху който се дължат авансови осигурителни вноски.

С жалбата пред съда и с писмената защита, процесуалния представител на жалбоподателя оспорва приложението на чл.3 ал.3 т.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски по следните съображения: Според чл.6 ал.14 от КСО елементите на възнаграждението, както и доходите,върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на МС по предложение на НОИ. Следователно КСО предвижда с подзаконов нормативен акт да бъдат уредени доходите, върху които се правят осигурителни вноски и такъв акт е цитираната Наредба, която в приложената от административния орган разпоредба на чл.3 ал.3 т.1 урежда основата за определянето на годишния /окончателен осигурителен доход, но не и основата за авансовите осигурителни вноски. Облагаемия доход по чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ, без да се намалява с приспаднатата загуба по ЗКПО не може да бъде основа за определяне на месечния осигурителен доход, върху който се дължат авансови вноски, защото този начин на формиране на облагаемия доход, не е предвиден за определяне на авансовия/ месечен осигурителен доход, според ЗБ на ДОО. Очевидно е налице празнота в нормативната уредба, която не може да бъде преодоляна по аналогия, както е сторил Директора на ТП на НОИ Стара Загора. Прилагането на подзаконов нормативен акт, издаден за прилагане на КСО, към ЗБ на ДОО, който е акт от по-ниска степен спрямо Кодекса, е незаконосъобразно. С оглед разпоредбите на чл.7 ал.2 и чл.12 от ЗНА следва да се приеме, че цитираната Наредба е издадена за прилагане на разпоредбите на чл.6 ал.9 / предишна ал.8/ от КСО, касаещи годишния осигурителен доход, по законовата делегация на чл.6 ал.14 /предишна ал.13/. Няма основание да се приеме, че Наредбата е издадена по прилагането и на чл.6 ал.2 т.2 и ал.8 / предишна ал.7/ от КСО, касаещи месечния /за авансовите вноски/ осигурителен доход, след като препращането на КСО е към ЗБ на ДОО., който от своя страна не препраща към Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. В самата Наредба не се упоменава нищо за авансовите осигурителни вноски, съответно месечния осигурителен доход, върху който се правят. С оглед текста и на чл.12 ЗНА, разпоредбата на чл.3 ал.3 т.1 от Наредбата трябва да се прилага само и единствено по отношение на годишния/окончателен/ осигурителен доход. По отношение на месечния осигурителен доход, върху който се правят авансови вноски се прилага само ЗБ на ДОО, който сочи като основа облагаемия доход.

Поддържа се и довод, че с ГДД за 2015г. подадена по електронен път на 27.04.2016г., жалбоподателя е коригирал месечния осигурителен доход, върху който са дължими вноските за 2015г. в установения за това срок по чл.6а ал.5 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете , начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, поради което липсва основание за издаване на оспорените задължителни предписания.

Отделно от това, от представените разпореждания на органите на НОИ е видно, че въз основа ан ГДД за 2013г. и във връзка с изплащане на обезщетение по болничен лист, приемат, че облагаемият доход е нула и съответно за периода месец януари – месец септември 2015г. правилно са направени авансови вноски върху осигурителен доход от 420лв., съгласно чл.8 ал.1 т.2 от ЗБ на ДОО за 2015г. Това становище е дадено след представяне на пред НОИ на ГДД за 2013г., в която облагаемият доход е посочен като нулев. Резултатът е същия и след подаване на коригиращата декларация за същата 2013г. по указанията на НАП от 15.04.2016г., приложена по делото. Незаконосъобразно, в разрез с чл.8 ал.2 от АПК, както и с принципите на правната сигурност и легитимните очаквания, в оспорваното решение се приема обратното.

От съда се иска да приеме жалбата за основателна като отмени обжалваното решение на Директор ТП НОИ Стара Загора и потвърдените с него задължителни предписания. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание, процесуалния представител на Директора на ТП на НОИ Стара Загора поддържа всички доводи, изложени в оспореното решение и претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350лв.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в 14-дневния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Спор по фактите, така както са установени в хода на административното производство и описани по-горе, не е въведен.

Спорът е правен и се свежда до приложението на чл.3 ал.3 т.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /Наредбата/ към определяне съдържанието на понятието „облагаем доход”, използвано в ЗБ на ДОО за 2014г. и 2015г. Жалбоподателя поддържа, че основата за авансовите осигурителни вноски и тази за окончателните осигурителни вноски е различна. За авансовите осигурителни вноски се прилага само и единствено ЗБДОО по препращането на чл.6 ал.8 от КСО като основа за техния размер е минималния размер на месечния осигурителен доход, зависещ от облагаемия доход, формиран по правилата на ЗДДФЛ, а именно след приспадане на данъчната загуба. За основа на окончателните осигурителни вноски служи годишния осигурителен доход, чийто размер зависи от облагаемия доход, изчислен по правилото на чл.3 ал.3 т.1 от Наредбата.

Така предложеното от жалбоподателя тълкуване на чл.6 ал.8 от КСО във връзка с чл.8 от ЗБ ДОО за 2015г. и чл.9 от ЗБ ДОО за 2016г. противоречи на чл.46 от ЗНА, според който разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъла, а ако са непълни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на РБ. Точния смисъл на чл.6 ал.8 /предишна ал.7/ от КСО във връзка с нормите на чл.8 от ЗБ ДОО за 2015г. и чл.9 от ЗБ ДОО за 2016г. не може да бъде разкрит без да се вземе предвид разпоредбата на чл.6 от КСО в нейната цялост, включително и най-вече ал.14, според която с акт на МС се определят доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Законовата разпоредба на чл.6 ал.14 от КСО е ясна, точна и кратка – доходите, като основа на всички осигурителни вноски, независимо дали се касае за размера на авансовите или за размера на окончателните, изравнителни плащания за погасяване на единното годишно задължение към Бюджета на НОИ. Съответно ЗБ на ДОО е само финансова рамка, която определя минималния и максималния размер на осигурителните плащания, като необходимостта да се регламентират с този закон месечните размери на осигурителни доход, е породена от авансовото погасяване на задължението. Предварителното плащане на осигуровките, преди да е приключила данъчната година, а оттам и да са формирани окончателните доходи, служещи като основа за определяне размера на осигурителните задължения, се налага с цел равномерно попълване на бюджета на НОИ, разпределяне на осигурителната тежест през цялата година, равнопоставеност на осигурените лица. На следващо място, когато се тълкува един нормативен акт, следва да се имат предвид и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, които го детайлизират и едва след като се изясни пълното съдържание на понятието „доходи” по чл.6 ал.14 от КСО, върху които се дължат осигурителни плащания, да се пристъпи към определяне на основата за изчисляване на авансовите и окончателната вноска. Поради посочените причини – годишен характер на задължението и неговото авансово изплащане, преди да е формиран дохода от трудова дейност на търговеца за съответната година, законодателя си служи само с понятието „годишен осигурителен доход”, а месечния, е въведен със ЗБ на ДОО с цел да се осигури възможност за авансови плащания. Нормативната конструкция, определяща основанието, реда и размера на осигурителните плащания не разкрива непълнота, неяснота и не дава възможност за превратно тълкуване, при което би се стигнало да „раздробяване” на единственото годишно осигурително задължение и до определяне на авансовите плащания по него върху друга основа, което не е нормативно обосновано. Не може чл.6 ал.8 от КСО да се тълкува изолирано от разпоредбата на ал.14 във връзка с чл.3 ал.3 т.1 от Наредбата за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. След тези разяснени е ясно, че съдържанието на понятието „облагаем доход”, от който зависи минималния размер на месечния осигурителен доход, установен от ЗБ на ДОО, се разкрива по силата на чл.6 ал.14 от КСО точно и само от определението за годишен осигурителен доход, дадено в чл.3 ал.3 т.1 от Наредбата, касателно осигуряването на лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци. Различно тълкуване не би било правно обосновано, защото ще доведе до противоречие с годишния характер на задължението за осигуряване на лицата по чл.4 ал.3 т.2 от КСО, който не се променя от предварителното, авансово разпределяне на неговото плащане през текущата година. Посочения в разпоредбата на чл.3 ал.3 т.1 от Наредбата начин на определяне на облагаемия доход за лицата по чл.4 ал.3 т.2 от КСО, е в сила от 01.01.2010г., като до този момент данъчното облекчение, каквото представлява пренасянето на данъчната загуба от предходни години, се е ползвало и като осигурително такова. Но след тази дата облагаемия доход, представляващ основа за определяне размера на годишния осигурителен доход, а оттам и за размера на всички осигурителните вноски / авансови и окончателна/, е облагаемия доход по чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски, размерът на пренесената данъчна загуба по реда на ЗКПО и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" и застраховки "Живот", ако са свързани с инвестиционен фонд; при определяне на годишния осигурителен доход не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет. Определения от чл.3 ал.3 т.1 от Наредбата облагаем доход е основата, която законодателя има предвид в ЗБ на ДОО, обуславяща минималния месечен осигурителен доход, върху който се дължат авансово осигурителните вноски. Основата за изчисление размера на годишното задължение за осигуряване на лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци и тази за определяне размера на авансовите вноски не може да бъде различна. Аргумент е и правилото на чл.7 ал.2 от ЗНА, според което Наредбата е подзаконов нормативен акт, с който се доразвива уредбата на законовите разпоредби – в случая на КСО, поради което не може да се изключи Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, когато се тълкува нормата на чл.6 ал.8 от Кодекса във връзка с чл.8 от ЗБ на ДОО за 2015г., съответно чл.9 от ЗБ на ДОО за 2016г.

Следващия аргумент за незаконосъобразност на предписанията, а именно създадени легитимни правни очаквания е неоснователен. Разпорежданията за изплащане на обезщетение не могат да създадат такива очаквания, тъй като първо могат да се преизчисляват при промяна на данните по чл.5 ал.4 от КСО / чл.54м от КСО/ и второ имат друг предмет – определят качеството на осигурено лице за съответния риск, чието покриване се изисква, но не установяват задължения за плащане на осигурителни вноски. На следващо място, легитимни очаквания са налице, тогава когато администрацията е оповестила практиката си по определени въпроси от нейната компетентност. НОИ е администрация задължена да съобрази данните за осигурителния доход, предоставени от НАП и в този смисъл действа в условията на задължителност. В случая е налице промяна в данните, посочени в ГДД – коригирани са таблици 1 към ГДД за 2013г и 2014г., с което противоречието констатирано от НОИ относно годишния осигурителен доход е отстранено и се е установило, че осигурителния доход е посочения в Справката за осигурено лице, с данни подадени от НАП.

Не е нарушен и принципа на чл.8 ал.2 от АПК, защото при издаване на задължителните предписания органа не разполагал с оперативна самостоятелност, при която може да разреши различно еднаквите случаи.

Не може да се приеме, че с ГДД за 2015г., жалбоподателя е коригирал на 27.04.2016г. месечния осигурителен доход, върху който са дължими осигурителни вноски за 2015г. в установения за това срок по чл.6а ал.5 Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, защото чл.6а от тази Наредба изисква подаването на същата по вид Декларация като тази, чиито данни ще се коригират с попълнен код за корекция. Няма твърдение жалбоподателя да е подал декларация образец 1 с код за корекция.

При този изход от спора на ответника се дължи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350лв.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.Г. против Решение №1040-23-32/06.07.2016г. издадено от Директор ТП НОИ Стара Загора, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-23-00134624 от 12.05.2016г. на старши инспектор по осигуряването в сектор „ КР на ДОО”, отдел „КПК” при ТП на НОИ Стара Загора.

ОСЪЖДА Н.Д.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 350лв/ триста и петдесет/ представлява минимално възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

Решението да се съобщи, чрез изпращане на препис до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: